Jump to content

1930_02_26 Доброто значение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Доброто значение

 

Размишление.

 

Ще прочета 119. Псаломъ, буква К—Кофъ.

 

Сега, като чета този Псаломъ, разбиратъ ли го всички? Ако онзи, който е писалъ Псалома, е между васъ, ще го разбере ли ? И той, като васъ, ще слуша и ще си каже : Какво ли е искалъ да изнесе Псалмопѣвецътъ съ този Псаломъ ? Значи, Псалмопѣвецътъ е писалъ нѣщо, отъ което се ползуватъ повече другитѣ, отколкото той самъ. И портокалътъ, и лимонътъ, и ябълката сѫ изработили онова, което сѫ искали и разбирали, но други се ползуватъ отъ тѣхната работа, а не тѣ сами. Следователно, когато човѣкъ се стреми да направи нѣщо, както той разбира, въ края на краищата, други ще се ползуватъ отъ неговата работа, а не той самъ. Нѣкой иска да постигне нѣщо велико, да стане богатъ, ученъ, силенъ. Той прави редъ усилия, за да постигне това, което желае, но, въ края на краищата, други се ползуватъ отъ неговото постижение. Тѣ изяждатъ постижението му, както ядатъ плода на нѣкое дърво. Дървото само ли яде плодоветѣ си? Тъй щото, искате ли да придобиете нѣщо, ползувайте се отъ това, което е неразбрано за васъ, а разбрано за другитѣ; ползувайте се отъ това, което е лошо за васъ, а добро за другитѣ.

 

Съвременниятъ човѣкъ си служи съ две мѣрки въ живота : едната мѣрка прилага къмъ себе си, а другата — къмъ окрѫжаващитѣ. Споредъ първата мѣрка едни нѣща сѫ добри, а споредъ другата — не сѫ добри. Съ други думи казано : това, което е добро за даденъ човѣкъ, за другъ не е добро. Или, ако нѣщо е добро за човѣка, не е добро за животнитѣ. Запримѣръ, за нѣкой човѣкъ е добре да заколи една кокошка, да я очисти, да я опече и да седне около нѣкой студенъ планински изворъ, да си хапне и пийне. Обаче, за кокошката това не е добре. Понѣкога учениятъ казва, че молитвата не е за него. Само децата, само проститѣ хора трѣбва да се молятъ. Не се минава много време, работата се обръща другояче. Учениятъ, който не признавалъ молитвата, започва да се моли. Защо се моли ? Защото се е намѣрилъ въ трудно, безизходно положение. Той се моли на всички, които го ограничаватъ и измѫчватъ. Като види, че тѣ не влизатъ въ положението му, най-после той се обръща къмъ Бога. Щомъ Богъ го освободи отъ трудното положение, той измѣня вече мнението си за молитвата. Има думи, съдържанието на които за едни хора е обидно, а за други не е обидно. Ония, които се обиждатъ отъ нѣкои думи, не ги забравятъ презъ цѣлия си животъ.

 

Всѣка дума крие въ себе си известна сила, съ която човѣкъ трѣбва да се справя. Ако силата, която се крие въ нѣкоя дума, е отрицателна, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да я превърне. Изкуство е, човѣкъ да знае, какъ да превръща отрицателнитѣ енергии въ положителни. Като ученици, вие трѣбва да различавате силитѣ, които сѫ скрити въ думитѣ. Има думи, които привидно сѫ приятни, сладки като захарьта, но вземете ли ги вѫтрешно, ако не причиняватъ вреда, поне полза не принасятъ. Запримѣръ, външно захарьта е приятна, на вкусъ сладка, но споредъ нѣкои учени, вѫтрешно взета, тя не храни човѣка. Значи, захарьта крие въ себе си нѣкаква лъжа. Има постѫпки, съдържанието на които е подобно на това въ захарьта. Отивате нѣкѫде на гости, дето ви приематъ любезно, съ разположение. Обаче, едва мръднете кракъ да си отидете, веднага чувате задъ васъ да се говори : Защо дойде този човѣкъ да ми отнеме толкова време? Съжалявамъ за изгубеното време. Дано втори пѫть не ми дойде. Искренъ приемъ ли е този? Вие не можете да му кажете истината въ очитѣ, да знае, че сте заети, да не отнима времето ви. Понеже не можете да кажете истината въ очитѣ му, вие я казвате задъ гърба му. Това не е моралъ. Лошиятъ човѣкъ е смѣлъ, всѣкога може да каже истината въ очитѣ на човѣка.

 

Значи, когато казва истината, човѣкъ става лошъ. Когато обикаля истината, той е добъръ. Като отидете нѣкѫде на гости и ви почерпятъ съ кафе и сладко, вие сте доволни,. казвате, че тия хора сѫ добри. Почерпването още не е изразъ на доброта. Това представя външно отношение, което може да има съдържание, а може да бѫде и безъ съдържание. Това още не представя истинско гостуване. Да отидешъ нѣкѫде на гости, това значи, да стане правилна обмѣна. Да отиде човѣкъ на църква, това значи между свещеника и него да е станала правилна обмѣна. Да отиде ученикътъ на училище, и това означава правилна обмѣна между учителитѣ и него. Стане ли тази обмѣна правилно, презъ цѣлия си животъ човѣкъ остава ученикъ. Дето не става правилна обмѣна, тамъ нѣма животъ, нѣма движение, нѣма мисъль, нѣма никакви чувства. Опита ли се човѣкъ да задържи живота, мисъльта и чувствата за себе си изключително, той се намира въ дисонанса на живота. Този дисонансъ показва, че обмѣната не е станала правилно, течението на силитѣ е подпушено нѣкѫде.

 

За да дойде до прави разбирания, до права мисъль, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно здравъ, да не ставатъ въ него никакви подпушвания. При това положение той ще разбира правилно любовьта и нейнитѣ прояви. Той ще разбира живота въ всичкитѣ му прояви, външни и вѫтрешни. Не е ли здравъ, човѣкъ ще мисли криво. Какво сѫ доброто и злото, въ тѣхния дълбокъ смисълъ, той нѣма да разбира. Какво представя любовьта, сѫщо нѣма да разбира. Той ще живѣе, както му попадне, и ще казва, че всичко е позволено, че човѣкъ е свободенъ да върши, каквото намира за добре.

 

Какво разбираме подъ думата позволени нѣща ? Позволени нѣща сѫ относителнитѣ. Значи, това, което е позволено за здравия, не е позволено за болния ; това, което е позволено за болния, не е позволено за здравия. Следователно, ако нѣкои блага се отказватъ на човѣка, това показва, че тѣ не сѫ за него. Ако той не разбира нѣкои нѣща и не му даватъ възможность да ги разбере, това показва, че умътъ му е слабъ, не сѫ за него. Ако нѣкои постѫпки се забраняватъ на човѣка, това показва, че той нѣма мораленъ устой. Ако забраняватъ на нѣкого известна храна, това показва, че той е боленъ : стомахътъ му не може да асимилира тази храна. Щомъ оздравѣе, той може да яде отъ забранената храна. Ако днесъ не може да се говори на хората за онзи свѣтъ, това показва, че тѣ не сѫ готови да го разбератъ. Каквото да имъ се говори, тѣ ще си го представятъ като живота на земята. Тѣ не могатъ да иматъ друга представа. Ето защо, не е позволено да се говори за духовния свѣтъ на хора, които не сѫ готови да го разбератъ. Влѣзе ли нѣкой неподготвенъ въ духовния свѣтъ, никой нѣма да му обърне внимание. Влѣзе ли нѣкой готовъ да разбира духовния свѣтъ, всички ще станатъ прави, ще го посрещнатъ съ голѣмо уважение.

 

Сѫщиятъ законъ действува и въ свѣта.

 

Когато престѫпникътъ се явява предъ сѫдията, последниятъ седи на стола си спокойно, нѣма намѣрение да му става на крака. Защо? Защото престѫпникътъ носи нѣщо лошо въ себе си. Той е изопачилъ характера си толкова много, че е изгубилъ човѣшкото си достойнство. Влѣзе ли при сѫдията човѣкъ, въ жилитѣ на когото тече царска кръвь, сѫдията веднага става на крака, предлага му столъ и любезно се разговаря съ него. Каквито сѫ отношенията на хората къмъ насъ, такива ще бѫдатъ и отношенията на Бога, на всички разумни сѫщества. Ако характерътъ ни е подобенъ на този на престѫпника, никой нѣма да ни обърне внимание. Ако въ жилитѣ ни тече царска кръвь, всички разумни сѫщества ще ни приематъ съ радость, ще ни укажатъ своето внимание.

 

Сега, като ученици, отъ васъ се изисква чистъ животъ, да облагородите кръвьта си, да станете царе, господари на себе си. Това значи, всѣки день да се влива въ човѣка Божествена енергия. Дойде ли до това положение, човѣкъ започва да разбира добре нѣщата и е готовъ вече на всички жертви, които животътъ изисква отъ него. Безъ жертви животътъ не може да се прояви. Следователно, не живѣе ли споредъ законитѣ на разумната природа, човѣкъ е осѫденъ на катастрофи. Вследствие на това нѣкои отъ пластоветѣ на неговата земя ще се размѣстятъ, теченията на водитѣ му ще се оттеглятъ, и той ще бѫде изложенъ на голѣми лишения и страдания. Не върви ли въ правия пѫть, човѣкъ неизбѣжно ще бѫде изложенъ на голѣми промѣни въ съзнанието си. Тия промѣни пъкъ разклащатъ изцѣло неговитѣ разбирания. Крайно материалистичнитѣ разбирания на много отъ съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на отклоняването имъ отъ правия пѫть. Тѣ сѫ изгубили онова духовно гледане на нѣщата, поради което свеждатъ всичко къмъ обикновения земенъ животъ. Не, животътъ не е само физически, т. е. материаленъ. Животътъ бива органически и психически. Поради сложностьта на живота, казваме, че да живѣе човѣкъ правилно, разумно, това е велика наука.

 

Като говоримъ за добъръ, за разуменъ, за възвишенъ животъ, мнозина се отказватъ отъ него, считатъ го невъзможенъ. Казано е, обаче, че невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Следователно, даде ли човѣкъ ходъ на Божественото начало въ себе си, невъзможнитѣ нѣща за него ще станатъ възможни. За новия животъ невъзможни нѣща не сѫществуватъ. Тамъ всичко е възможно. Защо? Защото човѣкъ е проявилъ всичкитѣ си добродетели. Защо страдатъ хората, защо ги болятъ зѫбитѣ, за това има редъ причини. Да изнасяме причинитѣ за страданията и нещастията имъ, това значи, да ги освободимъ отъ едно зло, а да ги натъкнемъ на друго. Има смисълъ да се казва истината на хората, но само тогава, когато абсолютно ги освобождаваме отъ злото. Затова е казано, че истината прави човѣка свободенъ. Не е ли готовъ да чуе тази истина, по-добре да се отложи този моментъ. Като живѣе, като грѣши и се изправя, човѣкъ самъ ще дойде до закона за причини и последствия на нѣщата.

 

Свѣтътъ се нуждае отъ разумни хора. Такива трѣбва да бѫдатъ ученицитѣ на окултната школа. Разумностьта на човѣка се изразява въ правилното разглеждане на нѣщата. Като срещне единъ човѣкъ, разумниятъ първо вижда доброто въ него. Що се отнася до неговитѣ отрицателни прояви, той гледа на тѣхъ като на преходни нѣща. Благодарение на своята разумность, той се ползува отъ благата на живота правилно. Разумниятъ разбира законитѣ на живота и ги прилага въ отношенията си къмъ хората. Които не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ се дѣлятъ на млади и стари, на учени и прости. Всѣки може да бѫде младъ — отъ него зависи. Младостьта е въ съзнанието на човѣка. Достатъчно е човѣкъ да се чувствува младъ, за да бѫде такъвъ. Щомъ се чувствува младъ, той има силата и духа на младия и проявява неговитѣ качества.

 

Едно отъ качествата на младия е неговата работоспособность. Съвременнитѣ хора остаряватъ преждевременно, защото бързатъ въ всичко : въ ядене, въ движение, въ учение. Тѣ искатъ да успѣватъ бързо : като започнатъ една работа, скоро да я свършатъ. Ако не успѣятъ, тѣ се обезсърдчаватъ, изгубватъ разположение за по-нататъшна работа. Тѣ се подаватъ повече на чувства, отколкото на мисъль. Ако мислѣха повече, тѣ нѣмаше да остаряватъ толкова скоро, а същевременно щѣха да се ползуватъ отъ красотата, която природата е вложила въ всѣко нѣщо. Запримѣръ, като вземете единъ плодъ, не бързайте да го изядете изведнъжъ, но разгледайте го внимателно. Спрете се върху формата, цвѣта му и вижте, какво ще почувствувате. Като го подържите известно време въ ръката си, вие ще възприемете ония сили и енергии, които съ работили за неговото създаване. Следъ като го изядете, не хвърляйте семкитѣ му, но посадете ги. Постъпвате ли по този начинъ, вие си въздействувате върху самовъзпитанието. Всѣка форма, създадена отъ природата, съдържа известни енергии, които човѣкъ трѣбва разумно да използува. Тѣ ще помогнатъ, както за физическото, така и за духовното му развитие.

 

Изпѣйте пѣснитѣ: „Зора се свѣтла зазорява“ и „ще се развеселя“.

 

Т. м.

 

*

 

27. Лекция отъ Учителя, държана на

 

26 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...