Jump to content

1930_09_03 Две категории хора


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Две категории хора

Размишление.

I Посл. къмъ Тимотея, 6 гл.

Сѫществуватъ две категории хора: еднитѣ мислятъ, че всичко знаятъ, а другитѣ — че нищо не знаятъ. Онѣзи, които мислятъ, че всичко знаятъ, работятъ съ числото десеть; онѣзи, които мислятъ, че нищо не знаятъ, работятъ съ неизвестното число хиксъ. Какво ще кажете за тѣзи две категории хора, ако тия, които мислятъ, че нищо не знаятъ, нареждатъ работитѣ си добре, живѣятъ разумно, хранятъ се правилно и никога не страдатъ отъ стомашно разстройство; другитѣ, които мислятъ, че всичко знаятъ, работитѣ имъ всѣкога сѫ объркани, не живѣятъ разумно и постоянно се оплакватъ отъ разстройство на стомаха. Ако заговорите съ тѣхъ, ще видите, че много нѣща знаятъ. Тѣ ще ви кажатъ, каква е последната дума на науката за храненето, а не могатъ да приложатъ това знание къмъ себе си. Какъ ще си обясните това противоречие? Значи, знанието може да се приложи само при известни случаи. Тия хора сѫ размѣнили положението си. Ония, които работятъ съ хикса и казватъ, че нищо не знаятъ, иматъ предъ видъ частитѣ. Тѣ разискватъ върху въпроса, защо Богъ е създалъ свѣта, какво представя вселената и т. н. Който е създалъ свѣта, Той знае, защо го е създалъ, но хората не знаятъ, тѣ си правятъ различни предположения. Зашо се е родилъ човѣкъ? Да живѣе. Какъ трѣбва да живѣе и каква служба да изпълнява?

Мѣстото, на което е поставенъ човѣкъ, опредѣля неговата служба и начина, по който трѣбва да живѣе. Перото, което е поставено на писалката, има задача да пише. Всѣки, който държи писалка, трѣбва да пише. Всички останали работи, въ дадения случай, сѫ второстепенни. Че трѣбва да ядешъ, да се обличашъ, да обичашъ, това е второстепенна работа. Докато писалката е въ рѫката ти, ще пишешъ. Въ дадения моментъ работата ти е ограничена и съ тази ограничена работа ти не можешъ да разрешишъ всички спорни въпроси. Съ писалката ти можешъ да напишешъ една забавна работа, да решишъ една задача, да напишешъ една философска книга, но все пакъ работата ти е ограничена.

Като живѣе на земята, човѣкъ се натъква на два закона: законъ на Цѣлото и законъ на частитѣ. Дойдете ли до първия законъ, вашата основна задача е да опредѣлите отношенията си къмъ Цѣлото, безъ да се мѫчите да проникнете въ неговата сѫщина. Вашата задача е да имате правилни отношения къмъ Цѣлото, да се съзнавате като негови удове. Докато рѫката съзнава, че е часть отъ тѣлото и не пожелава да се откѫсне отъ него, цѣлиятъ организъмъ е въ хармония. Въ който моментъ рѫката се откѫсне оть тѣлото и тръгне по свой пѫть, хармонията на цѣлия организъмъ се нарушава. Ако единъ нервъ само въ тѣлото се засегне отъ нѣщо и престане да функционира правилно, цѣлиятъ организъмъ заболява. Болеститѣ и болезненитѣ състояния показватъ, че е станало нѣкакво размѣстване въ организъма.

Всѣко размѣстване на нѣщата носи лоши последствия. Представете си, че имате много злато. Трѣбва ли да носите това злато постоянно съ себе си? Ако го носите всѣкога съ себе си, ще ви нападнатъ разбойници, ще ви обератъ, а можете да платите и съ живота си. Какво показва това? Размѣстили сте нѣщата. Мѣстото на златото е въ касата. Ако нѣмате съответна каса у дома си, занесете златото въ нѣкоя банка, както правятъ днесъ всички търговци и богати хора. Вие можете да носите съ себе си само онова злато, което е въ крьвъта ви, но не и външното злато, което съблазнява хората. Стремете се къмъ придобиване на вѫтрешно злато, което прави човѣка здравъ и продължава живота му.

Една отъ задачитѣ на съвременния човѣкъ е да продължи живота си. Следъ грѣхопадането човѣкъ е съкратилъ своя животъ. Той трѣбва да работи върху себе си, да продължи живота си. да се върне въ първото си положение. Кое се продължава? Въ обикновения животъ се продължава правата линия. Тя има само едно измѣрение — дължина. Животътъ на правата линия е простъ, елементаренъ, но въпрѣки това тя е мѣрка, взета отъ Божествения свѣтъ. Следователно, иска ли да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да води простъ, чисть животъ, безъ никакви чужди влияния, безъ никакви външни примѣси. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще видите, че животътъ му е простъ, скроменъ: въ храна, въ облѣкло, въ отношения. Дето и да отиде, той всѣкога намира храна. Споредъ мене, най-добра храна е тази, която може да се намѣри навсѣкѫде.

Днесъ навсѣкѫде се проповѣдва разширение въ чувствата. Наистина, човѣкъ трѣбва да се разшири. Дойде ли до разширение на чувствата си, той не може да се движи само по права линия, т. е. въ свѣта на първото измѣрение, но ще започне да се движи въ плоскость, която води къмъ две измѣрения — дължина и широчина. Учениятъ иска да разшири своитѣ научни възгледи, религиозниятъ — своитѣ религиозни възгледи, материалистътъ — своитѣ възгледи за материята. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ разширяване, за да разбира ближнитѣ си, които сѫ въ самия него. Всѣки човѣкъ, вънъ отъ васъ, представя права линия, къмъ която вие имате отношение.

Кога започва правата линия да се разширява? Когато достигне крайния предѣлъ на своето удължаване. Докато не достигне до този предѣлъ, тя не може да се разшири. Това виждаме навсѣкѫде въ органическия животъ. Запримѣръ, растението не може да се разшири, докато не достигне крайния предѣль на своето растене нагоре, по права линия. Щомъ дървото стигне крайния предѣлъ на растенето си нагоре, то постепенно започва да се разширява, да расте на дебелина. Сѫщиятъ законъ действува и при развитието на човѣка. Детето, първо расте на височина. Достигне ли крайниятъ предѣлъ на растенето, човѣкъ започва да се разширява, да надебелява. Когато дойде до крайния предѣлъ на живота, човѣкъ прави единъ ѫгълъ. едно пречупване. Този ѫгълъ показва, че човѣкъ трѣбва да измѣни метода на работата си, или посоката на своя животъ. Не направи ли едното или другото, животътъ му се прекратява.

Да се измѣнятъ нѣщата, това е естественъ процесъ, но тази промѣна трѣбва да става споредъ законитѣ на разумната природа. Не всѣка промѣна е Божествена. Има човѣшки промѣни, които водятъ къмъ разочарования и противоречия. Слушате нѣкой да казва, че се молилъ на Господа, и молитвата му била приета. Не се минава много време, този човѣкъ се разочарова отъ Бога. Защо? Молилъ се. но не получилъ отговоръ на молитвата си. Въ първия случай той прояви щеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява свѣта, спира вниманието си на него и го слуша. Въ втория случай се разочаровалъ отъ Господа. Това не е убеждение. Дето има щеславие. тамъ ставатъ бързи промѣни. Всѣка промѣна на нѣщата, която носи падение, е човѣшка. Ако човѣкъ промѣня възгледитѣ и разбиранията си за Бога, още по-лесно ще ги промѣни за подобния си. Днесъ се възхищавате отъ единъ човѣкъ, на другия день се разочаровате, казвате, че билъ лошъ, глупавъ. Това сѫ човѣшки разбирания. Едно трѣбва да знаете: лошиятъ човѣкъ при всички условия е лошъ; добриятъ при всички условия е добъръ. Лошиятъ животъ не може да стане добърь; самъ по себе си той е лошъ. И добриятъ животъ е всѣкога добъръ. Умрѣлиятъ не може да стане светия, и светията не може да умре. Презъ каквито перипетии да минава, светията всѣкога живѣе. Вѣковетѣ минаватъ единъ следъ другъ, но той остава вѣчно да живѣе. Това е светия. Всѣки, който умира, разлага се и мирише, не е светия. Предъ хората може да минава за светия, но не и предъ Бога. Светията слиза на земята да помага на хората, да ги учи. Същевременно и той се изпитва. Колкото повече време прекарва на земята, толкова повече се изпитва.

И тъй, говорите ли за злото и за доброто, вие трѣбва да разбирате, какви сили се криятъ въ тѣхъ. Буквата „з“, съ която започва думата „зло“, означава законъ на размножаване. Следователно, когато човѣкъ се размножава повече, отколкото сѫ неговитѣ възможности, работитѣ му тръгватъ назадъ. Той казва: Моитѣ работи вървятъ зле. Всѣки човѣкъ, който яде много, който преяжда, върви зле. Лакомията е причина за злото въ свѣта. Ако една мома обещава срѣща едновременно на десеть момъка, работитѣ й тръгватъ зле. Тя не може да води приятелство едновременно съ десеть души. Съ кого отъ тѣхъ ще се срещне първо? Този ще я чака, онзи ще я чака и, като не издържи на обещанието си, всѣки, на свой редъ, ще я набие. Какво ще бѫде положението на тази мома? Следователно, всѣки, който се е опиталъ да излъже Господа, на общо основание е билъ битъ. Не може да давате обещания на Бога и да не ги изпълнявате. Всѣко обещание, дадено предъ лицето на Бога, трѣбва да се изпълни. Колко души днесъ могатъ да се похвалятъ, че сѫ издържали на своитѣ обещания? Човѣкъ е изпълнилъ нѣкои отъ обещанията си, но повечето не е изпълнилъ, Учительтъ пише шесторка за решенитѣ задачи на ученика, но за нерешенитѣ — единица. Решава ли всѣкога задачитѣ си, ученикътъ минава за способенъ. Не ги ли решава правилно, той е признатъ за неспособенъ. Правилното решаване на задачитѣ опредѣля способноститѣ на ученика.

И тъй, способниятъ ученикъ решава правилно задачитѣ си, но това нѣма нищо общо съ моралния му животъ. Ако ученикътъ не решава правилно задачитѣ си, това не показва, че той е немораленъ. Лошитѣ условия, презъ които човѣкъ минава, не показватъ, че той е лошъ. Поради отлагане и неработене въ миналото, той е изпратенъ при лоши условия, да се огледа и да завърши недовършенитѣ си работи. Ако ученикътъ не учи редовно уроцитѣ си и ги пропуща, ще дойде день, когато ще го заставятъ да се залегне и да свърши всичкитѣ си изпити. Нѣкой ученикъ не обича математика, не иска да прави усилия, не решава задачитѣ си и казва, че сѫдбата го преследва. Щомъ разсъждава така, той е на кривъ пѫть. Влѣзе ли въ училището, ученикътъ трѣбва да учи всички предмети, които се преподаватъ. Тамъ нѣма изборъ. Ученикътъ не може да каже, че този предметъ обича, а онзи не обича, и съобразно това единиятъ да учи, а отъ другия да се отказва. Ученикътъ на новото учение трѣбва да има всестраненъ интересъ, да изучава всички предмети. Само по този начинъ той може да хармонизира своя животъ, да влѣзе въ хармония съ Цѣлото. Цѣлото има отношение къмъ частитѣ, а частитѣ — къмъ Цѣлото.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате отдѣлнитѣ характери, да познавате хората, съ които имате отношения. Съ изучаването на характеритѣ и проявитѣ на хората, вие изучавате добродетелитѣ и слабоститѣ имъ въ тѣхнитѣ тънки проявления. Запримѣръ, вие ще изучавате щеславието, користолюбието, гордостьта, но заедно съ тѣхъ ще изучавате и добродетелитѣ: смирение, кротость, търпение, любовь и т. н. Срѣщате религиозенъ или свѣтски човѣкъ, който разправя, че ви направилъ голѣми добрини, че се молилъ за васъ и т. н. Въ лицето на този човѣкъ виждате щеславието. Ако се е молилъ за васъ и ви е правилъ добрини, защо трѣбва да ги споменава? Съ това той иска да покаже предъ васъ добротата си, да го почитате. Ако пъкъ ви е правилъ добрини, безъ да сте придобили нѣщо отъ тѣхь, това показва, че не е знаялъ, какъ да постѫпва. Само разумниягь може да прави добро. Той прави добро на време и на мѣсто. Всѣко добро, което не е направено на мѣсто и на време, не е разумно. Това добро не допринася никаква полза на човѣка. Другъ нѣкой се хвали съ своята религиозность, но слушате, че той се моли изключително за материални работи: да му се помогне да си направи кѫща, да се назначи на добра служба, да нареди добре сина и дъщеря си и т. н. Това е користолюбие. Този човѣкъ мисли, че като вѣрва въ Бога, трѣбва да получи голѣми облаги. Обаче, наредъ съ слабоститѣ на човѣка вие трѣбва да виждате и неговитѣ добродетели.

Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигналъ. Знанието на детето е на мѣсто, но това знание не може да задоволи възрастния човѣкъ. Знанието на възрастния е на мѣсто, но това знание не задоволява стария човѣкъ. Стариятъ се стреми къмъ още по-голѣмо знание. Обаче, знанието на детето, на възрастния и на стария е за земята. Влѣзе ли човѣкъ въ духовния свѣтъ, тамъ е нужно по-високо знание. Влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, тамъ се иска още по-голѣмо знание. Като отидете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ, вие трѣбва да оставите настрана знанието, което сте имали въ детинство, въ срѣдна възрасть и като старъ. Това е все още човѣшко знание, а тамъ не се интересуватъ отъ него. Какво знание се иска отъ човѣка? Ако си гостилничарь, ти нѣма да се хвалишъ съ знанието си, че това знаешъ, онова знаешъ, но ще повикашъ човѣка въ кухнята си, ще му покажешъ всичкитѣ тенджери съ ядене и ще му кажешъ: Опитай и после говори! Ако гостилничарьтъ е напълнилъ 25 тенджери съ ядене и не може да задоволи клиентитѣ си, той не е майсторъ готвачъ. Ако човѣкъ е напълнилъ главата си съ знание, но не може да задоволи нито себе си, нито окрѫжаващитѣ, това знание не е негово, не е станало негова плъть и кръвь, не е приложено. Знание е само онова, което човѣкъ е опиталъ и приложилъ.

Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божественото знание. Божествено знание е онова, което е придобито съ най-малки разходи и което е приложено въ живота. Който е придобилъ това знание, той може предварително да каже, какво ще бѫде времето на другия день, какво ще се случи въ живота му поне за една година, какви промѣни ще станатъ въ управлението, дали ще се смѣни правителството, ще има ли плодородие, каква ще бѫде сѫдбата на неговитѣ деца, ще свършатъ ли добре училището и т. н. Ссгашнитѣ хора много знаятъ, много говорятъ, но като дойдатъ до единъ отъ тѣзи въпроси, веднага отиватъ при нѣкой гадатель, или при нѣкоя гадателка, устройватъ сеанси и т. н. Но, вмѣсто да се ориентиратъ правилно по въпроса, който ги интересува, тѣ повече се заблуждаватъ. Защо? Защото чуватъ нѣща, който не разбиратъ. Тѣ не могатъ да правятъ преводи на това, което имъ се казва, и се заблуждаватъ. Нѣкои хора сънуватъ, пророчески сънища, но като не ги разбиратъ, като не могатъ да ги преведатъ на разбранъ за себе си езикъ, тѣ, или ги отхвърлятъ, или ги приематъ, буквално, или ги тълкуватъ по кривъ начинъ. Когато съньтъ се сбѫдне, тогава разбиратъ, какъвъ билъ неговиятъ смисълъ. Нѣкои обичатъ да предсказватъ, други — да тълкуватъ сънища, но предсказанията имъ никога не се сбѫдватъ. Въпрѣки това тѣ постоянствуватъ, съ надежда, че нѣкога предсказанията имъ ще се сбѫднатъ. Това е лековѣрие. Тѣзи хора нѣматъ дарба на ясновидци, а играятъ роля на такива. Съ своето суевѣрие, безъ да искатъ, тѣ лъжатъ себе си, лъжатъ и ближнитѣ си.

Добре е човѣкъ да се спира на сънищата си, да ги изучава, да учи тѣхния езикъ. Езикътъ на сънищата е символиченъ. Ти трѣбва да изучавашъ значението на символитѣ, да ги превеждашъ правилно. Ако сънувашъ, че ездишъ червенъ конь, а въ действителность си боленъ, въ скоро време ще оздравѣешъ. Ако си боленъ и сънувашъ, че ездишъ черенъ конь, ще те носятъ съ носилка на онзи свѣтъ. Ако си здравъ и сънувашъ, че ездишъ черенъ конь, още на другия день ще имашъ голѣмо неразположение, физическо или душевно. Червениятъ конь представя човѣшкото съзнание, човѣшкия умъ. Докато може да бѫде господарь на своето съзнание и на своя умъ и ги управлява, човѣкъ все пакъ се справя съ противоречията въ живота си. Слѣзе ли отъ червения конь, човѣкъ напуща своето съзнание и своя умъ и се отказва да ги управлява. Щомъ се откаже отъ управлението на своя умъ, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия, но поне живъ остава. За предпочитане е човѣкъ да езди черенъ конь, отколкото да слѣзе отъ червения. Съ други думи казано: За предпочитане е да страдашъ, отколкото да изгубишъ живота си. За предпочитане е да работишъ, макаръ и най-тежката работа, отколкото да си въ бездѣлие.

Сега, да се върнемъ къмъ ония, които работятъ съ хикса, и тия, които работятъ съ числото десеть. И еднитѣ, и другитѣ трѣбва да си изработятъ една вѫтрешна философия за отношенията си къмъ хората и къмъ Първата Причина. Не можете да имате правилни отношения къмъ хората, ако нѣмате правилни отношения къмъ Бога. Не можете да имате правилни отношения къмъ Бога, ако отношенията ви къмъ хората не сѫ правилни. Всѣки човѣкъ е Божи служитель, за това е дошьлъ на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бѫде кредитиранъ Не иска ли да изпълнява службата си и бѣга отъ своето предназначение, никакъвъ кредитъ не му се отпуща. Който изпълнява волята Божия, той едновременно помага на себе си и на окрѫжаващитѣ. Ако дойде нѣкой човѣкъ при васъ, не бързайте изведнъжъ да задоволите неговитѣ нужди. Една услуга можете да му направите, малка помощь можете да му дадете, но само за презъ деня. За другия день не мислете. Вие не сте длъжни да го осигурите за цѣла година, или за цѣлъ животъ. Божиятъ законъ позволява да осигуришъ човѣка за единъ день само, Осигуришъ ли го за два деня, ще те държатъ отговоренъ. Осигуряването е човѣшки законъ, Божествениятъ свѣтъ не се занимава съ никакви осигуровки.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху своитѣ добродетели, да ги развивате. Тѣ се намиратъ въ зародишно състояние въ душата ви, но трѣбва да имъ дадете условия да се развиватъ. Какво ще направите съ търпението, запримѣръ, което е въ зародишъ въ васъ? Нищо не можете да направите. Обаче, ако развивате търпението си, вие ще бѫдете силни, ще понасяте разумно изпитанията и ще се учите отъ тѣхъ. Съ слаби добродетели нищо не се постига. Мнозина правять погрѣшки въ живота си, защото, безъ да сѫ развили своитѣ добродетели, се заематъ да помагатъ на болни, на страдащи. За да помага, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Нѣма ли нужната сила, той пакости и на себе си, и на онзи, на когото помага. Ако не е готовь да помага, по-добре да усили рабоата върху себе си, да развие ония дарби и способности, които ще го направятъ силенъ. Нѣкои очакватъ да се подобри живота имъ, безь да работятъ.

Ще дойде день, когато животътъ на всички хора ще се подобри, ще дойдатъ благоприятни условия, но човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да използува тия условия. Запримѣръ, събератъ се двама души да работятъ заедно, но въ скоро време се раздѣлятъ. Защо? Не могатъ да си хармониратъ. Не е лесно да живѣешь съ хората. Само ония могатъ да си хармониратъ, които живѣятъ единъ за другъ. Докато човѣкъ живѣе само за себе си, никаква връзка не може да създаде съ хората. За да се хармонира съ нѣкого, той трѣбва да се откаже отъ своя егоизъмъ.

Животътъ е велика школа. За да разбере предметитѣ, които се преподаватъ въ тази школа, човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ самия животъ. Обича ли живота, той ще изучава добре предметитѣ, които му се преподаватъ, и ще ги използува за основа на своето бѫдеще. Отъ човѣка зависи, какво бѫдеще ще си създаде, добро или лошо. Ако не работи и се отклонява отъ правия пѫть на живота, човѣкъ започва да се деформира. Деформирането на човѣшкия организъмъ започва отъ мисъльта. За да изправи организъма си, той трѣбва да изправи мисъльта си, да изправи отношенията си къмъ Първата Причина. Това се постига, когато човѣкъ направи връзка съ Бога. Щомъ се свърже съ Него, постепенно започва да се изправя. Не направи ли тази връзка, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на живота. Благата ще го обикалятъ, но той не може да ги възприема. И болниятъ не е лишенъ отъ блага, но не може да се ползува отъ тѣхъ. За всѣка работа сѫ опредѣлени десеть души. Ако първиятъ се откаже да свърши тази работа, вториятъ ще се наеме да я свърши. Ако и вториятъ се откаже, третиятъ ще я свърши. Отъ десеттѣ все ще се намѣри единъ, който ще пожелае да я свърши. Затова и на васъ казвамъ: Когато става въпросъ за изпълнение на волята Божия, гледайте да бѫдете единъ отъ десеттѣ, да свършите съ любовь работата, която ви се възлага. Като изпълните волята Божия, вие ще придобиете голѣма опитность.

Желая ви, като сте тръгнали въ Божествения пѫть, да не правите грѣшки, каквито правятъ онѣзи, които вървятъ въ широкия пѫть. Ако широкиятъ пѫть обещава блага на човѣка, ако му обещава спасение, той трѣбва да остане тамъ завинаги. Но ако този пѫть го води къмъ нещастия и катастрофи, неразумно е човѣкъ да остане тамъ. Страшно е, когато нѣкой, следъ като намѣри правия пѫть, мисли за широкия, или за пѫтя, който води въ свѣта. Ако отидете въ свѣта, ще срещнете хора, които тамъ живѣятъ, но за Бога мислятъ. За предпочитане е да бѫдете въ тѣхното положение, отколкото да живѣете при Бога, а да мислите за свѣта. При първото положение човѣкъ придобива знания и свѣтлина, които го освобождаватъ отъ всички заблуждения на миналото.

Наука е нужна на човѣка, но такава, която да обхваща миналото, настоящето и бѫдещето. Който има тази наука, той гледа на нѣщата съ отворени очи. Той прониква въ миналата и бѫдещата култури на човѣчеството, а днешната, въ която живѣе, му служи като мѣрка за ориентиране между миналата и бѫдеща култури. Той вижда плана, по който се разрешаватъ всички бѫдещи въпроси, както и тия на настоящето. Като се говори за бѫдещата култура, не трѣбва да се забравя настоящата. нито да се обезценява, защото и тя е създала и създава нѣщо за свѣта, но не може да го оправи. Сегашната култура дава знания на човѣка, но свѣтътъ не се оправя съ знания. Наистина, учениятъ не може да оправи свѣта, но простиятъ още повече не може. Затова казватъ, че съ учение е лошо, но безъ учение — още по-лошо. Учението е едно отъ малкитѣ блага, но и безъ това благо не може. Науката е срѣдство, чрезъ което човѣкъ придобива вѫтрешно знание. Съ това знание, именно, той може да подобри живота си. Не може да се отрече онова, което великитѣ хора сѫ дали на свѣта, но всѣки човѣкъ трѣбва да допринесе нѣщо, колкото малко и да е то. Не пренебрегвайте сегашната наука, но ползувайте се отъ нея. Тя крие въ себе известни блага, чрезъ които можете едни на други да си помагате. Запримѣръ, ако изучавате ботаника, вие ще се запознаете съ лѣчебнитѣ свойства на растенията и можете да станете виденъ лѣкарь, да помагате на хората. Всѣка наука има своитѣ добри страни, които трѣбва да използувате.

Като изучавате растенията и животнитѣ, вие трѣбва да изучавате и хората, между кои то се движите. Вие се срѣщате, разтваряте се, дружите, безъ да се познавате. Ако нѣкой ви обиди, вие се чудите, какъ не сте го познавали като лошъ човѣкъ. По естество човѣкъ не е лошъ, но нѣщо лошо е написано на неговата книга. Човѣкъ представя книга, на която отъ вѣкове се пише добро и зло. Като знае това, човѣкъ трѣбва да обръща страницитѣ на своята книга и да чете. Види ли, че въ нея е написано нѣщо лошо, веднага да го корегира. Лошиятъ животъ трѣбва да се изправи. Задачата на сегашния ви животъ седи, именно, въ това, да изправите лошата си карма. Не я ли изправите, каквито печалби да имате, тя изцѣло ще ги погълне. Тогава вие ще се чувствувате празенъ, като че нищо не сте постигнали. Това е илюзия, защото онова, което сте придобили и обработили, което е станало ваша плъть и кръвь, никой не може да го отнеме.

Когато казвамъ, че трѣбва да се. свържете съ Бога, това не значи, че днесъ ще направите тази връзка. Тя сѫществува още отъ създаването на човѣка, но той трѣбва да я съзнава, да разбира, отде иде животътъ, силата и благата, съ които се ползува. Ако днесъ слънцето грѣе силно, трѣбва ли да седишъ около огъня да се топлишъ? Напусни огъня и излѣзъ вънъ, да се грѣешъ на слънцето. Огъньтъ трѣбва да отстѫпи предъ слънцето. Дръжте въ съзнанието си идеята за слънцето, а не за огъня. Ако има слънце, и огънь ще има. Нѣма ли слънце, никакъвъ огънь не сѫществува. Да държите въ ума си идеята за слънцето, това значи, съзнателно да подържате мисъльта за връзката си съ Бога, съ Когото да бъдете въ постоянна хармония. Ще кажете, че ако мислите постоянно върху единъ и сѫщъ въпросъ, ше се отегчите. Зависи, за какъвъ въпросъ мислите. Ако мислите за правата линия и си я представяте мъртва, вие, наистина, ще се отегчите. Но мислите ли, че правата линия е жива, колкото и да се занимавате съ нея, все нови мисли ще се родятъ въ ума ви. Правата линия събужда мисъль за права посока на движение, за граница на нѣщо. за разстояние между две сѫщества и т. н. Ако накарате единъ математикъ да ви каже нѣщо за правата линия, ще видите, че той може да ви говори съ часове за нея. Когато въ ума ви изпъкнатъ много мисли, явява се идеята за плоскостьта. Плоскостьта е съставена отъ множество линии, които работятъ въ диаметралнопротивоположно направление едни на други. Когато човѣкъ изучава живота на правата линия, съзнанието му се движи въ дължина; когато изучава плоскостьта, съзнанието му се движи, освенъ въ дължина, още и въ широчина; когато изучава тѣлото, съзнанието му се движи въ три измѣрения: дължина, широчина и дълбочина. Не може ли да се движи въ тритѣ направления, човѣкъ е лишенъ отъ всѣкаква възможность да придобива знания.

Като ученици, вие трѣбва да познавате живота и въ тритѣ му измѣрения, за да разбирате себе си, да разбирате и ближнитѣ си. Запримѣръ, като погледнете веждитѣ на човѣка, отъ формата, която иматъ, можете да кажете, въ каква посока се движи. Затова и веждитѣ иматъ различна форма: праволинейна, криволинейна, извити нагоре или надолу и т. н. Който се движи въ права линия, той има отношение само съ единъ човѣкъ. Щомъ свърши работата си съ него, после се разправя съ втори. Онзи, който се движи въ плоскости, едновременно има отношения съ много хора. Ако този човѣкъ е министъръ, мѫчно ще се справи съ положението си. Представете си, че при него се явятъ много хора за служба. Каквото да прави, той не може да задоволи всички: едни отъ тѣхъ ще назначи на служба, а на други ще откаже. И въ края на краищата, първитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него, а вторитѣ ще го сѫдятъ. При това положение министърътъ не може да бѫде щастливъ. Когато нѣкой се оплаква, че му е нѣщо тжжно, а не знае причината за тжгата си, казвамъ: Ти си министъръ, който не си назначилъ всички кандидати на служба. За да се освободишъ отъ тжгата си, трѣбва да назначишъ всички. Каже ли нѣкой, че е много радостенъ. той е сѫщиятъ министъръ, който е назначилъ всичкитѣ кандидати на служба, и тѣ сѫ доволни отъ него. Добриятъ, справедливъ и разумепъ министъръ намира мѣсто за всички кандидати и ги задоволява. Съ това той помага и на себе си.

Сериозна е задачата на всѣки министъръ, сериозни сѫ задачитѣ и на обикновенитѣ хора. Условията, при които сегашнитѣ хора живѣятъ, не сѫ лоши, но и добри не сѫ. Значи, човѣкъ трѣбва да се справя съ тия условия. Дойде ли ви нѣкое страдание, или изпитание, не бързайте да се освободите отъ него, но започнете да го разпитвате, от де иде, съ какви намѣрения, колко време ще остане при васъ и т. н. Страданието не е нищо друго, освенъ жива душа, която е дошла при тебе, да сподѣли скръбьта си. И радостьта е сѫщо така жива душа, която посещава хората, за да сподѣли съ тѣхъ своята радость. Тъй щото, когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила нѣкоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е нѣкоя радостна душа. Вслушвайте се въ радоститѣ и скърбитѣ на душитѣ и, ако можете, помагайте имъ.

Единъ английски проповѣдникъ отишълъ въ Африка да проповѣдва. Като пѫтувалъ отъ едно мѣсто на друго, той попадналъ въ едно негърско село, дето спрѣлъ за известно време. Щомъ влѣзълъ въ селото, той почувствувалъ голѣма скърбь, която не го напущала. За да се освободи отъ скръбьта си, проповѣдникътъ започналъ да чете Библията, да се моли, но нищо не помагало. Най-после той се обърналъ къмъ Бога съ молба да му открие причината за тази скърбь. Единъ день, както седѣлъ въ стаята си и размишляваль, видѣлъ, че вратата се отворила, и влѣзълъ единъ старъ, човѣкъ, който му казалъ: Моля, не се плашете. Сега азъ съмъ житель на онзи свѣтъ. Преди двеста години бѣхъ английски проповѣдникъ, но не живѣехъ добре, не изпълнявахъ волята Божия. Ето вече двеста години, какъ скитамъ изъ този страненъ свѣтъ и не мога да се успокоя. Тази вечерь, като четешъ Библията, отвори я специално за мене и ми проповѣдвай, както ти знаешь. Той казалъ  името си, града, въ който е билъ проповѣдникъ, годината, въ която умрѣлъ, и следъ това си отишълъ. Вечерьта проповѣдникъть отворилъ Библията и започналъ да му проповѣдва строго и безпощадно. На другата вечерь, като започналъ да чете Библията, проповѣдникътъ видѣлъ, че вратата се отворила и въ стаята влѣзли двама посетители — жители отъ онзи свѣтъ — предишниятъ и още единъ, когото той води. Проповѣдникътъ се принудилъ да проповѣдва и на двамата. Третата вечерь дошли трима. Броятъ на неканенитѣ гости се увеличилъ толкова много, че въ продължение на два месеца стаята му била пълна. Отъ пресилена работа, проповѣдникътъ започналъ да слабѣе. Това обстоятелство обърнало внимание на неговитѣ приятели, които го заставили да си вземе единъ месецъ отпускъ, да си почине. Проповѣдникътъ си взелъ отпускъ за единъ месецъ и заминалъ за Англия, дето направилъ справка въ църковнитѣ инвентари и книжа, сѫществувалъ ли е преди двеста години проповѣдникъ, споредъ посоченитѣ отъ самия него данни. Указало се, че случаятъ билъ действителенъ, и явилото се лице е сѫществувало по онова време.

Значи, опитностьта на проповѣдника била истинска. Следъ като проповѣдвалъ два месеца на стареца, последниятъ престаналъ да го посещава. Проповѣдитѣ сѫ внесли известно спокойствие въ неговата измъчена душа. Сега и на васъ казвамъ: Отваряйте Библията си и проповѣдвайте! Вие не знаете, че чрезъ васъ се поучаватъ много отъ вашитѣ близки заминали. По тоя начинъ вие ги успокоявате и имъ помагате. Проповѣдвайте безъ страхъ. Разтръсвайте съзнанието и на живитѣ, и на ония, които съ на онзи свѣтъ. Не се страхувайте, че ще се обидятъ и огорчатъ Когато лѣкувате хората, лѣкувайте ги по всички, правила на науката. И Библията, като книга на живота, съдържа рецепти за различни болести.

Тя е писана отъ хора, които сѫ минали презъ голѣми опитности. Тѣ сѫ разполагали съ голѣми знания. Като работите за другитѣ, и за васъ ще работятъ. Така ще научите закона на Цѣлото и закона на частитѣ.

Съвременнитѣ хора трѣбва да се върнатъ къмъ първичния животъ, къмъ чистотата на живота, дето всѣка форма има свое велико предназначение. Дойдете ли до жената или до мѫжа, като форми, тѣ представятъ нѣщо идеално. Само една жена сѫществува въ Божествения свѣтъ и въ нея влизатъ всички жени Само единъ мѫжъ сѫществува въ Божествения свѣтъ. Когато всички жени и мѫже на земята влѣзатъ въ връзка съ идеалната жена и съ идеалния мѫжъ, само тогава тѣ ще разбератъ, какво нѣщо сѫ жената и мѫжътъ. За да по знава нѣщата, човѣкъ трѣбва да има образци за тѣхъ. Основната чърта на мѫжа е спра ведливостьта, а на жената — милосърдието Ако е справедливъ, мѫжътъ може да бѫде ученъ, силенъ, но това сѫ второстепенни качества. Основната чърта на жената е милосърдието. Ако жената не е милосърдна, отзивчива къмъ страданията на хората, тя не е жена. Сегашната жена пренебрегва своето ценно качество и се стреми да стане мѫжъ. Мѫжътъ пъкъ никога не иска да стане жена. Жената иска да стане мѫжъ, защото вижда, че мѫжътъ е забогатѣлъ, та иска да раздѣли богатството му съ него. Понеже жената е осиромашала, мѫжътъ не иска да стане жена, нѣма какво да дѣли съ нея. Обаче, ако жената забогатѣе, мѫжътъ ще иска да стане жена. Тъй щото, да бѫдешъ жена въ сегашната епоха, това значи, да работишъ постоянно. Жената трѣбва да работи много, ако иска да забогатѣе. Мѫжътъ има мустаци и брада. Това показва, че той е силенъ въ устата, въ волята си. Тукь жената ще се учи отъ мѫжа. Понеже жената има дълга коса, тя е силна въ служене на Бога. Въ служенето на Бога мѫжътъ ще се учи отъ жената. Като знае да служи на Бога, жената изкупва грѣховетѣ си. Въ това отношение мѫжьтъ е слабъ. Затова пъкъ той е силенъ въ говора си. Това сѫ факти, които не трѣбва да се взиматъ само въ букваленъ смисълъ, но да се разгледатъ въ вѫтрешния имъ смисълъ.

Следователно, мъжътъ е силенъ въ говора, затова трѣбва да бѫде справедливъ, да постѫпва правилно. Жената пъкъ трѣбва да бѫде милосърдна. Когато иска да каже нѣщо, тя трѣбва първо да мисли, а после да говори. И въ служенето на Бога пакъ не трѣбва да се бърза. Изобщо, и отъ мѫжа, и отъ жената се иска разумность. Съвременнитѣ мѫже и жени живѣятъ въ особена епоха, когато ставатъ необикновени събития. Днесъ отъ невидимия свѣтъ слизатъ хиляди напреднали същества да помагатъ на човѣчеството. Тѣ търсятъ готови души, чрезъ които да работятъ. Пригответе умоветѣ и сърдцата си за тѣхъ. да ги посрещнете, да ви посетятъ и внесатъ въ васъ новата култура. Малко хора сѫ готови да посрещнатъ тия души. Ако една отъ тия души ви посети и намѣри, че не сте готови, тя ще ви напусне. Нѣма по-голѣмо нещастие за васъ отъ това, да ви посети една свѣтла душа, а после да ви напусне. Това е цѣла катастрофа. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ нечистото и да остане въ него само Божественото.

Като се намѣрятъ предъ известни мъчнотии, религиознитѣ и свѣтскитѣ хора, които приематъ прераждането, казватъ: Щомъ не можемъ да постигнемъ своитѣ желания, ще ги оставимъ за бъдещето прераждане. Помнете, че бъдещето се опредѣля отъ настоящето. Сегашниятъ ви животъ опредѣля хиляди бъдещи прераждания. Ако сега живѣете разумно, хиляди бѫдещи прераждания ще живѣете добре. Всичко зависи отъ сегашния ви животъ. Не живѣете ли днесъ добре, хиляди години ще носите последствията на лошия животъ. Като знаете това, трѣбва ли да се откажете отъ разумния животъ за нѣкакво въображаемо щастие? Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ живота, но да се домогнете до истинския животъ. Придобиете ли този животъ, вие сте влѣзли въ изобилието. Това значи, да забогатѣе човѣкъ. Щомъ забогатѣе, той лесно плаща дълговетѣ си. Какво може да даде онзи, който нѣма петь пари въ джоба си?

Желая всички да се домогнете до Божествения животъ, да забогатѣете външно и вѫтрешно, да разрешите правилно задачитѣ на своя животъ. Това се отнася до всички, млади и стари. Не се ли домогнете до този животъ, нито здравето си ще подобрите, нито желанията си ще постигнете, нито знания ще придобиете. Какъвъ животъ е този, който не носи здраве, сила, свѣтлина? Всѣки отъ васъ трѣбва да се радва на здраве, на сила и свѣтлина въ ума си и на топлина въ сърдцето си. Дето здравиятъ мине, и камънитѣ, и дърветата го посрѣщатъ съ радость Животъ блика отъ него. Ако камънитѣ и дърветата се радватъ на човѣка, колко повече ще се радватъ неговитѣ близки, братя и сестри. Работете върху себе си, да ви посрѣщатъ навсѣкѫде съ радость и веселие.

Сега, желая на братята да бѫдатъ справедливи, а на сестритѣ — да бѫдатъ милосърдни.

Само проявената Божия Лю бовъ, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

2. Лекция отъ Учителя, държана на

3 септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...