Ани Posted September 19, 2023 Share Posted September 19, 2023 От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Два центъра Т. м. Чете се резюме на темитѣ: „Качества на милосърдието, качества на вкисването.“ Мнозина разглеждатъ вкисването като отрицателенъ и вреденъ процесъ въ природата. Не, вкисването има и добри страни. Когато става безъ участието на разумностьта, вкисването е вредно. Обаче, взима ли разумностьта участие, вкисването допринася голѣма полза въ живота. Прѣсното млѣко трѣбва да се вкисне, за да се превърне въ кисело. За да бѫде вкусенъ, хлѣбътъ трѣбва да съдържа мая, квасъ. Следователно, когато говорите за вкисването, спрете вниманието си върху добрата и върху лошата му страна. Разглеждате ли го само отъ една страна, вие ще дойдете до криви заключения. Отъ това, че огъньтъ изгаря, можете ли да кажете, че е вреденъ? За да разберете смисъла и значението на нѣщата, вие трѣбва да ги разглеждате отъ две страни. Всѣко нѣщо въ природата е двуцентрово. Човѣкъ не може да живѣе съ единъ центъръ. Той трѣбва да се стреми къмъ единъ центъръ, но самъ по себе си той е двуцентрово сѫщество. Той има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две рѫце. Ще кажете, че човѣкъ може да гледа и съ едно око. Това е дефектъ. Той може да гледа съ едно око само затова, защото е привикналъ да гледа съ две очи. И тъй, когато говоримъ за човѣка, ние разбираме сѫщество съ два центъра: единиятъ центъръ се е проявилъ навънъ, въ форма на жена, а другиятъ — въ форма на мѫжъ. Когато тия два центъра се стремятъ единъ къмъ другъ, тѣ образуватъ права линия. Всѣко друго отношение образува крива линия. Обаче, кривата линия не прелставя злото въ свѣта. Кривата линия показва възможноститѣ, които се криятъ въ сѫществата. Единиятъ крѫгъ показва възможноститѣ на човѣка А, а другиятъ — възможноститѣ на човѣка В. — фиг. 1. Възможноститѣ на тия двама души се пресичатъ въ точкитѣ С и Д. Отъ тия два крѫга се образува елипса. Дето има външна, физическа деятелность, тамъ всѣкога се образува елипса. Колкото по-дълбоко слиза човѣкъ въ материята, толкова повече елипсата се сплесква. Колкото повече излиза отъ материята, толкова по-крѫгла става елипсата. Този законъ се отразява върху лицето на човѣка. Хора, които сѫ по-активни, които иматъ по-голѣми мѫчнотии, лицата имъ сѫ продълговати. Тия, които иматъ по-малко мѫчнотии, които живѣятъ охолно, лицата имъ сѫ валчести. Когато отношенията между двата центъра се нарушатъ, т. е. когато отношенията между двама души се развалятъ. веднага се явява злото. Когато две сѫщества се разбиратъ, между тѣхъ се явява доброто. Значи, всѣко сѫщество може да стане причина за проява на доброто или на злото. Злото и доброто сѫществуватъ въ природата като два противоположни принципа. Смъртьта и животътъ сѫщо представятъ два противоположни процеса. Както злото черпи сила отъ доброто и създава нѣщо ново, така и смъртьта взима материя отъ живота и създава нѣщо ново. Смъртьта се отличава отъ живота по това, че се придружава съ вкисване, т. е. съ разлагане. Когато човѣкъ расте и се развива правилно, вкисването е на мѣсто. Това вкисване е приятно. Казватъ, че гнѣвътъ е вкисване. Обаче, който се гнѣви, той работи. Престане ли да работи и да се развива, човѣкъ започва да се разлага. Това разлагане наричаме неправилно вкисване. При това вкисване настѫпва смърть. Следователно, работете, учете, да не дойдете до положение да превърнете естественото вкисване въ неестествено. Мнозина казватъ: Човѣкъ не трѣбва да се вкисва. Не, правилното естествено вкисване е неизбѣженъ процесъ въ природата. Такова вкисване става и съ светията и съ праведния, и съ учения, и съ философа. Опасно е, когато вкисването се превърне въ разлагане. Тогава се явява злото. Доброто е зло за лошия човѣкъ, и злото е зло за добрия. Месото е зло за овцата, но и тревата е зло за вълка. Следователно зло е всѣко нѣщо. което не отговаря на естеството на човѣка. Всичко. което човѣкъ върши съобразно своето естество, е добро. Всичко което не е съгласно съ естеството на човѣка. е зло. Правата СД (фиг. 1) показва посоката, по която се движи духовниятъ човѣкъ. Правата АВ е посоката, по която се движи физическиятъ човѣкъ. Въ човѣка-животно гръбначниятъ стълбъ е успоредно на земята. Когато човѣкъ се изправилъ на краката си, гръбначниятъ стълбъ заелъ перпендикулярно положение къмъ земята. Отъ този моментъ лицето на човѣка започнало да се открива, да се освобождава отъ космитѣ. Въ човѣка-жена лицето е по-открито, по-малко обрасло съ косми, което показва по-голѣма интелигентность. Лицето на жената показва, че тя е обработила по-голѣмо поле. Лицето на човѣка-мѫжъ, което е повече обрасло съ косми, показва по-малко обработена площь. Жената има повече ниви, лозя. Тя е заемодавецъ. Мѫжътъ нѣма много земя, вследствие на което отива като слуга при жената. Понеже мѫжътъ копае, обработва земята на жената, той си е присвоилъ правото да бѫде господарь. Днесъ мѫжътъ работи отвънъ и заповѣдва, а жената работи отвѫтре. Въ сѫщность истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принципъ. Като ученици. вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата, да разбирате вѫтрешния имъ смисълъ. Човѣкъ може да разбере външния животъ дотолкова, доколкото разбира вѫтрешния. Човѣкъ може да разбере физическия свѣтъ дотолкова, доколкото разбира Божествения. Физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения. При това положение само човѣкъ може да бѫде щастливъ. При това положение само отношенията на хората могатъ да бѫдатъ правилни. Ако нѣкой мисли, че може да владѣе едно сѫщество, той е на кривъ пѫть. Никой никого не може да владѣе. Преди всичко невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ две лица да се намиратъ на едно и сѫщо мѣсто. Следователно, ако отъ центъра А опишете една окрѫжность, сѫществото В ще се намира на периферията на окрѫжностьта. Ако отъ точка В, като центъръ, опишете окрѫжность, сѫществото А ще се намира на периферията. Между сѫществата А и В въ единъ и сѫщъ моментъ само едното сѫщество има възможность да бѫде центъръ. Излѣзе ли това сѫщество отъ центъра, другото става центъръ. Като се движи отъ центъра къмъ периферията и обратно — отъ периферията къмъ центъра, човѣкъ има възможность да работи. Правата АВ опредѣля възможноститѣ на жената. Правата ВА опредѣля възможноститѣ на мѫжа. Изобщо правата линия показва, че имаме отношение между две сѫщества. Влѣзе ли трето сѫщество между тѣхъ, линията става крива. Колко то повече сѫщества влизатъ въ отношения, толкова повече кривата линия се удължава. При тия отношения сѫществата трѣбва да иматъ общъ центъръ, отъ който разстоянието до всички точки на периферията е еднакво. Отношението на всѣка точка отъ окрѫжностьта къмъ центъра на крѫга е право. Това отношение наричаме отношение къмъ Бога. Обаче, отношението на всѣка точка отъ окрѫжностьта къмъ другитѣ нейни точки подразбира движение по крива линия. Такова е отношението къмъ ближния. Следователно, кажемъ ли, че между две сѫщества се образува права линия разбираме отношение на тия сѫщества къмъ Божествения принципъ, който ги свързва. Въ този смисълъ мѫжътъ и жената представятъ едно цѣло. а не отдѣлни сжгцества. Докато мѫжътъ и жената мислятъ, че сѫ отдѣлни. самостоятелни единици тѣ се самоизлъгватъ. Мѫжътъ и жената представятъ две страни на едно цѣло. Нито мѫжътъ може безъ жената, нито жената безъ мѫжа. Въпрѣки това тѣ не могатъ нито да се събиратъ, нито да се дѣлятъ. Сѫщото отношение виждаме и между Бога и човѣка. Вънъ отъ Бога човѣкъ не може да сѫществува. Богъ е цѣло, което включва всичко въ себе си. Той обединява нѣщата. Мѫчнотиитѣ и страданията на хората се дължатъ на факта, че тѣ търсятъ щастието си вънъ отъ себе си, вънъ отъ своитѣ ближни, вънъ отъ Бога. Това е невъзможно. При това положение тѣ се движатъ въ сѣнката на щастието, но не и въ истинското щастие. Разбере ли човѣкъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ себе си, къмъ своя ближенъ и къмъ Бога, той се развива правилно. Енергиитѣ на неговия организъмъ текатъ правилно, както водата на планинския изворъ. Докато водата тече. безъ да изтича, безъ да се намалява, изворътъ е въ връзка съ източника на живота. Намали ли се водата му, изворътъ е прекѫсналъ връзката си съ източника на живота. Докато живѣе, силитѣ на човѣка трѣбва непрекѫснато да извиратъ. Това значи добъръ човѣкъ. Спре ли потока на своитѣ сили, човѣкъ се натъква на вѫтрешно напрежение въ себе си, което му причинява редъ пакости. Не даде ли възможность на Божественото въ себе си да се прояви, човѣкъ може да се пръсне като бомба. Не е лошо да се пръсне човѣкъ, но само ако е яйце, турено подъ квачка. Като се пръсне това яйце пиле ще излѣзе отъ него. Ако яйцето се пръсне вънъ отъ квачката, нищо нѣма да излѣзе отъ него. Да се пръсне човѣкъ. това значи. да умре. Въ този случай умирането е на мѣсто. защото отъ човѣка излиза нѣщо ново. Не излѣзе ли нѣщо ново отъ него умирането е безпредметно. Днесъ отъ всички хора се иска разумность. Дали ще живѣе или ще умира, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. При това, той трѣбва да се ползува отъ външния свѣтъ, защото има отношение къмъ него. Запримѣръ иска ли да придобие сила, човѣкъ трѣбва да изучава живота на млѣкопитаещитѣ. Иска ли да придобие хладнокръвие, той трѣбва да изучава живота на рибитѣ. Ако човѣкъ не изучава живата природа и не прилага нейнитѣ закони, животътъ му на земята се обезсмисля. Задачата на съвременната наука и религия се заключава, именно въ това, да застави човѣка да изучава природата и да прилага нейнитѣ закони. Това сѫ проповѣдвали и Великитѣ Учители на човѣчеството. Но ония отъ ученицитѣ имъ, които не сѫ разбрали учението имъ, сѫ внесли въ него известно изопачаване. Ако днесъ дойде Христосъ на земята, самъ ще се чуди какъ сѫ могли хората да изопачатъ учението Му. Какво вѣрую е онова, което се проповѣдва външно само? Едно вѣрую или едно учение има смисълъ. когато се изнесе вѫтрешната му страна. Едно учение има смисълъ, когато може да се приложи. Спрете ли се само върху външната му страна, това учение не ползува човѣка. Човѣкъ е цененъ не по своята външна красота, но по своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Следователно, външната страна на живота е дотолкова ценна, доколкото е въ съгласие съ вѫтрешната. Ако се възхищавате отъ това, че нѣкой човѣкъ е добъръ, безъ да искате да вземете нѣщо отъ неговата доброта, възхищението ви е на мѣсто. Искате ли обаче да вземете нѣщо отъ добротата му, вашето възхищение не е на мѣсто. Като разглеждате човѣка, вие трѣбва да сте убедени въ неговата вѫтрешна доброта. Ако външно само е добъръ, тази доброта нѣма да го ползува, но и окрѫжаващитѣ нѣма да се ползуватъ отъ нея. Външнитѣ отношения сѫ ценни тогава, когато въ тѣхъ липсва користолюбието. Освободи ли се отъ користолюбието си, грѣшникътъ може да се учи отъ светията. Не се ли освободи отъ користолюбието си, той не може да бѫде ученикъ на светията. Ако грѣшникътъ мисли че съ усилията, които прави, може да стане като учителя си, той се самоизлъгва. За да следва добре пѫтя на своя учитель, грѣшникътъ трѣбва да е запазилъ нѣщо отъ своята праведность. Който не носи правдата въ себе си, той никога не може да бѫде праведенъ. Който не носи условия за гениалность въ себе си, той никога не може да стане гений. Талантливиятъ трѣбва да бѫде роденъ за талантливъ. Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но да знаете, че красивитѣ, великитѣ нѣща не се купуватъ наготово. Тѣ трѣбва да се придобиятъ, да се работи за тѣхното постижение. Каже ли нѣкой, че иска да бѫде светъ, добъръ или щедъръ, той не е придобилъ нѣщо много. Истинската светость, доброта, щедрость сѫ вѫтрешни качества. Нѣкой носи на гърба си сто килограма товаръ и пъшка подъ неговата тежесть. По пѫтя го срѣщатъ бедни хора, които искатъ да имъ даде нѣщо. Той се спира, сваля товара отъ гърба си и започва да раздава на този десеть килограма, на онзи десеть килограма, докато останатъ на гърба му само 40 кгр. Всички го считатъ добъръ, щедъръ човѣкъ, безъ да се спиратъ върху мотивитѣ, които го заставятъ да бѫде такъвъ. Той се е натоварилъ съ багажъ, който не може да носи. Ако не даде часть отъ него на другитѣ, товарътъ ще го смачка. Когато се произнасяте за качествата на нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да знаете, кои сѫ дълбокитѣ мотиви, да се проявява той по единъ или по другъ начинъ. Подъ думата добро ние разбираме първичното добро въ човѣка. т. е. изразъ на Божественото въ него. Човѣкъ е добъръ, когато може да даде изразъ на Божественото въ себе си. Съ други думи казано: доброто въ човѣка не е нищо друго, освенъ желанието на Бога да се прояви въ него. Даде ли ходъ на това желание, човѣкъ е проявилъ доброто въ себе си. Доброто изтича отъ човѣка, както водата отъ извора. Значи, всѣко желание, всѣка мисъль, всѣко чувство въ човѣка, които го заставятъ да се прояви, се дължатъ на Божественото, на онзи първиченъ импулсъ, който нѣкога му е даденъ. Не се ли подаде на този импулсъ въ себе си, и да пожелае да направи нѣкакво добро, човѣкъ нѣма да знае, какъ да го реализира. Той ще мисли какъ да го направи: по Божественъ или по човѣшки начинъ. Колкото малко да е доброто, което сте решили да направите, не трѣбва да се спъвате. Малкото добро е малка дупчица, направена въ вашето сърдце. День следъ день тя ще се разширява, докато единъ день отъ нея започне да тече изобилно. — Ама богатъ билъ този човѣкъ, трѣбвало много да дава. — Колкото малко да дава, и това е добро. Страшно е, когато дупчицата се запуши. Като ученици, вие трѣбва да намѣрите първичнитѣ импулси въ себе си и да имъ дадете ходъ да се проявятъ. Като даде възможность на Божественото въ себе си да се прояви, по този начинъ човѣкъ изучава, както себе си, така и своя ближенъ. За да се изучава, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разбиране на нѣщата. Нѣкой погледне носа на нѣкого и казва: Този човѣкъ е интелигентенъ. Носътъ опредѣля, наистина. възможноститѣ на човѣшката интелигентность, но тя не зависи изключително отъ човѣшкия носъ. Чрезъ окото се проявява истината, но ако не знае, какъ да движи окото си, какъ да гледа, човѣкъ ни най-малко не се е домогналъ до истината. Много болести се дължатъ на неправилно гледане, на неправилно ходене, на неправилно слушане и т. н. Изобщо. всички аномалии, всички неправилности въ физическия и психическия животъ на човѣка причиняватъ редъ болести и страдания. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да знае какъ да гледа. Отъ ѫгъла на неговото зрение зависи посоката на неговия животъ. Срещнете ли единъ човѣкъ, вие трѣбва да знаете, отгде да започнете да го гледате: отъ главата къмъ краката, или отъ краката къмъ главата. Въ двата случая ще имате два различни резултата. Доброто свирене на цигуларя зависи отъ умѣенето му да управлява лѫка и да туря пръститѣ си на съответнитѣ имъ мѣста. Всѣки човѣкъ има цигулка и лѫкъ съ които може да даде изразъ и направление на своя животъ. Сърдцето представя цигулката, умътъ - лѫкътъ. съ който свири. а волята. това е участието на човѣка въ свиренето, чрезъ което опредѣля посоката на своя животь. Публиката. е самиятъ човѣкъ. Безъ публика никой не може да свири. Поне единъ човѣкъ, но все трѣбва да има нѣкой да го слуша. Ако човѣкъ самъ не се въодушевява, никой не може да го въодушеви. Като свири човѣкъ може да се допитва до мнението на другитѣ, но първо той трѣбва да чуе своето мнение. Божествениятъ законъ изисква всѣки самъ да се въодушевява, самъ да има мнение за своитѣ постѫпки, а после другитѣ. Нѣкой си купилъ нови обуща, които го стѣгатъ. Той пита приятелитѣ си, харесватъ ли обущата му. Отвънъ обущата сѫ хубави, но отвѫтре не сѫ. Едно отъ качествата на обущата е да прилѣгатъ добре на краката. Стѣгатъ ли нѣкѫде, тѣ не сѫ добри. Обущата сѫ добри тогава, когато при сто километровъ пѫть, извървянъ съ тѣхъ, не причиняватъ никакви пришки. Сѫщата преценка се отнася и въ правенето на добро. Истинско добро е това. което не причинява никакви пришки на рѫцетѣ и на краката на онзи. който го е направилъ. Каквито дрехи и обуща носи човѣкъ, тѣ трѣбва да прилѣгатъ добре на тѣлото му, да не го ограничаватъ. Каквото човѣкъ върши, дѣлата му не трѣбва да го ограничаватъ. Всѣко ограничаване, всѣко нарушаване на свободата показва, че нѣщата не ставатъ правилно. Съвременнитѣ хора сами се ограничаватъ, а после говорятъ за свобода. Слушате да казватъ на младия момъкъ да не гледа женитѣ, а на младата мома — да не гледа мѫжетѣ. Да гледа човѣкъ мѫжа или жената не е лошо. Въ това нѣма нищо престѫпно. Лошото е, когато човѣкъ не знае, какъ и откѫде да гледа. Искашъ ли да гледашъ мѫжа или жената, качи се на високо и оттамъ гледай. Поставете всѣки човѣкъ на мѣстото му и оттамъ гледайте. Не го ли поставите на опредѣленото му мѣсто, вие ще гледате криво. Колкото да ограничавате човѣка, ако той нѣма разбиране, вие ще го наплашите но нѣма да го изправите. Когото срещнете днесъ, всѣки е наплашенъ: той се страхува да не би мисъльта му да е крива, или желанието нечисто и не смѣе да се прояви. Всички мисли, чувства и желания, които минаватъ презъ човѣка, сѫ добри. чисти. Тѣ се изопачаватъ, когато се приложатъ. Значи слабата страна на човѣка е въ приложението. Докато сѫ на дървото, ябълкитѣ сѫ красиви, здрави. Щомъ започнатъ да ги бератъ, за да ги продаватъ. тѣ тукъ-тамъ се натъртватъ и започватъ да гниятъ. За да се научи да мисли и да разсѫждава право, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ стария животъ и да влѣзе въ новия. Стариятъ животъ е статически, а новиятъ — динамически. Новиятъ животъ изисква приложение, динамика. Старото трѣбва да отстѫпи мѣстото си и въ живота, и въ науката, и въ изкуствата. Нѣкой се моли, сѣда на колѣне, кръсти се и се чуди. защо не получава отговоръ на молитвата си. Той се моли по старъ начинъ, и при това външно само. Въ молитвата трѣбва да вземе участие и сърдцето и умътъ, и душата, и духътъ. Като се моли така, човѣкъ се тонира. Въ този смисълъ молитвата подразбира тониране. За да се моли, човѣкъ трѣбва да има камертонъ, да нагласи четиритѣ струни на цигулката си и да започне да свири, да взима чисти тонове, чисти акорди. Молитвата подразбира тониране, нагласяване, свързване съ Бога Молите ли се на Бога, ще говорите ясно, разбрано, чисто. искрено, безъ никакъвъ фалшъ. Ще говорите това, което мислите. Когато синътъ говори съ баща си, а дъщерята — съ майка си, тѣ трѣбва така да говорятъ, че да ги задоволятъ. Като се моли на Бога, човѣкъ трѣбва да се подмладява. Не се ли подмладява всѣки день, човѣкъ не знае да се моли, нѣма религия въ себе си. Казва ли човѣкъ, какво е билъ едно време и какво е станалъ сега. той нито знае да се моли, нито има религия въ себе си. — Едно време правѣхме голѣми усилия, едно време обичахме Бога. — Кой е виновенъ за вашето минало? Отъ гледището на Божествения свѣтъ, каквото е било въ миналото, това е и сега. Едно време имахте жена и деца, грижехте се за тѣхъ, но сега нѣмате жена и деца, тѣ сѫ заминали за онзи свѣтъ, и като нѣма кого да обичате и за кого да се грижите, вие губите своята набожность. Казвате тогава, че Богъ ви е забравилъ. Не, това е криво разбиране. Всѣко криво разбиране води къмъ вкисване. За да се освободи отъ това вкисване, човѣкъ трѣбва да оправи първо отношенията си къмъ Божествения свѣтъ. Когато сс говори за работа върху себе си човѣкъ често се обезсърдчава намира, че много години трѣбва да работи. Нѣкой казва, че е работилъ 15-20 години върху себе си и нищо не е постигналъ. — Защо не е постигналъ нѣщо особено? — Не е работилъ, както трѣбва. Всѣко число крие въ себе си особени сили, които трѣбва да се разбиратъ. За мѫжа щастливи числа сѫ 1 и 2, а за жената — 1 и 9. Значи. щастливо число за мѫжа е числото 12, а за жената — 19. Като съберете 1 и 2, получавате числото 3. Тройката представя разпукване на житното зърно. Като поникне, то образува котва. Котвата означава процесъ на растене. Дойдете ли до числото три, ще знаете, че ви се даватъ условия да се развивате, да се размножавате, да приемете Божествената енергия въ себе си. Числото две представя нивата на която човѣкъ трѣбва да посажда своитѣ мисли и чувства. Единицата пъкъ е семето, което той сади, т. е. неговитѣ мисли и чувства. За да расте. човѣкъ трѣбва да има на разположение нива и семе, т. е. числата едно и две. Следъ това иде действието и на другитѣ числа върху човѣка, а именно числата 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9. За да действуватъ тия числа върху човѣка, Първата Причина се явява като обединяващъ принципъ. Тя ги обединява въ едно, за да могатъ силитѣ имъ да действуватъ едновременно и целесъобразно. Като се движи отъ едно мѣсто на друго, човѣкъ трѣбва да прави връзка между нѣщата. Рече ли да измѣни пѫтя на своето движение, той непременно трѣбва да го огледа, да види, какви спънки ще срещне. Преди да е тръгналъ по този пѫть, той трѣбва да отстрани всички спънки. Ако по конеца детето знае, докѫде най-високо може да стигне неговото хвърчило, колко повече човѣкъ трѣбва да знае, докѫде се простиратъ възможноститѣ на неговото движение. Ако той мисли само за ядене и пиене, конецътъ, за който е вързанъ, е много кѫсъ. Този човѣкъ е хвърчило, което сутринь пущатъ въ движение, а вечерь прибиратъ. Когато нѣкой се оплаква, че е сгрѣшилъ, или че се е оплелъ нѣкѫде, това показва, че сѫ взели хвърчилото му. За да не взиматъ хвърчилото ви, трѣбва да стоите на известно разстояние отъ хората. Като ученици, вие трѣбва да дадете пѫть на Божественого въ себе си. Дойдете ли до това положение, не трѣбва да критикувате Божественото, да се произнасяте за неговитѣ прояви. Рѣката трѣбва да следва пѫтя къмъ морето, да не се отклонява, да не се занимава съ други рѣки. Ако се спира тукъ-тамъ по пѫтя си, ще я впрегнатъ на работа: градини и бостани да полива, воденици да кара. Въ края на краищата тя ще каже, че е свършила много работа. Свършила е много работа, но не по нейна воля. Други сѫ я заставили да работи. Следователно, като сте дошли на земята да учите, не отвличайте ума си, да мислите, че можете да вървите въ пѫтя на другитѣ хора. Всѣки човѣкъ има свой опредѣленъ пѫть. Всѣки трѣбва да изправи отношенията си къмъ Бога — никаква друга философия не му трѣбва. Ще кажете, че трѣбва да учите. Всѣки човѣкъ трѣбва да учи, но той трѣбва да намѣри онзи учитель, който е опредѣленъ специално за него. Намѣри ли своя учитель, работата му тръгва напредъ. Този учитель не взима никакви пари. Той работи за Бога, като изисква отъ ученика си, каквото спечели, да го внесе въ Божествената банка. Истински учитель е онзи, който не работи за пари. Този учитель трѣбва да учи ученика си съ любовь, да го научи, какво представя ума и сърдцето, да знае, какво нѣщо е човѣкътъ-мѫжъ и човѣкътъ-жена, да разбира душата и духа си. Ученикътъ трѣбва да разбира функциитѣ на тѣлото си, да знае какъ да се справя съ него. Какъвъ ученикъ е този. който не разбира сърдцето си? Какъвъ ученикъ е този, който не знае, какво нѣщо е любовь, свѣтлина и свобода? Нѣкой ще каже, че иска да разбере необятната любовь. За да разберете нѣщата отъ гледището на любовьта, вие трѣбва да я изучавате въ най-малкитѣ й и слаби прояви. Представете си, че сте вървѣли дълго време въ гората и сте замръзнали отъ студъ. Въ това време единъ непознатъ човѣкъ ви срѣща и ви завежда у дома си да ви стопли и нахрани. Следъ това вие се разширявате и казвате, че любовьта ви е посетила. Това е една отъ малкитѣ прояви на любовьта. Всѣка мисъль, която внася свѣтлина въ ума, и всѣко чувство, което внася топлина въ сърдцето колкото малки да сѫ, наричаме Божествени. Ако възприема тия мисли и чувства въ себе си, човѣкъ постепенно се разширява, докато стане готовъ да приеме Божественото въ по-голѣмъ мащабъ, да приложи новия животъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ това че отричатъ Божествения животъ въ себе си. Мнозина отричатъ ученитѣ, философитѣ, като не признаватъ това, което сѫ писали. Наистина, ученитѣ и философитѣ пишатъ това, което знаятъ, но и въ него има наука, и въ него има истина. Математицитѣ решаватъ задачи съ неизвестни, отъ които намиратъ, че х е равенъ на 0, на 1, на 2, на 3 и т. н. После изчисляватъ у. Когато х=0, това показва. че ученитѣ сѫ намѣрили семето, което посаждатъ въ нивата у. Следъ това намиратъ 2, т. е. условията, при които семето може да израсте и да се развие. Това сѫ тритѣ неизвестни въ задачата. И при това положение задачата още не е решена. Всички очакватъ жетвата, да видятъ какви резултати ще иматъ. Следователно, разрешението на задачата се заключава въ плода, който човѣкъ придобива въ живота си. Сега. като знаете това, не си правете илюзии да мислите, че който е намѣрилъ правия пѫть, той е разрешилъ всички въпроси. Този пѫть трѣбва да се извърви. Човѣкъ вижда резултатитѣ на своя животъ, само когато извърви пѫтя, въ който е влѣзълъ. Ако не достигне крайния предѣлъ на своитѣ възможности, човѣкъ не може да мине въ новия животъ. Задъ този животъ, въ който сега живѣемъ има другъ, по-широкъ, съ по-голѣми възможности. Ако не можете да разчупите черупката на сегашния си животъ, вие всѣкога ще бѫдете затворени въ него. За да счупите черупката на сегашния си животъ, вие трѣбва да имате високо съзнание за нѣщата, високъ идеалъ къмъ който да се стремите. Като разчупите първата черупка, ще се намѣрите предъ втора, трета и т. н. Много черупки трѣбва да разчупите, докато влѣзете въ свѣта на истината, която ще ви направи свободни. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно. Ще падате, ще ставате, ще работите, докато единъ день постигнете стремежитѣ на вашата душа. Дръжте въ ума си мисъльта, че човѣкъ е двуцентрово сѫщество. Като се движите отъ единия до другия центъръ, вие ще разрешавате задачитѣ си правилно и ще вървите напредъ. — Ами Богъ кѫде е? — Това не е важно. За човѣка е важно да се движи въ свѣтлината и топлината на Бога, да чувствува потика, който иде отъ Него, и да върви напредъ. Като се свърже съ Първата Причина, той е готовъ да възприема благото на живота отъ всѣки човѣкъ. Дойде ли нѣкой да почука на вратата ви, да носи Божественото благо, станете веднага на кракъ и му отворете. Дали сте боленъ или здравъ, не се колебайте. И на смъртно легло да сте, станете и отвврете на Божия пратеникъ. Посрещнете посланика отъ Божествения свѣтъ и тогава умирайте, ако сте дошли вече до този чась. Кажете на смъртьта да ви почака малко. Предъ Божественото и смъртьта отстѫпва. Като чуе гласа Му, тя веднага си заминава. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 13 ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now