Ани Posted September 20, 2023 Share Posted September 20, 2023 От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Не могатъ да приематъ „А Той имъ рече: „Не могатъ всички да приематъ тази дума, но на колкото е дадено”.” (Матѣя, 19:11) „Не могатъ всички да приематъ тази дума.” – Това е едно неопредѣлено изречение. – Кои не приематъ? – Назначаватъ нѣкого на служба, но той не я приема, защото счита, че тя не отговаря на знанието, което той има. Пращатъ нѣкого на работа, но той казва: Тази работа не е за мене, Искатъ да го оженятъ, но той казва: Тази работа не е за мене. – Защо? – Защото нѣмамъ достатъчно пари; отъ друга страна, не ми харесва другарката, която ми препорѫчватъ. Викатъ го нѣкѫде да свири, но той и отъ това се отказва, подъ предлогъ, че не може да свири. „Всички не могатъ да приематъ.” – Какво не могатъ да приематъ? – Разумното въ свѣта. Като говоришъ на нѣкого за Разумното начало, той казва: Главата ми не може да побере това. Всѣко нѣщо, което не можешъ да разберешъ, не можешъ и да го приемешъ. Ето защо, човѣкъ приема само това, което може да разбере. Казватъ му: Ако не разберешъ нѣщо, приеми го на вѣра. Мнозина не разбиратъ, какво нѣщо е вѣрата. Не че абсолютно не я разбиратъ, но иматъ елементарни схващания за вѣрата. Тя предшествува знанието. Не можешъ да вѣрвашъ, докато нѣмашъ знание; ти не знаешъ нѣщата, докато нѣмашъ вѣра. Значи, вѣрата предшествува знанието; и знанието предшествува вѣрата. – Защо е така? – Защото вѣрата е процесъ, който има отношение къмъ знанието. Да вѣрвамъ въ нѣкой човѣкъ, въ небето, или въ слънцето, нужно е моето съзнание да участвува въ това, въ което вѣрвамъ. Ще дойде нѣкой предъ васъ да развива теория за слънцето. За да приемете тази теория, съзнанието ви трѣбва да е отворено за нея. Ако не е така, вие ще се натъкнете на заблуждения, каквито имате днесь. Повечето хора разсѫждаватъ като децата. Цъкнатъ една клѣчка кибритъ и мислятъ, че съ нея могатъ да запалятъ огъня. Преди всичко, дърва сѫ нуждни за огъня. Сега ли е произлѣзълъ огъньтъ? Не, той предшествува клѣчката. Ти не можешъ да запалишъ огъня, ако самата клѣчка не гори. Ясновидецътъ, като отива да купи кибритъ, гледа първо, дали клечкитѣ могатъ да горятъ. Ако горятъ, той ще ги запали, а съ тѣхъ ще запали огъня. Ако не горятъ, той ще цъка една следъ друга, безъ да свърши нѣкаква работа. Въ това отношение, и хората приличатъ на кибритени клѣчки. Ако човѣкъ нѣма съзнание, не го бутай. Той е кибритена клѣчка, която нито отвънъ има огънь, нито отвѫтрѣ. Той може да философствува, че вѣрва въ Бога, но това сѫ празни думи. За такъвъ човѣкъ турцитѣ казватъ: „И да е така, пакъ не го вѣрвайте.” Това е все едно, да се намирашъ предъ мъртвецъ или предъ коститѣ на нѣкой умрѣлъ и да казвашъ, че можешъ да го възкресишъ. Да мислишъ, че можешъ да възкресишъ човѣка, е едно; да го възкресишъ въ дѣйствителность, това е друго нѣщо. Още като видя човѣка, азъ зная, гори ли въ него огъня на възкресението. Гледамъ, очитѣ му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси човѣка. То е все едно, умрѣлото магаре да помага на друго умрѣло магаре. Само онзи може да възкресява мъртви, който има животъ въ себе си, който самъ е безсмъртенъ. Безсмъртенъ е този, който има въ себе си поне една точка на равновѣсие, отъ която никой не може да го помѣсти. Ако всѣки може да тѣ отклони отъ твоя центъръ и да ти даде друга посока на движение, ти си човѣкъ безъ пѫть и направление. Малката рѣка всѣки може да отбие отъ пѫтя й, но голѣмата рѣка никой не може да отбие. Малкитѣ блата всѣки може да пресуши, но голѣмия океанъ никой не може да пресуши. Съ малката рѣка всѣки може да си играе, всѣки може да я отбие отъ пѫтя й; дойдете ли до голѣмата рѣка, като Мисисипи или Амазонка, никой не може да ги отбие отъ пѫтя имъ. Слѣдователно, когато нѣкои питатъ, могатъ ли да устоятъ на условията на живота, казвамъ: Ако твоето вѣрую е като малка рѣка, всѣки може да тѣ отбие отъ него; ако твоето вѣрую е голѣма рѣка, съ мощна сила, никой не може да тѣ отбие отъ него. „Не могатъ всички да възприематъ тази дума, но на колкото е дадено.” Нѣкои казватъ: Проповѣдвай ни това, което знаемъ. – Нѣма защо да ви проповѣдвамъ това, което знаете. – Посвири ни това, което знаемъ. – Нѣма защо да ви свиря това, което знаете. – Нѣма защо да ви пѣя това, което знаете. Ние ще ви проповѣдваме това, което не знаете; ще ви пѣемъ и свиримъ това, което не знаете. Логически така е поставенъ въпросътъ. Сега азъ искамъ да си починѣте малко отъ вашитѣ стари разбирания. Искамъ да ви обърна внимание на научната страна. Затова, нѣма да ви проповѣдвамъ, като на религиозни хора. Религиозниятъ е човѣкъ на сърдцето. Религиознитѣ се движатъ въ съвършено друга атмосфера отъ тази на свѣтскитѣ. Вие още не сте готови да ви се проповѣдва нова религия. За да ви се проповѣдва новата религия, вие трѣбва да изгубитѣ всичкото си богатство, всичкото си знание и да останете безъ нищо, както сте родени. Така, както днесь живѣете, вие се стремите да бѫдете въ положението на богатия и на учения. Въ това положение, както и да си обяснявате, какво е Богъ, въ края на краищата, ще си живѣете, както знаете, по старъ начинъ. Въ такъвъ случай, и вѣрващиятъ, и безвѣрникътъ живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Религиозниятъ, макаръ че проповѣдва на хората да раздадатъ всичкото си имане, той самъ не раздава своето. Колко религиозни днесь сѫ готови да раздадатъ имането си? Колкото и да има, тѣ сѫ изключения. Общо правило е, че и безвѣрникътъ не дава, както и вѣрващиятъ. Нѣкога и безвѣрникътъ дава, колкото набожниятъ. Какво означава думата „безвѣрникъ”? Не се знае точно, кой е безвѣрникъ, кой – вѣрващъ. Отъ чисто научно гледище трѣбва да изслѣдваме хората. Какъвъ е новиятъ методъ за изслѣдване на човѣка? За да познаете човѣка, начертайте две криви линии, съ една допирна точка. Едната отъ тѣхъ е изпѫкнала, а другата – вдлъбната. После, начертайте две прави линии, които да се пресичатъ въ една точка. Това е една формула, която сами ще разгадаете. По изпѫкналата линия ще познает, какво може да направи човѣкъ въ умствения свѣтъ. По вдлъбнатата линия ще познаете, какво може да направи човѣкъ на физическия свѣтъ. По дветѣ прави линии, които се пресичатъ въ една точка, ще познаетѣ чувствата и способноститѣ на човѣка. Какво ще разберете отъ тѣзи линии? Вие сте дошли на земята да се учите. Проповѣдватъ ви: Вѣрвайте въ Бога! Обичайтѣ Бога! – Кое е онова, което дава цена на любовьта? Стойностьта на любовьта се увеличава, както и тази на скѫпоцѣннитѣ камъни. Когато диамантътъ се шлифова, той придобива свойството да пречупва свѣтлината и става по-цененъ, отколкото преди шлифоването. Нарисуваното платно отъ художника е по-цѣнно, отколкото по-рано е било. То се продава по-скѫпо, особено когато върху него е работилъ виденъ художникъ. Тогава, кое дава цена на любовьта? – Мѫдростьта е цената на любовьта. Ако мѫдростьта не влѣзе въ твоя животъ да работи, ти струвашъ, колкото ненарисуваното платно отъ художника. Колкото повече време минава, толкова повече цѣната му се намалява. – Защо? – Колкото повече остарѣватъ нѣщата, толкова повече цената имъ намалява. Сѫщото е и въ живота. Младата мома, която едва излѣзла отъ кросното, струва повече отъ бабата. Младата мома е подобна на копринено платно, което току-що е излѣзло отъ кросното. Всѣки може да го купи. Какво означава това? – Каквото ви казвамъ. Ако ви сложа ядене и почнете да ядете отъ него, трѣбва ли да ме питате, какво съмъ ви сложилъ? – Яжте, нищо повече. Азъ зная, защо съмъ ви сложилъ това ядене. Казвамъ: Онова, което може да повдигне вашия животъ, както и любовьта ви, това е правилното имъ разбиране. Знанието повдига любовьта. То повдига и живота ви. Съ повдигането на любовьта, трѣбва да се повдигне и вѣрата. Щомъ се усилва вѣрата, и знанието се усилва. Нѣма човѣкъ, на когото знанието да се усилва, а вѣрата да не се усилва. Колкото вѣрвашъ въ своето знание, толкова ще вѣрвашъ и въ знанието на хората. – Защо?– Защото и тѣ не сѫ придобили знанието си отъ другаде, освѣнъ отъ хората, живота и природата. Човѣкъ се ражда съ своитѣ способности, но знанието си е придобилъ самъ. За да придобие знание, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онзи, който го учи. Въ това отношение, азъ съмъ правилъ много опити. Срѣщамъ нѣкого, който не знае да чете, и му казвамъ: Ти си способенъ, трѣбва да се учишъ. Следъ нѣколко години пакъ го срѣщамъ, и той ми казва: Благодаря ти, твоитѣ думи излѣзоха вѣрни. Ти вложи вѣрата си въ мене, и азъ се насърдчихъ. Учихъ, свършихъ университетъ и придобихъ знания. – Не само въ мене да вѣрвашъ, не въ самото знание, което си придобилъ, но и въ това знание, което носишъ въ себе си. Има едно непреривно знание въ човѣка. Като се ражда, той носи извѣстно знание въ себе си. Но при слизането си отъ духовния свѣтъ, въ съзнанието му става едно прекѫсване, и той мисли, че нѣма връзка между знанието, което носи въ себе си, и това, което придобива отвънъ. Това е заблуждение, както въ съня става привидно прекѫсване на връзката между физическия и духовния свѣтъ. Като се събудите отъ сънь, пакъ продължавате физическия си животъ. Съзнанието работи непреривно въ всички области, но, като не съзнавате това, казвате: Снощи сънувахъ нѣщо. Това, което ни е ясно, наричаме буденъ животъ; което не ни е ясно, наричаме сънь. Да се върнемъ къмъ формулата, къмъ кривитѣ и правитѣ линии, които ви дадохъ. Трѣбва да знаете, какви сѫ отношенията на дветѣ криви линии, както и на правитѣ помежду имъ. Ако изпѫкналата линия, която означава човѣшката разумность, е по-малка отъ вдлъбнатата, която означава волята, човѣкъ е упоритъ, той е само на опититѣ. Той е въ състояние да счупи 20 рала, да осакати нѣколко коня и волове, но да постигне желанието си. Такъвъ човѣкъ е въ състояние да направи повече пакости, отколкото да принесе нѣкаква полза. Ако изпѫкналата линия е по-голѣма отъ вдлъбнатата, такъвъ човѣкъ е на мѣстото си. Презъ цѣлия си животъ, той може да направи само една погрѣшка. Той е човѣкъ на разума, голѣмъ реалистъ. Той вѣрва само въ това, което вижда. Нима евреитѣ, римлянитѣ, асирийцитѣ, египтянитѣ, не вѣрваха въ това, което виждаха? Защо тѣхното вѣрую да не е право? Ако е въпросъ само на вѣра, каква е разликата между християнството и будизма? Каква е разликата между тѣхното вѣрую и идолопоклонството? И еднитѣ, и другитѣ вѣрватъ. Това, което създава вѣрата, е знанието. Въ живота има творчество, има и опитности. И въ едното, и въ другото има резултати, но различни. Ще приведа единъ примѣръ отъ срѣднитѣ вѣкове. Единъ отъ тогавашнитѣ лѣкари ималъ специаленъ методъ за лѣкуване на болни. Каквато и да била болѣстьта, той пущалъ кръвь на болния и следъ това му давалъ да пие топла вода. Въ края на краищата, всички болни умирали. Често лекарьтъ се запитвалъ: Чудно нѣщо, защо Богъ не ми даде по голѣми способности, да оздравяватъ болнитѣ ми? Най-после, той се примирилъ съ слѣдното заключение: Не съмъ само азъ, чийто болни умиратъ. Като наблюдавамъ, какъ лѣкуватъ другитѣ лѣкари, виждамъ, че и тѣхнитѣ болни умиратъ. – Това не е утѣха. Това не е наука. Каква наука е тази, която изморява хората? Този лѣкарь прилагалъ своя методъ цѣли 20 години, докато най-после рѣшилъ да приложи другъ методъ, да не умиратъ толкова хора. Преди години ме викаха въ едно сѣмейство да прегледамъ една болна, която цели девѣть мѣсеца употрѣбявала все едно и сѫщо лѣкарство. Казвамъ: Това е отравѣне. Като прегледахъ болната, разбрахъ, че тя ще замине за другия свѣтъ най-много следъ две-три седмици. Близкитѣ й ме запитаха : Не може ли по нѣкакъвъ начинъ да се излѣкува, да й се помогне? – Цели девѣть мѣсеца взимала едно и сѫщо лѣкарство! Ето защо, като вземете едно лѣкарство, което въ продължение на три деня не даде резултатъ, изхвърлете го навънъ. Това лѣкарство не може да ви помогне. Ако най-много три пѫти го употрѣбишъ и не ти помогне, не прави опитъ. Може да правишъ, колкото щешъ опити, но ще заминешъ за другия свѣтъ. Ще отидешъ при отцитѣ си. Съ това не упреквамъ медицитѣ, но искамъ да ви освободя отъ заблуждението. Това не е истинска наука, но вѣрую, догматизъмъ, буквоядство. Имашъ едно вѣрую, което не ти помага – тури го настрана. Когато Христосъ говорѣлъ за отношенията къмъ жената, Той не подразбиралъ тогавашния бракъ между евреитѣ. Това не се отнася и до брака на сегашнитѣ хора. Запитали Го: Защо Мойсей каза, че мѫжътъ може да даде разводно писмо на жена си? Христосъ отговорилъ : Отначало не бѣше така. Следъ като изопачихте Божия законъ, тогава Мойсей създаде законъ за развеждане. Вие може да ожените двама души, но ако нѣматъ любовь помежду си, въ края на краищата, тѣ ще се разведатъ или на земята, или на небето. Вие искате да ожените дъщеря си и сина си. Ако момата е благородна и добра, като се ожени за човѣкъ, който не й подхожда, тя ще си замине за другия свѣтъ – развежда се. Сѫщото става и съ мѫжа. Значи, щомъ Божественото напусне човѣка, въ мѫжа и жената ще остане само човѣкътъ – животно, и тѣ ще се каратъ и биятъ. Това не е животъ. Свѣкървата ще бѫде недоволна отъ снахата и ще казва: Нашата снаха не е добра. – Какъ може да бѫде добра и благородна? Божественото я напуснало, отишло е на небето. – Ама много е устата. – Какъ да не е устата? Ако развъртишъ крана на чешмата, нѣма ли да бѫде тя устата? Като развъртишъ крана, може да се пукне нѣкоя трѫба, и водата да потече. Казвашъ: Пукна се трѫбата! Ако поставите човѣка на служба, която не му подхожда, той пакъ ще преживѣе сѫщото. Майката казва на сина си: Синко, стани стражарь, добре ще ти плащатъ. – Не мога, майко, тази работа не ми подхожда. Тогава хвани каква да е работа, само да не губишъ времето си. Ако синътъ се хване за работа, която не му е по сърдце, Божественото го напуща, и той остава на земята човѣкъ - животно, което изпълнява службата си по необходимость. Питамъ: Какъвъ е смисълътъ на военната служба? – Да подготви защитници на народа, както и на отечеството си. – Какъ ще защищавате човѣка: съ изпѫкналата, или вдлъбнатата линия? Велико нѣщо е да защищавашъ народа си, но трѣбва да знаешъ, какъ да го защищавашъ. Да защищаваме дома си! Да го защищаваме, защото трѣбва да внесемъ великитѣ блага на живота, великъ миръ, велика свобода, велико знание и велика любовь. Като говоря за свободата, нѣмамъ предвидъ само външната свобода. Ние трѣбва да бѫдемъ умни! Азъ влизамъ въ положението ви. Вие приличате на човѣкъ съ изкълченъ кракъ, и азъ трѣбва да го намѣстя. Всѣко раздвижване на крака ви причинява болки. Вие започвате да викате. Зная, че ви боли, затова казвамъ: Ако има другъ нѣкой, по-опитенъ отъ мене, нека той намѣсти крака ви. Азъ ще бѫда последенъ. Когато нѣма кой да намѣсти счупения кракъ, тогава ще се явя азъ. Докато кракътъ се намѣства, не може безъ болка. Ако нѣма кой да го намѣсти, хилавъ ще остане. Днесь азъ говоря на онѣзи отъ васъ, на които никой не може да намѣсти крака. Азъ идвамъ последенъ. Който е здравъ, той ще се учи отъ мене. Който е боленъ, ще го туримъ на масата. И за здравия ще дойде день да намѣства крака на другитѣ. Като ви говоря, азъ имамъ за целъ да ви дамъ сѣме, което единъ день вие ще посѣете на нивата си. Всички ще се ползувате отъ това, което ви говоря. Като го посѣете, то ще израстѣ, ще даде плодъ. И като го приберете въ хамбара, ще ядете всички отъ него: и жената ви, и децата ви, и вие. Казвамъ: Цената на любовьта трѣбва да се увеличава. Ако въ човѣка, когото обичате, не можете всѣки день да откривате по една добра черта, вашето приятелство скоро ще се свърши. Така е било преди хиляди години, така е и сега. За да бѫде приятелството непреривно, приятелитѣ трѣбва всѣки день да си откриватъ по една добра черта. Ако това не става, азъ мога да опредѣля, следъ колко години вашето приятелство ще се свърши. Искате да бѫдете щастливи. Казвамъ: Приятелството е пѫть къмъ щастие. Когато се казва въ Писанието, че трѣбва да любишъ ближния си, това не може да стане, ако всѣки день не откривашъ въ него по една добра черта, по една добродетель или по една добра постѫпка. Въ живота е обратно. Всички религиозни и свѣтски хора постоянно търсятъ единъ на другъ отрицателни черти. Тѣ постоянно търсятъ погрѣшкитѣ и недостатъцитѣ си. Като се запознаятъ съ нѣкого, първия день се възхищаватъ отъ него и казватъ: Той е целъ светия. На втория день казватъ, че е талантливъ. Не се минава много, тѣ казватъ: Този човѣкъ не е нито светия, нито гениаленъ, нито талантливъ, но обикновенъ човѣкъ. Нѣкои даже го считатъ за голѣмъ простакъ и казватъ: Много сме се лъгали въ този човѣкъ. Сега ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ турски бей – князъ, младъ момъкъ, като се движелъ между хората, добре облѣченъ, съ пъстра, красиво нашарена салтамарка, съ сърма и коприна, всички го харесвали и го наричали „бей на бейовѣтѣ, князъ на князетѣ.” Той си казвалъ: Не съмъ доволенъ отъ положението си, искамъ да намѣря една млада, хубава мома, да се годя за нея, да видя, какво ще кажатъ хората за мене. Той намѣрилъ една хубава мома, за която се годилъ. Всички се произнесли за него: Близо е до хората. После той си казалъ: Чакай да се оженя, да видя, какво ще кажатъ хората за мене. Оженилъ се, и тѣ казали: Сега е заедно съ хората. После, пакъ си казалъ: Не мога да търпя това, да ме наричатъ, че съмъ близо до хората, заедно съ хората. Чакай да напусна жена си да видимъ, какво сега ще кажатъ за мене. Той напусналъ жена си. Чулъ, че хората се произнесли за него: Сега стана маскара на хората. И ние сега започваме като този бей: Най-напредъ си князъ на князетѣ, после – близо до хората, заедно съ хората, и най-после, посмѣшище на хората. Азъ бихъ желалъ да започнемъ съ посмѣшище на хората и да свършимъ съ князъ на князетѣ. Този процесъ е вѣренъ и за самия човѣкъ. На какво ще приличаме, ако ние станемъ посмѣшище на хората? Въ какво ще се превърнемъ, ако станемъ посмѣшище на самитѣ себе си? Защо пропадна турскиятъ бей, т. е. този князъ? – Защото той искаше да знае мнѣнието на хората. Докато му казвали „князъ на князетѣ”, той не билъ доволенъ. Той мислѣлъ, че ще кажатъ нѣщо повече за него. Като самъ, той билъ князъ на князетѣ. Щомъ се свързалъ съ другъ човѣкъ, той станалъ близо до хората. Това, което хората вършеха, и той го вършѣше. Следъ това напусна жена си, като мислѣше, че така ще разрѣши въпроса. Обаче, въпросътъ не се разрѣши така. Той изпадна въ противорѣчие. Казвамъ: Ако ти изгубишъ своя възвишенъ идеалъ, ще се намѣришъ въ положението на турския бей, за когото хората казватъ, че станалъ за посмѣшище. Започвашъ съ своя възвишенъ идеалъ, и после казвашъ: Нѣма да го бѫде, ще отидемъ да живѣемъ въ широкия свѣтъ. Най-после казвашъ: Животътъ нѣма смисълъ. – Не, животътъ има смисълъ, но спорѣдъ степеньта на вашитѣ разбирания. Това не трѣбва да ви засѣга, то е само обяснение. Азъ не вѣрвамъ, че сте на мѣстото на бея. Вие сте само зрители и ще вземете поука отъ неговото положение. Въ даденъ случай, всѣки може да изпадне въ положението на бея. Всѣки трѣбва да разбира това, което е вложено въ него. Когато въ насъ ставатъ рѣзки промѣни, трѣбва да знаемъ, че сѫ външни, а не наши. Това не си ти, но си въ положението на човѣкъ, влѣзълъ въ лодка. Морето постоянно тѣ люлѣе, това не зависи отъ тебе. Когато морето утихне, и ти ще бѫдешъ кротъкъ. Слѣдователно, не се свързвайтѣ съ морето. Като излѣзешъ на сушата, твоитѣ отношения ще бѫдатъ други. Не влизай въ морето, ако не знаешъ да плувашъ. Ако момъкъ се ожени за една мома като морето, какво ще бѫде неговото положение? Първо той ще повръща, после ще се разведатъ. Споредъ кабалиститѣ, никога не трѣбва да се женишъ за мома отъ воденъ произходъ. Никога не се жени за мома, която произхожда отъ въздушнитѣ духове; никога не се жени за мома, която произхожда отъ огненитѣ духове. Огненитѣ духове се наричатъ още саламандри, воднитѣ – ундини, а въздушнитѣ – силфи. Слѣдователно, не се заемай да обработвашъ мочурлива градина. Обработвай мѣсто, дето има вода, дето ти самъ можешъ да бѫдешъ господарь на положението. Слѣдователно, ако, следъ като си се родилъ на земята, не разбирашъ условията, при които живѣешъ, и казвашъ, че сѫ лоши, какъвъ смисълъ има твоето дохождане на земята? Какъ е създадена земята, и кой я създалъ, това не е въпросъ за разискване. Не е нужно и да се вѣрва въ това, което се казва. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на свѣтлината и влиянието й върху тебе. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха и влиянието му върху тебе. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на водата и влиянието й върху тебе. Трѣбва да разбирашъ законитѣ на храненето и влиянието имъ върху тебе. Трѣбва да разбирашъ и материала, отъ който си съградилъ кѫщата си. Най-после, ти трѣбва да разбирашъ силитѣ, които дѣйствуватъ и противодѣйствуватъ върху тебе. Ти трѣбва да бѫдешъ морякъ, който знае, съ какъвъ параходъ да пѫтува. Ако параходътъ е слабъ, да не влиза въ него. Параходътъ трѣбва да бѫде здравъ. Най-после казвате: Богъ ще оправи свѣта. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ ще оправи свѣта”? Нѣкои отъ васъ разбиратъ значението на тѣзи думи. Други пъкъ, подъ тѣзи думи разбиратъ нѣкой министъръ или високопоставено лице, което може да уреди работитѣ имъ, да имъ помогне. Всѣки трѣбва да има единъ такъвъ Господъ въ себе си или вънъ отъ себе си, който да му помага, да му урежда работитѣ. Добре е да дружишъ съ разумни хора, които да ти помагатъ. Богъ е само между разумнитѣ. Вънъ отъ разумностьта, Богъ не сѫществува. За мене не е важно, каква идея имате за Бога. Важно е, какъ работи тази идея между хората. Не е важно, какво мислишъ за въздуха; важно е, какъ го използувашъ. Не е лесно да възприемешъ правилно идеята за Бога. Тя е отвлѣчена, философска идея. Когато се разисква върху идеята за Бога, едни философи казватъ, че Богъ не сѫществува вънъ отъ насъ; други казватъ, че Богъ сѫществува вънъ отъ насъ. Това сѫ човѣшки разбирания, човѣшки предположения. Това не може да се докаже на опитъ. Какъ ще докажешъ, какво е съдържанието на нѣщо, което не виждашъ? Какъ ще опредѣлишъ нѣщо, което не се опредѣля? Какъ ще опредѣлишъ границитѣ на това, което нѣма граници? Какъ ще опредѣлишъ скоростьта на една величина, която непрекѫснато се движи? Казва се, че Богъ дѣйствува едновременно въ цѣлата вселена. Какъ ще опредѣлимъ Бога? Той дѣйствува едновременно въ всички свои центровѣ. Затова се казва, че Богъ е извънъ времето и пространството. Човѣшкиятъ умъ не е въ състояние да опредѣли, какво нѣщо е Богъ. Всѫщностъ, какво е Богъ, какъ и кѫде се проявява, това е Негова работа. Единъ день, когато Той самъ дойде да проповѣдва, ще ни отговори на всички въпроси, които ни интересуватъ. Съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на онзи астрономъ, който дълго време се молилъ да му се открие, какво нѣщо е славата Божия. Следъ 25 годишно очакване, той сънувалъ интересенъ сънь: Единъ ангелъ дошълъ при него и му казалъ: Молитвата ти е приета. Сѫщевременно, той чулъ гласъ, отправенъ къмъ ангела: Остави тѣлото му на земята, а двойникътъ му вземи съ себе си да го разходишъ изъ пространството. Той усѣтилъ, че станалъ много лѣкъ и се понесълъ нависоко. Така се носѣлъ той отъ една планета въ друга, отъ една слънчева система въ друга и, като видѣлъ, че това нѣма край, казалъ: Искамъ вече да се върна на земята. Уплашихъ се отъ това, което видѣхъ. И сега, когато нѣкой каже, че иска да отидѣ на небето, отговарямъ: Ако отидешъ на небето съ тѣзи разбирания, които имашъ, ще се намѣришъ въ чудо отъ това, което ще видишъ. Мощни, силни сѫ идеитѣ, съ които живѣятъ възвишенитѣ сѫщества. Ако се натъкнете на тѣхъ, не само, че нѣма да ги разберете, но ще се объркате, ще дойдете до полудяване. Какъ ще се справите съ възвишенитѣ сѫщества? За васъ тѣ сѫ подобни на богове. Едни отъ тѣхъ управляватъ Сатурнъ, други – Сириусъ, трети – Венера, четвърти – Земята. Можете ли да разберете тѣхния езикъ? Тѣ ще минатъ и заминатъ край васъ, безъ да ви видятъ. Какъ ще останете между сѫщества, които не ви обръщатъ никакво внимание? Ако тѣзи сѫщества ви отправятъ само единъ погледъ, вие ще се почувствувате щастливи. Така, именно, ще почувствувате Божията милость. Ако искате и вие да разберете милостьта на Бога, трѣбва да живѣете съ мене хиляда години, да ви уча и да ви проповѣдвамъ. Това не е лесна работа. Като Бога другъ нѣма. Другитѣ сѫщества ви гледатъ отвисоко. Ако сте умни, тѣ ще ви обърнатъ внимание. Когато единъ ангелъ отъ слънчевата система дойде при тебе, ти му давашъ отчетъ за живота си. Има ангели, до които не можешъ да се приближишъ. Дълго време ще стоишъ предъ вратата имъ, докато тѣ приематъ. Не постѫпватъ ли така и министритѣ на земята? Колко време трѣбва да чакашъ предъ вратата на нѣкой министъръ, докато тѣ приеме! Това не е майката, която е готова всѣки моментъ да приеме детето си. Сега азъ ви говоря само за външната страна на небесния животъ, а не за неговата вѫтрѣшна страна. Животътъ на ангелитѣ има външна и вѫтрѣшна страна. Ако влѣзешъ въ небето и нѣмашъ отношение къмъ едно отъ възвишенитѣ сѫщества тамъ, по-добре не влизай. Ще се почувствувашъ самотенъ, отъ всички изоставенъ. За да има отношения между две сѫщества, тѣ непремѣнно трѣбва да се обичатъ. За да се изяви любовьта, нужно е знание, въ което дѣйствува законътъ на истината. Ако носишъ въ себе си любовь, знание, мѫдрость и истина, възвишенитѣ сѫщества ще ти обърнатъ внимание. Тѣ виждатъ Бога въ тебе и затова се интересуватъ отъ човѣка. Дето е Богъ, всички спиратъ вниманието си. Щомъ имашъ човѣшко съзнание, въ другия свѣтъ ще намѣришъ само твоята баба и твоя дѣдо. Тѣ ще тѣ нагостятъ добре, ще ти предложатъ сладъкъ сиропъ. Следъ това ще тѣ поставятъ въ чиста, добре наредена стая, да си починешъ. Питате: Душитѣ иматъ ли тѣла? – Иматъ тѣла. Тѣ не се хранятъ като насъ, но това е другъ въпросъ. Важно е да разберемъ, какво трѣбва да правимъ ние. Казвате, че Христосъ проповѣдвалъ извѣстни истини. – Какво е проповѣдвалъ Той? Обаче, Христосъ казва: „Проповѣдвамъ ви това, което ми казва Отецъ, Който ме е пратилъ на земята.” Въ това отношение, Христосъ имаше съзнание. Той знаеше, кой го е пратилъ на земята и вършѣше Неговата воля. Питамъ: Колко хора съзнаватъ, че сѫ изпратени на земята отъ Отца, да вършатъ Неговата воля? Не е достатъчно само да знаятъ, че сѫ учени, но тѣ трѣбва да изявятъ това знание. Това се изисква не само отъ ученитѣ и религиознитѣ, но и духовнитѣ трѣбва да иматъ такова съзнание, да казватъ и на царе, и на просяци: Изпратени сме да проповѣдваме между хората. Това, което проповѣдватъ днесь, е противоположно на Христовото учение. Благородство се иска отъ хората! Единъ турски дервишъ срѣщналъ единъ бей. Дервишътъ му казалъ: Моля ти се, помогни ми, съ каквото можешъ. Беятъ извадилъ кесията си отъ джоба, пълна съ златни, сребърни и медни монети и му казалъ: Вземи си, колкото ти трѣбватъ. Дервишътъ погледналъ къмъ кесията и взелъ една медна монета, десеть стотинки. – Защо взимашъ толкова малко? – Толкова ми трѣбватъ. – Вземи си отъ златнитѣ монети. – Взехъ си толкова, колкото ми трѣбватъ. Питамъ: Колко отъ съвременнитѣ хора, като имъ предложатъ кесия съ различни монети, ще си извадятъ само десеть стотинки? Всѣки ще си вземе златна монета. Какво показва това? – Че всѣки иска да вземе първото мѣсто въ живота. Дервишътъ разбира смисъла на живота. Той взима толкова, колкото му трѣбва. Каква е разликата между постѫпката на бея и тази на дервиша? – И двамата постѫпили добре. Беятъ има пълно довѣрие на дервиша и му казва: Вземи, колкото искашъ. Дервишътъ взелъ толкова, колкото му трѣбва – нито повече, нито по-малко. Такива ли сѫ отношенията на сегашнитѣ хора? – Не сѫ такива. Тѣ не живѣятъ нито като бея, нито като дервиша. Това се дължи на тѣхнитѣ вѫтрешни разбирания. Кой отъ васъ би извадилъ кесията си да я предложи на бѣдния? Всѣки ще се страхува да направи това, защото знае, че бѣдниятъ ще си вземе повече, отколкото му трѣбва. И сегашнитѣ дервиши не сѫ като този въ примѣра. Тѣ цѣлъ день ходятъ да събиратъ пари, защото сѫ търговци. Задачата на дервиша е, като тѣ срѣщне, да ти каже една дума, която целъ день да носи благословение за тебе. И следъ това ще си вземе само десеть стотинки. Знаете ли, какво е казалъ дервишътъ на турския бей? Той му казалъ: Ти имашъ една дъщеря, която много обичашъ. Скоро ще дойде единъ бей да я иска за жена, но ти по никой начинъ не трѣбва да му я дадешъ. Ако му я дадешъ, тя ще бѫде нещастна. Следъ тѣзи думи, дервишътъ продължилъ пѫтя си. Ако беятъ не бѣше извадилъ кесията си и тъй щедро да му предложи, да си вземе, колкото пари иска, той не би му казалъ тѣзи думи. И наистина, думитѣ му се сбѫднали. Следъ години, беятъ срѣщналъ сѫщия дервишъ, който му поискалъ помощь. Беятъ пакъ извадилъ кесията си. Този пѫть дервишътъ взелъ само една златна монета. Беятъ го запиталъ: Защо първия пѫть ти взе само десеть стотинки, а сега взимашъ една златна монета? Дервишътъ му отговорилъ: Първия пѫть взехъ само десеть стотинки, съ което искахъ да ти кажа, че първиятъ зетъ, който дойде за дъщеря ти, ще струва десеть стотинки. Затова не трѣбваше да я дадешъ на него. Вториятъ зетъ, който сега ще дойде – младъ, бѣденъ човѣкъ, струва злато. Ако искашъ ти и дъщеря ти да бѫдете щастливи, ще я дадешъ на него. Ето, това е наука, това е истинско отношение. Има ли смисълъ да ви срѣща този дервишъ? – Има смисълъ, защото той разбира отношенията между нѣщата. Има прости числа, има и скѫпоцѣнни числа; има щастливи и нещастни числа въ живота. Ти се готвишъ да отидешъ на работа, но отвѫтрѣ нѣщо ти казва: Не отивай днесь на работа. – Това е суевѣрие. – Не е суевѣрие. Щомъ нѣщо отвѫтрѣ ти казва да не отивашъ на работа, трѣбва да го послушашъ. Това е вѫтрѣшенъ законъ, на който трѣбва да се подчинявашъ. Човѣкъ е дошълъ на земята, облѣкълъ се въ плъть и се пита, защо е дошълъ. – Той е дошълъ, за да се изучава. Гледа рѫцетѣ си, вижда, че има нѣщо написано на тѣхъ. Какво означаватъ линиитѣ на рѫцетѣ, не знаете. Едни рѫце сѫ пълни, пръститѣ въ основата дебели, а други сѫ слаби, Какво означава това, сѫщо не знаете. Рѫката на нѣкого е мека, а на другъ – твърда. Защо е така, не знаете. Казвате, че Богъ е създалъ една рѫка мека, а друга – твърда. Това не е обяснение. Човѣкъ трѣбва да знае, защо рѫката му е мека или твърда, защо пръститѣ му сѫ остри, възлести или тѫпи. Ако пръститѣ на рѫката въ основата сѫ дебели, такъвъ човѣкъ обича да си хапва повече. Той казва: Добре е да си хапнешъ и пийнешъ. Той има добре развито благоутробие. Докато е младъ, той мисли само за ядене и пиене. Като остарѣе, той казва: Сега ще живѣя за Господа. Единъ младъ момъкъ, съ дебели пръсти въ основата, рѣшилъ единъ день да отиде на черква, да се помоли на Господа. По пѫтя го срѣщналъ дяволътъ и го запиталъ: Синко, де отивашъ? – Отивамъ на черква, да се помоля на Господа. – Защо ще ходишъ на черква, между старитѣ баби и дѣдовци? Нека тѣ се молятъ. Тамъ е за тѣхъ. Ти, като младъ, иди на хорото, да си поиграешъ съ момитѣ, да знаешъ, защо си младъ. Момъкътъ се върналъ отъ пѫтя си и отишълъ на хорото да си поиграе. Така минавали днитѣ, докато остарѣлъ. Сега той взелъ тояжката си и тръгналъ на черква. Пакъ го срѣщналъ дяволътъ. – Де отивашъ, дѣдо? – На черква, да се помоля на Господа. – Я се остави отъ това желание. То не е за тебе. И безъ това, Богъ ще тѣ приеме. Върни се у дома си да си починешъ. И този пѫть дѣдото послушалъ дявола и се върналъ отъ пѫтя си. Това не е наука, не е убѣждение. Така и вие казвате, че ще учите на стари години. – На стари години нищо нѣма да направите. Който не учи на младини, на старини нищо нѣма да постигне. Тогава, какъвто си на младини, такъвъ ще бѫдешъ и на старини. Каквото е качеството на новия платъ, такова ще бѫде и на стария. Какъвто е роденъ човѣкъ, такъвъ ще си остане. Малко може да се измѣни, но при усилена и съзнателна работа върху себе си. Азъ поддържамъ слѣдната мисъль: Вѣрвай, че си изтъканъ добре. Защо трѣбва да мислишъ, че си роденъ хилавъ? Азъ не искамъ да останете съ мисъльта, че сте хилави, но ви казвамъ научно: Ако пръститѣ ви въ основата сѫ дебели, трѣбва да възпитавате стомаха си. Ако сѫ възлести, трѣбва да възпитавате дихателната си система. Ако сѫ заострени, ще възпитавате ума си. Хора съ заострени пръсти иматъ добри черти въ характера си, но иматъ и лоши черти. Една лоша черта у тѣхъ е, че обичатъ да се изхлъзватъ. Тѣ обичатъ да преувеличаватъ нѣщата и да полъгватъ, при което сами си вѣрватъ. Ще ви приведа единъ дѣйствителенъ примѣръ за нѣкой си Нойчо, голѣмъ хитрецъ и лъжецъ, отъ село Чакма. Той поканилъ за кръстникъ единъ младъ попъ. Хвалелъ се на своята възлюбена, че билъ богатъ, ималъ много овце и нѣколко чифта волове. Като се оженили, тя видѣла, че той нѣма нищо, но казвалъ: Нашиятъ кръстникъ е богатъ човѣкъ. Попътъ мълчалъ, усмихвалъ се и нищо не казвалъ. Нойчо минавалъ и за ясновидецъ. Казвалъ на своитѣ съселяни, както и на съсѣдитѣ си отъ село Николаевка, че на еди-кое си мѣсто имало голѣмо богатство, заровено въ земята. Тръгнали отъ селото около 80 души, съ лопати и кирки, да отидатъ на означеното отъ Нойчо мѣсто да копаятъ. Копали три дни, търсили тукъ-тамъ, нищо не намѣрили. Най-после извикали и кмѣта, но Нойчо избѣгалъ. Следъ усилено копане, като не намѣрили нищо, върнали се по домоветѣ. Това не е знание. Когато нѣщата се приематъ съ ума, сърдцето и волята, тѣ се осмислятъ. Но тѣ трѣбва да се реализиратъ. И знанието е на мѣсто само тогава, когато може да измѣни, т. е. да подобри поне една черта на човѣшкия характеръ. За онзи, който има знание, нѣма защо да му се приказва, нѣма защо да се въздържа отъ ядене, или да се пресища. Достатъчно е само да бутне първия си пръстъ, т. е. Божествения пръстъ – палецътъ, и стомахътъ му ще се възпита. Следъ това ще каже на стомаха си, колко трѣбва да яде, и той ще тѣ послуша, Ако тѣ боли коремътъ, хвани първия си пръстъ и отправи ума си къмъ него. Ще кажете, че това е суевѣрие, а не наука. Не казвамъ, че вие можете да направите това, но ако адептъ ви лѣкува, той ще хване първия ви пръстъ и ще ви излѣкува. – Какъ може да стане това? – Въ организма на всѣки човѣкъ сѫ вложени нужднитѣ лѣкарства. Въ него се крие лекарьтъ, аптеката и необходимитѣ лѣкарства. Който дойде да ви лѣкува, той носи въ себе си нужднитѣ лѣкарства. Ако лекарьтъ не носи аптеката въ себе си, външнитѣ лѣкарства нѣматъ никаква сила. Какъ ще си обясните, защо единъ лѣкарь, като препорѫчва извѣстни лѣкарства, нѣма резултати, а другъ, при сѫщитѣ лѣкарства, има резултатъ? Значи, въ организма на втория лѣкарь се съдържатъ тъкмо такива елементи, които сѫ въ сила да помогнатъ на болния. Въ болния всѣкога липсва нѣщо. Щомъ се внесатъ тѣзи елементи въ него, той веднага оздравѣва. Слѣдователно, като внесешъ въ болния необходимитѣ здравословни елементи, той оздравѣва. Така и Христосъ лѣкувалъ. Той предавалъ на болния нѣщо отъ себе си. Когато болната жена отъ кръвотечение се приближила до Христа, Той усѣтилъ, че сила излѣзла отъ Него. Вие искате да лѣкувате, безъ да давате нѣщо отъ себе си. Въ природата такъвъ законъ не сѫществува. Ако искашъ да лѣкувашъ, трѣбва да излѣзе сила отъ тебе. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ живота. Не можешъ да убѣдишъ хората въ нѣщо, ако ти самъ не вѣрвашъ въ него. Не можешъ да събудишъ доброто въ хората, ако ти самъ нѣмашъ доброто въ себе си. Сѫщото се отнася до знанието и до любовьта. Такъвъ е законътъ. Ние се приближаваме къмъ реалния свѣтъ – въ свѣта на дѣйствията и на числата. Затова ние работимъ съ четири метода. Събираме, напримѣръ, две числа. Можемъ и да извадимъ едно число отъ друго и да получимъ остатъкъ. После имаме произведение на две числа. Значи, умножаваме. Най-после, дѣлимъ две числа и получаваме частно. Питамъ: Ако работите съ числа, които се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ или дѣлятъ, ще имате ли единъ и сѫщъ резултатъ? – Нѣма да имате еднакъвъ резултатъ. Така и нѣкои данни въ живота се събиратъ или изваждатъ, други се умножаватъ или дѣлятъ. Така и мѣсецитѣ въ живота се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ или дѣлятъ. Сѫщото става и съ годинитѣ. Сѫщото е и въ математиката, специално въ науката и изкуството. Има законъ на съотношения. Ако не разбирате този законъ и не се нагласявате спорѣдъ него, вие ще се объркате. Като търсите процеса на събирането, ще влѣзете въ изваждането. Като търсите умножаването, ще влѣзете въ дѣлението. Каква наука ще имате тогава? Нѣкога се оплаквашъ, че тѣ стѣга нѣщо въ слънчевия вѫзелъ. Усѣщашъ, че нѣщо се вади отъ тебе. Ти си въ процеса на изваждането. Този день трѣбва да се заемешъ само съ изплащане на полици. Ще отворишъ кесията си, ще плащашъ и ще кажешъ: Радвамъ се, че изплащамъ. Другъ пѫть си въ процеса на събирането. Ще се приготвишъ да събирашъ. Човѣкъ трѣбва да знае, презъ какви процеси на ума минава. Четиритѣ аритметични дѣйствия могатъ да се отнесатъ къмъ висшитѣ, разумни свѣтове. Така можете да опредѣлите, дали вашитѣ дѣйствия или състояния се отнасятъ къмъ събирането, изваждането, умножаването и дѣлението. Ако си математикъ, ще изчислишъ, въ какъвъ случай, колко пѫти изпѫкналата линия е по голѣма отъ вдлъбнатата. Сѫщо ще опредѣлишъ дължината на правитѣ линии, тѣхното пресичане и ъглитѣ, които се образуватъ при пресичането имъ. Така ще си съставите едно уравнение. Като го рѣшите правилно, ще дойдете въ състоянието на светия. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ законитѣ. Който не ги разбира, преждевременно ще побѣлѣе. Той ще се намѣри въ положението на онзи пияница, който миналъ голѣмо препятствие. Единъ пияница, като излѣзълъ отъ кръчмата и се връщалъ у дома си, миналъ презъ едно голѣмо препятствие, безъ да го забележи. Сутриньта, като излѣзълъ отъ дома си, миналъ презъ сѫщото мѣсто. Като видѣлъ, какво препятствие миналъ, и какъ могълъ да пострада, главата му побѣлѣла отъ ужасъ. Така, всѣки човѣкъ минава презъ извѣстни преживявания, които впоследствие произвеждатъ нуждния ефектъ и впечатлѣние. Тѣ отпосле се отразяватъ въ съзнанието на човѣка и произвеждатъ извѣстна реакция. Това е научната страна на въпроса. Такива явления, въ даденъ случай, не произвеждатъ нужното впечатлѣние, но отпосле, като ги видимъ, или само си ги представимъ, главата ни побѣлява. Христосъ казва: „Не могатъ всички да приематъ тази дума, но на колкото е дадено.” Искамъ да остане въ ума ви слѣдната мисъль: Богъ създаде изпѫкналитѣ и вдлъбнатитѣ линии, за да бѫдете умни, два пѫти по-умни, а веднъжъ силни. Умътъ трѣбва да бѫде два пѫти по-силенъ отъ волята; волята трѣбва да бѫде два пѫти по-слаба отъ ума. Ако волята е два пѫти по-силна отъ ума, не може да бѫдете истински човѣкъ, ще бѫдете човѣкъ-животно. Всички хора развиватъ волята си. Силата на волята трѣбва да се изрази въ ума, въ разумностьта. Подъ силна воля разбирамъ разумность. Слѣдователно, ако искате да бѫдете разуменъ човѣкъ, умътъ ви трѣбва да бѫде два пѫти по-силенъ отъ волята. Силата на вашето сърдце и силата на вашия умъ трѣбва да бѫдатъ еднакви. И тогава, ако волята се присъедини къмъ ума, той ще слуша сърдцето; ако волята се присъедини къмъ сърдцето, то ще слуша ума. Затова, именно, волята измѣня наклона на ума и на сърдцето. Ако сърдцето ви е два пѫти по-силно отъ ума, вие ще бѫдете нещастни. Ще бѫдете човѣкъ съ чрезмѣрни желания, които не можете да постигнете. Вие трѣбва да имате толкова желания, колкото умътъ може да реализира. Тѣзи мисли, които ви дадохъ днесь, искамъ да останатъ въ ума ви. Отъ цѣлата беседа искамъ да остане въ васъ слѣдната мисъль: Силата на вашето сърдце и на вашия умъ да бѫдатъ еднакви, а силата на вашата воля да бѫде два пѫти по-малка отъ силата на сърдцето и на ума ви. Само така ще придобиете онзи идеаленъ животъ, къмъ който се стремите. 5. Беседа отъ Учителя, държана на 28 септември, 1930 г. София. – Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now