Ани Posted September 20, 2023 Share Posted September 20, 2023 От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опредѣлено време и мѣсто Размишление. Чете се темата: „При какви условия се явяватъ скърбитѣ и страданията“? Тема за следната лекция: „Пѫть за добиване на истинско щастие“. Ако вземете, запримѣръ, една дюля въ рѫката си, какви мисли ще ви дойдатъ? Първата мисъль, която дойде въ главата ви, ще бѫде, че можете да изядете тази дюля, или да я сготвите, да направите отъ нея нѣкакво ядене. Като разглеждате внимателно дюлята, ще видите, че тя не е еднакво гладка навсѣкѫде. Който може да чете по линиитѣ, ще види, че една дюля, отъ редъ поколѣния, е расла при неблагоприятни физически условия, а друга се е развивала при благоприятни условия. Всички благоприятни и неблагоприятни физически условия се отразяватъ не само върху развитието на човѣка, но и върху развитието на растенията и животнитѣ. Най-малката аномалия въ условията хвърля отпечатъкъ върху индивида. Тѣзи отпечатъци могатъ да се изправятъ. Като изучавате човѣшката глава, виждате, че и тя е подобна на плодъ по който можете да четете неговия миналъ животъ. Въ процеса на своето оформяване, този плодъ създава семето — сѫщината, чрезъ която животътъ се проявява. Растенето и развиването на човѣка сѫ велики, Божествени процеси безъ които животътъ нѣма смисълъ. Ето защо, въ всѣки човѣкъ е важенъ онзи моментъ, който осмисля неговия животъ. Онова, което осмисля живота, не се крие въ нѣщо грандиозно. То не е въ голѣмото богатство, нито въ голѣмото знание, нито въ голѣмата сила. Това, което осмисля живота, се крие въ микроскопическитѣ, едва видими и уловими нѣща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освень връзката на човѣка съ Бога, съ Първата Причина, съ Великия създатель на вселената. Тази връзка е малка, нищожна по външенъ видъ, затова хората философствуватъ, разискватъ върху нея, търсятъ я, дано я намѣрятъ. Ако не успѣятъ да я постигнатъ, причината седи въ това, че тѣ я търсятъ по външенъ пѫть. Какво значи, да направите връзка съ Бога? Какъ можете да направите тази връзка? Представете си, че вие искате да се свържете съ единъ ученъ човѣкъ, но сте отъ княжески родъ, не знаете, какъ да пристѫпите. Ако отидете при учения съ всичкото си величие и съзнание за своя високъ произходъ, той ще ви приеме, ще ви разгледа като плодъ, който носи линиитѣ на своя миналъ и сегашенъ животъ и ще ви тури далечъ отъ съзнанието си. При това положение вие не сте направили връзка съ него. Ако искате да направите съзнателна връзка съ учения човѣкъ, вие трѣбва да отидете при него съ всичкото си смирение, да забравите своя високъ произходъ и да се заинтересувате отъ това, което учениятъ изследва. И това не е достатъчно. Трѣбва да започнете да изучавате неговия предметъ, да го разпространявате между ония, които се интересуватъ. Като го разпространявате, сѫщевременно трѣбва самъ да допълвате онова, което на другитѣ не е ясно. Следователно, вие можете да направите връзка съ Бога, само когато се интересувате отъ Неговитѣ мисли, чувства, постъпки и се заемете да ги изучавате, прилагате и обяснявате на ония, които се интересуватъ отъ тѣхъ.Когато Божествената любовь, Божественото знание и Божествената истина станать идеалъ въ живота на човѣка, тогава той ще разбере, какво значи връзка съ Бога. Слушате нѣкой да казва: Азъ търся истината, обичамъ я, искамъ да я приложа. Защо този човѣкъ обича истината? Защото той е разбралъ, че безъ истина нѣма растене; безъ истина животътъ не може да се прояви; безъ истина душата не може да живѣе. Само онзи търси истината, който иска да се прояви, да даде изразъ на онова, което е вътре въ него. Да се прояви човѣкъ, това значи, да стане видимъ.Въ този смисълъ, истински старъ човѣкъ наричаме онзи, който се е проявилъ вече, а младъ — онзи, който едва е започналъ да се проявява. Ако начъртаете една крива линия полуокрѫжность (фиг. 1) и съедините крайнитѣ точки А и В съ права линия, тя ще бѫде диаметъръ. Тѣзи две линии съдържатъ въ себе си известенъ родъ сили, които човѣкъ трѣбва да познава. Кривата линия представя стария човѣкъ, а диаметърътъ — младия. Ако стариятъ и младиятъ не познаватъ силитѣ които носятъ въ себе си, тѣ нѣматъ отношение нито къмъ старостьта, нито къмъ младостьта. Тогава човѣкъ минава презъ младостьта и старостьта, безъ да е научилъ нѣщо отъ тѣхъ. Всѣко нѣщо има смисълъ за човѣка дотолкова, доколкото той има отношение къмъ него. Истината се интересува отъ човѣка дотолкова, доколкото той има отношение къмъ нея. И човѣкъ се интересува отъ истината дотолкова, доколкото тя има отношение къмъ него. Сѫщото се отнася и за отношенията на човѣка къмъ Бога и на Бога къмъ човѣка. Казвате: Какъ е възможно Богъ да не се интересува отъ насъ, щомъ ни е създалъ? Ако разглеждате създаването на човѣка като механически процесъ, вие сте на кривъ пѫть. Така всѣки човѣкъ си създава кѫща, създава си удобства за живѣене. Обаче, той се интересува отъ кѫщата си дотолкова, доколкото тя отговаря на неговитѣ нужди. Престане ли да задоволява неговитѣ нужди, и човѣкъ престава да се интересува отъ нея. Сѫщото отношение виждаме между Бога и човѣка. Човѣкъ е кѫща, направена отъ Бога, съ цель Той да живѣе въ нея и да се проявява. Не изпълни ли човѣкъ предназначението си, Богъ не се интересува отъ него. Този човѣкъ представя стара, бракувана кѫща, за която и собственикътъ й не се интересува. Всѣки собственикъ се интересува отъ своята красива, удобна и здрава кѫща. Представете си, че искате да видите нѣщо по кривата линия (фиг. 1). Каквито усилия и да правите, не можете да го видите. Обаче, ако гледате този предметъ по правата АВ, т. е. отъ коя и да е точка на правата линия, той ще стане видимъ за васъ. Ако отъ срѣдата на правата АВ издигнете перпендикуляръ до точка С, въ най-високата точка, наречена зенитъ, ще видите предмета, който ви интересува. Значи, подъ думата „зенитъ“ разбираме тази точка, въ която известенъ предметъ се вижда най-ясно. Кривата линия пъкъ представя пѫтя на човѣшкото развитие. Който не разбира правата линия, той не може да разбере и кривата; който не разбира правата постѫпка, не може да разбере и кривата. Кривитѣ постѫпки сѫ свързани съ много усложнения. Кога се изкривява човѣкъ? Когато приема голѣми задължения, когато се нагърбва съ голѣми богатства, съ голѣми тежести. Ако има малки задължения, малки тежести, малко богатство, човѣкъ не може да се изкриви. Ако на пода на вашата стая турите единъ килограмъ хлѣбъ, подътъ нѣма да усѣти никаква тежесть. Турите ли, обаче, хиляда килограма хлѣбъ, подътъ ще се изкриви малко. Коя е причината за изкривяванета на пода? Голѣмата тежесть. Има ли нѣщо лошо въ огъването, или въ изкривяването на човѣка? Щомъ натоварятъ човѣка повече, отколкото може да носи, естествено е той да се огъне. Съ огъването той си помага. Като пренесе тежестьта отъ едно мѣсто на друго, той пакъ ще се изправи. Когато види, че го замѣрватъ съ камъни, човѣкъ пакъ се огъва. Защо се огъва? За да намали силата на удара. Отъ тежестьта на товара подътъ се огъва, но не може вече да се върне въ първото си положение. Отъ тежестьта на известенъ товаръ, торбата и чувалътъ се скѫсватъ. Часть отъ товара пада на земята, и тѣ се облекчаватъ. Продънването на пода, както и скѫсването на чувала сѫ механически начини за освобождаване отъ тежеститѣ на живота. Разумнитѣ сѫщества, обаче, не трѣбва да разрешаватъ този въпросъ механически. Колкото по-разумно е едно сѫщество, толкова по-разумно разрешава мѫчнотиитѣ въ живота. Мѫчнотиитѣ не сѫ нищо друго, освенъ тежести, съ които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя. Дойде ли ти нѣкаква голѣма тежесть, огъни се, безъ да се пречупишъ. Щомъ мине тежестьта, веднага се изправи и продължи пѫтя си. Ще кажете, че не е морално да се огъва човѣкъ. Кое е за предпочитане: да се огъне човѣкъ и да запази живота си, или да не се огъне, да изгуби живота си, а да запази доброто мнение на хората? Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Огъването означава промѣна въ състоянията. Става ли въпросъ за промѣнитѣ въ живота или въ природата, знайте, че тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Това, именно, трѣбва да интересува човѣка. Не питайте, защо сѫществуватъ промѣнитѣ, но ги изучавайте. Като видите, че нѣкѫде се извършва нѣкаква промѣна, задайте си първо въпроса: разумна ли е тази промѣна, или неразумна? После се запитайте, въ кой свѣтъ става промѣната: въ физическия, духовния или Божествения? Нѣкой човѣкъ става отъ сънь, но се чувствува крайно неразположенъ, готовъ е да се кара съ всички хора. Защо е неразположенъ? Станала е нѣкаква промѣна въ него. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ неразположението си? Нищо друго не му остава, освенъ да се съсрѣдоточи въ себе си, да потърси причината за неразположението, т. е. за промѣната, която е станала въ него, и да види, разумна ли е, или не. После, той трѣбва да види, въ кой свѣтъ е станала промѣната, и да я изправи. Единъ день виждамъ, че единъ познатъ носи голѣма тиква, съ голѣма дупка въ срѣдата. Поглеждамъ въ дупката, една мишка се скрила вѫтре и не може да излѣзе. Познатиятъ разправя, че въ дупката имало седемь мишки, шесттѣ изкочили навънъ, а седмата се объркала, не може да излѣзе. Мишкитѣ обичатъ тиквено семе, затова прегризали кората на тиквата и влѣзли вѫтре. Чуди се познатиятъ, какво да прави съ тиквата, какъ да застави мишката да излѣзе навънъ и да я накаже, задето влѣзла вѫтре безъ позволение. Вината на мишката седи само въ това, че не е искала позволение да влѣзе. Иначе, тиквата и безъ това е осѫдена на разрушение: човѣкъ ще я счупи, ще я свари, или опече, и ще я изяде. Мишката пъкъ ще я прегризе и ще си хапне отъ нея. Най-после ударихме тиквата въ земята, тя се разчупи, а мишката успѣ да се провре между краката ми и избѣга. Между краката ми тя намѣри спасителенъ ѫгълъ. Значи, при всички изпитания въ живота си, човѣкъ все ще намѣри единъ спасителенъ ѫгълъ, да се провре и да излѣзе благополучно отъ изпитанието. Този ѫгълъ се крие нѣкѫде въ човѣшкитѣ добродетели. Всѣка добродетель спасява човѣка. Минешъ ли презъ ѫгъла на известна добродетель, дето и да се намира тя, ти непремѣнно ще бѫдешъ спасенъ. Направи ли нѣкаква погрѣшка, човѣкъ трѣбва да мине презъ ѫгъла на доброто, за да бѫде спасенъ. Съ други думи казано: За да се освободи отъ нѣкое нещастие, човѣкъ трѣбва да мине презъ ѫгъла на доброто, т. е. презъ благоприятнитѣ условия на живота. Да се върнемъ къмъ чъртежа. Правата линия АВ представя разумностьта. Когато нѣщата се извършватъ по права линия, тѣ сѫ разумни. Следователно, ако искашъ да видишъ, дали дадена постѫпка е права, проследи какъвъ пѫть на движение образува тя. Ако при движението й се образува крива линия, по-стѫпката не е права. Въ нея има известно отклоняване, по-голѣмо или по-малко. Правитѣ и кривитѣ линии показватъ, че човѣкъ върви и въ правъ, и въ кривъ пѫть. Той се учи и отъ едното, и отъ другото положение; обаче, като се отклонява отъ правата линия, той си създава свой собственъ центъръ на движение. За да следва пѫтя на правата линия въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да пази между тѣхъ известно математическо отношение. Това значи, че между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да сѫществува не само числена, но и геометрическа връзка. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка ставатъ реални, когато приематъ известна геометрическа форма. Запримѣръ, тѣлото на човѣка е съвокупность отъ идеи. То става реално, когато приеме нѣкакъвъ геометрически образъ, или геометрическа форма. Който разбира езика на формитѣ, по тѣхъ може да чете идеитѣ, които сѫ вложени въ него. Следователно, видите ли една права линия, ще знаете, че тя представя отношението на човѣка къмъ Божествения свѣтъ. Счупената линия, съставена отъ нѣколко прави, представя отношението на човѣка къмъ органическия свѣтъ, т. е. къмъ свѣта на външнитѣ промѣни, къмъ свѣта на голѣмото външно разнообразие. Ѫгълътъ пъкъ представя законъ на възприемане. Колкото по-голѣмъ е ѫгълътъ, толкова по-голѣмо е възприемането. И обратно: колкото по-малъкъ е ѫгълътъ, толкова по-слаба е възприемателната способность на човѣка. Човѣкъ възприема чрезъ окото и устата. Ако възприема много впечатления, но не ги използува разумно, човѣкъ става лошъ и глупавъ. Значи, възприемането има две страни: добра и лоша. Когато човѣкъ възприема чрезъ устата си, ние дохождаме до закона на храненето. Ако е гладенъ, човѣкъ може да се спаси само чрезъ устата. Каквото и колкото да философствувате предъ него, той знае само едно нѣщо - гладенъ е. Той казва: Хлѣбъ искамъ! — Можешъ ли да почакашъ малко? — Ще чакамъ, но съ условие, че ще получа хлѣбъ. Въ дадения случай устата разрешава единъ важенъ економически въпросъ. Тя е пѫтьтъ, презъ който хлѣбътъ ще мине и ще помогне за разрешаване на единъ отъ важнитѣ економически въпроси. Отъ по-голѣмото или по-малко разтваряне на ѫгъла се опредѣля правилното или неправилно разрешение на въпроса. Когато заеме статическо положение, ѫгълътъ нито се увеличава, нито се намалява. Това показва, че имаме очаквателенъ процесъ. Нѣкой хора държатъ устата си повече отворена. Ще кажете, че тѣ сѫ глупави. Не сѫ глупави, но тѣ очакватъ да получатъ нѣщо, отъ което зависи цѣлиятъ имъ животъ. — Какво очакватъ? — Хлѣбъ! Наистина, отъ хлѣба зависи бѫдещето на човѣка, а отъ очитѣ и устата — неговата възприемателна способность. Следователно, човѣкъ трѣбва да използува своитѣ удове за възприемане — да учи, да придобива знания. Той трѣбва да възприема не само чрезъ очитѣ и устата си, но и чрезъ челото и чрезъ носа си. Лицето му трѣбва да бѫде живо, пластично и възприемчиво. Видите ли човѣкъ, на когото челото е низко, ще знаете, че деятелностьта на неговия животъ е съсрѣдоточена повече въ личнитѣ му чувства. Ако устнитѣ му сѫ свити подъ известенъ ѫгълъ надолу, това показва, че той е недоволенъ отъ живота. Той е недоволенъ, че не е могълъ да постигне своитѣ желания. Ако му се даде повечко ядене, той веднага ще се задоволи. Изобщо, щомъ задоволите желанията на човѣка, той става доволенъ. Дадете ли на човѣка онова, отъ което се нуждае, той става доволенъ. Има нѣщо специфично, отъ което всѣки човѣкъ се нуждае. Религиозниятъ се моли за едно, свѣтскиятъ — за друго, но ако това, за което и двамата се молятъ, не е сѫществено, молитвата имъ нѣма да се чуе. Религиозниятъ иска да служи на Бога, а същевременно се моли за кѫща, за дрехи, за обуща, за шапка и т. н. Това сѫ несѫществени нѣща. И свѣтскиятъ човѣкъ се моли за същото. Човѣкъ има право да се моли само за хлѣбъ. Така е казано и въ Господнята молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ“. Естествено е да се моли човѣкъ за хлѣбъ, защото, ако е работникъ, безъ хлѣбъ не може да свърши работата си; ако е ученикъ, не може да научи уроцитѣ си. При това положение работникътъ ще развали отношенията си съ своя господарь, ученикътъ — съ своя учитель. Като ученици, вие трѣбва да различавате сѫщественото отъ несѫщественото. Не мислете, че сѫщественитѣ нѣща съ великитѣ, а несъщественитѣ — малкитѣ. Животътъ се проявява и въ малкото, и въ голѣмото. Всѣко нѣщо, въ което има животъ, е сѫществено. Така трѣбва да гледате на нѣщата, за да имате ясна представа и за самия животъ. Цѣлокупниятъ животъ представя вѫтрешна непреривность. Въ този смисълъ, ако човѣкъ се свърже съ единъ слънчевъ лъчъ, той се свързва едновременно съ всички лъчи; ако се свърже съ единъ звукъ, той се свързва съ всички звуци. Какъвъ трѣбва да бъде звукътъ, който произвеждате: слабъ, или силенъ? Това зависи отъ хората, които сѫ предъ васъ. На разумнитѣ и разбрани хора се говори тихо и спокойно; на неразумнитѣ се говори силно, натъртено, да разбератъ какво искате да имъ кажете. Тогава, какъ трѣбва да се молите на Бога? Трѣбва ли да викате, да плачете, да се вайкате? Христосъ е далъ една молитва на ученицитѣ си, съ която трѣбвало да се молятъ. Тя е тъй наречената „Господня молитва". Като четете тази молитва, вие трѣбва да бѫдете напълно съсрѣдоточени и свързани съ Бога. Само при това положение молитвата ви ще се осмисли. Какъ започвате молитвата? Казвате: "Отче нашъ, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде Царството Ти, да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята“. Това значи: Отче нашъ, Който си горе въ моя умъ, да дойде Твоята свѣтлина въ ума ми, за да я възприема. Да бѫде волята Ти въ всѣка моя работа: въ мисъльта ми, въ чувствуването, въ всичкитѣ ми постѫпки. Нека Твоята воля присѫтствува въ дишането, въ кръвообръщението ми, да изпращамъ кръвьта по цѣлото си тѣло, да се храни, за да Ти служа съ радость и любовь. „Хлѣбътъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ“. — Всѣки трѣбва да се моли за хлѣбъ, като едно отъ сѫщественитѣ нѣща, съ които да подържа живота си и да бѫде годенъ за работа. Казано е въ Писанието, че ако не станете, като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие. Сега и на васъ казвамъ: Станете малки, но разумни деца, да трансформирате състоянията си, да не се спъвате отъ външнитѣ условия. Неразумниятъ се спъва отъ всичко. Ако е религиозенъ, той не знае, какъ да се моли. Той постоянно пита, какъ да държи рѫцетѣ си въ време на молитва: нагоре, надолу, или скръстени? Ще се молишъ по различенъ начинъ. Ако те биятъ и прострятъ на земята, ще се молишъ въ това положение; ако те бесятъ, ще се молишъ и съ увиснали крака. Ще се молишъ по всички начини, но разумно. Може ли човѣкъ да се моли, когато го биятъ? Човѣкъ може да се моли при всички условия. Защо биятъ човѣка? Да му предадатъ нѣщо. Както съ биенето или разсичането на земята посаждатъ нѣщо добро въ нея, така и съ биенето на човѣка внасятъ нѣщо добро въ съзнанието му. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко. Колко пѫти биха апостолъ Павла? Апостолъ Павелъ получи три пѫти по 39 тояги. Мнозина се питатъ, правилно ли е да се бие човѣкъ? Трѣбва ли боятъ да се допуща? По този въпросъ има различни мнения. Нѣкой пъкъ разглеждатъ постѫпкитѣ на своитѣ ближни и казватъ, че еди-кой си не е постѫпилъ добре. Само онзи може да се произнася за постѫпкитѣ на хората, който стои по-високо отъ тѣхъ, и всѣки моментъ е готовъ да направи това, което тѣ не могатъ да направятъ. Кажешъ ли на нѣкого, че не е постѫпилъ добре, още въ момента трѣбва да му посочишъ, какъ да постѫпи. Осѫдишъ ли нѣкого, че не е готовъ да направи добро, ти бѫди готовъ да направишъ доброто вмѣсто него. Бѫдете готови всѣки моментъ да правите добро и услуги на ближнитѣ си, за да ви отговорятъ единъ день и тѣ съ сѫщото. Мнозина гледатъ на доброто като на механически процесъ. Не, доброто е съзнателенъ, разуменъ процесъ. Доброто е въ Бога. Следователно, само онзи може да прави добро, който е свързанъ съ Бога. Всѣка разумна услуга, която човѣкъ прави, носи въ себе си доброто. Тъй щото, вие не се интересувате толкова отъ услугата, колкото отъ доброто, което се крие въ нея.Пощаджията носи писма, прави услуга на хората. Ако той мине край дома ви, каже ви нѣколко думи, безъ да ви остави писмо, вие не сте доволни отъ него. Вие имате отношение повече къмъ писмата, които той носи, отколкото къмъ самия него. Ако не носи писмо въ рѫката си, вие нѣмате време да се спирате и разговаряте съ него. Щомъ ви носи писмо, вие ще намѣрите време да се разговаряте съ него. Въ този смисълъ, писмото, въ рѫката на пощаджията, представя доброто въ сърдцето на всѣки човѣкъ. Следователно, за доброто човѣкъ трѣбва всѣкога да има време. Значи, времето е дадено за доброто, а не за злото. Понеже за злото не е предвидено време, когато прави зло, човѣкъ взима отъ времето на доброто. Това е престѫпление. Когато сѫдятъ човѣка, че е направили нѣкакво зло, не го сѫдятъ за злото, но за кражбата, която е направилъ. Безъ разрешение на нѣкого, той е отнелъ часть отъ времето, опредѣлено изключително за доброто. За злото не е предвидено нито време, нито мѣсто. Като знаете това, не измѣняйте Божествения редъ на нѣщата. Дойдете ли до злото, кажете си: Нѣмамъ на разположение нито време, нито мѣсто, за да му дамъ ходъ. Не искамъ да правя чрезмѣрни усилия да търся мѣсто и време, да правя зло. Предпочитамъ да направя добро, което е по-лесно и приятно, защото отъ самото Провидение му е дадено и мѣсто, и време. Който прави добро, той осмисля живота си и си отваря пѫть къмъ щастието. Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря пѫть къмъ нещастието. За предпочитане е човѣкъ да върви въ пѫтя на щастието, отколкото въ пѫтя на нещастието. И тъй, за да се освободите отъ злото, дайте пѫть на доброто въ себе си. Не чакайте да получите нѣкакво откровение, както сѫ получили на времето си Исаия, Иеремия, апостолъ Павелъ и др. Това не може да стане днесъ, защото нѣщата никога не се повтарятъ. На всѣки човѣкъ се дава нѣщо специфично съвършено различно отъ това, което е дадено на другитѣ преди него. Ако апостолъ Павелъ дойде днесъ на земята, Богъ може пакъ да му се открие, но по другъ начинъ, а не както въ миналото. Значи, възможно е Богъ да се открие на всѣки човѣкъ, но по различенъ начинъ. Следователно, не се обезсърдчавайте. Знайте, че кога и да е, Богъ все ще ви се открие по нѣкакъвъ начинъ. Той може да ви се открие, както на пророкъ Йона, на тритѣ момци въ огнената пещь, или на Данаила въ рова между лъвоветѣ. Богъ може да се открие на човѣка като гласъ отъ небето. Какъ ще ви се открие Богъ, не е важно; важно е да Го познаете. Колкото по-смиренъ е човѣкъ, толкова повече нѣща може да научи. Ако си въобразява, че много знае, той лесно ще се обезсърдчи. Достатъчно е да се намѣрите предъ нѣкой великъ ученъ, музикантъ или художникъ, за да разберете, че вашето знание е едва въ началото си. Колкото по-слабъ сте въ науката и изкуствата, толкова по-голѣми възможности имате. Слабиятъ има повече възможности отъ силния. Силниятъ човѣкъ е завършенъ процесъ. Той носи въ себе си богатства, които трѣбва да раздава на слабитѣ и нуждаещитѣ се. Силниятъ дава, а слабиятъ получава. Положението, въ което сегашнитѣ хора се намиратъ, може да се уподоби на богатъ земедѣлецъ, който е напълнилъ хамбаритѣ си съ жито, обора си — съ добитъкъ, склада си — съ рала. Той има всичко на разположение, но чака онзи моментъ, когато ще приложи силитѣ си на работа. Дойде ли този день, той изважда житото отъ хамбара, впрѣга воловетѣ на работа, взима ралото на колата и тръгва на нивата. Пропусне ли този моментъ и очаква да придобие още жито, работата му ще пропадне. Щомъ имашъ пъленъ хамбаръ жито, повече не очаквай. Впрегни воловетѣ, иди на нивата и сѣй. Какво ще излѣзе отъ твоята работа, не питай. Като ходишъ често на нивата, ще видишъ, какво ще излѣзе. Каквото си посѣлъ, това ще пожънешъ. Ако можешъ да се разговаряшъ съ житото, щастливъ ще бѫдешъ;ако не можешъ да се разговаряшъ, нещастенъ ще бѫдешъ. Следователно, отъ човѣка зависи, да бѫде щастливъ, или нещастенъ. За да бѫде отчасти щастливъ, той трѣбва да гледа разумно на живота, да е доволенъ отъ всички условия, въ които се намира. За да бъде доволенъ поне въ даденъ моментъ, човѣкъ трѣбва да вижда въ страданията нѣкакво благо. Той знае, че страданието прави човѣка силенъ, заставя го да мисли право. Като страда, човѣкъ помага на своитѣ близки, а сѫщевременно и на себе си: на своя духъ, на своята душа, на своя умъ и на своето сърдце. Затова и Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ страданията си, защото страданията се превръщатъ въ радость. Не може ли човѣкъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости, той остава въ положението на обикновенитѣ хора. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да прояви поне една отъ своитѣ добродетели, която да го издигне надъ уровена на обикновенитѣ хора. Какъ познавате, че известенъ човѣкъ е добродетеленъ? Каквато добродетель и да има човѣкъ, тя е написана на лицето му. Въ това отношение лицето е изразъ на Божествения животъ на човѣка. Като изучавате ѫглитѣ на човѣшкото лице, вие виждате, доколко всѣки човѣкъ е осмислилъ живота си. Всѣки удъ на човѣшкото лице, въ едно отношение може да спъне човѣка, а въ друго — да го спаси. Носътъ, отъ една страна, спъва човѣка, а отъ друга го спасява. Сѫщото може да се каже за челото, за устата, за брадата, за ушитѣ му и т. н. За да се спаси отъ нѣкое нещастие, нѣкога човѣкъ може да намѣри спасение въ челото си, нѣкога — въ носа, нѣкога — въ устата, въ веждитѣ и т. н. Човѣкъ трѣбва да знае, за всѣки даденъ случай, кѫде да търси спасение. Всѣки удъ отъ човѣшкото лице представя область, въ която разумнитѣ сѫщества сѫ вложили по една своя идея. За да си помогне при известна мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да знае, коя область отъ лицето си да бутне и подъ какъвъ ѫгълъ.Не знае ли точно ѫгъла, подъ който една идея се проявява, човѣкъ не може да се ползува отъ енергията и свѣтлината на тази идея. Днешниятъ день е облаченъ. Облацитѣ показватъ, че на физическия свѣтъ имате препятствия. За да се справите съ препятствията, вие трѣбва да се качите въ Божествения свѣтъ, надъ облацитѣ, да стане провѣтряване въ умоветѣ ви. Само онзи може да живѣе въ Божествения свѣтъ, който държи въ ума си мисъльта, че Богъ е неизмѣненъ, че въ Него всичко е добро и красиво. Въ Божествения свѣтъ не сѫществува никакво зло. Това, което хората наричатъ зло, е нѣщо относително. То се опредѣля като зло споредъ тѣхнитѣ разбирания. Злото е влѣзло въ човѣшкия животъ заедно съ ограничението. Значи, човѣкъ е внесълъ злото въ свѣта чрезъ ограничението. Когато Богъ ограничава, доброто се явява въ свѣта. Ето защо, който иска да се освободи отъ човѣшкото ограничение, трѣбва да влѣзе въ Божественото. Иска ли да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ Божественото ограничение. Значи, човѣшкото ограничение заробва човѣка, а Божественото го освобождава. Ако не минешъ отъ човѣшкото ограничение въ Божественото, ти никога не можешъ да бѫдешъ свободенъ. Дойдешь ли до Божественото ограничение, знай, че се намирашъ предъ прага на освобождението си. Щомъ се намѣришъ предъ прага на освобождението, ти си разбралъ вѫтрешния смисълъ на живота. И тъй, дръжте въ ума си основната мисъль на лекцията, че за злото нѣма време, нито мѣсто, нито условия. Изхвърлете злото отъ ума си и съсрѣдоточете се къмъ доброто, за което сѫ дадени време, мѣсто и условия. За доброто е дадено всичко. Отъ човѣка се иска желание само, да прави добро. Желанието е отъ човѣка, а времето, условията и мѣстото сѫ дадени отъ Бога. Като живѣе съ доброто и го прилага, човѣкъ може да се справи съ съдбата си, т. е. да подобри лошитѣ условия на своя животъ. Отъ всички се изисква разумность и будно съзнание, да не отнимате времето и мѣстото, опредѣлено за доброто, съ цель да направите нѣкакво зло. Това е методъ за придобиване на добри условия. Пазете свещенно мѣстото и времето, които Богъ е опредѣлилъ на човѣка за правене на добро. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 15. октомврий, 1930 г. София.— Изгрѣвъ. 1 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now