Jump to content

Разговор между Учителя и министър-председателят Александър Стамболийски


Recommended Posts

Разговор между Учителя и министър-председателят

Александър Стамболийски

1. Политически събития, свързани с личността на министър-председателят Александър Стамболийски.

На 27 ноември 1919 г. в Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния мирен договор, според който се определят новите граници на страната. Южна Добруджа отново се предава на Румъния; Струмишко, Царибродско и Босилеградско се предават към Югославия; Смолянско преминава към Гърция; Беломорска Тракия - към Обединените сили. Общо от страната се откъсват 11 000 км2 територия, населена изключително с българи. Освен това се налагат репарации на стойност два милиарда и двеста и петдесет милиона златни франка с 50% лихва. Установява се практически чужд финансов контрол. Паричните репарации се допълват с определени количества въглища и добитък, които България трябва да предаде на съседните държави. Българската армия се ограничава до 20 000 души. Репарационните задължения надхвърлят 1/4 от цялото национално богатство, което обрича България на икономическа стагнация.

Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след Първата световна война, поради което на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика те рязко повишават политически си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци. В част от селата около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.) властта вземат комунистите.

От 1920 г. започва самостоятелно управление на БЗНС. Александър Стамболийски става председател на Министерския съвет, министър на външните работи и изповеданията (т. е. вероизповеданията). Като такъв, той е имал благосклонно отношение към Учителя и не създава проблеми за провеждане на съборите. Даже през 1922 г., след проведен разговор с Учителя, Стамболийски разрешава провеждането на събора, въпреки противодействието на някои среди.

Убит е във вилата му на 44 годишна възраст

2. Разговор между Учителя и министър-предеседателя Александър Стамболийски

Днес на 26 юли 1922 г., вторник, в Чамкория към 5 часа след обяд Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне потеглиха към Соколец. Там министър-председателя прие много любезно своите гости в двора, заобиколен с величествени борови дървета и около една четвъртита маса насядаха тъй, че образуваха един хубав правилен триъгълник. Учителят седеше на север и гледаше на юг, министър-председателят седеше на запад и гледаше към изток, а ученикът (Епитропов) седеше на изток и гледаше на запад.

Г-н Стамболийски: Исках да се видя с вас, да се запозная с вас, понеже по ваш адрес и по вашето учение се вдигна доста голям шум в печата и в Синода на православната църква. Искам да узная какво е вашето учение, принципите, на които вие служите. Религиозна секта ли представлявате или някакво общество? Вярвате ли в Христа? Вярвате ли в православната църква, в иконите, в обредите? Вашето общество и вашето учение извършва ли някои обреди? Обществото от колко членове се състои?

Учителя: Ние поддържаме учението на Любовта, учението на Христа, което е Любов, Мъдрост и Истина.

Ние поддържаме Истина на душата, светлина на ума и чистота на сърцето.

Ние се стремим тези принципи не само да ги вярваме, но и да ги преживеем и проявим между обществото и се приготовляваме по този начин да бъдем полезни на цялото човечество.

Ние нямаме нищо против православната църква, но нейните служители са се отклонили от призванието и служат на тъмната ложа, която ги управлява и заблуждават целия български народ, като служението са обърнали на търговия.

Г-н Стамболийски: Тъй е. Няма свещеници, които по призвание да са се посветили на длъжността си, а просто по кариера - да осигурят положението си. И сега те искат и вас, и нас да отклонят от църквата. Но аз го зная, когато в една страна се явят много грешни хора, те хвърлят греховете си на чистите хора.

Учителя: Нашето общество в началото започна да работи с църквата, за да повдигне духът на църквата, обаче те започнаха да ни преследват и ние бяхме заставени да се отклоним от нея, като видяхме, че те не се съгласиха с нас да служат и възприемат великите Божии принципи, проповядвани от Спасителя Христа и неговите ученици. По въпроса за иконите и обрядите, те са взети от гръцката църква, която е възприела само външния блясък на християнството, а вътре е голяма тъмнина и дисхармония, което и православната църква е възприела и го прилага, а то е отживяло века си. Защото младите не може да се задоволят със старите традиции, но те искат нещо по-съвременно, което може да даде светлина и простор на разбирания.

Г-н Стамболийски: Това е вярно. Нашата младеж не може да се задоволи от поповете и техните мръсни дела постоянно отклоняват младежта да посещават църквите.

Учителя: Църквата има нужда от реформа, а реформата се състои в обновата на служителите. Служителите на църквата трябва да служат в чистота и святост, по Дух и Истина. И на съвременното младо поколение трябва да се даде храна, каквото неговата еволюция иска.

Г-н Стамболийски: Защо не обявите война на църквата?

Учителят: Ние не сме за войната.

Г-н Стамболийски: Обвиняват ви, че излизате да посрещате слънцето и че се кланяте на слънцето.

Учителя: Психическо влияние оказва слънцето при изгрева. И нашето общество излиза вън половин-един час преди да изгрее слънцето, съсредоточава се, възстановява мирът и хармонията в себе си, и използува лъчите при пукването на зората, които лъчи действуват животворно, ободрително и освежително. При изгрева има една мека светлина, която разширява ума и сърцето.“

3. Учителя за Стамболийски.

Тази година събора не позволиха[1]. Някои казаха: „Да отидем при министъра, да подадем заявление..“ Аз тогава казах: „Като дадете това заявление, какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане?“ Спомням си, че поповете дадоха заявление при Александър Стамболийски, да се уреди заплатата им, но, освен че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджетът с 30 000 лева. Някои хора с високи длъжности, ги мислим за щастливи, обаче, ще ги претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра, щеше да остане жив. Каквото му кажат, 100 % вярваше. Той беше краен оптимист. Но на земята никога не става със 100% сигурност. По някой път има 50% изключение, по някой път 75%.

За мене страдание няма, за мене мъчнотии няма, за мене противоречия няма. Искам и вие като мене да намерите тоя същия Господ, в противен случай Александър Стамболийски ще ви вземе парите и ще ви тури в затвора[2]. Христос, Който идва в света, ще помете всичко - и църква, и държава, и всичко. Нас не ни трябват вече кръстове, ще ги турим отвътре.

Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите 10 несполуки, вие сте готови да се усъмните. Даже и вън в света да сте, вие ще имате същите изпити. Нима Стамболийски нямаше изпити? Нима неговите ръководители не му подшушнаха: „Напусни властта!“ Колко пъти му подшушнаха, но той не слушаше. Той се самозабрави във властта, мислеше, че е силен, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи.“ Проверявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край[3].

Казвам в Школата: Допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди невидимият свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля.“А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище той влиза сега в невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание.

Сега вие може да имате и други изкушения - такива, каквито имаше Стамболийски, и втори, и трети. Всеки може да попадне в тях, да иска да си отмъсти. Не си отмъщавайте! Казва се в Писанието: „Отмъщението е мое.“ Вие ще живеете без отмъщения! Светът може да живее по свои закони, те имат право да постъпват тъй, но ние ще постъпваме според нашия закон. Нашият закон е законът на Любовта, ние трябва да вървим по този закон и ще имаме Божието благословение. Ако вървим по Божия закон, нито един косъм няма да падне от главата ни. Защо? - Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи в света седят в ръката на Господа.

4. Методи Константинов за Александър Стамболийски:

Гр. Ямбол представляваше важен център на анархизма. Там ставаха конгресите и аз винаги съм присъствал на тези конгреси. Но на последния конгрес в Ямбол не знам какво се случи, но аз не можах да отида. Тогава Александър Стамболийски, като министър-председател беше допуснал конгреса, но после беше дал нареждане на войската да ги обкръжат и избият. Тогава обезглавиха и разстреляха много анархисти[4]. Имаше двама братя анархисти, които също разстреляха. Бяха трагични моменти. Земеделците, които толерираха отначало известни течения, по странен начин се промениха и след това по такъв жесток начин избиха анархистите. А законът на възмездието е много опасен. И той не прощава. Когато станат някакви отклонения законите са строги и неумолими към този, който е вършил нарушението. Учителят каза по този повод: „С това си деяние, че изби идейни хора Стамболийски сам си подписа смъртната присъда“. И не се минаха месеци, дойде 9 юни 1923 г., военните направиха преврат и отразяха главата на Стамболийски по същия начин както той обезглави анархистите. Но това го направиха други служители и изпълнители на кармата.

На Общия окултен клас II година на 17 юни 1923 г., 30 лекция „Вяра и съмнение“, на стр. 31 Учителят говори за Стамболийски в този случай. А това е 8 дни след преврата само 4 дни след убийството му]

„Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край.“

Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период и Учителят будно следеше всички политически събития. Ние имахме възможност да проследим как правителствата са разрешавали този въпрос неблагополучно. Защото след преврата на 9 юни 1923 г. се дойде до 23. IX. 1923 г., където комунисти и земеделци вдигнаха въстание, което бе потушено с още повече убийства.

Имам нещо важно да ви кажа. Най-силно впечатление ми направи, че Учителят за първи път се срещна с един държавен мъж. Той Стамболийски се срещна с Учителя в Чамкория. Беше Му изпратил един бял кон и Учителят отиде на срещата и се видя с него. Това стана на 26 юли 1922 г.

Понеже Стамболийски се яви на политическата сцена в един от най-бурните моменти на българската история и понеже той изхождаше от средата на народа от по-девствената материя, която е създала този народ, то това му даде един простор на идеи като създаване на трудовата повинност и други социални инициативи. Но понеже той беше много самонадеян, че е всичко и може всичко и тази самонадеяност упражни в неговия живот и предизвика фатални грешки на един държавен мъж и му костваха живота. След време когато попитах Учителя, Той каза: „Каквото трябваше да му се каже, аз му го казах в Чамкория. Но той не прояви послушание, след което дойде наред кармата му, да се разправя с него.“


[1] Тази лекция е държана на 10 септември 1923 г., когато на власт вече от няколко месеца не е Александър Стамболийски, а другият Александър – Цанков. По свидетелства на хора от Братството последният е имал силно негативно отношение към братята и сестрите и към Учителя 

[2] Тази лекция е държана на 30 октомври 1920 г 

[3] Тази лекция е държана на 17. VI. 1923 г., т.е. три дни след фаталния край на Александър Стамболийски. Във вилата му край Пазарджик 

[4] От 26 до 28 март 1923 г. в гр. Ямбол се случват ужасяващи събития. Има сблъсък между анархисти и органите на реда. Равносметката е: в моргата на ямболската болница са докарани 11 трупа на анархисти. , но в спомените на някои от участниците в събитието се изказва предположение, че броят на убитите анархисти е много по-голям - между 20 и 30. Органите на реда дават един убит, и шестима тежко ранени, сред които двама офицери, и няколко десетки леко ранени. Повече информация: Ямболският екшън от 26 март 1923 г.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...