Jump to content

1931_01_16 Колелото на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Колелото на съзнанието

— Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ.

Представете си, че имате едно голѣмо колело, (фиг. 1) на което сѫ закачени малки кофички. Колелото е въ постоянно движение. Като се движи, една часть отъ кофичкитѣ,

1931-01-16-06_fig1.png

долнитѣ, се пълнятъ съ вода, изкачватъ се нагоре, и водата имъ се излива въ голѣмъ басеинъ, отдето се разпредѣля да пои градини и бостани. Значи, при слизане надолу, кофичкитѣ се пълнятъ съ вода, изкачватъ се нагоре и постепенно се изпразватъ. Крѫгътъ е раздѣленъ на четири части. Всѣка часть съдържа по десеть кофички, които се движатъ по посока на стрелкитѣ.

Като разглеждате колелото, виждате, че всѣка кофичка представя число, отъ 1 — 10, които биватъ положителни и отрицателни. Всички числа, на които сѫ закачени пълни кофички, сѫ положителни. Останалитѣ, на които висятъ празни кофички, сѫ отрицателни. Значи, положителнитѣ и отрицателнитѣ числа на колелото се опредѣлятъ отъ съдържанието. Ако кофичкитѣ само се пълнятъ и празнятъ, безъ да вършатъ нѣкаква работа, въ това нѣма никаква философия. То е все едно да палите и да гасите кибритенитѣ клечки. Другъ е въпросътъ, ако запалването на кибритената клечка представя процесъ на пробуждане на съзнанието. Следователно, ако колелото, което е въ постоянно движение, представя човѣшкото съзнание, ние имаме едно динамо, въ което числата се мѣнятъ: положителнитѣ ставатъ отрицателни, а отрицателнитѣ — положителни. Понеже съзнанието на човѣка е въ постоянно движение, въ него ставатъ различни промѣни. Тази е причината, поради която човѣкъ ту се радва, ту скърби. Тази е причината, поради която съзнанието на човѣка ту просвѣтва, ту се помрачава.

Представете си, че нѣкой човѣкъ получава голѣмо наследство. Той се радва, и радостьта му се увеличава, докато стигне своята максимална точка, т. е. до зенита. Отъ зенита радостьта му постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Той се чуди, кѫде отиде радостьта му, и казва: Изпразни се нѣщо въ мене. Какво стана, не зная, настѫпи нѣкаква промѣна въ съзнанието ми. Много естествено! Щомъ кофата, т. е. сърдцето му се напълни съ радость, непремѣнно трѣбва да се изпразни, за да може отново да се напълни. — Кѫде отиде радостьта му? — Въ басейна на градинаря, който ще полива своитѣ цвѣтя и зеленчуци. Радвайте се, когато вашитѣ кофички се изпразватъ, за та поливатъ зеленчуцитѣ. Ако никой не жертвува своята радость за поливане на градини и бостани, човѣчеството ще бѫде лишено отъ благата на живота. Като се изпразнатъ, кофичкитѣ започватъ да слизатъ надолу, да черпятъ вода отъ голѣмия резервуаръ. Щомъ е така, не съжалявайте, когато вашето съзнание се празни. Като се изпразни, отново ще се напълни. А като се пълни и празни, колелото на съзнанието ще бѫде въ постоянно движение.

И тъй, не съжалявайте, че кофичкитѣ ви се празнятъ, но използувайте времето, когато тѣ се пълнятъ съ съдържание, за да можете да уталожите жаждата си. При това, колкото и да сте жадни, вие нѣма да изпиете всичкото съдържание: една часть ще изпиете, а останалата ще отиде за поливане на градинитѣ. Вие мислите, че цѣлото съдържание е ваше. Не, ваше е само това, което можете да изпиете въ даденъ моментъ. Останалото богатство е за другитѣ. Като страдате за изгубеното си богатство, други нѣкои се радватъ. На вашето страдание се дължи радостьта на други сѫщества. После тѣ ще страдатъ, а вие ще се радвате. Тази смѣна въ състоянията наричаме „законъ за редуване.“ Той обяснява промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣшкото съзнание или въ движението на колелото на съзнанието.

Процеситѣ, които ставатъ въ съзнанието, минаватъ отъ механически въ психически и обратно, отъ психически въ механически. Пълненето и празненето на кофичкитѣ сѫ механически процеси. Радостьта и скръбьта при тия промѣни сѫ психически процеси. Когато кофичкитѣ минаватъ презъ точкитѣ отъ 1 — 10 въ първата четвъртъ на колелото, човѣкъ е обезсърдченъ, защото съзнанието му е празно. Когато човѣкъ влѣзе въ втората четвъртъ, кофичкитѣ започватъ да се пълнятъ. Той се радва, радостьта му постепенно се увеличава, докато стигне числото 10 въ третата четвъртъ. Отъ тази точка вече кофичкитѣ се празнятъ, а съ това и съзнанието на човѣка започва отново да се помрачава. Човѣкъ изпада въ най-голѣмо помрачаване на съзнанието, когато дойде до числото 10, въ първата четвъртъ на крѫга. Оттукъ виждаме, че радостьта и страданието се редуватъ въ зависимость отъ пълненето и празненето на кофичкитѣ. Това показва, че има тѣсна връзка между физическитѣ и психическитѣ процеси.

И тъй, когато се намира въ първата четвъртъ на крѫга, т. е. въ първата категория на числата отъ 1—10, човѣкъ дохожда до най-голѣмо обезсърдчение. Всичкитѣ му кофички сѫ празни, и той казва: Свърши се моятъ животъ. Обаче, щомъ дойде въ точка О, дето е изгрѣвътъ на слънцето, кофичкитѣ една следъ друга започватъ да се пълнятъ до точка W. Човѣкъ започва да се обнадежва и казва: Виждамъ, че животътъ ми не се е свършилъ, започвамъ отново да придобивамъ богатството си. Право ми казваха хората, че слънцето на живота ми пакъ ще изгрѣе. Тази радость е въ втората и въ третата четвъртъ на крѫга. Презъ това време хората го морализиратъ, че трѣбва да бѫде щедъръ, да не мисли само за себе си. Въ първо време той не е съгласенъ съ този моралъ и здраво държи богатството си. Но понеже колелото се движи, най-после той се убеждава, че хората сѫ прави, започва да раздава отъ богатството си, и кофичкитѣ една следъ друга се изпразватъ. Щомъ влѣзе между числата отъ четвъртата и първата категория, човѣкъ става вече мораленъ, проявява щедрость и къмъ своитѣ ближни. Въ тѣзи две области се намиратъ всички реформаторски, всички нови движения. Колелото е причина за новото въ свѣта. Като се движи, то заставя човѣка да мисли за Господа. Иска не иска, човѣкъ става мораленъ, благодетеленъ. Ако приеме новото доброволно, съзнанието му се пробужда, и той се радва, че може да сподѣли богатството си съ своитѣ ближни.

Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ четиритѣ положения на съзнанието, да се пробуди, да заживѣе по новъ начинъ. Животътъ въ първата четвъртъ на колелото наричаме животъ на крайното обезсърдчаване, въ втората четвъртъ — животъ на обнадеждване, въ третата — придобиване на голѣмитѣ богатства, въ четвъртата — реализиране на новитѣ идеали. Въ последната четвъртъ се пробужда висшето съзнание на човѣка, и той се изпълва съ желанието да служи на Бога и да живѣе за ближнитѣ си. Когато съзнае това, човѣкъ дохожда до басеина на градината, дето трѣбва да излѣе всичкото си съдържание, и счита, че нищо не е изгубилъ. Той е раздалъ всичкото си богатство, безъ да е изгубилъ нѣщо. — Защо? — Защото колелото се движи. Човѣкъ пакъ ще мине презъ процеситѣ на обнадеждване, на реализиране на идеалитѣ си, на пълно забогатяване и осиромашаване. т. е. изпразване — животъ за другитѣ. Така се върти колелото цѣлъ день, докато дойде часътъ за почивка. Всѣки ще се намѣри на различно мѣсто: единъ ще бѫде въ първата четвъртъ, другъ — въ втората, въ третата и т. н. Като се събератъ всички заедно, ще говорятъ за опитноститѣ, които сѫ имали презъ деня. На другия день колелото пакъ се върти, и човѣкъ започва работата на съзнанието си оттамъ, дето е спрѣлъ.

Това, което казахъ за движението на човѣшкото съзнание, се отнася до всички хора, млади и стари. Разликата между младия и стария се заключава въ начина, по който преживяватъ нѣщата. Младиятъ разчита повече на себе си и, като се обезсърдчи, казва: Ще направя още единъ опитъ. Като се засили, той се намира въ точката на изгрѣващото слънце, въ обнадеждването. Отъ изтокъ той отива къмъ югъ — пълното реализиране на своитѣ идеали. Стариятъ, като се обезсърдчи, казва: Добъръ е Господъ, ще ми помогне по нѣкакъвъ начинъ. Пъкъ ако на земята не могатъ да се наредятъ работитѣ ми, въ другия свѣтъ ще се наредятъ. Обаче, като дойде въ точка О, той вижда, че работитѣ му започватъ да се нареждатъ. Той мисли, че е заминалъ за другия свѣтъ. Споредъ религиознитѣ хора, другиятъ свѣтъ е горе, а споредъ материалиститѣ — долу, дето се пълнятъ кофитѣ. Както и да разглеждате въпроса, важно е да знаете, че едната половина на колелото се намира въ този свѣтъ, а другата половина — въ онзи свѣтъ.

Ако колелото прави едно обръщане за 12 часа, казваме, че презъ това време съзнанието минава четири важни състояния. Всѣко състояние трае по три часа: три часа обезсърдчаване, три часа обнадеждване, три часа пълно реализиране на идеалитѣ и три часа раздаване на богатствата, т. е. служене на Бога и на ближния. Ще кажете, че това е игра на сѫдбата. Сѫдбата не си играе съ човѣка, но работи върху него. Значи, движението на колелото наричаме работа на сѫдбата. Сѫдбата поставя всѣки човѣкъ на почетно мѣсто и, ако той съзнателно и съ любовь извършва работата си, велико бѫдеще го очаква. Сѫдбата е господарьтъ на колелото. Като види, че нѣкой човѣкъ влиза въ областьта на обезсърдчаването, той го погали малко и му казва: Не се страхувай, следъ нѣколко часа ти отново ще забогатѣешъ, ще се напълнишъ толкова много, че ще стане нужда да давашъ на другитѣ.

Като ученици, вие трѣбва да гледате съзнателно на промѣнитѣ въ вашия животъ. Сѫдбата нѣма лоши намѣрения къмъ никого. Тя не цели нещастието на човѣка. Понеже всѣки човѣкъ е заставенъ да свърши една работа, той неизбѣжно минава презъ всички числа на колелото на живота. Числата мѣнятъ мѣстата си, а съ тѣхъ заедно се движи и човѣкъ. Това движение наричаме функция на живота. Който е слѣзълъ на земята, той неизбѣжно трѣбва да се движи. Остане ли въ покой, въ бездействие, той влиза въ областьта на свещения мързелъ. Бездействието и мързелътъ водятъ къмъ ръждясване, а ръждясването — къмъ разлагане. За да не се разлагатъ нѣщата, колелото трѣбва да се движи. Мнозина се страхуватъ отъ движението. Тѣ мислятъ, че като се движатъ, ще страдатъ. Не е така. Като се движи и като страда, човѣкъ се усъвършенствува.

Следователно, благодарете, че сте въ колелото на живота и се движите заедно съ него. Като единица, вие представяте малка но необходима часть отъ това колело. Радвайте се, че ви е дадено мѣсто въ това колело. Дали сте на първо или на последно мѣсто въ колелото, не е важно. Господарьтъ ви се грижи еднакво за всички свои части. Той има предъ видъ щастието и благоденствието на частицитѣ си. Природата поставя всички живи сѫщества на работа, а Божественото начало опредѣля темпа на движението на колелото. — Какъвъ е смисълътъ на живота споредъ това колело? — Да се обезсърчимъ, да се обнадеждимъ, да разбогатѣемъ и най-после да се проникнемъ отъ съзнанието, че трѣбва да служимъ на Бога и на своя ближенъ. Преведено на съвремененъ езикъ това означава: да се изпразднимъ, да се приготвимъ за пълнене, да се напълнимъ и отново да се приготвимъ за изпразване.

Сега, ако търсите това колело, ще го намѣрите въ живота. Въ него ще видите живота и на младия, и на стария. Съ помощьта на това колело и младиятъ, и стариятъ си обясняватъ противоречията въ живота и вървятъ напредъ. Стариятъ знае, че като забогатѣе, трѣбва да раздаде всичко, да се откаже отъ своя материализъмъ и да стане религиозенъ, т. е. набоженъ човѣкъ. При това положение той трѣбва да се отрече отъ себе си, отъ своя личенъ животъ. Това значи изпразване. Като се изпразва, човѣкъ се обезсърдчава. Споредъ Толстоя, крайното обезсърдчаване подразбира абсолютно самоотричане. Това сѫ два процеса неразривно свързани. Следователно, каже ли нѣкой, че се е обезсърдчилъ, това значи, че той е дошълъ до фазата на самоотричането. Като се самоотрече отъ всичко, човѣкъ казва: Трѣбва да живѣя за Бога!

Колелото, за което говоря днесъ, има отношение къмъ сегашния животъ и сегашнитѣ състояния на хората. Това колело обхваща земния животъ на човѣка. Обаче, то е свързано съ друго едно колело, което е устроено по другъ начинъ, вследствие на което и нѣщата въ него ставатъ другояче. Който влѣзе въ това колело, не мисли вече за земята. Той напуща работата си и тръгва за другия свѣтъ. Една група отъ 40 млади жътвари жънали на нивата. По едно време край тѣхъ миналъ мечкарь съ своята мечка. Като започналъ да разиграва мечката, тѣ напуснали работата си и отишли да гледатъ, какъ играе мечката. Ако за една мечка жътваритѣ напуснаха работата си, колко повече човѣкъ би напусналъ работата си на земята, за да влѣзе въ духовното колело на живота и се понесе съ него въ пространството.

Като се върнете у дома си, нека всѣки си начъртае това колело, което нарекохме „колело на човѣшкото съзнание“. При всѣко число кофичката се намира въ различно състояние. Въ първата четвъртъ на крѫга кофичкитѣ се намиратъ при най-лоши, оскѫдни условия; въ втората четвъртъ условията се подобряватъ; въ третата четвъртъ условията сѫ идеални въ материално отношение; въ четвъртата четвъртъ условията на живота даватъ своя плодъ, Тукъ човѣкъ влага капитала си въ своето съзнание, като въ Божествена банка, отъ която всѣкога може да черпи, колкото иска. На земята Божествената банка е басеинътъ на градинаря, от дето водата се разпредѣля по всички лехи, да ги напоява. Тукашнитѣ градинари не държатъ смѣтка, колко кофички се вливатъ въ тѣхния басеинъ, но живата природа държи смѣтка за всѣка кофичка, т. е. за всѣко живо сѫщество, което е участвувало въ движението на нейното колело.

Природата е много точна. Тя никого не ощетява. Нѣма случай, когато природата да не е възнаградила щедро всѣки, който е свършилъ нѣкаква работа за нея. Тя плаща скѫпо и за най-малката работа. Въ всичкитѣ си постѫпки тя е крайно справедлива. Който не разбира проявитѣ на природата, нито на цѣлокупния животъ, вади криви заключения, вследствие на което често се обезсърдчава. Естествено е да се обезсърдчи човѣкъ, естествено е и да се насърдчи — зависи въ коя четвъртъ на крѫга е попадналъ. Ако е попадналъ въ първата четвъртъ, ще се обезсърдчи; ако е попадналъ въ втората, ще се насърдчи; ако е попадналъ въ третата, ще почне да реализира своитѣ идеали, ако е попадналъ въ четвъртата, ще почне да прилага, да дава отъ себе си, докато се изпразни. Въ всѣка четвъртъ човѣкъ схваща само една часть отъ истинското положение на нѣщата. Ето защо, за да има пълна представа за проявитѣ на живота, той трѣбва да има търпение, да мине пѫтя на цѣлото колело. Така, той ще знае положението на нѣщата при едно обръщане на колелото. А това колело се движи 12 часа на день. Сѫщевременно то се движи цѣли 365 деня презъ годината. Значи, съ течение на дни и години, човѣкъ разширява своитѣ разбирания и познания. Той се стреми да се домогне до знанието, което се включва въ цѣлокупния животъ.

Напишете на дъската числата 195 678 и 956,781. — Каква е разликата между единицата въ дветѣ числа? — Въ първото число единицата стои на мѣстото на стохилядитѣ, а въ второто — на мѣстото на единицитѣ. Въ количествено отношение, първата единица е сто хиляди пѫти по-голѣма отъ втората. Ако дветѣ единици представятъ две съзнания, първото щѣше да бѫде по-обременено отъ второто. Ако дветѣ единици бѣха две животни, второто щѣше да бѫде по леко. Когато се намѣри въ опасность, второто животно ще бѣга по-бързо. Това е вѣрно по отношение само на нѣкои нѣща, а не за всички случаи. Запримѣръ, земята, която е толкова голѣма и тежка, се движи съ много голѣма бързина. Нейната бързина на движение не може да се сравнява и съ най-бързитѣ тренове. Когато дойдемъ до мисъльта, казваме: Колкото по-бързи сѫ трептенията на мисъльта, толкова по-интенсивна е тя; оттамъ и страданията сѫ по-кратковременни и силни. И обратно: колкото по-бавни сѫ трептенията на мисъльта, толкова по слабо интенсивна е тя, и толкова по-дълготрайни сѫ страданията. Колкото по-тежки сѫ желанията на човѣка, толкова по голѣми сѫ и страданията му. Запримѣръ, нѣкой иска да стане богатъ, да разполага съ милиони. Това желание е много тежко, вследствие на което произвежда голѣма тежесть и напрежение върху мозъка и нервната система на човѣка.

Следователно, човѣкъ не може да държи известна идея въ ума си, безъ тя да произвежда известенъ физиологически ефектъ върху мозъка и нервната му система. Като знаете силата на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си, трѣбва да бѫдете внимателни къмъ тѣхъ. Една мисъль, едно чувство, една дума може да произведе върху мозъка и сърдцето на човѣка такова напрежение, че да го осакати. Ще кажете, че вие си говорите тихо, едва се чувате. Вие можете даже да не се чувате, но навсѣкѫде по земята, както и въ другитѣ свѣтове, сѫществуватъ различни системи радио, които хващатъ и най-слабитѣ звукове и ги разнасятъ изъ пространството. Затова е казалъ Христосъ, че ще отговаряте за всѣка праздна дума, която е излѣзла отъ устата ви. Кажете ли една дума, хиляди години наредъ тя ще обикаля земята. Искате ли да знаете, какво сѫ казали Христосъ, Аристотелъ, Платонъ на времето си, не ходете да слушате какво ще ви кажатъ този и онзи, но турете една антена въ пространството, да хванете направо тѣхнитѣ думи а не да очаквате на нѣкой философъ, той да превежда словото имъ.

Материята и енергията въ природата нито се губятъ, нито се създаватъ но само се видоизмѣнятъ. Щомъ нищо не се губи, трѣбва да дойде Божествениятъ огънь на земята, да изгори всичко непотрѣбно. Като мине презъ този огънь, земята се връща въ своето първоначално състояние на девственость. Девствениятъ животъ е новиятъ животъ, който всички очакватъ. Добре, че сѫществуватъ и добри мисли, освенъ лошитѣ, та взаимно да се уравновесяватъ. Отъ гледището на астрологията, човѣкъ може предварително да опредѣли, всѣки часъ отъ деня и отъ нощьта на какви мисли ще се натъкне. Колелото на живота се върти, мислитѣ и чувствата се въртятъ заедно съ него. Ако човѣкъ не разбира това, може да се обърка и да се отчае. Но като знае, че нѣщата всѣки моментъ се смѣнятъ, ще каже: Колелото се върти. Ще имамъ търпение да дочакамъ благоприятнитѣ условия. Който движи колелото, той знае, защо нѣщата ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ.

Следователно, ако кофата ти се изпразни, не страдай за това. Ако се обезсърдчишъ, не се отчайвай. Ако забогатѣешъ, не бързай да се радвашъ. Следъ забогатяването иде изпразването. Това сѫ преходни нѣща. Важно е човѣкъ да разбира нѣщата. Нѣма по-велико нѣщо въ живота на човѣка отъ обезсърдчаването. Да се обезсърдчишъ, това значи, да се освободишъ отъ илюзиитѣ и заблужденията на живота. Докато не се обезсърдчи, човѣкъ все още се лъже, че това ще направи, онова ще направи. Като се обезсърдчи и изгуби вѣра въ преходнитѣ нѣща, човѣкъ отправя погледа си къмъ вѣчностьта, къмъ сѫщественитѣ и трайни нѣща. Обезсърдченитѣ хора влизатъ въ правия пѫть на живота. Обезсърдченитѣ хора сѫ обикновено добритѣ хора въ свѣта.

Какво виждаме въ живота? Когато нѣкой се обезсърдчи, иска да се самоубие, да тури край на живота си. Този човѣкъ не се е обезсърдчилъ още. Той желае нѣщо и го очаква отъ живота. Той е още въ категорията на насърдченитѣ, готовъ е да воюва. Истински обезсърдчениятъ не иска нищо, не очаква отъ никого нищо. Той е тихъ и спокоенъ и казва: Ако е дошълъ часътъ да умирамъ, нека умра; ако страдамъ, да страдамъ; ако има нѣщо за ядене, добре; ако нѣма, какво да ямъ, ще гладувамъ. Каквото дойде, добре дошло. Това значи, да се отрече човѣкъ отъ себе си. Обаче, ще знаете, че и това обезсърдчаване трае само три часа. Следъ това човѣкъ минава въ втората, третата и четвъртата четвъртини на колелото, докато направи пълно обръщение.

Ще приведа единъ примѣръ, чрезъ който ще илюстрирамъ цѣлата лекция. Единъ човѣкъ, крайно набоженъ, тръгналъ на далеченъ пѫть съ магарето си. Той напълнилъ раницата си съ багажъ, турилъ я на гърба си и подкаралъ магарето да върви предъ него, безъ никакъвъ товаръ. По едно време пѫтникътъ срещналъ единъ мѫдрецъ и му казалъ: Тежъкъ е животътъ ми. Дотегна ми да живѣя вече. Не зная, какво да правя. Мѫдрецътъ го запиталъ: Защо карашъ това магаре? Пѫтникътъ си помислилъ: Чудно нѣщо! Азъ се оплаквамъ отъ живота си, а той ме пита, защо карамъ магарето. По-нататъкъ срещналъ другъ мѫдрецъ и на него се оплакалъ отъ живота си. Мѫдрецътъ му отговорилъ: Купи самаръ на магарето си. Срещналъ трети мѫдрецъ, който му казалъ: Натовари магарето си! Като се оплакалъ и на четвъртия мѫдрецъ, той му казалъ: Качи се и ти на магарето си!

Сега и азъ ви казвамъ: Натоварете магарето си, качете се и вие на него и така продължете пѫтуването си. Животътъ ви ще стане по-лекъ.

— Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ.

*

19. Лекция отъ Учителя, държана на

16. януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...