Ани Posted September 19, 2023 Share Posted September 19, 2023 От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Значение на числата Размишление. Съвременнитѣ хора се стремятъ повече къмъ голѣми работи, отколкото къмъ малки. Голѣмитѣ работи представятъ голѣми числа — хиляди, милиони, а малкитѣ работи — малки числа, повече дробни. Всѣки човѣкъ има свои любими числа, съ които работи въ живота си. Същевременно, човѣкъ има и свои любими работи. Запримѣръ, нѣкой обича да яде повече плодове, да се облича съ свѣтли дрехи, а другъ обича повече месни храни, пъстри дрехи и т. н. И любовьта има нѣщо любимо. Това е човѣшката уста. Любовьта обича човѣшката уста, защото чрезъ нея се проявява. Достатъчно е човѣкъ да отвори устата си и да каже една дума, за да разберете, живѣе ли въ него любовьта, или не. Устата е органъ, отдето излизатъ сладки, благи нѣща. Тя представя човѣшката разумность. Понѣкога отъ устата излизатъ горчиви думи, но това не е въ реда на нѣщата. Това показва, че устата се е отклонила отъ истинското си предназначение. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае конкретно, какво обича и какво не обича. Каже ли веднъжъ въ себе си, че обича нѣщо, той не трѣбва да го разлюбва. Дъщерята обича майка си, синътъ обича баща си, но следъ известно време дъщерята престава да обича майка си, и синътъ престава да обича баща си. Защо ? Защото сѫ влюбени въ другъ човѣкъ : дъщерята обикнала нѣкой момъкъ, а синътъ — нѣкоя мома. Тѣ не сѫ на правъ пѫть. Защо ? Да обичашъ нѣкого, това значи, да го облѣчешъ съ дреха, изтъкана отъ твоитѣ най-хубави мисли и чувства. Да разлюбишъ този човѣкъ, това значи, да съблѣчешъ тази дреха отъ него и да я дадешъ на другъ. Правилно ли е това? Защо не оставишъ дрехата на гърба на първия, а трѣбва да го съблѣчешъ? Щомъ обичашъ другъ нѣкой, облѣчи и него съ нова дреха. Кой го иска да обича едновременно нѣколко души, той трѣбва да има богато сърдце, да облича своитѣ възлюбени съ дрехи, изтъкани отъ мислитѣ и чувствата му. Въ колкото хора се влюбишъ, толкова нови дрехи трѣбва да изработишъ. А така, да съблѣчешъ едного, за да облѣчешъ другъ, това е неразбиране на любовьта. Това е влюбване, а не любовь. Влюбването е непостояненъ процесъ — процесъ на прекѫсване. Когато се влюбва, човѣкъ туря образа на своя възлюбенъ близо до очитѣ си вследствие на което не вижда другитѣ образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освенъ единъ образъ, той прекѫсва връзката си съ хора, които по-рано е виждалъ и обичалъ. Казано е въ Писанието : „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Въ този стихь се говори за „образъ и подобие.“ Кой е образътъ и кое — подобието? Човѣкъ, който се намира подъ ръководството на Божията Мждрость, е образътъ Божий. Човѣкъ, който се намира подъ влиянието на Любовьта, е подобието на Бога. По лицето на човѣка виждате, какво е състоянието му, дали е радостенъ или скърбенъ. Радостьта иде отъ любовьта, а красотата — отъ мѫдростьта. Видите ли истински красивъ човѣкъ, ще знаете, че той живѣе съ мѫдростьта. Само мѫдритѣ хора могатъ да бѫдатъ красиви. Тѣхната красота е пластична, подвижна, а не статическа. Всички велики Учители, Които сѫ дохождали на земята, сѫ били красиви. Формитѣ, които природата създава, сѫ красиви, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да гледа. Когато гледате човѣка, сѫщо трѣбва да знаете, кѫде да гледате. Ако го гледате право въ очитѣ, въ веждитѣ, въ устата или въ брадата, той ще се безпокои. Има едно мѣсто на човѣшкото лице, дето можете свободно да гледате човѣка, безъ да се безпокои. Кое е това мѣсто, вие сами ще го намѣрите. Каже ли ви се наготово, вие нѣма да го научите. Лесно се изучаватъ ония нѣща, до които човѣкъ самъ се домогва. Очаква ли да научи нѣщата наготово, човѣкъ става ленивь. Какви деца сѫ тѣзи, които очакватъ да получатъ вода отъ майка си и баща си? Разумните родители оставятъ децата сами да си взиматъ вода. Богъ е далъ и дава деца на хората, но тѣ трѣбва да знаятъ, какъ да ги възпитаватъ. Кое число въ дома играе важна роля при възпитанието на детето? Майката и бащата оставятъ детето въ кѫщи, да играе, да скача, а тѣ излизатъ на разходка. Въ стаята, дето детето играе, има единъ долапъ, пъленъ съ сладка, но добре затворенъ, да не може лесно да се отваря. На една отъ стенитѣ на стаята бащата закача една прѫчица. Като излизатъ, бащата казва на детето : Ще те оставимъ да играешъ свободно, но да не пипашъ въ долапа. Бутнешъ ли безъ позволение, ще знаешъ, че пръчицата ще играе по гърба ти. Докато детето е малко, отъ 1—7 годишна възрасть, тѣ прилагатъ върху него закона на единицата, т. е. прѫчицата. Отъ 7—14 годишна възрасть, тѣ прилагатъ другъ законъ. Отъ 14—21 годишна възрасть прилагатъ трети законъ. Когато бащата остарѣе, синътъ му отговаря съ сѫщото. И той затваря долапитѣ отъ баща си и му казва, че нѣма право да бута безъ позволение. Сега бащата опитва закона върху себе си. Защо? Защото законитѣ, които родителитѣ създаватъ, трѣбва да бѫдатъ еднакви — и за децата, и за тѣхъ. Тѣ нѣматъ право да поставятъ децата си на изкушения и следъ гова да ги наказватъ. Стаята, въ която децата играятъ, трѣбва да бѫде съвършено празна, безъ никакви долапи, пълни съ изкушения Иначе, какъвто законъ създаватъ, следъ време тѣ сами ще го опитатъ върху гърба си. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не опита закона върху себе си? Той трѣбва да го промѣни, преди да е дошло времето да го опита върху себе си. За да разберете значението на числата, вижте, съ кои числа природата си служи. Ония числа, съ които природата най-много си служи, това сѫ нейнитѣ любими числа. Тя е поставила единицата на човѣшкото лице — една уста. Двойката е поставила като горни и долни членове на тѣлото му : две рѫце и два крака. Двойката е творческо число. Когато двама души искатъ да станатъ приятели, тѣ се рѫкуватъ съ дѣснитѣ си рѫце. Единиятъ дава своитѣ петь пръста, и другиятъ — своитѣ петь и се образува числото десеть - число на приятелство. Като ученици, вие трѣбва да се ползувате разумно отъ числата, съ които природата е писала върху тѣлото ви. Който иска да придобие знание и мѫдрость, той трѣбва да разбира значението на числата. За да се ползува отъ силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да знае значението поне на тия числа, съ които природата е писала върху неговото тѣло. Природата е турила по десеть пръста на рѫцетѣ и на краката му, но той и до днесъ още не знае значението на числото десеть. Числата сѫ живи величини. Всѣко число е свързано съ известни разумни сили. Сѫщевременно на всѣко живо число отговаря едно разумно сѫщество. Въ този смисълъ, нѣма свободни числа въ природата. Голѣмитѣ числа може да сѫ свободни, но числата отъ милионъ надолу не сѫ свободни. Човѣкъ работи повече съ малкитѣ числа. Като работи съ тѣхъ, той трѣбва да знае, какъ да се ползува отъ тѣхнитѣ сили. Запримѣръ, ако човѣкъ работи съ числото сто и допусне въ ума си една нечиста мисъль, ще се натъкне на нѣкакво нещастие. Безъ да иска, той ще предизвика известно състресевие въ невидимия свѣтъ. Всички сили, които сѫ свързани съ числото сто, ще се раздвижатъ. Ако е разуменъ. човѣкъ може да се справи съ тия сили ; ако не е разуменъ, той ще се намѣри въ чудо и ще търси външна помощь. Това, което говоря, прилича малко на приказкитѣ оть „Хиляда и една нощь.“ Единъ пѫтникъ седналъ край единъ изворь да си почине и изпъшкалъ, казалъ „охъ“. Въ този моментъ отъ извора излѣзло едно сѫщество и попитало пѫтника : Защо ме викашъ? — Не те викамъ. Азъ седнахъ тукъ да си почина, а ти кой си, не те познавамъ. — Азъ се казвамъ „охъ“, и ти ме извика. — Другъ пѫть ще зная, да не пъшкамъ, като сѣдамъ при извори. Следователно, човѣкъ трѣбва да се научи, да не пъшка, нито да се оплаква. Нѣкой се влюби въ една мома и постоянно пъшка и охка. Щомъ охка отъ любовьта, той се оплаква отъ Бога. За да се научи да не охка. Богъ ще го направи жена. Ако пъкъ жената охка отъ мѫжа, Богъ ще я направи мѫжъ. Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнание, да не се оплаква отъ това, което Богъ е създалъ. Чрезъ жената ще изучавате любовьта, а чрезъ мѫжа — мѫдростьта, безъ да се оплаквате, безъ да се произнасяте за тѣхъ. Който ги е създалъ, само той има право да се произнася за тѣхъ. Защо човѣкъ не трѣбва да се произнася за мѫжа и за жената? Защото той нѣма сѫщинска мѣрка за доброто и за злото. Това, което той счита зло, не е зло за природата, за цѣлокупния животъ. Запримѣръ, за дървото, което изгаря, огъньтъ е зло, но за хората, които се топлятъ, огъньтъ е голѣмо благо. За да дойдатъ до абсолютни знания и разбирания за живота, хората трѣбва да се освободятъ отъ всички подозрения. Тѣ трѣбва да работятъ усилено върху себе си, да гледатъ на всичко, което става, чисто, безъ никакви подозрения. Искатъ ли да се освободятъ отъ подозрението, тѣ трѣбва да обърнатъ вниманието си къмъ себе си, да започнатъ да се изучаватъ. Човѣкъ има една уста и не знае, колко е голѣма, какви сѫ устнитѣ му, дебели или тънки, какво устройство иматъ и т. н. Днесъ хората виждатъ само голѣмината на устата и казватъ, че е голѣма или малка, но какво е значението на голѣмата и на малката уста, не знаятъ. Ако чешмата има малко отвърстие, малко вода ще дава. Ако отвърстието и е голѣмо, много вода ще дава. Сѫщото се отнася и до устата. Отъ малката уста излиза малко енергия, отъ голѣмата — много енергия. Ако отъ малката уста излиза много енергия, има опасность да стане нѣкакво пропукване. Ето защо, между количеството на енергията и голѣмината на формата, презъ която енергията минава, трѣбва да има известно съответствие. Ако пияницата види крана на бурето отворенъ, той познава, че бурето е празно и е недоволенъ. Дето има отвърстие, човѣкъ очаква нѣщо отъ него. Не излиза ли нѣщо отъ него, отвърстието е безпредметно. Единъ старъ турчинъ срещналъ единъ младъ, пиянъ момъкъ и му казалъ : Синко, нали знаешъ, че Коранътъ забранява пиене на вино и ракия? Ако продължавашъ да пиешъ, знай, че ще бѫдешъ въ ада. Тамъ ще окачатъ на врата ти много бъчви, и ти постоянно ще ги носишъ съ себе си. — Какви ще бѫдатъ бъчвитѣ, празни или пълни ? — Пълни, разбира се, да тежатъ. Щомъ сѫ пълни, азъ съмъ доволенъ, цѣлъ животъ ще пия. По аналогия на това, казваме, че и устата на човѣка трѣбва да е пълна, т. е. да има какво да изтича отъ нея. Това не значи, че устата трѣбва постоянно да дава. Колкото е правилно непрекъснато да дава, толкова е правилно никакъ да не дава. Ако на физическия свѣтъ нищо не дава, въ умствения свѣтъ дава много. Наистина, срещнете ли човѣкъ, който говори малко, ще знаете, че той мисли много. Устата, като единица, може да изрази творчеството на духа въ човѣка. Тази единица е поставена въ хоризонтално положение, като преграда. Докато духътъ не е свършилъ работата си, устата трѣбва да мълчи. Щомъ духътъ свърши работата си, устата се отваря, и единицата, т. е. преградата на мълчанието се дига. Щомъ устата се отвори, ние казваме, че човѣкъ говори. Отворената уста има форма на крѫгъ. Отъ горната устна се познава, много ли ще говори човѣкъ, или малко. Отъ дебелината на устнитѣ сѫдятъ за силитѣ, за теченията, които минаватъ презъ човѣка. Ако нѣкой държи устата си малко отворена, казвать за него, че е смахнатъ. Ако държи устата си затворена, казватъ, че този човѣкъ е мѫдъръ. Човѣкъ не трѣбва да държи устата си много отворена, или много затворена. Това сѫ крайности. Човѣкъ трѣбва едва да докосва устнитѣ си, но не непрекѫснато. Отъ време на време той трѣбва ту да отваря, ту да затваря устата си, съ слабо докосване на устнитѣ си. Само по този начинъ теченията на организъма ставатъ правилно. Който държи устата си дълго време затворена, той си причинява известно болезнено състояние, което мѫчно се лѣкува. Не иска ли да боледува, човѣкъ трѣбва да държи устата си въ естествено положение, съ едва докосващи се устни, за да могатъ теченията въ организъма да ставатъ правилно. Езикътъ може да контролира движението на единицата, т. е. на човѣшката уста. Природата е създала правата линия, а човѣкъ е поставилъ две прави линии въ перпендикулярно положение една на друга, и по този начинъ създалъ кръста — знакъ на противоречие. За да се справи съ известно противоречие, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да поставя устата си. Нѣкой може да е философъ, ученъ, писатель и поетъ, но ако не знае, какъ да отваря и затваря устата си, какъ да я поставя, може самъ да си създаде голѣми мѫчнотии. Както да отваря и затваря устата си, щомъ движенията не сѫ правилни, човѣкъ не може да разреши своитѣ мѫчнотии. Като наблюдавате хората, виждате, че тѣ правять неестествени движения ту съ главата, ту съ рѫцетѣ си. Щомъ сѫ неестествени, движенията не сѫ красиви. Не само това, но като повтаря тия движения, най-после човѣкъ си създава лоши навици, отъ които мѫчно се освобождава. Срѣщате единъ човѣкъ, който държи главата си наклонена надѣсно, другъ — налѣво. Това се дължи на факта, че тия хора много пѫти сѫ наклонявали главата си надѣсно или налѣво, вследствие на което сѫ придобили навикъ да държатъ главата си въ неестествено положение. Кога човѣкъ наклонява главата си надѣсно ? Когато се очудва на нѣщо. Нѣкой се очудва на богатството, на хитрината на хората и наклонява главата си надѣсно. Когато пъкъ съжалява нѣкого, той наклонява главата си налѣво. Нѣма защо човѣкъ да се очудва на богатството на хората. Види ли нѣкой богатъ човѣкъ, по-добре нека се запита, какъ е спечелилъ това богатство. Като разбере, че богатството е спечелено съ трудъ и работа, той трѣбва да се зарадва и усмихне само съ очитѣ си. Тази лека усмивка предава на лицето красота и приятность. Ако съжалява нѣкого, пакъ нѣма нужда да наклонява главата си налѣво, да си създава лошъ навикъ. Достатъчно е вътрешно да изпрати своето съчувствие къмъ пострадалия, за да изкаже онова, което е преживѣлъ. Това вътрешно съчувствие къмъ ближния предава на човѣшкото лице мекота и благородство. Да знае човѣкъ, какви движения да прави, това е наука, до която може да се домогне чрезъ редъ упражнения и работа. Мнозина искатъ знания, но да ги придобиятъ безъ усилия и работа, по механически начинъ. Това е невъзможно. Мнозина искатъ да придобиятъ сила, богатство, но да не се мъчатъ, да не страдатъ, на ръце да ги носятъ. И това е невъзможно. Майката носи детето си на ръце, защото го обича. Като го носи, тя изпитва известна трудности и мъчнотия. Всичко това тя понася отъ любовь къмъ детето си, съ надежда, че единъ день и то ще и отговори съ любовь. На какво отгоре възрастниятъ изисква същото отъ ближнитѣ си ? Защо той самъ не иска да страда, а създава страдания на другитѣ? Да носишъ голѣмъ човѣкъ на ръце, това е голѣмо страдание. При това, може ли единъ день и той да отговори съ същото на онзи, който го е носилъ, или на другъ нѣкой? Защо този човѣкъ не уповава на собственитѣ си крака, а уповава на другитѣ? Когато е създавала човѣка, природата не е предвиждала други съобщителни срѣдства, освенъ краката. Всичко това, съ което хората днесъ си служатъ — файтони, автомобили, тренове, параходи, аероплани сѫ човѣшки изобретения. Разчитайте на изобретенията на разумната природа, а не на човѣшкитѣ. И тъй, що се отнася до човѣшкитѣ изобретения — съобщителни и размѣнни срѣдства, дръжте ги далечъ отъ ума си. Ползувайте се отъ тѣхъ, когато трѣбва, но не ги дръжте въ ума си. Паритѣ ще държите въ касата си, а не въ своя умъ. Тѣ сѫ зараза, която причинява редъ болезнени състояния.— Ама искамъ да бѫда богатъ.— Ти искашъ да си богатъ, за да се разхождашъ съ файтонъ, съ автомобилъ, слуги да ти услужватъ. Това иска и болниятъ. Щомъ е така, можемъ да извадимъ заключение, че богатиятъ и болниятъ си приличатъ. И двамата сѫ взискателни къмъ храната, искатъ другитѣ да имъ услужватъ, не обичатъ да работятъ. Рѫцетѣ и на двамата сѫ меки, гладки. Има смисълъ човѣкъ да бѫде богатъ, но ако знае, какъ да се ползува отъ богатството. Богатството трѣбва да направи човѣка здравъ, силенъ, ученъ. Изнѣжва ли го, губи ли силата и знанието си, това богатство не е на мѣсто. Рѫката на човѣка трѣбва да бѫде мека, пластична, пъргава, способна за работа. Такава е рѫката на добрия, на щедрия, на любещия човѣкъ. Който носи любовьта въ сърдцето си, той е здравъ човѣкъ. Казано е, че Богъ е Любовь. Невъзможно е любовьта да мине презъ човѣка, и той да остане боленъ. Любовьта носи съ себе си животъ, сила, здраве, радость, миръ и веселие въ човѣка. Сегашнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се, боледуватъ, защото не разбиратъ любовьта. Нѣкой казва, че обича нѣкого, но намира, че той не заслужва любовьта му. Ако ти вѣрвашъ, че Богъ е Любовь, какъ можешъ тъй авторитетно да се произнасяшъ, че този човѣкъ не заслужва твоята любовь ? Ако нѣкой казва, че неговиятъ възлюбенъ не заслужва любовьта му, другъ ще каже сѫщото за него. Въ заключение ще излѣзе, че никой човѣкъ не заслужва любовьта. За кого е тогава любовьта ? Любовьта се дава на всѣки, който я заслужва. Следователно, щомъ обичате нѣкого, той заслужва вашата любовь. Той има нужда отъ любовьта. На кого даватъ пари ? На сиромаситѣ. На банкеритѣ, на милиардеритѣ давате ли пари ? И на тѣхъ можете да дадете пари, но тѣ не се нуждаятъ. Значи, любовьта е за беднитѣ, за страдащитѣ, за немощнитѣ, за слабитѣ, за грѣшнитѣ. Праведнитѣ носятъ любовьта въ себе си, тѣ не се нуждаятъ отъ външна любовь. Праведниятъ живѣе въ любовьта, а грѣшникътъ я търси отвънъ. Щомъ е така, грѣшникътъ има право да се топли на огъня и да се грѣе на слънцето, както и праведниятъ. Грѣшникътъ и безъ това е измръзналъ. Не се ли грѣе на огъня, той съвсемъ ще измръзне. И да не се грѣе, праведниятъ пакъ е топълъ. Той не е изложенъ на такива опасности, на каквито грѣшникътъ е изложенъ. Като слушатъ тия работи, нѣкои искатъ магическата тояжка, като ударятъ съ нея, да получатъ, каквото желаятъ. Добре е да придобие човѣкъ магическата тояжка, но за да се ползува отъ нея, той трѣбва да бѫде разуменъ. Не е ли разуменъ, той ще направи редъ пакости, за които единъ день ще съжалява. Въ древностьта нѣкога живѣли царь и царица. Царицата била много красива, но горда и щеславна жена. Единъ день тя настояла предъ мѫжа си да и даде царството си, да управлява известно време. Това желание на царицата показва, че тя не обичала мѫжа си. Царьтъ се съгласилъ, далъ и власть да управлява царството му три деня. Като поела властьта въ рѫцетѣ си, още на първия день царицата заповѣдала да арестуватъ царя. На третия день тя заповѣдала да го освободятъ и следъ това предала царството отново на мѫжа си. Така управлява всѣко сѫщество, което живѣе само въ плътьта, а не и въ духа. На такива сѫщества власть не се дава. Власть може да има само Духа, само Богъ. Човѣкъ може и трѣбва да се подчинява на Онзи, въ чиито рѫце е властьта. Ще кажете, че не искате да бѫдете слуги. Ако сте слуга на Господа, вие заемате най-почетното мѣсто въ свѣта. Ето защо, слугувате ли на нѣкого, знайте, че слугувате на Господа. Той ви изпитва, какъ ще свършите работата си. Кой човѣкъ е богатъ ? Богатъ човѣкъ е онзи, въ сърдцето на когото любовьта живѣе. Богатъ е онзи, въ ума на когото мѫдростьта живѣе. Богатъ е онзи, въ постѫпкитѣ на когото Богъ живѣе. — Проявената Божия Любовь носи пълния животъ. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 9 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now