Jump to content

1929_11_06 Вкисване


Ани

Recommended Posts

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Вкисване

Т. м.

Съвременнитѣ хора преживяватъ неприятни състояния, съ които мѫчно се справятъ. Запримѣръ, какъ ще се справите съ глада? Представете си, че сте гладенъ, и отивате на единствената гостилница въ вашия градъ, но гостилничарьтъ още не е сготвилъ. Вие виждате на готварската машина нѣколко тенджери, въ които яденето ври, но още не е готово. Вие обикаляте около тенджеритѣ, търсите гостилничаря да изкажете недоволството си отъ него. Представете си друго положение. Вие сте ученикъ, отивате на училище, но не сте приготвили единъ отъ уроцитѣ си. Вие разчитате на времето, докато учительтъ влѣзе въ класъ. Обаче, този день, именно, учительтъ влиза нѣколко минути по-рано. Вие сте недоволни, разтревожени. Въ първия случай причината за вашето недоволство се крие въ гостилничаря, че е закъснѣлъ съ яденето. Въ втория случай причината е въ учителя, който влѣзълъ въ класъ нѣколко минути по-рано.

Въ живота има много случаи, които изкарватъ човѣка отъ релситѣ на неговото равновесие, и въпрѣки това той мисли, че е свободенъ. Каква свобода е тази, при която човѣкъ всѣки моментъ губи своя вѫтрешенъ миръ? Най-малката причина може да изкара човѣка отъ равновесието му и да го застави да се вкисне. Кога нѣщата се вкисватъ? Когато презрѣятъ. Запримѣръ, докато зрѣе, плодътъ никога не вкисва. Презрѣе ли, той има условия да вкисне. И неузрѣлиятъ плодъ може да вкисне. — Кога? — Когато се спре процеса на узрѣването. Изобщо, вкисване става. когато единъ процесъ спре развитието си. Животътъ започва съ вкисване. Какво става съ семето, което се посажда въ земята? То се разпуква, започва да гние и отъ зародиша му излиза новъ животъ. Защо семето първо се вкисва, т. е. разлага, а после започва да расте? Защото въ първо време процеситѣ на неговото развитие спиратъ. Известно е, че когато процеситѣ въ органическия свѣтъ спиратъ, въ резултатъ на това става вкисване. Сѫщиятъ законъ се отнася и до психическия животъ на човѣка. Когато противодействувате на желанията на човѣка, той непременно ще се вкисне.

Като изучавате проявитѣ на хората, виждате, че всички си приличатъ. Дали сѫ вѣрващи или безвѣрници, всички хора се дразнятъ. смущаватъ, вкисватъ. Ще каже нѣкой, че се безпокои по-малко отъ другъ. По-малко или повече, това сѫ относителни нѣща. Изкуство е човѣкъ да не се гнѣви, да не вкисва. Дали яденето е готово или не е, това не трѣбва да го смущава. Кибритената клечка може да седи въ кутията и да не й се дава възможность да се запали; тя може да се запали, безъ да причини нѣкаква ппакость; най-после, тя може да се тури при сухитѣ дърва на огъня и да произведе голѣмъ пожаръ. Отъ човѣка зависи, дали ще даде пѫть на експлозивитѣ въ себе си да избухнатъ, или нѣма да даде. Следователно ако дадете условия на кибритената клечка да се прояви, съ това заедно се увеличава нейната сила въ добъръ или лошъ смисълъ, т. е. за добро или за зло.

И тъй, доброто и злото въ човѣка сѫ резултатъ на взаимното отношение на силитѣ въ неговия организъмъ. Колкото е по-голѣмо разстоянието на тия сили отъ човѣка, толкова по-благотворно се отразяватъ върху организъма му. Колкото сѫ по-близо, толкова по-зле се отразяватъ върху него. Отъ кого зависи разстоянието на силитѣ? Отъ външнитѣ условия. Външнитѣ условия ставатъ причина да се събудятъ единъ или другъ родъ сили въ човѣка и да се приближатъ къмъ него. Щомъ една сила се събуди, тя оживява и започва да се движи. Съ кибритена клечка може да се запали огънь и да се сготви на него. Съ кибритена клечка може да се запали плѣвнята на вашия съседъ и да произведе голѣмъ пожаръ. Кой е виновенъ за това? Виновенъ е онзи, който пали клечката. Виновенъ е и онзи, който е направилъ кибритената клечка. Той трѣбваше да бѫде магъ, да направи такъвъ кибритъ, който да се запалва само отъ рѫката на разумния и добрия човѣкъ.

Въ заключение на това казвамъ: Дето ставатъ престѫпления, тамъ Богъ не взима никакво участие. Въ кой свѣтъ ставатъ престѫпленията, въ животинския, въ човѣшкия или между духоветѣ, не е важно; важно е, че тамъ Богъ не присѫтствува. Той не е взелъ никакво участие въ предприятието за направата на кибрита. Ако е въпросъ за свѣтлина, за огънь, Богъ е поставилъ много свѣтила на небето. Който има нужда отъ свѣтлина, той може да се ползува отъ небеснитѣ свѣтила. Ако има нужда отъ огънь, той може да впрегне природната енергия, самъ да си произведе огънь. Ще кажете, че Богъ е далъ ума на човѣка, следователно, Той взима косвено участие въ неговитѣ предприятия. Това е криво разбиране на нѣщата. Богъ не взима никакво участие въ свѣта на противоречията. Човѣшкиятъ свѣтъ е пъленъ съ противоречия. Щомъ е така, Божественото нѣма нищо общо съ противоречията на хората. Разгнѣви ли се човѣкъ, причината е въ него. Той е запалилъ една отъ кибритенитѣ си клечки. Разумниятъ човѣкъ запалва своитѣ кибритени клечки, само когато е спокоенъ. Тогава клечкитѣ се запалватъ, изгарятъ, безъ да причиняватъ пакости.

И тъй, кибритената клечка може да запали огънь, на който да се грѣемъ, но сѫщевременно може да произведе и пожаръ. Значи, едно и сѫщо нѣщо може да донесе щастие и нещастие на човѣка. Запримѣръ, словото носи за човѣка и щастие, и нещастие. Божието Слово прави човѣка щастливъ, а човѣшкото често му носи нещастие. Божието Слово образува сладкитѣ, благитѣ нѣща, а човѣшкото — киселитѣ и горчивитѣ. Като нѣма работа, като се отегчи, човѣкъ се вкисва. Вкисването е присѫщо свойство на човѣшкия животъ. Въ който домъ влѣзете, ще видите, че всички се оплакватъ отъ нѣмане: единъ казва, че обуща нѣма, другъ — дрехи, трети — книги и т. н. Нѣмането е соль, която трѣбва да се достави отнѣкѫде. Само Божественото е въ състояние да достави на хората онази соль, която имъ липсва. Обаче, хора, които употрѣбяватъ много соль, пиятъ много вода. Сольта, която Божественото доставя на човѣка, не е сѫща, каквато и материалната соль. Който е набавилъ въ себе си необходимото количество духовна соль, той нито жадува, нито гладува.

Сега, като четете темитѣ си, вие сте дали интересни опредѣления за качествата на благоденствието. Единъ отъ васъ е писалъ: Качество на благоденствието е да върши човѣкъ волята на живия Богъ. — Това е едно опредѣление, което само по себе си е неопредѣлено. Другъ е писалъ: Да благоденствувашъ, това значи, да имашъ сърдце чисто като кристалъ, умъ свѣтълъ като слънцето, душа обширна като вселената и духъ мощенъ като Бога. — Това сѫ качества на мѫдреца, но не и на обикновения човѣкъ. Трети е писалъ: Само разумниятъ и търпеливъ човѣкъ благоденствува. — Това сѫ теми, които не отговарятъ на реалностьта. Когато пишете нѣкаква тема, трѣбва да мислите, да съпоставяте нѣщата, да отговарятъ на реалностьта, на действителния животъ. Човѣкъ предполага много нѣща, но тѣ не сѫ реални. Нѣкой казва, че ще стане ученъ човѣкъ. Това е предположение. Другъ казва, че ще стане богатъ. И това е предположение. Ако подъ думитѣ ученость и богатство разбирате онова знание и онова богатство, които обикновенитѣ хора иматъ, тѣ не заслужаватъ усилия, за да ги придобивате. Това знание и това богатство трае нѣколко години. Днесъ го имате, утре го нѣмате. Има смисълъ човѣкъ да работи, да прави усилия, но да постигне такова знание и такова богатство, които може да занесе съ себе си и на другия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да работи, за да придобива реални нѣща. Реални нѣща сѫ ония, които следватъ човѣка въ всичкитѣ му пѫтища. Тѣ не се губятъ отъ съзнанието му. Въ реалнитѣ нѣща има последователность. Всички нѣща, които изчезватъ отъ съзнанието на човѣка, сѫ относителни. Искате ли да знаете, дали даденъ човѣкъ ви обича, спрете се въ съзнанието си. Ако мисъльта за този човѣкъ никога не изчезва отъ съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Изчезва ли отъ съзнанието ви, той не ви обича. Сѫщото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате отъ съзнанието му, и двамата се обичате. Въ любовьта ви има взаимность.

Сѫщиятъ законъ се отнася до мислитѣ и до чувствата на човѣка. Една мисъль е интенсивна, когато постоянно пребѫдва вѣ човѣшкия умъ. При това, силата й постепенно трѣбва да се увеличава. Тази мисъль ние наричаме реална. Не се ли увеличава силата на една мисъль, тя непременно ще изчезне отъ човѣшкия умъ. Държите ли въ ума си мисъльта за нѣкой човѣкъ, вие го обичате. Изчезне ли този човѣкъ отъ мисъльта ви. вие преставате да го обичате. Човѣкъ може да обича само онова, което има форма, съдържание и смисълъ. — Защо? — Защото има предъ себе си нѣщо реално. Всѣко нѣщо, което губи формата, съдържанието и смисъла си, не е реално. Единственото реално нѣщо въ свѣта е Божията Любовъ. Тя е вѣчна, никога не се губи, човѣкъ всѣкога може да разчита на нея. Никой не може да се противопостави на Божията любовь и мисъль. Нѣкой се отчаялъ отъ живота си, че нѣмалъ обуща, шапка, дрехи и решилъ да се самоубие. Това е глупость. Богъ спира вниманието на този човѣкъ къмъ по-долностоещитѣ отъ него, птици и животни, да види, какъ тѣ живѣятъ. Тѣ сѫ боси, гологлави, но не страдатъ, не се самоубиватъ. Човѣкъ самъ е измислилъ обущата, дрехитѣ. шапкитѣ и страда за това, което самъ е изобретилъ. Човѣкъ трѣбва да мисли, да разсѫждава право. Това не значи, че той трѣбва да ходи босъ и голъ въ голѣмитѣ студове, но трѣбва да мисли има ли право да се отчайва и да туря край на живота си за временни, преходни нѣща. Има право човѣкъ да се отчайва, когато е лишенъ отъ нѣщо реално: отъ здравето си, отъ мисъльта, отъ чувствата си. Шапкитѣ, дрехитѣ, обущата сѫ елементи, които не влизатъ въ човѣшкото съзнание. Тѣ се отнасятъ къмъ нереалния свѣтъ, къмъ свѣта на сѣнкитѣ. Да изгуби човѣкъ любовьта си, това значи, че е изгубилъ нѣщо реално. Но любовьта не се губи. Който ви обича, той всѣкога ще ви помага. Богъ е Този, Който обича. За да изяви любовьта си, Той се проявява чрезъ различни лица. Щомъ се намѣрите въ нѣкаква мѫчнотия, въ нѣкакво ограничение и дойде нѣкой да ви освободи, знайте. че този човѣкъ ви обича. Който истински обича, той всѣкога освобождава. Който не обича, той заробва.

Едно трѣбва да знаете: каквито противоречия да преживявате, не ги приписвайте на Бога. Богъ не взима участие въ човѣшкитѣ противоречия. — Ама защо едни хора сѫ богати, а други — бедни? Защо е допуснато това неравенство? Преди всичко, трѣбва да знаете, че богатството и сиромашията сѫ условия за работа. Който разумно използува тия условия, той ще придобие нѣщо ценно. Ако сиромахътъ се справи разумно съ положението си, сиромашията ще го напусне. Единъ баща има двама сина: единия праща на нивата, да оре и да копае, а другия остава свободенъ, да прави, каквото желае. Щомъ е свободенъ, той излиза въ града, купува си билетъ, отива на театъръ, и вечерьта се връща у дома си. И двамата разказватъ, какъ сѫ прекарали деня. Ако този, който е работилъ на нивата, се оплаче отъ положението си, баща му и на другия день ще го изпрати на сѫщата работа. Обаче, ако той бѫде доволенъ отъ работата си и е оралъ и копалъ съ любовь, на другия день бащата ще изпрати другия си синъ на нивата, а него ще освободи, да прави, каквото иска. Така постѫпва и Богъ. Когато човѣкъ научи урока си, Богъ промѣня положението му, дава му други уроци. Ако е въпросъ за театри, и безъ това животътъ е пъленъ съ актьори. Всѣки актьоръ въ живота играе ролята си по-добре отъ тази, която актьоритѣ играятъ на сцената. Мнозина гледатъ страданията на своитѣ ближни въ живота, но не се трогватъ отъ тѣхъ, не плачатъ. Като отидатъ на театъръ, дето се представя нѣкаква тежка пиеса, тамъ плачатъ. Плачете за истинскитѣ актьори, а не за фиктивнитѣ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще мине презъ различни драми, трагедии и комедии, но той трѣбва да бѫде силенъ, да издържа. Щомъ е свързанъ съ Първата Причина, презъ каквито мѫчнотии и изпитания да минава, въ края на краищата той ще излѣзе на спасителния брѣгъ.

Като не разбиратъ законитѣ на живота и на любовьта. хората сами си създаватъ редъ страдания и изпитания. Нѣкой мѫжъ погледналъ жената на своя приятель, и последниятъ веднага подозира жева си въ нѣкакво изневѣрване. Какво лошо има въ поглеждането? Турцитѣ казватъ: Благословение е човѣкъ да гледа красивото. Престѫплението не се заключава въ гледането, но въ желанието на човѣка да обсебва красивитѣ нѣща. Гледането, обсебването не е любовь. Истинска любовь е тази, която внася нѣщо красиво въ човѣщката душа. Престане ли да внася нѣщо красиво въ човѣшката душа, любовьта напуща човѣка, вследствие на което въ неговитѣ мисли и чувства настава пъленъ застой. Дето има застой, тамъ се извършва вкисване. Всѣко вкисване води къмъ престѫпление. Щомъ любовьта напусне човѣка, и животътъ го напуща. Да обичашъ нѣкого, това значи, всѣки моментъ да внасяшъ нѣшо ново въ съзнанието му. Не е истинска любовь онази която не внася нищо ново въ човѣшкото съзнание, нито въ човѣшката душа. Ако свѣтлината не може да прониква презъ прозорцитѣ на вашата кѫща, кѫде е вината: въ слънцето, или въ васъ? Вината е въ самитѣ васъ. Прозорцитѣ ви сѫ наслоени съ прахъ и утайки отъ миналото, вследствие на което свѣтлината мѫчно си пробива пѫть презъ тѣхъ.

Въ живота има два вида оцапвания: външни и вѫтрешни. Всѣки човѣкъ отвънъ може да помогне на външното оцапване. Затова, именно, се женятъ хората: жената може да чисти окото на мѫжа отвънъ, но вѫтрешно, обаче, човѣкъ самъ трѣбва да чисти окото си. Докато едно сѫщество ви помага, трѣбва да знаете, че то ви обича. Безъ да мисли, човѣкъ казва за себе си, че Богъ го е забравилъ, че цѣли три деня не е турилъ хапка хлѣбъ въ устата си. Не, Богъ не се занимава съ последствията и възмездието на хората. Съ това се занимава кармата му. Чрезъ житото Господъ казва на хората защо гладуватъ. Тѣ гладуватъ, защото още не сѫ готови да приложатъ закона на жертвата, както житото го прилага. Твърда. корава е черупката на човѣка. Много време трѣбва да се вари тази черупка, докато омекне. Като вари и яде бобъ, човѣкъ трѣбва да се поучи отъ него. Човѣшкиятъ егоизъмъ не е нищо друго, освенъ твърдата черупка на боба. Човѣкъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъмъ. Не е нужно да минава презъ огънь, за да стопи егоизъма си. Достатъчно е да се излага на благотворнитѣ слънчеви лѫчи, за да се смекчи, да превърне егоизъма си въ алтруизъмъ. Въ това отношение той трѣбва да взима примѣръ отъ плодоветѣ, които зрѣятъ и омекватъ на слънчевитѣ лѫчи, а не отъ боба и отъ лещата, които омекватъ само на огъня.

Днесъ всички говорятъ за разумность. Наистина, разумность се иска отъ човѣка. Разуменъ човѣкъ е онзи, който изучава явленията въ природата като предметни учения. Той съпоставя тия явления въ своя личенъ животъ и се учи отъ тѣхъ. Като живѣе и се учи, по този начинъ човѣкъ се домогва до новото въ свѣта. Очаква ли на децата си, на жена си, на мѫжа си, на външната, материална наука, човѣкъ нищо не може да придобие. Добре е да се занимава човѣкъ и съ материалната наука, но вънъ отъ нея има друга една наука — Божествената. Тя обхваща четиритѣ главни факултета: факултетитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината и на правдата. Свърши ли тия четири факултета успѣшно. човѣкъ се назначава на служба метачъ на улицитѣ на небето. Има нѣкакъвъ прахъ по улицитѣ на небето, който пренесенъ на земята, прави чудеса. Съ този прахъ човѣкъ може да лѣкува различни болести, да строи кѫщи, училища и т. н.

Когато се казва на хората, че трѣбва да изучаватъ Божествената наука, тѣ намиратъ, че не е дошло още време за нея и отлагатъ изучаването й. Когато дойде времето, тѣ отлагатъ, а когато се заематъ да я изучаватъ, виждатъ. че сѫ закъснѣли. Трѣбва ли да чакатъ насила да имъ се наложи? Ако отидете при нѣкой богаташъ да искате известна сума за Бога, той отказва. Какво виждаме днесъ? Въ време на общоевропейската война много американски милионери и милиардери изгубиха всичко. Отъ голѣми богаташи тѣ станаха последни сиромаси. Тѣ насила дадоха много повече отъ това. което доброволно не можаха да пожертвуватъ. Следъ всичко това нѣкои казватъ: Богъ не вижда ли, какви страдания, мѫчнотии и противоречия преживяваме? Богъ всичко вижда, но за Него и сиромашията. и богатството сѫ едно и сѫщо нѣщо. Като види нѣкой богатъ, който пъшка подъ тежестьта на товара си, Господъ казва: Много е натоварено това дете, но ще научи урока си. Като види нѣкой беденъ, изпосталѣлъ човѣкъ. Той казва: Много е олекнало това дете, но трѣбва повече да работи, да се уякчи. Богъ еднакво гледа и на плача, и на радостьта на хората. Той знае, каква е крайната цель на човѣшкия животъ, заради което води човѣка, именно, къмъ тази цель. По какъвъ начинъ ще дойде до цельта на своя животъ, това не е важно. Задачата на човѣка е да се домогне до цельта на живота.

Като ученици, вие трѣбва да правите разлика между човѣшкото и Божественото. Различавате ли тия два вида прояви въ себе си, вие ще се развивате правилно и ще се освободите отъ вкисването. Щомъ се подаде на нѣкое отрицателно чувство, човѣкъ непременно ще се вкисне.

Пишете върху темата: „Признаци на физическото и психическо вкисване.“ Всѣки може да развие тази тема. защото нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е вкисвалъ. За да не се вкисва храната, човѣкъ трѣбва да я раздава. Значи, даването е едно отъ условията, което предпазва човѣка отъ вкисване. Какъ трѣбва да давате? Разумность се изисква въ даването. Ако има две круши, едната ще даде на ближния си, а другата ще задържи за себе си. Даде ли и дветѣ круши, той не е постѫпилъ правилно. Човѣкъ не може да обича другитѣ повече отъ себе си. Законътъ на даването се отнася не само до физическия, но и до психическия животъ. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да дава своитѣ чувства и мисли. Въ това отношение даването е вѫтрешенъ процесъ. Давате ли правилно, това даване остава неизгладимъ споменъ въ съзнанието на човѣка. Това даване е Божествено. Може ли да се изглади отъ съзнанието, то не е Божествено. Това, което Богъ е далъ на човѣка, остава всѣкога живо. Богъ желае доброто на всички хора. Той желае всички хора да живѣятъ. Богъ не благоволява въ смъртьта, въ страданията, въ злото и въ противоречията на хората. Дойде ли нѣщо подобно въ живота имъ, то не е отъ Бога. Причината на това се крие другаде нѣкѫде. Като не разбиратъ тия нѣща, хората търсятъ причинитѣ за своитѣ нещастия и страдания вънъ отъ себе си и ги отдаватъ на условията, на времената, които преживяватъ.

Има два вида времена: човѣшко и Божествено. Подъ думата „време“ разбираме отношения на нѣщата въ обективния свѣтъ. За извършване на нѣкои нѣща се изисква единъ периодъ отъ човѣшко време, а за други — периодъ отъ Божествено време. Следователно, дойдете ли до великитѣ работи на живота, не желайте да ставатъ нито по ваше време, нито по вашъ часовникъ. Божественото време се опредѣля по вѫтрешния часовникъ въ човѣка. Всѣки трѣбва да работи върху себе си, да усъвършенствува този часовникъ. Попадне ли човѣкъ въ Божественото време, нѣщата ставатъ добре. Не попадне ли въ това време, нѣщата не ставатъ, както той ги е очаквалъ. Хората се чувствуватъ нещастни, защото нѣщата не ставатъ по тѣхното разбиране и на опредѣленото отъ тѣхъ време. Какво иска човѣкъ? Човѣкъ иска да нареди живота си, да се ожени. После? Да му се родятъ три-четири деца. После? И децата му да се наредятъ, да се оженятъ, да иматъ по нѣколко деца. Така се женятъ и раждатъ хората, докато дойдатъ до четвърто, пето, шесто поколѣние. Тѣ се размножаватъ, но благата имъ се намаляватъ. понеже се разпредѣлятъ на по-голѣмъ брой хора. Колкото повоче се увеличава броя на децата, толкова повече осиромашаватъ. Очаква ли човѣкъ на децата си, тѣ да го гледатъ, той не е отъ първото поколѣние. Който е отъ първото поколѣние, той самъ печели, той е богатъ човѣкъ.

Сега ще преведа тази мисъль въ следната форма. Нѣкой човѣкъ се отказва да работи върху себе си и разчита на добродетелитѣ, които е развилъ въ миналото си. Той казва: Едно време живѣхъ добре и правѣхъ голѣми добрини. Този човѣкъ върви по закона на размножаването, вследствие на което ще дойде до положение, когато благата му ще се намалятъ значително. За да не намали благата си, човѣкъ не трѣбва да разчита на своитѣ четири сина, нито на своитѣ четири внучета. Ако синътъ се размножава, това е за негова смѣтка. Защо? Колкото вода да се излива отъ една чешма, това е въ нейна полза. но не и въ полза на трѫбитѣ, презъ които водата минава. Трѫбитѣ могатъ да се изтриятъ само, безъ да придобиятъ нѣщо сѫществено. Нѣкой казва, че иска да стане много добъръ. Стане ли много добъръ, той ще се изтърка. Да бѫде човѣкъ деликатенъ, нѣженъ, добъръ въ груба срѣда, това значи, да се изхаби преждевременно. Мекитѣ, нѣжни рѫце не сѫ за груба работа. Ангелътъ може да живѣе на земята, благодарение на знанието съ което разполага. Съ това знание той може да смекчи грубата материя, да я превърне въ мека, благоприятна срѣда.

Като не разбиратъ мекотата, хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде твърдъ, да устоява. Да бѫде човѣкъ твърдъ, това значи, да бѫде гъвкавъ, като живитѣ клонове, да се огъва навсѣкѫде, безъ да се чупи. Когато чукатъ, мачкатъ, огъватъ твърдия човѣкъ, той пакъ се изправя като клонъ на дървото и продължава живота си. Уплаши ли се, счупи ли се, той не е твърдъ. Твърдиятъ човѣкъ има убеждение. Той знае, че животътъ излиза отъ Бога. Следователно. свърже ли се човѣкъ съ Бога, никой не може да отнеме живота му. Кой може да изчерпи водата на извора? Кой какъ мине край извора, ще пие отъ него. но следъ време благото ще се върне пакъ тамъ, отдето е излѣзло.

Време е вече човѣкъ да съблѣче старитѣ си дрехи. Днесъ повечето хора сѫ облѣчени отгоре съ модерни дрехи, а отдолу— съ своитѣ стари, селски ризи: отгоре сѫ християни, отдолу — езичници. Хвърлете долнитѣ си дрехи и останете само съ горнитѣ. Ще кажете, че нѣмате срѣдства да си купите нови вѫтрешни дрехи. Щомъ нѣмате срѣдства, трѣбва да знаете истината, да не се самоизлъгвате. Ще знаете, че само отвънъ сте християни, а отвѫтре — езичници. Не е въпросътъ въ бързата смѣна на нѣщата, но въ тѣхното познаване. Човѣкъ трѣбва да знае истината, да не се самоизлъгва. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ къмъ себе си, каквото говори предъ хората, това да е и въ самия него. Въ каквото положение да се намѣри, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Нѣкой момъкъ или нѣкоя мома бързатъ да се оженятъ, а после съжаляватъ. Нѣма защо да съжаляватъ. Нека спокойно, съзнателно извървятъ своя пѫть, да придобиятъ известна опитность. Добре е човѣкъ да се е оженилъ по волята на Бога, да му се родятъ деца по Бога, но ако не е станало това, нищо друго не му предстои освенъ да върви напредъ и да изправя живота си.

Послушание се иска отъ човѣка, да не бърза въ своитѣ работи. Ако не бърза, той ще се роди на време и подъ влиянието на такива планети, които отговарятъ на неговото желание. Нѣкой иска да стане музикантъ. За да бѫде добъръ музикантъ, той трѣбва да се роди при онова планетно съчетание, което съвпада съ зодията на музиката. Сѫщото може да се каже и за поета, за учения, за философа. За идването на всѣки човѣкъ на земята е опредѣленъ часъ, кога трѣбва да слѣзе. Чуе ли своя звънецъ, той не трѣбва да чака нито секунда. Изгуби ли десеть минути само, той никога вече не може да стигне своя часъ и мѣсто. Десеть минути, умножени на 300,000 клм. въ секунда, се равнява на 180,000,000 клм.. Може ли да стигне човѣкъ щастието си, което се е отдалечило на 180 милиона километра разстояние отъ него? Иска ли да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да върви съ бързината на щастието.

Американцитѣ се отличаватъ съ една специфична чърта. Тѣ ценятъ времето, вследствие на което сѫ измислили особено приспособление къмъ треноветѣ за събиране на писма. За да не спира тренътъ на една и на друга станция да събира писма, тѣ сѫ поставили особени стълбове, на които закачватъ торбитѣ съ писма. Като мине тренътъ край тия постове, съ особени куки, хващатъ торбитѣ, безъ да спиратъ движението си. Тъй щото, дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага скочете въ него. Тренътъ на щастието върви непрекѫснато. Той никога не спира. Който има сѫщата бързина, съ каквато се движи тренътъ на щастието, само той може да се качи въ него. Чакате ли този тренъ да спре предъ васъ и да ви разпитватъ, кой си, откѫде си, щастието е отлетѣло, безъ да ви вземе съ себе си.

Да имате бързината на щастието, това значи, въ всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живѣете споредъ великия законъ на любовьта. Да имате будно съзнание, това значи, да отворите новъ листъ на вашия животъ. Не можете ли да отворите новъ листъ на вашия животъ, вие нищо не можете да постигнете. Вие ще останете въ сѫщото положение, въ което сте били и въ миналото. Въ края на краищата ще кажете: Много чухме, много ни се даде, но нищо не приложихме. Остарѣхме вече, за нищо не сме способни. Използувайте сегашния моментъ. И днесъ не е късно. Снемете старитѣ си дрехи — дрехитѣ на езичеството, и ги замѣстете съ нови —  дрехи на християнството. Тогава ще станете християни и отвънъ, и отвѫтре. — Време ли е да снемемъ старитѣ си дрехи? — За Божественитѣ работи опредѣлено време нѣма. Тѣ ставатъ всѣкога. Добритѣ, красивитѣ, разумнитѣ работи ставатъ безъ време и мѣсто. Тѣ сѫ извънъ времето и пространството.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ.

*

11. Лекция отъ Учителя, държана на

6 ноемврий, 1929 г. София.— Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...