Jump to content

1937_05_02 Както Богъ мисли и прави


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

КАКТО БОГЪ МИСЛИ И ПРАВИ

 

22-ро Недѣлно Утринно Слово

2 май 1937 г. 5ч.с. Великденъ.

Още дъждецъ вали отъ презъ нощьта. Влажно, меко времето.

ИЗГРѢВЪ.

 

Нарядътъ:Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Ще прочета 17 гл. от Ев. на Иоана, отъ 1-19 ст.стр.499

 

Въ начало бѣ Словото.

 

Открива се една нова страница въ живота на човѣка. Това е наука за душата. Най-мѫчнитѣ въпроси - лични вѫтрешни и външникоито човѣкъ посрѣща, могатъ да се разрешатъ, само когато той почне да разбира естеството на човѣшката душа. Туй, коеточовѣкъ за сега знае, не е нѣщо сѫществено. И то се обосновава на следующето; не е сѫществено, защото ако бѣше сѫществено, то нѣма да има тия промѣни. Запримеръ, ако вие функционирате и оперирате съ книжни и звонкови пари, има едно различие. Ако имате единъ милионъ български левове и единъ милионъ златни левове, то цѣната не е една и сѫща. Следователно, въобще сега хората всички опериратъ съ книжни пари. А тия книжни пари, да ви кажа отъ сега, ще се обезценатъ, и единъ денъ ще дойдатъ като германскитѣ марки; така че съ нѣколко милиарда отъ тѣхъ едва ли ще може да си вземете единъ обѣдъ. И ще замязате на онзи българинъ, който въ време на войната спечелилъ 600 хиляди марки, и ги вложилъ въ една германска банка. То е единъ анекдотъ. И си казалъ: Отъ сега нататъкъ сигуренъ съмъ. Но когато спаднала германската марка, изпращатъ му отъ банката извѣстие да си изтегли паритѣ, защото не могатъ да водатъ партида заради него. Защото тѣ били само 10 стотинки, а трѣбвало най-малко да бѫдатъ 30 стотинки, - за да водимъ партида за васъ; а всичкитѣ негови 600 хиляди били само 10 стотинки, за които не могатъ да водатъ партида. Та извадете ги отъ банката 10-тѣ стотинки. И чиновникътъ казалъ: Ако искатеда се води една партида, отъ моитѣ ще ти дамъ още единъ милионъ марки, значи 20 стотинки, да се води партида.

 

Та казвамъ, ако имате въ Божествения свѣтъ 30 стотинки, какво ще правите съ тѣхъ? Азъ постоянно слушамъ да казватъ: Защо животътъ е такъвъ? Защо не можемъ да живѣемъ, и какви ли не въпроси се даватъ. И азъ казвамъ: Всичкитѣ тия въпроси, които задаватъ хората, то сѫ все книжни пари. Ама защо жена ми е такава? - Защото е отъ книга направена. - Защо мѫжътъ ми е такъвъ? - Защото е отъ книга направенъ. - Ама защо децата ми? - Отъ книга сѫ направени. - Защо братята? - От книга сѫ направени. Каквото и да кажешъ - книга е, нищо повече! Сега разберете, нѣма цѣна! Защо синъ ми не ме разбира? - Защото отъ книга е направенъ. Васъ по нѣкой пѫть ви се вижда чудно, но трѣбва да разсѫждавате малко по-другояче. Има много по-дълбоки нѣща въ природата. Пѫтьтъ, по който вървимъ, нѣма нѣщо сѫществено. Представете си, че вие се занимавате съ правене на кукли. Кукли отъ мѫжки родъ и кукли от женски родъ. Може тия кукли да ги направите да говорятъ; и мѫжки да говорятъ, и женски да говорятъ. Мислите ли, че вие сте постигнали нѣщо съ вашитѣ мѫжки и женски кукли? Вие може да давате куклитѣ на едно малко дете, да се занимава съ тия кукли. И до 5-10 години то ще бѫде задоволено, но като стане на 20 години, то ще каже: Нѣма нищо сѫществено въ тѣхъ - ще ги захвърли - не ме интересуватъ вече. И казвамъ: Детето има известни отношения къмъ куклитѣ, но куклата нѣма никакво отношение към детето. За нея е все едно дали то ще му бѫде майка или нѣкой другъ. Кой му е майка, даже отъ това не се интересува куклата. И дали ще я къпятъ два или три пѫти на денъ, безъ разлика е това за нея. Питамъ: Ако вие имате една идея, която е подобна на една кукла, какво може да ви принесе тя? - Нищо. И по нѣкой пѫтъ ние казваме,че ние разбираме. Разбирането седи въ следното: Казва нѣкой, че азъ разбирамъ нѣщата. Сега азъ не искамъ да ви убеждавамъ, азъ напущамъ тоя пѫть на разсѫждение “разбирамъ” и “не разбирамъ”. Защото другояче ще изпаднемъ въ противоречие. Азъ съмъ изучавалъ английски езикъ, но не срещнахъ нито единъ англичанинъ, който да говори английски, както трѣбва. И азъ не можахъ да науча английски както трѣбва, но не намерихъ нито единъ англичанинъ, който да говори английски, както трѣбва. И азъ не го знамъ, и той сѫщо. За български езикъ е пакъ сѫщото. Толкова години го изучавамъ,все сѫщия законъ. Нито произношението е произношение, нито правописанието е правописание. Всичкитѣ думи така сѫ разхвърлени; трѣбва да дойдатъ гениални българи за въ бѫдеще, за да създадатъ единъ езикъ въ всичкитѣ народи. И азъ наричамъ сегашнитѣ езициезици на болнитѣ хора. Защото всѣка една дума, която може да се измѣни, тя не е сѫществена. Ония думи, които презъ хиляди години могатъ да останатъ неизмѣнени въ своето произношение, въ своята сѫщина, въ онова съдържание, което съдържатъ, това е дума, на която може да разчиташъ. Сега туй не ви го казвамъ за обезсърчение, защото то сѫществува. Азъ ви изнасямъ единъ фактъ, не е една истина. Единъ фактъ и може нѣкой пѫть да ви се вижда странно. Но да допуснемъ, както при този българинъ, и на васъ може да ви се струва, че той е осигуренъ. И вие казвате: Имамъ 600,000 марки! И мислите съ една идея на миналото, че сте осигурени. А ви пишатъ отъ банката, както този чиновникъ: Господине, елате да си изтеглите паритѣ; тѣ толкозъ сѫ се обезценили, че нищо не струватъ. - Ама как? - 10 стотинки струватъ 600,000 марки. И да допуснемъ, че вие сега мислите, че сте добили нѣщо. Хубаво.

 

Сега азъ съмъ за онова, за сѫщественото въ живота. Азъ считамъ умирането: отивашъ ти въ банката. Всѣки човѣкъ, споредъ менъ, като умре - той ще отиде въ Божествената банка, да си изтегли капитала - да може да влѣзе въ Божествения свѣтъ. - Защото ще ти трѣбватъ за автомобилъ, за файтонъ, за гостилница, за дрехи, за шапки, за обуща, за хотелъ - все ще трѣбватъ тамъ. Та ще отидешъ въ Божествената банка, понеже минавашъ отъ земята. А тамъ порядъка е другъ. Смъртьта е да изтеглишъ паритѣ - да имашъ черно на бѣло. Ходи ли се на другия свѣтъ безъ пари и безъ срѣдства? После вие имате идеята, че въ онзи свѣтъ всички ви сѫ познати: Господъ ви е баща, пазитель; хората сѫ братя. Радвамъ се, ако е така, ще ми бѫде приятно! Но ако идете въ онзи свѣтъ и не намѣрите Христа и Бога не го намѣрите, и човецитѣ, сестритѣ и братята не намѣрите, какво ще правите? И всичкия капиталъ, който сте вложили едва ще е 30 стотинки. А какво може да направите съ 30 стотинки? И тогава отъ онзи свѣтъ ще ви върнатъ, както американцитѣ връщатъ сега. И всички, които отиватъ въ Америка, трѣбва да иматъ известна сума, доста почтена сума, за да могатъ да живеятъ въ Америка. А който нѣма тази сума, връщатъ го назадъ съ сѫщия параходъ, безъ никакви церемонии. Имашъ пари въ джоба си, въ Америка можешъ да идешъ, нѣмашъ пари - назадъ ще се върнешъ.

 

Сѫщиятъ законъ е въ онзи свѣтъ като идешъ. И отъ тамъ пакъ назадъ ще се върнешъ. Тогава? И какво да ви кажа. Въ парахода ще ви турнатъ отъ този свѣтъ за онзи. И гледамъ, това сѫ все такива странници, които постоянно ги връщатъ за този свѣтъ, защото нѣматъ пари за онзи свѣтъ. И сега насъ не ни интересува, че връщатъ нѣкого отъ онзи свѣтъ въ този. Не ни интересува, защото не ни засѣга, понеже не засѣга нашата кожа. Но азъ ви предупреждавамъ, понеже и вие се готвите за онзи свѣтъ и ви предупреждавамъ, че като идете тамъ, да сте увѣрени 101 на стотѣ, че паритѣ, които сте вложили тамъ, е доста крупна сума, за да можете да живеете. И сега казватъ онѣзи, които изучаватъ окултнитѣ науки, че онѣзи хора могатъ да живеятъ въ онзи свѣтъ само 45 години тамъ и следъ 45 години тѣ щѣли да се преродатъ. Следователно 45 години могатъ да останатъ тамъ. Понеже паритѣ въ онзи свѣтъ ще се свършатъ и нѣматъ какво повече, тѣ ще те натоваратъ въ единъ параходъ и хайде назадъ, отъ дето си тръгналъ. За 45 години може да останешъ тамъ.

 

Сега туй не е толкова важно, защото следъ като те върнатъ, ти ще придобиешъ нѣкаква опитность, но като дойдешъ въ този свѣтъ, ти ще забравишъ онази опитность, която си ималъ тамъ. И голѣмата опастность е тамъ, че ние нѣмаме една положителна опитность, която да ни служи като едно рѫководство. Азъ по нѣкой пѫть изпитвамъ хората, изпитвамъ състоянието на хората. По нѣкой пѫть изпитвамъ хората отъ какво са направени, тъй както изпитвамъ среброто и златото. Всичкитѣ нѣща ги изучавамъ. Ичовѣкътъ можешъ да го изучавашъ отъ какво е направенъ. Може да го изучишъ отъ какво е направенъ и какво функционира у него и какво е онова сѫщественото? - Ядката, която придава сѫщина начовѣшкия животъ, това е човѣшката душа! И то човѣшката душа, споредъ степеньта на своето развитие. Колкото човѣшката душа се пробужда, тя около себе си създава единъ новъ свѣтъ. Разберете ме правилно. Едно дърво може да живѣе на земята до толкова, доколкото то си е създало единъ свой свѣтъ. И ако туй дърво може да живѣе самостоятелно, да се ползва отъ окрѫжаващата природа - добре; ако туй дърво не може да се ползва отъ окръжаващата природа, туй дърво умира. Въ духовния свѣтъ е пакъ сѫщото. Ако въ ония Божествени форми, въ които влизашъ, ако ти не си въ състояние да оперирашъ, дасе ползувашъ и да живѣешъ въ тѣхъ, отъ Божествения свѣтъ, ти по сѫщия начинъ, както умирашъ тукъ, ще умрешъ и тамъ. Умирането отъ онзи свѣтъ какво е? - Ще се върнешъ въ този свѣтъ. Или отъ онзи свѣтъ може да отидешъ и нагоре, а можешъ и да слезнешъ по- долу. Това сѫ прости сравнения сега. Едно дърво като умре, ако не се развивало правилно, то известна частъ на дървото минаватъ въ коренитѣ; Защото коренитѣ сѫ по-нисшъ свѣтъ. Пъкъ ако дървото се е развивало правилно, то една голѣма частъ отъ коренитѣ ще влезе въ клонищата на туй дърво; и дървото ще дава плодове. Следователно, плоднитѣ дървета сѫ дървета, които сѫ прогресирали и предъ насъ иматъ ценностъ. Ние ги обичаме, култивираме и помагаме на тия плоднитѣ дървета, понеже иматъ цена въ себе си. И се образува една връзка между плоднитѣ дървета и насъ: Тѣ ни даватъ храна и ние купуваме тѣхната храна.

 

Сега да допуснемъ, че казвате: Защо сѫ тия мѫчнотии въ свѣта? Мѫчнотиитѣ произтичатъ отъ разнообразния животъ. Всичкитѣ сѫщества се намиратъ въ разни степени на развитие, и сѫ съ различни разбирания. И вие ще видите всичкитѣ тия болести у насъ, които се зараждатъ, всичкитѣ противоречия въ нашитѣ мисли и постѫпки, се дължатъ на следното: И доброто въ насъ, и злото въ насъ се дължатъ на два противоположни живота. Ако въ тебе проникне онзи Божествения животъ въ своитѣ форми, тъй правилни форми, - тѣ спомагатъ за твоето развитие. Пъкъ ако проникнатъ формитѣ на злото или на нисшия животъ у тебе, веднага ти ще вземешъ друго направление. Ако влезешъ въ туй течение на нисшия животъ, ти не можешъ по никой начинъ да си помогнешъ. Нали сте опитали: По нѣкой пѫтъ, да кажемъ, смѣни се у васъ една обичъ съ омраза. Ама то е най-нисшъ животъ. Омразата е пакъ любовъ, но въ най-нисша степенъ. Че правете сравнение: Когато вълкътъ хване една овца, той усеща една приятность - топлата кръвъ, топлото месце, приятно му е да яде тази овца; но тази овца, която той сдъвква, тя преживява единъ животъ на много голѣмо страдание. Питамъ: На вълка му е много приятно да яде овцата, а на овцата й е много неприятно да я яде вълка. Вие питате: Защо е така? Разрешете този въпросъ сами. Защо у васъ е така? Защо вълкътъ яде овцата? Разрешете този въпросъ вѫтре у себе си.

 

Та вие, когато сменяте едно състояние отъ добро въ зло, въ дадения случай вие сте единъ вълкъ, който изяждате вашатаовца. А страданието, което чувствувате, то е страдание на душата ви, която страда, и вие вървите по обратенъ пѫтъ. И следователно не сте вие, които страдате, ама страда душата ви, а вие само изпитвате страданието. А искате сега удоволствието. Нѣкой пѫтъ вие сами искате удоволствие въ свѣта. Защото по нѣкой пѫтъ вие се удоволствувате въ свѣта. Следователно душата като е страдала, вие казвате: Вижъ хората въ свѣта какъ живѣят? Кои сѫ тия хора въ свѣта? Тѣ сѫ вълцитѣ. Всичкитѣ вълци, които ядатъ овцетѣ. А кои сѫ ония духовнитѣ, добритѣ хора? Това сѫ овцете, които вълцитѣ ги ядатъ. Сега ще разберете не въ тази форма, защото вие взимате вълка въ тази постоянна форма. Но сѫщественото на вълка може да се измѣни. Азъ мога да измѣна сѫстоянието на желѣзото. Туй желѣзо, което е студено, мога да го направя топло; и туй желѣзо, което е твърдо, мога да го направя меко. Даже могатъ да се направятъ и такива копринени дрехи отъ желѣзото, ако зная какъ. И злото въ свѣта, ако зная, то е една много груба материя, ако го впрегнете на работа туй зло, отъ него може да направите сѫщо една много фина дреха - ако може да го накарате на работа. И ученитѣ хора си служатъ съ злото. За примѣръ: Тѣ като ваксиниратъ единъ човекъ, тургатъ микроби противъ микроби. Сега ваксиниратъ единъ човѣкъ съ отровни микроби. И отровни - и противоотровни си противодействуватъ.

 

И нашитѣ лѣкари сега сѫ се заинтересували, въ китайскитѣ народи повече отъ преди 2.000 години сѫ знаели какъ се лѣкува туберкулозата. Нашето попово прасе, което до сега го гонеха женитѣ изъ ливадитѣ, казватъ: Пустото попово прасе, осакати ни цвѣтята! А пъкъ то било много полезно, туй попово прасе. То можело да лѣкува туберкулознитѣ хора. И ученитѣ хора сега въ Европа въ Пастьоровия институтъ направили опить, че бѣлитѣ кръвни тѣлца, тия фагоцити въ кръвьта на поповото прасе, когато се приематъ въчовешкото тѣло, въ което сѫ влѣзнали, изцелявали туберкулозата. Тѣ като влезнатъ, веднага ги обвиватъ въ единъ пластъ и ги правятъ безвредни и само нѣколко часа отъ тия вредни микроби, отъ тѣхъ нищо не остава! Оставатъ само такива като празни шушулки вѫтре. И казватъ: може да се направи единъ опитъ: Ще хванете 4-5 попови прасета, ще ги изсушите, ще ги счукате на прахъ тия попови прасета и следъ туй ще направите маджунъ съ 100-ина грама медъ, ще смесите въ този прахъ и ще изядете. Като влезнатъ фагоцитѣвъ кръвьта, тѣ веднага ще се нахвърлятъ върху тѣзи вреднитѣ охтичави микроби на тѣлото на бѣлите дробове, и ще ги очистятъ. Ученитѣ обясняватъ, че силитѣ, които сѫ действували въ фагоцитѣ, продължаватъ да сѫществуватъ и дѣйствуватъ, макаръ и самитѣ попови прасета да сѫ разрушени. Тъй щото поповото прасе, като влезне въ дробоветѣ и като намери нѣкои отровни микроби, ще ги унищожи. И тъй дробоветѣ ще бѫдатъ освободени отъ охтиката. Тѣзи вещества, които съдържатъ поповитѣ прасета, ще роватъ, роватъ въ дробоветѣ, докато унищожатъ всичкитѣ вредни вещества и дробоветѣ ще оздравеятъ. Сега вие може да направите опитъ. Онзи отъ васъ, който има охтика. Нѣма нужда да чакате да ви дадатъ нѣкакъвъ сериумъ. Ще изсушите на слънце поповите прасета и може да направите този опитъ. Азъ ви привеждамъ само единъ фактъ, който китайцитѣ иматъ за цѣръ, който отъ хиляди години е билъ знаенъ. Това сѫ тѣзи попови прасета. Само тѣзи бѣлите кръвни тѣлца и само поповитѣ прасета иматъ туй лѣчебно свойство. Тѣ съдържатъ нѣкакво вещество, съ което тѣ обезсилватъ тѣзи вреднитѣ микроби.

 

Та, казвамъ: На васъ ви трѣбва все нѣкои попови прасета. - Лошото у хората поповитѣ прасета могатъ да го излѣкуватъ, ама който знае.

 

Та, казвамъ: Подложете сегашнитѣ ваши вѣрвания на измѣнение, не всичкитѣ, нѣкои отъ тѣхъ. Азъ не искамъ да ремонтирате цѣлата си кѫща, понеже вие нѣмате достатъчно средства да ремонтирате цѣлата кѫща, но ви препорѫчвамъ - ремонтирайте най - малко само една стая, но я ремонтирайте на свѣтъ, защото въ време на голѣмо изпитание въ живота, да имате кѫде да прибегнете. Да допуснемъ, че кѫщата ви тече. Въ сухо време, както и да е, но дойде дъждовно време - да имате една стая, дето да можете да влезнете, та онѣзи полезнитѣ нѣща, които сѫ ви потрѣбни, да бѫдатъ въ стаята ви и да сѫ предпазени отъ влагата. Сега нѣкои се оплакватъ отъ вашитѣ изби. Една сестра ми разправи,че всѣкога трѣбва да изхвърля по 40 - 50 кофи вода отъ избата си и то отчасти, разбира се. Но умниятъ човѣкъ ще направи единъ дренажъ още отъ начало. Дренажъ ще направи - единъ трапъ. Умниятъ човѣкъ ще направи една кѫща, така че нито една капка вода нѣма да влезе вѫтре. А глупавиятъ - 50 - 60 кофи ще ги изхвърля навънъ. Та ви казвамъ: Дренажъ ще направите. Та е необходимо да направите единъ ремонтъ. Но знаете ли колко мѫчно се прави ремонтъ. Казва нѣкой - търпение, но опиталъ ли си ти какво нѣщо е търпението?Азъ съмъ слушалъ много проповедници, които проповѣдватъ търпението, но виждамъ, че тѣ сами не сѫ търпеливи; слушамъ мнозина говорятъ за вѣрата, но тѣ сами нѣматъ таки вѣра. Преди години бѣхъ въ дома на единъ евангелистъ вѣрующъ, тъй хасълъ, таманъ евангелистъ, какъвто трѣбва да бѫде евангелиста. Всичкитѣ стихове знае, какво е казалъ Христосъ и повидимому отвънка поставенъ - много добъръ човѣкъ, и семейството му, много добре живѣятъ. Но тъй се случи единъ пѫтъ - Не зная, казва, какъвъ дяволъ е дошълъ - надула му се страната отъ зѫбъ, боли го. И го питамъ: Какъ тъй, ти - праведниятъ човѣкъ, който знаешъ Христа, цитирашъ стиховетѣ отъ писанието, отъ кѫде е дошло това? - Не го зная, казва. - И защо както въ времето на Христа не направишъ, нали тамъ казватъ: Ако нѣкой е боленъ, да се събератъ презвитеритѣ да му намажатъ съ малко масло болното мѣсто, да си туратъ рѫцетѣ и ще мине. Казвамъ му: Защо не се помолишъ? Помоли се да престане болката и кажи на тази болка да си върви. Пъкъ казвамъ още: Нали вѣрвашъ въ Христа, че кажи Му: Господи, забрани на зѫбобола. Ти се моли, кажи Му: Изцѣли ми зѫба. Е, казва: Кѫде да Го намѣря? - Писано е въ Книгата, но трѣбва да го намѣришъ не писаниятъ Христосъ. Въ Книгата е едно нѣщо, а намѣрениятъ Христосъ въ живота е съвсемъ друго нѣщо. Казвамъ му: Ако азъ направя единъ опитъ съ тебе, ще повѣрвашъ ли? Казва: Въ какво да вѣрвамъ? Нѣмамъ нужда да вѣрвамъ. Рекохъ, ако азъ премахна твоята болка безъ цѣрове, ще повѣрвашъ ли? - Какъ може безъ цѣръ? - Е, ще ти побая малко, ще кажа само нѣколко думи. - Че какво има да вѣрвамъ? Азъ вѣрвамъ въ Бога, въ Христа вѣрвамъ, Ново вѣрване не ми трѣбва. - Е, хубаво, въ Новото ако вѣрвашъ, ще се излѣкувашъ! Тъй. Ако старото държишъ, ще боледувашъ. - Ти си правишъ джумбюшъ съ мене. - Не, рекохъ. - Е, казва, сега може ли да се излѣкува? - Може да се излѣкува много добре - тургамъ си азъ рѫката, казвамъ нѣколко думи и престава болката. И казвамъ му: Слушай, ако ти най-малко се усъмнишъ въ нѣщо, болката пакъ ще дойде въ двоенъ размѣръ отгоре ти. Той седи и после ми се изповѣдва - Вижъ, казва, този какво ме хипнотизира, сега иска да ме излъже, да умотае ума ми, че да вкара този дяволъ въ менъ, че да не вѣрвамъ азъ въ Христа. И изведнажъ болкитѣ се появили пакъ. Казвамъ му: Ти защо имашъ такива понятия за Христа? Казвамъ: Христосъ живѣе въ всичкитѣ хора и ако ти можешъ да събудишъ съзнанието на Христа и ако ти имашъ нѣкаква нужда, Той ще типомогне - дали азъ или другъ, който и да е - защо тургашъ такава една мисълъ противоположна въ себе си? Ще дойде нѣкой, ще ти каже: Азъ съмъ Христосъ. Е, хубаво, ако каже, че ти си Христосъ, тогава трѣбва да правишъ волята Христова. Ако кажа азъ, че съмъ свѣтлина и давамъ свѣтлина, свѣтлина съмъ. Какво противоречие има въ това, ако кажа, че съмъ свѣтлина, или че съмъ животъ и давамъ животъ на хората, де е противоречието? Но ако азъ кажа, че съмъ свѣтлина и давамъ тъмнина на хората и ако кажа, че съмъ животъ и внасямъ смърть между хората - тогава противоречие ще има.

 

Та, азъ сега ви говоря за единъ вѫтрешенъ животъ. Азъ не говоря за външнитѣ прояви на нѣщата. Туй, което виждате отъ вънка, то е само това, съ което може да се заблудите. Истината не може да се намѣри по единъ външенъ начинъ! Външниятъ животъ е единъ резултатъ на единъ вѫтрешенъ, духовенъ. Най-външнитѣ нѣща трѣбва да се превеждатъ, да се разбере вѫтрешното съдържание. Всѣка една мисълъ, която внася свѣтлина, всѣко едно чувство, което внася топлина и свѣтлина, тя е мисълъ Божествена. Ако моитѣ отношения къмъ Христа сѫ прави, когато азъ произнеса Неговото Име, каквато и болка да имамъ - тя ще изчезне. Ако моитѣ отношения сѫ прави къмъ Христа, само като произнеса Неговото Име, болката, която имамъ, ще изчезне. Тази болка е едно противоречие. Тя се дължи на единъ нисшъ животъ. Това е една малка прашинка, която е влѣзла въ окото ти. Тази малката прашинка произвежда известни възпаления. И онзи човѣкъ трѣбва да знае да хване клепача си, да го обърне и тъй да си изчисти окото, и веднага болката престава. Тия нисшитѣ мисли и желания, които влизатъ въ човѣшката душа като паразити, отъ тѣхъ вие трѣбва да се освободите. Или трѣбва да ги превърнете. Най-първо ти имашъ една нисша мисълъ - превърни я. Превръщането е законъ да превърнешъ единъ по-нисшъ металъ въ по-висшъ. Да кажемъ, че ти превърнешъ среброто въ злато. Ако ти може да превърнешъ единъ килограмъ сребро въ единъ килограмъ злато, знаешъ ли съ колко ще се увеличи цената? Каква е цената на единъ килограмъ сребро и на единъ килограмъ злато? Въ единъ килограмъ злато се събиратъ 200 френски наполеона. Тѣ правятъ 600 лева. Е, колко струватъ тѣ? Да пресмѣтнемъ сега колко струватъ 200 наполеона! И после, ако вие може да превърнете единъ килограмъ сребро въ единъ килограмъ радий, знаете ли колко милиона ще имате?

 

Че вѣрата е единъ потикъ. Ние казваме: Вѣрваме, чеХристосъ ще ни спаси. Та Христосъ работи по единъ законъ съ знание. Той казва - Последниятъ денъ Азъ ще ви спася! Значи последниятъ денъ всички онѣзи, които сѫ изгубили тѣлата си, които сѫ изгубили живота, които сѫ изгубили богатството - всичкитѣ условия, всичко туй, въ последния денъ Христосъ казва: Всички, които чуятъ гласа Ми и които сѫ изгубили всичко това - то ще имъ се повърне. Туй е знание, съ което Христосъ работи въ свѣта! И за спасението начовѣшкитѣ души се иска знание! Вие какъ проповѣдвате на единъчовѣкъ? Както се проповѣдва сега, то не е проповѣдване, така не може да се проповѣдва по този начинъ. - Гладниятъ ще го нахранишъ, жедниятъ ще го напоишъ, на невежия ще внесешъ истинска свѣтлина въ неговия умъ. Ако ти гладния не нахранишъ, ако го забавлявашъ само; ако жедниятъ не го напоишъ, а само му давашъ такива ликьори, ти съ това нищо не допринасяшъ въ свѣта.

 

Та, казвамъ: Вие толкова години слушате, но нито единъ отъ васъ не се опиталъ да изучава любовьта отъ чисто научно гледище като една сила, която да внесе въ живота си. Какво може да направи любовьта. Вие говорите за старитѣ методи. Казвате: Едно време какъ се обичахме! Та едно време колко ревностни бѣхме ние! Та едно време - все за “едно време”. Или когато е билъ младъ, въ младитѣ години какъвъ е билъ. Но сега той като се е установилъ? И казва: Вече се установихме. Но знаете ли какво значи: “установихме се”? Много опасна работа е ти да се установишъ. Когато едно малко момче е ходило въ съживителнитѣ евангелски събрания, а тѣзи събрания имаха за целъ да обръщатъ хората къмъ Бога и то вижда,че въ тѣзи събрания хората живеятъ тъй, говорятъ за любовь и много пѣятъ. А вижда, че баща му не пѣе. Пита го: Всички хора пѣятъ, а ти защо не пѣешъ? - Е, синко, тѣ нека пѣятъ, тѣ сѫ млади, азъ се установихъ вече. На детето си казва: Тѣ сѫ деца, нека пѣятъ, пъкъ азъ се установихъ, не ми трѣбва пѣние. И детето мисли, че баща му е правъ. Тази идея е останала въ ума му. Единъ денъ тѣ тръгватъ съ кабриолетъ. Качва се баща му и той и тѣ тръгватъ. По едно време коня се спира, не върви вече. Бащата го кара да върви, коньтъ стои. И детето казва: Татко, коньтъ се установи. Значи, щомъ човѣкъ се установи - добилъ единъ лошъ навикъ, съ който колата не върви вече. Та и азъ гледамъ навсѣкѫде религиознитѣ хора, навсѣкѫде има хора, които сѫ се установили.

 

Сега главната мисълъ е Любовьта, Любовьта трѣбва като законъ да се изучава. Богъ изисква това. Той е вдъхналъ начовѣка и той е станалъ жива душа. И трѣбва да изучавате човешката душа. И тогава Христосъ за насъ е едно външно условие на душата, за да може тази душа да функционира и да се развива. Тъй както ще се ползва отъ въздуха, както ще се ползва отъ свѣтлината, отъ знанието. Та, казвамъ: Туй е Божественото. Онова, което е потрѣбно за човѣшката душа, е да се заеме и да изучи нѣщата и да се развива. Туй е Божественото.

 

Та, казвамъ: Новитѣ разбирания сѫ това. И сега въ тази новата книга, която е излѣзнала отъ печатъ подъ заглавие: Влияние на свѣтлината и тъмнината. Питатъ ме нѣкои: Учителю, какъ е : въ началото на книгата пише “влияние на свѣтлината и тъмнината”, а отъ подире, дето е съдържанието пише: Влияние на свѣтлината и на топлината. И кое е правото сега? Ще видите, то е една задача, която вие ще решите. Което пише отзадъ ли е право или което пише отпредъ е право. Но понеже лекцията разглежда тритѣ състояния: Сатва, раджасъ и тамасъ, а тамасъ, то е тъмнина. Това е състояние на гъстата материя, дето се проявява тъмнината.

 

Та казвамъ, додето не почнете да изучавате Любовьта... Сега не искамъ да ви кажа, че опитностьта, която имате и туй знание, което имате, не е на мѣсто. Но ако не вървите напредъ, нищо нѣма да ви ползва. Туй знание, което имате, може да ви ползва до толкова, доколкото ако вие спуснете вашитѣ корени въ туй знание и изтеглите соковетѣ и можете да растете. Не трѣбва да се спъвате, да казвате само: Ние се запознахме съ Любовьта. Оставете туй запознаване. Азъ следа въ моитѣ научни изследвания. Много мѫже и жени преди да сѫ се оженили, бѣха много красивиидея има въ тѣх, а следъ като се ожениха, потъмнѣ лицето имъ, стана безъ смисълъ. Казвамъ: Тази жена, която следъ като се ожени и потъмнѣе лицето, тя се е втвърдила. Тя се е осигурила, намѣрила мѫжъ да я храни. Тя мисли, че е намѣрила единъ светия, съ когото да живѣе. Но потъмнѣ лицето й, тя се е втвърдила. Вие сте въ единъ времененъ порядъкъ. Не мислете, че женитбата е нѣщо леко. То е едно голѣмо изпитание и нѣма по-голѣмо изпитание въ свѣта отъ женитбата! Това сѫ моитѣ наблюдения. Нѣма по-тежко изпитание въ живота отъ женитбата. И всичкитѣ падения на човѣчеството се дължатъ на женитбата на хората. Нищо повече. Адамъ като се ожени, дойде най-голѣмото нещастие въ свѣта. Докато бѣше самичъкъ въ рая, нѣмаше нещастия. А щомъ се ожени, изпъдиха го изъ рая навънъ. Веднага го изпъдиха. Сега ще кажете вие - че ние смеоженени. Тамъ е вашето нещастие, че сте оженени. Изхвърлете сега идеята, че сте оженени. Азъ да ви кажа сега: Отречете се въ себе си отъ идеята, че сте женени. То е едно светотатство! Азъ да ви кажа, онзи, който иска да намѣри Господа и който мисли, че е жененъ - ти си създавашъ най-голѣмото нещастие. Жененъ, за кого? Но разбирайте ме сега право. Вие ще кажете сега нѣкому - ти не си жененъ. Та азъ бихъ желалъ всички да не сте женени. И считайте,че имате една другарка като една ваша съработничка, една ваша помощничка, но не считайте, че сте женени заради нея. Считайте,че тя е свободна. Една душа, която е дошла - единъ пѫтникъ, който се среща съ васъ, но тази душа вие наричате своя жена. И питате за нея, въ онзи свѣтъ ще се познаваме ли ние жененитѣ? Че вие искате да пренесете нещастието и въ другия свѣтъ. Не, ни най-малко нѣма да се познавате по този начинъ. Въ онзи свѣтъ, ако влезнете, тамъ ще ви турятъ на карантина, ще бѫдете като чумави, та тѣзи идеи, които сега имате, че сте женени, избийте ги вънъ отъ главата си. Тамъ на карантина ще ви поставятъ.

 

Най-първо ще мислишъ, че не си жененъ и докато не избиете тѣзи идеи отъ главитѣ си, вие ще живѣете въ свѣта на илюзиитѣ и на разочарованията. Подъ думата “жененъ” ще считате единъ слуга, който има да извърши една работа на господаря си и като я свършите, ще кажешъ: Господи, освободи ме отъ тази работа, която свършихъ. И той иска женениятъ да знае дали презъ вечностьта тази жена, която има сега, ще бѫде съ него. И тя иска да знае сѫщото. Въ вечностьта само Единъ ще бѫде съ васъ и Този, който ще бѫде съ васъ, това е Богъ, който ви е създалъ. А човѣкътъ въ сегашната форма, той се измѣни, и нѣма да го познавате.

 

Та, казвамъ Ви сега: Ще се разхипнотизирате. Туй състояние, което сега имате, то е хипноза. Азъ сега правя научни изследвания и ние трѣбва да се освободимъ отъ хипнотическото състояние, което сте набрали. Много отъ вашитѣ състояния и постѫпки, това, което наричаме наследственитѣ черти, то е една хипноза у човѣка. Наследственостьта е хипноза - нѣща вторични, които сѫ наследени у човѣка, - и отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Тѣ хипнотизиратъ човѣка. На единъ човѣкъ ще му внушатъ: е идешъ на еди коя си дата следъ два-три месеца и ще направишъ едно престѫпление. Или може да ти турятъ въ ума, че ще идешъ въ кръчмата да си зарѫчашъ една ока вино и да го изпиешъ. Ти може никакъ да не си пилъ, но като дойде внушената дата, тѣ ще тесъбудятъ, ти нищо нѣма да знаешъ, не помнишъ. Но за това време въ тебе се яви едно желание да идешъ въ кръчмата и да пиешъ вино. До тогава не ти е идвало на умъ да идешъ тамъ, но сега искашъ да идешъ въ кръчмата и да пиешъ. А туй желание отъ тѣхъ е, и ти не знаешъ отъ кѫде е, отъ кѫде те е сполетѣло. А тѣ сѫ те поставили въ единъ хипнотиченъ сънъ и ти отивашъ и изпълвашъ тази идея. Следователно, ти ще седнешъ и ще се разхипнотизирашъ отъ тази идея и наново ще се магнетизирашъ, и намѣсто да отидешъ да пиешъ едно кило винце, ще туришъ въ ума си другата мисълъ, на себе си ще кажешъ: Следъ три месеца ще отидешъ въ планината при извора и ще пиешъ отъ хубавата чиста вода. Ти ще намѣришъ този изворъ горе нѣкѫде въ планината. И като дойде туй време, ти намѣсто да отидешъ въ кръчмата, ще идешъ въ планината при извора. Та, ако ти не си внушишъ да идешъ нагоре въ извора, ти ще идешъ в кръчмата. Нищо не може да те избави отъ това.

 

Нѣкой казва: Не ме интересува онзи свѣтъ. - Като не те интересува онзи свѣтъ, ще дойде другия свѣтъ. Защото, ако не се интересувашъ отъ Бога, дяволътъ ще се интересува отъ васъ. Защото, ако Господъ не се интересува, дяволътъ се интересува за хората. И тѣ сѫ такива служители, ще дойде единъ день, ще ви тури единъ юларъ и ще те поведатъ нататъкъ, дето ти не искашъ и ако не приемешъ Бога, тогава ще дойде страшното! Сега вие мислите,че сте свободни, а не сте свободни. Де сте свободни, кажете ми? Азъ съмъ виждалъ тукъ въ събранието вие не може да се въздържате. Де е вашето търпение? Азъ по нѣкой пѫтъ съмъ изпитвалъ на нѣкого състоянието. Какво колебание има. Какъ хората сами си създаватъ своето нещастие. А може да бѫде и другояче. Ето тия хора какъ си създаватъ своето нещастие. Вие мислите, като имате свобода,че така и така може. Сега азъ като ви говоря, азъ предизвиквамъ у васъ известенъ смутъ, но азъ съмъ силенъ. Сега може да се боря съ всички, не само съ васъ, вие мислите, че съмъ играчка. Помнете: Въ сегашния случай азъ мога да се боря не само съ васъ, но и съ цѣлия адъ мога да се боря. Разбирате ли какво значи това? И нѣма сила, която може да ми противодѣйствува! Защото зная, че Богъ е Господаръ въ свѣта. Та не искамъ вие да бѫдете роби. По нѣкой пѫтъ нѣкои отъ васъ искате да знаете, защо Учителя не направи това? Питамъ ви сега: Защо се подлагате вие на този хипнотически сънъ въ себе си? - Не трѣбва да бѫдемъ роби единъ на другъ! Азъ не искамъ да подчиня вашето съзнание на своето съзнание, каквото азъ ви казвамъ,понеже азъ го казвамъ. Не. В дадения случай искамъ да вървите по онзи пѫтъ, който Богъ е създалъ заради васъ! Не че азъ вървя по него. Ако река, че този пѫтъ азъ го направихъ, не. Никакъвъ пѫтъ азъ не съмъ направилъ. По човѣшки говоря. Но казвамъ: Единъ пѫтъ, по който вие трѣбва да вървите. И като вървите по този пѫтъ, вие ще намѣрите вашето щастие. Тогава вие ще влѣзнете въ онзи Домъ, имате единъ Баща, братя и сестри, които трѣбва да намѣрите. Не става въпросъ вие да се жените. Ако е за женене - женитбата е единъ процесъ. Ако нѣкога вие искате да се жените, то трѣбва да се заинтересува невидимия свѣтъ от васъ. За да се жените, вие трѣбва да разберете тази идея, тя е донѣкѫде правата. Но питамъ ви сега: Вие когато сте се женили, небето интересувало ли се е отъ вашата възлюблена? Вие като се женихте, Господъ интересуваше ли се отъ вашия възлюбленъ? И взеха ли тѣ участие въ това? И писанието казва: “Туй което БОГЪ е съчеталъ” - съчетанието на душитѣ, което Богъ е създалъ, то е законътъ на Любовьта и то е законъ на проява на Любовьта. Всичкитѣ души се обичатъ. Защото въ обичьта ние се освобождаваме. Да любишъ нѣкого, значи да го освободишъ. И ако ние обичаме нѣкого и не го освобождаваме, то е кривия пѫтъ. Любовьта е законъ на освобождение. И ако ти любишъ - и другитѣ можешъ да освободишъ, и себе си можешъ да освободишъ. Ако не ги освободишъ, тя не е любовь на Бога. Искате да измѣните живота си. Това трѣбва да залегне въ вашето съзнание. Т.е. вие искате да изживѣете живота си. Ще дойдатъ старини. Единъ день ще ви отслабнатъ краката - нѣма да ви държатъ, ще дойдатъ несгоди въ живота ви и какви не изпитания ще дойдатъ въ живота ви. Единственото нѣщо, което може да ви помогне, то ще бѫде Любовьта - Божествената Любовь.

 

Сега да се спремъ на думитѣ на Христа. Вие изучете 17 глава /отъ Ев. на Иоанна/, въ нея показва Христосъ вѫтрешната връзка каква трѣбва да бѫде. Че туй, което Христосъ е казалъ, вие всички трѣбва да имате туй положение. Христосъ казва: Азъ свършихъ Твоята Воля и Те прославихъ, сега ида при Тебе, казва Христосъ, и като бѣхъ въ свѣта, тѣзи, които Ти ми даде, Азъ ги пазехъ въ Твоето Име. Сега ги оставамъ, Ти ги пази за въ бѫдаще. Та, като четете цѣлата глава, това ще бѫде една поука за васъ. Сега азъ нищо не давамъ. За менъ да мълча е по-добре да уредя своя си животъ и да не говоря на хората. Щомъ говоря на хората, азъ всѣкога губя. Какво ще спечеля сега да се занимавамъ съ хората? Азъ вѣрвамъ ивъ друго, защото и безъ да имъ проповѣдвамъ на хората, тѣ пакъ ще влѣзнатъ въ сѫщия пѫть, но ще минатъ милиони години страдания, страдания, блъскания, блъскания и пакъ ще влезнатъ. Една вода, която е излѣзла отъ главния изворъ, тя като върви, ще се блъска, блъска и ще влезе въ морето. Но има единъ начинъ, по който водата може да влезне въ морето, безъ да се окаля. Тази вода отъ самия изворъ като извира, тя се изпарява и въ въздуха отива и въ видъ на пара и после на капки ще отиде въ океана. И по-добре е за васъ като дъждъ да паднете въ океана, отколкото хиляди години да се лутате, лутате и пакъ ще влезете въ океана. Сега вие ще кажете: Ние ли сме най-лошитѣ хора? Така не се разсѫждава. Не е въпроса лоши хора. Въпросъ е онзи капиталъ, съ който работимъ, въ края на краищата каква полза ще остане заради насъ. Сега разсѫждавайте. Вие имате единъ богатъ капиталъ, оперирате съ милиони и въ края на краищата какво ще остане отъ вашата фирма като ликвидирате? Направете единъ балансъ въ края на годината. Каква печалба ще имате. Ама ако следъ като си направите смѣтката и останете съ единъ дефицитъ отъ 30 милиона? Оперирате съ 50 милиона и на баланса 30 милиона останалъ дефицитъ. Защо ви е тогава тази операция? Защо ще си създадемъ една бѣла на главата? Да имате най-малко 10 милиона, които да останатъ. Съ тия 10 милиона не заради васъ, но да имате да функционирате, да правите добро, - азъ трѣбва да бѫда богатъ, за да мога да помагамъ; азъ трѣбва да бѫда ученъ, за да мога да помогна и трѣбва да бѫда добъръ, за да мога да помогна. Туй е моята цель. Добротата не мога да задържа за себе си, то е единъ капиталъ, съ който трѣбва да функционирамъ. Знанието е единъ капиталъ, съ който азъ трѣбва да функционирамъ. И богатството е единъ капиталъ. Искамъ и вашето знание, вашето богатство и вашата доброта да бѫдатъ единъ капиталъ, съ който вие да функционирате. И не ви желая нито единъ отъ васъ да фалирате. Нѣмамъ никакво желание да фалирате, защото нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това да фалира. Това значи да изгубите всички условия въ живота.

 

Казахъ ви, че идеята за женитбата не е разбрана. Вие казвате: Да оженимъ човѣка. Че тогава, както хората се женятъ сега, това не е едно Божествено учреждение. Вие си създавате сами на себе си едно зло. Онази храна, която азъ приемамъ, трѣбва да бѫде най-чистата, най-хубавата, че като я приема не само на вкуса ми да бѫде добра, но и вѫтре да усетя, че е добра. Ами че онази храна, която следъ нѣколко часа азъ трѣбва да я върна назадъ, защоми е такава храна? Защо ми е да правя приятелство съ хората, че после да се разкайвамъ? Ако се запознаешъ и после да ти е приятно,че имашъ единъ приятель, на когото можешъ да разчиташъ, това разбирамъ. Защо ти е единъ приятель, който въ най-мѫчнитѣ минути въ живота ще те остави? Защо ти е една другарка, която следъ като умрешъ, тя ще си намѣри другъ мѫжъ? Смъртьта показва до колко се обичатъ хората. Тя ще плаче за мѫжа си и следъ като умре той, тя ще търси другъ мѫжъ да се ожени. Женитбата трѣбва да бѫде еднобрачна! Еднобрачие има въ свѣта! При многобрачието вие сте на кривъ пѫтъ. Многобрачието е едно изопачаване въ живота. Защото онѣзи души - сроднитѣ души - тази душа, която е готова да жертва всичко за тебе, при всичкото време тя не търси своето щастие. Азъ ги наричамъ сродни души: Тя, като търси своето щастие, търси и твоето щастие. Не казвамъ, че не търси своето щастие - тя като търси своето щастие, търси и твоето щастие. Азъ като работя за себе си добре, работя добре и за другитѣ хора. Казвате, че вече ще се обезличите. Щомъ еднитѣ се обезличаватъ, другитѣ се оличаватъ. Това е крива посока. Значи, азъ жертвамъ живота си другитѣ да се развиватъ, а пъкъ азъ да стана котаракъ. Благодаримъ за това! Азъ бихъ предпочелъ да подигна котарака на моето положение, а не азъ да се връщамъ да имамъ неговитѣ разбирания. Така е, нищо повече!

 

Та, казвамъ сега: Правете различие - различавайте. Сегашнитѣ ви възгледи не сѫ ваши. Тѣ сѫ чужди. Този капиталъ се е обезценилъ и тия ваши възгледи едва струватъ 10 стотинки. И ако не ми вѣрвате, азъ ще ви дамъ още 20 стотинки, за да ви водя смѣткитѣ въ Божествената книга. А съ 30 стотинки, азъ да ви кажа, нищо нѣма да направите. Значи вие вѣрвате въ законитѣ на кацитѣ. Щомъ се скѫсатъ обръчитѣ, всичкитѣ тия части на кацата нѣматъ нищо общо помежду си. Ако насъ само нуждата ни привлича, че ние се подчиняваме на нѣщо - това е Любовьта. Не физическата любовь, Божествената Любовь. Божествената Любовь трѣбва да ни свържи въ едно цѣло да работимъ за една велика идеяда работимъ за Бога. Азъ съмъ говорилъ по единъ начинъ и като ви говоря на васъ следъ всѣка една беседа азъ гледамъ, не искамъ да обида хората, но гледамъ какъ си влияятъ, какъ разбиратъ. Много пѫти азъ говоря едно, а тѣ разбиратъ друго. Нѣщата първоначално сѫ били Божествени, а после тѣ сѫ изгубили качествата на своята Божественость. Значи Божественостьта си е заминала. Смѣняване е станало, намалява се Божественото въ свѣта. Въ свѣта има нѣща,които не сѫ Божествени. И тогава хората сѫ почнали да смѣнятъ Божественото съ човѣшкото. И почватъ да даватъ повече цена на човѣшкото. Но човѣшкитѣ нѣща винаги оставатъ човѣшки ; а Божественото винаги остава Божествено! Сега какъ ще познаете,че известно нѣщо е Божествено, а друго не е при сегашния моралъ? Представете си, че при сегашния мораль вие сте единъ жененъ мѫжъ, нали? Жена ви я нѣма въ кѫщи. Отвънка е студено -35 градуса студъ има. Нѣкоя екскурзиантка, млада мома, пропаднала въ екскурзията, връща се и влиза въ кѫщата ви. Вие трѣбва да й направите една услуга. Сегашниятъ моралъ казва: Ти трѣбва да отстѫпишъ леглото си, да легне тя на леглото, а ти да дежуришъ презъ цѣлата нощъ. Хубаво е това, но това още не е моралъ. Отъ гледището, както азъ разбрамъ нѣщата, вие ще имате две стаи и ще имате едно много хубаво легло за вашитѣ гости, като дойдатъ. Като дойде нѣкой гостъ, вие ще го въведете въ новата стая, дето е за пѫтници и туй легло, дето никой не е лѣгалъ, ще го дадете на тази младата мома и ще й дадете ключъ - това е моралъ. Нѣкой ще каже - Че отстѫпи своето легло. - Не отстѫпвамъ никога своето легло, защото въ духовния свѣтъ нѣма никакви легла и никакви стаи нѣма тамъ, то е само за земята така. Въ духовниятъ свѣтъ нѣма кревати и юрганъ, нѣма и възглавници и кревати съ пружини нѣма тамъ. Питате: Въ онзи свѣтъ има ли пружини? Ще се спи ли тамъ? Казвате - не е меко леглото ми. Или другояче да ви представя. Ако дойде при мене такава млада мома, отъ Божествено гледище азъ нѣма да й набера плодове въ една паница, но азъ го считамъ то е хубаво, отлично, и то е Божествено, но то не е идеалъ. Като дойде тя, азъ ще я запозная съ градината и ще кажа: Заповѣдайте, може да си откъснете отъ плодоветѣ на цѣлата градина, отъ което дърво ви се хареса сама си откъснете, което вие обичате. Това е идеално. Всѣки единъ може да бѫде свободенъ той да си откъсне самъ плодъ, единъ, два, три, десетъ - това е Божественото. Ще дойде нѣкой при менъ сега, често ми донасятъ подарѫци, такива откъснати подарѫци отъ градината. И това е хубаво, не е лошо. Но на менъ ми е по-приятно азъ да ида самъ да си откъсна отъ плодоветѣ.

 

Та сега, азъ не искамъ да забъркамъ единъ буламачъ и да ви го дамъ. Азъ съмъ справедливъ, не искамъ да забъркамъ единъ буламачъ и да кажа: Яжте сега! Но искамъ да ви покажа единъ пѫтъ, по който може да вървите. Азъ не искамъ вие да бѫдете като менъ, да мислите като менъ. Защо? По нѣкой пѫть отъ известно гледищеазъ мисля така, но начина, по който разглеждамъ единъ предметъ, то е само времененъ. Азъ разглеждамъ този предметъ така, но има другъ начинъ, по който азъ мога да развия тази тема. Но сега не мога да засегна това, понеже не му е времето. Но казвамъ: Тъй, както сега говоря, ако вие останете само съ това, азъ не съмъ ви казвалъ още сѫщественото. Но казвамъ: По този пѫтъ ще отидете въ Божествената градина и ще си откъснете отъ този плодъ, който на васъ ви се харесва.

 

Сега вие казвате: Какво да мислимъ ние за Учителя? И азъ се питамъ: Какво трѣбва да мисля азъ за васъ? Сега туй, което вие трѣбва да запомните: - Какво азъ трѣбва да мисля за васъ? Казвамъ: Трѣбва да мисля за тѣхъ туй, което Богъ мисли за тѣхъ. Е, какво трѣбва да имъ направя? - Туй, което Богъ иска да имъ направя! А вие казвате: Какво да мислимъ ние за Учителя? - Ще мислите туй, което Богъ мисли за менъ. - Е, какво да направимъ за Учителя? - Ще направите туй, който Богъ иска да направи заради менъ. Тъй, умното е това, нищо повече. И вече отношението е право. Ама какво трѣбва да мислиме? - Туй, което Богъ мисли. Ако туй може да мислите, то е правото положение. Ако мислите другояче за менъ, ще се съблазните. Другото, което може да мислите за менъ, то е користолюбие. Сега вие вѣрвате въ менъ, защо? - Защото давамъ азъ нѣщо. Но това е користолюбие вече - ама казвате: Той ме излѣкува. Това е корестолюбие: Втори пѫтъ като се разболеете, пакъ да дойдете, за да ви излѣкувамъ. - И това е користолюбие. И нѣма да има нѣщо, което да не е користолюбие. Та да имате отношение не отъ користолюбие. - Безъ користолюбие! Нищо повече. Азъ слушамъ: Нѣкой казва: Азъ го излѣкувахъ. Само временно го излѣкува и утре стане нѣщо, той пакъ се разболѣлъ. Азъ не искамъ да лѣкувамъ хората по този начинъ. Азъ ви правя една услуга, понеже това е въ реда на Божествения свѣтъ. И ако азъ не го направя, правя пакость на себе си. Казвамъ, не искамъ да направя зло на себе си, трѣбва да направя услуга нѣкому или добро. Но вземамъ за себе си. Това е за менъ. Защото ако не го направя, правя пакость на себе си. Нищо повече. Той иска да ми каже да направя една услуга. Ако ти направишъ една услуга, на себе си може да направишъ услуга. И непременно ще направишъ добро и на другитѣ. Ти прави услуга на себе си. Ако ти, ти на себе си не можешъ да правишъ услуга, и на другитѣ не можешъ да направишъ услуга. Ако ти себе си не обичашъ, и менъ не може да обичашъ. Ако азъ Бога не обичамъ, и васъ не мога да обичамъ. Ако азъ Бога не обичамъ, и себеси не мога да обичамъ, и васъ не обичамъ. За менъ е така. Значи първо, ако азъ не обичамъ Бога, и себе си не мога да обичамъ, понеже съмъ излѣзналъ отъ Бога. - Трѣбва да обичамъ Бога. Като обичамъ Бога, обичамъ и себе си. И онзи законъ е вѣренъ, може да обичамъ и васъ. Въ това нѣма изключение. Но ние се спираме и объркваме закона. Но ти не можешъ да се спрешъ. Ние оставяме Бога настрани и казваме: Да обичаме ближнитѣ. - Не може да обичашъ ближния, ако не обичашъ Бога. Моята любовь къмъ ближния е едно отражение въ моята любовь, която азъ имамъ къмъ Бога.

 

Та казвамъ сега, трѣбва да се спрете върху изучаването на закона: Любовьта ви къмъ Бога да бѫде изходната ви точка.

 

Вие сега се плашите. Хей, азъ съмъ гледалъ, азъ разрешавамъ трудни задачи. Вие се оплаквате отъ мѫчнотиитѣ. Всѣка една мѫчнотия въ живота е единъ изпитъ. Да покажете, до колко вие имате знание. Че де е Любовьта ви къмъ Бога? Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която не може да се разреши въ Божията Любовъ. Нѣма противоречие въ това. Азъ мога да отида при който и да е банкеринъ, и зная какъ да се справя съ него. Сега, не че ме интересуватъ банкеритѣ. Тѣ сѫ най-твърдитѣ хора. И въ всѣки единъ лошъ човѣкъ се крие нѣщо хубаво. Да кажемъ, че нѣкой е егоистиченъ. Трѣбва да знаете какъ да постѫпите съ него. Ти като идешъ при този лошия човѣкъ, при най-егоистичния човѣкъ, ако знаешъ какъ да постѫпишъ, той ще ти услуѫи. Но трѣбва да носишъ нѣщо съ себе си. Мислите ли, че азъ ако занеса на единъ български банкеринъ, и му покажа единъ диамантъ, който е като едно кокоше яйце, че нѣма да му свѣтнатъ очитѣ! И веднага ще ме кредитира съ сто хиляди лева най-малко! И той ще бѫде на моя услуга. Стига вие да носите този диамантъ колкото кокоше яйце съ себе си. Диамантъ трѣбва да носите съ себе си. И този диамантъ, това е Любовьта! Покажете я кѫдето и да е, тя цѣна има! И като я покажете на банкерина, ще му светнатъ очитѣ. И ще бѫде веднага на ваше разположение. Но ако не носите диамантъ, ще каже: Условия нѣмамъ, кредитъ нѣма. Нищо нѣма. Сега азъ не искамъ да ви обезсърча. Вие имате, не че нѣмате диаманти, не мога да ви откажа това. Но тѣ сѫ като просени зърна. Малки диамантчета. Идешъ ти при единъ банкеръ. И той като погледне, казва: Занеси го другаде. Той ще те прати при другъ. Малки диаманти като просени зърна имашъ. А тази просената любовь не помага. Тамъ е другъ законътъ. Този диамантъ ще го туришъ въ земята. И следъ като го садишъ три години по закона на подобието,ще го направишъ като едно гълѫбово яйце. И той ще добие друга цѣна. Три години трѣбва да работишъ върху единъ просенъ диамантъ, за да получишъ единъ диамантъ като гълѫбово яйце. И тогава пложението ще се подобри.

 

Та казвамъ: Искамъ вие да бѫдете хора силни! Да ви изпита човѣкъ въ любовьта. И като ви изпита презъ всичкитѣ изпитания и мѫчнотии, да се не измѣни вашата любовь. Казва, азъ глупавъ бѣхъ едно време. Поумнѣлъ съмъ сега. - Какво си поумнѣлъ? - Азъ зная всичкитѣ окултни науки. Зная всичкитѣ слабости на хората. Ако искамъ да ги използувамъ, мога да използувамъ когото и да е. Но ако река да ги използувамъ тъй, както ги използува дявола, ще се превърна като него. Знаете ли го туй! Не. По този пѫтъ не върва азъ. Въ моята програма е друго нѣщо: Нищо за себе си азъ не искамъ. Защо? Защото всичко имамъ. И нѣма опасность. Азъ всичко имамъ. И туй, което имамъ, никой не може да го вземе. Когато цѣлиятъ океанъ е мой, кой може да го изпие? Не може да се изпие. Та искамъ и вие да вървите по сѫщия пѫтъ. Нищо да не искате, но всичко да имате. И като имате всичко, да не ви е страхъ. При менъ идватъ много, казва: Не мога да се разбирамъ съ еди-коя сестра. - Е, защо не може да се разбирате?

 

Азъ правя малки опити. Идва нѣкой при менъ, азъ само гледамъ какво е неговото естество, какво е неговото разбиране. Той ми се оплаква, че хората сѫ корави, коравосърдечни, че не може да се живѣе, че не си живѣятъ. Той ми говори за себе си. Казвамъ: И азъ съмъ отъ лошитѣ сега. Той ми говори на менъ и ме наблюдава,че утре, ако и азъ не му помогна, той ще иде при другъ и ще каже: Онзи, и той е отъ тѣхъ. Азъ седя, и което ме спѫва, е колко да му дамъ? Много мѫчно е да му дамъ толкова, че нито повече, нито по-малко. Но сѫщевременно да е доволенъ. И тъй дълго време ще мисля, какъ да му го дамъ, и колко да му дамъ. И нѣма да има никакво изключение: Щомъ му дамъ, свѣтнатъ му очитѣ, и изведнъжъ казва: То имало добри хора въ свѣта. По нѣкой пѫтъ азъ казвамъ тъй: Ще извините, нали не те приѣха? Много зле се отнесоха съ тебе! Но рекохъ, тѣ сѫ мои служители. Азъ съмъ имъ далъ нареждане, безъ мое позволение да не даватъ никому нищо. Тѣ да те пратятъ при мене. И рекохъ: Никога да не даватъ безъ мое позволение. Касиери сѫ тѣ. И като чиновници сѫ изправни! И втори тѫть азъ ще ви дамъ писмо, като се отнесете до тѣхъ, ще имъ покажете писмото отъ главния директоръ на банката. Азъ така гледамъ. Лошитѣ хора въ свѣта тѣ сѫ чиновници.

 

Вие идете при главния директоръ на банката,намерете Христа. Слушайте, не се лъжете, намѣрете Го както трѣбва! Вие мислите, че сте го намерили. Но ако лицето ви потъмнѣе, не сте Го намерили. Онази жена, която като се ожени, че лицето и потъмнѣе, азъ зная, че тя носи нещастие на своя мѫжъ. И онзи, който се запозналъ съ Христа, и лицето му потъмнѣе, и той носи нещастие на Христа и нещастие на свѣта. Лицето ви трѣбва да свѣтне въ васъ. Ако имате единъ мѫжъ, той трѣбва да бѫде светия за васъ. И да благодарите на Бога, че ви е далъ единъ другаръ много добъръ. Да кажете: Той е толкова добъръ, добъръ е той! Гениаленъ човѣкъ, талантливъ, светия, всичко, като него не съмъ срѣщалъ. Въ свѣта нѣма като него. И той трѣбва да мисли, че като неговата другарка нѣма. Че такива трѣбва да сѫ възгледитѣ ви. А сега какви сѫ. И азъ не съмъ съвършенъ, ще кажете. Азъ слушамъ, казватъ: Той Учительтъ обича да ни върти. При мене казвашъ: Като Учительтъ нѣма! А после тамъ казвашъ: Той Учительтъ обича да ни върти, замотава ни. - А, не. Вижъ, глупавитѣ върта, за да станатъ умни. На умнитѣ добре говоря и ги угощавамъ, и на работа ги пращамъ. А пъкъ като дойдатъ Божиитѣ посланици, тѣхъ хубаво ги посрѣщамъ, и казвамъ: Кажете на Господа - каквото ми каже, азъ ще го направя! И думата Му на две нѣма да направя. Искамъ и вие да бѫдете сѫдии. Нищо повече! Другъ изходенъ пѫтъ въ живота нѣма! Всичкото величие на човѣкаи знанието му, и самоблъщанието [въобразявамъ си нещо за себе си] - въ това да се не лъже. Утре ще види, че не е така, както той си мисли.

 

Единственото нормалното, хубавото, красивото, великото, славното, всесилното, непостижимото въ свѣта - то е Божественото! Тамъ е щастието на човѣшката душа! И науката за величието на човѣшката душа е да знаемъ за душата си или да изпълняваме Божията Воля. И туй, което Богъ изисква, то е да просвѣтнатъ лицата ни! Че въ последнитѣ дни всичкитѣ човѣшки души трѣбва да просвѣтнатъ. И всички вие искамъ да станете свободни въ Божията Любовь! Че да нѣма никакво противоречие ни въ ума ви, ни въ сърдцето ви.

 

Сега ви поздравлявамъ, и вие правете това, което Богъ е вложилъ въ вашата душа.

 

Отче нашъ.

 

Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /три пѫти/.

 

6,35 ч.с.

 

Великъ день!

Всички на поляната направихме упражненията си!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...