Хляб

[Ани]

Хляб

 

Според Учителя житното зърно е дошло от Венера и хлябът, а не месото, е допринесъл за повдигането на европейците. Житото наистина е "хляб наш насъщни", защото то съдържа елементи, които не присъстват в другите храни.

Въпреки доказаната необходимост от присъствието на така наречените трици в хляба, българското население (с малки изключение) упорито ги отбягва. А природата мъдро е предвидила тази твърда обвивка на житото, като е вложила в нея доста ценни вещества, в това число и абсолютно необходимата целулоза. Като знае това, съвременната фармацевтика предложи лекарство от трици.

Хлябът трябва да бъде преди всичко приготвен от прясно брашно. Самият той също не бива да е престоял.

Известният в миналото датски министър на здравеопазването д-р Хинхеде правил опити с хляба. В продължение на осем месеца той и негов сътрудник се хранили само с груб пшеничен хляб и растителен маргарин. Чувствали се много добре. Когато започнали да ядат бял хляб, само след три седмици, се почувствали зле и без сили. Още тогава било установено, че месото и белият хляб без трици заличат. От изключително значение е самото приготвяне на хляба, маята, квасът и пр.

Анализите показват големи различия между черното и бялото брашно, що се отнася до съдържанието на полезни елементи и витамини:

Учителят препоръчва да не се мели житото, а да се яде цяло - сварено, или покълнало. Недоузрялото жито той препоръчва при диабет, а покълналите житни зърна, т. е. суровото жито издига в култ.

Житената вода (от сварено жито) е чудесно средство за лекуване на кръвта, кръвоносните съдове и много още болести. Буквата "Ж" с която започва названието на това свещено растение не е случайна. Тя символизира двата принципа като всемирен закон. Представена графично, в горната си половина "Ж" изразява и символизира растежа нагоре (клоните), а в долната - стремежа надолу (корените).

Макар и накратко казано дотук е достатъчно да разберем защо хлябът се споменава в господнята молитва, и какво означават думите "хляб насущний".