Jump to content

1934_08_15 Животъ, знание и свобода.


Ани

Recommended Posts

"Великото в живота"
 

Съборни беседи  от Учителя, държани август 1934 г. на Витоша (Яворови присои).  

 

Книгата за теглене на PDF

 

Съдържание на томчето - нов правопис

 

Съдържание на томчето - стар правопис

 

 

Животъ, знание и свобода.*

*Йоана 3:1 — 13.

 

Съвременниятъ свѣтъ страда отъ дезорганизиране. Защо? - Защото въ разбиранията на съвременнитѣ хора за живота нѣма единство, което да ги сплотява. Изобщо, всички хора уреждатъ жи­вота си тъй, както разбиратъ. Каквото и да говорятъ, както и да се изявяватъ външно, вътрешно всѣки постъпва, както разбира. Колкото и ка­квото да се проповѣдва на вълка, все вълкъ си остава. Той си знае своето. Колкото и каквото да се проповѣдва на овцата, въ разбиранията си тя пакъ овца си остава. Въ нѣкои отношения мнозина даватъ овцата за примѣръ. Наистина, по характеръ тя е мека, нѣма грубия характеръ на въл­ка, но е нечиста. Дето живѣе, тамъ остава нечистотиитѣ си. Азъ взимамъ вълка и овцата като два типа въ живота. Нѣкои хора иматъ разбирания и характеръ като тия на вълка, а други - като на овцата. Отрицателната чърта на вълка е грубостьта, а на овцата - нечистотата. Положителната чърта на овцата е щедростьта: тя дава млѣкото, вълната си, а понѣкога и децата си. Вълкътъ, обаче, не е щедъръ. Добрата чърта на вълка е, че не дава мѣсто на паразити въ себе си. Паразититѣ се страхуватъ отъ вълка. Ако направите кожухъ отъ вълча кожа, никакви паразити нѣма да влѣзатъ въ него. Енергията на вълка е потрѣбна за природата. Ако вълкътъ не бѣше полезенъ, при­родата не би го търпѣла, той не би съществувалъ. Веднъжъ съществува, той има известно предна­значение, както за природата, така и за човѣшкия животъ. Каменарьтъ, който троши камънитѣ, желѣзарьтъ, който кове желѣзото, земедѣлецътъ, който оре земята, се нуждаятъ отъ енергията на вълка. Тази енергия е необходима навсѣкѫде, де­то трѣбва да се пробива пѫть.И обратно: тамъ, дето силитѣ трѣбва да се организиратъ, е необхо­дима енергията на овцата.

 

Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ органи­зиране. За тази организация е нужно начало. Хората наричатъ това начало Богъ. Като атри­бути, присѫщи на това начало сѫ: животъ, знание и свобода. Значи, животътъ, знанието и свободата излизатъ отъ това вѣчно Начало, отъ Бога. Чо­вѣкъ може да добие животъ, знание и свобода само отъ Бога - отъ никое друго сѫщество не може той да добие тѣзи нѣща. Всичкитѣ погрѣшки на хората се заключаватъ въ това, че търсятъ жи­вота, знанието и свободата тамъ, дето тѣ не сѫществуватъ. Вследствие на това, въ тѣхъ се зара­жда вѫтрешно недоволство. Вѫтрешното недовол­ство е признакъ на това, че хората не вървятъ въ правия пѫть. Нѣкой казва, че е недоволенъ отъ живота. — Той е недоволенъ отъ живота, защото го нѣма въ себе си. Другъ е недоволенъ отъ зна­нието, защото го нѣма въ себе си. Трети пъкъ е недоволенъ отъ свободата, защото я нѣма въ себе си. Ако има въ себе си живота, знанието и сво­бодата, които изтичатъ отъ Бога, той щѣше да бѫде напълно доволенъ.

 

Като се говори за доволството, мнозина се натъкватъ на мисъльта, че доволниятъ човѣкъ нѣма потикъ за работа. Не, тази мисъль е погрѣшна. Животътъ започва съ доволството. Трѣбва човѣкъ да е доволенъ отъ всичко, което му е дадено, за да нѣма какво да го смущава. При това положение той ще има една строго опредѣлена цель, къмъ която ще се стреми. Каква ще бѫде тази цель? Каква е цельта на художника? - Да рисува. Ако той не може да рисува, да копира природата, какъвъ художникъ ще излѣзе отъ него? Каква е цельта на техника? - Да мисли, докато изнамѣри такава форма, която съответствува на принципа, който иска да впрегне на работа. Ако вие не можете да впрегнете великитѣ принципи на живота, на знанието и на свободата на работа, какъвъ смисълъ ще има вашиять животъ? Безъ това разбиране за живота, за знанието и за сво­бодата, колкото и да се стремите къмъ тѣхъ, тѣ ще бѫдатъ нѣщо външно за васъ — дреха, накитъ, съ които можете само да се представите, безъ да внесатъ въ васъ нѣкакво вѫтрешно, дълбоко съдържание и смисълъ. Въ сѫщность, животътъ има външна страна, но тази негова страна не представя още истинския животъ. Истинскиятъ животъ е нѣщо постоянно, установено, което не се подава на никаква промѣна. Въ ка­квато форма и да се постави, голѣма или малка, животътъ не се измѣня, той остава единъ и сѫщъ, Съвременнитѣ хора искатъ да измѣнятъ живота си, вследствие на което нѣкой мисли, че е успѣлъ да направи това и казва, че измѣнилъ живота си. Това е криво разбиране. Животътъ никога не се измѣня. Когато казвате, че искате да измѣните живота, това подразбира, че търсите такава фор­ма, въ която може той да се прояви. Ако не намѣрите форма, съответна на неговитѣ изисквания той ще се прояви, както знае.

 

Щомъ се говори за живота, въ връзка съ него се повдига въпросътъ за човѣка. Що е човѣкъ? - Човѣкъ е сѫщество, което мисли. Това е общъ изводъ. Съ други думи казано: всѣка мисъль, при­ложена въ живота, е изразъ на човѣка. Ако не може да прояви своя животъ, своето знание и своята свобода, човѣкъ се намира още въ заро­диша, въ зачатието на своята форма.

 

Христосъ казва: „Ако Отецъ ми е съ васъ, вие ще правите дѣла, каквито и Той прави." Сле­дователно, вие нищо не можете да направите, ако Богъ не е съ васъ. Не мислете, че можете да за­ставите Бога да дойде при васъ. Не, вашата за­дача е само да не противодействувате на Бога - нищо повече. Какво правите вие? Отъ една страна Му противодействувате, а отъ друга - искате да Му покажете начинь, пѫть, какъ да се прояви въ васъ. Това е човѣшка работа. Всичката филосо­фия на живота се заключава въ следното: Не противодействувайте на Бога, когато се проявява въ живота, въ знанието и въ свободата.- Какъ се изразява това противодействие? - Който не люби, той противодействува на Бога. Който противодействува, той се излага на вѫтрешна борба, отъ която излиза победенъ. Когато слабиятъ воюва съ силния, той всѣкога остава победенъ, стъпканъ. Ако невежиятъ се бори съ знаещия, той всѣкога ще бѫде стъпканъ. Ако робътъ се бори съ сво­бодния, той сѫщо така ще бѫде стъпканъ. Когато нѣкой ви тъпче, трѣбва да намѣрите причината за това. Като размишлявате и наблюдавате себе си, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нѣмате стремежъ къмъ свободата. Свободата обича истината, знанието - мѫдростьта, а животътъ - любовьта. Ако нѣмате любовь въ себе си, животътъ въ васъ не може да се развива; ако нѣмате обичь къмъ мѫдростьта, знанието въ васъ не може да се раз­вива; ако нѣмате любовь къмъ истината, вашата свобода не може да се прояви. Този е единствениятъ методъ да проявите живота, знанието и свободата.

 

Сега всички трѣбва да се стремите къмъ из­работване на вѫтрешни методи за работа. Всички очакватъ да дойде нѣкой отвънъ, да ги научи на нѣщо. Учительтъ може да предаде нѣкакъвъ урокъ на ученицитѣ си, но ако тѣ не приложатъ това, което имъ е предадено, знанието ще остане не­разбрано за тѣхъ. За учителя, или за професора е ясно това, което преподава, но ако ученицитѣ му не учатъ и не прилагатъ, това знание ще остане безпредметно. Тѣ нѣма да се домогнатъ до онова, което имъ е потрѣбно въ живота. Мно­зина мислятъ, че ще дойде день, когато ще се освободятъ отъ ограниченията въ живота, ще влѣзатъ въ Царството Божие, дето царува радость, миръ и веселие. Вѣрно е това, но работа се из­исква отъ всички. Затова, именно, азъ ви давамъ методъ, който може да ви помогне за постигане на вашитѣ идеали. Щомъ приложите този методъ, още днесъ можете да влѣзете въ Царството Бо­жие, още днесъ Богъ, светиитѣ, ангелитѣ, добритѣ хора могатъ да посетятъ дома ви. Кога ще дойде това нѣщо за другитѣ хора, не е важно. За васъ може да дойде още днесъ. Какво искате: да дойде Царството Божие за всички хора изведнъжъ, или да дойде първо за васъ? Едно трѣбва да знаете: Царството Божие е дошло отдавна за свѣта, за Цѣлото, защото Богъ живѣе въ Цѣлото. За частитѣ, обаче, частно за човѣка, Царството Божие още не е дошло. Като части, хората трѣбва да се обединятъ въ едно цѣло, да се организиратъ, за да разбератъ великия законъ на живота.

 

Мнозина подържатъ идеята, че Богъ е непостижимъ, че не обръща внимание на тѣхъ, като малки величини въ живота. Питамъ: Защо вие обръщате внимание на малкия си пръстъ? - Защото е часть отъ рѫката ви, а тя - часть отъ цѣлото тѣло. Ако този пръстъ се отдѣли отъ рѫката ви, и да искате, не можете да му обърнете внимание. Следователно, докато сте часть отъ Бога, Той всѣкога ще ви обръща внимание. Щомъ сте часть отъ Бога, вие всѣкога ще бѫдете на работа. Затова е казано: „Ние сме съработници съ Бога." Който е съзналъ тази истина, той никога не може да противодействува на Божията работа, на Божия планъ. И като свърши работата, която му е опредѣлена, човѣкъ може да си почине. Въ почивката само той е свободенъ.

 

И тъй, животъ, знание и свобода - за физи­ческия животъ. Любовь, мѫдрость, истина - за духовния животъ на човѣка. Всички хора говорятъ за любовьта, като основа на живота и къмъ нея се стремятъ. Майката обича детето си. Защо? - За­щото има нѣкаква връзка къмъ детето си. За зна­нието ли го обича? - Не. Детето се ражда невежо, не знае да говори, постепенно се учи да приказва. Та­кова, каквото е детето, майката го обича. Често въ хората се заражда желание да бѫдатъ силни, учени, богати, независими, равни на Бога. Ако постигнатъ всичко това, ще излѣзе, че Богъ е несъвършенъ. Тѣ едва ли не мислятъ, че всичко могатъ да постигнатъ. Едно трѣбва да се знае: детето символизира онова начало въ човѣка, което се стреми къмъ развитие, къмъ усъвършенствуване. Тази е причината, заради която майката обича детето си. Тази е причината, заради която Богъ обича човѣка. Майката вижда въ детето си ония сили, способности, които Богъ е вложилъ въ него и се радва, че единъ день то ще се повдигне, ще израсте. Тя казва: Каквато съмъ азъ, такова ще стане и моето дете. Започва да прави опити съ него, - единъ, два, три, петь, десеть, докато единъ день види, че детето започва да проявява живота, знанието и свободата по сѫщия начинъ, както тя ги проявява. Докато е при майка си, детето се развива свободно, безъ да се спира върху въпроса, дали тя го обича, или не. То не се съмнява въ обичьта на майка, си и затова расте. Който мо­ментъ се усъмни въ любовьта й, то се спъва и престава да се развива.

 

Сѫщото може да се каже и за васъ. Който моментъ се усъмните въ любовьта на Бога, ваше­то развитие спира. Ако слуша майка си, детето ще постигне всичко, каквото тя желае. Щомъ постигне това, което майката желае, то ще по­стигне и своитѣ желания. Това е законъ. Следо­вателно, ако и вие работите за постигането на Божиитѣ желания, ще постигнете и своитѣ. Който разбере този законъ, той трѣбва да го приложи, да види неговитѣ резултати. За тази цель впрег­нете страданията, недоразуменията, лошитѣ мисли, чувства и постѫпки на работа! Впрегнете всички вълци, мечки, тигри въ васъ на работа! Не ги избивайте, но работа имъ дайте! Вие сте пуснали вашитѣ вълци и овце на свобода, да правятъ, каквото искатъ. Вълцитѣ, поради своята грубость и жестокость, сѫ унищожили часть отъ живота. Овцетѣ, поради своята нечистота, сѫ изцапали всички мѣста, дето кракътъ имъ е стѫпалъ. За да не ставатъ тия нѣща, впрегнете и вълцитѣ, и овцетѣ на работа!

 

 

Кой е най-голѣмиятъ вълкъ въ човѣка? - Не­доволството. Коя е най-голѣмата овца въ човѣка? - Доволството. Вълкътъ е недоволството, а овцата - доволството. Азъ взимамъ вълка и овцата като образи, върху които да размишлявате. Тъй щото, дойде ли при васъ недоволството - вълкътъ, впрег­нете го на работа. Дойде ли доволството - овцата, впрегнете я на работа. Само по този начинъ ще изпълните волята Божия и ще придобиете три нѣща, необходими за васъ: животъ, знание и свобода.

 

Изпѣйте пѣсеньта „Богъ е Любовь."

 

4. Беседа отъ Учителя, държана на 15 августъ, 1934 г. 5 ч. с.

Витоша — (Яворови присои.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...