Jump to content

1924_10_15 АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТЬ


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТЬ

 

Размишление

 

Да се изпѣе “Духътъ Божий”.

 

Прѣдставете си, че имате центъръ С на дадень крѫгъ А, който проявява своя дѣятелность.

 

Да допуснемъ, че дѣятелностьта на крѫга А се опрѣделя отъ неговия радиусъ СД. Мислите ли, че енергията, която се проявява въ този крѫгъ е равномѣрна навсѣкѫдѣ? Не. Енергията, която дѣйствува въ всичкитѣ радиуси, не е равномѣрна. Центърътъ, това е възможности на безграничното, на непроявеното.

 

OOK_4_1.jpg

 

Слѣдователно, нѣкои отъ тѣзи радиуси иматъ приливъ, нѣкои - отливъ. Тази окрѫжность е проявената, не е сѫщинската окрѫжность, тя е само нейна проекция. Онѣзи радиуси, които сѫ съ отрицателна енергия, се повръщатъ въ сѫщия крѫгъ, въ центъра С, а ония които сѫ съ положителна енергия, образуватъ нови крѫгове. Такъвъ е напримѣръ крѫгътъ В съ центъра Д. Какъ се е образувалъ този крѫгъ? Този крѫгъ се е образувалъ, като си прѣдставите, че половината на радиуса СД не може да се върне назадъ и образува другъ крѫгъ съ радиусъ ДО, равенъ на половината отъ радиуса СД, а отъ тамъ продължава до точка N. Слѣдователно, всѣки активенъ радиусъ, всѣки радиусъ съ приливъ, който излиза отъ центъра С е два пѫти по-голѣмъ отъ всѣки радиусъ съ отливъ, който излиза отъ сѫщия центъръ С. Енергията на СД се връща пакъ въ сѫщия крѫгъ, а СN е два пѫти по-голѣмъ отколкото СД, като диаметъръ въ окрѫжностьта В. Какъвъ изводъ можете да извадите отъ това положение? Ако центърътъ С въ крѫга прѣдставлява едно разумно сѫщество, което при нормални условия, развива извѣстна енергия и образува дадения крѫгъ А, то друго разумно сѫщество, надарено съ още по-добри условия, има двойна дѣтелность.

 

Слѣдователно, въ живата геометрия всѣки може да продължи своя радиусъ, да го направи равенъ на диаметъра въ крѫга на своята дѣятелность. Това зависи отъ активностьта на човѣшкия животъ, радиусътъ е резултатъ отъ човѣшката дѣятелность. И тогава ние казваме, че се е образувалъ радиусъ или права линия въ окрѫжностьта. Какво прѣдставлява правата линия сама по себе си, споредъ съврѣменната геометрия? - Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Живата геометрия пъкъ опрѣдѣля правата линия като съвокупность отъ възможности, въ които може да се прояви всѣка точка. Значи, точката въ всички свои възможности образува правата линия, т. е. правата линия включва въ себе си всички дарби на точката.

 

Добрѣ, какво прѣдставлява тогава плоскостьта въ съврѣменната геометрия? - Плоскостьта е пѫтьтъ, който се образува отъ движенията на правата линия въ една посока. Въ живата геометрия плоскостьта прѣдставлява съвокупность отъ всичкитѣ възможности на правата линия. Правата линия не може да се прояви безъ плоскостьта. Най-послѣ идваме до третия въпросъ. Що е кубътъ, споредъ съврѣменната геометрия? - Кубътъ прѣдставлява пѫтьтъ, който изминава една плоскость въ своето движение. Въ живата геометрия кубътъ прѣдставлява съвокупность отъ възможноститѣ на плоскостьта. Значи, възможноститѣ на плоскостьта сѫ включени въ куба.

 

Слѣдователно, ако си точка, ако излизашъ отъ нѣкой центъръ, трѣбва да разбирашъ законитѣ на правата линия. Мнозина говорятъ за правата линия, но кои отъ васъ разбиратъ законитѣ на правата линия? Кой е великия законъ на правата линия? Какво означава това, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия? Това означава да направишъ една работа съ най-малко разноски, т. е. да похарчишъ най-малко енергия. То значи, отъ Божествената енергия, която ти е дадена въ извѣстенъ случай споредъ закона на правата линия, ти трѣбва да изразходвашъ минималната часть. И тъй, правата линия е законъ, който опрѣдѣля начина за изразходване най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само въ една посока. Затова, когато човѣкъ иска да създаде въ себе си нѣщо Божествено, нѣщо идеално, той трѣбва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така: проявлението на правата линия е проявление на Божествения свѣтъ. Проявлението на плоскостьта е проявление на ангелския свѣтъ, а проявлението на куба е проявление на човѣшкия свѣтъ. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина въ пространството, тя има само дължина, само едно измѣрение, при това нейната дължина е фиктивна. Всѣка математическа точка пъкъ не заема никаква часть отъ пространството, значи нѣма никакво измѣрение. Само когато точката се движи, образува правата линия. Правата линия, като се движи, образува плоскостьта. Плоскостьта, като се движи, образува куба.

 

Слѣдователно, точката може да се разшири, тя сама по себе си има стойность, защото като се подвижи, образува правата линия. И правата линия има стойность въ себе си, защото като се подвижи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се подвижи, образува куба. Кубътъ като се подвижи, образува тесеракта. Значи, той съдържа възможноститѣ на тесеракта. Ето защо, всѣка точка съдържа много възможности. Тя образува правата линия - води къмъ Божествения животъ. Правата линия образува плоскостьта - води къмъ ангелския животъ.

 

Стремите ли се къмъ ангелския, къмъ Божествения животъ, излишни работи не ви сѫ потрѣбни. За васъ е нужно разширение на идеитѣ, безъ никаква материална тяжесть. Нѣкой отъ васъ искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. На каквито вѣзни и да теглите единъ ангелъ, ще видите, че той нѣма никаква тяжесть. Ангелътъ нѣма никакви материални желания, при това разбира желанията. Ангелътъ нѣма никаква физическа сила, а при това разбира силата. Въ даденъ случай, той може да прояви сила, но самъ по себе си не се нуждае отъ тази сила. Силата не е обектъ за него, той не я желае, тя е случайно проявление въ него. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тѣхната чистота. Чистота може да сѫществува само въ една напълно прозрачна плоскость. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание - да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания!

 

Азъ бихъ жеалалъ да ми опрѣдѣлите значението на думата “желание”. Да желаешъ значи да искашъ нѣщо. Въпросътъ е, защо искашъ това нѣщо? Не разглеждайте въпроса отъ човѣшко становище. Азъ оставямъ човѣка и неговия животъ настрана, когато разглеждамъ въпроси отъ по-висшъ характеръ. Азъ не разсѫждавамъ по човѣшки, но разсѫждавамъ по пѫтя на отвлѣчената, живата геометрия. Тя нѣма нищо общо съ вашия личенъ, човѣшки животъ. Вашиятъ животъ прѣдставлява единъ голѣмъ борчъ, единъ голѣмъ дългъ отъ множество милиони левове, които ви прѣдстои да плащате. Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали, и затова сте заборчлѣли тъй много. Вашиятъ животъ мяза на живота на нѣкой човѣкъ, който сънува, че сѫ го направили царь, съ много войска и той заповѣдва надѣсно-налѣво, но като се събуди сутриньта, вижда, че е пакъ обикновенъ човѣкъ, въ своята малка, скромна колиба. Като се събуди сутриньта, казва: “Снощи бѣхъ царь, но сега съмъ си пакъ обикновенъ човѣкъ.” Тия борчове, дълговетѣ, това сѫ излишнитѣ работи, за които ние разсѫждаваме на земята, и за които мечтаемъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ Божественото. Направишъ си кѫща, заборчлѣешъ, казвашъ: Господи, не виждашъ ли колко задлъжнѣхъ? Господь казва: “Събудете това спяще дѣте, покажете му, че има по-важни работи, съ които трѣбва да се занимава.” Сега азъ говоря за онѣзи Божествени дѣца, които трѣбва да се събудятъ вече. Има обаче дѣца, които трѣбва да се забавляватъ. Дѣтето, което е постѫпило въ училище, трѣбва да се занимава съ уроцитѣ си, а дѣтето, което не е постѫпило въ училище, може още да се забавлява, има врѣме за него. Като говоря за Божественитѣ дѣца, азъ подразбирамъ онѣзи, въ които съзнанието се е пробудило. Ако единъ ангелъ слѣзе при даденитѣ условия на земята, той ще нареди живота си красиво, той ще вземе толкова, колкото му трѣбва. Вие, понеже не разбирате законитѣ, стремите се къмъ много, заграбвате повече, отколкото ви трѣбва и съ това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишнитѣ страдания, непрѣменно трѣбва да изучавате законитѣ за продължаване своя радиусъ. Добродѣтелниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който продължава своя радиусъ, своята активность.

 

Да допуснемъ сега, че имаме една личность, съ дѣтелность на своя животъ, равна на СД и друга личность, съ дѣтелность равна на СN. Отъ това именно се явява и различието между хората. Всички хора въ безграничното пространство не сѫ излѣзли прѣзъ единъ и сѫщъ моментъ на битието. Въ единия случай дѣтелностьта на безграничното е била активна, а въ другия е била пасивна. Слѣдователно всѣки човѣкъ, който се е родилъ въ едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава отъ онзи който се е родилъ въ моментъ, когато безграничното е било въ активно състояние. Онѣзи, у които този радиусъ се продължава и излиза изъ сферата на своята дѣтелность, иматъ опасность, да правятъ повече погрѣшки, т. е. тѣ сѫ свободни да излизатъ отъ центъра С и да описватъ друга окрѫжность, съ радиусъ ДN. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ тъй голѣми, както първия центъръ. Прѣдставете си сега, че цѣлиятъ крѫгъ А е покритъ съ такива центрове, които зависятъ отъ първото сѫщество. Туй сѫщество ще продължи радиуситѣ наполовина. Половината отъ тѣзи радиуси ще бѫдатъ продължени до точка О, а послѣ и до точка N, а половината ще бѫдатъ въ нормално състояние.

 

Този законъ сега дѣйствува и въ васъ. Нѣкой пѫть нѣкои отъ вашитѣ желания сѫ два пѫти удължени, а нѣкой пѫть желанията ви сѫ нормални. Вие не може да намалите, или да скѫсите радиуса на вашитѣ желания. Отъ излишната енергия у васъ, понѣкога се продължаватъ и нѣкои отъ вашитѣ чувства. Като разглеждамъ хората, виждамъ, че у всички хора не сѫ еднакво развити силовитѣ линии. У нѣкои хора е продължена повече дѣятелностьта на ума; въ други хора е продължена повече дѣятелностьта на сърдечната линия.

 

Слѣдователно, съотношението между ума и сърцето не е еднакво.

 

Тогава, азъ опрѣдѣлямъ тази мисъль по слѣдния начинъ: Духътъ, това е първото проявление на човѣка. Той е точката, въ която човѣкъ се явява. Душата, това сѫ възможноститѣ на духа, т. е. възможноститѣ на точката, посоката, въ която духътъ може да се прояви. Умътъ, това сѫ възможноститѣ на духа. Волята, това сѫ възможноститѣ на сърцето. Ето защо, когато дойдемъ до самовъзпитанието, трѣбва да знаемъ съотношенията между тия сили, понеже тѣ се различаватъ. У нѣкои хора духътъ е силенъ; у други душата е силна; у трети умътъ е силенъ; у четвърти сърцето е силно; у пети волята е силна. Ще обръщаме внимание, коя силова линия е най-удължена и ще работимъ съзнателно върху себе си. Нѣкой казва: “Азъ имамъ правилно сърце.” - Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение? И тогава, като се завърти този крѫгъ веднъжъ около центъра си, всички ония радиуси, които не сѫ продължени, въ второто проявление на крѫга ще се продължатъ, ще станатъ положителни. Продълженитѣ пъкъ ще се скѫсятъ, ще станатъ нормални.

 

Слѣдователно, въ единъ животъ твоятъ умъ може да е много активенъ, да е съ продълженъ радиусъ, но въ второто идване на земята, сърцето ти ще трѣбва да продължи радиуса си. Вие трѣбва да знаете тия съотношения, за да спазвате законитѣ. При туй движение въ безграничното, за всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва да се подчинява и върху тия закони се основава моралностьта. Ако радиусътъ на вашия умъ е продълженъ, вие трѣбва да събирате тази енергия за врѣмето, когато нѣма да имате толкова много енергия, т. е. за врѣмето, когато, при второто завъртане на крѫга около остьта си, вашиятъ умъ дойде въ нормално състояние. Вие трѣбва да бѫдете прѣдвидливи като Йосифа. Ако не съберете тази енергия, умътъ ви ще се поврѣди. Значи когато радиусътъ на ума е продълженъ, ще събирате енергията за врѣмето, когато ще бѫде нормаленъ. Между ума и сърцето трѣбва да има равновѣсие. Сега нѣкои отъ васъ изразходватъ енергията си само въ бърборене. Казватъ: “Азъ имамъ умъ, мога да мисля.”

 

Питамъ ви: можете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е мисъльта? Има ли нѣкой отъ васъ, който мисли? Не, никой отъ васъ не мисли. Единственото Сѫщество, за което азъ зная да мисли, е Богъ. Ние имаме само понятия за нѣщата. Ангелитѣ иматъ сѫждения, а Богъ отъ нашитѣ понятия и сѫждения прави заключения, Той разсѫждава, мисли. Кажете ми какъ опрѣдѣляте въ логиката, що е сѫждение? (-“Когато чрѣзъ сѣтивата си приписваме на даденъ прѣдметъ извѣстни качества, това е сѫждение.”) Добрѣ, прѣдставете си сега, че азъ напълня единъ маркучъ съ вода. Водата се проявява чрѣзъ маркуча, и намъ се струва, че маркучътъ дѣйствува, че и той е живъ, въ сѫщность ние дѣйствуваме съ водата. Такова е положението и на съврѣменнитѣ хора, тѣ сѫ повече маркучи. Запримѣръ седишъ, но изведнъжъ ти дойде нѣкоя идея, вдъхнови те, напълни те и ти казвашъ: дойде ми една идея! Ти ходишъ, радвашъ се, скачашъ - значи маркучътъ е напълненъ съ вода. Отдѣ е дошла тази идея? - Нѣкой дѣйствува отвънъ. Слѣдъ туй този огънь въ тебъ загасва и ти казвашъ: “Празна работа било всичко!” Питамъ: когато сте изразходвали толкова врѣме за тази идея, мислили сте, че тя е сѫществена? Мислили ли сте, че тя ще узрѣе и ще даде плодъ? Когато ви дойде нѣкоя идея на ума, провѣрете дали тя е сѫществена, или прѣходна.

 

Туй, което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически животъ. Сегашниятъ физически животъ на земята, въ който всички участвуваме, е изводъ на една прѣдишна еволюция. Той не е реаленъ за насъ, той е реаленъ за други сѫщества, а за насъ е прѣходенъ животъ. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадатъ ни едно тѣло, но слѣдъ врѣме остарѣваме, докато единъ день умираме. Какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли когато умрете? - Не. Значи, тъй както човѣкъ се ражда, така и умира. Такъвъ е законътъ. Когато се е родилъ, билъ въ тъмнина, и когато умира, пакъ ще бѫде въ тъмнина. Слѣдователно, влизате въ свѣтла, освѣтена стая, която е свѣтътъ, но излизате вънъ, т. е. въ другия свѣтъ - пакъ тъмнина настава за васъ. Какъ сте влѣзли въ свѣтлата стая и какъ сте излѣзли вънъ, въ тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свѣтъ къмъ онзи свѣтъ. Казвате, че има другъ свѣтъ, но не го знаете. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое мѣсто въ онзи свѣтъ сте били? - Не помните. Защо не помните? Азъ ще ви обясня, защо не помните нищо. Могатъ ли извѣстни клѣтки, които живѣятъ въ моето сърце, да излѣзатъ отъ тамъ и да отидатъ въ театъра да гледатъ нѣкакво прѣдставление? Казвате: “Какъ, не сѫ ли свободни тия клѣтки?” - Тѣ нѣматъ право да напущатъ сърцето! Никакъвъ театъръ не имъ трѣбва, никакви разходки не имъ се позволяватъ! Тѣ ще седятъ на мѣстото си. Дѣятелностьта въ свѣта, движенията въ свѣта, всичко това трѣбва да бѫде чуждо за тѣхъ. Вие казвате: “Какъ, нали сме свободни въ този свѣтъ?” - Не сте свободни. Всѣки отъ васъ е туренъ на нѣкое опрѣдѣлено мѣсто въ свѣта, да върши извѣстна работа и не е свободенъ. Тебъ забавления не ти трѣбватъ. Ако ти си една клѣтка въ нѣкое сърце и излѣзешъ отъ тамъ, това сърце ще бѫде мъртво. Когато човѣкъ пожелае да излѣзе отъ мѣстото, дѣто Богъ го е поставилъ, най-послѣ го освобождаватъ, но казватъ: “Извадете го отъ мѣстото му и го оставете да ходи, дѣто си иска и колкото иска.” Какъ мислите, добрѣ ли ще му е? Питамъ: кой пръстъ, като се отрѣже отъ рѫката ми, би отишелъ на театъръ?

 

Азъ искамъ да ви наведа на главната мисъль. Кое е онова, което дава достойнство на човѣка? Кое прави човѣкътъ? (-“Божественото.”) Какво нѣщо е Божественото. Нека опрѣдѣлимъ, Божественото е това, което се проявява въ точката, т. е. въ духа на човѣка. Първото проявление въ човѣка, т. е. духътъ като се движи, образува правата линия - значи опрѣдѣля пѫтя къмъ Божествения свѣтъ. То е абсолютната справедливость въ свѣта. Значи въ всѣка своя постѫпка въ свѣта, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Това е истинския човѣкъ. Този, който не е абсолютно справедливъ, той не може да се нарече “човѣкъ”, въ абсолютната смисъль на думата, ние не говоримъ за любовьта, тя влиза въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта е методъ за изкупление на хората. Човѣкътъ, това е справедливостьта въ Божествения свѣтъ.

 

Казвате: “Искамъ да любя.” Да искашъ да любишъ, това показва, че ти липсва нѣщо. Питамъ, защо трѣбва да любишъ Драгана, или Петкана, или другъ нѣкой? Казвашъ: “Ама той е безпомощенъ.” Хубаво, ако твоето дѣте е безпомощно и затова го любишъ, азъ ще ти прѣдставя едно сѫщество, още по-безпомощно, защо не се грижишъ за него? Това не е аргументъ, това не е логика! Ако действително ти проявявашъ любовьта си къмъ безпомощнитѣ сѫщества, червеятъ трѣбва да има прѣимущество прѣдъ твоето дѣте. Любовьта почива на абсолютна справедливость въ проявлението на духа. Любовьта е законъ, който носи всички блага за обеднѣлитѣ сѫщества. Богъ проявява своята Любовь не къмъ богатитѣ, но къмъ обеднѣлитѣ сѫщества. Любовьта не е за праведнитѣ, тя всѣкога се проявява къмъ страждущитѣ, къмъ грѣшнитѣ хора. Христосъ казва: “Комуто много се прощава, много и люби”. Слѣдователно, Богъ, като ни прости многото грѣхове, ние ще проявимъ своята любовь къмъ Него. Той, като отнеме грѣховетѣ ни, влага въ насъ своята Любовь, за да я проявяваме ние.

 

Сега вие да не извадите заключението: “Щомъ е тъй, да грѣшимъ!” Не, азъ говоря за грѣха, който е дошелъ по други причини, чрѣзъ продължение на тия радиуси, а не съзнателно. Туй сѫщество, което е сгрѣшило, не е могло да използува една отъ възможноститѣ, които Богъ му е далъ, не е могло да разбере истинския пѫть, който Богъ му посочва, като ученикъ. И вие не трѣбва да се учите, като хора на плътьта и да казвате: “Азъ съмъ търговецъ”, или “азъ съмъ баща, майка, не ми трѣбватъ знания.” Не, трѣбватъ ти знания, и то знания на абсолютната справедливость!

 

И тъй, ще се спрешъ върху проявлението на единъ червей и ще размишлявашъ. Защо употребявамъ думата червей? Защо Богъ уподобява Якова на червей? Между единъ червей, въ този смисълъ, както Богъ разбира, и единъ ангелъ, отношенията които сѫществуватъ въ тѣхнитѣ сѫщини, се състоятъ въ възможноститѣ, които тѣ иматъ въ себе си. Но Богъ, въ проявлението на своята Любовь има еднакви отношения къмъ всички сѫщества. Той не прави разлика между сѫществата, но всички не възприематъ еднакво Любовьта Му. Всѣки, който съгрѣши, самъ носи послѣдствията на грѣха си. Богъ е извънъ страданията, извънъ грѣховетѣ на хората. Богъ всѫщность всичко вижда, всичко минава прѣзъ Него, никога, обаче не страда, никога не се измѣня, не се влияе - Той остава всѣкога неизмѣненъ. Той е единственото мѣрило за нѣщата. Затуй, когато говорите за Бога, трѣбва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършатъ прѣстѫпления.

 

Не си правете илюзии! Човѣкъ, който е въ плъть не може да има качествата на единъ ангелъ, т. е. той може да ги има, но не може да ги проявява. Една крива мисъль всѣкога може да ни опетни. Напримѣръ, минавашъ улицата, покрай едно голѣмо здание, дѣто се събиратъ много хора и ти питашъ: “Защо се събиратъ тия хора въ това здание? Какво ще вършатъ тамъ?” - Учатъ се. Но другъ нѣкой ти казва: “Събиратъ се на веселба, на разпуснатъ животъ.” Ти веднага се усъмнишъ. Питамъ: това философия ли е? Това не е Божествено, това не е справедливо. Азъ изяснявамъ вашата философия по слѣдния начинъ: прѣдставете си, че вие виждате лицето ми малко засмѣно, казвате си: Учительтъ ми се засмѣ нѣщо, навѣрно е доволенъ отъ мене. Може да е вѣрно това, може и да не е вѣрно. Защо? Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който виждамъ всичко, което става по земята. Когато виждамъ нѣщо много хубаво, приятно ми е, засмивамъ се. Ти мислишъ, че се засмивамъ на тебъ, а то се отнася до онзи, който прави въ тозъ моментъ добро. Азъ го виждамъ, а ти не го виждашъ. Вие казвате: “Учительтъ се засмѣ. Какво ли искаше да каже съ това?” Азъ наблюдавамъ единъ фактъ и той ми произвежда приятно впечатление. Другъ моментъ, нѣкой върши прѣстѫпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: “Сериозно ме погледна Учительтъ.” Азъ не гледамъ тебе, азъ гледамъ какво върши онзи тамъ.

 

Когато видите, че нѣкой човѣкъ се засмива, знаете ли защо се е засмѣлъ? Имаме единъ подобенъ примѣръ за Сара, жената на Аврама, на която Богъ казалъ, че ще роди. Тя се засмѣла. Защо? - Тя счела туй за невъзможно нѣщо. Други нѣкои могатъ да обяснятъ засмиването и по другъ начинъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за този случай. Когато нѣщо е невъзможно за тѣхъ, тѣ казватъ: “И да видишъ, не вѣрвай!”. Защо се засмѣ Сара? Тя казва: “Не се засмѣхъ.” Най-слабата страна на жененитѣ жени е тази, че тѣ обичатъ да се смѣятъ за реалностьта на нѣщата задъ вратата. И като ги извадишъ налице, казватъ: “Ние не сме направили това нѣщо.” Колко ученички има, които биха могли да изнесатъ единъ фактъ, една своя постѫпка справедливо, безъ да я измѣнятъ, за Бога да я изнесатъ. Ако ви кажатъ да кажете нѣщо, ще отговорите: “Чакай да си помисля, ако го кажа, какъвъ резултатъ ще даде, какво ще помислятъ хората за менъ и т. н.” Не, когато ще изнеса единъ факт, нѣма да мисля заради васъ, какво ще кажете вие и т. н. Ако трѣбва да го кажа, ще го кажа прѣдъ небето, ще изнеса факта, тъй, както си е - нищо повече. Туй е красивото, туй е сѫщностьта въ човѣка.

 

Човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога доволенъ въ себе си отъ това, което прави и казва, щомъ то е продиктувано отъ нѣщо по-високо. Азъ не казвамъ, да разправяте нѣщата на менъ. Това е законъ, който се отнася до вашето “висше азъ”. Вие трѣбва да изнасяте всички факти прѣдъ себе си абсолютно справедливо! Ще си кажете: “Това, което направихъ е една погрѣшка въ моя животъ, която трѣбва да изправя.” Има погрѣшки въ живота, които сами трѣбва да изправимъ, никой другъ не ги знае. Разумното, благородното въ живота работи малко по малко, не се стремете да бѫдете добри! Въпросътъ за доброто спада въ друга категория. Стремете се, обаче, да проявявате правдата, справедливостьта въ вашия животъ. Казва Христосъ: “Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!” Не сѫдете въ себе си! Вижте какъ сѫди Богъ! - Всѣка сѫдба въ Него почива на закона на абсолютната справедливость и на благостьта.

 

Нѣкои хора говорятъ за Бѣлото Братство. Законътъ на Бѣлото Братство е законъ на абсолютната справедливость, а не на осѫждане. Щомъ азъ произнеса една присѫда, това е човѣшко. Като видя, че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ нѣма да се приравня съ него, да взема да го осѫждамъ, но ще видя, какъ бихъ постѫпилъ азъ при даденитѣ условия. Ако кажа, че той не постѫпи добрѣ, азъ се поставямъ въ неговитѣ условия и нѣма да се мине много врѣме, сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ, […]* кажа, че сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ вие, ще успѣя.

 

Защото, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ мисли, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ желания, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ дѣйствия, дѣ е неговата човѣщина? Всѣки човѣкъ може да бѫде господарь на своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Не се стремете да бѫдете господари на свѣта, но бѫдете господари на своитѣ желания! Когато едно твое желание е на мѣсто, ще му дадешъ възможность да се прояви, а на друго, което не е на мѣсто, ще кажешъ: “Чакай, не е сега врѣме за това.” На една твоя мисъль ще дадешъ възможность да се прояви, а на друга ще кажешъ: “Чакай!” Ти не си господарь на всички твои желания, на всички твои мисли и дѣйствия, затова на нѣкои отъ тѣхъ ще дадешъ възможность да се проявятъ, това е човѣшко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. На кой животъ. На обикновения животъ. Нѣкой казва: да имашъ силна воля! Въ какво седи силната воля! - Силната воля седи въ ограничението на едно твое малко желание. То за днесъ е тъй нищожно, една малка искра е, но утрѣ, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цѣлъ градъ. Или, ако турите тази малка искра при нѣкое взривно вещество, може да създаде най-голѣмото нещастие. Тази искра можешъ да запазишъ за себе си, но да не й давашъ условия да се развие въ голѣмъ огънь.

 

Законътъ, който изваждаме отъ този примѣръ, е слѣдния: Не се стремете къмъ великитѣ работи въ свѣта! Защото великитѣ работи сѫ една грамадна планина като Хималаитѣ. Такава планина самъ можешъ да я намѣришъ. Турцитѣ казватъ: “Като питашъ, и Цариградъ ще намѣришъ.” Хималаитѣ, ти лесно можешъ да намѣришъ, но нѣкѫдѣ въ Витоша има турена една малка игла, нея намѣри. Ти трѣбва да знаешъ точно математически мѣстото на тази малка игла, да знаешъ, дѣ е поставена, за да я намѣришъ. Богъ се занимава само съ малкитѣ работи въ свѣта. Това е изкуството! Нѣкой казва: “Ходихъ на Витоша.” Ами намѣри ли онази малката игла на Витоша? Знание се изисква отъ васъ, и то такова знание, че като тръгнешъ, да намѣришъ тази игла.

 

Докато не научитѣ изкуството да намирате иглитѣ, вие ще ходите по съвременната мъртва материя, ще се движите по права линия, ще се движите по плоскость, по кубъ, по криви линии, по крѫгове, ще се раждате, ще се прѣраждате, ще ходите по планинитѣ, ще търсите голѣми работи и ще имате все страдания, но никога нѣма да имате щастие. Да намѣрите една игла на Витоша, това е великото! Когато отидете въ небето, Господь ще те пита: “Ти носишъ ли малката игла, която бѣше оставена нѣкѫдѣ на Витоша?” - “Не, азъ направихъ кѫща, направихъ училище, изучавахъ много философи.” Господь казва: “Всичко това е празна работа, малката игла струва повече отъ всичко друго.” Азъ питамъ: кой философъ е намѣрилъ тази игла? Чудни сѫ сѫврѣменнитѣ хора, голѣми философи сѫ, но гащитѣ имъ сѫ скѫсани, все имъ липсва нѣщо. Такива герои сѫ тѣ! Казвамъ, философи, вие не сте намѣрили иглата, съ която трѣбва да закърпите вашитѣ гащи. Моралисти, и вие не сте намѣрили тази игла! На всички ви липсва тази игла. Най-малката работа въ вашия животъ е да намѣрите тази малка игла, и като я намѣрите, ще разрѣшите всички задачи въ живота си, ще разрѣшите единъ отъ най-великитѣ закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голѣмата възможность въ човѣшкия животъ.

 

И тъй, обръщамъ вниманието ви към най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Тази малка игла е справедливостьта въ свѣта. Хората сѫ несправедливи и въ философията, и въ морала, и въ науката - иглата я нѣма никѫдѣ. И всички ние умираме отъ несправедливость. Любовьта при несправедливостьта не може да се прояви. Нѣкой пѫть вие проявявате любовь къмъ нѣкое сѫщество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовьта и е прѣлѣла. При обикновено състояние, обаче, вие като имате малко хлѣбецъ, скривате го за себе си. Не, дойде ли нѣкой човекъ при тебе, ще му дадешъ половината отъ тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва другъ нѣкой. Ще му дадешъ другата половина. Слѣдъ него ще дойде трети, четвърти и на всички ще дадешъ докато най-послѣ ти остане една трошица, която самъ ще я глътнешъ. “Ами тогава какво ще стане съ мене?” Чудни сте вие! Като намѣришъ иглата, всичко ще имашъ. Пази тази малка трошица, тя е житно зърно, тя ще се увеличи въ тебе. Ти нѣма да умрешъ гладенъ. Азъ не говоря за тази справедливость, която като осѫжда хората, отнема имъ живота. Азъ взимамъ справедливостьта като великъ законъ за възможноститѣ на добродетелитѣ, които може да се проявятъ въ нашата душа, въ нашия духъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце и въ нашата воля. Вие може да ми възразите: “Тия нѣща сѫ отвлѣчени работи. Насъ ни интересува въпросътъ, какъ трѣбва да живѣемъ сега.” Много добрѣ. Вие сте двама приятели, казвате: “Азъ не искамъ да зная него.” И другиятъ казва сѫщото. Обаче, тъй се случва, че тръгвате и двамата по планинитѣ, дохождате до едно опасно мѣсто, прѣзъ което ще ви води единъ планинецъ. Той свързва и двамата съ едно въже. Ти, като си свързанъ сега съ своя приятель, ще се грижишъ ли за него? - Ще се грижишъ. Защо се грижишъ? - Свързанъ си. Защо се интересувашъ за него? - Ще те повлѣче надолу. Има нѣщо, което те засѣга.

 

Азъ се смѣя на сегашната философия, за “даденото”, съ което се занимаватъ философитѣ. Казвамъ: щомъ има дадено, има и взето. Едното е плюсъ, другото е минусъ. Не само даденото рѣшава въпроса. И взетото рѣшава въпроса. Всѣко произведение, което е дадено, е дадено отъ разумния животъ. Ако е взето, пакъ е взето отъ разумния животъ. Слѣдователно, даденото и взетото сѫ резултатъ на единъ разуменъ животъ. Но да мислимъ, че даденото разрѣшава всичкитѣ въпроси диалектически е смѣшно. Това е философия, която не може да закърпи гащитѣ на никой човѣкъ. Хубаво, споредъ тази философия, дадена ми е добродѣтельта, но ходя съ скъсани гащи. Дадена ми е добродѣтельта, но този човекъ нагрубя, онзи нагрубя. Дадена ми е добродѣтельта, но не мога да я проявя. Какво ме ползува? Какъ ми е дадена, като не мога да я проявя? - Взета е. Ако е взета, защо я търсишъ? И ако е дадено, защо пакъ я търсишъ? И въ единия, и въ другия случай защо я търсишъ? Гладенъ съмъ, търся хлѣба. Хлѣбътъ е даденъ, въ стомаха е. Нѣма хлѣбъ - взетъ е. Огладнѣя, търся взетото.

 

Даденото и взетото едноврѣменно прѣдставляватъ свѣтъ на промѣнитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Ще дойдемъ въ единъ свѣтъ, обаче, дѣто нѣщата не се даватъ. Можешъ ли да дадешъ твоята добродѣтель нѣкому? Можешъ ли да дадешъ нѣкому твоето сърце? Въ българскитѣ народни приказки се казва: “Взели й сърцето.” Щомъ се вземе сърцето на единъ човѣкъ, той е мъртавъ. Щомъ се вземе ума на единъ човѣкъ, той е безуменъ. Щомъ се вземе душата на единъ човѣкъ, той е бездушенъ. Щомъ се вземе неговия духъ, всичко е свършено съ човѣка, неговото име ще се затрие. Този човѣкъ може нѣкога да се яви въ нѣкоя друга форма. Окулиститѣ казватъ, че съ такъвъ човѣкъ всичко е свършено. Такива заключения правятъ тѣ. Да оставимъ настрана тази отвлѣчена философия.

 

Сега, за да закрепне Божественото въ васъ, трѣбва да се използуватъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ. Духътъ е възможность, която Богъ е вложилъ въ човѣка. Човѣкъ е възможность за духа, но и духътъ е възможность за човѣка.

 

И тъй, въ продължаването на вашитѣ радиуси ще увеличите възможноститѣ на вашата справедливость. Трѣбва да бѫдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бѫдете справедливи, нѣма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите въ сърцето си чувството за справедливость, вие нѣма да чувствувате правилно, нѣма да дѣйствувате правилно. Не сте ли справедливи, любовьта ви правилно не може да се прояви, мѫдростьта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливость трѣбва да бѫде идеалъ за васъ, за да може всички онѣзи добродѣтели да дойдатъ и да може да реализирате Божественото въ васъ. Този е пѫтьтъ, този е правиятъ начинъ за работа. Вие пакъ може да намѣрите този пѫть, но слѣдъ като лѫкатушите дълго врѣме въ живота.

 

И тъй, първото нѣщо за васъ: Абсолютна справедливость! Не говорете излишни работи; не мислете излишни работи; не чувствувайте излишни работи; не дѣйствувайте излишно! То е красивото въ живота! Това е законъ, споредъ който, ако се водите, ще дадете на свѣта една нова насока, т. е. небето чрѣзъ насъ ще даде нова насока [на] живота. Или, Богъ ще се прояви въ своята сѫщина. Щомъ искаме да бѫдемъ абсолютно справедливи, Той ще каже: “Ето души, които искатъ да изпълнятъ моята воля!” Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да изпълнимъ волята Божия. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ абсолютната вѫтрѣшна справедливость. Всички трѣбва да работите надъ себе си. Туй е, което може да ви радва, ще радва и менъ, като виждамъ да постѫпвате тъй. Азъ ще се засмѣя. Защо? Защото искамъ да бѫдете абсолютно справедливи. Вие, като вѣрвате, че азъ съмъ абсолютно справедливъ, вие нѣма да се съмнѣвате. Защо се съмнѣвате? Защото не вѣрвате въ този законъ. Ако и азъ не съмъ абсолютно справедливъ, въпросътъ е рѣшенъ. Азъ ви казвамъ: всѣки трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ! И азъ, и вие трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Тогава ще се образуватъ истинскитѣ отношения. Тогава никой нѣма да казва, че сѫ го нагрубили. Въ справедливостьта нѣма нагрубяване.

 

Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: “Менъ не ми е ясно това.” Какъ ще ви бѫде ясно? Иглата на Витоша още не сте я намерили. Като намѣрите тази игла, всичко ще ви бѫде ясно. Като бутнете тази игла, тя ще произведе свѣтлина въ васъ и тогава ще ви бѫде ясно. Говоря фигуративно. Като бутнете тази игла, ще се намѣрите прѣдъ такава свѣтлина, каквато не сте сънували. Ще намѣрите лампата на Аладина.

 

Сега, стремете се да намѣрите малката игла. Отъ това нѣма да се освободите, иглата трѣбва да намѣрите. Всичко друго може да е отвлѣчено. Като отидете на небето ще ви питатъ: “Говориха ли ви за иглата?” - “Да.” - “Намѣрихте ли я?” - “Не.” - “Ще се върнете да я намѣрите.” Това е удвояването на радиуса. Човѣшкиятъ духъ еволюира отъ едно състояние въ друго. Всѣки моментъ нашитѣ чувства, мисли, дѣйствия постоянно еволюиратъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ. Отъ него зависятъ постояннитѣ промѣни които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть сте неразположени, другъ пѫть сте разположени. Тия промѣни ставатъ, защото ние влизаме въ единъ организъмъ, отъ който още не сме свободни. Апостолъ Павелъ, като говори на римлянитѣ, казва имъ: “Даже ние, хората на духа, още не сме свободни, подъ законъ сме. Единъ день ще се освободимъ.” Кога? - Като намѣримъ иглата на Витоша. Тогава животътъ ни ще мине въ друга фаза.

 

И тъй, що е правата линия? - Тя може да се разгледа като разширение на съзнанието. Нашето съзнание може да се разширява въ права линия, въ плоскость, въ кубъ и още по-нататъкъ въ тесерактъ. Въ ума ви, правата линия ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране възможноститѣ на Божествения животъ. Плоскостьта ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране на ангелския животъ, а кубътъ за реализиране на човѣшкия животъ. По този начинъ правата линия се осмисля. Като видишъ правата линия, ще си кажешъ: Това сѫ възможноститѣ на моя духъ, това сѫ възможноститѣ на моята душа, това сѫ възможноститѣ на моя умъ, това сѫ възможноститѣ на моята воля. Тѣ сѫ четири положения въ тесеракта. Това е крѫгъ, по който върви цѣлата еволюция на човѣчеството.

 

Размишление

 

Само Божията Любовь е Любовь.

 

1-ва школна лекция на Общия Окултенъ класъ

Държана отъ Учителя на 15. Х. 1924 г.,

София

 

 

---------------------------------------------------------

*Вероятно е пропуснатъ текстъ въ първото издание.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).
Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТЬ

Размишление

Да се изпѣе “Духътъ Божий”.

Прѣдставете си, че имате центъръ С на дадень крѫгъ А, който проявява своя дѣятелность.

Да допуснемъ, че дѣятелностьта на крѫга А се опрѣделя отъ неговия радиусъ СД. Мислите ли, че енергията, която се проявява въ този крѫгъ е равномѣрна навсѣкѫдѣ? Не. Енергията, която дѣйствува въ всичкитѣ радиуси, не е равномѣрна. Центърътъ, това е възможности на безграничното, на непроявеното.

OOK_4_1.jpg

Слѣдователно, нѣкои отъ тѣзи радиуси иматъ приливъ, нѣкои - отливъ. Тази окрѫжность е проявената, не е сѫщинската окрѫжность, тя е само нейна проекция. Онѣзи радиуси, които сѫ съ отрицателна енергия, се повръщатъ въ сѫщия крѫгъ, въ центъра С, а ония които сѫ съ положителна енергия, образуватъ нови крѫгове. Такъвъ е напримѣръ крѫгътъ В съ центъра Д. Какъ се е образувалъ този крѫгъ? Този крѫгъ се е образувалъ, като си прѣдставите, че половината на радиуса СД не може да се върне назадъ и образува другъ крѫгъ съ радиусъ ДО, равенъ на половината отъ радиуса СД, а отъ тамъ продължава до точка N. Слѣдователно, всѣки активенъ радиусъ, всѣки радиусъ съ приливъ, който излиза отъ центъра С е два пѫти по-голѣмъ отъ всѣки радиусъ съ отливъ, който излиза отъ сѫщия центъръ С. Енергията на СД се връща пакъ въ сѫщия крѫгъ, а СN е два пѫти по-голѣмъ отколкото СД, като диаметъръ въ окрѫжностьта В. Какъвъ изводъ можете да извадите отъ това положение? Ако центърътъ С въ крѫга прѣдставлява едно разумно сѫщество, което при нормални условия, развива извѣстна енергия и образува дадения крѫгъ А, то друго разумно сѫщество, надарено съ още по-добри условия, има двойна дѣтелность.

Слѣдователно, въ живата геометрия всѣки може да продължи своя радиусъ, да го направи равенъ на диаметъра въ крѫга на своята дѣятелность. Това зависи отъ активностьта на човѣшкия животъ, радиусътъ е резултатъ отъ човѣшката дѣятелность. И тогава ние казваме, че се е образувалъ радиусъ или права линия въ окрѫжностьта. Какво прѣдставлява правата линия сама по себе си, споредъ съврѣменната геометрия? - Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Живата геометрия пъкъ опрѣдѣля правата линия като съвокупность отъ възможности, въ които може да се прояви всѣка точка. Значи, точката въ всички свои възможности образува правата линия, т. е. правата линия включва въ себе си всички дарби на точката.

Добрѣ, какво прѣдставлява тогава плоскостьта въ съврѣменната геометрия? - Плоскостьта е пѫтьтъ, който се образува отъ движенията на правата линия въ една посока. Въ живата геометрия плоскостьта прѣдставлява съвокупность отъ всичкитѣ възможности на правата линия. Правата линия не може да се прояви безъ плоскостьта. Най-послѣ идваме до третия въпросъ. Що е кубътъ, споредъ съврѣменната геометрия? - Кубътъ прѣдставлява пѫтьтъ, който изминава една плоскость въ своето движение. Въ живата геометрия кубътъ прѣдставлява съвокупность отъ възможноститѣ на плоскостьта. Значи, възможноститѣ на плоскостьта сѫ включени въ куба.

Слѣдователно, ако си точка, ако излизашъ отъ нѣкой центъръ, трѣбва да разбирашъ законитѣ на правата линия. Мнозина говорятъ за правата линия, но кои отъ васъ разбиратъ законитѣ на правата линия? Кой е великия законъ на правата линия? Какво означава това, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия? Това означава да направишъ една работа съ най-малко разноски, т. е. да похарчишъ най-малко енергия. То значи, отъ Божествената енергия, която ти е дадена въ извѣстенъ случай споредъ закона на правата линия, ти трѣбва да изразходвашъ минималната часть. И тъй, правата линия е законъ, който опрѣдѣля начина за изразходване най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само въ една посока. Затова, когато човѣкъ иска да създаде въ себе си нѣщо Божествено, нѣщо идеално, той трѣбва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така: проявлението на правата линия е проявление на Божествения свѣтъ. Проявлението на плоскостьта е проявление на ангелския свѣтъ, а проявлението на куба е проявление на човѣшкия свѣтъ. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина въ пространството, тя има само дължина, само едно измѣрение, при това нейната дължина е фиктивна. Всѣка математическа точка пъкъ не заема никаква часть отъ пространството, значи нѣма никакво измѣрение. Само когато точката се движи, образува правата линия. Правата линия, като се движи, образува плоскостьта. Плоскостьта, като се движи, образува куба.

Слѣдователно, точката може да се разшири, тя сама по себе си има стойность, защото като се подвижи, образува правата линия. И правата линия има стойность въ себе си, защото като се подвижи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се подвижи, образува куба. Кубътъ като се подвижи, образува тесеракта. Значи, той съдържа възможноститѣ на тесеракта. Ето защо, всѣка точка съдържа много възможности. Тя образува правата линия - води къмъ Божествения животъ. Правата линия образува плоскостьта - води къмъ ангелския животъ.

Стремите ли се къмъ ангелския, къмъ Божествения животъ, излишни работи не ви сѫ потрѣбни. За васъ е нужно разширение на идеитѣ, безъ никаква материална тяжесть. Нѣкой отъ васъ искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. На каквито вѣзни и да теглите единъ ангелъ, ще видите, че той нѣма никаква тяжесть. Ангелътъ нѣма никакви материални желания, при това разбира желанията. Ангелътъ нѣма никаква физическа сила, а при това разбира силата. Въ даденъ случай, той може да прояви сила, но самъ по себе си не се нуждае отъ тази сила. Силата не е обектъ за него, той не я желае, тя е случайно проявление въ него. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тѣхната чистота. Чистота може да сѫществува само въ една напълно прозрачна плоскость. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание - да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания!

Азъ бихъ жеалалъ да ми опрѣдѣлите значението на думата “желание”. Да желаешъ значи да искашъ нѣщо. Въпросътъ е, защо искашъ това нѣщо? Не разглеждайте въпроса отъ човѣшко становище. Азъ оставямъ човѣка и неговия животъ настрана, когато разглеждамъ въпроси отъ по-висшъ характеръ. Азъ не разсѫждавамъ по човѣшки, но разсѫждавамъ по пѫтя на отвлѣчената, живата геометрия. Тя нѣма нищо общо съ вашия личенъ, човѣшки животъ. Вашиятъ животъ прѣдставлява единъ голѣмъ борчъ, единъ голѣмъ дългъ отъ множество милиони левове, които ви прѣдстои да плащате. Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали, и затова сте заборчлѣли тъй много. Вашиятъ животъ мяза на живота на нѣкой човѣкъ, който сънува, че сѫ го направили царь, съ много войска и той заповѣдва надѣсно-налѣво, но като се събуди сутриньта, вижда, че е пакъ обикновенъ човѣкъ, въ своята малка, скромна колиба. Като се събуди сутриньта, казва: “Снощи бѣхъ царь, но сега съмъ си пакъ обикновенъ човѣкъ.” Тия борчове, дълговетѣ, това сѫ излишнитѣ работи, за които ние разсѫждаваме на земята, и за които мечтаемъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ Божественото. Направишъ си кѫща, заборчлѣешъ, казвашъ: Господи, не виждашъ ли колко задлъжнѣхъ? Господь казва: “Събудете това спяще дѣте, покажете му, че има по-важни работи, съ които трѣбва да се занимава.” Сега азъ говоря за онѣзи Божествени дѣца, които трѣбва да се събудятъ вече. Има обаче дѣца, които трѣбва да се забавляватъ. Дѣтето, което е постѫпило въ училище, трѣбва да се занимава съ уроцитѣ си, а дѣтето, което не е постѫпило въ училище, може още да се забавлява, има врѣме за него. Като говоря за Божественитѣ дѣца, азъ подразбирамъ онѣзи, въ които съзнанието се е пробудило. Ако единъ ангелъ слѣзе при даденитѣ условия на земята, той ще нареди живота си красиво, той ще вземе толкова, колкото му трѣбва. Вие, понеже не разбирате законитѣ, стремите се къмъ много, заграбвате повече, отколкото ви трѣбва и съ това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишнитѣ страдания, непрѣменно трѣбва да изучавате законитѣ за продължаване своя радиусъ. Добродѣтелниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който продължава своя радиусъ, своята активность.

Да допуснемъ сега, че имаме една личность, съ дѣтелность на своя животъ, равна на СД и друга личность, съ дѣтелность равна на СN. Отъ това именно се явява и различието между хората. Всички хора въ безграничното пространство не сѫ излѣзли прѣзъ единъ и сѫщъ моментъ на битието. Въ единия случай дѣтелностьта на безграничното е била активна, а въ другия е била пасивна. Слѣдователно всѣки човѣкъ, който се е родилъ въ едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава отъ онзи който се е родилъ въ моментъ, когато безграничното е било въ активно състояние. Онѣзи, у които този радиусъ се продължава и излиза изъ сферата на своята дѣтелность, иматъ опасность, да правятъ повече погрѣшки, т. е. тѣ сѫ свободни да излизатъ отъ центъра С и да описватъ друга окрѫжность, съ радиусъ ДN. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ тъй голѣми, както първия центъръ. Прѣдставете си сега, че цѣлиятъ крѫгъ А е покритъ съ такива центрове, които зависятъ отъ първото сѫщество. Туй сѫщество ще продължи радиуситѣ наполовина. Половината отъ тѣзи радиуси ще бѫдатъ продължени до точка О, а послѣ и до точка N, а половината ще бѫдатъ въ нормално състояние.

Този законъ сега дѣйствува и въ васъ. Нѣкой пѫть нѣкои отъ вашитѣ желания сѫ два пѫти удължени, а нѣкой пѫть желанията ви сѫ нормални. Вие не може да намалите, или да скѫсите радиуса на вашитѣ желания. Отъ излишната енергия у васъ, понѣкога се продължаватъ и нѣкои отъ вашитѣ чувства. Като разглеждамъ хората, виждамъ, че у всички хора не сѫ еднакво развити силовитѣ линии. У нѣкои хора е продължена повече дѣятелностьта на ума; въ други хора е продължена повече дѣятелностьта на сърдечната линия.

Слѣдователно, съотношението между ума и сърцето не е еднакво.

Тогава, азъ опрѣдѣлямъ тази мисъль по слѣдния начинъ: Духътъ, това е първото проявление на човѣка. Той е точката, въ която човѣкъ се явява. Душата, това сѫ възможноститѣ на духа, т. е. възможноститѣ на точката, посоката, въ която духътъ може да се прояви. Умътъ, това сѫ възможноститѣ на духа. Волята, това сѫ възможноститѣ на сърцето. Ето защо, когато дойдемъ до самовъзпитанието, трѣбва да знаемъ съотношенията между тия сили, понеже тѣ се различаватъ. У нѣкои хора духътъ е силенъ; у други душата е силна; у трети умътъ е силенъ; у четвърти сърцето е силно; у пети волята е силна. Ще обръщаме внимание, коя силова линия е най-удължена и ще работимъ съзнателно върху себе си. Нѣкой казва: “Азъ имамъ правилно сърце.” - Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение? И тогава, като се завърти този крѫгъ веднъжъ около центъра си, всички ония радиуси, които не сѫ продължени, въ второто проявление на крѫга ще се продължатъ, ще станатъ положителни. Продълженитѣ пъкъ ще се скѫсятъ, ще станатъ нормални.

Слѣдователно, въ единъ животъ твоятъ умъ може да е много активенъ, да е съ продълженъ радиусъ, но въ второто идване на земята, сърцето ти ще трѣбва да продължи радиуса си. Вие трѣбва да знаете тия съотношения, за да спазвате законитѣ. При туй движение въ безграничното, за всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва да се подчинява и върху тия закони се основава моралностьта. Ако радиусътъ на вашия умъ е продълженъ, вие трѣбва да събирате тази енергия за врѣмето, когато нѣма да имате толкова много енергия, т. е. за врѣмето, когато, при второто завъртане на крѫга около остьта си, вашиятъ умъ дойде въ нормално състояние. Вие трѣбва да бѫдете прѣдвидливи като Йосифа. Ако не съберете тази енергия, умътъ ви ще се поврѣди. Значи когато радиусътъ на ума е продълженъ, ще събирате енергията за врѣмето, когато ще бѫде нормаленъ. Между ума и сърцето трѣбва да има равновѣсие. Сега нѣкои отъ васъ изразходватъ енергията си само въ бърборене. Казватъ: “Азъ имамъ умъ, мога да мисля.”

Питамъ ви: можете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е мисъльта? Има ли нѣкой отъ васъ, който мисли? Не, никой отъ васъ не мисли. Единственото Сѫщество, за което азъ зная да мисли, е Богъ. Ние имаме само понятия за нѣщата. Ангелитѣ иматъ сѫждения, а Богъ отъ нашитѣ понятия и сѫждения прави заключения, Той разсѫждава, мисли. Кажете ми какъ опрѣдѣляте въ логиката, що е сѫждение? (-“Когато чрѣзъ сѣтивата си приписваме на даденъ прѣдметъ извѣстни качества, това е сѫждение.”) Добрѣ, прѣдставете си сега, че азъ напълня единъ маркучъ съ вода. Водата се проявява чрѣзъ маркуча, и намъ се струва, че маркучътъ дѣйствува, че и той е живъ, въ сѫщность ние дѣйствуваме съ водата. Такова е положението и на съврѣменнитѣ хора, тѣ сѫ повече маркучи. Запримѣръ седишъ, но изведнъжъ ти дойде нѣкоя идея, вдъхнови те, напълни те и ти казвашъ: дойде ми една идея! Ти ходишъ, радвашъ се, скачашъ - значи маркучътъ е напълненъ съ вода. Отдѣ е дошла тази идея? - Нѣкой дѣйствува отвънъ. Слѣдъ туй този огънь въ тебъ загасва и ти казвашъ: “Празна работа било всичко!” Питамъ: когато сте изразходвали толкова врѣме за тази идея, мислили сте, че тя е сѫществена? Мислили ли сте, че тя ще узрѣе и ще даде плодъ? Когато ви дойде нѣкоя идея на ума, провѣрете дали тя е сѫществена, или прѣходна.

Туй, което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически животъ. Сегашниятъ физически животъ на земята, въ който всички участвуваме, е изводъ на една прѣдишна еволюция. Той не е реаленъ за насъ, той е реаленъ за други сѫщества, а за насъ е прѣходенъ животъ. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадатъ ни едно тѣло, но слѣдъ врѣме остарѣваме, докато единъ день умираме. Какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли когато умрете? - Не. Значи, тъй както човѣкъ се ражда, така и умира. Такъвъ е законътъ. Когато се е родилъ, билъ въ тъмнина, и когато умира, пакъ ще бѫде въ тъмнина. Слѣдователно, влизате въ свѣтла, освѣтена стая, която е свѣтътъ, но излизате вънъ, т. е. въ другия свѣтъ - пакъ тъмнина настава за васъ. Какъ сте влѣзли въ свѣтлата стая и какъ сте излѣзли вънъ, въ тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свѣтъ къмъ онзи свѣтъ. Казвате, че има другъ свѣтъ, но не го знаете. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое мѣсто въ онзи свѣтъ сте били? - Не помните. Защо не помните? Азъ ще ви обясня, защо не помните нищо. Могатъ ли извѣстни клѣтки, които живѣятъ въ моето сърце, да излѣзатъ отъ тамъ и да отидатъ въ театъра да гледатъ нѣкакво прѣдставление? Казвате: “Какъ, не сѫ ли свободни тия клѣтки?” - Тѣ нѣматъ право да напущатъ сърцето! Никакъвъ театъръ не имъ трѣбва, никакви разходки не имъ се позволяватъ! Тѣ ще седятъ на мѣстото си. Дѣятелностьта въ свѣта, движенията въ свѣта, всичко това трѣбва да бѫде чуждо за тѣхъ. Вие казвате: “Какъ, нали сме свободни въ този свѣтъ?” - Не сте свободни. Всѣки отъ васъ е туренъ на нѣкое опрѣдѣлено мѣсто въ свѣта, да върши извѣстна работа и не е свободенъ. Тебъ забавления не ти трѣбватъ. Ако ти си една клѣтка въ нѣкое сърце и излѣзешъ отъ тамъ, това сърце ще бѫде мъртво. Когато човѣкъ пожелае да излѣзе отъ мѣстото, дѣто Богъ го е поставилъ, най-послѣ го освобождаватъ, но казватъ: “Извадете го отъ мѣстото му и го оставете да ходи, дѣто си иска и колкото иска.” Какъ мислите, добрѣ ли ще му е? Питамъ: кой пръстъ, като се отрѣже отъ рѫката ми, би отишелъ на театъръ?

Азъ искамъ да ви наведа на главната мисъль. Кое е онова, което дава достойнство на човѣка? Кое прави човѣкътъ? (-“Божественото.”) Какво нѣщо е Божественото. Нека опрѣдѣлимъ, Божественото е това, което се проявява въ точката, т. е. въ духа на човѣка. Първото проявление въ човѣка, т. е. духътъ като се движи, образува правата линия - значи опрѣдѣля пѫтя къмъ Божествения свѣтъ. То е абсолютната справедливость въ свѣта. Значи въ всѣка своя постѫпка въ свѣта, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Това е истинския човѣкъ. Този, който не е абсолютно справедливъ, той не може да се нарече “човѣкъ”, въ абсолютната смисъль на думата, ние не говоримъ за любовьта, тя влиза въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта е методъ за изкупление на хората. Човѣкътъ, това е справедливостьта въ Божествения свѣтъ.

Казвате: “Искамъ да любя.” Да искашъ да любишъ, това показва, че ти липсва нѣщо. Питамъ, защо трѣбва да любишъ Драгана, или Петкана, или другъ нѣкой? Казвашъ: “Ама той е безпомощенъ.” Хубаво, ако твоето дѣте е безпомощно и затова го любишъ, азъ ще ти прѣдставя едно сѫщество, още по-безпомощно, защо не се грижишъ за него? Това не е аргументъ, това не е логика! Ако действително ти проявявашъ любовьта си къмъ безпомощнитѣ сѫщества, червеятъ трѣбва да има прѣимущество прѣдъ твоето дѣте. Любовьта почива на абсолютна справедливость въ проявлението на духа. Любовьта е законъ, който носи всички блага за обеднѣлитѣ сѫщества. Богъ проявява своята Любовь не къмъ богатитѣ, но къмъ обеднѣлитѣ сѫщества. Любовьта не е за праведнитѣ, тя всѣкога се проявява къмъ страждущитѣ, къмъ грѣшнитѣ хора. Христосъ казва: “Комуто много се прощава, много и люби”. Слѣдователно, Богъ, като ни прости многото грѣхове, ние ще проявимъ своята любовь къмъ Него. Той, като отнеме грѣховетѣ ни, влага въ насъ своята Любовь, за да я проявяваме ние.

Сега вие да не извадите заключението: “Щомъ е тъй, да грѣшимъ!” Не, азъ говоря за грѣха, който е дошелъ по други причини, чрѣзъ продължение на тия радиуси, а не съзнателно. Туй сѫщество, което е сгрѣшило, не е могло да използува една отъ възможноститѣ, които Богъ му е далъ, не е могло да разбере истинския пѫть, който Богъ му посочва, като ученикъ. И вие не трѣбва да се учите, като хора на плътьта и да казвате: “Азъ съмъ търговецъ”, или “азъ съмъ баща, майка, не ми трѣбватъ знания.” Не, трѣбватъ ти знания, и то знания на абсолютната справедливость!

И тъй, ще се спрешъ върху проявлението на единъ червей и ще размишлявашъ. Защо употребявамъ думата червей? Защо Богъ уподобява Якова на червей? Между единъ червей, въ този смисълъ, както Богъ разбира, и единъ ангелъ, отношенията които сѫществуватъ въ тѣхнитѣ сѫщини, се състоятъ въ възможноститѣ, които тѣ иматъ въ себе си. Но Богъ, въ проявлението на своята Любовь има еднакви отношения къмъ всички сѫщества. Той не прави разлика между сѫществата, но всички не възприематъ еднакво Любовьта Му. Всѣки, който съгрѣши, самъ носи послѣдствията на грѣха си. Богъ е извънъ страданията, извънъ грѣховетѣ на хората. Богъ всѫщность всичко вижда, всичко минава прѣзъ Него, никога, обаче не страда, никога не се измѣня, не се влияе - Той остава всѣкога неизмѣненъ. Той е единственото мѣрило за нѣщата. Затуй, когато говорите за Бога, трѣбва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършатъ прѣстѫпления.

Не си правете илюзии! Човѣкъ, който е въ плъть не може да има качествата на единъ ангелъ, т. е. той може да ги има, но не може да ги проявява. Една крива мисъль всѣкога може да ни опетни. Напримѣръ, минавашъ улицата, покрай едно голѣмо здание, дѣто се събиратъ много хора и ти питашъ: “Защо се събиратъ тия хора въ това здание? Какво ще вършатъ тамъ?” - Учатъ се. Но другъ нѣкой ти казва: “Събиратъ се на веселба, на разпуснатъ животъ.” Ти веднага се усъмнишъ. Питамъ: това философия ли е? Това не е Божествено, това не е справедливо. Азъ изяснявамъ вашата философия по слѣдния начинъ: прѣдставете си, че вие виждате лицето ми малко засмѣно, казвате си: Учительтъ ми се засмѣ нѣщо, навѣрно е доволенъ отъ мене. Може да е вѣрно това, може и да не е вѣрно. Защо? Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който виждамъ всичко, което става по земята. Когато виждамъ нѣщо много хубаво, приятно ми е, засмивамъ се. Ти мислишъ, че се засмивамъ на тебъ, а то се отнася до онзи, който прави въ тозъ моментъ добро. Азъ го виждамъ, а ти не го виждашъ. Вие казвате: “Учительтъ се засмѣ. Какво ли искаше да каже съ това?” Азъ наблюдавамъ единъ фактъ и той ми произвежда приятно впечатление. Другъ моментъ, нѣкой върши прѣстѫпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: “Сериозно ме погледна Учительтъ.” Азъ не гледамъ тебе, азъ гледамъ какво върши онзи тамъ.

Когато видите, че нѣкой човѣкъ се засмива, знаете ли защо се е засмѣлъ? Имаме единъ подобенъ примѣръ за Сара, жената на Аврама, на която Богъ казалъ, че ще роди. Тя се засмѣла. Защо? - Тя счела туй за невъзможно нѣщо. Други нѣкои могатъ да обяснятъ засмиването и по другъ начинъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за този случай. Когато нѣщо е невъзможно за тѣхъ, тѣ казватъ: “И да видишъ, не вѣрвай!”. Защо се засмѣ Сара? Тя казва: “Не се засмѣхъ.” Най-слабата страна на жененитѣ жени е тази, че тѣ обичатъ да се смѣятъ за реалностьта на нѣщата задъ вратата. И като ги извадишъ налице, казватъ: “Ние не сме направили това нѣщо.” Колко ученички има, които биха могли да изнесатъ единъ фактъ, една своя постѫпка справедливо, безъ да я измѣнятъ, за Бога да я изнесатъ. Ако ви кажатъ да кажете нѣщо, ще отговорите: “Чакай да си помисля, ако го кажа, какъвъ резултатъ ще даде, какво ще помислятъ хората за менъ и т. н.” Не, когато ще изнеса единъ факт, нѣма да мисля заради васъ, какво ще кажете вие и т. н. Ако трѣбва да го кажа, ще го кажа прѣдъ небето, ще изнеса факта, тъй, както си е - нищо повече. Туй е красивото, туй е сѫщностьта въ човѣка.

Човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога доволенъ въ себе си отъ това, което прави и казва, щомъ то е продиктувано отъ нѣщо по-високо. Азъ не казвамъ, да разправяте нѣщата на менъ. Това е законъ, който се отнася до вашето “висше азъ”. Вие трѣбва да изнасяте всички факти прѣдъ себе си абсолютно справедливо! Ще си кажете: “Това, което направихъ е една погрѣшка въ моя животъ, която трѣбва да изправя.” Има погрѣшки въ живота, които сами трѣбва да изправимъ, никой другъ не ги знае. Разумното, благородното въ живота работи малко по малко, не се стремете да бѫдете добри! Въпросътъ за доброто спада въ друга категория. Стремете се, обаче, да проявявате правдата, справедливостьта въ вашия животъ. Казва Христосъ: “Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!” Не сѫдете въ себе си! Вижте какъ сѫди Богъ! - Всѣка сѫдба въ Него почива на закона на абсолютната справедливость и на благостьта.

Нѣкои хора говорятъ за Бѣлото Братство. Законътъ на Бѣлото Братство е законъ на абсолютната справедливость, а не на осѫждане. Щомъ азъ произнеса една присѫда, това е човѣшко. Като видя, че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ нѣма да се приравня съ него, да взема да го осѫждамъ, но ще видя, какъ бихъ постѫпилъ азъ при даденитѣ условия. Ако кажа, че той не постѫпи добрѣ, азъ се поставямъ въ неговитѣ условия и нѣма да се мине много врѣме, сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ, […]* кажа, че сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ вие, ще успѣя.

Защото, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ мисли, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ желания, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ дѣйствия, дѣ е неговата човѣщина? Всѣки човѣкъ може да бѫде господарь на своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Не се стремете да бѫдете господари на свѣта, но бѫдете господари на своитѣ желания! Когато едно твое желание е на мѣсто, ще му дадешъ възможность да се прояви, а на друго, което не е на мѣсто, ще кажешъ: “Чакай, не е сега врѣме за това.” На една твоя мисъль ще дадешъ възможность да се прояви, а на друга ще кажешъ: “Чакай!” Ти не си господарь на всички твои желания, на всички твои мисли и дѣйствия, затова на нѣкои отъ тѣхъ ще дадешъ възможность да се проявятъ, това е човѣшко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. На кой животъ. На обикновения животъ. Нѣкой казва: да имашъ силна воля! Въ какво седи силната воля! - Силната воля седи въ ограничението на едно твое малко желание. То за днесъ е тъй нищожно, една малка искра е, но утрѣ, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цѣлъ градъ. Или, ако турите тази малка искра при нѣкое взривно вещество, може да създаде най-голѣмото нещастие. Тази искра можешъ да запазишъ за себе си, но да не й давашъ условия да се развие въ голѣмъ огънь.

Законътъ, който изваждаме отъ този примѣръ, е слѣдния: Не се стремете къмъ великитѣ работи въ свѣта! Защото великитѣ работи сѫ една грамадна планина като Хималаитѣ. Такава планина самъ можешъ да я намѣришъ. Турцитѣ казватъ: “Като питашъ, и Цариградъ ще намѣришъ.” Хималаитѣ, ти лесно можешъ да намѣришъ, но нѣкѫдѣ въ Витоша има турена една малка игла, нея намѣри. Ти трѣбва да знаешъ точно математически мѣстото на тази малка игла, да знаешъ, дѣ е поставена, за да я намѣришъ. Богъ се занимава само съ малкитѣ работи въ свѣта. Това е изкуството! Нѣкой казва: “Ходихъ на Витоша.” Ами намѣри ли онази малката игла на Витоша? Знание се изисква отъ васъ, и то такова знание, че като тръгнешъ, да намѣришъ тази игла.

Докато не научитѣ изкуството да намирате иглитѣ, вие ще ходите по съвременната мъртва материя, ще се движите по права линия, ще се движите по плоскость, по кубъ, по криви линии, по крѫгове, ще се раждате, ще се прѣраждате, ще ходите по планинитѣ, ще търсите голѣми работи и ще имате все страдания, но никога нѣма да имате щастие. Да намѣрите една игла на Витоша, това е великото! Когато отидете въ небето, Господь ще те пита: “Ти носишъ ли малката игла, която бѣше оставена нѣкѫдѣ на Витоша?” - “Не, азъ направихъ кѫща, направихъ училище, изучавахъ много философи.” Господь казва: “Всичко това е празна работа, малката игла струва повече отъ всичко друго.” Азъ питамъ: кой философъ е намѣрилъ тази игла? Чудни сѫ сѫврѣменнитѣ хора, голѣми философи сѫ, но гащитѣ имъ сѫ скѫсани, все имъ липсва нѣщо. Такива герои сѫ тѣ! Казвамъ, философи, вие не сте намѣрили иглата, съ която трѣбва да закърпите вашитѣ гащи. Моралисти, и вие не сте намѣрили тази игла! На всички ви липсва тази игла. Най-малката работа въ вашия животъ е да намѣрите тази малка игла, и като я намѣрите, ще разрѣшите всички задачи въ живота си, ще разрѣшите единъ отъ най-великитѣ закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голѣмата възможность въ човѣшкия животъ.

И тъй, обръщамъ вниманието ви към най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Тази малка игла е справедливостьта въ свѣта. Хората сѫ несправедливи и въ философията, и въ морала, и въ науката - иглата я нѣма никѫдѣ. И всички ние умираме отъ несправедливость. Любовьта при несправедливостьта не може да се прояви. Нѣкой пѫть вие проявявате любовь къмъ нѣкое сѫщество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовьта и е прѣлѣла. При обикновено състояние, обаче, вие като имате малко хлѣбецъ, скривате го за себе си. Не, дойде ли нѣкой човекъ при тебе, ще му дадешъ половината отъ тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва другъ нѣкой. Ще му дадешъ другата половина. Слѣдъ него ще дойде трети, четвърти и на всички ще дадешъ докато най-послѣ ти остане една трошица, която самъ ще я глътнешъ. “Ами тогава какво ще стане съ мене?” Чудни сте вие! Като намѣришъ иглата, всичко ще имашъ. Пази тази малка трошица, тя е житно зърно, тя ще се увеличи въ тебе. Ти нѣма да умрешъ гладенъ. Азъ не говоря за тази справедливость, която като осѫжда хората, отнема имъ живота. Азъ взимамъ справедливостьта като великъ законъ за възможноститѣ на добродетелитѣ, които може да се проявятъ въ нашата душа, въ нашия духъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце и въ нашата воля. Вие може да ми възразите: “Тия нѣща сѫ отвлѣчени работи. Насъ ни интересува въпросътъ, какъ трѣбва да живѣемъ сега.” Много добрѣ. Вие сте двама приятели, казвате: “Азъ не искамъ да зная него.” И другиятъ казва сѫщото. Обаче, тъй се случва, че тръгвате и двамата по планинитѣ, дохождате до едно опасно мѣсто, прѣзъ което ще ви води единъ планинецъ. Той свързва и двамата съ едно въже. Ти, като си свързанъ сега съ своя приятель, ще се грижишъ ли за него? - Ще се грижишъ. Защо се грижишъ? - Свързанъ си. Защо се интересувашъ за него? - Ще те повлѣче надолу. Има нѣщо, което те засѣга.

Азъ се смѣя на сегашната философия, за “даденото”, съ което се занимаватъ философитѣ. Казвамъ: щомъ има дадено, има и взето. Едното е плюсъ, другото е минусъ. Не само даденото рѣшава въпроса. И взетото рѣшава въпроса. Всѣко произведение, което е дадено, е дадено отъ разумния животъ. Ако е взето, пакъ е взето отъ разумния животъ. Слѣдователно, даденото и взетото сѫ резултатъ на единъ разуменъ животъ. Но да мислимъ, че даденото разрѣшава всичкитѣ въпроси диалектически е смѣшно. Това е философия, която не може да закърпи гащитѣ на никой човѣкъ. Хубаво, споредъ тази философия, дадена ми е добродѣтельта, но ходя съ скъсани гащи. Дадена ми е добродѣтельта, но този човекъ нагрубя, онзи нагрубя. Дадена ми е добродѣтельта, но не мога да я проявя. Какво ме ползува? Какъ ми е дадена, като не мога да я проявя? - Взета е. Ако е взета, защо я търсишъ? И ако е дадено, защо пакъ я търсишъ? И въ единия, и въ другия случай защо я търсишъ? Гладенъ съмъ, търся хлѣба. Хлѣбътъ е даденъ, въ стомаха е. Нѣма хлѣбъ - взетъ е. Огладнѣя, търся взетото.

Даденото и взетото едноврѣменно прѣдставляватъ свѣтъ на промѣнитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Ще дойдемъ въ единъ свѣтъ, обаче, дѣто нѣщата не се даватъ. Можешъ ли да дадешъ твоята добродѣтель нѣкому? Можешъ ли да дадешъ нѣкому твоето сърце? Въ българскитѣ народни приказки се казва: “Взели й сърцето.” Щомъ се вземе сърцето на единъ човѣкъ, той е мъртавъ. Щомъ се вземе ума на единъ човѣкъ, той е безуменъ. Щомъ се вземе душата на единъ човѣкъ, той е бездушенъ. Щомъ се вземе неговия духъ, всичко е свършено съ човѣка, неговото име ще се затрие. Този човѣкъ може нѣкога да се яви въ нѣкоя друга форма. Окулиститѣ казватъ, че съ такъвъ човѣкъ всичко е свършено. Такива заключения правятъ тѣ. Да оставимъ настрана тази отвлѣчена философия.

Сега, за да закрепне Божественото въ васъ, трѣбва да се използуватъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ. Духътъ е възможность, която Богъ е вложилъ въ човѣка. Човѣкъ е възможность за духа, но и духътъ е възможность за човѣка.

И тъй, въ продължаването на вашитѣ радиуси ще увеличите възможноститѣ на вашата справедливость. Трѣбва да бѫдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бѫдете справедливи, нѣма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите въ сърцето си чувството за справедливость, вие нѣма да чувствувате правилно, нѣма да дѣйствувате правилно. Не сте ли справедливи, любовьта ви правилно не може да се прояви, мѫдростьта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливость трѣбва да бѫде идеалъ за васъ, за да може всички онѣзи добродѣтели да дойдатъ и да може да реализирате Божественото въ васъ. Този е пѫтьтъ, този е правиятъ начинъ за работа. Вие пакъ може да намѣрите този пѫть, но слѣдъ като лѫкатушите дълго врѣме въ живота.

И тъй, първото нѣщо за васъ: Абсолютна справедливость! Не говорете излишни работи; не мислете излишни работи; не чувствувайте излишни работи; не дѣйствувайте излишно! То е красивото въ живота! Това е законъ, споредъ който, ако се водите, ще дадете на свѣта една нова насока, т. е. небето чрѣзъ насъ ще даде нова насока [на] живота. Или, Богъ ще се прояви въ своята сѫщина. Щомъ искаме да бѫдемъ абсолютно справедливи, Той ще каже: “Ето души, които искатъ да изпълнятъ моята воля!” Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да изпълнимъ волята Божия. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ абсолютната вѫтрѣшна справедливость. Всички трѣбва да работите надъ себе си. Туй е, което може да ви радва, ще радва и менъ, като виждамъ да постѫпвате тъй. Азъ ще се засмѣя. Защо? Защото искамъ да бѫдете абсолютно справедливи. Вие, като вѣрвате, че азъ съмъ абсолютно справедливъ, вие нѣма да се съмнѣвате. Защо се съмнѣвате? Защото не вѣрвате въ този законъ. Ако и азъ не съмъ абсолютно справедливъ, въпросътъ е рѣшенъ. Азъ ви казвамъ: всѣки трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ! И азъ, и вие трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Тогава ще се образуватъ истинскитѣ отношения. Тогава никой нѣма да казва, че сѫ го нагрубили. Въ справедливостьта нѣма нагрубяване.

Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: “Менъ не ми е ясно това.” Какъ ще ви бѫде ясно? Иглата на Витоша още не сте я намерили. Като намѣрите тази игла, всичко ще ви бѫде ясно. Като бутнете тази игла, тя ще произведе свѣтлина въ васъ и тогава ще ви бѫде ясно. Говоря фигуративно. Като бутнете тази игла, ще се намѣрите прѣдъ такава свѣтлина, каквато не сте сънували. Ще намѣрите лампата на Аладина.

Сега, стремете се да намѣрите малката игла. Отъ това нѣма да се освободите, иглата трѣбва да намѣрите. Всичко друго може да е отвлѣчено. Като отидете на небето ще ви питатъ: “Говориха ли ви за иглата?” - “Да.” - “Намѣрихте ли я?” - “Не.” - “Ще се върнете да я намѣрите.” Това е удвояването на радиуса. Човѣшкиятъ духъ еволюира отъ едно състояние въ друго. Всѣки моментъ нашитѣ чувства, мисли, дѣйствия постоянно еволюиратъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ. Отъ него зависятъ постояннитѣ промѣни които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть сте неразположени, другъ пѫть сте разположени. Тия промѣни ставатъ, защото ние влизаме въ единъ организъмъ, отъ който още не сме свободни. Апостолъ Павелъ, като говори на римлянитѣ, казва имъ: “Даже ние, хората на духа, още не сме свободни, подъ законъ сме. Единъ день ще се освободимъ.” Кога? - Като намѣримъ иглата на Витоша. Тогава животътъ ни ще мине въ друга фаза.

И тъй, що е правата линия? - Тя може да се разгледа като разширение на съзнанието. Нашето съзнание може да се разширява въ права линия, въ плоскость, въ кубъ и още по-нататъкъ въ тесерактъ. Въ ума ви, правата линия ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране възможноститѣ на Божествения животъ. Плоскостьта ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране на ангелския животъ, а кубътъ за реализиране на човѣшкия животъ. По този начинъ правата линия се осмисля. Като видишъ правата линия, ще си кажешъ: Това сѫ възможноститѣ на моя духъ, това сѫ възможноститѣ на моята душа, това сѫ възможноститѣ на моя умъ, това сѫ възможноститѣ на моята воля. Тѣ сѫ четири положения въ тесеракта. Това е крѫгъ, по който върви цѣлата еволюция на човѣчеството.

Размишление

Само Божията Любовь е Любовь.

1-ва школна лекция на Общия Окултенъ класъ

Държана отъ Учителя на 15. Х. 1924 г.,

София

 

---------------------------------------------------------

*Вероятно е пропуснатъ текстъ въ първото издание.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...