Jump to content

1930_11_05 Четиритѣ полета


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Четиритѣ полета

Размишление.

Чете се резюме на темата: „Ползата отъ скърбитѣ и страданията“.

Тема за следния пѫть: „Специфичното на добрия и на лошия животъ“.

Често слушате да се говори, че животътъ билъ лошъ, че хората били лоши и т. н. Колкото и да е лошъ човѣкъ, все има нѣщо хубаво и добро въ него, което може да еволюира. За да се развива доброто въ човѣка, той трѣбва да бѫде искренъ въ себе си. Ако се натъкне на странични работи и се увлѣче въ тѣхъ, човѣкъ се отклонява отъ правия пѫть на живота. Страничнитѣ работи, които отклоняватъ човѣка отъ правата мисъль или отъ правия пѫть, могатъ да бѫдатъ изъ областьта на науката, на религията, на изкуството и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се увлѣче въ въпроса за еволюцията и постоянно мисли върху него. Каквото явление види въ живота или въ природата, той се мѫчи да го обясни съ еволюцията, вследствие на което дохожда до криви заключения. Като се спира върху въпроса за еволюцията, човѣкъ трѣбва да го разглежда научно, по сѫщество, безъ да се сили да го отрича или потвърждава. Ако единъ фактъ е действителенъ, нѣма защо да се отрича. Трѣбва да се намѣри мѣстото на този фактъ. Кога се отрича единъ фактъ? Когато не може да се намѣри неговото мѣсто.

Какво значи, да намѣрите мѣстото на единъ фактъ? Представете си, че сте разглобили часовника си, да го чистите. Виждате, че има доста винтове, които трѣбва да се поставятъ на мѣстата имъ. Като започнете да сглобявате часовника, вие поставяте всѣки винтъ на мѣстото му, но единъ отъ винтоветѣ остава навънъ, не знаете, отде сте го извадили. Като опитвате тукъ-тамъ, най-после решавате, че този винтъ не е отъ часовника ви, и го туряте настрана. Завеждате часовника, но оставате изненадани — не работи. Чудите се, коя е причината, че часовникътъ ви не работи. Пакъ правите опити, да настаните нѣкѫде винта. Тукъ го туряте, тамъ го туряте, докато най-после го поставяте на мѣстото му. Щомъ настаните винта на неговото мѣсто, часовникътъ започва да работи. Ако не знаете, кѫде е мѣстото на винта, ще кажете, че и безъ него може. — Не може безъ този винтъ. Нѣкой казва: Безъ знание може. — Не може безъ знание. Само тогава човѣкъ може да каже, че и безъ знание ще живѣе, когато не разбира, кѫде да постави знанието. Знанието е толкова необходимо въ живота, колкото винтътъ въ часовника. Ако знаете, кѫде да поставите винта, часовникътъ ви ще върви. Какво представя винтътъ въ човѣшкия животъ? Винтътъ може да се уподоби на човѣшкитѣ мисли и чувства. Човѣкъ трѣбва да знае, кѫде е мѣстото на всѣка негова мисъль и на всѣко негово чувство и да ги постави на опредѣленитѣ имъ мѣста. Щомъ ги тури на мѣстата имъ, работитѣ му ще вървятъ добре.

Когато изучавате живота, вие казвате, че нѣкои нѣща не сѫ на мѣсто. Такива заключения се правятъ най-много въ любовьта. Срѣщате една възрастна жена и единъ младъ момъкъ и забелязвате, че възрастната жена обича момъка. Вие се чудите на тази любовь, намирате, че не е на мѣсто, че има нѣщо неестествено. Кое е неестественото въ любовьта имъ? Споредъ васъ неестественото седи въ това, че тя е възрастна, а той младъ. Какво лошо има въ тази любовь? Въ любовьта всичко е чисто. Свещено нѣщо е любовьта. Който се мѣси въ любовьта на двама души, той противодействува на Божия Духъ. Ако двама души се обичатъ, Богъ е между тѣхъ. Тѣ сѫ две рѣки, които се сливатъ въ една и продължаватъ да текатъ заедно. Любовьта не зависи отъ човѣшката воля. Каже ли нѣкой, че иска да обича, или да го обичатъ, нѣма да постигне желанието си. Любовьта иде независимо волята на човѣка. Има случаи, когато, безъ да иска човѣкъ, любовьта му се налага. Той не обича нѣкого, но му се налага да го обича. Ако две рѣки извиратъ отъ две различни мѣста и се вливатъ въ една и сѫща долина, отъ тѣхъ ли зависи това? Тѣ се втичатъ на едно мѣсто по нѣкаква природна необходимость. Ако при сливането си дветѣ рѣки образуватъ една по-голѣма рѣка, съ по-силно течение, има ли нѣщо лошо въ това? Като тече, голѣмата рѣка влачи голѣми и малки камъни, изчиства пѫтя, прави нѣкакво преобразование. Въ този смисълъ, любовьта на дветѣ рѣки върши добра работа.

Като говоримъ за любовьта, ние се спираме върху най-чистата любовь — майчината. Тя служи като филтъръ. Сѫщо така чиста любовь е и бащината И тя служи като филтъръ. Чиста любовь е още любовьта на брата и на сестрата. И тѣхната любовь служи като филтъръ. Майката, бащата, братътъ и сестрата представятъ полета, презъ които минава любовьта. Обаче, това, което майката предава съ своята любовь, бащата не може да го предаде; и това, което бащата предава съ своята любовь, майката не може да го предаде. Това, което братътъ предава съ своята любовь, сестрата не може да го предаде; това пъкъ, което сестрата предава съ своята любовь, братътъ не може да го предаде. Значи, въ любовьта на майката има нѣщо специфично, което липсва въ любовьта на бащата, на брата и на сестрата. За да се яви въ своята пълнота, любовьта трѣбва да мине презъ четири различни полета. Презъ всѣка срѣда тя предава нѣщо специфично. Ако не бѣше така, тогава сестрата и братътъ, запримѣръ, щѣха да бѫдатъ безпредметни. Ако бащата може да предаде това което братътъ дава съ своята любовь, последниятъ щѣше да бѫде безъ значение. И ако майката можеше да предаде това, което сестрата дава, последната нѣмаше да има никакво значение. Въ сѫщность, и майката, и бащата, и братътъ, и сестрата иматъ своето специфично значение за любовьта.

Следователно, за да разберете любовьта, вие трѣбва да сте я получили отъ четиритѣ различни срѣди: отъ майката, отъ бащата, отъ брата и отъ сестрата. Съ други думи казано: вие не можете да разберете любовьта вънъ отъ майката, отъ бащата, отъ брата и отъ сестрата. Може да има още много полета, презъ които любовьта се проявява, но за васъ сѫ важни тия четири.

Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да изучите четиритѣ вида любовь, въ всичкитѣ ѝ подробности, и да ги различавате една отъ друга. Каквото различие да сѫществува между любовьта на една майка и на друга, все пакъ има нѣщо общо, което я опредѣля като майчина любовь. Сѫщото се отнася и за останалитѣ три вида любовь.

Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ ви обича? Отличително качество на любовьта е даването. Въ който свѣтъ и да се проявява, любовьта всѣкога дава. На физическия свѣтъ любовьта се изявява съ материално даване. Който ви обича, той е готовъ да раздѣли хапката си съ васъ. Като дойде до проява на своитѣ чувства, т. е. до проява на любовьта въ астралния свѣтъ, онзи, който ви обича, ще раздѣли съ васъ дрехитѣ си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на васъ. Натъкнете ли се на любовьта му въ умствения свѣтъ, той е готовъ да сподѣли съ васъ своята свещена идея. Изобщо, който люби, той отваря сърдцето си за своя възлюбенъ. Когато двама души се обичатъ, тѣ се отварятъ единъ за другъ, както цвѣтята за слънчевитѣ лѫчи. Вечерь, когато слънцето залѣзва, цвѣтята се затварятъ. Така се затварятъ хората, когато не се обичатъ. Нѣкой казва, че еди-кои се обичатъ. Какъ познавате това? Любовьта материална ли е? Може ли да видите любовьта на двама души? Щомъ казвате, че се обичатъ, вие виждате нѣщо особено въ тѣхъ. Отъ особеното, което виждате, вие си правите заключения.

Когато люби, човѣкъ се промѣня. Дали е старъ или младъ, щомъ люби, човѣкъ се преобразява. И бабата, като се влюби, хвърля тояжката, престава да пъшка и току се оглежда въ огледалото, намира, че не е толкова стара. Не е смѣшно, че бабата и дѣдото могатъ да се влюбятъ. Като се влюбятъ, тѣ постоянно говорятъ за любовьта. Нѣма по-интересенъ и смисленъ въпросъ отъ любовьта. Тя обединява всички хора; тя осмисля живота. Вънъ отъ любовьта животътъ не може да се прояви. Тя внася потикъ, импулсъ въ човѣка въ всѣко направление. Щомъ човѣкъ има нѣкакъвъ потикъ, нѣкакъвъ вѫтрешенъ стремежъ къмъ нѣщо, той се намира подъ влиянието на любовьта. Дали съзнава това, не е важно. За човѣка е важно да се грѣе на лѫчитѣ на любовьта, да разширява сърдцето си, да се импулсира къмъ нѣщо. Човѣкъ трѣбва широко да отвори сърдцето си за любовьта, за да осмисли живота си. Безъ любовь животътъ се превръща въ пустиня.

Всички хора търсятъ любовьта, говорятъ за нея, въпрѣки това не я разбиратъ и се питатъ: Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е онази велика, мощна сила, която повдига всички тежести на човѣка. Тя го освобождава отъ всѣкакво робство. Тя го спасява отъ всички мѫчнотии и нещастия. Наредъ съ любовьта работятъ и други мощни сили, които взаимно се допълватъ. Но първата задача на човѣка е да научи и приложи онѣзи естествени отношения, които любовьта изисква. Любовьта внася свѣтлина въ ума на човѣка и разширява сърдцето. Това сѫ необходими условия за работа. Безъ свѣтлина на ума и безъ широта на сърдцето, човѣкъ нищо не може да постигне. Любовьта лѣкува, премахва причинитѣ на болеститѣ. Обаче, ако силитѣ на любовьта се изопачатъ, вмѣсто да се разширява, вмѣсто да се повдига, човѣкъ изпитва известни вѫтрешни ограничения, които впоследствие ставатъ причина за болести, за психически разстройства. Ние говоримъ за правилнитѣ прояви на любовьта, а не за изопачената човѣшка любовь. Въ изопачената любовь има ревность, страхъ да не се изгуби обекта на любовьта. При истинската любовь човѣкъ придобива, но не губи. Любовьта изключва всѣкакви противоречия. Въ човѣшката любовь, обаче, има голѣми противоречия.

Като се натъкватъ на противоречията на своята любовь, хората се обезсърдчаватъ, разочароватъ и се отказватъ отъ любовьта. Едни се разочароватъ въ любовьта, други — въ морала и казватъ, че нѣма моралъ въ свѣта. При сегашнитѣ условия на живота моралътъ е относителенъ. За вегетарианеца е неморално да коли овце и да яде месото имъ. За вълка това е морално. Той мисли, че овцетѣ сѫ създадени за него. И месоядецътъ казва, че отъ Бога е наредено да се колятъ говедата за храна на човѣка. Христосъ е казалъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Който разглежда този стихъ въ букваленъ смисълъ, ще оправдае месоядството. За да разберете Христовитѣ думи, вие трѣбва да проникнете въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. За това се иска вѫтрешно прозрение. Който е дошълъ до вѫтрешно разбиране на нѣщата, той не пита, трѣбва ли да яде човѣкъ месо, или не трѣбва. На този въпросъ може да се отговори по следния начинъ: ако си отъ вълча порода, ще ядешъ месо; ако си отъ овча порода, ще пасешъ трева. Ако произхождашъ отъ овца, ще бѫдешъ вегетарианецъ. Който е отъ вълча порода, той може при известни условия да се храни съ месо, а при други — съ растителна храна.

Овцата, обаче, никога не може да яде месо. При каквито условия и да се намѣри, тя всѣкога ще се храни съ трева.

При сегашнитѣ условия на живота за предпочитане е човѣкъ да бѫде вегетарианецъ. Месната храна внася въ организма на човѣка отрицателни елементи, съ които той мѫчно се справя. Тѣ се отразяватъ вредно върху физическия и психическия му животъ. За низшитѣ животни месната храна е необходима, но за единъ по-високъ животъ, какъвто е човѣшкиятъ, месната храна е вредна. Тя спъва човѣка въ процеса на неговата еволюция. Съ каквато храна се храни човѣкъ, такива елементи внася въ кръвьта си. Нечисто е месото на сегашнитѣ млѣкопитаещи, съ които човѣкъ се храни. Като знае това, той трѣбва да пази чистотата на своята кръвь, защото отъ нея зависи здравето, отъ нея зависи и психическото му състояние.

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да разрешите първо въпроса съ физическата храна, а после и съ духовната. Физическата храна трѣбва да бѫде разнообразна, но природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човѣкъ въ развитието си, толкова по-чиста храна трѣбва да употрѣбява. Сѫщо така човѣкъ трѣбва да обръща внимание и на духовната храна, която се изразява въ неговитѣ мисли, чувства, желания и вѣрвания. Ако продължава да се храни съ старитѣ вѣрвания на дѣди и прадѣди, човѣкъ не може да прогресира. Трѣбва ли да се връща назадъ въ развитието си? Съвременниятъ човѣкъ има високи идеали. Днесъ всѣки човѣкъ се стреми къмъ освобождение. Той иска да бѫде физически, органически и психически свободенъ. За да се домогне до тази свобода, човѣкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ. Разумность, чистота и светость се иска отъ всички хора, за да се освободятъ отъ външнитѣ и вѫтрешни ограничения, отъ външното и вѫтрешно робство.

Сегашнитѣ хора отдаватъ неуспѣха си на външнитѣ условия. Мнозина мислятъ, че ако сѫ богати, ще постигнатъ много нѣща. Въ сѫщность, богатитѣ хора постигнали ли сѫ всичко? Външниятъ имъ животъ донѣкѫде е уреденъ, но вѫтрешниитъ не е. Вжтрешнитѣ възможности не зависятъ отъ външнитѣ условия. И бедниятъ, и богатиятъ човѣкъ иматъ своитѣ положителни и отрицателни чърти. Богатството и сиромашията сѫ преходни състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Когато влиза въ по-висока область на живота, човѣкъ трѣбва да мине презъ сиромашията, да се откаже отъ своитѣ стари навици и разбирания. Като осиромашее напълно, той влиза въ по-висока область на духовния животъ. Щомъ влѣзе въ новия животъ, човѣкъ започва да забогатява. Забогатяването показва, че той е миналъ отъ неблагоприятни въ благоприятни условия на живота.

Забогатяването показва, че на човѣка сѫ дадени добри условия да работи върху себе си, да се усъвършенствува. Щомъ придобие нѣщо ново, пакъ ще го поставятъ при условия да осиромашее, да се откаже отъ нѣкои стари навици. Следъ това пакъ ще забогатѣе. По този начинъ човѣкъ ще минава отъ едно състояние въ друго и постепенно ще се издига. Който иска да се развива правилно, да върви въ Божествения пѫть, непременно ще минава презъ сиромашията, докато се откаже отъ всичко старо. И Христосъ говори за самоотричането. Той съветва хората да внасятъ съкровищата си тамъ, дето не се губятъ. Какво ще стане съ вашия капиталъ, ако го вложите въ нѣкоя несигурна банка? Банката може да фалира, и паритѣ ще изчезнатъ. Най-сигурната банка е Божествената. Какъ ще занесете паритѣ си въ тази банка? Чрезъ нѣкой беденъ, но добъръ човѣкъ. Ако имате хиляда лева на разположение, дайте ги на нѣкой беденъ, който се нуждае отъ тѣхъ. Той ще вземе паритѣ, ще си услужи съ тѣхъ, ще благодари на Бога, ще благодари и на васъ. По този начинъ той изпраща тия пари въ Божествената банка, дето нито молецъ, нито крадецъ влиза.

Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — за любовьта. Който люби, той всичко може да постигне. Каже ли нѣкой, че не може да направи това или онова, той е боленъ. Само болниятъ не може да работи и се нуждае отъ чужда помощь. Здравиятъ, обаче, самъ си услужва, а същевременно помага и на ближния си. Който люби, той е здравъ човѣкъ; който не люби, той е боленъ. Следователно, който люби, всѣкога е готовъ да услужва и на себе си, и на близкитѣ си. Който не люби, той се нуждае отъ прислужници. Като знаете това, трѣбва ли да осъждате онзи, който люби? Щомъ люби, той е здравъ човѣкъ. Той има сила, енергия въ себе си, да помага на близкитѣ си — на всички дава по нѣщо. Болниятъ, обаче, само заповѣдва. Кое е за предпочитане: да обича човѣкъ, или да не обича? За предпочитане е любовьта предъ безлюбието. Въпрѣки това, често слушате майката да съветва дъщеря си да се пази отъ любовьта. Тя предпазва дъщеря си отъ неразбраната любовь. Съ съвета си тя иска да ѝ каже, да не влага всичкия си капиталъ въ банка, на която основитѣ съ разколебани. И на васъ казвамъ: Не влагайте всичката си любовь, всичкото си сърдце въ човѣкъ, който всѣки день се мѣни. Утре този човѣкъ ще измѣни на любовьта ви, и вие ще страдате. Ако искате да вложите нѣщо въ банката на нѣкой човѣкъ, вложете само излишното, т е. часть отъ изобилието си, а не всичкия си капиталъ. Вложите ли цѣлия си капиталъ, вие сте пропаднали. Искате ли да не губите нищо, вложете цѣлия си капиталъ. т. е. ума, сърдцето, волята, душата и духа си, въ Божествената банка. Вложете капитала си въ Бога т. е. въ любовьта.

Въ живота съществуватъ три важни закона: законъ за цѣлото, законъ за множеството и законъ за частитѣ. Първиятъ законъ наричаме законъ на Бога, вториятъ — законъ за ближния, а третиятъ — законъ за самия себе. Първиятъ законъ включва всичко въ себе си. Следователно, ако имате любовь къмъ Бога, вие ще имате любовь и къмъ ближния и къмъ себе си, защото и двата закона се включватъ въ първия. Нѣмате ли любовь къмъ Бога, не можете да имате любовь и къмъ ближния си. Ако не обичате Бога, не можете да обичате нито ближния си, нито себе си. Надъ всичко стои любовьта къмъ Бога. После идатъ любовьта къмъ мнозинството и къмъ частитѣ.

Човѣкъ трѣбва да работи съ законитѣ на любовьта, за да разбере вѫтрешния смисълъ на живота. Днесъ хората се срамуватъ отъ любовьта, вследствие на което не разбиратъ живота. Когато запитватъ нѣкого, обича ли, или не, той отказва, че обича, срамъ го е да се признае. Той не говори истината. Като го питатъ, дали люби нѣкого, той трѣбва да каже: Съжалявамъ, че още не обичамъ, както трѣбва. Бихъ желалъ да обичамъ повече, отколкото сега обичамъ. Не се срамувайте отъ любовьта. Когато нѣкой крие любовьта си, той прави това по две съображения: или любовьта му не е правилна, или се крие отъ хората, да не му попрѣчатъ нѣщо. Дойдете ли до любовьта, не се страхувайте отъ нея, нито се срамувайте. Ние говоримъ за онази любовь, която е необходимость за човѣшката душа и за човѣшкото сърдце. Ние не говоримъ за изопачената любовь на младитѣ.

Следователно, разбирайте любовьта въ нейната чистота и светость. Не хвърляйте петна върху Божествената любовь. Обичайте съ сърдцето на ангелитѣ. Ако единъ ангелъ дойде на земята, той ще обича на всѣко време. За любовьта нѣма време, нѣма и възрасть. Любовьта изключва всѣкакъвъ грѣхъ и престъпление. Велико нѣщо е човѣкъ да обича! Да любишъ, това е най великата работа, която човѣкъ може да свърши на земята. Не се отказвайте отъ любовьта, на каквато възрасть и да ви посети. Не е важно възрастьта, важно е да предадете Божественото въ всичката му чистота. Ако можете да предадете Божественото на нѣкого, той цѣлъ животъ ще го помни. Божественото никога не се забравя. Презъ каквито изпитания да минава, човѣкъ всѣкога ще помни, че е получилъ нѣщо Божествено, че е позналъ любовьта, позналъ е Бога въ човѣка. Христосъ казва: „Любете се единъ другъ!“ Ако човѣкъ се отказва отъ любовьта, не се ли намира въ положението на Петра, който три пѫти се отрече отъ Христа? Откажете ли се отъ любовьта, вие разпъвате Бога въ себе си. Не разпъвайте Бога, но кажете си: Както Богъ люби, така и азъ ще любя. Когато говорятъ за любовьта, хората се затварятъ въ себе си, не я приематъ. Защо? Подъ думата „любовь“ тѣ разбиратъ влюбването, настроенията, временнитѣ чувства, които водятъ къмъ разочарования. Това не е любовь. И до днесъ още хората не сѫ разбрали любовьта.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на любовьта. Това може да се постигне, когато всѣки прояви любовьта така, както е въ него поставена. Не е въпросъ, какво другитѣ хора казватъ, какво говорятъ ученитѣ и философитѣ. За мене е важно, какъ азъ разбирамъ любовьта, дълбоко въ себе си, споредъ както Богъ е опредѣлилъ. Какъ трѣбва да се обичаме? Изявлението на любовьта не седи въ даване на материални блага: пари, храна, кѫщи и др. Отъ тия блага, именно, хората умиратъ. Много хора сѫ умрѣли отъ преяждане; много хора сѫ умрѣли отъ голѣми богатства; много хора сѫ умрѣли отъ затваряне въ кѫщи. Затворницитѣ живѣятъ въ кѫщи, но отъ любовь къмъ тѣхъ ли сѫ направени тѣзи кѫщи?

Искате ли да имате правилни отношения къмъ хората, спазвайте следнитѣ правила: Давайте на човѣка това, безъ което той не може да живѣе! Взимайте отъ човѣка това, безъ което ти не можешъ да живѣешъ! Видишъ ли, че нѣкой се дави, влѣзъ въ водата и го извади навънъ. Въ дадения моментъ той се нуждае отъ въздухъ. Извади го на въздуха и не философствувай повече. Той не може да живѣе безъ въздухъ. Въ случая ти си въ състояние да му дадешъ това, безъ което той не може. После пъкъ ти ще вземешъ отъ него това, безъ което не можешъ. Защо трѣбва човѣкъ да отива при Бога? За да получи отъ Него това, безъ което не може. Не отиде ли при Бога да вземе онова, което му е нужно, той е загубенъ. Като отиде при Бога, Богъ простира рѫката си къмъ него и го благославя.

Следователно, простри рѫката си къмъ давещия, да му дадешъ това, отъ което той се нуждае, за да простре и Богъ рѫката си къмъ тебе, да вземешъ отъ Него това, отъ което се нуждаешъ. Каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ ближния му, такива ще бѫдатъ отношенията на Бога къмъ човѣка. Прострешъ ли рѫката си къмъ давещия, ще видишъ простряната дѣсница на Бога къмъ тебе. Благослови ближния си, за да бѫдешъ и ти благословенъ. Не прострешъ ли рѫката си къмъ ближния си, и Божията рѫжа нѣма да се простре къмъ тебе. Това е Божиятъ законъ, въ който нѣма никакво лицеприятие. Христосъ е изказалъ този законъ съ думитѣ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри“. Този законъ е еднакъвъ и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си животъ, приложете този законъ въ отношенията си къмъ хората. Никой не може да бѫде обичанъ, ако той не обича Бога. Ако подозирате хората, вие нѣмате отношения къмъ Бога. Ако хората ви подозиратъ, тѣ нѣматъ отношения кьмъ Бога. И въ единия, и въ другия случаи, човѣкъ трѣбва да възстанови отношенията си къмъ Бога. Изправете отношенията си къмъ Първата Причина, за да видите красотата и величието на свѣта, да видите красотата и доброто, което е скрито въ вашия ближенъ.

Като говоря за правилни отношения къмъ Първата Причина, азъ имамъ желание да вървите напредъ, да не се колебаете и съмнявате. Всички хора се намиратъ на границата на единъ преходенъ свѣтъ. За да минатъ тази граница и да видятъ простряна Божията рѫка върху себе си, тѣ трѣбва да оставатъ настрана раницитѣ си, пълни съ стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнатъ напредъ, безъ товаръ, като малки, разумни деца. Ще кажете, че Богъ не гледа къмь васъ благосклонно. Отъ васъ зависи да гледа благосклонно. Ако сте смѣли и решителни и прострете рѫката си къмъ вашия ближенъ, и Богъ ще простре рѫката си къмъ васъ. Ако оттеглите рѫката си отъ вашия ближенъ, и Богъ ще оттегли рѫката си отъ васъ. Ако умътъ, сърдцето и волята ви сѫ въ единство, и Божиятъ Духъ ще бѫде въ единство съ васъ.

Азъ виждамъ желанието на всички хора да минатъ границата, но виждамъ и спънкитѣ, които ги спиратъ. Щомъ се намѣрятъ предъ нѣкаква спънка, тѣ спиратъ движението си и се готвятъ да се върнатъ назадъ. Не, никакво връщане назадъ. Бѫдете смѣли да вървите напредъ. Ако сгрѣшите, ще се изправите и пакъ ще продължите напредъ. Ще грѣшите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпроситѣ. Така постѫпватъ и възвишенитѣ сѫщества. Не се смущавайте, ако видите, че нѣкой нѣща не сѫ направени, както трѣбва. Единъ день тѣ ще се изправятъ, ще бѫдатъ приятни за гледане. Какво лошо има въ цѣлувката на нѣкой човѣкъ, който въ миналото ви е мушкалъ съ ножъ? За предпочитане е цѣлувката му, макаръ и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, съ който може да отнеме живота ви. Ще дойде день, когато цѣлувката му ще се превърне въ благородно и велико дѣло. Той ще дойде при васъ въ такъвъ моментъ, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговецъ, който се намира предъ фалиментъ, той ще извади отъ кесията си една голѣма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и цѣлувката му и ще благодарите, че е спасилъ честьта и живота ви. Бубата не остава всѣкога буба. Отъ буба тя се превръща въ пашкулъ, отъ който следъ време изхвръква навънъ, като пеперудка, и каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да събира сладкия нектаръ на цвѣтята.

Не губете вѣра въ новото, което е вече предъ нозетѣ ви. Приемете го съ отворени умове, сърдца и души, защото само то е въ състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свѣтъ.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

11. Лекция отъ Учителя, държана на

5. ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...