Jump to content

1930_02_19 Новото в живота (Липсва началото на беседата в сканирания pdf на томчето.)


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Новото в живота

(Липсва началото на беседата в сканирания pdf на томчето. Ще бъде добавено. Временно е поставен текстът в нов правопис.)

Размишление.

Чете се темата: Разлика между живота и смъртта.

Като се говори за смърт, хората се страхуват от нея, но все трябва да има нещо хубаво в смъртта, за което те често я пожелават. Когато страданията стават непоносими, хората искат да умрат. Значи, смъртта е процес на освобождаване. Животът, както днес се явява, води към страдания. Необходимо ли е човек да страда? Който се е родил по сегашния начин, той непременно ще страда. Като се ражда, всеки човек се ползва от известен кредит, който рано или късно, трябва да изплати. Плащането на дълговете не е нищо друго, освен страдание.

Животът и смъртта са два важни въпроса, които човек отчасти познава. Как може човек да знае, какво нещо е смъртта, когато не е умирал? Или, как може да знае, какво нещо е животът, когато не е живял? Човек отчасти е умирал и отчасти е живял, затова отчасти знае нещо за живота и за смъртта. Човек всеки ден умира и всеки ден оживява. Той непрестанно живее, и въпреки това често казва, че трябва да се живее. Като казва, че трябва да се живее, човек иска да подчертае факта, че правилно трябва да живее. Необходимо е човек, да живее правилно, защото животът е условие за растене. Без живот няма никакво растене. Докато не се научи да живее, както трябва, човек не може да има никакви постижения.

Сега, като говорим за живота, ние имаме предвид всички форми, в които животът се е проявил досега. Най-високата форма, в която животът на земята се е проявил, е човешката. Всяко живо същество, а също и човекът, се стреми де мине в по-висока форма от тази, в която днес се намира. Понеже и човек има същия стремеж, това показва, че има по-високи форми и от човешката. Всяко живо същество се стреми да мине в нова форма. Докато не влезе в нова форма, никое същество не може да разбере условията на новия живот. Що се отнася до стария живот, всички го познават. Всеки знае, как да яде, как да мисли, да чувствува, да постъпва. Формата, в която е поставено живото същество, диктува и начина, по който може да изяви живота. И най-малките същества знаят, как да хванат жертвата си, как да се хранят и т.н.

Що се отнася до храненето, съзнанието на всички същества е будно. Понякога едно и също насекомо се храни с различни храни, в зависимост от формата, в която се намира. Например, гъсеницата се храни с листа, а пеперудата, която излиза от същата гъсеница, се храни със сокове, с нектара на цветята. Затова казваме, че това, от което гъсеницата живее, от него пеперудата умира; и това, от което пеперудата живее, от него гъсеницата умира. Оттук можем да извадим заключението: колкото по-чиста и фина е храната на някое същество, толкова по-възвишен е неговият живот. Това не се отнася до пеперудата, защото в нейния живот има постепенно слизане и качване: като снесе яйцата си, от тях не се излюпват пеперуди, но - гъсеници. Значи, пеперудата пак се връща в стария живот. Това се дължи на известно отклонение, което става в живота на всички живи същества. Разликата между тях се заключава в степента на това отклонение. Ето защо, в ранната си възраст синът не прилича на баща си, нито дъщерята на майка си. В морално отношение те стоят по-ниско от баща си и майка си. Впоследствие те изработват качествата на родителите си. Изобщо, всички хора в проявите си са деца, а в стремежите си - възрастни. Като деца, те често правят пакости. Като възрастни, те грешат по-малко. Гъсеницата прави ред пакости на дърветата, но пеперудата не причинява толкова пакости. Съвременните хора - хората на петата раса, в пътя на развитието си, минават през всички ония състояния, през които са минавали, докато дойдат до днешното си положение.

Съ това се обясняватъ престъпленията и грѣшкитѣ, които вършатъ. Тѣ съ резултатъ на атавистически състояния. Попадне ли въ една по-низка фаза на развитие отъ тази, въ която днесъ се намира, каквото да говорите на човѣка, както да му проповѣдвате, той ще извърши нѣкаква погрѣшка, ще постъпи споредъ своя моралъ. Намѣри ли се предъ отворена каса, той веднага ще се изложи на изкушението да бръкне вътре. Безъ голѣма борба и колебание той бърка въ касата, изважда една сума и се оправдава съ думитѣ: И азъ трѣбва да живѣя. Въ това отношение той е подобенъ на гъсеница. Турете една копринена буба на черничевъ листъ и кажете и да не яде отъ него. Безъ никакво колебание, тя ще се нахвърли на листа и спокойно ще започне да яде. Има ли законъ въ природата, който да ограничава постъпката на бубата, или на човѣка, който се е намѣрилъ предъ отворена каса? Такъвъ законъ въ природата не съществува. Тя не ограничава нито гъсеницата да яде листа, нито човѣка, който бърка въ чужда каса. Обаче, човѣшкитѣ закони ограничаватъ гъсеницитѣ, които нападатъ листата на дърветата, както и хората, които бъркатъ въ чужди каси.

Човѣшкиятъ животъ е последствие на нѣщо и води следъ себе си друго последствие. Следователно, докато не се освободи отъ условията на гъсеницата, човѣкъ не може да мине въ живота на пеперудата. За тази цель той трѣбва да работи върху себе си, да превъзмогне една форма и да мине въ друга, по-висока отъ нея. Човѣкъ прилага редъ възпитателни методи върху себе си, но въпрѣки това, все още не може да дойде до познаване на истината. При възпитанието и самовъзпитанието човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ правилото : благото, къмъ което то - се стреми, да бѫде благо и за неговия ближенъ. Тогава, при каквито трудности да се натъква за постигане на известно благо, и другитѣ хора ще иматъ сила да го следватъ, защото виждатъ, че и той самъ се натъква на изпитания и мѫчнотии.

Казано е въ Писанието : „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Мѫчното е, какъ да повѣрва човѣкъ. Това положение е подобно на уморения и жаденъ пѫтникъ, който иска да пие вода, а хората около него му казватъ да отиде на тричетири километра нагоре, дето ще намѣри чиста, планинска вода. Той пита, какъ да отиде. Като си почине малко, ще отиде. Той знае, какъ да отиде, но като задава въпроса, какъ да отиде, има друга мисъль предъ видъ. Той иска да каже : Какъ да отида, като съмъ уморенъ много. Той мисли, че като е уморенъ и отслабналъ, нѣма да може да се справи съ мѫчнотиитѣ, които ще срещне на пѫтя си.

Днесъ всичкитѣ хора се нуждаятъ отъ една основна мисъль, съ която да се справятъ. при всички случаи въ живота си. Иматъ ли такава мисъль, тя ще имъ дава импулсъ да се справятъ съ всички мѫчнотии. Нѣкои хора лесно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, а други — мѫчно. Запримѣръ, циганитѣ се справятъ доста лесно съ мѫчнотиитѣ си. Тѣ сѫ привикнали да просятъ и, колкото да ги пѫдятъ, тѣ ходятъ отъ кѫща на кѫща и си казватъ: Говорете, колкото искате, само хлѣбъ ни дайте. Наистина, този методъ не е правиленъ, но все таки тѣ си служатъ съ него и донѣкѫде успѣватъ. Ако нѣкой благородникъ бѫде поставенъ въ положението на циганката, да проси, щомъ го изпѫдятъ отъ една кѫща, на втора нѣма да посмѣе да похлопа. Той счита просията за нѣщо срамно, недостойно за човѣка. Циганката не гледа на просията като на недостойно нѣщо. Има случаи въ живота, които заставятъ и благородника да преодолѣе срама и да тръгне отъ кѫща на кѫща да проси. Кое е заставило циганката да изгуби срама си и да проси? Ще кажете, че сиромашията е заставила хората да просятъ. Сиромашията сама ли иде при човѣка, или човѣкъ я поканилъ?

Едно трѣбва да се знае: човѣкъ не се ражда нито сиромахъ, нито богатъ. Той отпосле става богатъ или сиромахъ. Като не може да се справи съ сиромашията, сиромахътъ отива при богатия. Какъ трѣбва да постѫпва богатиятъ ? Ако е изворъ, богатиятъ трѣбва да тече — никаква друга философия. При това, той трѣбва да тече толкова, колкото извира. Ако е щерна, той може да даде толкова, колкото вода събира. Тя съдържа само известно количество вода. Щомъ и последната кофа вода излѣзе навънъ. щерната престава да дава. Същевременно, водата на щерната не може да бѫде толкова прѣсна и свежа, както водата на извора. Слушате нѣкой да казва, че човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога разположенъ. Ако си изворъ, ще бѫдешъ всѣкога разположенъ, ще пѣешъ, отдалечъ да те чуватъ. Ако си щерна, ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ, безъ особено разположение на духа. И ученицитѣ въ училищата биватъ тихи като щерната, или пъргави и подвижни като извора. Каже ли човѣкъ, че иска да бѫде тихъ, подразбирамъ тихъ като щерна. Красивъ е животътъ и на щерната, но за предпочитане е животътъ на извора, който постоянно блика, напоява треви, растения и дървета, уталожва жажда на уморени и жадни пѫтници, оросява голѣмо пространство около себе си.

Съвременнитѣ хора говорятъ за права мисъль, за красива обхода. Какви сѫ формитѣ на правата мисъль и на красивата обхода, мѫчно може да се каже. Тѣ се познаватъ отъ резултатитѣ. Правата мисъль внася миръ, тя разрешава противоречията. Красивата обхода пъкъ хармонизира нѣщата. Всѣки народъ, всѣки човѣкъ има специфична обхода. Като дойдете до животнитѣ, и тѣ иматъ обхода. Когато двама души се срещнатъ, какво трѣбва да си кажатъ? Ако сѫ свѣтски хора, тѣ ще се запитатъ, какво правятъ, какъ сѫ домашнитѣ имъ и т. н. Ако въ една тъмна гора срещнете пѫтникъ, който е объркалъ пѫтя си, какво трѣбва да му кажете ? Каквото да му говорите, нищо не помага. Той не знае пѫтя, пъкъ и нищо не вижда. Единственото нѣщо, съ което можете да му помогнете, е да запалите фенерчето си и да освѣтите пѫтя му. Следователно, истинска и красива обхода е тази, при която можете да освѣтите пѫтя на човѣка чрезъ своята мисъль. Ако срещнете гладенъ човѣкъ, най-добрата обхода, която можете да проявите къмъ него, е като му дадете парче топълъ пшениченъ хлѣбъ. Жадния пъкъ ще посрещнете съ чаша, пълна съ чиста, свежа вода. А тъй, да говорите, да се запитвате, какъ сте, какъ прекарвате, това е механическо отнасяне. Искате ли да създадете правилна обхода помежду си, обърнете се къмъ природата. Тя разполага съ естествени методи, които сѫ общи за всички хора и народи. Тия методи ще срещнете въ разумнитѣ отношения на хората. Разумнитѣ отношения подмладяватъ хората, разширяватъ ума и сърдцето имъ, вследствие на което тѣ се чувствуватъ вѫтрешно богати. Да бѫде човѣкъ богатъ, това не значи да трупа богатства, да осигури старостьта си. Каква осигуровка е тази, когато човѣкъ не може вече да се движи, не вижда добре, не може да се храни ? Той гледа паритѣ около себе си, но нищо не помага. Нѣкой събира пари за черни дни и се ограничава въ ядене, въ обличане, въ придобиване на знания, за да може на стари години да живѣе добре. Щомъ на младини не може да живѣе добре, на старини още повече не може да подържа този животъ. Стариятъ е подобенъ на влюбения. Той разправя за миналото, за младостьта си, за своитѣ подвизи. Срещнете ли нѣкой старъ човѣкъ, ще чуете да говори, какъвъ е билъ едно време, а какъвъ е сега. Какво е придобилъ отъ събраното богатство?

Новиятъ животъ изключва външнитѣ осигуровки. Защо? Защото човѣкъ самъ по себе си е осигуренъ. Въ него сѫ вложени редъ дарби и способности, които представятъ капиталъ за обработване. Обработи ли този капиталъ, човѣкъ осигурява и бѫдещия си животъ. Човѣкъ е дошълъ вече до положение на пеперудата, т. е. до новия животъ, който изисква новъ начинъ на хранене, на мислене, на чувствуване, на постѫпване. Разликата между старото и новото е подобна на разликата между стара и нова дреха. Иска ли да облѣче нова дреха, да влѣзе въ новия животъ, човѣкъ трѣбва да съблѣче старата си дреха, да се окѫпе и следъ това да облѣче нова. Облѣче ли веднъжъ нова дреха, той не трѣбва да се връща къмъ старата. Щомъ е съблѣкълъ старата си дреха, това подразбира пълна ликвидация съ старото. Мнозина се държатъ здраво за старото, не искатъ да се откажатъ отъ него, като мислятъ че могатъ да го примирятъ съ новото. Не, старото и новото сѫ непримирими. На времето си старото е било на мѣсто, но днесъ то е изиграло ролята си, не е потрѣбно вече. Човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да използува новитѣ условия, да върви напредъ. Който може да използува новитѣ условия, той ще решава задачитѣ си лесно ; който не може да ги използува, той постоянно ще се натъква на противоречия. Велика наука е да живѣе човѣкъ правилно.

Днесъ отъ всички хора се иска приложение. Не е достатъчно човѣкъ да разбира само нѣщата, но той трѣбва да ги прилага. Нѣкой казва, че докато не види нѣщо, докато не го разбере, не може да го приложи. Въ известни случаи е така, но понѣкога виждането на нѣщата е придружено съ голѣми неприятности. Въ такъвъ случай по-добре е човѣкъ да не ги вижда. Запримѣръ, нужно ли е човѣкъ първо да опита милосърдието на хората върху себе си, а после да го приложи ? Да познаешъ милосърдието на хората, това значи, да си билъ при условия, при които да го опиташъ. Кой опитва милосърдието ? Слабиятъ, болниятъ, немощниятъ. Значи, ти трѣбва да си билъ слуга при жестокъ господарь, за да предизвикашъ милостьта на окрѫжаващитѣ. Ти трѣбва да си билъ слабъ, боленъ, немощенъ, за да предизвикашъ милостьта на своитѣ ближни. Не е ли по-добре въ тѣзи случаи човѣкъ да проявява милосърдието, безъ да го опитва на гърба си ? Обаче, каквото да прави, човѣкъ не може да избѣгне условията да види милосърдието на хората, проявено къмъ самия него. Като живѣе,  човѣкъ ще бѫде и беденъ, и слабъ, и немощенъ и ще види, какъ се отнасятъ хората. Чрезъ страданията човѣкъ, отъ една страна, изучава хората, а отъ друга — възпитава себе си. Чрезъ страданията се култивиратъ добродетелитѣ. Страданието прави човѣка милосърденъ. Щомъ придобие милосърдието, страданието се оттегля. Иска ли да се освободи отъ страданието, човѣкъ трѣбва да стане милосърденъ. Единственото срѣдство за освобождаване отъ страданието е милосърдието. Следователно, пита ли човѣкъ, защо страда, трѣбва да знае, че не е приложилъ този методъ, чрезъ който страданието се смекчава и бѣга. Само милосърдието е въ състояние да се справи съ страданието. Злото пъкъ се лѣкува съ доброто, но то може да се лѣкува и съ любовь, съ милосърдие, съ истина и съ редъ още добродетели.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате силата на добродетелитѣ, да знаете, какъ и кѫде да ги прилагате. По този начинъ ще си въздействувате при самовъзпитанието. Всѣка добродетель съдържа въ себе си специфиченъ видъ лѫчи, които действуватъ лѣчебно. Отрицателнитѣ чувства, противоречивитѣ мисли сѫщо така отдѣлятъ специфични лѫчи, които се отразяватъ вредно върху организъма. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да не се подавате на вредното влияние на тия лѫчи Попаднете ли подъ тѣхното действие, ще си помагате съ благотворнитѣ лѫчи на добродетелитѣ. За да се предпази отъ разрушителното влияние на отрицателнитѣ сили въ природата, човѣкъ трѣбва да има великъ моралъ, като противодйствуваща сила на злото. Той трѣбва да има топлина въ сърдцето си да има любовь къмъ всичко живо, за да може да разтопява онази твърда черупка около себе си, която отрицателното създава. Тази твърда обвивка е подобна на леда въ рѣкитѣ, въ езерата, въ моретата. Дето има ледъ, тамъ топлината е малка. Увеличи ли се топлината, ледътъ непременно ще се стопи. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ отрицателнитѣ сили въ природата и отъ неблагоприятнитѣ условия въ живота, но трѣбва да бѫде разуменъ да ги избѣгва. Не може ли да ги избѣгне, той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Има ненужни страдания и изпитания, които човѣкъ трѣбва да избѣгва, но има специфични страдания, които сѫ нужни за неговото развитие. Дойде ли такова страдание, човѣкъ трѣбва да благодари, че го е посетило. Такива страдания идатъ само по единъ пѫть въ живота на човѣка. Сѫщото се отнася и до специфичнитѣ радости. И тѣ идатъ само по единъ пѫть въ живота на човѣка.

Другъ методъ за самовъзпитание е приложение на музиката и на пѣнието. Човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си поне по половинъ часъ на день. He пѣe ли, работитѣ му нѣма да вървятъ добре. Стари и млади — всички трѣбва да пѣете. Споредъ мене, младиятъ трѣбва повече да мисли, а стариятъ — да пѣе. Външно или вѫтрешно, човѣкъ трѣбва да пѣе. По-добъръ методъ за трансформиране на състоянието отъ музиката не съществува. Дали сте неразположени, скръбни, обременени, вие трѣбва да пѣете. Безъ пѣсень човѣкъ мъчно разрешава задачитѣ си. Една българска поговорка казва: „Който пѣе, зло не мисли.“ Музиката може да стопи и най-коравата обвивка около човѣка. Тя може да се уподоби на слънцето въ живота. Човѣкъ трѣбва да бъде свободенъ, да пѣе за себе си, да не мисли да се харесва на другитѣ. Човѣкъ за човѣка не може да бѫде идеалъ. Всѣки трѣбва да търси своя идеалъ вънъ отъ обикновения животъ, вънъ отъ обикновенитѣ форми. Като пѣе за себе си и е доволенъ отъ  своето пѣние човѣкъ може да задоволи и своитѣ ближни. Като пѣе, човѣкъ трѣбва да мисли за  своя идеалъ, за възвишеното, него да задоволи.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ новото, но живѣятъ по старъ начинъ. Тѣ искатъ да турятъ старото съдържание въ нови форми. Това е невъзможно. Новитѣ форми, които се отличаватъ съ голѣма пластичность, изискватъ ново съдържание. Новиятъ животъ се нуждае отъ нови разбирания, отъ новъ моралъ, отъ нови религиозни системи и убеждения. Не е само да кажете, че това е ново, а  онова — старо, но трѣбва да сте ги опитали, да ги различавате добре. Нѣщата не се опредѣлятъ отъ имената имъ, отъ тѣхнитѣ външни форми, но отъ тѣхното съдържание и отъ тѣхния смисълъ. Новото не търпи никакви примѣси къмъ себе си. Облѣче ли се въ старата си дреха, човѣкъ трѣбва да знае, че е съ стара дреха. Облѣче ли новата си дреха, и това трѣбва да знае. Но да облича старото върху новото, или новото върху старото, това не е позволено. Хората щѣли да се смѣятъ на този, който е облѣченъ съ стари дрехи. Нищо  смѣшно нѣма въ старитѣ дрехи. Който е облѣченъ съ стара дреха, той е работникъ, отишълъ на нивата и на лозето да копае. Като свърши работата си, той ще облѣче новата си дреха и ще излѣзе съ нея предъ свѣта.

Каквото да се случва въ живота на човѣка, той трѣбва да се учи отъ него, да го използува за добро. Дали е богатъ или беденъ, ученъ или невежа, боленъ или здравъ, всичко е за добро. Защо нѣкой човѣкъ е богатъ, а другъ — сиромахъ? Богатиятъ представя рѣка, която тече презъ такива мѣста, че събира много притоци. Притоцитѣ увеличаватъ водата и, правятъ я широка и пълноводна. Защо е така? Пѫтьтъ и е такъвъ. Ще дойде време, когато рѣката ще измѣни пѫтя си, притоцитѣ и ще я изоставятъ, и тя ще се намали, ще осиромашее. Защо е станало така? Пѫтьтъ и се измѣнилъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да мине и презъ сиромашията, и презъ богатството, да  се поучава. Защо днесъ е богатъ, а на другия день сиромахъ, той трѣбва да си каже : Такава е волята Божия.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

26. Лекция отъ Учителя, държана на

19 (февруарий. 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...