Jump to content

1930_06_11 Двата принципа


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Двата принципа

 

Размишление.

Въ миналата лекция се каза, че първата дума на Божествения езикъ е любовьта. Това е твърдение, което не е доказано, а трѣбва да се докаже. За да избѣгнатъ доказателствата, нѣкои ще кажать, че това е аксиома. Като аксиома, то не се нуждае отъ доказателство. Човѣкъ трѣбва да диша, това е аксиома. Щомъ нѣкой отрече тази аксиома, ще го хванемъ за врата и силно ще го стиснемъ. Като започне да се задушава, той веднага ще признае аксиомата, че безъ въздухъ не може да се живѣе. Значи, аксиомата е такова научно твърдение, за което всички хора, въ всички времена и епохи. иматъ едно и сѫщо мнение и отъ което всички хора едновременно иматъ нужда. Аксиомата е достѫпна за всички умове. Безъ доказване всички хора я разбиратъ. Дойдете ли до теоремата, тамъ въпросътъ е поставенъ другояче. За да приемете известна теорема като твърдение, тя непременно трѣбва да се докаже.

 

Апостолъ Павелъ казва: „Първиятъ плодъ на Духа е любовьта.“ Духътъ е разумното начало въ свѣта. Следователно, ако възъ основа на думитѣ, казани отъ апостолъ Павелъ, приемемъ, че първиятъ плодъ на разумното начало е любовьта, ние имаме едно становище. Обаче, ако търсимъ първата дума, която произлиза отъ любовьта, въпросътъ е другъ. Сега трѣбва да мислите върху първата дума на любовьта.

 

Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь.“ Значи, когато любовьта действува между двама души, всѣкога единиятъ люби, а другиятъ приема неговата любовь. И двамата едновременно не могатъ да любятъ. Единиятъ ще застане на мѣстото на Бога и ще люби, а другиятъ ще приема любовьта и ще благодари за нея. Единиятъ ще бѫде проводникъ на Божията Любовь, а другиятъ ще бѫде човѣкътъ, когото любятъ. Човѣкъ не може да люби, той само приема любовьта. Когато посети човѣка, любовьта го подига, дава му потикъ да върви напредъ, възкресява го. Само Божественото възкресява човѣка. Когато възкръсне, човѣкъ трѣбва да цѣлува рѫцетѣ и краката на Божественото, да Му благодари. Не благодари ли, той е осѫденъ на смърть. За да живѣе, човѣкъ трѣбва да благодари. Не благодари ли, той не е човѣкъ; щомъ не е човѣкъ, не заслужва да живѣе. Божественото люби, а човѣкъ благодари. Така сѫ разпредѣлили ролитѣ си дветѣ начала въ човѣка — Божественото и човѣшкото. На Божественото не можете да поставите никакви граници. никакви предѣли. Божествениятъ свѣтъ е безграниченъ. Опита ли се нѣкой да забие единъ колъ въ Божествения свѣтъ, като граница на нѣщата, той веднага се намира въ човѣшкия свѣтъ. Колове сѫществуватъ само въ човѣшкия свѣтъ. Само тамъ се позволява ограждане съ колове и плетове.

 

Като изучаваме живота на хората, ние можемъ да го раздѣлимъ на нѣколко категории: животъ на обикновения човѣкъ, на талантливия, на гениалния и на светията. Дойдете ли до живота на обикновения човѣкъ, ще видите, че презъ каквито положения да минава, все обикновенъ ще си остане, навсѣкѫде ще носи своитѣ качества. И генералъ да стане, и ученъ, и светия — все обикновенъ ще бѫде. Сѫщото можемъ да кажемъ и за останалитѣ категории на живота. Каквото положение да вземе талантливиятъ, навсѣкѫде ще се прояви като талантливъ. По-далечъ отъ себе си не може да отиде. Обикновената постѫпка всѣкога си остава обикновена. Постѫпката на талантливия всѣкога си остава съ своитѣ специфични качества. Постѫпката на гениалния всѣкога си остава гениална. Постѫпката на светията всѣкога си остава света. Външно човѣкъ може да обърка проявитѣ на хората, да предаде на обикновената постѫпка по-високи качества, но вѫтрешно, по сѫщина, проявитѣ на всѢки човѣкъ сѫ строго разграничени. Онзи, който различава нѣщата, никога не може да предаде на обикновената постѫпка по-високи качества отъ тия, които тя притежава. Можете ли да кажете на онзи, който ви е обралъ, че е постѫпилъ като светия?

 

Какви сѫ постиженията на обикновения животъ? Обикновени. И при Бога да отиде, въ края на краищата обикновениятъ човѣкъ ще има обикновени резултати. Защо? Защото и отношенията на Бога къмъ него ще бѫдатъ обикновени. Като човѣкъ, свързанъ повече съ земята, Богъ ще заповѣда да му дадатъ всичко въ изобилие: хлѣбъ, кѫщи, ниви. Като се върне у дома си, ще започне да се суети, това да направи, онова да направи, докато дойдатъ крадци и го обератъ. После ще отиде да се оплаква, че го обрали. Даде ли му се по-голѣмо богатство, той ще пълни хамбара си съ жито, но после ще съжалява, че житото мухлясало. Какво придобива обикновениятъ човѣкъ отъ усилията, които прави въ живота си? Има нѣщо красиво въ живота на обикновения, на талантливия, на гениалния човѣкъ, както и на светията, но всѣки отъ тѣхъ трѣбва да се подигне едно стѫпало по-горе отъ положението, въ което се е намиралъ. Като човѣкъ, безразлично въ коя категория на живота се намира, всѣки трѣбва да проявява Божественото въ себе си. Не проявява ли Божественото начало въ себе си, ние го считаме мъртавъ човѣкъ. Той ходи и се движи между живитѣ, но е мъртавъ.

 

Живъ човѣкъ е онзи, който проявява едновременно и дветѣ си естества: първо Божественото, а после — човѣшкото. Всѣка работа започва съ Божественото. Значи, на пръвъ планъ е Божественото. Запримѣръ, въ свѣта първо се е явило изобилието, а после е дошълъ недоимъкътъ. Като се е видѣлъ въ лишения, човѣкъ започналъ да краде, т. е. той проявилъ своето човѣшко естество. Когато отниматъ на човѣка единствения хлѣбъ, който си е изработилъ, това наричаме кражба. Обаче, ако отъ хиляда хлѣба отнематъ единъ, това не е кражба. Така е въ природата. Ето защо, имашъ ли два хлѣба въ торбата си и срещнешъ човѣкъ, който нѣма нито единъ, дай му единъ отъ своитѣ. Не чакай той да ти го вземе. Ако имашъ само единъ хлѣбъ, бѫди увѣренъ, че нѣма да срещнешъ човѣкъ, който може да те обере. Това е законъ. Следователно, чуете ли нѣкой да казва, че взели единствения му хлѣбъ, че отнели хапката отъ устата му, знайте, че този човѣкъ си служи съ теореми, които трѣбва да се докажатъ. Докато не се докажатъ, тѣ не могатъ да се приематъ за научни твърдения. Ако, наистина, сѫ взели хапката отъ устата на нѣкого, това показва, че той е изялъ вече десеть хапки. Значи, взели сѫ единадесетата хапка отъ устата му, а не първата. Първата хапка е право на човѣка, и никой не може да му я отнеме.

 

Като слушатъ да имъ се говори, нѣкои казватъ, че знаятъ тия нѣща, че нѣма нови работи за тѣхъ. Наистина, има нѣща, въ които хората сѫ специалисти, могатъ да държатъ лекции. Запримѣръ, тѣ казватъ, че знаятъ, какъ да живѣятъ, да се хранятъ, да се обличатъ, не се нуждаятъ отъ никакви лекции. Тѣ знаятъ да живѣятъ, но въпрѣки това умиратъ; знаятъ, какъ и съ какво трѣбва да се хранятъ, но въпрѣки това боледуватъ; знаятъ да се обличатъ, но въпрѣки това сѫ недоволни отъ облѣклото. Птицитѣ научиха изкуството да се обличатъ сами. Тѣхнитѣ дрехи изникватъ отъ тѣлото имъ. Тѣ ги пъстрятъ съ специални бои, които никога не губятъ цвѣта си, но по-далечъ отъ това изкуство не сѫ отишли. И човѣкъ, като птицата, не е отишълъ по-далечъ отъ изкуството, което е постигналъ като човѣкъ. Сега той трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, да прояви изкуството, което Божественото носи.

 

Като ученици, за васъ е важно да знаете основното качество на човѣка. Ако дойдете до растенията и до птицитѣ, ще видите, че тѣ разрешиха въпроса за цвѣтоветѣ. Въ гамата на цвѣтоветѣ тѣ работятъ по-добре отъ човѣка. За тѣхъ цвѣтоветѣ представятъ азбука. Защо въпрѣки това не сѫ станали културни? Защото не знаятъ да сливатъ тѣзи букви въ срички и думи. Тѣ нѣматъ речь, слово, както по-напредналитѣ отъ тѣхъ сѫщества. Въ това отношение цвѣтоветѣ представятъ външната страна на една жива идея. Растенията и птицитѣ сѫ дошли до външната страна на тази идея, безъ да проникнатъ въ вѫтрешната й страна. Ако проникнатъ въ вѫтрешната страна на тази идея, тѣ ще излѣзатъ отъ ограничения животъ на растения и животни, ще влѣзатъ въ категорията на хората.

 

Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль. Дайте ходъ на Божественото въ себе си. Дойде ли Божественото въ тебе, ти ставашъ господарь на себе си. Ти можешъ вече да обичашъ, безъ да мислишъ дали те обичатъ. Ако искашъ непременно да отговарятъ на любовьта ти, ти живѣешъ въ човѣшкото. Ти стани господарь на положението. Ти обичай! Ако не те обичатъ, това показва, че хората около тебе не сѫ проявили още Божественото. Каже ли нѣкой, че нѣма кой да го обича, той не говори истината. Веднъжъ е създаденъ, значи, Богъ пръвъ го е обичалъ. После той се е родилъ — майка му и баща му сѫ го обичали. Цѣлъ животъ е ялъ и пилъ, обличалъ се е — хиляди сѫщества сѫ станали жертва за него отъ любовь. И следъ всичко това човѣкъ се осмѣлява да казва, че никой не го обичалъ. Да мисли и да говори човѣкъ по този начинъ, това значи израждане. Това е най-голѣмата лъжа, отъ която човѣкъ трѣбва да се освободи. Ако, наистина, нѣма кой да те обича, ти обичай. Твой е редътъ. Сега ти трѣбва да проявишъ любовьта си. Като проявишъ Божественото въ себе си, хората непременно ще те обикнатъ. Ако, наистина, нѣма кой да те обича, ето, предъ тебе стои едно сираче, безъ майка и безъ баща, безъ братя безъ и сестри. Вземи това сираче и го осинови. Ти си богатъ човѣкъ, разполагашь съ милиони. Вземи това сираче при себе си, то ще ти бѫде синъ и слуга; ще ти помага, ще ти услужва въ всичко. Ти започвашъ да мислишъ, да се колебаешъ, да го вземешъ ли при себе си, дали заслужава тази жертва и т. н. Щомъ мислишъ толкова много, ти не можешъ да му бѫдешъ баща. То ще си намѣри другъ баща, който ще го приеме веднага, безъ голѣми разсѫждения.

 

Едно се иска отъ човѣка. Всѣка сутринь, като става отъ леглото си, той трѣбва да се запитва: Обичалъ ли съмъ, т. е. далъ ли съмъ възможность на Божественото въ мене да се прояви? Ако си обичалъ, и тебе ще обичатъ. Това е законъ за цѣлото Битие. Невъзможно е човѣкъ да обича и да не го обичатъ. Невъзможно е човѣкъ да е далъ и да не е получилъ. Това е правило безъ изключения, защото е валидно за всички свѣтове. Любовьта е законъ безъ никакви изключения. Много хора очакватъ на родителитѣ си, на учителитѣ си, тѣ да направятъ всичко за тѣхъ. Значи тѣ очакватъ да бѫдатъ осиновени. За да бѫдешъ осиновенъ отъ нѣкого, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да му станешъ синъ и слуга. Искашъ да станешъ синъ и слуга на нѣкого, а си вирналъ глава нагоре, турилъ си рѫцетѣ си отзадъ и вървишъ гордо. Не, ще туришъ рѫцетѣ си напредъ, а не назадъ; ще засилвашъ умствената, а не животинската си природа. Работа се иска отъ човѣка, а не само ядене и пиене.

 

Съвременниятъ човѣкъ се нуждае отъ една основна идея, която при всички условия на живота му да остане една и сѫща, да не се мѣни. Основната идея на парахода е котвата. Ако параходътъ не е завързанъ за котвата, вълнитѣ ще го отнесатъ всрѣдъ морето, дето буритѣ ще го разрушатъ. Основната идея за човѣка е вѣрата му въ Божественото. Докато се държи за Божественото, и въ ада да влѣзе, пакъ живъ ще излѣзе. Съ Божественото ли си, навсѣкѫде си добре — и въ рая и въ ада, и въ живота и въ смъртьта. Щомъ се държишъ за Божественото, колкото пѫти да падашъ, пакъ ще ставашъ; колкото да се обезсърдчавашъ, пакъ ще се насърдчавашъ; колкото да скърбишъ, пакъ радостенъ ще станешъ. — Ами ако изгубя любовьта си? — Любовьта никога не се губи. Богъ е Любовь. Може ли Богъ да се изгуби? Той може да се оттегли отъ тебе, за да те изпита, но никога не може да се изгуби.

 

Като изучавате живота, вие трѣбва да го изучавате отъ кабалистична гледна точка. Въ математиката изучавате числата и действията съ тѣхъ. Всѣко число, пренесено въ живота, означава сборъ отъ живи сили, отъ енергии. Запримѣръ, числото едно, т. е. единицата, означава мѫжкия принципъ, бащата; числото две, двойката — женския принципъ, майката; числото три — детето. Когато вземете 22, вие казвате, че дветѣ се е умножило само на себе си. Като умножите 2 х 2, ще получите четири, но за васъ и четворката е толкова разбрана. колкото и двойката. Двойката представя пѫтя, по който дадено тѣло се развива; тройката — процесътъ на самото развиване. Когато се намѣри въ противоречие, човѣкъ се мѫчи да разреши противоречието си въ единицата; ако не може да го разреши въ единицата, отправя се къмъ двойката; ако и въ двойката не може, отива къмъ тройката; ако и въ тройката не може, отива къмъ четворката, петорката, до деветтѣ. Числото деветь означава резултатъ. Значи, като дойде до деветтѣ, човѣкъ постига известенъ резултатъ.

 

Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ прави различни движения, които външно, сами по себе си, могатъ да бѫдатъ неразумни, но, по отношение на друго нѣкакво съзнание, тѣ сѫ разумни. Запримѣръ, за самото перо движението му по хартията е несъзнателно; обаче, за онзи, който пише съ перото, колкото и каквито разнообразни движения да прави, въ края на краищата, написаното крие въ себе си известно съдържание и смисълъ. Научете се да превеждате нѣщата, да ги осмисляте. Иначе, животътъ става безсмисленъ и безсъдържателенъ. Нѣкой иска да го обичатъ. Това не е безсмислено. Фактътъ, че се нуждае отъ любовьта на нѣкого, това показва, че той иска да види проявитѣ на Божественото. Щомъ иска да бѫде обичанъ, той трѣбва да е готовъ да благодари. Щомъ дойде онзи, който ви обича, вие ще отправите рѫцетѣ си къмъ него, ще го пригърнете и ще му благодарите. Азъ разглеждамъ пригръщането въ най-красивъ и чистъ смисълъ. Какво правите, когато искате да пиете вода отъ нѣкой планински изворъ? Вие се навеждате, туряте шепата си въ извора, гребвате съ нея вода и я приближавате Къмъ устата. Пиенето на водата не е нищо друго, освенъ цѣлуване на водата. Водата представя Божествения принципъ, който влиза въ човѣка и утолява жаждата му. Щомъ жаждата му се уталожи, той се успокоява. Следователно, успокоите ли се, вие трѣбва да благодарите на Божественото благо — водата, съ което показвате, че сте приели, разбрали и оценили любовьта.

 

Следователно, дойде ли Божественото при васъ, да ви донесе своята любовь, бѫдете готови да го приемете, както трѣбва, и да му благодарите. Съ рѫцетѣ си ще го пипнете и пригърнете, съ очитѣ си ще го погледнете, съ носа си ще го помиришете, съ устата си ще го цѣлунете. Всички удове, съ които си служите, сѫ разумни. Рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ, носътъ, устата на човѣка сѫ разумни, защото чрезъ тѣхъ той възприема Божественото и му благодари. Това значи живъ човѣкъ. Може ли по този начинъ да приеме Божественото и да му благодари, човѣкъ може да влѣзе въ рая. Не е ли готовъ да се отнесе по този начинъ съ Божественото, човѣкъ не може да влѣзе въ рая. Така постѫпвайте и съ себе си. Цѣлунете и помилвайте рѫката си, която върши разумни работи. Цѣлунете и пригърнете краката си, които пренасятъ тѣлото отъ едно мѣсто на друго, да върши разумни работи. Какъ благодарятъ хо рата? Ще цѣлунатъ рѫката на нѣкого, който я турилъ въ рѫкавица. Не, ще цѣлувате голата рѫка на човѣка. Голи дойдохте въ свѣта, голи ще се явите и предъ Бога. Нищо срамно нѣма въ голотата, съ която Богъ ви е изпратилъ. Това, което се срамува въ човѣка, е животното, животинската кожа, която ви дадоха да облѣчете, за да слѣзете на земята. Ще съблѣчете животинскитѣ си дрехи и ще облѣчете ония хубави, красиви дрехи, създадени отъ Божественото въ васъ. Останете ли само съ тия дрехи, вие ще свѣтите като слънце. Нищо нечисто нѣма въ дрехитѣ, които Божественото е изработило. Съ тѣзи дрехи ще се явите предъ Господа, ще паднете предъ нозетѣ Му и ще ги пригръщате и цѣлувате. Какво по-велико нѣщо отъ това, да пригръщате и цѣлувате рѫцетѣ и нозетѣ на своя Баща? Отъ очитѣ ви ще потекатъ нѣколко сълзи, но тѣ ще бѫдатъ сълзи на благословение, сълзи за възкресение на човѣчеството.

 

Днесъ религиознитѣ и духовни хора говорятъ за Бога, или слушатъ да имъ се говори, а не знаятъ, какво положение да заематъ. Видятъ ли, че нѣкой не знае, какво положение да заеме, когато му се говори за Бога, разумнитѣ сѫщестяа му даватъ първия урокъ по смирение и го изпращатъ да отиде при своя Баща, да пригърне и цѣлуне нозетѣ Му. Като види, че сѫ го били, Богъ ще го погледне съ любовь, и болката му ще изчезне. Следъ това при Бога ще се яви онзи, който е далъ първия урокъ на смирение на своя ближенъ и ще го заставятъ да прояви къмъ него Божествения принципъ, т. е. да го обикне. Щомъ го обикне, той ще започне да го учи, ще му даде всички добри условия за развитие. Така само ще изкупи своята погрѣшка.

 

Следователно, всѣки, който ви обича и се жертвува за васъ, по нѣкакъвъ начинъ изкупва нѣкоя своя погрѣшка въ миналото. Знайте, че въ отношенията на хората има нѣщо Божествено. Тъй щото, натъкнете ли се на Божественото, застанете предъ него съ свещенъ трепетъ, както жадниятъ — предъ водата, и благодарете, че ви се е отдалъ случай да го изучавате. Вие трѣбва да изучавате проявитѣ на Божественото и да ги различавате отъ обикновенитѣ човѣшки прояви. Дето човѣшкото се проявява, тамъ има тревоги и безпокойства. Не е лошо понѣкога да се разтревожи човѣкъ, но ако цѣлъ животъ се тревожи, ако цѣлъ животъ се проявява като обикновенъ, той не е разбралъ смисъла на нѣщата. Отъ сутринь до вечерь човѣкъ трѣбва да минава презъ четиритѣ състояния: състояние на обикновенъ, на талантливъ, на гениаленъ човѣкъ и на светия. И вечерь, като спи, сѫщо трѣбва да минава презъ четиритѣ състояния: ще легне като обикновенъ човѣкъ, ще спи като талантливъ, ще сънува като гениаленъ и ще се пренася въ възвишенитѣ свѣтове като светия.

 

Сега азъ ви навеждамъ на мисъльта за Божественото въ човѣка, за да влѣя нова струя въ вашия животъ. Безъ тази мисъль вие ще дойдете до безизходно положение. Намѣрите ли се въ това положение, трѣбва да направите крачка, напредъ, да излѣзете отъ областьта на човѣшкото и да влѣзете въ областьта на Божественото, дето има развитие. Който не може да мине въ тази область, той ще се отчае и ще пожелае да умре, да свърши съ живота си. Нѣма защо да умирате — ще се пожертвувате, ще се откажете отъ човѣшкото за смѣтка на нѣщо по-високо. Само егоиститѣ хора искатъ да умратъ, за да не дадатъ нѣщо отъ себе си. Доброволно или насила, човѣкъ непременно трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. За предпочитане е доброволно да даде. Смъртьта, която преждевременно иде, показва, че е дошло време вече за човѣка да даде нѣщо. Тя го мушне оттукъ-оттамъ, вземе отъ него, каквото й е нужно, и си заминава. Глупавитѣ хора умиратъ насилствено и преждевременно. Гениалнитѣ хора не чакатъ да дойде смъртьта и да ги застави да даватъ. Презъ цѣлия си животъ тѣ даватъ доброволно, вследствие на което не умиратъ, но заминаватъ.

 

Мнознна се оплакватъ, че сѫ остарѣли. Дали човѣкъ е младъ или старъ, това не трѣбва да го смущава. Това сѫ временни положения, презъ които всѣки трѣбва да мине. Важно е, при всички случаи на живота си да запазите въ себе си онова, което не се измѣня. Това е истинскиятъ човѣкъ, който не може да бѫде нито младъ, нито старъ. При всички условия той остава единъ и сѫщъ. Дръжте се за него и не се страхувайте.

 

И тъй, човѣкъ трѣбва да обича и да го обичатъ. Пръвъ, Който е възлюбилъ човѣка, е Богъ. За тази любовь човѣкъ трѣбва да благодари всѣки моментъ. Като стане сутринь и види изгрѣващото слънце, като усѣти неговата благотворна топлина. като види около себе си цвѣтя, птички, животни, хора, той трѣбва да се изпълни съ благодарность къмъ всичко живо. Може ли да благолари по този начинъ, всичко въ живота му ще се осмисли, отъ най-малкото до най-голѣмото. Нѣщата се осмислятъ. само когато любовьта и благодарностьта взиматъ участие въ живота. Тамъ, дето любовьта и благодарностьта не взиматъ участие, нѣщата се обезсмислятъ. И тогава хората се питатъ, какво трѣбва да правятъ. Много просто. Ако сте обикновени хора, пѣсъкъ ще копаете; ако сте талантливи, циментъ ще правите отъ пѣсъка; ако сте гениални, ще циментирате; ако сте светия, ще градите. Това сѫ работи за човѣка на земята. За Учителитѣ сѫ опредѣлени по-високи работи.

 

Единъ е Великиятъ Учитель въ свѣта. Тои има много ученици, но малцина отъ тѣхъ Го познаватъ. Тѣ мислятъ, че като имъ говори, познали сѫ Го вече. Лъжатъ се. Учительтъ е толкова видимъ, колкото и невидимъ. Той е навсѣкѫде: въ свѣтлината, въ водата, въ въздуха, въ земята, въ слънцето, въ камънитѣ, въ растенията, въ животнитѣ и въ хората. Това е на земята. Сѫщевременно Той е и въ другитѣ свѣтове. Много нѣща не знаятъ хората, но разискватъ върху въпроса, кокошката ли е сѫществувала по-рано, или яйцето. Тѣ казватъ, че първо е сѫществувало яйцето и отъ него е произлѣзла кокошката. Споредъ мене, кокошката е сѫществувала първа, а после — яйцето. Кокошката се движи, а яйцето не може. Следователно, това, което не може да се движи, е родено отъ онова, което се движи. Да се твърди, че кокошката е излѣзла отъ яйцето, това значи, да се мисли, че Богъ е произлѣзълъ отъ човѣка. Не е така. Човѣкъ е яйцето, което чака времето си да се излупи. Първоначално животътъ е сѫществувалъ, а всички форми въ него сѫ създадени отъ Разумната Причина на нѣщата. Сѫщото се отнася и за човѣка. Първо е сѫществувало Божественото, а после се явило човѣшкото. Божественото се явява като малка свѣтлинка и топлинка, които го придружаватъ въ всички случаи на неговия животъ.

 

Представете си, че презъ една тъмна, студена зимна нощь вие успѣете да се скриете въ единъ подслонъ на заветъ. Вие сте доволни, че сте на заветъ, но около васъ е студено и тъмно. Случайно намирате една кутия съ кибритъ. Запалвате първата клечка кибритъ и веднага се ориентирате: намирате дръвца, талашъ и запалвате огънь. Щомъ огъньтъ се разгори добре, вие изпитвате голѣма приятность, имате вече свѣтлина и топлина. Първата клечка кибритъ спаси положението. Каквото представя клечката кибритъ за измръзналия пѫтникъ, такова нѣщо е Божественото въ всички трудни моменти на човѣшкия животъ. Ако въ трудни моменти на живота си не можете да намѣрите първата клечка кибритъ — Божественото, и да я запалите на огнището, вие сте изгубени. Огнището представя човѣшкото сърдце, на което огъньтъ трѣбва постоянно да гори, безъ да загасва. Загасне ли огъньтъ въ огнището, вие сте изгубени. Тогава трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да запали огъня ви, да ви спаси. Огъньтъ на огнището и свѣщьта на свѣтилника трѣбва постоянно да горятъ.

 

Нѣкой се обезсърдчилъ и казва, че иска да напусне земята. Дето да отиде, една идея трѣбва да носи съ себе си: да обича и да го обичатъ. Ако отиде на небето и спре предъ вратата на рая, веднага ще го попитатъ: Обичашъ ли? — Обичамъ. — Обичатъ ли те? — Обичатъ ме. — Влѣзъ вѫтре. Райската врата ще се отвори, и той ще влѣзе въ рая. Който излиза отъ ада и отива при Христа, и той трѣбва да отговаря на формулата „обича ли, и обичатъ ли го“. Разликата е само въ това, че който иска да влѣзе въ рая, отвънъ ще отговаря; който иска да излѣзе отъ ада, отвѫтре ще отговаря. Докато е на земята, много пѫти човѣкъ ще влиза и ще излиза отъ ада. Щомъ влѣзе въ ада, той веднага хлопа на вратата, иска да излѣзе вънъ. — Кой е тамъ? — Азъ съмъ, еди-кой си, затворенъ съмъ, искамъ да излѣза. — Обичашъ ли? — Обичамъ, Господи. — Обичатъ ли те? — Обичатъ ме, Господи. — Излѣзъ тогава навънъ. Това е една свещена формула, която постоянно трѣбва да носите съ себе си. И при най-страшното положение да се намирате, кѫщата ви да отниматъ, пакь не се страхувайте. Да отниматъ кѫщата ви, това значи, да отниматъ тѣлото ви. Това е смъртьта. Наистина, по-страшно нѣщо на земята отъ смъртьта не сѫществува. Каквото да се случи въ живота ви, бѫдете вѫтрешно свободни. Знайте, че всѣки моментъ сте на изпитъ, провѣряватъ ви, обичате ли, обичатъ ли ви. Ако ви обичатъ, изпитватъ вашата благодарность. Благодарностьта ви трѣбва да бѫде такава, че да сте готови да пригръщате и цѣлувате като водата, а не като паяка, който пригръща мухата, за да изсмучи кръвьта й.

 

Сега азъ говоря за Божественитѣ прояви. за Божията Любовь, а не за човѣшката. Какъ се обичатъ хората, това не е моя работа. Любовьта на хората не ме интересува. Погрѣшкитѣ на хората не ме интересуватъ. Ние се интересуваме отъ хора, които не грѣшатъ, които си помагатъ едни на други. На такива хора ние разчитаме. За тѣхъ се отнася стиха: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ. И каквото попросятъ въ мое име, ще имъ се даде.“ Щомъ Божественото се изявява къмъ човѣка, той трѣбва да прояви човѣшкото въ себе си и да благодари. Отъ своя страна и той трѣбва да проявява Божественото въ себе си, да люби и да помага на другитѣ.

 

Въ една отъ най-богатитѣ английски църкви се събрали виднитѣ й членове, заедно съ своя проповѣдникъ, да решатъ въпроса, какъ да намѣрятъ нѣколко милиона стерлинги за едно благотворително дѣло. Всички предложили да се помолятъ на Бога, да отвори сърдцата на богатитѣ, да помогнатъ на дѣлото. Като изслушалъ всички мнения, проповѣдникътъ казалъ: Братя християни, защо сме се събрали да изкушаваме Господа? Ние, всички присѫтствуващи тукъ, сме богати хора. Нека всѣки отъ насъ даде отъ себе си известна сума, и работата ще се нареди. Азъ давамъ хиляда стерлинги. Следъ думитѣ на проповѣдника всѣки далъ една голѣма сума, и въ единъ часъ тѣ събрали повече отъ единъ милионъ стерлинги.

 

Нека всѣки последва примѣра на проповѣдника и, ако има сто лева, да даде десеть; ако има хиляда лева, да даде сто и т. н. Следъ това, когато видите събрана голѣма сума предъ себе си, благодарете на Бога, че Божествениятъ принципъ е проработилъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се отрече, да даде всичко. Не, въпросътъ трѣбва да се постави въ следната форма: когато ме обичатъ, азъ трѣбва да проявя човѣшкото. Когато обичамъ, трѣбва да проявя Божественото. Докато Божественото не се прояви, човѣшкото не може да се прояви. То се проявява на вторъ планъ. Ако Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ не се редуватъ правилно, човѣкъ не може да направи крачка напредъ.

 

Мнозина се хвалятъ съ вѣрата си, че нѣкога били много усърдни въ молитвитѣ си, че нѣкога се обичали много. Това сѫ въпроси на миналото, които не сѫ важни вече. За насъ е важно, какво сте днесъ, каква е вѣрата и любовьта ви днесъ. Ще дойде нѣкой ученъ и ще започне да разправя, какъ произлѣзълъ човѣкъ. Споредъ него, човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка, която постепенно се е развивала и минавала презъ всички форми на растителното и животинското царства. За мене това не е важно. Азъ зная, че съмъ произлѣзълъ отъ едно Велико, Разумно начало, което съдържа въ себе си всички сѫществуващи форми досега, както и много още, които не сѫ проявени. Следователно, азъ трѣбва да обичамъ всички форми, които се съдържатъ въ това Начало — растения, птици, животни, хора. Само тогава мога да кажа, че Божественото и човѣшкото се проявяватъ въ мене едновременно. Не гледа ли широко на нѣщата, човѣкъ всѣкога ще бѫде недоволенъ и нещастенъ. Не очаквайте на любовьта на единъ човѣкъ само. Очаквате ли само на едного, вие сте пѫтникъ, който носи едно шише вода съ вмѣстимость единъ литъръ. Какво ще направите съ единъ литъръ вода? Презъ цѣлия пѫть ще мислите само за единия литъръ, ще се страхувате да не се свърши и да останете безъ вода. Смѣшно е да изисквате отъ човѣка да обича само васъ. Въ любовьта такъвъ законъ не сѫществува. Никой не може да ограничи любовьта, освенъ тя сама. Иска ли нѣкой да обичамъ само него, азъ ще го накарамъ той да ми даде примѣръ, какъ да обичамъ само едного. Ако нѣкоя баба иска само нея да обичамъ, азъ разбирамъ, че тя има нужда отъ мене, иска да й услужвамъ. Ако болниятъ иска само него да обичамъ, това показва, че той има нужда отъ мене, да му помагамъ. Ако жадниятъ иска само него да обичамъ, азъ разбирамъ, че той има нужда отъ моята вода.

 

Две нѣща се искатъ отъ човѣка: да обича и да му благодарятъ; да го обичатъ и да благодари. Това сѫ два велики принципа, съ които трѣбва да работите. Като работите съ тѣхъ, вие ще станете красиви, ще се подмладите, и животътъ ви ще бѫде свѣтълъ и чистъ. Азъ се интересувамъ отъ човѣка дотолкова, доколкото прилага тия два принципа. А това, дали е обикновенъ, талантливъ, гениаленъ, или светия, не е важно; важно е да прилага двата велики принципа въ живота си. За да придобиете тия принципи, спазвайте правилото: Абсолютно никаква лъжа! Абсолютно никаква кражба! Всички погрѣшки на човѣка могатъ да се извинятъ, но лъжата — никога! Който злоупотрѣбява съ довѣрието, което му е дадено, той злоупотрѣбява съ любовьта. Този човѣкъ самъ се излага на смърть. За да се избави отъ смъртьта, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си. Направишъ ли една погрѣшка, признай я въ себе си. Не е въпросъ да се окайвашъ, но да признаешъ погрѣшката и да я изправишъ. Срещнешъ ли човѣкъ, който е проявилъ Божественото, пригърни краката му, цѣлуни рѫцетѣ му, както водата цѣлува. Ако не е проявилъ Божественото, нѣма защо да го цѣлувашъ и пригръщашъ. Той е умрѣлъ човѣкъ, ти не можешъ да му помогнешъ. — Не трѣбва ли да цѣлуваме умрѣлитѣ? — Ако съ цѣлувка можешъ да съживишъ умрѣлия, цѣлуни го. Ако не можешъ да го съживишъ, не го цѣлувай, за да не го измѫчвашъ. Цѣлувката измѫчва умрѣлия.

 

За да успѣвате въ живота си, спазвайте следното правило: въ шише за вода наливайте само вода; въ шише за масло наливайте само масло; въ шише за газь — само газь и т. н. Разбъркате ли ги, вие ще нарушите чистотата на това, което сте сипали. Значи, сърдцето е само за любовьта. Освенъ любовьта нищо друго не туряйте въ сърдцето си. Умътъ е само за мисъльта. Турите ли друго нѣщо въ ума си, освенъ чиста, свѣтла мисъль, вие ще се разстроите. Сърдцето е мѣсто за чиста планинска вода. Турите ли масло въ сърдцето си, всичко е свършено съ васъ. Дето е любовьта, тамъ е животътъ. Вложете любовьта въ сърдцето си, за да имате животъ въ себе си, като велико благо, дадено отъ Бога.

 

Приложите ли тия правила, вие сте се домогнали до магическата прѫчица, посрѣдствомъ която можете да се подмладите. Какви сѫ методитѣ за лодмладяване, не казвамъ. Тѣ могатъ да се дадатъ само на онзи, който е спечелилъ довѣрието на разумния свѣтъ, който си служи правилно съ Божествения и съ човѣшкия принципи. Не прилага ли тия принципи разумно, колкото и каквото да обещава, нищо не може да му се даде. Докато не се е научилъ да дава доброволно, човѣкъ не се ползува съ довѣрието на разумнитѣ сѫщества. Вмѣсто да дава, той ще гледа оттукъ - оттамъ да вземе нѣщо. Въ Божествения свѣтъ не се позволява никаква кражба. Който влѣзе въ този свѣтъ, трѣбва да има търпение, да му се даде, безъ той да иска. Ако открадне нѣщо, или направи нѣкаква погрѣшка, трѣбва ли човѣкъ да чака да го биятъ, за да признае, че е извършилъ нѣщо неправилно? Щомъ се провини въ нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, веднага да признае вината си.

 

Като ученици, вие трѣбва да прилагате търпението си, да чакате времето, когато Богъ — Великиятъ, Всезнаещиятъ, мине край васъ и ви даде това, отъ което имате нужда. Не бързайте сами да взимате, каквото ви е нужно. Бързате ли, ще направите нѣкаква погрѣшка. Ще вземете нѣщо чуждо, което нѣма да ви отговаря. Когато Великиятъ мине край васъ, ще намѣсти сърдцата и умоветѣ ви, и вие ще се зарадвате. Тогава ще започнете да работите съ новъ импулсъ, въ нова гама на живота. Какво трѣбва да правите, докато дойде това време? Докато дойде времето на вашето обновяване, вие трѣбва да се справите съ старото. Турете на изгаряне всички стари разбирания, всички стари дрехи. Пригответе новитѣ си дрехи, та когато дойде момента да срещнете своя възлюбенъ, да сте готови. Кой младъ момъкъ, или коя млада мома отиватъ на среща съ възлюбенитѣ си съ старитѣ си дрехи? Момата и момъкътъ обличатъ новитѣ си дрехи и така се срѣщатъ. Ще кажете, че това сѫ глупави работи. Не, това сѫ свещени работи. Споредъ мене, глупави работи нѣма, но има неправилно поставени нѣща въ живота на хората. Невѣрнитѣ работи трѣбва да се изправятъ. Разбърканитѣ нѣща трѣбва да се поставятъ на мѣстата имъ. Това значи, да живѣете правилно. Велико изкуство е човѣкъ да знае, какъ да живѣе.

 

Като живѣе, човѣкъ трѣбва да носи своята свещена идея съ себе си. Дето отива —  въ университетъ, на служба, на работа, той трѣбва да носи свещената идея съ себе си. За нищо въ свѣта той не трѣбва да отстѫпва отъ нея. Пазете своята свещена идея като зеницата на окото си и за нищо не я продавайте. Дето ходите, каквото правите, навсѣкѫде носете своята свещена идея. Ако разбойникътъ отива да убива и краде и носи съ себе си своята свещена идея, най-после тя ще го списи. Обаче, ако светията не носи съ себе си своята свещена идея и разчита на това, което е придобилъ вече, той скоро ще изгуби светостьта си. Дръжте здраво своята свещена идея, че нищо въ свѣта да не е въ състояние да я отнеме. Като грѣши, човѣкъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Какъвто да е човѣкъ — обикновенъ, талантливъ, гениаленъ или светия, всѣки трѣбва да изправи погрѣшкитѣ си. Погрѣшкитѣ никога не се прощаватъ. Да изправишъ една погрѣшка, това е човѣшко. Да проявишъ една добродетель, това е Божествено. Когато Божествениятъ и човѣшкиятъ принципи се съединятъ въ едно, ражда се нѣщо красиво и възвишено.

 

— Проявената Божия Любовь, проявената Божия Мѫдрость и проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

 

*

 

42. Лекция отъ Учителя, държана на

 

11. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...