Jump to content

1928_03_22 Изгрѣвитѣ на слънцето


Ани

Recommended Posts

http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/101-%7B?%7D/

 

От книгата "Изгрѣвите на слънцето", единична извънредна беседа,  22 март, 1928 г,
Издание 1928 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

6 ч. с. „На Изгрѣвъ“.

 

Изгрѣвитѣ на слънцето.

 

 

Тази година трѣбва да имате прѣдъ видъ законитѣ на природата, въ които цари абсолютна свобода, и вашитѣ отношения къмъ тѣзи закони.

 

Какво нѣщо е правилното разбиране на извѣстна Божествена идея? За да дойдете до Божественитѣ идеи, вие трѣбва да започнете най-първо отъ елементарнитѣ, отъ видимитѣ, отъ чисто физическитѣ работи. Забѣлѣжете, напримѣръ, при процеса на яденето, храната, която слиза въ стомаха, върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, но при движението си надолу, тя срѣща и единъ кръстопѫть. Прѣди да слѣзе храната въ стомаха, срѣща отверстието на дихателната система, и ако попадне тамъ, послѣдствията ще бѫдатъ лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилниятъ пѫть въ движението на храната. Тя трѣбва да отиде на своето мѣстоназначение.

 

Дойдемъ ли до човѣка, и въ неговия животъ има двѣ разклонения: едното води къмъ физическия свѣтъ, а другото — къмъ духовния, къмъ невидимия свѣтъ. Затова, слѣдъ като се приеме храната по физически начинъ правилно, настава другъ процесъ: тази храна трѣбва да се смѣли и възприеме отъ организма така хубаво, че човѣкъ да изпитва отъ това голѣма приятность. Слѣдъ туй трѣбва да стане процесъ на раздѣляне: чистата храна, прѣвърната въ кръвь, да се изпрати на цѣлото тѣло, да разнася живота, а нечистата храна, т. е. часть отъ храната, която не се съгласява съ човѣка, да се изхвърли навънъ. Тази часть отъ материята казва: „Азъ съмъ на особено мнѣние, азъ мисля друго-яче, не като васъ“. И тогава, човѣкътъ, по единъ деликатенъ начинъ, ѝ казва: „Щомъ сте на особено мнѣние, свободни сте да вѣрвате, въ каквото искате, да живѣете споредъ вашето мнѣние: ето, вратата е отворена, заповѣдайте навънъ!“ Онази часть отъ храната, която е съгласна съ човѣка, минава въ бѣлитѣ дробове, оттамъ въ мозъка и образува мисъльта. Значи, до извѣстно мѣсто и двата вида материя — и тази, която се съгласява съ човѣка, и тази, която не се съгласява, вървятъ заедно, а послѣ се раздѣлятъ.

 

Въ духовния животъ има три пѫтя, по които човѣкътъ, или неговитѣ енергии едноврѣменно вървятъ: по пѫтя на неговата воля, по пѫтя на неговото сърце и по пѫтя на неговия умъ или интелигентность, или тъй наречения, пѫть на човѣшкия духъ. Това сѫ три пѫтя, три отдѣлни живота, чрѣзъ които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пѫтя сега сѫ необходими за васъ. Между тия пѫтища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пѫтя на вашия умъ, трѣбва да слѣзе въ вашето сърце и послѣ въ вашата воля. Ако храната върви по пѫтя на вашата воля, послѣ трѣбва да се качи въ сърцето и оттамъ въ ума. Отдѣто и да възприемате храната, два пѫтя я чакатъ: тя ще върви или по низходящъ или по възходящъ пѫть.

 

Когато говоримъ за Божествената мисъль, подразбираме човѣшката глава. Когато говоримъ за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говоримъ за волята, подразбираме физическия човѣкъ, т. е. законитѣ, които сѫществуватъ въ физическия свѣтъ. Ние не можемъ да измѣнимъ тия закони. Когато хората казватъ, че физическиятъ животъ е несъвмѣстимъ съ духовния, това е тѣхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свѣтъ нѣма разединение, тѣ сѫ въ абсолютно съгласие. Когато казватъ, че между физическия и духовния животъ нѣма нищо общо, това говори за погрѣшнитѣ схващания на хората, които сѫ резултатъ на извѣстни натрупвания отъ миналото въ мисъльта. И днесъ човѣчеството трѣбва да се освободи отъ тия натрупвания, отъ тѣзи криви разбирания. Животътъ на плътьта, материалниятъ животъ, както днесъ го схващатъ хората, наистина, нѣма нищо общо съ духовния животъ. Но ако разберемъ материалния животъ тъй, както е даденъ отъ Бога, той е красивъ животъ. Божествено разбиране трѣбва да имаме за материалния животъ!

 

Та казвамъ: въ свѣта има три изгрѣва. Първиятъ изгрѣвъ е изгрѣването на физическото слънце. Това слънце всички посрѣщатъ: и хора, и животни, и растения. Нѣма живо сѫщество по лицето на земята, което да не посрѣща физическото изгрѣване на слънцето.

 

Вториятъ изгрѣвъ е духовниятъ — изгрѣвътъ на слънцето въ духовния свѣтъ. Той е въ момента, когато нашето слънце е въ зенита. Често запитватъ: защо хората живѣятъ повече физически, материаленъ животъ, отколкото духовенъ? Причината за това е, че тогава човѣкъ се намира въ тази фаза на своя животъ, когато слънцето на физическия свѣтъ е въ своя зенитъ, въ най-голѣмата си сила. Тогава той е богатъ, щастливъ, намира се окрѫженъ отъ слава и величие. Той е силенъ, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залѣзъ на това слънце. Въ този моментъ на живота му изгрѣва духовното слънце, но ярка е свѣтлината на физическото слънце, заслѣпява човѣка, и той не може да види онази мека, приятна свѣтлина, що носи слънцето на духовния животъ.

 

Третиятъ изгрѣвъ е Божествениятъ — изгрѣвътъ на слънцето въ Божествения свѣтъ. Това е моментътъ, когато физическото слънце залѣзва. Днесъ хората, които не сѫ разбрали още физическия изгрѣвъ на слънцето, отиватъ да наблюдаватъ залѣза, т. е. Божествения изгрѣвъ, но не го виждатъ, не го възприематъ, и казватъ: залѣзе слънцето! Не, тѣ още не сѫ готови да разбератъ, какво значи залѣзъ на слънцето. Залѣзътъ на физическото слънце подразбира изгрѣвъ на Божественото. Залѣзе ли слънцето, хората трѣбва да се радватъ, че Божественото слънце изгрѣва. Обаче, тѣ, като не разбиратъ това нѣщо, казватъ: залѣзе нашето слънце! Не, не е залѣзло слънцето, но е изгрѣло въ Божествения свѣтъ. Това значи: човѣкътъ, който се е намиралъ въ своята слава и величие, слиза отъ това мѣсто и започва да възлиза къмъ Божествения свѣтъ.

 

Старитѣ хора, като не разбиратъ този новъ животъ, казватъ: залѣзе нашиятъ животъ, залѣзе нашата младость, старини дойдоха! Казвамъ: стариятъ човѣкъ е дѣте на Божествения свѣтъ. Той е залѣзълъ за физическия свѣтъ, но е изгрѣлъ за Божествения. Когато остарѣешъ, ти си Божествено дѣте. Когато си на 40 — 50 годишна възрасть, ти си дѣте въ ангелския свѣтъ. Когато си на 4—5 години, ти си дѣте въ физическия свѣтъ. Тъй трѣбва да схващате различнитѣ възрасти въ вашия животъ. Вървите ли по този естественъ пѫть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте дѣте на физическия свѣтъ; отъ 7 — 14 години сте дѣте на ангелския свѣтъ; отъ 14 — 21 години сте дѣте въ Божествения свѣтъ. Ето защо, когато човѣкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рѣшава лесно, много е смѣлъ въ постѫпкитѣ си — Богъ е съ него.

 

Отъ 21 годишна възрасть нагорѣ тия периоди на живота се повтарятъ отново. Отъ 21—28 годишна възрасть човѣкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ по-добрѣ да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи кѫща. Намира жена, оженва се, раждатъ му се дѣца и заживѣва физически животъ. Всички казватъ за него: този човѣкъ стана материалистъ. Отъ 28 — 35 годишна възрасть той започва да мисли и да живѣе по-духовно. Казва: човѣкъ не трѣбва да мисли само за материални работи, но трѣбва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на дѣцата. Сега той се намира въ втората фаза на ангелския животъ. Отъ 35 — 42 годишна възрасть, човѣкъ навлиза въ втората фаза на Божествения животъ. Той вече се прѣдава на истинско служене на Бога.

 

Отъ 42 годишна възрасть нагорѣ, човѣкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно — физическия животъ на Божествения свѣтъ. Този животъ се продължава отъ 42 — 48 годишна възрасть. Отъ 48 — 55 годишна възрасть човѣкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-послѣ, отъ 55 — 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слѣдъ тази възрасть пакъ се прѣповтарятъ тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

 

Тази година азъ искамъ всички да видите духовното слънце, погледътъ ви да бѫде насоченъ къмъ него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вѣтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човѣкъ трѣбва да мисли! Червениятъ цвѣтъ е признакъ на война, Затова природата казва: ти ще воювашъ, но който воюва, трѣбва да мисли! Не мислишъ ли, не можешъ да воювашъ правилно. Който не мисли въ врѣме на воюването, той ще бѫде битъ, ще го ранятъ и въ резултатъ на това ще му турятъ на гърдитѣ кръстъ за храбрость и ще го произведатъ герой. Получи ли една-двѣ рани, този човѣкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човѣкъ да се бие и да получи толкова рани? — Не, не заслужава човѣкъ да се бие; отъ послѣдствията на своитѣ постѫпки той ще се научи да мисли правилно.

 

Сега, желая у всинца ви да се зароди прѣзъ тази духовна година силно желание за вѫтрѣшна свѣтлина, съ която да работите непринудено. Физическитѣ работи ставатъ съ принуждение, духовнитѣ работи ставатъ по съгласие, а Божественитѣ работи ставатъ по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нѣщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своитѣ дѣца залѣти въ сълзи. Той има особено мнѣние за тия дѣца, които плачатъ. Когато човѣкъ плаче, то е все едно. че го заливатъ съ вода. Щомъ Богъ те види съ сълзи на очитѣ, Той се радва, че си се окѫпалъ. Вие ще кажете: буквално ли трѣбва да разбираме това нѣщо, или фигуративно? — Въ Божествения свѣтъ нѣма никакви символи, никакви фигури. Тамъ едноврѣменно ще видимъ и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждашъ тѣхната форма, опитвашъ тѣхното съдържание и използувашъ тѣхния смисълъ. Схванешъ ли всички тия нѣща, ще имашъ и всичкото Божествено благо.

 

Днесъ, понеже хората сѫ дѣца на земята, тѣ не сѫ достигнали още до онова високо разбиране на духовния животъ и затова често се обезсърдчаватъ. Но трѣбва да знаете, че при всѣко ваше обезсърдчение, по-напрѣдналитѣ ви братя сѫ съ васъ. Това показва, че имате високъ гостъ у дома си. Когато имате такива високи гости, а нѣмате достатъчно хлѣбъ, нѣмате нѣкоя кокошчица да заколите, вие се стѣснявате и казвате: сега ли намѣри врѣме този гостъ да ни посѣти? Не можа ли да дойде или прѣзъ пролѣтьта, или прѣзъ лѣтото, ами дойде прѣзъ зимата? По аналогия на това, понѣкога отъ невидимия свѣтъ ви идватъ високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стѣснявате, че нѣма съ какво да ги гостите. Нѣкога вие ги каните да ви посѣтятъ, а тѣ се отказватъ.

 

Та когато казваме, че трѣбва да се обичаме, когато говоримъ за Любовьта, ние всѣкога подразбираме онѣзи наши приятели отъ невидимия свѣтъ, които сѫ дошли да ни посѣтятъ. Подъ думата „невидимъ свѣтъ“, не трѣбва да подразбирате свѣтъ безъ никаква реалность. Този свѣтъ е десеть пѫти по-реаленъ отъ физическия. Когато говоримъ за Любовьта, ние подразбираме нашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ, които ни посѣщаватъ въ извѣстна епоха на нашия животъ повече, отколкото въ всѣко друго врѣме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдатъ тия гости при насъ, тѣ носятъ съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взиматъ участие въ всички наши нужди и ни даватъ най-възвишени упѫтвания. Вие имате крива прѣдстава за ангелитѣ, за светиитѣ, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че тѣ сѫ заети само съ възвишени работи и не се интересуватъ отъ човѣка, не се занимаватъ съ дребни работи. Не, дойде ли единъ ангелъ при тебе, той се интересува и отъ дребнитѣ нѣща на твоя животъ. Когато обичашъ нѣкого, ти знаешъ, какви сѫ неговитѣ очи, уши, знаешъ, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намирашъ, че всичко въ него е красиво.

 

Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение любовьта на нашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ. Когато единъ твой приятель отъ невидимия свѣтъ ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия приятели идватъ при васъ, тѣ водятъ съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влѣзатъ въ двора ви, тѣ започватъ да разтоварватъ камилитѣ, свалятъ отъ тѣхъ куфаритѣ и ги внасятъ въ дома ви. Тамъ отварятъ куфаритѣ и започватъ да раздаватъ подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестритѣ ви, и слѣдъ като поседятъ 5 — 6 дни у васъ на гости, всичкитѣ ви работи се уреждатъ. Вие трѣбва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нѣмате съ какво да ги угостите, тѣ ще извадятъ отъ куфаритѣ си всичко, което е необходимо.

 

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгрѣ, но азъ ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгрѣло. Всички вие трѣбва да се стремите да имате вѫтрѣшно разположение да наблюдавате изгрѣването на духовното слънце. Всичко трѣбва да вършите съ любовь. Любовьта е законъ, който сѫществува между частитѣ и цѣлото. Богъ е Любовь, т. е. Той е цѣлото, затова се проявява между ангелитѣ и между хората, като части на цѣлото. Любовьта започва съ хората. Въ това отношение хората сѫ началото, а ангелитѣ сѫ краятъ на Божията Любовь. Богъ е срѣдоточие на Любовьта. Всѣки, който не започва съ човѣшката любовь, той не може да разбере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всѣко благородно чувство въ човѣшката душа да се развива. Този е естествениятъ пѫть, по който може да се върви въ Божествения свѣтъ.

 

Любовьта има мнго форми, чрѣзъ които може да се проявява, но кой кѫдѣто е дошълъ въ Любовьта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите отъ много неприятности, отъ много болести. Причинитѣ на болеститѣ у хората се дължатъ на подпушване въ чувствата, на въздържане въ проявлението на Любовьта. Всички болести въ свѣта, като ревматизъмъ, ишиасъ, главоболие и редъ други, сѫ резултатъ на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовьта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начинъ да я пуснемъ? — По най-правиленъ начинъ, по Божественъ начинъ. Ако пуснете Любовьта да тече прѣзъ васъ, ще направите по-малко погрѣшки, отколкото ако я спрете въ нейния пѫть. Не пуснемъ ли Любовьта да тече прѣзъ насъ, ще се родятъ болести, нещастия, които Богъ послѣ ще изправя чрѣзъ редъ страдания. Затова казвамъ: дайте ходъ на Любовьта свободно да се проявява! Любете свободно, както Богъ люби. Само свободниятъ човѣкъ може да люби. Безъ свобода Любовьта не може да се проявява. Свободенъ човѣкъ е само онзи, който е намѣрилъ Истината. Такъвъ човѣкъ проявява Любовьта разумно. Нѣма ли свобода въ Любовьта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмѣна на енергиитѣ. Азъ подразбирамъ разумна обмѣна на енергиитѣ на Любовьта. Питамъ: като се разговарятъ двама души разумно, това не е ли любовна обмѣна на разумното у тѣхъ? Като се срещнатъ двама души и си размѣнятъ разумни погледи, това не е ли любовна обмѣна на разумното у тѣхъ?

 

Та казвамъ: всички трѣбва да се стремите да се избавите отъ ония криви разбирания, които сѫ наслоени въ васъ отъ миналото. Тѣ ще дойдатъ, но азъ не искамъ да говоря за тѣхъ, нито пъкъ вие да се спирате върху тѣхъ; не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като единъ естествоизпитатель и кажете: тѣзи нѣща не сѫ мои, тѣ сѫ останали отъ нѣкого. Азъ зная, че въ Божествения животъ, въ който живѣя, Любовьта се проявява навсѣкѫдѣ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовьта си къмъ близкитѣ ваши приятели. Послѣ разширявайте любовьта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.

 

Вие казвате: какъ да проявяваме любовьта си? — Наблюдавайте какъ постѫпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Питамъ: слънцето интересува ли се отъ мнѣнието, което хората иматъ за него? Като изгрѣе сутринь слънцето, започва да раздава навсѣкѫдѣ и на всички, като казва: нека дойдатъ всички, които се нуждаятъ отъ мене! Какво мислятъ хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадатъ нѣщо, а само дава. Така се проявява Божественото — дава и заминава. На другия день, като изгрѣе, постѫпва по сѫщия начинъ. Слънцето никога не казва: отъ толкова години ви топля и освѣтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората продаватъ, използуватъ енергията на слънцето. Какъ? Напримѣръ, дървата, вѫглищата съдържатъ слънчева енергия, и хората скѫпо я продаватъ. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми отъ благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дѣ се проявява човѣшкото. И вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за единъ метъръ дърва, а 600-700 лева за тонъ вѫглища. За колко врѣме ще ви послужатъ тия дърва или вѫглища? При това, колко души ще могатъ да се стоплятъ, ако се наредятъ около една камина?

 

Слѣдователно, когато ние говоримъ за човѣшката любовь, подразбираме дървената любовь, или черната любовь отъ вѫглищата. И едната, и другата любовь сѫ дошли отъ слънцето, но силата имъ трае за нѣколко часа само. Като се турятъ въ огъня, светватъ, стоплятъ за малко врѣме и послѣ изгасватъ. Искате ли да подържате тази любовь, наново ще купувате дърва и вѫглища. Ако мислите да прѣкарате живота си съ тази любовь, ще има пушекъ, сажди, кюнцитѣ ще се запушватъ, ще дими и често ще трѣбва да ги чистите. Който не върви по методитѣ на тази любовь, димъ и пушекъ въ кѫщата му нѣма да има, стѣнитѣ на стаитѣ ще бѫдатъ чисти, бѣли, никаква пепель, никаква сгурия нѣма да остава, и кюнцитѣ на печкитѣ нѣма да се запушватъ.

 

Азъ желая на всинца ви да нѣма димъ и пушекъ изъ стаитѣ ви, стѣнитѣ ви да бѫдатъ чисти, кюнцитѣ ви отпушени и горението въ печкитѣ да бѫде пълно. Въ бѫдеще, когато науката дойде до положението да прѣвръща непълното горение въ пълно, безъ никакъвъ димъ и пепель, животътъ на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ свѣта произтичатъ отъ дима. Като наблюдавате човѣка съ неговитѣ съврѣменни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.

 

Слънцето вече изгрѣ! То прѣподава сега своитѣ уроци. Вие трѣбва да имате отопление и освѣтление по методитѣ на слънцето — безъ димъ и безъ пепель. Стаитѣ ви трѣбва да сѫ чисти, кюнцитѣ — отпушени и Божествената Любовь да тече свободно прѣзъ васъ. По този начинъ всички ще бѫдете здрави. Днесъ не може да се помогне на нѣкои хора. Защо? — Защото тѣ сѫ подпушени, спрѣли сѫ Божествената Любовь. На всѣки човѣкъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Какъ може да му се помогне? — Чрѣзъ вѣрата. Тя е великъ Божественъ законъ. Любовьта започва съ вѣрата. Началото на Любовьта, т. е. първата бримка, съ която тя започва, това е вѣрата. Тя е първата бримка и на човѣшката интелигентность, на човѣшкитѣ разбирания. Отъ вѣрата вървите къмъ Любовьта. Ако искате да прогресирате и въ този, и въ бѫдещия свѣтъ, и въ животъ, и въ смърть, трѣбва да любите. Когато смъртьта дойде при нѣкой човѣкъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Човѣкъ, който люби, не умира. Хората умиратъ отъ безлюбие. Ако нѣма кой да те обича, и ако ти самъ не се обичашъ, умирашъ.

 

Сега, азъ не искамъ да прѣсилвамъ нѣщата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любовь трѣбва да се филтрира, да се прѣчисти, да стане Божествена. Вие имате любовь, но искате тя да бѫде съвършена. Вие имате знания, отъ толкова години учите и работите, но знанията ви трѣбва да бѫдатъ истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трѣбва да стане още по голѣма. Въ Писанието се казва: „Трѣбва да растемъ отъ слава въ слава, отъ сила въ сила, отъ любовь въ любовь.“ Това е великъ законъ за развитието на Божественото у човѣка.

 

Като ви говоря така, вие казвате: тия нѣща сѫ непостижими. Не, тия работи сѫ постижими, но не съ срѣдствата и съ възможноститѣ, съ които вие разполагате. Напримѣръ, вие не можете да съберете водата на морето въ единъ малъкъ сѫдъ. Можете ли да съберете всичката вода отъ единъ изворъ въ чашата си? — Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттукъ казвамъ: нашата задача не е да разберемъ Любовьта, но да опитаме Любовьта. Който иска да разбере Любовьта, той не е поставилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свѣта само да опитаме Любовьта. Ще я опитаме и веднъжъ, и дважъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пѫти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовьта безконечно пѫти, вие се плашите. Не се плашете отъ думата „безконечно“. Тази дума подразбира, че Любовьта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката ѝ цѣлость, както Богъ се проявява. Единъ день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Богъ чувствува; ще мислите, както Богъ мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: какво да правя сега, слѣдъ като свършихъ своята работа на земята? — Щомъ сте опитали Любовьта въ всичкитѣ ѝ проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете въ другия свѣтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздѣйствувате на всички ония по-малки сѫщества отъ васъ, които Той е създалъ.

 

Сега вие седите въ кѫщи, и ако сте жена, казвате: много съмъ скована, мѫжътъ ме е вързалъ. И мѫжътъ казва: много съмъ скованъ, жената ме е вързала. Казвамъ: щомъ опиташъ Любовьта въ всичкитѣ ѝ проявления, жената ще ти даде свободенъ билетъ, ще пѫтувашъ навсѣкѫдѣ. дѣто искашъ, ще извървишъ милиони километри. По сѫщия начинъ и мѫжътъ ще ти даде свободенъ билетъ за пѫтуване.

 

И тъй, сега поздравявамъ всички ви съ новия изгрѣвъ на слънцето! Пожелавамъ ви да бѫдете радостни и весели, а не слѣдъ като излѣзете оттукъ, да изгубите радостьта си. Бѫдете всѣкога радостни! Стремете се да придобиете такава радость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.

 

(Бесѣда, държана отъ Учителя на 22 мартъ, 1928
г. 6 ч. с. „на Изгрѣвъ“ — София.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...