Ани Posted September 19, 2023 Share Posted September 19, 2023 От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Наука за езика Т. м. Псаломъ 119, алефъ. Какво става съ снѣга и съ леда, когато се топятъ? Тѣ губятъ своята красота и цвѣтъ. Подъ думата снѣгъ и ледъ разбираме илюзиитѣ, съ които човѣкъ живѣе на земята. Както снѣгътъ и ледътъ се топятъ и нищо не остава отъ тѣхната форма, красота и цвѣтъ. така и илюзиитѣ се топятъ и изчезватъ. Като се намѣри предъ такова положение, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ, не струва да се живѣе. Защо животътъ нѣма смисълъ? Защото илюзиитѣ на човѣка изчезватъ. Снѣгътъ изчезва, топи се, но идеята за чистота, която се крие въ неговия цвѣтъ, остава вѣчна. Бѣлиятъ цвѣтъ е символъ на чистота. Тази е причината, поради която хората се стремятъ къмъ бѣлия цвѣтъ. Тѣ носятъ и долни, и горни дрехи бѣли, особено лѣтно време. Съвременнитѣ хора иматъ задача да изучаватъ цѣлокупния животъ, а не само неговитѣ частични прояви. Тѣ иматъ предъ видъ изучаване живота на душата, нейното слизане и възлизане, т. е. раждане и заминаване. Раждането не е нищо друго, освенъ обличане съ свѣтли, съ бѣли, празнични дрехи. Раждането, младостьта е обличане на душата съ бѣли, празнични дрехи. Остаряването и смъртьта представятъ събличане на бѣлитѣ, свѣтли дрехи и обличане на стари, тъмни дрехи. Като се погледне въ такива дрехи, човѣкъ казва, че е остарѣлъ и тръгва по магазинитѣ да търси нови, свѣтли дрехи, съ които отново да се облѣче. Не е лесно човѣкъ да съблѣче старитѣ си дрехи и да се облѣче въ нови. Колкого да е недоволенъ отъ старитѣ си дрехи, човѣкъ мѫчно се отдѣля отъ тѣхъ. Той е привикналъ на тѣхъ, не му се иска да ги свали отъ гърба си. Ценни сѫ старитѣ дрехи на човѣка, защото върху тѣхъ е написанъ цѣлиягъ му животъ. Тѣ сѫ пълни съ спомепи и преживявания. За да облѣче нови дрехи, човѣкъ трѣбва да препише на тѣхь всички свои опитности, които е придобилъ на земята. Това, което ученитѣ наричатъ предаване на наследствени чърти отъ едно поколѣние на друго, не е нищо друго, освенъ преписване на новитѣ дрехи всичко онова, което е било написано на старитѣ. Въ това отношение човѣкъ мяза на списъкъ, на който сѫ написани книгитѣ на една библиотека. Има грамадни библиотеки, които съдържатъ около единъ милионъ и половина или два милиона книги. Който завежда тази библиотека, той си знае, какъ се справя съ нея. Не е лесно да чисти човѣкъ праха на тия книги. Въ всички времена и епохи хората сѫ се стремѣли да се домогнатъ до положително обяснение на живота. И днесъ още се стремятъ къмъ правилно изясняване на живота. Като не разбиратъ благата и привилегиитѣ, които иматъ надъ всички животни, хората казватъ за нѣкого, че се е родилъ въ щастливъ моментъ на земята. Всички хора сѫ родени въ щастливъ моментъ. Какво по-голѣмо щастие може да търси човѣкъ отъ това, че се е родилъ човѣкъ, изправенъ на два крака, а не животно, което ходи на четири крака? Да има за основа добродетельта и на нея да стѫпва, това е една привилегия за човѣка. Да бѫдатъ рѫцетѣ му свободни, това е друга привилегия за човѣка. Животнитѣ сѫ лишени отъ тѣзи привилегии. Рѫцетѣ имъ, които символизиратъ закона на правдата, сѫ превърнати въ крака. Правдата у тѣхъ не е застѫпена. Мозъкътъ на човѣка е поставенъ въ съвсемъ различно положение отъ това, въ което е поставенъ животинскиятъ. Засега човѣкъ представя най-усъвършенствуваната машина на земята, снабдена съ своето вѫтрешно радио, да схваща вълнитѣ, които идатъ отъ разумния свѣтъ. Днесъ всички хора търсятъ щастието вънъ отъ себе си, безъ да подозиратъ, че то се крие въ върха на тѣхния езикъ. Каквото езикътъ каже, всичко става. Чудеса може да прави езикътъ! Езикътъ подига човѣка, но той може и да го събори. Това зависи отъ огъня, съ който е запаленъ. Ако езикътъ е запаленъ отъ огъня на ада, човѣкъ се намира въ голѣма опасность. Запали ли се съ този огънь, човѣкъ се излага на голѣми страдания. Ако не знае, какъ да се справя съ езика си, той ще се намѣри въ голѣми мѫчнотии. За да избѣгне тия мѫчнотии, човѣкъ трѣбва да познава науката за контролиране на езика. Езикътъ на човѣка е единъ отъ органитѣ, свързанъ съ висшия свѣтъ. Интелигентно сѫщество е езикътъ. Милиони клетки работятъ въ него, за да подържатъ живота му. Съ езика си човѣкъ яде, опитва вкуса на хранитѣ, говори, пише, като писатель. Една лоша дума, казана съ езика, съ години не може да се забрави. Човѣкъ носи последствията на тази дума дълго време. Думитѣ, изказани чрезъ езика. криятъ голѣма динамическа сила въ себе си. Като знаете това, изучавайте езика си, както географътъ изучава земята, както астрономътъ — небето. Не мислете, че езикътъ е единъ безотговоренъ мускулъ въ човѣшкия организъмъ. Всѣки органъ въ човѣшкия организъмъ крие въ себе си велики тайни. Езикътъ, затворенъ въ устата на човѣка, сѫщо крие въ себе си велики тайни, които трѣбва да се изучаватъ. Сега на васъ предстои изучаването на езика. Който разбира науката за езика, той е магъ, всичко може да направи. Който разбира науката на окото, той всичко вижда, всичко може да направи. Хората говорятъ за възпитание и самовъзпитание, а не знаятъ, отде да започнатъ. Тѣ изучаватъ френология, физиогномия, хиромантия и редъ още науки, но не се спиратъ върху езика. Тѣ не подозиратъ, че трѣбва да започнатъ отъ езика — отъ най-малкия удъ въ своя организъмъ. Доброто и злото е написано на езика. При всѣка добра или лоша проява на човѣка, езикътъ започва да се движи. При доброто се движи по единъ начинъ, при злото — по другъ начинъ. Отъ човѣка зависи, какъ да направлява езика си, но за да дойде до това положение, той трѣбва да изучава неговитѣ движения. Голѣмъ магъ е човѣшкиятъ езикъ. Езикътъ е изразъ на разумностьта въ човѣка. Окото е наблюдатель, отдалечъ вижда нѣщата, а езикътъ прави познанства, посрѣща и изпраша хората. Въ това отношение той е голѣмъ дипломатъ. Като говоря за езика, азъ нѣмамъ предъ видъ неговата външна форма. т. е. мускула, отъ който е направенъ. Азъ имамъ предъ видъ силата, която се крие въ него. Езикътъ е свързанъ съ словото, а силата на човѣка е въ словото. Като мисли за езика си, човѣкъ се свързва съ словото. Като мисли за словото, той се свързва съ истината. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Като мисли за истината, човѣкъ се свързва съ свободата. Като мисли за свободата, човѣкъ се свързва съ живота, защото животътъ се проявява само вь свободата. Човѣкъ е дошълъ на земята, именно, за това, да изучава словото, истината, свободата и живота, въ които е потопенъ. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-голѣмитѣ си нещастия пакъ е щастливъ. Който е дошълъ до това познание, той и въ ада може да се чувствува като на курортъ. За разумния и мѫчнотиитѣ сѫ благословение; за неразумния мѫчнотиитѣ сѫ адъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ знание, но не книжно, а живо, проявено знание. Нѣкой гледа линиитѣ на рѫката си и казва, че линиитѣ на сърдцето, на ума, на живота, на сѫдбата му сѫ добре развити. Въ сѫщность той не проявява нито ума, нито сърдцето, нито живота си. Добре развити линии сѫ ония, които иматъ живо проявление. Какво се ползува човѣкъ отъ красивитѣ си пръсти, ако не проявява своята воля, справедливость, разумность, съобразителность? Човѣкъ се нуждае отъ живи линии, а не отъ мъртви. Когато Словото влѣзе въ човѣка, тѣзи линии напълно оживяватъ. Казано е въ Битието, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть, после му вдъхналъ живо дихание, и той станалъ жива душа. Значи, докато Богъ не бѣше вдъхналъ живо дихание, човѣкъ билъ безжизнено сѫщество. Щомъ вдъхналъ живо дихание въ него, т. е. щомъ вложилъ Словото си, човѣкъ станалъ жива душа. Великъ моментъ представя създаването на първия човѣкъ! Едва ли има по-великъ моментъ отъ този за човѣка, както и за всички живи сѫщества. Първиятъ човѣкъ, като моделъ, и до днесъ още е изложенъ на показъ, да го гледатъ всички живи сѫщества, всички ангели. Първиятъ човѣкъ, т. е. оригиналътъ е на небето, а останалитѣ хора, които сѫществуватъ по лицето на земята, сѫ копия на този оригиналъ, по-далечъ или по-близо до него. Който иска да види, какво представя оригиналътъ на човѣка, той трѣбва да отиде на небето. Тамъ ще види, какво значи изкуство. Който е видѣлъ този образъ, той никога не може да го забрави. Откакъ е създаденъ до днесъ той е живъ и продължава да живѣе. Иска ли да го следва, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, всѣки день да изправя линиитѣ си, да ги съживява. Ако човѣкъ не може да прави добро, рѫцетѣ му сѫ мъртви. Ако не може да мисли добре, умътъ му е мъртавъ. Ако не може да люби, сърдцето му е мъргво. Ако не може да движи очитѣ си правилно и да вижда красотата на нѣщата, той е мъртавъ за истината. Ще кажете, че всички хора движатъ очитѣ си. Всички движения не сѫ правилни. Въ движенията на хората има разлика: едни сѫ механически, а други — живи, съзнателни. Съвременнитѣ хора трѣбва да приложатъ мисъльта си, да се освободятъ отъ механическия животъ. Запримѣръ, като се натъкватъ на неблагоприятни условия, тѣ търсятъ механически начини, да се справятъ съ тѣхъ. Ако е студено на рѫцетѣ имъ, тѣ турятъ рѫкавици, да се стоплятъ. Понѣкога и рѫкавицитѣ не помагатъ, рѫцетѣ имъ пакъ сѫ студени. Тѣ не подозиратъ, че съ мисъльта си могатъ да се изолиратъ отъ студа. Мощно нѣщо е човѣшката мисъль. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да се бори съ студа чрезъ мисъльта си, т. е. не е правилно да изразходва енергията на мисъльта си напразно. Не, щомъ има мисъль, човѣкъ трѣбва да я прилага навсѣкѫде. Човѣшкиятъ организъмъ разполага съ такава топлина, която може да му помогне да преодолѣе всички външни условия. Топлината на човѣшкия организъмъ и неговата мисъль сѫ въ състояние да преодолѣятъ всички неблагоприятни условия въ живота. Освенъ външния студъ, въ човѣка се явява и вѫтрешенъ студъ, предизвиканъ отъ голѣма скръбь. За да се справи съ този студъ, човѣкъ трѣбва да увеличи своята вѫтрешна топлина. Това сѫ процеси, които ставатъ постянно въ човѣка. Когато живѣе правилно, човѣкъ запазва нормалната топлина на сърдцето си и нормалната свѣтлина и сила на ума си. Не живѣе ли правилно, той постепенно ги губи, вследствие на което прибѣгва къмъ външни, спомагателни срѣдства. Когато желанията на човѣка станатъ повече отъ възможноститѣ за тѣхното реализиране, той нарушава своя естественъ животъ, вследствие на което се натъква на голѣми мѫчнотии и противоречия. Всѣко желание, всѣка мисъль, всѣко чувство въ човѣка трѣбва да се хранятъ. Тѣ сѫ живи сѫщества, и животътъ имъ трѣбва постоянно да се подържа. Нѣма ли достатъчна храна, съ която човѣкъ да задоволи желанията си, едно следъ друго тѣ умиратъ и му създаватъ ненужни страдания. Лѣтно време и бедниятъ овчарь може да завъди много овце, защото има богати пасбища, на които тѣ ще се хранятъ. Зимно време, обаче, условията сѫ други. Пасбищата сѫ покрити съ снѣгъ, никѫде нѣма трева. Овчарьтъ е длъженъ да ги храни самъ, да имъ купува храна. За неговитѣ срѣдства това струва скѫпо. Като не може да ги изхрани, една следъ друга овцетѣ измиратъ. И тѣ страдатъ, и той страда. Следователно, не раждайте повече желания, отколкото сѫ възможноститѣ ви за тѣхното отглеждане. Нѣма ли възможность да храни много мисли и желания, човѣкъ трѣбва да се ограничи съ една мисъль, съ едно желание, но да ги изхрани добре, да станатъ самостоятелни, сами да подържатъ живота си. Следователно, дойде ли човѣкъ до положение, неговитѣ мисли, желания и постѫпки да станатъ самостоятелни, да му помагатъ, това значи, да бѫде той магъ, да разполага съ магическата прѫчица на всѣко време. Пожелае ли да яде, той ще тропне съ прѫчицата, и яденето ще бѫде предъ него. Нахрани ли се, пакъ ще тропне съ прѫчицата, и яденето ще се дигне. Докато дойде до положението, да бѫде господарь на своитѣ мисли и желания, човѣкъ първо ще имъ бѫде слуга. Тѣ ще заповѣдватъ, а той ще изпълнява. Въ пѫтя на човѣшкото развитие това е неизбѣженъ процесъ. За да бѫде господарь, първо човѣкъ трѣбва да бѫде слуга. За да бѫде учитель, първо трѣбва да бѫде ученикъ. Като говоря за хора, които владѣятъ магическата прѫчица, мнозина се съмняватъ въ това. Тѣ казватъ, че не сѫ виждали такива хора и не вѣрватъ въ сѫществуването имъ. Ако човѣкъ не вижда нѣщо, това не значи, че то не сѫществува. Ако пъкъ вижда нѣщо, това не значи, че е видѣлъ реалностьта на нѣщата. Човѣкъ слуша по радиото много гласове, нищо не вижда, но тия хора, които пѣятъ и говорятъ, сѫществуватъ нѣкѫде. Той вижда на платното на кинематографа хора, животни, дървета, слуша гласове, но всичко това е отражение на реалностьта, т. е. сѣнки, а не действителность. Съ тия хора, които говорятъ и пѣятъ по радиото, както и съ тия, които виждате на платното, не можете да се разговаряте. Тѣ минаватъ като нереални величини; въ сѫщность едни отъ тѣхъ сѫ реални, а други — нереални. Ще дойде день, когато ще виждате хората, които говорятъ по радиото, ще се разговаряте съ тѣхъ и ще разберете, кои сѫ действителни лица и кои — недействителни. Да се върнемъ къмъ науката за езика. Като не познаватъ тази наука, хората се чудятъ, защо страдатъ. Ако я познаваха, тѣ щѣха да разбератъ, че много отъ страданията имъ се дължатъ, именно, на непознаването й, на неспазване на нейнитѣ закони. Нѣкой казва, че обича нѣкого, но следъ известно време престава да го обича. Защо? Защото не прилага правилно законитѣ на езика. Той не знае, кога каква дума да произнесе, вследствие на което казалъ много думи на възлюбения си. И възлюбениятъ му, отъ своя страна, отговорилъ по сѫщия начинъ. И двамата се обидили единъ другъ и не искатъ повече да се видятъ. Като изучавате науката за езика, приложете я първо къмъ Бога. Обикнете Бога съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила и се учете отъ Него. Той ще ви учи, какъ да говорите, какви думи да избирате, какъ да движите езика си и т. н. Като обикнете Бога, тогава можете да обичате и хората. Постѫпите ли обратно, постоянно ще губите любовьта си. Ако Богъ не е взималъ участие въ живота на човѣка, ако и до днесъ не продължава да се интересува отъ неговия животъ, нищо не би излѣзло отъ него. Богъ каза: „Да направимъ човѣка по образъ и подобие свое“. Той вложи въ човѣка особена способность — да говори. Говорътъ е присѫщъ само на човѣка. Никое друго животно не може да говори. Само на човѣка е дадено разумното слово, да говори съзнателно. Затова е казано въ Писанието: „По думитѣ си ще се оправдаешъ и по думитѣ си ще бѫдешъ сѫденъ“. Отъ езика на човѣка зависи неговото щастие или нещастие. Следователно, иска ли да говори съ нѣкого, човѣкъ първо трѣбва да очисти езика си. Ако при разговора си съ своя ближенъ, човѣкъ трѣбва да чисти езика си, колко повече трѣбва да бѫде езикътъ му чистъ, когато отправя молитвата си къмъ Бога. Ще каже нѣкой, че при Бога човѣкъ може да се яви такъвъ, какъвто е. Не, човѣкъ ще застане на молитва само тогава, когато е изчистилъ и измилъ езика си добре. Трѣбва ли синътъ да се яви при баща си такъвъ, какъвто се е върналъ отъ веселбитѣ си съ своитѣ приятели? Той ялъ, пилъ, цѣла нощь не спалъ и мисли, че като се яви при баща си, последниятъ ще му се зарадва. Не, той първо трѣбва да си отспи, после да се измие, изчисти и така да се яви при баща си, разумно да се разговаря. Трѣбва ли войникътъ да се яви при своя генералъ раненъ, съ отрѣзани рѫце, да му засвидетелствува своята обичь? Види ли го въ това положение, генералътъ първо ще го изпрати да се лѣкува, и после, като оздравѣе, ще го приеме на разговоръ. Истинска молитва е онази, която човѣкъ отправя къмъ Бога следъ като се е изчистилъ, преоблѣкълъ, т. е. следъ като се е върналъ въ състоянието, въ което първоначално е билъ. Човѣкъ трѣбва да се върне въ първото си положение, както е билъ създаденъ, и оттамъ да започне живота си. Човѣкъ трѣбва да се яви при своя Създатель въ първоначалната си красота и чистота. Въ това седи достоинството на човѣка. Всѣка домакиня, която сама чисти и нарежда кѫщата си, има достойнство за себе си, за своя домъ. Оставя ли всичко на слугитѣ си и мисли само за обличане, за разходки, тя нѣма достойнство за себе си. Достойнството на човѣка се заключава въ владѣене науката за езика. Владѣе ли тази наука, той знае, какъ да говори. Той никога нѣма да се оплаква отъ живота си, отъ положението, което заема въ обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя съ него. Високото положение на човѣка се опредѣля отъ умѣнието му да го изпълни, както трѣбва. Ето, князътъ на свѣта имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слѣзе на земята да изправи погрѣшката си. Отъ князъ на небето той слѣзе на земята като обикновенъ човѣкъ, лишенъ отъ всѣкаква власть и величие. Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този старъ князъ, който намира, че животътъ нѣма смисълъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва. Каквото казва този князъ, това повтарятъ всички хора следъ него, като папагали. Не се подавайте на лъжитѣ на този князъ. Слушайте го, какво говори, но не следвайте неговия пѫть. Борете се съ всички сили срещу това, което той ви говори, безъ да се подавате на неговото влияние. Ако нѣкой пѫть ви повали на земята, пакъ не се подавайте на влиянието му. Знайте, че краятъ решава борбата. Не мислете, че всѣкога ще бѫдете надъ мѫчнотиитѣ. Ще падате, ще ставате, но нѣма да отстѫпвате отъ принципитѣ на Божественото. Дойде ли страхъ, безвѣрие, малодушие, обезсърдчение, пакъ не се подавайте. Знайте, че това сѫ противодействия, които не сѫ ваши. Дръжте въ ума си мисъльта, че ви е дадена сила, разумность, свѣтлина, да виждате нѣщата, да ги разбирате и да се справяте съ мѫчнотиитѣ. Богъ е на страната на ония, които се борятъ за славата, за името Му. Той никого нѣма да изостави, но трѣбва да минете презъ борби, презъ мѫчнотии и изпитания. Каквито противодействия да срѣщате, знайте, че тѣ се дължатъ на вашитѣ неприятели, които искатъ да ви спъватъ въ великата цель на животв ви. Въ какво седи великата цель на човѣшкия животъ? Да бѫде свободенъ човѣкъ и да служи на любовьта, това е великата цель на човѣшкия животъ. Всички хора говорятъ за свобода, но не сѫ свободни. Свободенъ е само онзи, който, каквото каже, става. Свободниятъ познава езика на природата и се разговаря съ нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша. Каквото животътъ и природата му изпратятъ, той всичко приема съ радость и безъ страхъ. Той не се плаши отъ сиромашия, отъ болести и страдания. Той ги приема съ радость, защото знае, че ще научи нѣщо отъ тѣхъ. Тѣ криятъ въ себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползува отъ тия блага; който не ги разбира, тѣ минаватъ край него, безъ да му дадатъ нѣщо отъ своитѣ блага. Като не разбиратъ законитѣ на живота, нѣкои казватъ, че безъ да учатъ, Духътъ ще имъ каже, какво да правятъ. Не е достатъчно само да ви говори Духътъ, но вие трѣбва да бѫдете готови, каквото Той ви каже, да го изпълните. — Ами ако ни каже нѣщо, което не ще можемъ да направимъ? — Каквото Духътъ казва на човѣка, той може да го направи. Чуете ли да ви се казва нѣщо, което не можете да направите, ще знаете, че това не сѫ думи на Духа. Духътъ спусна отъ небето плащаница, пълна съ различни животни и каза на Петра: „Вземи и яжъ!“ Той отговори: Господи, не съмъ ялъ нищо нечисто, не мога да ямъ и сега. — Това, което Богъ е осветилъ, е чисто. Апостолъ Петъръ не разбра символа, който бѣше скритъ въ това видение. Ако на религиозния човѣкъ кажатъ, че трѣбва да изучава всички науки, той отговаря, че не се интересува отъ други науки, освенъ отъ Божествената. Това е неразбиране. За да стане силенъ, човѣкъ трѣбва да изучава всички науки. Не само да учи, но той трѣбва да тури въ действие своя умъ, своето сърдце и своята воля, като започне отъ най-малкитѣ работи. Коя е най-малката работа, която човѣкъ може да свърши? Това е единъ отъ труднитѣ въпроси. Като стане сутринь, човѣкъ трѣбва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено. Следъ това ще наблюдава, каква е първата мисъль, първото чувство и първата дума, които сѫ минали презъ него, и да следи, какъ ще прекара цѣлия день. Тѣ опредѣлятъ посоката на неговото движение. Като знаете това, стремете се да мислите за красивото въ свѣта, а не за неприятнитѣ работи, които сѫ временни, преходни положения въ човѣшкия животъ. Станешъ ли сутринь, отправи една свѣтла мисъль, едно красиво чувство и една сладка дума къмъ Господа. Постѫпишъ ли така, всичкитѣ ти работи ще се наредятъ добре. Хората не успѣватъ въ живота си, защото очакватъ щастието си по начинъ, какъвто тѣ разбиратъ. Това е невъзможно. Ако срещнете двама мѫдреци, ще видите, че и тѣ даже не действуватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ могатъ да иматъ еднакви цели и стремежи. но методитѣ имъ сѫ различни. Двама души, въ единъ и сѫщъ моментъ, не могатъ да произведатъ едно и сѫщо явление, Коя е първата дума, която човѣкъ трѣбва да произнася всѣка сутринь, като стане отъ сънь? Ще кажете, че тя е думата „любовь“. Наблюдавайте се и вижте, кой каква дума произнася. Първата дума, която човѣкъ произнася е различна за всѣки човѣкъ. При това, всѣки день той произнася различни думи. Отъ начина и интонацията на изговарянето зависи силата, която човѣкъ е вложилъ. Запримѣръ, нѣкой казва на възлюбената си, че я обича. Това не е достатъчно, за да я убеди въ обичьта си. Силата на обичьта, на любовьта на човѣка се опредѣля отъ интонацията, съ която тия думи се произнасятъ. Любовьта е колективенъ, а не единиченъ актъ. Когато нѣкой люби, цѣлото небе и цѣлата земя взиматъ участие. Нѣкой иска да люби, но никой нищо да не знае за любовьта му. Това не може да се избѣгне. Богъ е Любовь. Следователно, любишъ ли, всички знаятъ за твоята любовь. Не е въпросъ да криете любовьта си отъ хората, но вие трѣбва да любите по всички правила на Великата Любовь. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а после съжалява. че не е разбранъ, че не се е изказалъ право. Божествената любовь не мисли за последствията. Тя има предъ видъ принципа. Щомъ принципътъ е правъ, и последствията ще бѫдатъ добри. Приложи ли човѣкъ закона на любовьта правилно, този законъ ще произведе въ цѣлия козмосъ малъкъ потикъ. Когато двама души се обичатъ, тѣ внасятъ импулсъ къмъ нѣщо велико въ цѣлото човѣчество. Това прави и любовьта на майката къмъ детето, на богатия къмъ сиромаха, на сиромаха къмъ богатия и т. н. Всѣки актъ на любовьта, колкото малъкъ да е, той е актъ на цѣлия козмосъ. Въ любовьта взиматъ участие всички живи сѫщества, отъ най-малкото до най-голѣмото. Често хората говорятъ, че този или онзи не заслужва да бѫде обичанъ. Това е неразбиране на любовьта. Любовьта не се дава по заслуга. Когато котката, кучето и другитѣ животни обикалятъ около човѣка, причината за това е любовьта. Тя ги заставя да отидатъ при него да ги нахрани. Той ги храни отъ любовь. Ще каже нѣкой, че не иска да слуша мъркането на котката. Докато котката мърка, пѣтелътъ кукурига, птичката пѣе, кучето лае, животътъ се изявява. Престане ли животното или човѣкъ да се изявяватъ по свой специфиченъ начинъ, и животътъ въ тѣхъ престава. Радвайте се на всичко живо, докато има животъ въ него. Животътъ на всички сѫщества е цененъ. Той крие въ себе си известни тайни, които трѣбва да се изучаватъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате науката за езика, да облагородите своя характеръ. Много отъ страданията на хората се дължатъ на чрезмѣрното движение на езика имъ. Обаче, не е достатъчно човѣкъ само външно да мълчи. Мълчанието е вѫтрешенъ процесъ. Той е въ зависимость отъ самообладанието. Само онзи човѣкъ може да прилага самообладанието, който обича своитѣ прояви, своитѣ мисли, чувства и постѫпки, своя езикъ и словото, което излиза отъ него. Като обича себе си и е въ хармония съ всичко, което излиза отъ него, той ще обича и окрѫжаващитѣ — растения, животни и хора — своитѣ ближни. Като обича себе си и ближнитѣ си, той ще обича и Бога, ще обича сѫществата въ цѣлото небе. Само при това положение той може да си служи съ магическата прѫчица. Като тропне съ нея, каквото пожелае, всичко става. Той разбира дълбокия смисълъ на стиха: „Азъ съмъ алфа и омега на нѣщата“. Богъ е алфа, начало на нѣщата, а човѣкъ — омега, т. е край на нѣщата. Днесъ всички хора трѣбва да разбиратъ смисъла на мъркането, на пѣнието, на мисъльта. Думата „мъркане“, започва съ буквата „М“ — законъ на абсолютна жертва. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ закона на жертвата, презъ пѣнието — като законъ за реализиране на нѣщата, презъ мисъльта — като условие за постигане на Божественото. Има ли всичко това, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ и въ страданията, и въ радоститѣ си. Той трѣбва да стане магъ, да понася всичко съ радость и всѣкога да върши волята Божия. Това значи, да се свърже човѣкъ съ Първата Причина на нѣщата. Който е свързанъ съ Първата Причина, той е човѣкъ на истината. Той изнася фактитѣ, както сѫ въ действителность, безъ никакво преувеличаване или намаляване. Човѣкътъ на истината е свободенъ. Той владѣе науката за езика. Тази наука е свързана съ чистотата, съ бѣлия цвѣтъ. Когато се говори за тази наука, и природата взима участие. Ето, вънъ вали вече снѣгъ, който показва, че науката за езика е въ зависимость отъ чистотата, отъ бѣлия цвѣтъ. Снѣгътъ, съ своя бѣлъ цвѣтъ, внася освежаване въ човѣшкитѣ умове и разположение на духа имъ. Върху тази наука може да се говори само въ снѣжно време, за да стане проясняване въ умоветѣ ви. За да приемете тази мисъль, вие трѣбва да имате вѣра, която отъ нищо да не се разколебава, вѣра безъ съмнения, безъ страхъ. Мнозина допущатъ теорията за прераждането и се успокояватъ, че ако този животъ не реализиратъ желанията си, въ другъ животъ ще ги реализиратъ, Мислятъ ли така, тѣ изпадатъ въ заблуждение. Програмата за сегашния животъ сега трѣбва да се изпълни. Тя не може да се отлага за другъ животъ. Всѣки день, всѣки часъ, всѣка година има своя програма, която трѣбва да се изпълни на времето си. Който не я изпълни, той остава да повтаря класа, както правятъ мързеливитѣ и неспособни ученици. Никой не може да влѣзе въ небето, ако не е изпълнилъ програмата на живота си правилно. Въ човѣшкия мозъкъ сѫ вложени много сили, които още не сѫ събудени. Нѣкои отъ тѣхъ трѣбва сега да се събудятъ и приложатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва съзнателно да работи за своето пробуждане, за да използува силитѣ, скрити въ неговия организъмъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате действителния животъ, който включва мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Всички заедно представятъ наука за езика. Велика наука представятъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Тѣ сѫ динамика на живота. Тази динамика се регулира отъ човѣшкия езикъ. Може ли да си служи правилно съ този регулаторъ. човѣкъ лесно се справя съ противоречията на живота. Той знае, че сиромашията и богатството, знанието и невежеството, слабостьта и силата сѫ условия за растене на човѣка. Чрезъ богатството си човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ сиромаха, да му помогне и да се обмѣни съ него. Чрезъ знанието си човѣкъ се свързва съ невежия. Чрезъ силата си той се свързва съ слабия. Това не сѫ външни връзки, но връзки на души. които се пренасятъ и на онзи свѣтъ, Какво по-голѣмо благо може да очаква човѣкъ отъ това, да го посрещнатъ приятелитѣ му на онзи свѣтъ? Страшно е да бѫде човѣкъ самотенъ било на земята, било на небето. Създавайте добри, здрави връзки помежду си, да си помагате едни други, Защото, казано е въ Писанието: „Достатъчно е злото на деня“. Мнозина се запитватъ: защо сѫществува злото. Това е наука, достѫпна само за боговетѣ. Ако обикновениятъ човѣкъ бутне тази наука, той ще се види въ чудо. Срещнете ли злото на пѫтя си, не го сѫдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана. Единъ селянинъ се връщалъ съ кола въ селото си. Въ колата била и жена му. Тѣ се разговаряли нѣщо. Недоволна отъ мѫжа си, жената скочила отъ мѣстото си и го набила добре. Единъ отъ съседитѣ имъ ги настигналъ и, като видѣлъ, какъ жената бие мѫжа си, казалъ: Ако имамъ такава жена, щѣхъ да я смажа отъ бой, нѣмаше да се оставя да ме бие. Жената чула тѣзи думи, но замълчала. Следъ това, безъ да я види съседътъ, тя слѣзла отъ колата си и се прехвърлила на негота. Като се обърналъ назадъ, той останалъ очуденъ, какъ и защо тази жена е влѣзла въ колата му. — Какво искашъ отъ мене? — Нищо не искамъ, азъ съмъ твоя жена и ще ме водишъ у дома си. — Слизай скоро отъ колата! Не те признавамъ за моя жена. — Мълчи, че сега и тебе ще набия. Ще ме водишъ у дома си, да ме види жена ти. — Моля ти се, слѣзъ долу, не ми създавай безпокойства и тревоги. Като започналъ да се моли, тя му казала: Ще говоришъ ли другъ пѫть лошо по мой адресъ? Ще се заканвашъ ли да ме биешъ? — Моля ти се, остави ме свободенъ. Втори пѫть нѣма да говоря противъ тебе. Тя слѣзла отъ колата на съседа си и стигнала своята кола, съ която продължила пѫтя си до селото. Тя дала добъръ урокъ на съседа си, да не предизвиква злото. Сега и на васъ казвамъ: Срещнете ли злото, поздравете го, безъ да се разговаряте съ него, безъ да се борите. Злото е сила, съ която могатъ да се борятъ само велики, напреднали сѫщества. Т. м. * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 18 декемврий, 1929 г. София, — Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now