1942_06_28 Космичната Любов

[valiamaria]

Аудио - чете Живка Герджикова

От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г.

Първо издание, София, 1942 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Космичната любов

Какво представя човешкият живот? – В едно отношение човешкият живот представя сбор от няколко живота, т. е. сбор от минали съществувания, добри или лоши. Тази е причината, дето човек носи в себе си сили, способности, желания, дарби – резултат на далечното минало. Едни от тях трябва да развива, а други да изправя.

Хората се раждат, растат, женят се, умират, без да знаят, защо става това. Някои мислят, че всичко, което става в живота им, е резултат на Божествения ред и порядък. Всъщност, малко са процесите, които се извършват по силата на Божествените закони. Например, женитбата е човешки процес. В човешкия порядък на нещата е да се жени човек. Като се оженят, хората развалят отношенията си. Когато нивата се ожъне, житото се туря в хамбара, а сламата – в плевнята. Повечето отива в плевнята, а по-малкото – в хамбара. В случая, плевнята символизира човешкото, а хамбарът – Божественото. И в Божествения свят се говори за женитба, но тя се различава коренно от тази на земята. Затова е казано в Писанието: „Който се сподоби с бъдещия живот, нито се жени, нито за мъж отива".

Коя е причината за разваляне на отношенията между хората? – Егоистичната любов. Те говорят за любов, за хармонични отношения, а мислят само за себе си, искат всички да ги обичат. Да обичаш някого, това значи, да го очистиш. Любовта се проявява в абсолютно чиста среда. В нечистата среда тя не се проявява. Дойдете ли до вътрешната любов, първото условие за проявата й е чистотата. Без чистота не можете да получите нито едно от благата на любовта. Всички познават външната любов, но вътрешната малцина я познават. Кой може да напише едно любовно писмо, да отправи един любовен поглед или да каже една сладка дума? Само чистият по сърце може да отправи любовен поглед. И само чистият може да възприеме един любовен поглед. Нечистият е сляп за любовния поглед и глух за любовната дума. Чистият не се страхува от нищо – той е смел и решителен.

Мнозина искат да знаят, какво нещо е любовта. Не бързайте, не можете изведнъж да я разберете. Посейте я в земята, както посявате житното зърно, и когато израсте, цъфне и даде плод, тогава ще разберете, какво представя тя. Изучавайте проявите на любовта съзнателно, спокойно, за да не изпадате в заблуждения. Някой ви обича, и вие се радвате на неговата любов. Тази любов не е негова, тя се дължи на някое възвишено същество, което го посещава периодически. Докато това същество е в него, той ви обича. Щом се отдалечи от него, и любовта му престава. Като не разбирате проявите на любовта, вие страдате, мъчите се, недоволни сте от него. Загубването на любовта е привидно. След известно време възвишеното същество отново ще го посети, и той пак ще прояви любовта си към вас. Затова никога не мислете, че любовта се прекъсва. Тя е непреривна, минава от един човек на друг, с цел, да даде на всеки нещо, всички да повдигне.

Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали, или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всякога дава нещо от себе си. Ако ви е обичал обикновен човек, и вие сте станали обикновен; ако ви е обичал някой човек, повдигнат в умствено отношение, вие сте станали талантлив; ако ви е обичал някой гений, и вие сте станали гениален. Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал. Любовта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичат. Любовта лекува всички болести. Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя. Едно изисква любовта – пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава.

Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". В познаването на Бога се крие разрешението на въпроса за безсмъртието. Познаването на нещата подразбира опитване. Когато опитате и познаете човека, обмяната между вас и него е правилна. Познаването на Бога подразбира познаване на великата космична любов. Щом Го познаваш, ти Го любиш, виждаш Неговото присъствие навсякъде и във всичко. Природата оживява за тебе, и ти ставаш едно с нея.

Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и арахангели – цялото небе. Той се радва, понеже е станал проводник на любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества. Голяма е светлината на любовта. Голям е огънят и топлината й. Каквито пречки срещне на пътя си, тя ги изгаря и разрушава. Който е ограден с огъня на любовта, нищо не може да се докосне до него. Той живее в пълна безопасност.

Радвайте се, когато окото на любовта бди върху вас. Няма същество, за което окото на любовта да не следи и да не мисли. Който иска да получи нещо повече от другите, той сам си създава нещастия. Всичко живее и се движи в любовта. Това, което наричаме Промисъл, не е нищо друго, освен зоркото око на любовта. Докато дойде до проявите на Великата любов, човек минава през различни форми, за да изучи и най-малките нейни прояви. Само така той ще придобие пълна и ясна представа за Цялото и за Неговите прояви в любовта.

Как ще проявите любовта си към бедния? – Като го нахраните. – Към невежия? – Като го учите. – Към болния? – Като му помогнете да оздравее. – Как ще проявят любовта си две възвишени същества, едно към друго? Те нямат нуждите на гладния, на невежия, на болния. Както се преливат водите една в друга, така се преливат душите на възвишените същества, които се любят. Водата от реките отива в моретата и океаните; част от океанската и морска вода се изпарява, отива във въздушното пространство, отдето пак слиза на земята, като вода, и отново се връща в океаните. Както между водите става едно кръгообръщане, така и между душите на възвишените същества става едно кръговратно преливане.

Любовта е сила, която се дава свободно, без насилие и принуда. Който я получава, трябва да я разбира и цени. Не може ли човек да оцени любовта, която му се дава, тя го напуща, без да загуби нещо. Тя веднага отива на друго място, дето я ценят, и там свършва полезна работа. За да разбере и оцени Великата любов, човек трябва да дойде до единството на живота, да схваща всички прояви като едно цяло, неразделно Начало. Тогава двама любещи ще обичат трети; тримата ще обичат четвърти; четиримата ще обичат пети и т. н.

Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново". Този стих се отнася до любовта. Когато влезе в човека, любовта постепенно замества старата, груба дреха с нова, направена от мека, фина материя. Каменното сърце се замества с плътско, което е отзивчиво към човешките страдания и мъчнотии. Когато се докосне до някой камък, любещият помага и на камъка, и на всеки, който влезе в контакт с него. Любовта оставя своите добри влияния навсякъде. Ако някой отчаян се допре до този камък, отчаянието му веднага изчезва. Той възприема нещо от любовта на онзи, който пръв се е докоснал до камъка.

Човечеството едва сега се отправя към космичната любов. Едва сега то влиза в реалния живот – в живота на Великата, космична любов.

8. Беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера на 28 юни, 10 ч. с., 1942 г.

Редактирано 1 Ноември, 2017 от Ани