Jump to content

1937_05_16 Първото мѣсто


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ПЪРВОТО МЯСТО

 

24-то Недѣлно Утринно Слово - 16. 05. 1937 г . 5 ч. с.

Небето - ясно, чисто, отворено.Врѣмето - свѣтло, отлично.

 

Нарядътъ. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Ще прочета 18 глава отъ Евангелието на Иоана, до 21 стихъ.стр.500

/Слънцето изгрѣ вече вънъ/

 

Въ начало бѣ Словото.

Размишление.

 

Има една трудностъ въ живота, съ която човѣкъ трѣбва да се справи. Човѣкъ всѣкога е склоненъ, то е едно влюбчиво сѫщество, влюбва се, той може да се влюби въ дрехитѣ си, въ кѫщата си, въ нивата си и примерно въ земята, кѫдето е прекаралъ живота си. Нѣкой пѫть дървото се влюбва като завземе цѣлъ крѫгъ, не се мърда отъ тамъ. И 20 пѫти да му кажешъ, не се мърда. То казва: Отъ тукъ не се помръдвамъ нито една крачка. По нѣкой пѫтъ ние говоримъ за духовното, за културата. Много работи се говорятъ. Но какво можешъ да говоришъ на едно дърво за културата. Да му кажешъ: Помръдни се малко. То ще ти каже: Невъзможно е.

 

Азъ сега земамъ тѣзи образи, които сѫ въ природата. Понеже трѣбва да изучавате външния свѣтъ, за да разбирате вѫтрешния. Много пѫти хората говорятъ за МЪЧЕНИЕ, ТРУДЪ И РАБОТА. Но трѣбва да съпоставишъ нѣщата. Трѣбва да имашъ ясна идея какво нѣщо е мѫчение, трудъ и работа. Идеята е такава. Мѫчишъ се. Мѫчението иде отъ долу, отъ краката. Трудътъ иде отвънъ, а пъкъ работата - е отвѫтре. Мѫчишъ се, то е въ долния свѣтъ. Всички сѫщества, които живеятъ въ долния свѣтъ, иматъ мѫка, иматъ си особено разбиране. И като имашъ взимане-даване съ тѣхъ, тѣ сѫ толкова майстори, че все ще откъснатъ парче месце отъ краката ти и пр. И като излѣзешъ отъ тамъ, ще имашъ стотина рани. Въ Америка има мѣста, които сѫ блатисти, съ много комари. И тогава като отидешъ тамъ, най-първо ще ти препорѫчатъ, че трѣбва даимашъ мрѣжа около лѣглото си за вечерно време. Нѣкой пѫтъ идва нѣкой и казва: Ние можемъ и безъ мрѣжи. Но първата вечеръ като лежи безъ мрѣжа, втората вече искатъ мрѣжа, защото лицето му е нашарено на всѣкѫде. И после гледашъ той вече се е окрѫжилъ съ мрѣжи. И религиознитѣ хора въ областьта, въ която живѣятъ, тѣ иматъ мрѣжи. Като си легнешъ да спишъ и вече идватъ гоститѣ и всички искатъ да се запознаятъ съ тебе. Казватъ: Покажи си рѫката да те пипнемъ, да те зърнемъ само.

 

Сега нѣкой пѫтъ вие казвате, какъвъ е този свѣтъ? Този свѣтъ е въ васъ. Вие нѣкой пѫтъ казвате: Мѫчи ме нѣщо. Та казвамъ, това, което тѣ мѫчи, продай ми го. Ти казвашъ мѫчи ме. Казвамъ: Дай ми го. Нѣкой се оплаква, че е сиромахъ. Казвамъ му: Я ми продай твоята добродетель , за която ми говоришъ, за която казвашъ, че ти е побелела главата. За 45 английски лири ми го продай. Той казва: Не се продава навънъ. Е, кѫде е това мѫчение? То е въ долния свѣтъ.Човѣкъ може да се освободи отъ тѣзи странствующи мисли. Този странствующъ свѣтъ е особенъ свѣтъ. Като речешъ да се молишъ, искашъ да отидешъ при Госпда, да се съсредоточишъ, ще дойде мисъльта, че имашъ нѣкое гърне горе въ долапа. Щомъ речешъ да се молишъ и гърнето влезе въ тебе. То трѣбва да се намѣсти. И тъкмо намѣстишъ гърнето и тъкмо пакъ се съсредоточишъ, дойде ти на ума, че долапътъ ти е отворенъ и че може котката да влѣзне. Ти пакъ станешъ, затворишъ долапа, и току речешъ да се молишъ, ще дойде мисъльта, че леглото ти не е оправено. А пъкъ съ неоправено легло не можешъ да се молишъ. И тъкмо седнешъ пакъ на стола и усетишъ,че нѣщо не е на мѣстото си. Ти пакъ се подвижишъ малко на стола си и току речешъ да се молишъ, дойде ти на умъ, че Иванъ, Петко, Стоянъ иматъ да ти даватъ 1000 лв и днесъ е падежъ. Или ще ти дойдатъ въ ума любовни работи, - обичашъ нѣкого, и ти писалъ нѣкой,че Стоянъ Драгановъ ти казалъ нѣкакви си думи. И ти се мѫчишъ и казвашъ: Не мога да се моля добре. Утре като стане, ще се помоля по-добре. Но като дойде другия денъ започне пакъ сѫщото нѣщо. И казвашъ: Днесъ пакъ не съмъ разположенъ. Нѣмашъ вдъхновение. И все отлагашъ, отлагашъ и мине се цѣла година и гледашъ, че никакъвъ пѫть не си извървѣлъ. Религиозниятъ човѣкъ нѣкой пѫтъ прилича на вързанъ конъ. Цѣлъ день се вѫрти около своя колъ и нищо не може да постигне. Азъ не зная какъ вие се освобождавате отъ този свѣтъ. Мрѣжи трѣбватъ тогава. Тѣзи комари вечерно времеще влѣзнатъ. И хората сѫ намислили да турятъ такива решетки, такива мрѣжи около леглата, около прозорцитѣ и сѫ почнали единъ походъ да изморяватъ тѣзи комари. Мислятъ какъ да се освободятъ отъ маларичнитѣ мѣста.

 

Да живѣе човѣкъ единъ духовенъ животъ, това е цѣло изкуство. Това е още външната страна. Да допустнемъ, че вие имате единъ инструментъ, една стара цигулка, тукашна или отъ нѣкой виденъ човѣкъ Страдивариусъ или Амати, или отъ Кремона. Всичкото изкуство на цигулката седи въ тази рѫчка, която е 30 см само. Цигулката има четири струни. Трѣбва да знаешъ какъ да си движишъ пръститѣ. Но първо ще се упражнявашъ като вземешъ гамата: до, ре, ми, фа, солъ, ла, си, до. После назадъ: до, си, ла, солъ, фа, ми, ре, до. Ще я изсвиришъ, после ще дойде учительтъ, после ще се учишъ да свиришъ чрезъ прескачане, презъ един тонъ. Нѣма да вземешъ “до, ре, ми”, но ще вземешъ “до, ми”, после ще вземешъ “ре, фа, ми, солъ”. Ще прескачашъ; тъкмо се научишъ да прескачашъ така презъ единъ тонъ, после ще прескачашъ презъ два тона. Ще вземешъ до, фа, ре, солъ и пр. И после тъкмо мислишъ, че си научилъ това - това се казва кварта, - после иде квинта, ще прескачашъ по три тона, четири тона, петъ тона, шестъ тона, седемъ тона, осемъ тона, деветъ тона. Да кажемъ, че вземешъ долно “си” и горно “до” - това е единъ акордъ. “Си” въ дадения случай е едно състояние. “Си” представлява най-високото състояние, което човѣкъ може да има. Когато изучавате вѫтрешната страна на музиката, “Си” е мощенъ грандиозенъ тонъ, ако знаете какъ да го вземете.” Си” е една врата, презъ която можете да влѣзнете въ следующата октава - въ следующата гама на живота. Но трѣбва да знаете какъ да го вземете. Трѣбва да го вземете точно, чисто. Добродетельта, това е написана пиеса. Добродетельта, за която ние говоримъ, е едно произведение, написано отъ самата вечностъ. От единъ виденъ музикантъ, отъ единъ философъ е написана. И трѣбва да учишъ какъ да бѫдешъ добъръ. Има извѣстенъ пейзажъ въ доброто. Добродетельта е нѣщо много реално. Писанието казва за онова дърво на живота и за друго дърво на познание доброто и злото.

 

Онѣзи хора, които изучаватъ кръвообръщението, по-рано мислеха, че сърдцето като се свивало, изкарвало кръвьта. Обаче това не е вѣрно. Не е сърцето, което кара кръвьта. Сърдцето е единъ момъкъ, презъ който минава едно козмическо течениена живота и наричатъ го електричество. Външната страна е електричеството, което минава презъ сърдцето. И то е, което кара кръвьта да циркулира. И когато хората внезапно умиратъ, то е поради прекъсване на това електрическо течение. И тогава това сърдце спира. Като бутнешъ нѣкое копче, веднага сърдцето спира. Ако не вършишъ ЗАКОНА НА ДОБРОТО, веднага това течение спира - спира и сърдцето. Спира и кръвообръщението на твоето съзнание. Само остава едно за външния свѣтъ - ти можешъ да се считашъ за мъртъвъ.

 

Доброто е една връзка между Бога и човѣка. Но сѫщевременно доброто е въ съприкосновение и съ злото. Доброто е въ връзка и съ злото. Щомъ се запознаешъ съ доброто, като се събуди твоето съзнание, ще дойдешъ въ допиръ и съ злото. И трѣбва да разбирашъ много добре Божиитѣ пѫтища, за да можешъ да се избавишъ отъ всичкитѣ голѣми нещастия, които могатъ да дойдатъ до главата ти. Не мислете, че злото е такова, каквото си го представлявате. Много привлекателно е злото. Злото има величественъ външенъ изгледъ. И отъ далечъ злото изглежда величествено, като нѣкое планинско мѣсто, но като дойдешъ до него, ще видишъ, че то е оголено. Тамъ има орѫжие. Който е влязалъ въ тази мѣстностъ вѫтре, той здравъ не е излизалъ.

 

Та казвамъ сега: Вие имате една представа за злото, че е дяволътъ. Че какво разбирате за дявола? Той е отвънъ. Какво ви смущава този дяволъ. Седнете да се молите и смущава ви дявола. Но той не може да ви смущава, ако не е влюбенъ въ васъ и ако и вие не сте влюбени въ него; не можешъ да имашъ връзка съ злото, ако то не те обича, и ако и ти не го обичашъ. Понеже една мома си върви по пѫтя, момцитѣ нѣма да я закачатъ. Но тя хвърля погледъ - днесъ хвърля погледъ, утре хвърля погледъ и се запалва чергата на момъка. И той тръгне подиръ нея. Нѣма нито единъ отъ васъ, комуто да не е горѣла чергата. И да го знаешъ, и да не го знаешъ, все ще изгоришъ нѣкой пѫть. Има нѣкои нѣща, презъ които минавате. Нѣкой пѫтъ минавате презъ нечиста мѣстностъ, презъ която не сте минавали, ще минете презъ тая мѣстностъ; искате не искате, ще минете, нѣма отъ кѫде. Сега се оказва, че онѣзи, които пѫтуватъ съ аеропланъ изъ въздуха ще..... И въ въздуха всѣкакви опасни мѣста. Колко авиатори, които сѫ платили съ живота си. Горе въ пространството и тамъ има случаи съ опасности. И при човѣшката мисъль, ако не знаешъкакъ да мислишъ, е опасно; и ако не знаешъ какъ да чувствувашъ, е опасно. И като влѣзнешъ въ чувствения свѣтъ, пакъ могатъ да дойдатъ сѫщитѣ изпитания.

 

На васъ е говорено за любовьта. Вие знаете за любовьта, но какво знаете за любовьта. Чели сте нѣкоя книга, нѣкой автори, които сѫ писали своитѣ романи за любовьта. Това е едно предисловие само. Нито единъ авторъ, който е писалъ, не е писалъ нито една глава отъ любовьта. Това сѫ предисловия. Ти ако прочетешъ първата глава на любовьта, въ тебе ще има така свѣтлина, че живота ти ще се осмисли и никакво противоречие нѣма да има въ тебе. Ти ще бѫдешъ господарь на своето положение. И ще имашъ така свѣтлина,че всички мѫчнотии, които дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ като просяци. Тѣ ще те познаятъ като господаръ и ще дадешъ на този, на онзи и никой нѣма да те смущава. А сега казвашъ: Изкуси ме дяволътъ. Отъ кѫде влѣзна дяволътъ? Какъ те изкуси? За дявола говоратъ,че влиза вѫтре и изкушава. Казвамъ: Отъ кѫде влѣзна дяволътъ, защо го пуснахте? Може вие да сте го пуснали, а може и вашитѣ слуги да сѫ го пуснали. Нашето сърце го е пуснало. Тѣ сѫ любовни работи. Ако разчиташъ на своето сърце, то винаги може да направи скандалъ. Сърцето никога не може да мисли, че това е скандалъ. Какъвъ скандалъ има въ това, че си откъсналъ една ябълка от нѣкое дърво, или че си изялъ една ябълка.

 

Единъ човѣкъ е отишелъ и влезналъ между евангелиститѣ и казалъ, че е много закъсалъ. И му дали пари. Отишелъ при единъ дрехаръ, и тамъ минава за евангелистъ и казва: Дайте ми най- хубавитѣ дрехи. И се облѣкалъ, оставилъ своитѣ дрехи и казалъ: Азъ ще платя после. Той минавалъ за евангелийски проповедникъ; отива при най-добрия обущарь за най-хубавитѣ обуща и казва: Азъ ще ги платя после. Тѣзи хора, отъ които е взелъ тѣзи нѣща, го търсятъ и го намиратъ. Дохожда дрехара, той му казва: Азъ ти платихъ; дохожда обущара и си иска паритѣ, той сѫщо му казва: Азъ ти платихъ. И казва: Ти искашъ да ме изнудишъ. Намира го шапкаринътъ, отъ когото е взелъ шапката и на него казва така. Шапкарьтъ казва: Какъ ще се разправямъ съ този човѣкъ? И го оставилъ. Единъ отива съ голѣми куфари въ Русе, отишелъ въ единъ хотель и сѣделъ тамъ два месеца. Голѣмитѣ куфари са въ стаята му. Единъ денъ той оставилъ куфаритѣ и го нѣма. Идва хотелиерътъ, той до сега е писалъ на кредитъ и не е искалъ пари, понеже си казва: Куфаритѣ сѫ голѣми,тѣ сѫ гаранция, че той ще плати. Но сега отваря куфаритѣ и вижда,че тѣ сѫ пълни само съ камъни.

 

Азъ по нѣкой пѫтъ питамъ себе си въ следното: Дойде единъчовѣкъ, иска да му отслужа. Нѣкой пѫтъ и азъ се намирамъ въ трудно положение, какъ да му отслужа? Казвамъ му: Какво ти трѣбва? Той казва: Имамъ една голѣма мѫчнотия, много важно нѣщо е. Казвамъ му: Не можешъ ли да отложишъ за другъ пѫтъ да дойдешъ? Той казва: Не, не , не мога, далече живѣя. Дълъгъ пѫть направихъ, докато дойдохъ до Изгрѣва, и не мога да отложа. Казвамъ му: Много съмъ занятъ. Той казва: Моля, само една-две минути отдѣлете за мене. Казвамъ: Щомъ е за две минути, добре. Гледамъ часовника си. Минаватъ се 15 минути, половинъ часъ, единъ часъ, азъ сѣдя и си казвамъ: Той не сѣди на думата си. Азъ почвамъ да се вълнувамъ, какво да му кажа? Казвамъ: Лесно може да се справи човѣкъ съ това. Този човѣкъ има едно мѫчение, има една неприятность. Или иска животъ. По нѣкой пѫть какво каже човѣкъ, става. Той казва, че иска да се жени. Азъ виждамъ, че и двамата сѫ добри, но не сѫ единъ за друг. Другъ пѫтъ дойде нѣкоя жена и пита за нѣкого, че иска да се жени за него. Казвамъ: Той е много добъръ човѣкъ, но не е още узрѣлъ. Тя казва: Азъ ще го почакамъ да узрѣе. Съ такива разговори времето отива. Тя ми казва: Кажи ми ясно. По нѣкой пѫтъ не говоря нищо за него, но и казвамъ: Намѣрила си го, много хубаво, съберете се двамата, много хубаво ще си живѣете. Тя казва: До кога ще живѣемъ така? Казвамъ и: Много добре ще живѣете докато се роди първото дете. Тя пита: Но отъ тамъ насетне? - Следъ това ще ви дойдатъ доста мѫчения. Като се роди второто дете, то ще бѫде момиче и то като порастне, много голѣми главоболия ще ви дойдатъ отъ това дете. Това дете ще прилича на скъпоцененъ камъкъ, че много разбойници ще искатъ да го крадятъ и трѣбва да го криете, да не би да го откраднатъ. Тя ми казва: Много алегорично говоришъ. Казвамъ и тогазъ: Да ти говоря по ясно. Ти си млада, но ти не познавашъ себе си. Както го виждамъ, той е много добъръ, но ти ще го развалишъ. Тя казва: Какъ ще го разваля, азъ го обичамъ. Казвамъ й: Отъ обичъ ще го развалишъ. Казвамъ и: Да, той е единъ ангелъ, но като се оженишъ за него, ти ще му туришъ другъ нѣкой господъ.

 

Влюбвания ставатъ не само въ обикновенитѣ хора, но и въ религиознитѣ хора има влюбване. И главата имъ побелява отъ любовь. Всичкитѣ религиозни хора сѫ все влюбени хора. А пъкъ тивъ духовния свѣтъ не можешъ да влѣзнешъ, докато любовьта не те въведе. Любовьта ще те въведе и следъ това любовьта ще те въведе и въ знанието.

 

Любовьта не е лоша само по себе си. Защото любовьта е онзи сладкия сокъ, който вие сте пили, но той може да ферментира и следъ време може да се превърне въ силно вино, което може да опие човѣка. Това прилича на следното. Една майка казала на сина си: Синко, както живѣешъ, кѫща нѣма да въртишъ. Той казалъ: Какъ нѣма да върта, нали се уча. Тя казала: Така кѫща не се върти. Той ходилъ съ другаритѣ си, пилъ за здравето на този, на онзи и веднъжъ се върналъ пиянъ, и като се върналъ, казалъ: Виждамъ, че кѫщата се върти, и цѣлиятъ свѣтъ се върти и азъ се въртя.

 

Като станатъ религиозни, хората почнатъ да мислятъ, като отидатъ на онзи свѣтъ, какъ ще ги приемат - дали ще ги приематъ или не? Какъвъ е онзи свѣтъ, какви сѫ светиитѣ и ангелитѣ? После почнешъ да мислишъ защо Господъ допустналъ злото? Защо Господъ допустналъ да умре детето ти? Защо нѣкой тѣ изгонилъ? Съ всички тѣзи нѣща трѣбва да се справитѣ. Тѣ сѫ непотребни работи. Трѣбва да се освободитѣ отъ тѣхъ. Ти казвашъ: Това е една раница, която може да се снеме. - Ти опитвалъ ли си се да се освободишъ отъ една непотрѣбна мисълъ?

 

Христосъ казва: “Чашата, която Отецъ ми даде да я не пия ли?” Чашата, това е една опитностъ. Христосъ разсѫждава, той разбира страданията. Петъръ мисли, че съ ножа ще оправи работитѣ. И дигналъ той ножа и отреза ухото на слугата. И Христосъ взе и залѣпи ухото на мѣстото.

 

Ето единъ философски въпросъ. Нѣкой отъ васъ, които сте много философи; ако нѣкой има нѣкой философи,ако имъ дадете едно пълно разрешение на този въпросъ, има една химия отъ нѣколко хиляди долара - какви сѫ били подбудителнитѣ причини? И този Христовъ ученикъ, Петъръ, защо той отрѣза дѣсното ухо на слугата, а не лѣвото? И защо не му отрѣза рѫката или пръститѣ на крака, а дѣсното ухо? А пъкъ Христосъ му каза: Тури си ножа въ ножницата, защото който вади ножъ, отъ ножъ умира.

 

Насъ не ни интересува това, което едно време е станало, но днесъ което става. Вие казвате: Защо съ Христа стана така? Но и у насъ ще стане. Вие имате една красива дъщеря, върху която треперите. Христосъ е слѣзалъ да спаси човѣчеството. Тѣзи хораказватъ: Нѣмаме нужда отъ спаситель. И вашата дъщеря се оженва за нѣкого - за нейния възлюбленъ. Тя най-първо е единъ ангелъ за него, но като се ожени, тя става особена слугиня. И после ще и каже: Говедо, невежа, простакъ, обичашъ да се лигавишъ, погрознѣла си, не искамъ да те видя. Трѣбва да се махнешъ. На този възлюбленъ отъ кѫде му дойдоха всички тѣзи имена, от зоологическата градина?

 

Нѣкои отъ тѣзи думи сѫ толкова кисели, такива отровни,че после ми трѣбва седмица да се лекувамъ, когато ги чуя.

 

Дойде нѣкой човѣкъ при менъ, и следъ като ми разправя своята история и като замине, азъ трѣбва да влѣза въ неговото положение. Той ми казва: Ти трѣбва да ме слушашъ. За да го разбера, трѣбва да влѣзна въ неговото положение. Но да се повърна къмъ тая госпожица, която дойде. Тя ми казва: Какво ще ми кажешъ? Казахъ й: Не му е сѫдено два пѫти да се жени. Както войникътъ два пѫти може да влѣзе въ сражение; нѣкой пѫтъ му е сѫдено и три пѫти да влѣзе въ сражение Та кой отъ васъ се е оженилъ? Ако вие останете самъ, никога нѣма да се оженитѣ. На сила майка ви ви застави да се оженитѣ. И вие се оженитѣ най-после. Вие като излѣзнете отъ сражението, всичката шинела е пробита. Азъ като говоря така, вие ще кажете: Ние сме женени. Че сте женени, да. Но за женитбата имате криво понятие. Това е едно сражение. Че тѣзи двамата постоянно се сражаватъ. Азъ не съмъ виждалъ още мѫжъ въ Варненско, единъ Иванъ обичаше да ходи съ другаритѣ си и да пие, а пъкъ жена му бѣше мѫжка Дана. Тя праща детето си да каже на татко си - да се върне отъ кръчмата. Той казалъ на детето: Тя да си седи въ кѫщи, азъ гуляя съ другаритѣ си. Тя вземе една цепеница, отива въ кръчмата и като го удря, счупва му рѫката. Той тогава отива въ друго село, че си прави рѫката, и казва на онзи, който ще му прави рѫката: Азъ яздихъ на конъ и паднахъ от коня и си счупихъ рѫката. Срамъ го е да каже, че жена му е счупила рѫката.

 

И на Изгрѣва мога да ви преведа религиозни влюбвания, защото хората могатъ да се влюбятъ. И това за менъ съставлява една важна областъ, но това ни най-малко не ме интересува. Азъ не считамъ хората виновни за това. Единъ човѣкъ се влюбилъ, казвамъ, турили го въ сражение. Иска не иска, като простъ войникъ ще трѣбва да се сражава. И той иска да се свърши сражението. Ще дойде единъ денъ, когато ще бѫдемъ свободни. И всички наши постѫпки трѣбва да бѫдатъ свободни. Виното е направено отъ гроздовъ сокъ и вода. Не седи въ водата опастностьта. Опасностьта въ виното седи, само въ него има една отрова. Отровата не седи въ всичкитѣ елементи на виното. Но отровата седи само въ единъ елементъ. Има нѣкои елементи, които образуватъ каква да е киселина. Ако вие ядете отровниятъ елементъ отъ тая кисилина, тя не е безопасна.

 

Та казвамъ: Въ духовния пѫтъ ще се учите. Има известни кисилини; но вие не знаете какви реакции могатъ да произведатъ тѣ, напримеръ не знаете каква реакция ще произведе една мисълъ, едночувство. Даже нѣкой пѫтъ не си давате отчетъ. Ще ви преведа единъ примѣръ. Това става съ единъ отъ добритѣ свещеници въ България. Младъ и даровитъ. Разбираше добре черковната служба. То се скарва веднъжъ на единъ дяконъ. Дяконътъ помагалъ на свещеника въ църковната служба и направилъ една погрѣшка. Свещеникътъ веднага му зашлевилъ една плесница, че не трѣбва да прави погрѣшка. Този дяконъ билъ честолюбивъ и единъ денъ станалъ владика. И този свещеникъ, който му ударилъ плесница, билъ неговъ подчиненъ. И свещеникътъ си казва: Намѣрихъ си беля на главата. И едва къмъ края на живота си този владика и едва следъ 25-30 години може да се примири. Ти ще праснешъ нѣкого, ще кажешъ нѣкоя дума нѣкому, но за тази дума ще платишъ. Нѣкой пѫтъ вие мислите, че сте много добри. Вие нѣмате търпение. Дойде ти голѣмо изпитание и ти казвашъ: Защо Господи допустна това? Защо Господъ не махне тази проклета жена? Че вие съ това вече сте обидили Господъ. Роди ти се дете, ти казвашъ: Защо Господъ ми изпрати такова дете? Съ тѣзи думи ти си вече обидилъ Господъ. Не мислишъ, че Господъ поругаемъ не бива. Ти казвашъ, защо Господъ допустна тѣзи работи? Йовъ питаше така. И той трѣбваше да изпие чашата до дъно. И после каза: Правилъ съмъ нѣщо, което не съм разбиралъ.

 

Сега мнозина отъ васъ, които сте влезли въ духовния свѣтъ, предъ васъ седи велико бѫдаще. Докато разберете пѫтя на духовния животъ, ще имате голѣми мѫчнотии. И сега ги имате. Има малки работи, съ които човѣкъ мѫчно може да се справи. Сега ще ви наведа на една идея: Този пѫтъ на любовьта не може да се изходи, ако нѣма нѣкой да ви води въ пѫтя на любовьта. Никой до сега самъ не е могълъ да мине този пѫть. Никой самъ този пѫтъ не е миналъ. Христосъ казва: Вие всички ще ме оставите, но не съмъ Самъ; има единъ Голѣмъ, Който презъ цѣлия ви пѫтъ трѣбва да ви придружава и да ви покаже по кой пѫтъ можете да влѣзете въ Царството Божие.

 

Че и дето се влюбвате, всичкитѣ тѣзи работи гдето ги вършите, вие все търсите нѣкого. Мѫжътъ търси една жена да го рѫководи; жената търси единъ мѫжъ да я рѫководи, търси едно дете, търсите нѣкой учитель да ви рѫководи. Все търсите нѣкой да ви рѫководи.

 

Нѣщата за насъ се обезценяватъ, като не ги разбираме. Петелътъ, който излиза на купището, изравя да кажемъ единъ скъпоцененъ камъкъ и го пренебрегва. Ако този петелъ е разуменъ, ако може да вземе този скъпоцененъ камъкъ и да го употреби, той презъ цѣлия си животъ щеше да бѫде осигуренъ. И хиляди петли могатъ да бѫдатъ осигурени съ него.

 

Та казвамъ, ОЦЕНЯВАЙТЕ ЛЮБОВЬТА! Ако оцените любовьта, тя ще ви възкреси - нищо повече; а ако я обезцените, тя ще ви направи мъртви. Ако оценитѣ любовьта, тя ще ви направи учени. А пъкъ ако я обезцените, тя ще ви направи глупави. Ако я оценитѣ, вие ще бѫдете най-силния човѣкъ; а ако я обезценитѣ, вие ще бѫдете най-слабия човѣкъ.

 

И казвамъ: Ще обичашъ Бога, каквото и да ти се случи. Каквото и да ти се случи, нѣма да кажешъ нито една лоша дума. Ще кажешъ: Каквото прави Богъ, е добро. Могатъ да бошуватъ вълнитѣ на лошитѣ мисли отвънъ, но нѣма да допуснешъ да влѣзнатъ вѫтре. Ако влѣзне вѫтре, то може да стане като живеница.

 

Въ любовьта има само една врата, презъ която може да се влѣзне и който влѣзне презъ тая врата, той е добъръ; а пъкъ който прелазя презъ друго мѣсто, той е разбойникъ. Нѣкой искатъ да прелазятъ презъ плетьта. Който прелазя презъ плетьта, не може да влѣзе въ любовьта. Всѣка мисълъ, която минава не презъ вратата, а презъ друго мѣсто, тази мисъль, това желание сѫ нечисти. И нищо нѣма да ви допринесатъ.

 

Та казвамъ, чашата ми е далъ Отецъ , чашата на любовьта. И тази горчива чаша докато човѣкъ не я изпие, той нѣма да разбере смисъла на живота. Ако човѣкъ не разбере смисъла на страданията, то никога нѣма да разбере и смисъла на радоститѣ.

 

Въ какво седи погрѣшката сега. Вчера ми разправяше една сестра: Азъ искамъ да живѣя вече за Господа. Казахъ и: Много лесно може да стане това. Ти не живѣешъ, понеже твоятъ господъ е на земята. Ти самъ си Господъ на себе си, ти живѣешъ за себе си, отъ сутринъ до вечеръ мислишъ за себе си. Ти обичашъ себе си, обичашъсвѣта. По този пѫтъ, по който обичашъ свѣта, ти въ Царството Божие не можешъ да влѣзнешъ. Тя казва: Какво да правя? Казахъ и: На мѣстото на себе си ще туришъ Господа, а на мѣстото на свѣта ще турнешъ ближния си; а пъкъ себе си ще туришъ на трето мѣсто, а пъкъ свѣта ще туришъ на четвърто мѣсто, на опашката. А пъкъ ти тургашъ на първо мѣсто себе си, свѣта тургашъ на второ мѣсто, а пъкъ Бога - на опашката.

 

Този е законътъ сега. Ще измѣните реда. Най-първо на първо мѣсто въ вашата душа трѣбва да бѫде Господъ. На второ мѣсто - вашия ближенъ, на трето мѣсто вие, а пъкъ на четвърто мѣсто - свѣта.

 

Направете опитъ и работитѣ ви тогава ще върватъ добре.

 

Христосъ себе си съзнаваше и казва: Отецъ ми е по-голѣмъотъ менъ; и казва още: Не дойдохъ да изпълня своята воля, а Волята на Отца.

 

На първо мѣсто бѣше Богъ въ него; на второ мѣсто бѣха ближните Му.

 

И Христосъ нѣкой пѫтъ се оплакваше, че нѣмалъ кѫща, че нѣма где глава да подслони Синъ Человѣчески. Но той съзнаваше какво трѣбва да прави. И когато дойде Петъръ да Му казва, че трѣбва да бѫде малко по-уменъ и не трѣбва да излага живота си, Той каза: Въпросътъ не е заради менъ Азъ да не страдамъ, тази мисълъ, която ми казвашъ е дяволска. Да си отидешъ отъ мене! Чашата, която ми даде Отецъ, трѣбва да я изпия.

 

Не тургай себе си въ живота на първо мѣсто! Това е нещастие. Не тургай и свѣта на първо мѣсто. Това е нещастие. Тури Бога на първо мѣсто въ душата си! Тури вашия ближенъ на второ мѣсто, защото кой е ближниятъ! Христосъ, когато говори за онзи самариянинъ, каза кой е ближниятъ. Тури себе си на трето мѣсто. И на четвърто мѣсто свѣта.

 

И тогава сте въ правия пѫтъ, по който може да влѣзете въ Царството Божие.

 

Отче нашъ

 

Въ Божията любовъ е благото на човѣка /3 пъти/

 

6,20 ч.с.

Отлично слънце грѣе. Врѣмето е ясно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...