Jump to content

1929_09_04 Правилни връзки


Ани

Recommended Posts

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Правилни връзки

Размишление.

Съвременнитѣ хора трѣбва да пазятъ нѣколко правила, ако искатъ да успѣватъ въ живота си. Тѣ сж следнитѣ: Никога не чоплете раната си. Имате ли нѣкаква рана, не я пипайте, оставете я свободно да зараства. Имате ли нѣкакви слабости, правете редъ усилия да се издигнете надъ тѣхъ. Който не може да се справи съ своитѣ слабости, той не може да се нарече човѣкъ. Безъ да иска, чрезъ слабоститѣ си, той изпада въ животинско състояние.

Това сж правила, които се отнасятъ до всички хора. Съзнателно или несъзнателно, всѣки човѣкъ се стреми да стане удъ на великия Божественъ организъмъ, за да може правилно да расте и да се развива. Ржката на човѣка може правилно да расте и да се развива, само когато е свързана съ тѣлото му. Отдѣли ли се отъ тѣлото, тя престава да се развива и въ скоро време изсъхва. Вѣруюто на човѣка може да се развива само тогава, когато той е свързанъ съ всички разумни сжщества, които подържатъ сжщото вѣрую. Азъ говоря за онова вѣрую, което носи животъ, знание и свобода на човѣка. Изгуби ли това вѣрую, човѣкъ изгубва всичко. Въ него се зараждатъ редъ болезнени състояния, психически и физически, докато най-после умира. Какво означава смъртьта? Смъртьта не е нищо друго, освенъ постепенно отдѣляне на удоветѣ отъ общия организъмъ.| Мнозина мислятъ, че следъ смъртьта всичко се свършва. Добре е съ смъртьта да се свърши всичко, но не е така. Човѣкъ продължава да живѣе и следъ смъртьта, и то, толкова по-добре, колкото по-съзнателно е живѣлъ на земята.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на щастие. Чудно е, какъ могатъ да се стремятъ къмъ щастие, когато дѣлятъ живота, а сжщо така и любовьта. Самъ по себе си животътъ е недѣлимъ. Нѣма животъ само на земята, или само на небето. Животътъ е единъ и непреривенъ. Сжщото казваме и за любовьта. Това, което хората наричатъ щастие, се заключава въ свързването имъ съ Бога. Свържатъ ли се веднъжъ съ Бога, щастието започва да тече въ живота имъ като рѣка. Докато не дойдатъ до съзнание, да разбератъ, кжде се крие тѣхното щастие, тѣ го търсятъ ту въ жената или въ мжжа, ту въ децата, ту въ богатството, ту въ знанието, ту въ силата, но въ края на краищата отъ всичко се разочароватъ. Следъ всѣко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освенъ езикъ на Бога. Чрезъ страданието Богъ говори на хората, че пжтьтъ, по който търсятъ щастие, не е правъ. Въпрѣки това, съ своитѣ криви мисли и разбирания, тѣ искатъ да заставятъ разумнитѣ сжщества да мислятъ като тѣхъ. Това е невъзможно.

Следователно, разумниятъ не може и не трѣбва да върви по пжтя на неразумния. — Ама Богъ е всесиленъ. Той е въ състояние да измѣни всичко. — Тъкмо защото е всесиленъ, Той оставя човѣка да страда, да се ограничава и заробва. Той не си служи съ насилие. Веднъжъ е далъ свобода на човѣка, Той го оставя свободенъ, да изпълнява или да не изпълнява великитѣ закони на Битието. Изпълнява ли ги, ще бжде свободенъ. Не ги ли изпълнява, самъ се ограничава и лишава отъ дадената свобода. Щомъ се ограничи, страданията неизбѣжно го следватъ. Невъзможно е ржката да живѣе свободно и щастливо, щомъ се отдѣли отъ общия организъмъ. Отдѣли ли се отъ общото, човѣкъ нѣма условия вече за работа: той ходи тукъ-тамъ, очаква на другитѣ хора. Оттукъ иска нѣколко лева, оттамъ парче хлѣбъ, докато най-после всички затворятъ вратитѣ си за него. Ще дойде день, когато течението на рѣката за този човѣкъ ще се прекжсне, и той ще остане самъ въ живота, безъ никаква външна подкрепа. Най-после той ще разбере, че трѣбва да работи, но не отдѣлно отъ общия организъмъ, а въ съгласие съ него. Той ще намѣри мѣстото си въ великия организъмъ на живота и ще почне да работи.

Следователно, докато работи въ съгласие съ общото, човѣкъ се ползува отъ Божието благословение, и то заслужено, а не като подаяние. Подаянието е изключение въ живота. Въ изключенията нѣма никаква обмѣна. Обаче, обмѣна съществува въ работата. Когато две същества работятъ съзнателно и съ любовь,  

между тѣхъ става правилна обмѣна. Като работи, като вѣрва, като люби, човѣкъ всѣкога ще бъде здравъ. Здравето е резултатъ на правилна обмѣна на енергиитѣ въ организъма на човѣка отъ една страна, както и на правилна обмѣна между душитѣ, отъ друга страна. Дойде ли нѣкаква болесть, тя е нарушаване на закона за правилната обмѣна. Ще кажатъ нѣкои, че болеститѣ, нещастията сж отъ Бога, че Богъ е благоволилъ за това. Казано е обаче, въ Писанието, че Богъ не благоволява въ смъртьта и страданията на човѣка. Може ли бащата, който е родилъ единъ синъ, да иска неговото нещастие? Може ли бащата да изпрати крадци, разбойници да обератъ, да убиятъ сина му? Може ли бащата да изяде сина си? Това е невъзможно!

Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се учи, да си изработи прави разбирания, прави възгледи за живота, за природата и за себе си. Той трѣбва да се откаже отъ своитѣ механически разбирания и да ги замѣсти съ органически, които всѣкога могатъ да се подложатъ на опитъ. Щастието на човѣка не зависи отъ окръжаващата срѣда, а отъ самия него. Човѣкъ трѣбва да разчита на онази Божествена, потенциална енергия, вложена въ него. Има ли тази енергия въ себе си, той може да разчита на външни и на вжтрешни благоприятни условия. Изгуби ли тази енергия, съ нея заедно изгубва всички добри условия за работа и за животъ. Само Божественото въ човѣка дава условия за работа, за градежъ. Вънъ отъ

Божественото, всѣка работа, всѣки градежъ е времененъ. Само Божествениятъ животъ осигурява на човѣка чистота, успѣхъ и щастие. Да живѣе човѣкъ въ съгласие съ Божественото, това значи, да живѣе въ душата си, която никога не се петни. Нищо не е въ състояние да отнеме чистотата на душата.

Съвременнитѣ хора не живѣятъ още въ душата си, и въпрѣки това говорятъ за любовь, за сродни души. Момъкъ обича нѣкоя мома и я нарича сродна душа. Защо я нарича сродна душа? Защото му давала нѣщо хубаво отъ себе си. Тя изливала красиви чувства къмъ него, заради което я нарича сродна душа. И фурнаджията дава хлѣбъ на клиентитѣ си, но не е сродна душа за тѣхъ. А какво по-хубаво нѣщо има въ свѣта отъ хлѣба? Въпрѣки това, вие не можете да кажете, че който ви дава хлѣбъ, той е ваша сродна душа. Вие можете да наречете сродна душа само онази, която е готова да се жертвува за васъ при всички условия на живота ви.|Прави възгледи трѣбва да имате. Не е въпросъ само да говорите. Всѣка дума, която излиза отъ устата ви, трѣбва да е провѣрена. Говорите ли за любовь, всѣки трѣбва да я почувствува. Говорите ли за свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другитѣ. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другитѣ. Бъдете искрени въ чувствата си. Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-високъ характеръ. Научете се да опредѣляте нѣщата споредъ тѣхната стойность. Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човѣшко — като човѣшко. На всѣко нѣщо трѣбва да се дава състветна цена. Следователно, като ученици, вие не трѣбва нито да подценявате, нито да надценявате нѣщата.

Сега, отъ всички хора се изисква разу- менъ животъ. За да живѣете така, трѣбва да се освободите отъ своитѣ слабости. Като видите нѣщо, не бързайте да се произнасяте. За да се произнася върху известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да има знания. Сжщевременно, той трѣбва да бъде абсолютно справедливъ. Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуватъ, това е негова работа. Всѣки е отговоренъ за себе си. Всѣка постжпка се опредѣля отъ  последствията си. Не се мѣсете въ чуждитѣ работи. Задача на всѣки човѣкъ е да работи върху себе си, да се справя съ своитѣ слабости и неджзи. Що се отнася до живота на другитѣ, това не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той самъ трѣбва да даде единъ идеаленъ методъ за живѣене. Между хората трѣбва да сжществуватъ правилни, разумни отношения, каквито сжществуватъ между всички планети. Правилнитѣ отношения между планетитѣ се опредѣлятъ отъ тѣхнитѣ разстояния. Докато тия разстояния се пазятъ и отношенията между тѣхъ оставатъ едни и сжщи. Измѣнятъ ли се растояния- та, и отношенията между тѣхъ се накърняватъ. Каквото е външното отношение между плане- титѣ, такова е вътрешното отношение и между хората. Тѣ сж поставени на известни разстояния едни отъ други. Това разстояние не трѣбва да се нарушава. Наруши ли се веднъжъ, нарушаватъ се отношенията помежду имъ.

Сега, като говоря за разстоянието между хората, това не значи, че тия отношения сж абсолютно неизмѣнни. Отношенията на хората сж органически, а не механически, вследствие на което тѣ подлежатъ на промѣни. Отношенията на планетитѣ сж неизмѣнни обаче, психическитѣ отношения на хората мѣнятъ своитѣ центрове. Както човѣкъ мѣни отношенията си къмъ хората, така промѣня и отношенията си къмъ различнитѣ планети. Какъ ще си обясните промѣната, която става съ хората, ако не приемете влиянието на планетитѣ върху тѣхъ? Има случаи, когато до известна възрасть човѣкъ се намира подъ влиянието на една планета, а следъ тази възрасть попада подъ влиянието на друга нѣкоя планета. Самъ човѣкъ се чуди, какво е станало съ него, че се е измѣнилъ толкова много. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който цѣли 20 години е живѣлъ въ чистота и светость, но въ единъ моментъ той се измѣня и започва да живѣе по другъ начинъ. По-рано молитвитѣ сж били единственоТО му развлѣчение, но сега не се интересува отъ тѣхъ. — Защо? — Срещналъ е на пжтя си една красива мома, заради която сърдцето му е трепнало. Тази мома го отбива отъ неговия пжть и му дава ново направление въ живота. Защо тръгналъ подиръ тази мома? Защото му била сродна душа. Какво сродство е това, което утре може да се разруши? Не, ако е въпросъ за сродство, знайте, че всички души, които сж излѣзли отъ Бога, сж сродни. Всѣко обикновено, човѣшко отношение хората го наричатъ сродство. Какво сродство е това, което трае само день-два? Днесъ гледате парче желѣзо чисто, свѣтло. но следъ нѣколко деня го виждате покрито съ ръжда. Тамъ, дето става окисляване, никакво сродство не сжществува. Всѣко окисляване говори за несъвършенство на нѣщата. Какво сродство е това, ако съ приближаването си къмъ една мома, момъкътъ изопачава характера й? Сродни души сж ония, които всѣки моментъ подигатъ и облагородяватъ характера. Всѣки човѣкъ трѣбва да съдържа качествата на златото. Истински характеръ е този който при никакви условия не се измѣня.

Като се намѣрятъ въ трудни положения на които не могатъ да издържатъ, хората казватъ: Такава е волята Божия. Не така не се говори. Само светията, само праведниятъ човѣкъ може да каже, кое е волята Божия, и кое не е. Нѣкой краде, заради което го турятъ въ затворъ. Като се види ограничен, той казва, че волята Божия била такава. Не, волята Божия не е въ човѣшкитѣ закони. Краде ли човѣкъ, човѣшкитѣ закони непременно ще го хванатъ. Божественитѣ закони нѣматъ нищо общо съ човѣшкитѣ. Светията познава волята Божия и я изпълнява. Когато нѣкоя красива мома дойде при него, той я   погледне, измѣри я съ погледа си и знае вече, какви сж намѣренията й. Тя или бѣга отъ нѣкой момъкъ, или иска да изкушава светията. Той й казва: Сестра, ако си дошла при мене да водишъ чистъ животъ, ти трѣбва да минешъ по този пжть, по който азъ съмъ миналъ. Азъ съмъ се молилъ по три-четири часа на день, а ти искашъ безъ молитва да постигнешъ нѣщо. Това е невъзможно. Щастието не се постига лесно. За да бжде щастливъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да даде мѣсто на Божественото въ себе си. Божественото е храна на душата. Ако не е приелъ тази храна, той никога не може да бжде щастливъ. Когато Божественото се постави за основа, животътъ на хората се превръща въ рай: птичкитѣ пѣятъ, изворитѣ бликатъ, цвѣтята цъвтятъ, плодоветѣ зрѣятъ, децата скачатъ и се радватъ. Млъкнатъ ли птичкитѣ пресъхнатъ ли изворитѣ, не благоухаятъ ли цвѣтята, Божественото се е оттеглило. Божественото създава братски отношения между хората, а човѣшкото ги разваля. Това се отнася и до личния животъ на човѣка. Видите ли, че нѣкой човѣкъ боледува, става песимистъ, ще знаете, че Божественото го е напуснало. Ще кажете, че това е законъ на природата. Не, това е резултатъ на нарушаване на природнитѣ закони. Въ Божиитѣ и въ великитѣ природни закони нѣма никаква измѣна. Тѣ сж постоянни и неизмѣнни.

Следователно, докато живѣе съобразно великитѣ закони на Битието, човѣкъ всѣкога ще се ползува отъ Божието благословение. Който живѣе споредъ тия закони, той никога не петни душата си. Щомъ своята душа не опетнява, той никога не може да петни душитѣ на своитѣ ближни. Види ли нѣкоя красива мома, той се радва на красотата й, безъ да опетни съ нѣщо нейната душа. — Ама тя го цѣ- лунала. — Щомъ е по-слаба, тя може да го цѣлуне. Ако бѣше по-силна отъ него, тя нѣма право да пристжпва къмъ него. Законъ е: слабиятъ всѣкога пристжпва къмъ силния, но не силниятъ къмъ слабия. Ако бащата пръвъ пристжпва къмъ детето си, отъ последното нищо нѣма да излѣзе. Първо детето трѣбва да пристжпва къмъ баща си. После и бащата може да пристжпи къмъ детето си. Дете, което първо пристжпва къмъ баща си, да го цѣлуне и погали, е на правъ пжть. Отъ това дете великъ човѣкъ ще стане. Като живѣе по този начинъ, човѣкъ ще изработи въ себе си онази вжтрешна чистота, къмъ която душата му се стреми. Не живѣе ли така, той изпада въ механическитѣ условия на живота, които водятъ къмъ грѣхъ. Докато грѣши и върши престжпления, човѣкъ се намира въ животинския моралъ. Колкото повече се издига човѣкъ надъ обикновенитѣ условия на живота, толкова по-бързо навлиза въ духовнитѣ условия, които го водятъ къмъ великъ, възвишенъ моралъ. Докато дойде до този моралъ, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши, но сжщевременно ще се изправя. По външния видъ на човѣка, по лицето му ще познаете, какъвъ е неговиятъ моралъ. Който е придобилъ великия моралъ, той благоухае. Дето влѣзе, той разнася своето благоухание. Съ морала, който излиза отъ него въ видъ на струи, той подига падналитѣ, утешава страдащитѣ. Духовнитѣ отношения подигатъ хората, физическитѣ ги събарятъ.

Като говоримъ за отношенията на хората, това не значи, че трѣбва да се механизиратъ. Отношенията на хората трѣбва да бждатъ чисти и свети. Желаете ли да цѣлунете нѣкоя мома, вие трѣбва да искате позволение отъ нейния великъ Баща. Какъ ще получите това позволение? Ще се молите день. два, три. ще пишете писма до Баща й и ако Той ви позволи, можете да я цѣлунете. Така трѣбва да постжпватъ младитѣ моми и момци, когато искатъ да изразятъ едно красиво чувство. Ако така постжпваха, грѣхъ нѣмаше да иматъ но понеже не спазватъ този законъ, грѣхове правятъ, и страдания иматъ. За да изпитва чувствата си, човѣкъ трѣбва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свето, ако човѣкъ еднакво го отправя и къмъ младата мома, и къмъ стогодишната баба. Отврати ли се отъ бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърдце, единъ умъ, една душа, единъ духъ живѣятъ и въ младия, и въ стария. Дойдете ли до външната форма на нѣщата, тамъ въпросътъ е другъ. Младата мома е повече желана отъ бабата. Това различие, именно, води къмъ падане. Това различие говори за отсжтствие на благородство въ човѣка. Ако чувствата на човѣка и въ младини, и въ старини сж издържани, това говори за присжт- ствие на Божественото въ него. Ако външнитѣ условия не причиняватъ никакви промѣни въ човѣка, той е далъ пжть на Божественото въ себе си.

И тъй, искате ли да живѣете идеално, да бждете въ хармония съ всички живи сжщества, отворете душитѣ си за Божественото. Законитѣ на Божественото сж закони на любовьта. Тѣ не сж писани, както човѣшкитѣ закони. Тѣ не подлежатъ на промѣни, както човѣшкитѣ. Законитѣ на любовьта сж написани въ човѣшката душа. Отворете душата си и всѣки день прочитайте по единъ отъ законитѣ, написани въ нея. Четете и прилагайте тия закони. Щомъ е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да различава животинскитѣ закони отъ човѣшкитѣ, човѣшкитѣ — отъ ангелскитѣ, ангелскитѣ — отъ Божественитѣ и да знае, кжде и какъ да ги прилага. Невъзможно е човѣкъ да служи на Бога като човѣкъ, съ своитѣ ограничени разбирания. Иска ли да служи на Бога, той трѣбва да има чистотата и знанието на ангелитѣ.— Какъ се постига тази чистота? — Чрезъ молитва, чрезъ работа и чрезъ учене, Нѣкой се изправи, прочете набързо една молитва и тръгне на работа. Така не се постигатъ нѣщата. Ония, които сж се посветявали на служене, сж прекарвали по цѣли часове въ молитва и съзерцание. Молитвата не подразбира шепнене на думи, но цѣлиятъ животъ на човѣка трѣбва да се превърне въ молитва. Това е новото въ свѣта.

И тъй, стремете се къмъ новото въ свѣта. Новото не се изказва съ думи. Сегашнитѣ хора иматъ различни разбирания за отношения и за моралъ. Какъ ще имъ обясните, кои отношения и кой моралъ сж правилни? Казано е въ Писанието: „По дѣлата имъ ще ги познаете“. Тъй щото, ако въ дружбата между мома и момъкъ има подигане, ще знаете, че тѣ сж внесли нѣщо ново въ отношенията си. Това показва, че мислитѣ и чувствата на двамата сж указали добро влияние. Ако човѣкътъ на новото влѣзе въ единъ домъ, той ще донесе Божието благословение въ този домъ. Когато човѣкътъ на новото види, че нѣкой грѣши, той нищо не му казва, нито го сжди, но дълбоко въ себе си се моли за него. Щомъ се помоли сърдечно, молитвата му се приема. Не се минава много, онзи, който грѣши, съзнава погрѣшката си и се изправя. Новото изключва всѣкаква обида, всѣкакво сждене, всѣкаква критика и недоволство. Живѣете ли въ новото, ще пазите чистотата на сърдцето и на ума си. Чистотата е първото условие за правилни отношения между човѣшката душа и Бога, между човѣка и разумнитѣ сжщества. Човѣкътъ на новото се отличава по това, че изключва отъ себе си всѣкаква лъжа, всѣкакво лицемѣрие, всѣкаква грубость. Направи ли нѣкаква погрѣшка той веднага я изправя. Ако братъ му съгрѣши по отношение на него, той е готовъ веднага да му прости. Прости ли веднъжъ, той забравя погрѣшката му. Какъ постжпватъ сегашнитѣ хора помежду си? Нѣкой обидилъ нѣкого и веднага иска извинение. Обидениятъ го прости но после разправя на всички, какь го е обидилъ. Това е човѣшко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те нѣкой и му простишъ, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения съ него.

Следователно, докато човѣкъ не изправи отношенията си къмъ Бога, Божиятъ Духъ нѣма да работи въ него. Не работи ли Духътъ въ човѣка, всичко красиво въ неговия животъ се изгубва. Онзи, въ когото Духътъ работи, живѣе въ новото. Той се е отказалъ отъ стария животъ, отъ старитѣ разбирания, отъ стария моралъ. Той никога не критикува, защото знае, че грѣхътъ не е нѣщо новосъздадено. Той води началото си отъ най-стари времена. Не е лесно човѣкъ да се откаже отъ старото, отъ изопаченото въ себе си. Всѣки човѣкъ носи нѣщо старо, т. е. изопачено въ себе си. За да се справи съ него, той трѣбва да има знания, да знае, какъ да постжпва. Ако нѣма новото знание, човѣкъ ще има пакъ стари резултати : днесъ ще падне, утре ще падне; днесъ ще счупи крака си, утре — ржката си, докато стане инвалидъ, негоденъ за работа. За да се справите съ старото, вие трѣбва да създадете помежду си хармонична атмосфера. Не можете ли да образувате хармонични отношения помежду си, вие не сте готови за новъ животъ. При това състояние, колкото да ви се говори за новото, вие ще се намирате въ положението на богатски синъ, който, като получи голѣмо богатство отъ баща си, за което не е готовъ, впуща се само въ ядене и пиене. Той скоро изяжда паритѣ си, безъ да придобие нѣщо сжществено. Защо не е придобилъ нѣщо сжществено? Не знае човѣкътъ, какво да прави съ богатството. Знанието е сила. Който не може да се справи съ знанието, той ще си причини редъ пакости. Засега човѣкъ придобива знанието си бавно и постепенно. Колкото повече знание придобива, толкова повече съзнанието му се пробужда.

Като изучава себе си, човѣкъ дохожда до познаване на външния и на вжтрешния свѣтъ. Той разбира, какво може да възприеме отъ различнитѣ свѣтове. Запримѣръ, ако възприема нѣщата чрезъ черния дробъ, той се свързва съ низшия свѣтъ. Ако ги възприема чрезъ сърдцето си, той се свързва съ човѣшкия свѣтъ. И най-после, ако ги възприема чрезъ мозъка си, той се свързва съ възвишения свѣтъ, съ свѣта на мисъльта. Мисъльта е Бо- жествениятъ свѣтъ въ човѣка. Който не може да възприема мислитѣ чрезъ горната часть на мозъка, той не знае, какво нѣщо е Божественото. То може да се уподоби на чистъ планински изворъ, който слиза въ долината и пои всичко, каквото срещне на пжтя си.

Сега, за да прилагате новото, образувайте помежду си малки групи, въ които да влизатъ млади и възрастни братя и сестри, за да си въздействувате  взаимно. Между млади и стари нѣма никаква разлика. Младият и стариятъ сж все единъ човѣкъ. Старъ човѣкъ е онзи, който се връща у дома си. Той е ходилъ на работа и се връща вече у дома си. Младъ е този, който отива на работа. Значи, разликата между младия и стария се заключава само въ посоката на тѣхното движение. Дето се срещнатъ, тѣ ще се спратъ, ще си кажатъ по нѣколко думи и ще продължатъ пжтя си. Когато говоримъ за стари и млади, ние разбираме физическия животъ на хората. Дойдемъ ли до ангелския животъ, тамъ нѣма стари и млади. Тамъ всички сж 33 годишни. Тамъ по-стари отъ 33 години и по-млади отъ 33 години не сжществуватъ.|

Желая ви сега да приложите въ живота си закона на любовьта, като законъ за всепрощаване. Правете опити въ името на любовьта да простите на всички. Както Богъ прощава грѣховетѣ на хората, така и тѣ трѣбва да прощаватъ и своитѣ грѣхове, и грѣховетѣ на ближнитѣ си. Само така може да се запази великата хармония въ живота. Има нѣща, които човѣкъ самъ трѣбва да направи. Ако той самъ не се свърже съ разумния свѣтъ, нищо не може да постигне. Гениалностьта, све- тостьта се дължатъ на колективната работа на разумни и възвишени сжщества. Безъ общото участие на тия сжщества, човѣкъ не може да разчита на никаква гениалность. Следователно, всичко възвишено и благородно е резултатъ на общитѣ усилия на сжщества отъ човѣшкия, ангелския и Божествения свѣтове. Когато казваме, че всичко въ живота е постижимо, ние разбираме общата, разумна деятелности на тритѣ свѣта — физически, ангелски и Божественъ. Искате ли да постигнете нѣщо невъзможно, направете връзка съ добритѣ хора на земята, съ ангелитѣ отъ ангелския свѣтъ и съ Бога. Направи ли тази тройна връзка, човѣкъ ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможнитѣ работи за човѣка сж възможни за Бога.“ Има ли тази връзка, той ще разполага съ такъвъ капиталъ, съ който може да посрещне всичкитѣ си нужди.

Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и въ тритѣ свѣта. Само по този начинъ ще развиете физическото си тѣло, ще подобрите сърдцето си и ще просвѣтите ума си.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията М ж д р о с т ь и Божията Истина пребждватъ въ насъ.

*

2. Лекция отъ Учителя, държана на

4 септемврий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...