Jump to content

Писмо на Петър Димков


Recommended Posts

Писмо на Петър Димков

До редактора на сп. "Природен лекар" - д-р Кирил Йорданов, Варна, 1929 г.

Любезни докторе,

Понеже Ви обещах да споделя с читателите на списанието Ви, как се излекувах по природолечителните методи на Кнайп, Куне, д-р Винш и др., от многото си болести, то пристъпвам към изпълнение на обещанието:

Сега съм на 42 години. Още като кадет в Русия - в 1902 година - заболях, в много тежка форма, от мускулен ревматизъм в прасците на двата крака. Лекуваха ме със салицил и масажи. Закърпиха ме малко, но не ме излекуваха. На следната година ми се възпалиха венците и зъбите (предните) ми се разклатиха; при това почна силно да ми се образува зъбен камък, който ме принуждаваше всеки три-четири месеца да подлагам зъбите си на чистене.

Стомахът ми отделя много киселини и бях принуден след всяко ядене да поглъщам сода, за да избягна неприятното врене в хранопровода.

В 1909 г. ми се появи маясъл (хемороиди) в тежка форма. Кръвотечението спрях временно, пиейки чай от корените на "рудика" (метличина).

На следната, 1910 година почувствах разширение на вената в прасето на левия крак. По съвета на лекаря набавих си гумен чорап със стъпало, който носих непрекъснато до 1927 г.

През Балканската война мускулният ревматизъм в краката ми се усили и се пренесе в гърба и шията, като ми причиняваше големи страдания и неприятности. Освен него, появи се в коленете и раменете ми ставен ревматизъм. Лекувах се в баните на с. Банкя, Горна Баня, Вършец, в Бургас - топли морски бани и в една софийска клиника - с електрически бани. Резултат - временно слабо подобрение и толкоз. Дългото боледуване почна зле да се отразява и върху сърцето и нервите ми.

През 1917 г. на Битолския фронт заболях от малария, от която впоследствие ми се увеличи далакът. В края на войната, 1918 г., ми се схвана и кръстът, който ми причиняваше немалко страдания. Лекувах го пак е топли бани във Вършец. След това заболях от скъсване на червото, вследствие язва в стомаха, и при 41° С температура бях опериран от хирурга д-р К. и бях спасен по чудо, защото имах вече начало на отравяне на кръвта. Обаче, като последица от тая напаст, катарът в стомаха и червата ми, придружен от лош дъх в устата и постоянен запек, се усили.

През 1926 година почнах да страдам, макар и в слаба форма, и от ишиас.

Всички гореописани болести, закърпвани с безконечно количество лекарства, ме направиха крайно нервен и се отразиха зле на паметта и зрението ми, които почнаха застрашително да отслабват: косата ми почти опада, а краката и ръцете ми през зимата бяха винаги студени.

През 1927 г. търпението ми почна да изчезва, вярата в лекарствената мощ на днешната медицина се замени с отчаяние и желание да туря край на своето жалко съществувание.

При това положение на нещата, по една случайност за хората, а по Божия милост за мен, в ръцете ми попаднаха на 16 май 1927 година книгите: "Лекуване с вода" от С. Кнайп, "Нова лечебна наука" от Луи Куне, "Природно лекуване" от Платен и др. С голям интерес ги прочетох по два пъти. Съдържанието им за мен бе Божие откровение. Реших да продължа лекуването си по тях. Направих си седяща вана и пристъпих на 1. VI. 1927 година към лекуването си по следната програма: сутрин след ставането от сън (6 ч.) изпивах на глътки чаша гореща вода с 10 - 15 капки лимон, за измиване лигите на стомаха, след това - изпразване на червата и една хладка коремообривна баня, първоначално при 28° С, а след това, като намалявах през ден или два по половин градус, стигнах до 20° С, която температура смятам за мъжете една от най-лековитите (за жените 25° С). При същата температура закаляват и стоманата. Банята в началото правих по 10 минути и като увеличавах всеки ден по една минута, стигнах през лятото до 30 минути продължителност на всяка баня. След банята вземах мерки бързо да се затопля чрез гимнастика или добро увиване, а 10 - 15 минути след стоплянето правех по няколко (5-10) дълбоки дишания (гл. "Дишане и чист въздух"), закусвах и отивах на работа.

Преди обед - втора баня, при същата температура и продължителност. Затопляне и 15 минути след това - няколко дълбоки дишания, след което обядвах.

Вечер - в 19 часа - лека вечеря: чаша кисело мляко или малко компот е едно парче чер тричав хляб. Два часа след нея (21 часа) пак една коремообривна баня при същата температура и продължителност. Затопляне и сън. (Който има възможност, добре е да изпива в кревата една чаша дестилирана вода или чаша липов чай с малко мед - ще има добър сън).

Всяка събота, вместо третата коремообривна баня, си правех по една обща парна баня, която е извънредно полезна за тези, които не са изтощени и не страдат от неврастения или сърце (начина за правене па която ще опиша по долу), след което, добре завит, лягах в кревата около 1 час, за да се изпотя хубаво и след това си правех една цяла топла баня 37° С за измиване на тялото със сапун. В продължение на първите 5 дни от началото на лекуването ми вечер, преди лягане промивах червата си с една клизма от 2 литра гореща вода (39° С), с една чаена лъжичка сода по системата на професор Хол, описанието на които давам по-долу и резултата от които, изпитан на мен и моите приятели, намирам за великолепен.

Храна чисто вегетарианска (като се придържах към съветите на д-р Хайг от книгата му "Диета и храна", преведена на български, която всеки здрав и болен трябва непременно да прочете) без употреба на: месо, риба, яйца, сух фасул, грах, леща, гъби, спаржа, чай (китайски), кафе, фъстъци, какао, шоколад и алкохол и с малко употреба на фабрична захар, защото тези продукти дават най-много пикочна киселина - основата на всички болести. А който иска да се излекува, а не "закърпи", трябва да пречисти тялото си от всички чужди вещества (отпадъци от обмяната на веществата), които вкарваме главно чрез храната (особено месната), алкохола и тютюна. През време на лекуването имах много кризи: болки в корема, кръста, маса газове, диария, пъпки, циреи, кръвотечение от маясъла и даже силна треска. Обаче, знаейки, че кризите са "празник на тялото", аз упорито продължавах баните и след три месеца се почувствах тъй бодър, здрав и възроден, както не се помнех и преди 20 години.

Зимата, без да правя бани, прекарах великолепно, като че ли никога не съм страдал от ревматизъм, стомах и пр. Цветът на лицето ми от жълто-зелен стана нормален и днес в моето лице се вижда преимуществото на природното лекуване пред лекарственото "закърпване".

На следната 1928 г. през месеците юли, август и септември продължих да пречиствам организма си, като правех по две коремообривни бани па ден. В резултат, здравето ми още повече закрепна. Тази година през месеците май, юни и юли пак си правех по две коремообривни бани и се чувствах, както ме видяхте, великолепно. Накратко, ето какво постигнах, лекувайки се по природолечебния метод: 1) от мускулния и ставен ревматизъм не остана помен; 2) възпалението на венците и зъбният камък изчезнаха; 3) от маясъла, ишиаса, болките в кръста, маларията, катара в стомаха и червата, с неговия лош дъх в устата, и от слабостта на повреденото от ревматизма сърце помен не остана. 4) разширението на вените (след като пречистих с баните и храната кръвта си) абсолютно не го чувствам и затова от 1. IX. 1927 г. гумен чорап не нося; 5) нервността ме остави, студените ръце и крака се замениха с топли; паметта и зрението ми се извънредно засилиха и стомахът ми е много редовен, и 6) косата, която ми бе почти окапала от главата, както видяхте отново се засили.

И тъй, резултатите, които постигнах, за мене са повече от необикновени. Същите резултати постигнах при лекуване на жена ми и детето ми, първата страдаше от бъбречна болест и гнойна ангина, а малкия - от възпаление на гръдните жлези; днес и двамата са съвършено здрави.

За тези случаи ще ви пиша подробно в следващото писмо. А пък приятелите ми, с които се запознахте лично и които по същата метода се излекуваха от тежки болести, ще бъдат любезни лично да ви пишат.

Ако мислите, че публикуването на писмото ми ще бъде от полза на нашите съидейници, аз не само че няма нищо против това, но и ще Ви моля да дадете адреса ми на всеки един, който изяви недоверие в съдържанието па моето писмо, за да може лично да ме види и поговори с мен.

Накрая, приемете моите най-сърдечни поздрави и благопожелания.

Ваш П. Димков

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...