Ани Posted September 19, 2023 Share Posted September 19, 2023 От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добриятъ день Божията Любовь и Божията Мдрость носятъ пълния животъ. Всички хора се стремятъ къмъ новъ животъ, къмъ новъ моралъ. За да постигнатъ своитѣ стремежи, тѣ се нуждаятъ отъ нѣколко основни идеи, които да прилагатъ въ всѣкидневния си животъ. Ако продължаватъ да живѣятъ по старъ начинъ, съ стари разбирания, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. Рѣката тече въ посока, каквато й е дадена; заякътъ бѣга споредъ устройството на тѣлото си; птицата хвърчи споредъ условията, които й сѫ дадени. Обаче, човѣкъ, който е подложенъ на развитие, не може да живѣе по единъ и сѫщъ начинъ. Животътъ му е подложенъ на постоянни промѣни. Докато детето е малко, родителитѣ му го носятъ на рѫце. После то започва да пълзи, пристѫпва бавно, докато едииъ день се изправя на краката си и започва свободно да ходи. Човѣкъ минава презъ сѫщитѣ фази и въ духовния си животъ: въ първо време го носятъ на рѫце, после започва да пълзи, и щомъ краката му заякнатъ, той ходи вече самостоятелно. За да запази своята самостоятелность и устойчивость, човѣкъ трѣбва да има една опорна точка, отдето да започне. Опорната точка въ човѣка представя Божественото начало. Едно отличително свойство на това начало е неговата неизмѣнность. Изгуби ли Божественото въ себе си, човѣкъ всичко губи. Докато се държи за Божественото, като ва центъръ, човѣкъ представя кржгъ. Изгуби ли този центъръ, въ него става особена промѣна, удължаване, вследствие на което той придобива два центъра и се превръща въ елипса. Сегашниятъ човѣкъ представя елипса, сѫщество съ два центъра, т. е. съ два морала, съ две посоки на живота — нагоре къмъ Бога и надолу къмъ земята. Когато Божественото начало въ човѣка вземе надмощие, животътъ му постепенно се измѣня, елипсата се приближава къмъ кржга. Да премине човѣкъ отъ елипса въ кржгъ, това значи, постепенно да реализира възможноститѣ на Божественото начало въ себе си. Всѣка точка отъ неговия животъ има право отношение къмъ Божественото, като къмъ централна точка, еднакво отдалечена отъ всички точки на окрѫжностьта. Точкитѣ на окрѫжностьта сѫ еднакво отдалечени отъ центъра на крѫга, но тѣ се различаватъ по интенсивность и по възможности, които сѫ вложени въ тѣхъ. Ако разгледате тази идея отъ положението на геометрията, това е невъзможно, защото, като механически, всички точки на окржжностьта сѫ еднакви. Обаче, ако всѣка точка на окрѫжностьта е жива и представя човѣкъ, тогава тѣ се различаватъ, както се различаватъ всички хора. Ако си представите дължината на окрѫжностьта толкова голѣма, че на всѣка нейна точка да застане по единъ човѣкъ, тя ще бѫде съставена отъ два милиарда точки. Божественото начало въ Битието ще бѫде центъръ на този голѣмъ крѫгъ. При това положение, наистина, всѣка точка на окрѫжностьта ще се отличава съ различни възможности и съ различна интенсивность. Това виждаме навсѣкѫде въ живота: всички хора се проявяватъ и развиватъ различно. Всѣки човѣкъ забелязва промѣната, която става съ него, но самъ не може да си обясни, защо става тази промѣна. Докато мисли, че е самостоятеленъ, независимъ, човѣкъ вижда, че е изложенъ на постоянни промѣни. Не е лошо, че се мѣни човѣкъ, но всѣки день той трѣбва да придобива по нѣщо ново и красиво. Човѣкъ може да бѫде самостоятеленъ дотолкова, доколкото спазва отношенията си къмъ Божественото. Наруши ли тия отношения, всѣкаква самостоятелность изчезва. Ако човѣкъ измѣни отношенията си къмъ Божественото, и Божественото измѣня своитѣ отношения къмъ него. Не е достатъчно човѣкъ да мисли, но мисъльта му трѣбва да бѫде права. Права мисъль е тази, която се отразява върху сърдцето. Всѣка мисъль, която не се отразява добре върху сърдцето, не е права. Сърдцето е мѣрка за ума, а умътъ — за сърдцето. Като изучавате човѣшкия организъмъ, виждате четири важни уда, които го управляватъ: мозъкъ, дробове, сърдце и стомахъ. Най-тѣсно свързанъ съ физическия свѣтъ е стомахътъ. За да подържа своя животъ, той се нуждае отъ човѣка. Човѣкъ трѣбва да работи и съ главата, и съ рѫцетѣ, и съ краката си, за да го изхрани. Но и човѣкъ е въ зависимость отъ стомаха. Ако стомахътъ се откаже да работи, човѣкъ ще фалира. Колкото по-горе отиваме, толкова тази зависимость се намалява. И дробоветѣ се нуждаятъ отъ човѣка, но по-малко. Като диша и издиша човѣкъ, дробоветѣ се пълнятъ и празнятъ. Срѣдата, въ която живѣе човѣкъ, е готова храна за дробоветѣ. Като приематъ въздуха, дробоветѣ хранятъ и мозъка. Тъй щото, прѣката зависимость на мозъка отъ човѣка се намалява. Но все пакъ, ако човѣкъ не диша, ако не приема въздухъ, деятелностьта на дробоветѣ и на мозъка се прекратява. Сърдцето, обаче, въ своята деятелность е съвършено независимо отъ човѣка. То има автономно управление. Понеже е представитель на Божественото начало въ човѣка, сърдцето представя държава, напълно независима и свободна. Божественитѣ закони сѫ написани на човѣшкото сърдце, благодарение на което умствениятъ и физическиятъ свѣтъ иматъ отношение къмъ него. Ако спазва тия закони, човѣкъ ще живѣе така, катко Богъ изисква. Обаче, въ желанието си да завладѣе сърдцето си, човѣкъ се е отклонилъ отъ своя нормаленъ пѫть на развитие. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ завлядяване: майката и бащата искатъ да завладѣятъ сърдцето на децата си; момата иска да завладѣе сърдцето на момъка; момъкътъ иска да завладѣе сърдцето на момата; свещеникътъ иска да завладѣе сърдцата на своитѣ пасоми, професорътъ — на студентитѣ си и т. н. Всѣки иска да завладява, да печели последователи. Човѣкъ не е дошълъ на земята да завладява, но е дошълъ да създава правилни отношения съ умоветѣ и сърдцата, съ дробоветѣ и стомаха на хората. Срещнешъ ли нѣкой гладенъ човѣкъ — нахрани го. Така ще си създадешъ добри отношения съ него на физическия свѣтъ. Ако го нахранишъ съ цель да го привържешъ къмъ себе си, ти си на кривъ пѫть. Значи, сърццето остава автономно при всички случаи на живота. Всѣки, който се е опиталъ да завладѣе сърдцето, т. е. Божественото въ човѣка, се е разрушилъ и развратилъ. Тази е причината, задето и млади, и стари хора се развращаватъ. Всѣки, който се е опитвалъ да завладѣе сърдцето на своя ближенъ, е пострадвалъ заедно съ ближния си: единиятъ ставалъ на каша, а другиятъ — на вѫгленъ. За да не изгаряте и да не ставате на вѫгленъ, не се занимавайте съ сърдцето си. Дайте сърдцата си на разположение на Бога, Той да се занимава съ тѣхъ. Ако искате работа, занимавайте се съ умоветѣ си, съ ушитѣ си, съ очитѣ си, съ рѫцетѣ си, съ краката си, съ всичко, каквото пожелаете, но не и съ сърдцето си. Оставете сърдцето си свободно! Не се мѣсете въ Божиитѣ работи! Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ обичани. Това не е тѣхна работа. Ученикътъ отива на училище да учи, а не да бѫде обичанъ. Ако учи добре, учительтѣ непременно ще го обича. Любовьта е резултатъ. Ученикътъ е длъженъ да учи, да възприема и обработва уроцитѣ и, щомъ ги обработи и приложи, учительтъ ще бѫде доволенъ отъ него и ще го обича. Богъ държи сърдцето на човѣка въ рѫцетѣ си. Той държи източницитѣ на живота въ рѫцетѣ си, защото въ тѣхъ се криятъ тайнитѣ на Битието. Въ сърдцето се криятъ източницитѣ на живота. Ако Богъ би оставилъ сърдцето въ рѫцетѣ на човѣка, всичко би било разрушено. Ако свѣтътъ не е разрушенъ, причината за това е, че Богъ държи сърдцето на човѣка въ рѫцетѣ си. Хората смѣсватъ любовьта съ чувствата. Това сѫ две различни нѣща, два различни свѣта. Богъ е господарь на любовьта, човѣкъ — на чувствата, а животното — на страститѣ. Следователно, ако оставишъ да се проявяватъ страститѣ, ти си далъ ходъ на животинското въ себе си; ако проявявашъ чувства, ти си далъ ходъ на човѣшкото; ако проявявашъ любовь, ти си далъ пѫть на Бога въ себе си, Той да се проявява. Любовьта съдържа и мислитѣ, и чувствата, но не е нито мисъль, нито чувство. Тя се проявява независимо отъ тѣхъ. Като не се познаватъ, хората искатъ да управляватъ сърдцето си и казватъ, че могатъ да бѫдатъ негови господари. Мислятъ ли така, тѣ създаватъ злото. Това е криво разбиране. Човѣкъ не се е научилъ да управлява ума си, че сърдцето си ще управлява! Ако момата даде сърдцето си на единъ момъкъ, или момъкътъ даде сърдцето си на една мома, ще видятъ, какво ще стане следъ една-две години. Каквото прави малкото дете съ цвѣтето, това ще направятъ момата и момъкътъ съ своитѣ сърдца. Като вземе едно цвѣте, детето първо го мирише, радва му се, докато най-после го скѫса и захвърля настрана. Какво се постига съ скѫсването на цвѣтето? Нищо не се постига. Детето не знае, какъвъ трудъ, усилия и енергия е употрѣбено за създаване на едно цвѣтенце. Дайте една книга въ рѫката на детето и вижте, какво ще стане съ нея. Въ първо време детето ще я разлиства, ще я гледа, докато започне да кѫса листата й единъ следъ другъ. Вижте, какво прави вълкътъ съ овцата. Първо започва да я души, после я тегли, дърпа, докато я изяде. Какво печели отъ това? Не само че нищо не печели, но той си създава карма съ овцата, която и следъ хиляди години не може да изплати. Страшно е днесъ да наречете нѣкого вълкъ! Лошо име си е създалъ вълкътъ. И тъй, не правете опитъ да владѣете сърдцето — нито вашето, нито това на вашитѣ ближни. Стане ли въпрос за любовта, не се занимавайте нито съ вашата любовь, нито съ любовьта на своитѣ ближни. Любовьта сама ще уреди работитѣ си, нѣма защо вие да уреждате нейнитѣ работи. Трѣбва ли като отидете при нѣкой цигуларь да уреждате въпроса за неговото свирене? Щомъ знае да свири, той взима цигулката и свири — нищо повече. Който знае да копае, той самъ ще уреди работитѣ си. Той ще вземе мотиката и ще отиде да копае. Всѣки човѣкъ е центъръ въ своята работа. Следователно, любовьта, като центъръ въ великия крѫгъ на живота, урежда не само своитѣ работи, но тя урежда работитѣ на всички хора. Вънъ отъ този центъръ човѣкъ не може да придобие нищо. Ще кажете, че искате да бѫдете самостоятелни. Да бѫдете самостоятелни, това значи, да си създадете своя вселена. Какво ще спечелите отъ тази вселена? Нѣма самостоятелни хора въ свѣта. Ако философътъ мисли, че е самостоятеленъ, той се лъже. Каква самостоятелность е тази, при която той търси другъ философъ, да каже нѣколко похвални думи за него? Нѣкой музикантъ минава за самостоятеленъ, но и той разчита на публиката, да чуе нейното мнение. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ учени - недоучени хора, които развалятъ всичко. Обикновенитѣ хора сѫ хората отъ народа, които не мислятъ, че знаятъ много. Обаче има талантливи хора, които постоянно живѣятъ въ спорове, въ щеславие и гордость. Понеже сѫ културни хора, тѣ мислятъ, че знаятъ всичко, но се лъжатъ. Единствената заслуга на талантливитѣ се заключава въ това, че приготвятъ почва за гениалнитѣ хора. Шестата раса ще бѫде раса на гениитѣ. Седмата раса е раса на светиитѣ. Следъ светиитѣ иде вече расата на Учителитѣ. Когато мине презъ фазата на Учителитѣ, човѣкъ напуща земята, напуща слънчевата система, понеже минава въ друга еволюция. Сѫществуватъ четири категории хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Обикновенитѣ и талантливитѣ сѫ познати на всички. Тѣ се срѣщатъ много. Обаче, малко сѫ гениалнитѣ и светиитѣ, а още по-малко — Учителитѣ. Обикновенитѣ хора възпроизвеждатъ онова, което гениалнитѣ и светиитѣ казватъ и правятъ. Талантливитѣ се отличаватъ отъ обикновенитѣ по това, че даватъ коментарии на всичко, което сѫ направили гениалнитѣ и светиитѣ. Докато възпроизвеждатъ нѣщата, можете да ги слушате. Започнатъ ли да даватъ свои коментарии, стойте настрана. Гениалнитѣ хора и светиитѣ се отличаватъ по това, че сами творятъ. Талантливитѣ сѫ недоволнитѣ хора, а гениитѣ и светиитѣ сѫ се справили съ недоволството. Талантливиятъ трѣбва да използува недоволството като потикъ, да излѣзе отъ положението, въ което се намира, да мине въ фазата на гения. Той трѣбва да запази талантитѣ си и да ги изяви въ творчество, а не само въ изпълнение. Като ученици, вие трѣбва да опредѣлите отношенията си къмъ Бога. За да направите това, вие трѣбва да гледате на тѣлото си като на удъ отъ Божествения организъмъ. Гледате ли на него по този начинъ, вие ще го запазите отъ ония разрушения, на които днесъ е подложено. Какъ ще почиташъ човѣка, ако не почиташъ тѣлото му, т. е. кѫщата му, въ която той живѣе? Какво ще кажете за онзи човѣкъ, който взима тесла и удря съ нея върху добре построената, измазана и изчистена кѫща на своя ближенъ? Като разрушава кѫщата му, той нарушава хармонията въ вѫтрешния животъ на своя братъ. Това, което той прави, не е почтено. Трѣбва ли да драскате върху произведенията на нѣкой писатель и да правите свои бележки и коментарии? Ако има нѣщо въ неговитѣ произведения, съ което не сте съгласни, напишете вие нѣщо самостоятелно, по-хубаво отъ неговото, но не драскайте върху работитѣ му. Следователно, срещнете ли нѣкой човѣкъ, погледнете на него, като на нѣщо ценно, върху което Богъ е работилъ и продължава още да работи. Сегашниятъ човѣкъ не е съвършенъ още. Той е суровъ материалъ, отъ който великиятъ майсторъ ще изработи нѣщо съвършено, на което ще отдадете своето уважение и почитание. Докато Богъ работи, стойте настрана. Внимавайте и учете се отъ Неговата работа, безъ никаква критика. Уважавайте тѣлото на човѣка, за да уважаватъ и вашето. Когато хората дойдатъ до съзнание да уважаватъ тѣлата си, войнитѣ ще изчезнатъ. Следъ това вече може да се очаква уважение и на сърдцето на човѣка. Като почитате тѣлото на човѣка, което Богъ е създалъ, вие ще почитате всичко, което живѣе въ това тѣло. Хората не даватъ още нужната цена на Божественото. Тѣ си играятъ съ него, вследствие на което го развалятъ. Какво ще стане съ статуята на великия скулпторъ, ако всѣки, който мине край нея, си отчупи парченце за споменъ? Сегашнитѣ хора — мѫже и жени, нѣматъ правилно отношение къмъ Божественото, поради което сами себе си рушатъ. Щомъ разрушаватъ себе си, тѣ разрушаватъ и своитѣ близки. Когото срещнете днесъ, виждате, че преждевременно е остарѣлъ и огрубѣлъ. Човѣкъ е изгубилъ онази първична девственость, съ която е излѣзълъ отъ рая. За да се оправдаятъ, хората казватъ: Човѣкъ трѣбва да има чисто сърдце. Оставете този въпросъ настрана. Чистотата е Божествено качество. Само Богъ може да чисти човѣшкитѣ сърдца. Що се отнася до чистене на сърдцето, никой човѣкъ досега не е могълъ да го очисти. Кой чисти извора? Самъ се чисти. Ще кажете, че трѣбва да бѫдете внимателни, да не цапате извора. Не се смущавайте. Идете при извора съ всичкото си уважение и почитание, напийте се отъ водата му, благодарете и продължете пѫтя си. Ще кажете, че сърдцето ви е нечисто. Не говорете противъ Божественото. Само по себе си, по произходъ сърдцето е чисто, но отъ усилията на човѣшкия умъ да го завладѣе, сърдцето се е наслоило. Сега то трѣбва да се освободи отъ тия външни наслоявания и примѣси. Понеже сърдцето принадлежи на Бога, никой не може да го завладѣе. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Всѣко завладяване на чуждото води къмъ смърть. Като говоря за завладяване, азъ нѣмамъ желание да морализирамъ никого, но казвамъ, че трѣбва да мислите правилно. По какво по-знавате правата мисъль? Правата мисъль внася животъ и обновяване въ човѣка. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Значи, любовьта носи животъ. Богъ е Любовь. Като Любовь, Богъ внася животъ въ всички живи сѫщества. Ангелитѣ внасятъ интелигентность въ чувствата. Хората внасятъ желанията въ свѣта, а животнитѣ — страститѣ. Тъй щото, животътъ, интелигентностьта, желанията и страститѣ представятъ стѫпала на цѣлокупния животъ. Колкото да се говори на съвременнитѣ хора, въ края на краищата тѣ казватъ: Човѣкъ е грѣшенъ и непоправимъ, защото въ грѣхъ е заченатъ. Да мисли човѣкъ така, това се дължи на неговитѣ стари разбирания, на неговото непослушание. Богъ каза на човѣка да не яде отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Защо не трѣбваше да яде отъ това дърво? Защото въ него имаше нѣщо нечисто, което се предава на кръвьта, която пъкъ петни сърдцето. Така, именно, стана. Първитѣ хора ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и опетниха сърдето си. Каквато е храната на човѣка, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ. Затова е казано на човѣка да се храни съ чисти мисли и чисти чувства, за да не поквари ума и сърдцето си, а оттамъ и цѣлото си тѣло. Отъ храната на човѣка можете да сѫдите за неговата мисъль. Видите ли, че нѣкой ученъ яде по нѣколко пѫти на день свинско месо, предварително можете да знаете, каква ще бѫде неговата ученость. Храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да отговаря на неговата мисъль. Между човѣка и храната, която той употрѣбява, трѣбва да има известно отношение. Той трѣбва да обича храната, която употрѣбява, но и храната трѣбва да има разположение къмъ него. Това наричаме ние жива храна, живъ хлѣбъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Вие ще намѣрите този хлѣбъ въ всички храни и плодове. Търсите ли Божественото, ще го намѣрите и въ хранитѣ, и въ плодоветѣ. За да се свърже съ Божественото въ храната, човѣкъ трѣбва да яде всичко съ благодарность и любовь. Въ това се крие философията на храненето. Който е могълъ само единъ пѫть въ живота си да яде съ любовь и благодарность, той е разбралъ смисъла на храненето. Не е въпросъ да яде човѣкъ разнообразна храна, но той трѣбва да яде съ любовь и да благодари на Бога за великото благо, което му е далъ. Тогава и най-простата храна е благословена. Съвременнитѣ хора искатъ да знаятъ истината. Въ всичко, каквото имъ се говори, тѣ търсятъ истината. За да говори истината, човѣкъ трѣбва да бѫде прѣмъ. Истината се изразява не само съ говоръ, но и съ движение. Всѣко движение съдържа истината въ себе си. Който разбира смисъла на движенията, той може да чете по тѣхъ. Като играе на хорото, младата мома има предъ видъ нѣкой момъкъ. Тя тропа, върти се на една и на друга страна, но има предъ видъ момъка. Като се ожени за него, тя навежда глава, замисля се вижда, че работата не е излѣзла, както очаквала. Тя е недоволна, че е тропала на хорото. Защо е недоволна? Че не е могла да реализира желанието си, както мислѣла. Значи, всѣки погледъ, всѣка усмивка, всѣка сладка дума представятъ части отъ едно желание, отъ една опредѣлена идея. Желанието или идеята могатъ да бѫдатъ благородни или неблагородни. Като съберете всички желания и идеи на човѣка на едно мѣсто и ги свържете въ последователенъ редъ, виждате, че тѣ представятъ съзнателното или несъзнателно стремление на човѣка да се приближи къмъ Цѣлото, къмъ Бога. Има ли човѣкъ тази цель предъ видъ, всичкитѣ му постѫпки и отношения ще бѫдатъ правилни. Ако отношенията на човѣка не сѫ правилни къмъ Цѣлото, тѣ нѣма да бѫдатъ правилни и къмъ частитѣ. За да бѫде изправенъ къмъ Цѣлото, човѣкъ трѣбва да бѫде благодаренъ за всичко, което му е дадено. Дали е боленъ или здравъ, беденъ или богатъ, той трѣбва да благодари за всичко. Като благодари и за несгодитѣ, и за неблагоприятнитѣ условия, той всѣки день ще получава по нѣщо ново, всѣки день ще се обновява. Ако не благодари за несгодитѣ, той не може да благодари и за добритѣ условия, които ще му се дадатъ. Отъ човѣка се изисква да благодари още сега, въ момента, а не въ бѫдеще. Всѣки иска да бѫде красивъ, но той трѣбва да отговаря на изискванията на красотата. Всѣки иска да бѫде обичанъ, но той трѣбва да отговаря на известни условия. Какво иска господарьтъ отъ слугата? Работа. Като му работи добре, той ще го обича. Какво изисква слугата отъ господаря си? Да му плаща редовно. Щомъ му плаща редовно, той ще го обича. Любовьта се явява като резултатъ на известни отношения. Като ученици на Велика Школа, вие искате да работите върху себе си, да имате нови постижения. Щомъ е така, изберете си единъ день презъ седмицата, презъ който да работите изключително съ любовь. Когото срещнете на пжтя си, помолете се за него, поздравете го вѫтрешно за това, което до този моментъ има. Благодарете мислено на Бога за работата, която е приложилъ върху него. Ако видите нѣкакъвъ дефектъ, не го сѫдете, защото той още не е завършена статуя. Много оше има да се работи върху него. Когато не е доволенъ отъ ученика си, учительтъ му туря долна бележка, съ което иска да му каже, че не е съвършенъ още. Тури ли му шесторка, учительтъ показва на ученика, че е доволенъ отъ него. Слабитѣ бележки показватъ, че ученицитѣ вървятъ по стария пѫть. Като се намѣрятъ предъ мѫчнотии, хората казватъ: Нашата работа се свърши вече, но да помислимъ за възпитанието на бѫдещето поколѣние. Не е въпросъ за бѫдещето поколѣние. Докато живѣе, човѣкъ непрестанно трѣбва да работи. Другъ нѣкой казва, че ако въ този животъ не може да постигне нѣщо, поне въ другъ животъ да го постигне. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва още този животъ да изпълни програмата, която му е дадена. Всѣки моментъ носи своя програма и задача. Като знаете това, не отлагайте днешната работа за утрешния день. Ще кажете, че трѣбва да обмислите работата добре, да не направите нѣкаква погрѣшка. И като я обмислите, пакъ можете да сгрѣшите. Кой човѣкъ не грѣши? Като сгрѣшите, ще поправите погрѣшката си. Само Богъ не грѣши. Единственото сѫщество, което не грѣши, това е Богъ. Като казвамъ, че човѣкъ не може безъ погрѣшки, азъ не поощрявамъ погрѣшкитѣ, но обръщамъ внимание на това, че човѣкъ не е дошълъ още до съвършенството, което изключва погрѣшкитѣ. Запримѣръ, нѣкой казва: Днесъ ходихъ съ кобилица за вода. Това изречение не е пълно — котлитѣ липсватъ, но се подразбиратъ. Кобилица безъ котли не може да носи вода. Както виждате, човѣкъ говори понѣкога непълно, но се подразбира. Отъ гледище на точния изразъ, той прави грѣшки. Значи, отъ гледището на обикновенитѣ разбирания една човѣшка постѫпка е права, но отъ по-високо гледище въ нея има нѣщо криво, неправилно. И тъй, колкото по-неразуменъ е човѣкъ, толкова повече грѣши. Разумниятъ човѣкъ е досѣтливъ, лесно се ориентира. Будно е съзнанието на разумния. Погледнете ли го само, той разбира вече, какво трѣбва да прави и какъ да го направи. Казваме за този човѣкъ, че има разумно сърдце. Неговиятъ умъ се рѫководи отъ сърдцето му. Наистина, ние виждаме, че човѣкъ учи съ удоволствие това, което обича. Щомъ не обича нѣщо, не може да го изучава. Значи, сърдцето потиква ума. Колкото по-разумно е сърдцето, толкова по-велики сѫ проявитѣ на ума. Сега, като говоря за Божественото начало въ човѣка, нѣмамъ намѣрение да влагамъ нѣщо ново въ васъ, но обръщамъ вниманието ви върху това, което е вложено вече. Божественото е вложено въ всѣки човѣкъ. Негова задача е да работи върху себе си, да Го събуди и да се ползува отъ онова, което То носи въ себе си. Работете върху себе си, за да се прояви у васъ онова, което Богъ е вложилъ още отъ създаването на човѣка. Дошло е време вече да го проявите. Знайте, че днешниятъ день е най-добриятъ день за работа. Не отлагайте за другъ день. Дошло е време вече за правилно разбиране. Затова казвамъ: Почитайте ума на своя ближенъ, почитайте тѣлото му, благоговѣйте предъ неговото сърдце, защото Богъ е въ него. Щомъ гледате на човѣка така, вие ще взимате участие въ всички радости и скърби. Когато нѣкой плаче предъ васъ, не плачете заедно съ него, но вижте, отъ какво се нуждае, и му помогнете. Плачътъ е дъждътъ въ човѣка. Безъ дъждъ нѣма растене. Значи, дъждътъ е въ реда на нѣщата. Когато нѣкой въздиша, не въздишайте и вие съ него. Влѣзте въ положението му и му помогнете. И въздишкитѣ сѫ на мѣсто. Когато въздиша, човѣкъ уравновесява силитѣ на своя организъмъ. Въздишането е свързано съ дълбокото дишане. Докато диша, човѣкъ живѣе. Престане ли да диша, той умира. Когато въздиша, човѣкъ има нѣкаква неопредѣлена идея. Той копнѣе за нѣщо, което не може да постигне. Той копнѣе за нѣкакъвъ далеченъ идеалъ. Ще кажете, че въздишането е присѫщо на влюбения човѣкъ. Това сѫ стари разбирания. Когато нѣкой чете съ разположение една книга, влюбенъ ли е въ книгата? Ще кажете, че е влюбенъ въ автора на книгата. Авторътъ не е между живитѣ хора. Тогава, какъ може да бѫде влюбенъ въ него? Всѣки човѣкъ е книга, върху която Богъ е писалъ и продължава да пише. Като изразява написаното, човѣкъ изявява Бога въ себе си. Не трѣбва ли тогава да уважаваме, почитаме и обичаме човѣка заради свещенитѣ мисли, чувства и постѫпки, които Свещениятъ е вложилъ въ него? Тъй щото, като любишъ човѣка, ти любишъ Онзи, Който е скритъ въ него. Ако не любишъ Бога, по никой начинъ не можешъ да любишъ човѣка. При това, вие не знаете, защо обичате единъ човѣлъ повече отъ другъ. Ако бихте могли да дигнете завесата на миналото, щѣхте да разберете причината на отношенията между хората. Щомъ се породятъ известни отношения между двама души, хората наричатъ това любовь. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ. Колкото да се говори за любовьта, никой не може да си представи, какво нѣщо е тя, какъвъ е свѣтътъ, въ който тя царува. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Кога ще се измѣни човѣкъ? Когато любовьта дойде въ свѣта. Тогава и умоветѣ, и сърдцата на хората ще се измѣнятъ. Нови отношения ще сѫществуватъ между тѣхъ — отношения на любовь. Сега, ще ви дамъ една задача на добра обхода. Въ продължение на три седмици опредѣлямъ по единъ день за добра обхода къмъ всички, които срѣщате. Първиттъ день отъ първата седмица ще бѫде недѣля. Вториятъ день отъ втората седмица — срѣда. Третиятъ день отъ третата седмица — петъкъ. Презъ тѣзи три дни ще бѫдете особено внимателни, съ нищо да не нарушите добрата и идеална обхода. Каквото живо сѫщество срещнете този день на пѫтя си — цвѣте, дърво, бубулечка, птица, животно, човѣкъ, ще го поздравите вѫтрешно, ще му отстѫпите, то да мине първо, и ще го благословите въ себе си, като Божие творение. Ще се стремите поне единъ деньпрезъ седмицата да благословите името Божие по новъ начинъ. Този день наричамъ „добриятъ день“. Този день трѣбва да бѫде за васъ свещенъ день. Никаква критика, никакво мнение не се позволява за този день. Само Богъ има право да се произнася за този день. Вие ще бѫдете като войници, които изпълняватъ своята длъжность, безъ да казвате мнението си. Този день е най-добриятъ день презъ живота ви. За да изпълните задачата си добре, вие трѣбва да бѫдете като новородено дете, което не мисли за нищо. То се е родило въ единъ домъ, дето бащата и майката се грижатъ за всичко. За него всичко е наредено и предвидено. Следователно, този день ще станете рано, преди изгрѣването на слънцето, и ще започнете работата си. Отъ васъ не се изисква нищо друго, освенъ будно съзнание, да не пропуснете нѣкои моменти отъ дадената ви работа. — Проявената Божия Любовь и проявената Божия Мѫдрость носятъ пълния животъ. * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 14 май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now