Ани Posted September 19, 2023 Share Posted September 19, 2023 От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Което става Размишление. Като ученици, вие трѣбва да имате предъ видъ известни положения, които ще ви освободятъ отъ редъ заблуждения. Запримѣръ, можете ли да наречете младъ онзи, който преждевременно остарява? Можете ли да наречете силенъ онзи, който преждевременно отслабва? Следователно, младиятъ, койго остарява, не е младъ. Силниятъ, който отслабва, не е силенъ. Умниятъ, който оглупява, не е уменъ. Добриятъ, който губи своитѣ добродетели, не е добъръ. Значи, човѣкъ не трѣбва да губи онова, което е придобилъ. Изгуби ли го, отново трѣбва да го придобие. Това сѫ общи положения, които трѣбва да държите въ ума си, за да се ориентирате въ живота. За да бѫде ориентиранъ, човѣкъ трѣбва да се придържа къмъ положенията на абсолютната философия, а не къмъ тия на относителната. Философията на съвременнитѣ хора е относителна. Тя се опредѣля отъ условията, въ които живѣятъ. Когато се качватъ нагоре, възгледитѣ на нѣкои хора сѫ правилни. Започнатъ ли да слизатъ надолу, възгледитѣ имъ за живота коренно се измѣнятъ. Каква философия е тази, която при възлизане има едни възгледи, при слизане — други? Наистина, когато слиза отъ планина, човѣкъ е внимателенъ, предпазливъ, мисли, че се намира предъ голѣма мѫчнотия. Като слѣзе отъ наклона, той е доволенъ, че се е справилъ съ мѫчнотията си и е разрешилъ задачитѣ на своя животъ. Той се самоизлъгва. Нѣма да мине много време, и той трѣбва пакъ да се качва, да стигне известенъ връхъ, дето го очакватъ по-голѣми мѫчнотии отъ тия въ долината. И заекътъ, когаго се качва нагоре, има една философия за живота, а когато слиза — друга философия, но нито едната, нито другата разрешаватъ задачитѣ му. Ние разглеждаме думитѣ „качване и слизане“ въ широкъ смисълъ. Богатиятъ се качва, защото има всичко на разположение: кѫща, пари, храна, дрехи. Сиромахътъ слиза, пада и става по пѫтя, страда, мѫчи се, защото се намира въ голѣми лишения. И богатиятъ понѣкога пъшка подъ тежестьта на товара, който носи, но знае поне, че има всичко, каквото му е нужно. И сиромахътъ пъшка, но не отъ тежестьта на товаръ, а отъ лишения. Богатството и сиромашията сѫ резултатъ на нѣщо. Тѣ не сѫ произволни явления. За да сѫществуватъ, тѣ иматъ своитѣ дълбоки причини. Да бѫде човѣкъ богатъ, това не подразбира само материално богатство. Умниятъ, добриятъ, способниятъ човѣкъ сѫщо сѫ богати. Невежиятъ, лошиятъ, неспособниятъ пъкъ сѫ сиромаси. Следователно, богатиятъ се намира при по-добри условия отъ сиромаха. Обаче, и единиятъ, и другиятъ правятъ усилия. Богатиятъ прави усилия да се качи на върха, да постигне нѣщо; сиромахътъ прави усилия да не падне, да не се удари нѣкѫде. Богатиятъ употрѣбява повече време, за да постигне цельта си; сиромахътъ изразходва по-малко време, но външно нищо не придобива. Богатството и сиромашията въ природата сѫ две състояния, презъ които човѣшкото съзнание непременно трѣбва да мине. Разумниятъ човѣкъ еднакво се учи и отъ дветѣ състояния. Като забогатява, той събира капитали — материални и духовни. Като осиромашава, той раздава отъ това, което е придобилъ на високия връхъ. Ако не гледа на този въпросъ така, човѣкъ ще се измѫчва, ще протестира и роптае. Докато дойде до дълбоко, философско разглеждане на въпроса за богатството и сиромашията, учениятъ дава едно обяснение, обикновениятъ — друго обяснение, но въ края на краищата въпросътъ пакъ остава неразрешенъ. И тъй, богатиятъ се движи по-бавно, сиромахътъ — по-бързо. Когато една планета се приближава до слънцето, тя се движи по-бързо; когато се отдалечава отъ слънцето, тя се движи по-бавно. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението, че богатиятъ се отдалечава отъ слънцето, а сиромахътъ се приближава. Понеже всичко въ природата е подложено на постоянни промѣни, дохожда день, когато богатиятъ става сиромахъ, а сиромахътъ — богатъ. Всѣка смѣна въ природата, въ състоянията на човѣка се придружава съ радость или съ скръбь. Като започне да осиромашава, човѣкъ скърби; като забогатява, той се радва. Който разбира законитѣ на природата, той приема съзнателно и радоститѣ, и скърбитѣ и се учи отъ тѣхъ. Той знае, че се е уморилъ, защото е работилъ. Той знае, че е станалъ ученъ, защото е училъ. Той знае, че е осиромашалъ, защото е давалъ на ближнитѣ си. Който не разбира законитѣ на природата и живота, той обяснява нѣщата по кривъ пѫть. Той казва, че се е уморилъ, защото пѫтьтъ му е билъ лошъ, товарътъ — тежъкъ, хората — жестоки и т. н. Той казва, че е осиромашалъ, защото крадци и апаши го ограбили, че болести и нещастия го сполетѣли. Този човѣкъ не познава закона за причини и по-следствия на нѣщата, а се спира само върху последствията и търси виновници вънъ отъ себе си. Следъ това ще почне да се моли на Бога да му помогне, да придобие всичко, което е изгубилъ. Разумниятъ човѣкъ се моли на Бога преди да заболѣе, преди да осиромашее, преди да го сполети нѣкакво нещастие. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се моли и въ нещастието си. Като ранятъ нѣкого, той пакъ трѣбва да се моли, да му дойде помощь отвънъ. Обаче, ако съзнанието на човѣка е будно, той може да избѣгне известни нещастия и злини, които могатъ да му се случатъ. Не е ли будно съзнанието му, положението може да се влоши, вмѣсто да се подобри. Съвременнитѣ хора не разбиратъ смисъла и значениего на молитвата, вследствие на което често се запитватъ, кога трѣбва да се моли човѣкъ. Моли се преди да е дошло злото, преди да сѫ те нападнали разбойници. преди да си заболѣлъ. Молишъ ли се преди нещастието, молитвата ти ще бѫде отправена къмъ Бога. Молишъ ли се въ време на нещастие, молитвата ти ще бѫде отправена къмь хората. Когато разбойници влѣзатъ въ дома ти, завържатъ жена ти, децата ти и започнатъ да грабятъ, да рушатъ, ти нѣмашъ време да мислишъ за Бога, но ще се молишъ на разбойницитѣ, дано се смилятъ и пощадять живота ти. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е молилъ на разбойници. Тѣ се явяватъ въ различни форми: като болести, нещастия, сиромашия и т. н. Болестьта, въ видъ на разбойникъ, напада човѣка, взима всичкото му богатство — мазнини, пари, време и като го обере, заминава. Болниятъ казва: Слава Богу, че се освободихъ отъ болестьта. Богъ чу молитвата ми и ме освободи. Не, разбойникътъ те освободи. — Защо? — Защото взе отъ тебе, каквото му трѣбваше, и си отиде доволенъ. Тъй щото, искате ли да не срѣщате злото, молете се преди да е дошло. Дойде ли, гответе се да му дадете всичко, каквото иска. Като го задоволите, то ще си отиде само. Разумниятъ е предвидливъ въ всичкитѣ си пѫтища. Той се учи отъ опитноститѣ на другитѣ хора. Неразумниятъ се учи отъ своитѣ опитности. Следователно, когато се намѣри предъ злото, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да му даде всичко, каквото има въ себе си, да го задоволи. Единъ американски мисионеръ путувалъ презъ Стара Планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичкитѣ му пари. На тръгване тѣ го запитали: Имашъ ли още нѣщо въ себе си? — Нищо нѣмамъ вече. Като се отдалечилъ на известно разстояние отъ тѣхъ, той бръкналъ въ единъ отъ джобоветѣ си и намѣрилъ часовника си. Веднага се върналъ при разбойницитѣ и казалъ: Ще ме извините, безъ да искамъ, азъ ви излъгахъ. Казахъ ви, че нищо нѣмамъ, забравилъ съмъ да ви дамъ часовника си. Ето, вземете и него. Сега, и на васъ казвамъ: Дойде ли злото въ дома ви, бѫдете щедри къмъ него. Каквото иска да вземе отъ васъ, не му забранявайте. Ако сте забравили да му дадете часовника си, върнете се отъ пѫтя си, за да му дадете и него. Нека вземе, каквото иска, да се задоволи. Щомъ го задоволите и постѫпите честно съ него, втори пѫть нѣма да ви посети. Въ този смисълъ злото е бирникъ, който взима отъ човѣка всичко онова, което е придобилъ по нечестенъ пѫть. Богатство, знание, сила, придобити по нечестенъ начинъ, чрезъ лъжа и насилие, ще ви се отнематъ. Като ви обере злото, вие ставате тихи, кротки, каквито сте били първоначално. Докато човѣкъ не започне да гледа на живота философски, съ спокойствие и вѫтрешенъ миръ, злото всѣкога ще го напада. Въ всичкитѣ си прояви човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Дойде ли до своитѣ удове, той трѣбва да се отнася съ тѣхъ внимателно, да не ги пресилва. Запримѣръ, той трѣбва да се отнася внимателно и грижливо съ краката и съ рѫцетѣ си. Вършатъ ли добре службата си, той не трѣбва да ги насилва, но да се вслушва въ гласа имъ, да знае, кога да ги остави да си починатъ. И тъй, свърже ли се съ своитѣ мозъчни центрове, човѣкъ е въ състояние да разбира своитѣ удове, да се разговаря съ тѣхъ. Опасно е, когато човѣкъ се подава на злото и го възприема въ себе си, както радиото възприема и предава вълнитѣ въ пространството. Опасно е, когато човѣкъ стане приемникъ или предаватель на злото. Като сила, която сѫществува въ природата, злото трѣбва да минава презъ човѣка, безъ той да се подава на неговото влияние. Подаде ли му се веднъжъ, той неизбѣжно ше носи последствията му. Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си, да не го чувашъ. Злото си служи съ дипломатически езикъ. То се разговаря и съ хората, и съ Бога. На Бога говори по единъ начинъ, а на човѣка — по другъ. Мнозина питатъ, защо е допуснато злото въ свѣта. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човѣка. Когато човѣкъ се качва на лудъ конь, злото веднага хваща юздитѣ на коня и го управлява. Започне ли човѣкъ да борави съ експлозиви, злото веднага ще излѣзе на пръвъ планъ. Употрѣби ли човѣкъ насилие нѣкѫде, злото веднага ще дойде при него. Като пострада известно време, човѣкъ научава урока си и знае вече, какъ да се справя съ злото, т. е. знае, какъ да живѣе. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ всѣкога намира начинъ да се справя съ злото. Когато не може да се справи съ известни природни сили, човѣкъ е въ областьта на злото. Нѣкой се оплаква, че една лоша мисъль минала презъ ума му. Този човѣкъ не подозира, че задъ тази нечиста, лоша мисъль се крие нѣкаква мощна сила. Всѣка лоша мисъль събужда въ човѣка потикъ да се бори съ нея, а това укрепва неговитѣ сили. Той започва да работи върху себе си, съ желание да се подигне, да се освободи отъ лошитѣ последствия на отрицателното въ свѣта. Отъ хиляди години насамъ хората се борятъ съ отрицателното въ себе си, съ злото, но въпрѣки това не сѫ го победили. Като се борятъ известно време съ злото, най-после тѣ отстѫпватъ, понеже намиратъ, че може да се живѣе по-леко, безъ борба и усилия. Като се провали въ борбата, човѣкъ казва, че условията били тежки, че животътъ билъ труденъ и т. н. Запримѣръ, срѣщате младъ, идеалистъ човѣкъ, който започва търговия. Той казва; Азъ нѣма да бѫда като другитѣ търговци, ще работя честно, всѣкога ще говоря истината. Като започне работата си, една-две години се проявява, както е казалъ, но щомъ навлѣзе по дълбоко въ търговията, полицитѣ и задълженията му се увеличаватъ, и той неусѣтно измѣня на себе си: започва да полъгва, да си служи съ интриги. Не, при каквито условия да изпадне, човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, да говори истината. Нѣкои се страхуватъ да говорятъ истината, да не се изложатъ предъ хората. Тѣ сѫ прави за себе си. Ако говори човѣкъ истината, ще се изложи предъ хората, но ако си служи съ лъжата, ще се изложи предъ Бога. Кое отъ дветѣ е за предпочитане? За предпочитане е човѣкъ всѣкога да говори истината. Съвременниятъ човѣкъ иска да бѫде ученъ, богатъ, силенъ. Добро е това желание, но човѣкъ трѣбва да си даде отчетъ, защо иска да бѫде богатъ, ученъ, силенъ. Ако подържа това желание въ себе си, за да има доброто мнение на хората, той е на кривъ пѫть. Стане ли богатъ, ученъ, силенъ при това положение, той скоро ще изгуби тия нѣща. Тѣ не сѫ поставени на здрава основа. Нѣкой обралъ единъ богатъ човѣкъ и съ паритѣ, които взелъ отъ него, прави добро на белнитѣ. Какъ мислите, прието ли е доброто на този човѣкъ? Тази проява може ла се нарече добра дотолкова, доколкото трѫбитѣ, презъ които водата минава, могатъ да кажатъ, че сѫ придобили нѣкакво благо отъ нея, Водата минава и заминава презъ трѫбитѣ, безъ да имъ даде нѣщо отъ себе си. Единственото нѣщо, което водата прави за трѫбитѣ, е това, че ги чисти. Следователно и апашътъ, като раздава ограбеното богатство на сиромаситѣ, остава чистъ. Ако го хванатъ, не могатъ да го обвинятъ въ кражба — нищо не намиратъ въ него. Той самъ нищо не е придобилъ отъ богатството си. Истинско добро е това, когато човѣкъ може да отдѣли нѣщо отъ себе си — отъ своя умъ, отъ своето сърдце, отъ своя собственъ трудъ. Дава ли отъ това, което е взелъ отъ другитѣ, чрезъ насилие или доброволно, той не прави никакво добро. Следователно, само ония природни сили могатъ да подигнатъ човѣка, до които той се е домогналъ чрезъ усилие на своята воля и чрезъ приложение на своитѣ дарби и способности. Като се натъкватъ на погрѣшкитѣ си, хората се запитватъ, какво нѣщо е доброто, т. е. правиятъ пѫть и какво — злото, т. е. кривиятъ пѫть. Вие знаете отъ геометрията, че голѣмината на крѫга се опредѣля отъ голѣмината на радиуситѣ, т. е. на правитѣ линии въ него. Отъ това гледище, ние казваме: Когато голѣмината на крѫга се опредѣля отъ дължината на неговитѣ радиуси, човѣкъ се намира въ закона на доброто и се движи въ правия пѫть, който му дава възможность да расте и да се развива. Когато дължината на правитѣ линии се опредѣля отъ голѣмината на крѫга, човѣкъ се намира въ закона на злото, т. е. въ ограничителнитѣ условия на живота. Следователно, не може ли човѣкъ да издържа на външнитѣ условия, при които се намира, това показва, че неговитѣ прави линии, т. е. неговитѣ мисли, принципи се ограничаватъ отъ крѫга. Външнитѣ условия не се измѣрватъ съ правитѣ линии, по които човѣкъ се движи. Човѣкъ самъ съзлава тѣзи линии, а външнитѣ условия не зависятъ отъ тѣхъ. Значи, абсолютното право не се опрелѣля отъ никакви криви линии, отъ никаква окрѫжность. Нѣкой казва. че живѣе по закона на любовьта. а въ сѫщность не изпълнява волята Божия. Можете ли да кажете, че този човѣкъ се движи по прави линии? Както живѣе човѣкъ, такива линии чъртае. Ако живѣе добре, той чъртае прави линии. Ако не живѣе добре, той чъртае криви линии. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ постѫпкитѣ си защото всѣка постѫпка, добра или лоша, има своитѣ последствия. Лошитѣ последствия внасятъ известно изопачаване на човѣшкия характеръ, вследствие на което човѣкъ грѣши. За разумнитѣ сѫщества погрѣшкитѣ на хората сѫ подобни на сѣнки, които художникът туря на картинитѣ си. Когато сѣнкитѣ не сѫ добре поставени, картината има нѣкакъвъ дефектъ. Кой какъ мине покрай нея, казва, че картината е добра, но има малъкъ дефектъ, който трѣбва да се изправи. Разумнитѣ сѫщества не се интересуватъ толкова отъ художника, колкото отъ картината и, ако той самъ не може да я изправи, тѣ му се притичатъ на помощь. — Не може ли картината да бѫде безъ поорѣшки? — Докато е на земята, човѣкъ не може да бѫде съвършенъ, по простата причина, че земята не може да се освѣтява едновременно отъ всички страни. Задачата на земята е да се върти около слънцето и около себе си. Какви сѫ последствията отъ нейното движение за живота на сѫществата, които живѣятъ на нея, тя не се интересува. Ако земята измѣни пѫтя на своето движение, културата на съвременнитѣ хора съвършено ще изчезне. Измѣни ли разстоянието си отъ слънцето, животътъ на земята сѫщо ще изчезне. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Ако човѣкъ се отдалечи отъ Бога, т. е. ако измѣни положението и разстояннето, на което е поставенъ, животътъ му ще се разруши. Значи, каквото е отношението на земяга къмъ слънцето, такова е отношението на човѣка къмъ Бога. Ако земята се отдалечава отъ слънцето, и човѣкъ се отдалечава отъ Бога. Ако земята се приближава къмъ слънцето, и човѣкъ се приближава къмъ Бога. Вѣрата въ човѣка е едно отъ условията да се приближи къмъ слънцето на живота. Близостьта на човѣка до слънцето не се опредѣля отъ физическото разстояние, но отъ възможностьта му да възприема повече слънчева енергия въ себе си и правилно да я обработва. Човѣкъ може да се излага съ часове на действието на слънчевата енергии, безъ да е придобилъ нѣщо. Този човѣкъ е подобенъ на счупена стомна. Каквото налѣете въ него, всичко изтича навънъ. За да се ползува отъ слънчевата енергия, човѣкъ трѣбва да организира мозъка си. Това е задачата на възпитанието. Човѣшкиятъ мозъкъ представя плоскость, която възприема и отразява слънчевата енергия. Който не може да регулира енергиитѣ на своя мозъкъ, той не може да бѫде здравъ, нито може да се развива правилно. Този законъ се отнася не само до индивида, но и до семейството, до обществото и до народа. И тъй, за да се приближи до слънцето, т. е. да възприеме неговитѣ енергии, неговитѣ блага, човѣкъ трѣбва да стане духовенъ, да даде пѫть на Божественото начало въ себе си. Това се отнася до отдѣлния индивидъ, до обществата и до народитѣ. Да бѫде човѣкъ духовенъ, това значи, да е свързанъ съ Бога. Свързанъ ли е съ Бога, молитвата му всѣкога ще бѫде чута. Сѫщото се отнася и до народитѣ. Запримѣръ, когато България се нуждае отъ пари, тя влиза въ връзка съ нѣкоя богата държава, като Англия. Въ този случай връзката на България съ Англия не е нищо друго, освенъ молитва. България влиза въ преговори съ Англия, т. е. моли се да й отпусне нѣколко милионенъ заемъ. Англия пъкъ представя ухото на Бога. Той чува молитвата на България и казва на Англия да й отпусне нѣколко милионенъ кредитъ. Нѣкои религиозни казватъ, че човѣкъ не трѣбва да се моли на хората. Не, ще се молишъ на хората, и на добритѣ, и на лошитѣ. Тѣ сѫ слуховиятъ апаратъ, чрезъ който вашата молитва се предава. Като стигне молитвата ви до разумнитѣ сѫщества, тѣ веднага запитватъ Бога, да отговорятъ ли на дадената молитва, или не. Понѣкога ви се отговаря, както сте желали; нѣкога отговорътъ е отрицателенъ, а често не получавате никакъвъ отговоръ. Като не знаете, че отговорътъ на молитвата ви, отправена къмъ нѣкои хора, е продиктуванъ отъ свѣтли, разумни сѫщества, вие се сърдите, наричате ги лоши, жестоки хора. Има случаи, когато вие отправяте молитвата си къмъ нѣкои човѣкъ въ неблагоприятенъ моментъ, когато или инсталацията му за възприемане е повредена, или нѣма нищо въ себе си, което може да ви даде. Вие трѣбва да бѫдете прозорливи, да знаете всѣки даденъ моментъ, какво е положението на възприемателя и на предавателя. Представете си, че двама души отварятъ бакалници на две различни улици. Единиятъ е напълнилъ бакалницата си съ различни стоки. Каквото пожелаете, всичко ще намѣрите въ неговата бакалница. Вториятъ купилъ само два-три артикула. Той иска да влага малко, а да печели много. Кой какъ мине край бакалницата му, отбие се за малко, но както влиза, така излиза, не намира това, което търси. Отбие ли се, обаче, въ другата бакалница, всичко намира. Трѣбва ли вториять бакалинъ да се сърди на хората, че не го посещаватъ, не отговарятъ на молитвата му да забогатѣе по-скоро? За да обърне вниманието на Господа, човѣкъ трѣбва да е напълнилъ дюкяна си съ стока. Само онзи може да напълни дюкяна си съ стока, които живѣе добре, които прилага Божественитѣ закони въ живота си. Каквато стока има въ себе си — красота, здраве, сила, знание, богатство, човѣкъ трѣбва да я изложи въ дюкяна си за продань. Който иска да купи една отъ тия стоки, той веднага отива въ бакалницата, дето сѫ изложени, и започва да прави изборъ, коя първо да купи. Обаче, влѣзе ли при втория бакалинъ, дето стоката е стара, вгорчена, той веднага ще излѣзе навънъ и втори пѫть нѣма да помисли да го посети. Чистота, искреность се иска отъ всѣки човѣкъ. Когато става въпросъ за проява на човѣка, всѣки трѣбва да се прояви така, както е създаденъ, безъ никакви преувеличения. Говори ли нѣщо, той трѣбва да говори истината, т. е. онова, което самъ е видѣлъ и чулъ и което разбира. Не постѫпва ли така, той заблуждава и себе си, и окрѫжаващитѣ. Ако ученикътъ излѣзе на изпитъ и не говори върху това, което е училъ, непременно ще бѫде скѫсанъ. Учительтъ не се интересува отъ произхода и положението, което ученикътъ заема въ обществото. Учительтъ иска да знае, доколко ученикътъ е училъ и какъ е асимилиралъ материала. — Ама азъ вѣрвамъ въ Христа, въ Бога. — Това не е важно. Всѣки човѣкъ вѣрва въ нѣщо, но важно е, доколко неговата вѣра се проявява въ живота му. Важно е, можешъ ли съ вѣрата си да мѣстишъ гори. — Едно време имахъ силна вѣра, бѣхъ силенъ, ученъ човѣкъ. — Важно е, какво си днесъ. Вѣра, която се губи, не е истинска. Това, което е ставало въ миналото, а днесъ не става, наричаме илюзии на живота. Това, което нѣкога е ставало, трѣбва да става и днесъ. То представя реалностьта на нѣщата. — Едно време бѣхъ добъръ, сега не съмъ добъръ. Едно време не правѣхъ погрѣшки, сега правя. Споредъ мене, човѣкъ има възможность да грѣши, но има възможность да живѣе добре, да не грѣши. Това зависи отъ усилията, които той прави, както и отъ будностьта на неговото съзнание. Като ученици, вие трѣбва да правите усилия, да преодолявате спънкитѣ, които се изпрѣчватъ на пѫтя ви. Безъ усилия нищо не можете да постигнете. — Ама Богъ е милостивь, ще ни помогне. — Ученикътъ не трѣбва да очаква на Божията милость. Той не трѣбва да злоупотрѣбява съ милостьта на Бога. Щомъ е ученикъ, човѣкъ трѣбва самъ да работи, да разчита на своитѣ сили. Какъ ще му се помогне отвънъ, това е другъ въпросъ. Ако разчита на външна помощь, човѣкъ ще остане невежа. Ако разчита на това, че грѣховетѣ му ще се простятъ, той ще остане завинаги грѣшникъ. Който иска да бѫде ученикъ, той трѣбва да работи съзнателно върху себе си. За да постигне желанията на своята душа, ученикътъ трѣбва да прави това, което не иска. Да прави това, което не иска, и да не прави това, което иска, подразбира изпълнение волята Божия. Който постѫпва така, той е поставилъ своята воля на заденъ планъ, а волята Божия — на първо мѣсто. Когато човѣкъ се откаже отъ своята воля и изпълнява волята Божия, Богъ пъкъ изпьлнява неговата воля. Мнозина се стремятъ къмъ Христа, искатъ да живѣятъ като Него. Тѣ се спиратъ върху силата, която Христосъ е ималъ, но не се запитватъ, какъ е живѣлъ Той, какъ се е справялъ съ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. По цѣли нощи Христосъ се е молилъ, размишлявалъ. Той отивалъ на планината, дето прекарвалъ въ уединение, въ постъ и молитва. Малцина могатъ да следватъ пѫтя на Христа. Усилия, любовь се иска отъ човѣка, за да върви въ правия пѫть. Право разбиране се иска отъ човѣка. Има ли право разбиране за законитѣ на живота и на природата, човѣкъ вижда, че между външнитѣ, механически закони и вѫтрешнитѣ, т. е. психически, има пълна аналогия. Този човѣкъ чете отъ книгата на природата и се учи отъ нея. Като пѫтува всрѣдъ природата и наблюдава, какъ канаритѣ издържатъ на голѣми бури и вѣтрове, безъ да се рушатъ и събарятъ, той си казва: Ако канарата може да издържа на бури и вѣтрове, не мога ли и азъ, като нея, да устоявамъ на противоречия и мѫчнотии? Види ли, че нѣкоя канара се е напукала, той си казва: И азъ мога да се напукамъ като нея. Този човѣкъ се учи отъ дърветата, които растатъ на високо, както и отъ тия, които изсъхватъ. Той намира пълна аналогия между външния, обективенъ свѣтъ, и своя субективенъ свѣтъ и се поучава. Следователно, човѣкъ трѣбва да се учи отъ минералитѣ, отъ растенията, отъ животнитѣ, отъ хората. Защо едно дърво се развива добре, а друго изсъхва, има причини за това. Ето защо, иска ли да стане ученъ, богатъ, силенъ, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие това, което желае, и да го приложи, както за свое добро, така и за доброто на своитѣ ближни. Има смисълъ човѣкъ да бѫде ученъ, но да внася свѣтлина въ умоветѣ на хората, а не да ги заблуждава. Има смисълъ човѣкъ да бѫде богатъ и силенъ, но да подига ближнитѣ си, а не да ги събаря. Съвременнитѣ религиозни казватъ: Добре е човѣкъ да бѫде ученъ, силенъ, богатъ, но той трѣбва да признава Бога, да обича хората. Какво нѣщо е обичьта? Така, както съвременнитѣ хора разбиратъ обичьта, тя е особенъ родъ търговска сдѣлка: ако давашъ нѣщо, ще получишъ; ако нищо не давашъ, нищо нѣма да получишъ. Значи, обичьта подразбира плащане за свършване на нѣкаква работа. Въ българския животъ има обичай, когато момата се жени, цѣлува рѫка на свекъра и мѣта на рамото му нова риза. Той я цѣлува по челото и дава въ рѫката й златна монета. Това е особенъ родъ обичь, въ която цѣлувката представя заплата за нѣщо дадено. Такива сѫ отношенията на бакалина и неговитѣ клиенти. Като отиде на бакалницата, клиентътъ взима стока и плаща. Докато плащането е редовно, отношенията между търговеца и клиента сѫ правилни. Щомъ престане плащането, отношенията се развалятъ, т. е. обичьта изчезва. Най-малката лъжа въ отношенията на хората е въ състояние да ги отдалечи едни отъ други, да намали обичьта имъ. Така гледатъ на човѣка и въ невидимия свѣтъ. Разумнитѣ сѫщества измѣнятъ отношенията си къмъ човѣка за най-малката лъжа, съ която той може да си послужи. Казано е въ Писанието, че ако праведниятъ се върне въ свѣта и сгрѣши, правдата му нѣма да се вмѣни, т. е. нѣма да се спомене. Ако грѣшникътъ измѣни живота си и влѣзе въ правия пѫть, грѣхътъ му ще се заличи. Това показва, че животътъ на човѣка се опредѣля отъ началото и отъ края. Като се говори за религиозенъ, за духовенъ, за ученъ човѣкъ, намирамъ, че такива хора не сѫществуватъ, но сѫществува религиозно, духовно чувство. Сѫществува разбиране на ученъ човѣкъ, а не ученъ. Самъ по себе си човѣкъ не може да бѫде нито религиозенъ, нито духовенъ, нито ученъ, нито добродетеленъ, но той се ражда съ възможности да бѫде такъвъ. Впоследствие той става духовенъ, ученъ или добродетеленъ човѣкъ. Нѣкой човѣкъ е добъръ, защото е правилъ усилия да бѫде добъръ. Другъ е ученъ, защото е правилъ усилия да бѫде ученъ. Обаче, нито духовностьта, нито ученостьта, нито добродетельта сѫ присѫщи качества на човѣка. Нѣкой челъ единъ авторъ, втори, трети, възприелъ тѣхнитѣ теории и възгледи и после минава за ученъ. Това не е ученъ човѣкъ. Ще дойде день, когато авторитѣ ще си взематъ своитѣ теории. Какво ще остане отъ ученитѣ хора? За да не изгуби това, което е придобилъ, човѣкъ трѣбва да плаща. За всичко, което сте придобили, трѣбва да платите, съ лихвитѣ даже. Сега, като ученици, вие се нуждаете отъ положителна наука, която може да организира мислитѣ и чувствата ви. Дойдете ли до тази наука, вие ще имате абсолютна мѣрка за нѣщата. Ако още не сте придобили тази наука, това не трѣбва да ви обезсърдчава. Достатъчно е да имате образецъ, какъ да работите. Щомъ искрено се стремите къмъ нея, единъ день ще я придобиете. Трѣбва ли ученикътъ отъ първо отдѣление да се обезсърдчава, че не е въ осми класъ? Той ще минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ единъ класъ въ другъ, докато дойде до университета. Щомъ свърши университетъ, ученикътъ има още да учи и да прилага, докато се усъвършенствува. Животътъ изисква съвършени хора. Мислите ли, че ако отидете на небето съ сегашнитѣ си знания, ще ви приематъ? Влѣзе ли човѣкъ неподготвенъ въ небето, веднага ще му дадагъ нѣкоя долна служба, която скоро ще го отегчи. Една баба се молила дълго време да отиде на небето, да поживѣе малко между възвишенитѣ сѫщества, да си почине отъ тежкия животъ на земята. Една вечерь тя сънувала, че отишла па небето. Като влѣзла вѫтре, първото нѣщо, коего видѣла, било една голѣма маса, предъ която седѣли 24 старци, съ бѣли, свѣтли дрехи; предъ всѣки старецъ имало по една отворена книга. Като я видѣли, единъ отъ тѣхъ я запиталъ: Бабо, защо си дошла тукъ? — Дойдохъ да си почина малко, да си поживѣя свободно, да не мисля за тежкия земенъ животъ. — Знаешь ли да четешъ? — Не зная нито да чета, нито да пиша. Когато бѣхъ на земята, не искахъ да уча, виждаше ми се мѫчна работа. — Щомъ е така, ние ще те назначимъ на служба, да носишъ вода. Който дойде между насъ, той непременно трѣбва да работи. Тукъ не се приематъ хора безъ работа. Като поседѣла малко, бабата си казала: По-добре да се върна на земята да уча, че като дойда втори пѫть на небето, да ме назначатъ на по-висока служба. Казвамъ: Много хора, учени и прости, като отидатъ на небето, ще бѫдатъ назначени на служба, да носятъ вода. Не е лошо да носи човѣкъ вода, но година-две; остане ли съ десетки години да носи вода, той ще се отегчи. Ако човѣкъ носи вода механически, безъ да разбира дълбокия смисълъ на тази работа, той скоро ще се отегчи. Обаче, разбере ли носенето на вода като символъ. той ще се насърдчи. Водата е символъ на живота. Като носи вода, човѣкъ изучава законитѣ на живота. Истинскиятъ животъ чисти, мие, разтваря утайки. Следователно, пуснете ли този животъ въ себе си, той, като водата, ще разтвори утайкитѣ, нечистотиитѣ останали отъ миналото и ще ви въведе въ новия животъ. Утайкитѣ въ живота представятъ старитѣ мисли, чувства и възгледи, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Това значи, да носи човѣкъ вода. Това значи, да изучава човѣкъ законитѣ на великия животъ и да ги прилага. Сега, пазете се отъ онѣзи нѣща, които постоянно ви спъватъ. Запримѣръ, често вие говорите много, но не на мѣсто; мислите много, но не на мѣсто; тревожите се много, но не на мѣсто; почивате много, безъ да имате нужда; спите много, но не лѣгате на време и не ставате на време; търсите лесния пѫть, но безъ време; очаквате да станатъ чудеса въ живота ви, безъ да разбирате законитѣ на природата. Въ природата чудеса не сѫществуватъ. Всѣко неразбрано нѣщо е чудо, а всѣко разбрано нѣщо е естествено. То е постигнато по естественитѣ закони. Непостигнатитѣ нѣща сѫ чудеса, а постигнатитѣ — естествени резултати, които почиватъ на разумни природни закони. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ силна, мощна мисъль. Силната мисъль не се заключава въ многото говорене, въ тревогитѣ, въ отричане на нѣщата. Каква мисъль има въ отричане на живота, на любовьта? Не е въпросъ човѣкъ да отрича нѣщата, но той трѣбва да прояви живота, любовьта и доброто въ себе си. Какъ трѣбва да прояви човѣкъ доброто и любовьта си? Като дойде въ дома му нѣкой гладенъ, уморенъ пѫтникъ, той трѣбва да стопли вода да измие краката му. После да му сготви чорбица, да си хапне добре. Най-после да му предложи чисто легло да си почине. Ако не е доволенъ отъ приема, пѫтникътъ не е разбралъ и оценилъ доброто. Нѣма да мине много време, ще го заставятъ да плати за всичко, което му е дадено. Ако е благодаренъ, ще го поканятъ и втори пѫть да ви посети. Неблагодарниятъ е лошъ човѣкъ. Той иска съ лъжа да си пробие пѫть въ живота. Благодарниятъ е добъръ човѣкъ. Дето отиде, той е добре дошълъ. Който лъже, той е длъженъ да плати за всичко, което му е дадено. Който говори истината, той получава всичко даромъ. Следователно, приематъ ли ви добре въ единъ домъ, благодарете, че сте срещнали добри хора, които изпълняватъ волята на своя Господарь. Никога не пожелавайте да лежите на гърба на добрия човѣкъ, да ви носи постоянно съ себе си. Благородство се иска отъ човѣка. Днесъ отъ всички хора се изисква знание, свѣтлина и свобода, да пазятъ благата, които имъ се даватъ, а сѫщевременно правилно и разумно да ги разпредѣлятъ. Това може да постигне човѣкъ чрезъ Божествсната наука, която наричаме „наука на вѣчно движение“. Тъй щото, когато иска да бѫде господарь, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание, да се справя съ труднигѣ условия на живота. Нѣма ли знания и свѣтлина да се ориентира въ живота, той ще бѫде играчка на условията. Представете си, че единъ неподготвенъ човѣкъ стане господарь на десеть умни слуги. Знаете ли, какво ще бѫде неговото положение? Той ще се намѣри въ положението на единъ листъ, подхвърлянъ отъ вѣтъра на всички страни. Този господарь трѣбва да бѫде съобразителенъ, да отдаде правото на своитѣ слуги, да ги признае за свои професори, отъ които да се учи. Тѣ ще нареждатъ работитѣ, а той ще се подписва. Като ученици на Велика Школа, всѣки отъ васъ ще бѫде поставенъ въ това положение, именно, да управлява десеть умни слуги. Ако се справи съ положението си, той оправдава службата си — господарь. Не може ли да се справи, той ще се натъква на голѣми противоречия и мѫчнотии. Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ живота. Не, човѣкъ трѣбва да преобрази живота си, както растенията превръщатъ нечистата материя въ елементи, необходими за тѣхното развитие, както земнитѣ пластове филтриратъ водата, и както огъньтъ изгаря всичко нечисто, като остава само чистото, вѣчното. Божественитѣ енергии — вода, въздухъ, свѣтлина и огънь, ще минатъ презъ човѣшкия умъ, презъ човѣшкото сърдце и презъ човѣшката воля, да премахнатъ всичко непотрѣбпо и нечисто и да остане само вѣчното, чистото. като основа на бѫдещия му животъ. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 15. Лекция отъ Учигеля, държана на 4 декемврий, 1929 г. София.— Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now