Апетит и глад

[Ани]

Апетит и глад

Че храненето се предшества от глад, това всички знаят. Но малцина се досещат и следят кой е източникът на глада и апетита - стомахът или устата. Защото често причината за апетита е навикът, рефлексът, а не нуждата от храна. Опасността е толкова по-голяма, колкото стомахът е по-здрав и по-бързо се справя с храната. Тогава илюзията и измамното чувство за глад са пълни.

Всеки знае от опит, че когато е зает, може дълго време да не усети глад и да прескочи едно, че и две яденета, например, закуска или обяд. Това става защото истинският глад е вътрешен и идва от стомаха, а не от рефлексите (устата). Его защо трябва да не смесваме глада с апетита и навика. Защото навикът е нещо неестествено. А кога го нещо е естествено, то не е навик. Нима спането е навик?

Учителят:

Ако може те да постите така, че да бъдете весел, с добър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости десет и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един два дена.

По време на поста можеш да пиеш вода и то само гореща. Можеш да пиеш сок от портокали в малки количества, а не с чаши, за да подобриш стомаха си.

Ако човек много често гладува, клетките му започват да се разрушават.

Апетитът е лакомия. Човек може да яде и десет пъти на ден и пак да е гладен - това е ненормално.