Jump to content

1937_09_12 Религиозни хора


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

РЕЛИГИОЗНИ ХОРА

 

34-то Недѣлно Утринно Слово

12.09.1937 г. Неделя, 5 ч.с.

ИЗГРѢВЪ

 

Добрата молитва.91 Псаломъ. Молитвата на Царството.

Ще прочета 61 глава отъ Исая.стр.508

 

Може би единъ день нѣма да бѫде далечъ, когато вие ще имате проповедници на амвона - грамофонни плочи. Ще се завърти плочата, започва да проповѣдва. Тогава вие ще имате проповедници, каквито вие искате. На номер 1,2,3,4,5-10. Каквото ви харесва, да говорятъ; той ще говори това , което вие искате. После много отлични проповедници ще има. Нѣма да има обиди, понеже вие ще отстранявате да нѣма нищо обидно. Сега много проповедници има, които са грамофонни плочи. Не са хармонични, дрънкатъ нѣщо, което не трѣбва. Пъкъ доста вѣрующи има, които са грамофонни плочи, говорятъ това, което не е . Много пѫти единъ човѣкъ пѣе туй, което не може да пѣе, пѣе една класическа ария. Думите сѫ същите, които пѣе, но гласътъ не е същиятъ, а пъкъ нѣкой пѫть арията е същата, пъкъ думите не сѫ същите. Подъ “ария” какво разбирате вие. Сега нѣкой разбиратъ думата “ария”. Онези, които сѫ свършили музикална академия, разбиратъ много добре думата “ария”. Но вие, които не сте свършили музикална академия, не зная какво разбирате подъ думата “ария”. Ария значи нѣщо въздушно, което се люлѣе изъ въздуха. Тъй щото ария точно не може да се преведе съ думата “песенъ”, защото на български тя съвсемъ друго значи, пъкъ ария означава нѣщо повечеедна дълга песѣнъ, хубава песѣнъ. Тѣ сѫ мъчни нѣща за обяснение. Както въ английски, ако идете въ Америка, ще чуете американеца казва “комъ”; ако идете въ Англия, англичанина казва “къмъ”. Отъ де накъде? Най-напредъ “комъ”, а после “къмъ”. И англичанинътъ и американецътъ разбиратъ същото. Когато спорятъ сега “къмъ” ли е право или “комъ”. Въ български казватъ “моето пиленце” или “моетогълъбче”, кое е по-хубаво да кажатъ - пиленце или гълъбче. Пиленце значи “пилъ”, а гълъбъ какво означава?

 

Въ религиозния животъ има една страна - преувеличение на чувствата. Религиозниятъ животъ има една опасна страна. Цигуларятъ ще изтегли струната нѣкъде повече, отколкото трѣбва, като свири. Нѣкой пѫть е опасно, скъсва се струната. Азъ имахъ тукъ единъ случай. Синътъ на единъ полковникъ свири, скъсва се струната и му ударила окото, иде да го лекувамъ. Струната се откъсва отъ горе, отъ шийката. Отдолу ако се откъсне иди дойди, но отъ горе когато се откъсне... Казвамъ, въ религиознитѣ хора има натегнатостъ, тѣ ставатъ крайно взискателни, претенциозни. За право говорятъ всички, но всички сѫ несправедливи. Азъ не съмъ срещалъ религиозенъчовѣкъ, който да е справедливъ. Нѣма случай ни въ Америка, ни въ Англия, който да разправя нѣщата както сѫ, все има изопачаване. Не че го желаятъ хората, то е въпросъ за ефектъ. Нѣкой пѫть това произтича отъ това, че въ човѣка има едно чувство, което преувеличава нѣщата. Наричатъ го сублимностъ, величественостъ. Ще представи тъй, както не е нещо. Нѣкои неща намалява напримеръ. У българина запримеръ времето е слабо развито. Той съ метри мери времето. Питамъ го: До туй село колко часа има? - Казва: Като хванешъ този баиръ и ще стигнешъ. Мислишъ половинъ - единъ часъ, а ти вървишъ часъ, два, три, четири, петь - не минава.

 

Нѣкои хора напримеръ иматъ едно понѣтие за Бога. Много са говорили за Господа, мислятъ, че всеки може да се запознае съ Него; тогава казватъ, че Господъ е огънъ пояждающъ. Който иде при Нѣго, все го изгаря. Най-първо като тѣ хвърли въ този огънъ, ако се стопишъ, всичко отиде. Това е една обстановка на нѣщата. Идетѣ нѣкой пѫть при най-добриятъ човѣкъ на земята, ако правимъ сравнение, ще го намерите въ най-доброто разположение, отъ устата диша животъ, думите му се лѣятъ като медъ така. Нѣкой пѫть може да намерите този човѣкъ въ едно състояние такова, гдето се набрало може би отъ 10 години недоволство, че като идешъ, започнатъ ония думи, помете орталъка. Или какъ ще си обясните, когато се разгневите. Всѣки се гневи отъ васъ, нѣма нѣкой, който да не кипне, макаръ че нѣкои хора седятъ, гледашъ го - обидилъ се, има нѣщо задъ тази обида. Не мислете, че той е като Божа кравица. Кипва. И за малките работи човѣкъ кипва, за много малки работи. Ако ние попитаме ние защо кипваме, не може да си дадемъ отчетъ.Разправяше ми единъ познатъ: Нѣкой пѫть нѣкои хора, като дойдатъ при мене да ми говорятъ, иде ми да имъ изшия една плесница, не зная защо, но ми иде да го ударя; другъ като дойде иде ми да го прегърна, и азъ не мога да разбера. Казвамъ: Азъ да ти обясня, тази е лесна работа. Ти, рекохъ, като идешъ при нѣкой умрялъ волъ, искашъ ли да го прегърнешъ? Затворишъ си носа и бягашъ или най-малко ще риташъ. Като идешъ при нѣкоя ябълка, ще я прегърнешъ, има какво да прегърнешъ. Когато ние очакваме отъ хората нѣщо да ни дадатъ, ние ги прегръщаме. Когато искатъ да взематъ нѣщо отъ насъ, ние ги ритаме.

 

Сега нѣкой човѣкъ е религиозенъ. Човѣкъ трѣбва да бъде религиозенъ. Но религиозностьта е единъ отдушникъ. Тя е предпазителна клапа. Ако го нѣмашъ, твоятъ котелъ ще се пръсне. Та и клапа, искашъ не искашъ, трѣбва да функционира правилно, че набраната енергия да излиза въ въздуха и вѫтре въ тебе трѣбва да функционира. Вземете сега: Нѣкой казва, трѣбва да обичаме само Бога. Нѣкои хора, като казватъ да обичаме само Бога, какво разбиратъ? Ние трѣбва да обичаме като Бога, да идемъ при Него, да обичаме като Него, да покажемъ Божията Любовь. Нѣмашъ никакъвъ примеръ за Любовьта. Ако идешъ при мъртвите и имашъ Божията Любовь, тѣ трѣбва да оживѣятъ. Ако носишъ Божията Любовь, и ако идешъ при жадните хора, всички ще иматъ достатъчно вода. Ако идешъ при гладните и носишъ Божията Любовь, тѣ ще се нахранятъ. Ако идешъ при сиромасите и носишъ Божията Любовь, те ще забогатеятъ. Ако идешъ при невѣжите и носишъ Божията Любовь, учени ще станатъ. Ако идешъ при грозните и носишъ Божията Любовь, красиви ще станатъ. Ако идешъ при слабите и носишъ Божията Любовь, силни ще станатъ. Накъдето идешъ, ще преобразявашъ целия свѣтъ. Тъй разбирамъ Любовьта. Щомъ отиваме нѣкъде и хората оставатъ сиромаси, щомъ отиваме нѣкъде и болнитѣ хора си оставатъ болни, щомъ отиваме при невѣжите и тѣ си оставатъ такива - може да имъ говоримъ за Божията Любовь, но това е любовь, която е неразбрана. Сега другитѣ ще кажатъ, че това не е така. Добре. Азъ не навеждамъ това, отъ васъ още това не се изисква, вие не сте дошли да носите тази Любовь, понеже не сте толкозъ силни. Онѣзи, които я носятъ, трѣбва да бѫдатъ много силни. И не мислетѣ, че тази Божествена Любовь може да се даде на слабитѣ хора. Тогава на кои може да се даде? Тази Любовь се дава само на онѣзи, които нищо нѣма дазадържатъ за себе си. Тѣ ще мязатъ на хора, които следъ като са сготвили едно ядене, готвачътъ сготви яденето и той има право само да го близва, а другите хора като изядатъ всичкото, каквото остане по казана, той ще вземе малко хлѣбецъ и то ще бѫде заради него. Който носи Божията Любовь, пръв нѣма да бъде, но последенъ ще бъде.

 

Сега при туй обяснение, споредъ вашите схващания, всички ваши схващания, всички иматѣ едно схващане, че като обичатѣ нѣкого, вие искате да имате първото мѣсто при него. Тъй е въ свѣта; ако идетѣ между дипломатите, онази държава, която е почитана, която е обичана, на най-важните хора даватъ първо мѣсто, а онези, които сѫ малко почитани, заематъ последни места. Един представитель на България нѣма да вземе първото мѣсто, което единъ английски представителъ ще вземе. Ако ме питате защо е тъй, ще ви кажа: Едно обикновено камъче нѣма да го турите за единъ голямъ корнизъ нѣкъде. За корнизъ ще турите голямъ камък, който съответствува. Най-после представетѣ си, ако сме 10 души певци и единъ отъ насъ пѣе най-хубаво, кой ще има най-хубавото мѣсто? Онзи, който пѣе. Онзи, който пѣе най-малко, той ще има последното мѣсто. Ако ме попитате защо е така, азъ питамъ, ами че какъ трѣбва да бѫде? Азъ бихъ желалъ, като кажете “защо е така, ами какъ трѣбва да бѫде”, да ви представя тази идея, защо е така. Представетѣ си,че вие тръгвате като екскурзианти, вие имате 10 души, единъ отъ тяхъ знае цѣлата местностъ, а единъ отъ тяхъ знае най-малко; ще турите ли този последниятъ, който не знае да ви води, или ще турите да ви води онзи, който знае местностьта? Ще турите да ви води онзи, който знае. Нѣма да се издерете изъ дракитѣ. Той ще ви превѣде презъ най-добрите места и ще бѫдѣте доволни. Той ще ви покаже всички видни места на тази местностъ.

 

Та сега вие изучавате нѣкои нѣща. Тукъ имахме единъ приятелъ, голямъ философъ, младъ човѣкъ беше, той казваше: Тази е религиозна баба, този е религиозенъ дядо. Питамъ го по нѣкой пѫть какви трѣбва да бѫдатъ? - Той има възгледи. Казвамъ: Дай ми единъ възгледъ. Кои считашъ тия баби? Какво трѣбва да се тури на бабитѣ, за да не са баби? Признавамъ, че нѣкоя е баба, но искамъ да я подмладимъ. Казвамъ: Ти ще идешъ при бабата и не обръщашъ внимание. Ако е млада мома, хубаво - красива, ще й хвърлишъ око, казвамъ: Въ моите очи бабата нѣма да тѣ изкушава, а младата може да те изкуси; коее по-хубаво? Ако ти си пратенъ на едно велико рандеву въ живота, младата ли мома трѣбва да срещнешъ или бабата? Бабата има повече знание, има по-малко красота. Младата има повече красота, по-малко знание. Ако младата те упътва въ живота, тя ще оправи тъй, че изъ драките ще ходишъ. Ако старата те упъти въ живота, ще те упъти така, че на свѣтъ ще идешъ.

 

Та въ религиозния животъ ние не искаме красиви моми, ние искаме стари баби; религията не е за красивитѣ хора, тя е за старитѣ хора. Въ туй отношение казватъ, че религията на земята е най- добра. Не мислетѣ, че религията е най-високото нѣщо въ живота. Религията азъ наричамъ едно вретище, като съгрѣши човѣкъ, става религиозенъ, разкайва се за греховетѣ си - то е религия. Религиозниятъчовѣкъ не може да бѫде красивъ, понеже като станешъ религиозенъ, започватъ да те мъчатъ греховѣтѣ: Тукъ си направилъ единъ грѣхъ, тамъ си направилъ другъ грѣхъ. Тукъ си казалъ една дума, тамъ си казалъ друга не на мѣсто - погрѣшки, погрѣшки, смутишъ се. Азъ разглеждамъ живота както е. Казватъ, религията е връзка съ Бога, пъкъ то едва следъ като минешъ, следъ като ядешъ тази религиозна попара съ хиляди години и като излезешъ изъ нея, ще благодаришъ, че си се отървалъ отъ тази религия.

 

Исая казва тукъ въ главата, че освобождава хората - “Духътъ на Господа е върху менъ, защото ме помаза”, - тия работи сѫ религиозни. Да проповѣдва освобождение на пленниците, ти си пленникъ на нѣщо. Религиозниятъ човѣкъ е затворенъ въ догмите, въ понятията, въ схващанията, послѣ дойде обиденъ, иска да отмъсти, не знае какъвъ начинъ да избере. Знаешъ какво правятъ религиозните хора. Събератъ се, ще аферосатъ нѣкого, ще го анатемосатъ. Нѣкой ще издаде заповедъ да го не поздравляватъ, това са все религиозни хора, все отъ Любовь ставатъ. Туй е сега кривата страна. Думата “религия” отскоро е излязла. Тази дума е отъ сегашното състояние на човѣшкото съзнание. То е процесъ на чистене. И право е, процесъ на чистене трѣбва. Затова една домакиня, когато чисти дома, не може да бѫде облечена съ хубави булски дрѣхи, но облечена съ много обикновени дрѣхи, вѣхти дрѣхи. Поставила, защото има да се цапа. Като очисти хубаво, може да се облече съ хубавата дрѣха, понеже понятието за религията мяза на хора, които сѫ се опретнали да очистятъ всичката външна страна, която имаме на своя животъ, за да се прояви същинскиятъ животъ. Има думи, които насъ ни измъчватъ. Азъ гледамъ често и правя своите психологически наблюдения. Често при най-хубавото разположение, веднага мине нѣкаква такава мисъль или чувство, което нѣма нищо общо. Една дисхармония въ живота внасятъ. Ако азъ бяхъ човѣкъ, който не разбирамъ, ще се чудя. Но азъ ще видя отде излиза туй чувство. Ако идешъ между оскърбенитѣ хора, веднага и ти ставашъ скърбенъ. Ако идешъ между алчните хора, които обичатъ парите, и въ тебе ще се появи туй чувство. Ако отидешъ между хора, които отмъщаватъ, и въ тебе ще се породи туй чувство да отмъстишъ. Ако отидешъ между хора, които крадатъ, и въ тебе ще се появи туй чувство да открадвашъ. Та навсѣкъде трѣбва да разбирашъ, че не сѫ твои всички подбуждения, но тѣ сѫ отгласъ. Дойдешъ нѣкъде, пробуди се въ тебе едно чувство да бѫдешъ добъръ, благороденъ, пъкъ не е твоя окръжаващата среда.Човѣкъ трѣбва да разбира кое произтича отвѫтре отъ него, и кое е дошло отвънъ. Тѣзи нѣща, които идатъ отвънъ, и тѣ сѫ хубави. Ще кажешъ - защо така чувствувамъ? Ако ти така не чувствувашъ, ти и много хубави работи не можешъ да чувствувашъ и много лоши работи не можешъ да чувствувашъ. Ако твоето обоняние не е развито, не може да чувствувашъ този смрадъ отвънъ, но и като дойдешъ при приятните работи, при най-хубавите ухания, не можешъ и тяхъ дачувствувашъ. Казвамъ: Въ живота онзи органъ, който схваща лошото и доброто, той е единъ и същъ. Той схваща ония трептения, значи лошитѣ работи иматъ особени трептения, хубавите работи и тѣ си иматъ особени трептения. Ухото, което схваща дисхармонията, схваща едновременно и хармонията. Ако онова ухо не може да схване и дисхармонията, то не може и да схване и хармонията. Нѣкой пѫть въ ума си, вашиятъ ум може да се развие и да схваща и най-малкитѣ подробности. Нѣкой пѫть ние не виждаме нѣкои погрѣшки. Нѣкой пѫть подъ микроскопа са увеличили много малкото, което едва съ просто око може да се види.

 

Вчера седи единъ господинъ и ме чака вънъ. Менъ ми е неприятно, понеже въ събота не приемамъ. Гледа той, очаква той да го приема, братски хубаво да му говоря. Азъ го чувствувамъ, виждамъ го въ сърдцето, но виждам въ него едно безспокойство - натоварилъ се съ товаръ, нечистотии носи съ себе си. Днес, въ събота, таманъ съмъ се облякълъ, на поляната ще отивамъ, една конференция правя, той ще ме оцапа сега. Казвамъ: Не приемамъ днесъ никого. Той се очуди какъ да го не приема. Той се чуди, за себе си мисли, че е нѣкаквовеличие. Какъ тъй, за пръвъ пѫть го виждамъ, какъ тъй да дойде, и да го не приема. Казва ми, азъ имамъ уважение, почитание къмъ тебе, високо мнение, а ти да не ме приемешъ. Всичко туй виждамъ. Виждамъ и неговото състояние и казвамъ: Не приемамъ; казва: Кога можешъ да ме приемешъ? Не му отговарямъ. Той си върви по пѫтя и си мисли, не може да разбере противоречието, мъчи го нѣщо, разговаря се съ този, съ онзи, гледамъ съ двама братя се разговаря; казвамъ, защо се случи, казвамъ: Утре на ученитѣ ученици ще имъ кажа защо се случватъ тия работи. Защото, ако азъ бяхъ на неговото мѣсто, щяхъ да кажа - добре. Може да му кажа тъй: Днесъ не приемамъ, но понеделникъ, вторникъ, сряда може да дойдешъ. Това е по човѣшки. По Божествено азъ не мога да кажа, че утре ще го приема. Не може да му кажа понеделникъ ела, защо ще му кажа нѣщо, което не зная дали ще стане, може и въ понеделникъ да не може да го приема. Казвамъ, азъ днесъ нѣма да го приема. За понеделникъ не зная. Днесъ не приемамъ никого. Той трѣбва да знае. Не приемамъ никого, защото другъ съмъ приелъ. Ти сега ще идешъ да изучавашъ науката. Когато нѣма никого да приемамъ, тогава ела и ще приемамъ - нищо повече, то е Божественото. Ще изучаваме.

 

Господъ по нѣкой пѫть не отговаря на нашите молитви, понеже преди нашитѣ молитви хиляди и милиони молитви сѫ турени. Казвашъ: Какъ тъй, азъ се моля. Вече 5-6 дни какъ се моля. -Други по 100 дни са се молили. А “5 дена азъ се моля”, - ще чакашъ. Господъ казва не приемамъ. Даже и туй не казва, той си мълчи. Тогава ще се явятъ следующите нѣща. На Господа какъ ги казватъ: Свещеникътъ казва: Помолете се на Господа - още нѣма отговоръ. На вториятъ день нѣма отговоръ, на третия нѣма. Преди нѣколко време идва единъ господинъ и казва: Ще се пръсна - Че какъ ще се пръснешъ? - Ще се пръсна. Може ли да ми помогнешъ. Туй нѣщо, което имамъ, не може да го търпя. Изяде ме. - Че какъ? Изяло го. Човѣкътъ яде го нѣщо, изяло го човѣка, яде го нѣщо. Азъ не виждамъ какво го яде. Той казва, ако можешъ помогни ми. Рекохъ му, че какъ да ти помогна? Казва, не виждашъ ли. Казвамъ: Вѣрвашъ ли? Казва: въ Бога вѣрвамъ, но той не ме слуша. - Ами че казвамъ, ако Господъ не те слуша, азъ ли ще те слушамъ? Той седи, сопва се и казва: Разбери добре. Рекохъ: Не знаешъ ли, че азъ може да те изпѫдя навънъ. Започна да ме гледа хубаво. Казвамъ, какъ искашъ да ти помогна, азъ не те разбирамъ.Какъ не разбирашъ, пакъ ми казва сопнато. Седя азъ, разсъждавамъ,виждамъ болката му къде е. Най-после станахме приятели. Рекохъ, тебе нѣщо те мъчи подъ лъжичката - Тукъ, казва, ще ме изяде нѣщо. Ходишъ при този лекаръ, при онзи, считатъ ме смахнатъ човѣкъ. Казватъ - глупакъ. Ще ме изяде нѣщо подъ лъжичката. Рекохъ: Ако те излекувамъ, какво ще платишъ? Казва, каквото искашъ ще ти платя, само да се махне. Рекохъ: Замижи, да не гледашъ какво правя. Бутнахъ го на едно мѣсто и казвамъ: Какво чувствувашъ? Въздъхнаолекна ми, какво направи? Казвамъ: Нека има нѣщо да не знаешъ. Защото ако знаешъ, ще се върне. Той казва, нека си върви. Азъ влизамъ въ положението на този човѣкъ. Отъ моето гледище искамъ да бъде учитивъ. Той има чуждо състояние, но той е много припрянъ. Едновременно ние въ свѣта имаме две разбирания. Казвамъ, следъ туй ще ви приведа другия примеръ, който изяснява потънкоститѣ. Има една потънкостъ въ живота, която трѣбва да разберемъ.

 

Тукъ преди нѣколко дена иде една госпожа женена, отъ София; доста интелигентна, отъ благородно общество, но отчаяна. Иде тя и още като я виждамъ и казвамъ: Сестра, днесъ не приемамъ никого, друга работа имам. Тя се спря, казва: Господъ ме прати при васъ, не се връщамъ. Казвамъ: Щомъ те е пратилъ Господъ, ела. Виждамъ лицето и тъй скръбно, така омаломощено, отчаѣно. Казвамъ и, въ какво мога да ви бъда полезенъ? Имала единствена дъщеря, която се е самоубила. Отчаяна съмъ, казва, не зная защо се самоуби. Казвамъ: Разправи ми тази работа - Млада бѣхъ, оженихъ се за единъ, когото обичахъ, имахъ вѣра въ него, но когато се роди дъщеря ми, забелязахъ, че той започна да гледа на тази, на онази. Завърза известни отношения съ друга мома. Азъ възнегодувахъ, искахъ да му дамъ пѫтя, да се освободя отъ него. Взехъ, че му дадохъ пѫтя, разведохъ се съ него, освободихъ го, но той се ожени за друга, роди му се дете и онази другата, неговата втора жена казва: Ти ще скъсашъ всички връзки, които имашъ съ първата жена, ще забравишъ дъщеря си. И той решава да не приема дъщеря си. Дъщеря ми мязаше точно на баща си въ всичкитѣ сичерти. Тя мислеше, че баща и е добъръ, имаше едно много хубавочувство и физиономически приличаше на него. Тя се самоуби. Защо, казва, стана това? Рекохъ: Азъ ще ти кажа: Ти си направила една погрѣшка, пѫрво направи погрѣшка, че се ожени. Втората погрѣшка,че се разведе съ мъжа си.- Ти, рекохъ, по никой начинъ, при тази дъщеря не трѣбваше да се развеждашъ. Дойде ти едно зло, той тръгна да ходи по чуждитѣ жени. Ти трѣбваше да останешъ съ него за благотона дъщеря си. Ти искаше да се освободишъ отъ мѫжа си, ето дойде и то по-голямо нещастие; ако не беше се развела, дъщеря ти щеше да бѫде жива. Понѣже ти се разведе, Господъ разведе дъщеря ти отъ тѣбе. Казвамъ, ти не предпочете малкото зло, дойде голямото. Сега и туй зло е малко, отъ това зло има по-голямо. Защо дъщеря ти се самоуби? - Тя стана жертва заради тебе, заради тебе, да ви подигне, тя се пожертвува. Тогава дъщеря и се явила, не я поглежда, преструва се и казва: Азъ не се убихъ, мѣне други ме убиха, азъ не се убихъ. Въ този свѣтъ дето съмъ, хората не мислѣтъ, както тука на земята. Казвамъ на тази госпожа, туй е за твоето повдигане. Казвамъ, тя става жертва, тази жертва трѣбва да я уважавашъ. Сега и бащата започналъ да ходи на гроба, и майката ходи, и двамата плачатъ на гроба на дъщеря си; и бащата плаче, и той е въ отчаяние. Защо умиратъ хората - жертва ставатъ.

 

Та казвамъ сега, религиознитѣ хора въ свѣта сѫ въ единъ свѣтъ на противоречие. Ние на земята имаме малки злини и малки злини учимъ се да понасяме. Най-пѫрво всички трѣбва да се учимъ да понасяме малкитѣ злини. Писанието казва, че целиятъ свѣтъ въ лукаваго лежи. Ако всичкиятъ свѣтъ, който е създаденъ въ форма и образъ на земята, всичко туй въ лукаваго лежи, какво очаквате въ този свѣтъ. Справедливостъ ли? - Несправедливостьта е най- малкото зло. Всѣкога ще имашъ и като те оправдаятъ нѣкой пѫть въ сѫда, ще те оскубятъ. Сега донѣкъде паритѣ проникватъ този свѣтъ, другите работи не проникватъ. Щомъ единъ човѣкъ има пари, може да го оправдаятъ. Нѣкой пѫть хората, като сѫ заинтересовани, никаква правда не могатъ да дадатъ на човѣка. Сега не мислете, че въ този свѣтъ съществува Божия правда. Ако съществуваше Божия правда въ този смисълъ, нѣмаше какво да очакваме второто пришествие. Значи очакваме и правдата, която ще се въздаде на всичкитѣ, е туй, което се пада. Понѣже сега не се раздава правото, всички хора въздишатъ.Все има едно право. По-голѣмо право сега не може да се даде. Защо съдиха Христа? Казватъ, че билъ Синъ Божи. Но понѣже каза “Ако развалите този храмъ и азъ за три дни ще го съградя”, тѣ му възразиха - 45 години е граденъ този храмъ, какъ тъй за три дена ще го съградишъ? - Казвамъ, да оставимъ това, туй са отвлечени въпроси. Свѣтътъ не е създаденъ само заради насъ. Живѣятъ милиарди същества отъ разни степени на еволюция и развитие и познание. Следователно, той е приспособенъ за всички - и за най-нисшите, и занай-висшите животни. Свѣтлитѣ ангели живѣятъ и падналите ангели живѣятъ. И свѣтлитѣ и тъмнитѣ живѣятъ. Та свѣтътъ се създаде и за вълка, и за овцата, и за бубулечицата, и за всички същества е създаденъ този свѣтъ, нагаждатъ се. Защо е създаденъ така свѣта, не трѣбва да питаме. Свѣтътъ е създаденъ много добре. Ако питате, защо вие сте така създадени, вие точно така сте създадени, което може да възприемате. Ако за едно земно училище всичките деца сѫ определени споредъ своята възрастъ и споредъ степеньта на своето развитие, и въ духовниятъ свѣтъ Божествениятъ свѣтъ, нѣщата още по-хубаво сѫ създадени.

 

Та сега по нѣкой пѫть вие искате. Религията е едно чистене, единъ животъ на чистене. Трѣбва да се мине едно чистене. Не разправяйтѣ живота си. Все таки идете при нѣкой лекаръ, той иска да ви разправи къде е болката ви. Нѣма какво да се разправя. Болестьта произтича отъ нѣколко причини. Нѣкой пѫть ще гледатъ окото ти,че бъбреците ти, че черниятъ дробъ, стомахътъ, гърдите. Моята диагноза е, че има три причини за болестите: Първо е яденето. Ако не знаешъ какъ да ядешъ и да пиешъ вода, ще се родятъ единъ видъ болѣсти. Ако не знаешъ какъ да възприемашъ въздуха, какъ да дишашъ, ще дойдатъ другъ видъ болѣсти. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се явятъ трети видъ болѣсти. Три причини има: Яденето, дишането и мисленето. И здравето се произвежда отъ яденето. Здравето се произвежда отъ дишането, здравето се произвежда отъ мисленето. Следователно въ яденето, ако ти си лакомъ, ще искашъ ядене, което не ти подобава. И тогава винаги се образува едно болезнено състояние. Ще започне стомахътъ ти най-първо да не работи така хубаво. Защото щомъ тия клѣтки, които работятъ въ стомаха, тѣ сѫ 10 милиона клѣтки работници. Ако твоята мисъль не е права, тия клѣтки на стомаха се индивидуализиратъ и всѣка клѣтка, като работи въ стомаха, иска да работи за себе си. Злото е тамъ, че клетките започватъ да работятъ за себе си и болестьта иде.Ако тия клѣтки работятъ за човѣка, човѣкъ доставя храна и за тяхъ. Злото е, че ние като дойдемъ на земята, искаме да уредимъ живота си. Ще работимъ за Бога. Значи ние сме въ стомаха и мислимъ за себе си, то е вече болезнено състояние. Като дойде единъ човѣкъ и стане религиозенъ, какво мѣсто ще вземе. Ако азъ съмъ религиозенъ, нѣма да мисля хичъ. Нѣма да мисля какво мѣсто ще взема. Идеята е, трѣбва да бѫде, да изпълнимъ своята длъжностъ тъй, както трѣбва - въ туйе учението на човѣка. Да може, като му дадатъ единъ образецъ, да го направи хубаво. Ония, умните хора, които сѫ по-умни отъ менъ, ще оценятъ работата. Азъ нѣма да ценя работата. Когато отива единъ ученикъ, колкото и да е способенъ, онази комисия е, която ще се произнесе за неговата способностъ. Той нѣма да каже, азъ пѣя хубаво. Той ще пѣе и ще остави на тѣхното благоволение. Има хора, които разбиратъ музика, веднага ще преценятъ и ще кажатъ - отличенъ гласъ има, хубаво пѣе. Ако не пѣе, ще кажатъ - не пѣе хубаво. Онзи, който не разбира ще каже - не ме оцениха.

 

Сега често вие се сърдите, че не ви оценяватъ. Много има още да учите, даже нѣкои идатъ при мене и мислятъ, че са много напреднали, казватъ: Учителю, какъ гледашъ, не съмъ ли напредналъ? Казвамъ: Да, напреднали сте, но като певецъ като ви турятъ между онези, които по-хубаво пѣятъ, тогава ще видите колко сте запознати съ пѣенето. Та значи често азъ казвамъ на певците - азъ имамъ два метода, съ които изпитвамъ добритѣ пѣвци, - казвамъ: Пѣйте при сухото време, и ако завали дъждъ, вие сте добри пѣвци. Пѣйте при влажното време, и ако се засуши, ще кажа, че пѣете добре. Ако при пѣенето влагата остане, ако при пѣенето и сушата остане, вие сте единъ обикновенъ пѣвецъ. Много пѫти и вие трѣбва да ходите да си проверяватѣ чувствата, докъде сте достигнали. И азъ понѣкой пѫть ходя да правя проверки на себе си. И азъ нѣкой пѫть, като не отивамъ, питамъ хората, искамъ да позная дали сѫ мои чувствата до нѣкъде, дето се каратъ, биятъ се хората. Като ида, скандалътъ престане. Зная, че хората са добри. Нѣкой пѫть ида нѣкъде и мирните хора се скаратъ. Азъ изляза и казвамъ - има нѣщо, което азъ трѣбва да поправя. Ако вие влизате нѣкъде и хората се скарватъ, има какво да поправяте. Ако влизате нѣкъде и хората се примиряватъ, тѣ сѫ малки деликатни работи. Може би нѣкой пѫть, следъ като съмъ ходилъ, се скарватъ. А може би и ако не бѣхъ ходилъ, пакъ щяха да се скаратъ. Гледамъ тази погрѣшка да я поправя. Ами че какъ? - Ще кажа: То другъ ще ходи. Ако моитѣ чувства сѫ силни, тамъ дето стъпи веднъжъ само Божѣственото, който и да иде следъ мѣне - и дяволътъ да иде, - той не може да бѫде по-силенъ. Всѣкога моитечувства ще преодолеятъ. Тамъ, дето Богъ е стъпилъ, дяволътъ не може да има надмощие. Тамъ дето дяволътъ е стъпилъ и Господъ не е стъпилъ, всѣкога дяволътъ ще има надмощие. Ако дяловътъ е стъпилъ въ васъ, той винаги има надмощие. Ако Господъ е стъпилъпръвъ, Той винаги има надмощие. Кой въ васъ е стъпилъ, да го знаете като правило. Сутринъ ако станешъ, ако дяволътъ те е посетилъ по-рано, целиятъ день ще минешъ така. Вториятъ день ще чакашъ Господъ да дойде. Защото когато Господъ хлопалъ, ти си спалъ. Когато дяволътъ похлопалъ, ти си станалъ.

 

Азъ наскоро имахъ такъвъ случай. Единъ день бѣхъ решилъ да не пущамъ никого. Хлопатъ единъ, втори, трети, казвамъ: Да се учатъ да чакатъ. Но тамънъ отварямъ вратата, иде онзи дѣдо Георги съ една кошница яйца. Не може да затворя вратата. Започна да ми разправя за яйцата. На себе си казвамъ, старъ си да те изхукамъ. Какво ще го хукамъ, той не чува. Той гледа надолу ще взема ли яйцата. Ако го хукамъ, той ще каже - много хубаво говори Учителя. Поусмихнахъ се, прочетохъ 10 яйца и си направихъ сметката - 10 по 2 лева, 20 лева. Ето казавамъ 20 лева за яйцата. А за другитѣ работи, ако искашъ, когато съмъ по-разположенъ. Казвамъ на себе си: тѣзи яйца може ли да ги измътишъ. Десетъ яйца, това са неприятности, които сега трѣбваше да ги оправямъ. Казвамъ: Всичкитѣ тия работи трѣбва да ги оправяшъ, нищо повече.

 

Та казвамъ, ще дойде въ живота ни, нѣма да можемъ да избегнемъ ония задачи. Всѣкога азъ считамъ една задача, когато дойде единъ човѣкъ. Уреждамъ работата. Каквото и да се случи въ живота, малките и големите работи иматъ еднаква важностъ. Вие, религиознитѣ хора, се пазите отъ вашите чувства. Религиозниятъ животъ, азъ съмъ го създалъ, най-големитѣ работи се раждатъ въ религиозния животъ и трѣбва да бѫдете много внимателни. Станечовѣкъ религиозенъ - стане сприхавъ, недоверчивъ, мнителенъ стане. Едно състояние, което трѣбва да го преминетѣ, да влезете въ онзи хармониченъ животъ, дето Христосъ казва: Отецъ не сѫди никого. Ще дойдете въ една областъ, въ която Господъ не сѫди никого. Тамъ, дето ви сѫдятъ, вие сте въ единъ сѫдъ на съдба; той не е Божественъ свѣтъ. Тамъ, дето има съдба, то е свѣтъ на чистене, а пъкъ въ Божествения свѣтъ Отецъ не сѫди никого. Като дойдемъ до Божественото, благословение може да има. Писанието казва: “Богъ ще обърше всичките сълзи”, но докато преминемъ, докато дойдемъ до Божественото, много неприятности ще се случатъ. Не се спирайте да ги разрешавате защо сѫ се случили. Иска нѣкой, дай 5 лева иска,благодари на Бога, че не иска повече. Азъ често питамъ нѣкого: Колко искашъ? - Толкозъ. Иде нѣкой и ми казва тъй: Въ Пловдивъ щеида, 45 лева не ми достигатъ Казвамъ: Благодарение, че иска само толкозъ, до Пловдивъ пѫтя струва 150 лева. Втори пѫть пакъ дойде, за Пловдивъ иска пакъ. Трети пѫть пакъ иска. Изисква се една широка душа. Вие разглеждате живота. Когато Христосъ беше на земята, той опита всевъзможнитѣ човѣшки противоречия и трѣбваше да ги примирява. Характеръ има той. Казваха на Христа, ако си Синъ Божий, слезъ отъ кръста, Той казва, не знаятъ, не сѫ опитали; единъ день като дойдатъ, ще разбератъ нѣщата, както азъ ги разбирамъ, сега са своенравни деца, прости имъ Господи. И Господъ за 2000 години постави на евреите една тояга, постави ги на мѣсто да се учатъ. Макаръ и да страдаме ние, страданията ни сѫ точно на мѣсто. Да благодаримъ, че нѣкой, че се е молилъ заради насъ. Христосъ е казалъ: “Каквато погрѣшка правятъ, като ги сѫдишъ, малко снизхождение имай”. Благодари, че има единъ законъ на Любовьта, който е снизходителенъ. Ще туря най-малкото наказание. Ако най-малкото нѣма да приеметѣ, ще дойдатъ както на онази госпожа по-големитѣ, затуй благодаретѣ за малкитѣ страдания, които сега иматѣ, за да дойдатъ големите Божии благословения.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...