Jump to content

1929_09_25 Разумни методи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Разумни методи

Размишление.

Чете се темата: „Произходъ на непостоянството“.

По какво се отличава непостоянниятъ човѣкъ? Отличителната чърта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човѣка се дължи на отсѫтствие на нѣщо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато нѣма дърва или вѫглища. Следователно, всѣка работа, която човѣкъ започва безъ желание, безъ любовь, остава незавършена. Когато желанията сѫ силни, човѣкъ свършва работата, която е започналъ. Колкото повече желанията отслабватъ, толкова повече п стремежитѣ се намаляватъ. Оттукъ можемъ да извадимъ заключение, че постоянството на човѣка се опредѣля отъ силата на неговитѣ желания. Има случаи, когато човѣкъ започва една работа съ жарь и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че нѣкой човѣкъ при излизане отъ дома си тича, ще знаете, че той нѣма да свърши на време работата си. Той ще се умори още въ началото и ще спре нѣкѫде па пѫтя. За предпочитане е, въ началото човѣкъ да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото въ началото да бърза. Видите ли човѣкъ, който се залавя съ голѣми работи, не по силитѣ му, ще знаете, че той скоро ще отстѫпи.

Следователно, успѣхътъ на човѣка въ работитѣ му се опредѣля отъ силата на чувствата и на желанията му. Родениятъ музикантъ става музикантъ. Който не е роденъ за музикантъ, той скоро отстѫпва - никакъвъ музикантъ не излиза отъ него. Само разумниятъ човѣкъ е постояненъ. Когато започне една работа, той знае, защо я започналъ и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човѣкъ може да бѫде постояненъ и въ доброто, и въ злото. Щомъ желанието на лошия човѣкъ е силно, той постоянствува да го реализира и успѣва. Досега постоянството въ злото, въ глупоститѣ е било по-голѣмо, отколкото въ доброто и въ разумнитѣ работи. Днесъ, обаче, стремежътъ на човѣчеството е по-силенъ къмъ разумнитѣ работи, вследствие на което прилага постоянството си въ това направление.

Упражнение. Лѣвата рѫжа напредъ, съ дланьта нагоре. Бавно издигане на дѣсната рѫка и поставяне надъ лѣвата, съ свити пръсти, като че изсипва нѣщо. Издигане на дѣсната рѫка, отваряне на пръститѣ и поставяне на мѣсто.

Дветѣ рѫце изтеглени напредъ, една до друга, съ длани, обърнати къмъ лицето. Бавно отдѣляне една отъ друга и изнасяне настрана. Направете това упражнение нѣколко пѫти. Следъ това свалете рѫцетѣ си.

Сега, ако допрете лѣвата рѫка до тѣлото си и само отъ лакета я дигнете нагоре, съ длань сѫщо нагоре, нищо нѣма да получите. Това е пасивно движенпе. Ако съ това движение на рѫката отидете при нѣкоя чешма или изворъ, цѣлъ день можете да седите, безъ да получите нѣщо. Това движение означава: ако искашъ, дай; ако не искашъ, не давай. Изворътъ ще си тече и нищо нѣма да ви даде. Искате ли да получите нѣщо отъ него, вие трѣбва да се наведете, да проточите цѣлата си рѫка напредъ, да обърнете дланьта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете отъ извора. Това значи, да влѣзете въ контактъ съ него. Сѫщо така трѣбва да постѫпва човѣкъ и когато се моли, когато иска нѣщо отъ Бога. Свиешъ ли рѫката си и кажешъ: Господи, ако обичашъ, дай ми нѣщо! — ти нищо нѣма да получишъ. Молишъ ли се, ти трѣбва да бѫдешъ активенъ, да направишъ такова движение и съ рѫцетѣ си, и съ сърдцето си, и съ мисъльта си, да почувствува Богъ, че искашъ нѣщо, че си готовъ да приемешъ и да приложишъ. Безъ да заповѣдвате, ще искате настоятелно, съ готовность да приемете нѣщо. Ще каже нѣкой, че не е знаялъ, какъ да иска. Това значи, че не е знаялъ, какъ да постави рѫката си. Ако бѣше знаялъ, какъ да постави рѫката си, щѣше да получи нѣщо.

И тъй, когато правите упражнения, знайте, че тѣ ще иматъ резултатъ само тогава, когато се вършатъ отъ съзнание, когато почиватъ на нѣкакъвъ великъ законъ, а не на внушение. Упражнения, които не почиватъ на нѣкакъвъ вѫтрешенъ законъ, които нѣматъ съдържание, даватъ лоши резултати, или пъкъ нѣматъ никакви резултати. На каквато възрасть да е, човѣкъ трѣбва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения сѫ тия, които сѫ тѣсно свързани съ мислитѣ и съ чувствата на човѣка. Нѣма ли връзка между мислитѣ, чувствата и движенията на човѣка, въ него се явява вѫтрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, човѣкъ помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколѣние. Нѣма ли разумность въ движенията и въ упражненията, по-добре да не се правятъ.

Мнозина се отнасятъ небрежно къмъ упражненията. Тѣ мислятъ, че и безъ упражнения може. И безъ упражнения може, но ще дойдатъ болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте въ дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измѣни. Всичко въ природата е въ движение. Следователно, и човѣкъ трѣбва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използувайте упражненията като методъ за трансформиране на лошитѣ състояния. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка е изразъ на движение. По мисъльта, по чувството и по постѫпката на човѣка може да се опредѣли посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да опредѣли движението на човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Запримѣръ, триѫгълникътъ опредѣля човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Отъ формата на триѫгълника се опредѣля самия човѣкъ. Запримѣръ, равнобедрепиятъ триѫгълникъ представя идеалистъ човѣкъ. (фиг. 1).

OOK_9_5_1.JPG

Колкото повече ребрата на този триѫгълникъ се намаляватъ, човѣкъ става по-голѣмъ материалистъ (фиг. 2). Като се намаляватъ ребрата, най-после тѣ се сливатъ съ основата на триѫгълника и се получава права линия. Щомъ се превърне въ права линия, човѣкъ умира. Като разбере, че материализъмътъ не е истинскиятъ животъ, но движение само по права линия, той ще се върне отново въ живота, да изучи проявитѣ на Бога и на природата.

Да бѫде човѣкъ материалистъ, това значи, да се учи, да ходи, да оре, да сѣе, да чете и да пише, да върти търговия и т. н. Това е все движение, но за да се движи, човѣкъ трѣбва да слиза отъ високо мѣсто. Колкото е по-високо мѣстото, отдето човѣкъ слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисъльта регулира движението. Ако скѫсява пѫтя на своитѣ мисли и чувства, човѣкъ забавя движението си. Слушате ли нѣкой да казва, че човѣкъ не трѣбва да бѫде толкова голѣмъ идеалистъ, не трѣбва да бѫде много добъръ и благороденъ, знайте, че той намалява линиитѣ на своитѣ мисли и чувства и свежда цѣлия животъ къмъ правата линия, къмъ равнина. Дойде ли до това положение, той самъ подписва своята смъртна присѫда. Наистина, дойде ли човѣкъ до правата линия, т. е. до равнината на живота, тамъ всѣко движение престава. Движението на материализъма се дължи пакъ на човѣшкитѣ мисли и чувства. Докато мисли и чувствува, човѣкъ е на добъръ пѫть. Обаче, изгуби ли мисъльта и чувствата си, той е осѫденъ на смърть. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да хармонизира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Хармонията въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се изразява геометрически въ видъ на равностраненъ триѫгълникъ. Колкото повече съзнанието на човѣка се разширява, толкова по-дълги ставатъ странитѣ на триѫгълника. Вие можете да познаете характера, мислитѣ и чувствата на човѣка и по неговия почеркъ. Съ това се занимава специално графологията. По почерка на човѣка се познава, дали е щеславенъ или гордъ, скроменъ или алченъ.

Като ученици, вие трѣбва да вървите съобразно законитѣ на разумната природа. Тя не търпи никаква алчность, нито пристрастие. Тя е опредѣлила за всѣки човѣкъ известна дажба за деня, и всѣки трѣбва да се задоволи съ нея. Отдѣля ли нѣкой отъ своята дажба на други, а той остава гладенъ, природата го обвинява въ пристрастие. Има смисълъ да отдѣля човѣкъ отъ своята дажба за другитѣ, само ако тѣ нѣматъ нищо. Иматъ ли еднаква дажба, всѣки трѣбва да се задоволи съ това, което му е дадено. Човѣкъ не трѣбва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свѣтъ, но и по отношение на своитѣ мисли и чувства. Както се грижи за тѣлото си, така трѣбва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човѣкъ преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да храни еднакво и тѣлото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикантъ, задоволи първо себе си съ своята музика, а после окрѫжаващитѣ. Ако си поетъ, задоволи първо себе си, а после ближнитѣ си. И ако музикантътъ или поетътъ, чрезъ своята музика или поезия могатъ да се справятъ съ своитѣ мѫчнотии и противоречия, тѣ ще могатъ да помогнатъ и на своитѣ ближни. Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трѣбва да го опитате върху себе си.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ известно вѣрую, къмъ известни идеи, безъ да се спиратъ върху въпроса, защо имъ е това вѣрую, или защо имъ сѫ тия идеи. Има смисълъ човѣкъ да подържа известно вѣрую, но не само за нѣкакво материално благо. Едно вѣрую или една идея има смисълъ само тогава, когато може да се приложи въ всички области на човѣшкия животъ: въ материално, въ сърдечно и въ умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да подигне човѣка надъ обикновеното ниво въ живота? Какво вѣрую е това, съ което човѣкъ не може да разреши мѫчнотиитѣ и противоречията на своето сърдце? — Кое вѣрую е право? — Всѣко вѣрую, което е въ хармония съ човѣшкитѣ мисли и чувства, което не се измѣня, е право. Вѣруюто, идеитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ такива, че да предизвикватъ постояненъ растежъ въ неговия триѫгълникъ. Най-малкото изкривяване или скѫсяване на странитѣ на триѫгълника се отразява върху човѣшкото лице. По лицето на човѣка физиономистътъ чете всички чувства и мисли, били тѣ прави или криви, които минаватъ презъ неговото сърдце и неговия умъ. По бръчкитѣ на лицето сѫщо така може да се чете, какъвъ животъ е миналъ човѣкъ, какви преживявания е ималъ. Като види бръчки на лицето си, човѣкъ казва: Остарѣхъ вече. Да каже човѣкъ за себе си, че е остарѣлъ, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарѣлъ, дали е поумнѣлъ или оглупѣлъ.

Можете ли да наречете уменъ човѣкъ този, който, следъ като живѣлъ десетки години на земята, казва, че душа не сѫществува, че Богъ не сѫществува, и човѣкъ трѣбва да гледа интереса си, да не се разсѣйва съ отвлѣчени въпроси. Това не е нѣкаква особена философия. Така и животнитѣ мислятъ. Всѣко животно подържа своитѣ интереси. Тогава защо сте недоволни отъ животнитѣ? Защо преследвате вълцитѣ, лисицитѣ, мечкитѣ? Оставете вълка свободно да напада овцетѣ, а лисицата — кокошкитѣ. Докато разсѫждава по този начинъ, стариятъ не е поумнѣлъ. Ние на-ричаме старъ човѣкъ онзи, който се е училъ добре въ живота, вследствие на което е поумнѣлъ. Той разбира себе си, разбира и хората. Отъ всѣко движение на човѣка, той познава, готовъ ли е за услуга, за жертва, или не е готовъ.

Представете си, че отивате при единъ банкеръ да искате пари на заемъ. Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — Отъ какво зависи това? — Отъ почесването. Който знае френология, той познава центроветѣ на главата и, споредъ почесването на човѣка, на едно или на друго мѣсто, може да каже, готовъ ли е такъвъ човѣкъ на услуги или не. Ако банкерътъ се почеше по мѣстото, дето е центърътъ на милосърдието, той е готовъ да даде пари на заемъ. Обаче, ако се почеше отзадъ на главата, той взима въ съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всѣкаква услуга. Когато човѣкъ се почесва тукъ-тамъ по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарьтъ престане да копае лозето си, това показва, че то е минало презъ копане и остава вече гроздето спокойно да зрѣе. — Азъ трѣбва да имамъ опредѣлени възгледи за живота. — Ако отъ днесъ нататъкъ започнешъ да изработвашъ нѣкакви опредѣлени възгледи за живота, ти си въ положението на листъ, който всѣки вѣтъръ може да свали отъ дървото и да го разнесе по цѣлия свѣтъ.

И тъй, за да изработи човѣкъ нѣщо отъ себе си, да се опредѣли, природата го е поставила на голѣми изпитания. Много отъ изпитанията и страданията на човѣка сѫ създадени отъ разумния свѣтъ съзнателно, за да го изпитатъ. Кой създава мѫчнитѣ задачи? — Ученитѣ, разумнитѣ хора. Тѣ създаватъ редъ задачи на ученика и настояватъ да ги реши. Разумниятъ човѣкъ решава всичкитѣ си задачи правилно. За да решава задачитѣ си правилно, човѣкъ трѣбва да има право разбиране. Мнозина отъ васъ говорятъ за нови идеи, а сѫщевременно ходятъ въ старитѣ си разбирания. Мислите ли, че който не вѣрва, той ще избѣгне мѫчнотиитѣ на живота? Нито който вѣрва, нито който не вѣрва, могатъ да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ. Мѫчнотиитѣ и страданията представятъ ралото, което разорава нивата. Какво ще стане съ човѣка, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарьтъ му има вѣра въ своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човѣкъ се надѣва на нея. Престане ли да се разорава, господарьтъ й я продава на други, да се освободи отъ нея. Човѣкъ живѣе, докато има мѫчнотии и страдания. Престанатъ ли мѫчнотиитѣ и страданията, престанатъ ли умътъ и сърдцето да работятъ, човѣкъ е осѫденъ на смърть. При сегашнитѣ условия на живота, невъзможно е човѣкъ да се намира въ пълно задоволяване на своитѣ нужди. На човѣка никога не се даватъ страдания и мѫчнотии извънъ неговитѣ сили.

Всичко, което става въ природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човѣка, сѫ споредъ силитѣ му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човѣкъ изгубва съзнанието си. Докато човѣкъ може да издържа, страданията му сѫ въ рамкитѣ на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощь му идватъ сѫщества, по-силни отъ него. Страданията, презъ които човѣкъ минава, се подчиняватъ на специаленъ законъ: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттукъ то не се намалява изведнъжъ, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щомъ се забележи този критиченъ процесъ, ние казваме, че настѫпва освобождаване на човѣка. Нѣкои хора се стрѣскатъ даже отъ най-малкитѣ си страдания, а въпрѣки това казватъ, че сѫ вѣрващи. Каква е тази вѣра, която допуща да се стрѣскашъ отъ най-малкото страдание? Истинска вѣра е тази, чрезъ която човѣкъ може да издържа и при най-голѣми мѫчнотии и страдания. Който има вѣра, той може да мине и презъ най-страшното сражение на бойното поле и да излѣзе незасегнатъ. Богъ му е казалъ да мине презъ сражението, и той вѣрва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреденъ. Той чува Божиитѣ думи и ги изпълнява. Той има вѫтрешно убеждение, че сѫществува една сила въ свѣта, която управлява всички. При това положение той знае, че безъ волята Божия косъмъ нѣма да падне отъ главата му. Обаче, ако на своя глава човѣкъ мине презъ сражението да се покаже предъ хората, още на първата крачка ще бѫде убитъ. Следователно, всѣка работа, която човѣкъ започва въ името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си въ името Божие, още на първата крачка ще бѫде убитъ, т. е. ще се обезсърдчи и обезсили.

И тъй, силата на едно вѣрую се заключава не въ това, което човѣкъ може да направи, но въ запазване на връзката си съ Първата Причина. Каквото да се случи въ живота ви, дръжте тази връзка въ ума си. Нѣкой се моли на Бога и на другия день още очаква да получи отговоръ. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гнѣви се. Защо трѣбва да се сърди? Милиони и милиарди сѫщества отправятъ молитвата си къмъ Бога. Тѣ трѣбва да чакатъ реда си. Всѣки ще получи отговоръ на своето време. — Ама защо азъ да не съмъ пръвъ? — Тамъ е въпросътъ. Никой не знае, кой ще бѫде пръвъ. Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Другъ нѣкой пъкъ не се моли, подъ предлогъ, че не иска да занимава Бога съ себе си. Той не иска да занимава Бога съ себе си, а като се намѣри въ затруднение, купува си единъ лотариенъ билетъ и очаква да спечели. Въ деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нѣщо, да подобри положението си. За да спечели, човѣкъ трѣбва да има разбиране, да знае, кой билетъ е пъленъ. Вземе ли, запримѣръ, билетъ № 1565 или № 1676, той нищо нѣма да спечели. И двата. билета сѫ безплодии. Числото петь е мома Въ № 1565 има две моми, които се каратъ за единъ момъкъ. Домъ, въ който има споръ, никога не успѣва. Дветѣ моми се биятъ за момъка. Като съберете цифритѣ на числото 1565, ще получите числото 17, отъ което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синътъ, които постоянно се каратъ. Като съберете единицата и седемтѣ, ще получите осемь — последната майка. Ако можете да разложите числото осемь на съставнитѣ му части, вие ще зиаете, кой билетъ печели. Има едно вѫтрешно съчетание на числата, по които можете да познаете, кои билети печелятъ, и кои — не печелятъ. За това, обаче, се изисква не механическо, а вѫтрешно, органическо разбиране на живота.

Като ученици, вие трѣбва да работите въ съгласие съ законитѣ на разумностьта. Всѣки отъ васъ трѣбва да има убеждение, да знае, че това, въ косто вѣрва, е абсолютно право, да не се съмнява въ него. Всѣки трѣбва да знае, живѣе ли споредъ законитѣ на разумностьта, или не. Човѣкъ не знае най-важнитѣ работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелитѣ и тамъ ще научи всичко онова, което на земята не е могълъ да научи. Кой човѣкъ знае, че като умре, ще отиде между ангелитѣ? Не е въпросъ да мисли, че е възможно, но той трѣбва да бѫде абсолютно убеденъ въ това, което мисли. За тази цель човѣкъ трѣбва да подигне вѣрата си, да влѣзе въ по-високъ свѣтъ. Влѣзе ли въ по-високъ свѣтъ, той нѣма да се съмнява и колебае, нѣма да преживява вѫтрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човѣкъ постоянно се оплаква, че нѣма любовь между хората, че никакво братство не сѫществува и т. н. Човѣкъ не живѣе споредъ законитѣ на любовьта и страда, защото не вѣрва въ Бога, въ себе си и въ своя ближенъ. Следователно, за да живѣе въ любовьта, човѣкъ трѣбва да съзнава, че животътъ му излиза отъ Първата Причина — основа на нѣщата. После той трѣбва да проявява живота си, който е вложенъ въ него. И най-после той съзнателно трѣбва да прилага и къмъ ближния си всичко, което е вложено въ него. Нѣма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдъръ, предвидливъ, да вижда препятствията на пѫтя си и да знае, какъ да ги премахва. Щомъ може да запази своето разположение, той е дошълъ до вѫтрешно равновесие.

Съвременниятъ човѣкъ губи равновесието на живота си, защото се занимава съ задачи, които не влизатъ въ неговата програма. Запримѣръ, слушате нѣкой да пита, ще живѣе ли или ще умре. — Това не е негова работа. Щомъ пита, човѣкъ трѣбва да знае, че донѣкѫде отъ него зависи да живѣе или да умре. Той не се спира върху отговорностьта, която носи за своя животъ, но се запитва, отде дойдоха Адамъ и Ева да съгрѣшатъ и да оставятъ цѣлото човѣчество да имъ изкупва грѣха. Човѣкъ търси причината и последствията на нѣщата, безъ да разглежда своя животъ и отговорностьта, която лежи върху него. Адамъ бѣше поставенъ въ рая, между растенията и животнитѣ, на които трѣбваше да даде имена. Като минаваха животнитѣ предъ него, две по две, всѣко съ другарката си, Адамъ видѣ, че нѣма нито едно животно, съ което би могълъ да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, съ която да се разбира. Тукъ той направи първата погрѣшка. Богъ задоволи желанието му, като извади едно отъ ребрата му и направи отъ него човѣкъ — жена, която нарече Ева. Като я видѣ, Адамъ извика: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Тази е втората погрѣшка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плъть и кръвь, но Богъ му показа, колко е правъ въ мисъльта си. Единъ день, когато Ева се разхождаше въ райската градина, тя видѣ една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, отъ което имъ бѣше забранено да ядатъ. Змията проговори на Ева: Защо не ядете отъ това дърво? — Богъ ни забрани. Той каза, че въ който день ядемъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умремъ. Змията отговори: Нѣма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси отъ тия думи, веднага взе единъ плодъ и даде отъ него и на Адама. И тукъ Адамъ направи трета погрѣшка. Той измоли отъ Бога другарка, но не Го попита, какъ трѣбва да се отнася съ нея. Безъ да питатъ Господа, и двамата ядоха отъ забранения плодъ и оголѣха.

Като четатъ историята на първитѣ човѣци, съвременнитѣ хора турятъ всичката вина за неуспѣхитѣ си върху тѣхъ, безъ да се замислятъ и видятъ, че и тѣ правятъ сѫщото. Днесъ и мѫжътъ, и жената се женятъ, безъ да питатъ Господа. Деца раждатъ, пакъ не питатъ Господа. Тѣ вършатъ всичко на своя глава, вследствие на което оголяватъ. Като се видятъ въ това положение, тѣ се запитватъ: Какъвъ смисълъ има животътъ? Не струва човѣкъ да се жени. — Не е тамъ въпросътъ. Човѣкъ трѣбва да възстанови отношенията си къмъ Първата Причина. Каквото предприема, той трѣбва да се отнесе къмъ ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човѣка иматъ отношение къмъ неговитѣ мисли, а постѫпкитѣ му — къмъ неговитѣ чувства. Иска ли да удари нѣкого, човѣкъ трѣбва да запита чувствата си, да иска тѣхното съгласие. Значи, той трѣбва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорятъ, така да постѫпи.

Всички хора на земята и до днесъ играятъ ролитѣ на Адамъ и Ева, вследствие на което свѣтътъ още не е оправенъ. Тукъ мѫжътъ сгрѣшилъ, тамъ — жената, другаде децата, и въ края па краищата едни отъ други се оплакватъ. Майката се жертвува за дъщерята, бащата — за сина, но единъ день и дъщерята, и синътъ ги изпѫждатъ отъ дома имъ. Какво възпитание, какви жертвп сѫ тѣзи, които иматъ такива резултати? — Да оженимъ децата си, да ги наредимъ. — Въ коя Божествена книга е писано, че родителитѣ трѣбва да женятъ децата си? Адамъ поиска другарка отъ Господа, но не запита, кѫде да я тури. Ако отидете въ нѣкоя банка, ще видите, че всичко е на мѣстото си: левоветѣ при левоветѣ, стотинкитѣ при стотинкитѣ, наполеонитѣ при наполеонитѣ и т. н. Хората сѫ намѣрили мѣсто на всички нѣща, но само мѫжътъ не знае кѫде да постави жена си, и жената не знае, кѫде да постави мѫжа си. Понеже жената е излѣзла отъ реброто на мѫжа, тамъ трѣбва да се постави тя.

Днесъ всички хора се запитватъ, кога ще се оправи свѣтътъ. Отговорътъ е много простъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато мѫжътъ и жената придобиятъ една глава, една уста и два крака. Когато единиятъ върши нѣкаква работа, другиятъ ще седи вѫтре и оттамъ ще съветва. Единиятъ ще говори, ще ходир ще върши работата, а другиятъ ще мълчи, ще седи на едно мѣсто, вѫтре въ него, и ще съветва. Мѫжътъ и жената постепенно ще смѣнятъ ролитѣ си, но ще представятъ едно цѣло: ту жената ще бѫде отвънъ, а мѫжътъ — отвѫтре, ту мѫжътъ отвънъ, а жената отвѫтре. Това се отнася не само до мѫжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всѣкога единъ ще говори, ще се движи, а другитѣ ще бѫдатъ негови сподвижници въ мисли и въ чувства. За всѣки даденъ случай единъ човѣкъ ще бѫде на лице, а другитѣ — неговъ тилъ. Въ свѣта само Богъ мисли, само Богъ говори, само Той се движи, а хората сѫ проводници на Неговата мисъль, на Неговитѣ чувства и на Неговата воля. Щомъ съзнаятъ това и го приложатъ, хората влизатъ въ законитѣ на единство и общность. Не сѫ ли проводници на Божественото, тѣ ще живѣятъ въ разединение, разпръснато, както днесъ живѣятъ. — Ама азъ не мога да бѫда еднакво разположенъ къмъ всички хора. — Ако външно не можешъ да бѫдешъ еднакво разположенъ, стреми се поне по мисъль да постигнешъ това. Не работишъ ли съзнателно въ това направление, ти ще попаднешъ подъ закона на еволюцията, дето нѣщата се постигатъ бавно. Запримѣръ, съ мисъльта си човѣкъ може да отиде до слънцето за осемь минути, съ тренъ — за 250 г., а съ биволска кола — за десеть милиона години. Еволюция е това. Отъ човѣка зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на нѣкоя своя идея. Еволюцията е за биволитѣ, развитието — за треноветѣ, а разбирането — за свѣтлината. Който иска да икономисва времето си, съ цель да го употрѣби за нѣкаква важна работа, той ще си послужи съ бързината на свѣтлината.

Желая ви отсега нататъкъ да се движите съ краката на свѣтлината. Когато крадецътъ обмисля, какъ да краде, той е бавенъ. Щомъ постигне цельта си и открадне нѣщо, той става бързъ. Когато добриятъ човѣкъ иска да помогне на боленъ, на страдащъ, той е бързъ. Когато свърши работата си, той става бавенъ. Следователно, ако въ започване на една добра работа сте бързи, а следъ свършването й — бавни, вие сте добъръ човѣкъ. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а следъ свършването й — бързи, вие сте въ положението на апашъ и крадецъ. Следователно, за доброто бѫдете въ началото бързи, а въ края — бавни. За злото бѫдете и въ началото, и въ края бавни. При злото трѣбва да мислите много, да го направите или не. Ако пъкъ направите нѣкакво зло, не бѣгайте. Бѫдете готови да понесете последствията на своитѣ постѫпки. Чуете ли нѣкѫде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете, или не. Богъ е въ васъ, ближнитѣ ви — сѫщо, посъветвайте се съ тѣхъ и веднага приемете истината. Остане ли да ходите отъ кѫща на кѫща да се съветвате съ всички хора, вие сте фалирали. Живѣете ли по стария начинъ, както досега сте живѣли, вие сте фалирали. Приемете новия животъ и вървете напредъ.

Време е вече да възприемете истината, да дадете пѫть на Божественото въ себе си, за да помагате и на ближнитѣ си. Това изисква и Богъ и природата отъ човѣка. Всѣки трѣбва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближенъ, че никой да не е въ състояние да го разклати. На тази идея той трѣбва да разчита при всички случаи на своя животъ. Това е първата и прѣка задача на човѣка, а не да решава задачитѣ на цѣлото човѣчество. Ако е право хората да се занимаватъ съ задачитѣ на човѣчеството, Богъ, Който е съвършенъ, самь би решилъ тази задача. Той е далъ задачи на всѣки човѣкъ отдѣлно. Реши ли човѣкъ правилно задачитѣ си, съ това се решаватъ задачитѣ на цѣлото човѣчество. Всѣко нѣщо, което е допуснато въ свѣта, има своя велика цель. — Защо сѫ допуснати страданията въ свѣта? — Въ страданията се криятъ велики блага, които човѣкъ трѣбва да използува. Радоститѣ и страданията въ живота иматъ свое велико предназначение. Отъ човѣка се иска само едно: да се учи отъ радоститѣ и страданията. Защо сѫ допуснати, това не е негова работа. Днесъ между страданията и радоститѣ сѫществува голѣма преграда. Единъ день, когато хората разбератъ тѣхното предназначение, преградата помежду имъ ще се махне, и тѣ ще се примирятъ.

И тъй, дръжте въ ума си само такива мисли и въ сърдцето си такива чувства, които минаватъ за чисти монети. Всѣка фалшива мисъль и фалшиво чувство не се приематъ. Отидете ли съ тѣхъ на пазаръ, веднага ще ги върнатъ. Ако на свѣтския пазаръ не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимиятъ, разумниятъ свѣтъ не би ги приелъ. Отидете ли съ нѣщо нечисто между разумнитѣ сѫщества, тѣ веднага ще ви върнатъ назадъ. — Ама ние вѣрваме въ Бога — Това е фалшива монета, съ която тѣ не могатъ да си служатъ. Тѣ веднага ще я върнатъ назадъ. Отъ всички се иска вѣра въ любовьта и непреодолима любовь къмъ Бога. Имате ли тази любовь, нищо въ свѣта не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие.

Вѣрвайте въ любовьта къмъ Бога. Стремете се къмъ вѫтрешно самовъзпитание, като прилагате всѣки день по нѣщо ново въ живота си, което да служи за градиво на вашето свѣтло, красиво бѫдеще.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ.

*

5. Лекция отъ Учителя, държана на

25 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...