Jump to content

Ани

Recommended Posts

От брошурата "Да мисли"
лекция на Младежкия окултен клас, 1935 г.,
Извънредна беседа
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДА МИСЛИ!

Човѣкъ трѣбва да мисли!—Кога? — Всѣки моментъ, всѣки часъ, всѣки день. Деньтъ, това е първата, основна мѣрка на нѣщата. Денътъ, въ който човѣкъ е създаденъ, е мѣрка за неговия животъ. Съ тази мѣрка се измѣрватъ всички нѣща.

Кои сѫ елементарнитѣ, сѫщественитѣ, първоначалнитѣ нѣща въ живота, които човѣкъ трѣбва да знае? Най-елементарното нѣщо за човѣка е да се научи да мисли. Докато нѣма нѣкакъвъ идеалъ, човѣкъ никога не може да се научи да мисли. Докато не ходи на училище, детето нѣма за какво да мисли. Щомъ тръгне на училище, то има вече за какво да мисли. Следователно, за да мисли, човѣкъ трѣбва да има идея за Бога. Щомъ мисли, това показва, че идеята за Бога е влѣзла вече въ неговия умъ. Да мисли, да има идея за Бога, това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува. Защо? — Защото страхътъ има съвсемъ другъ произходъ, той не е Божествена проява. Щомъ наруши кой и да е Божественъ законъ, човѣкъ започва да се страхува. Въ този смисълъ, страхътъ е естествено последствие на известно нарушаване на Божественитѣ закони. Човѣкъ трѣбва да мисли, но не когато се страхува. Казватъ, че човѣкъ мисли, когато се намѣри въ трудно положение. Не, безъ да се намѣри въ трудно положение, човѣкъ трѣбва да мисли!

Представете си, че насадите една ябълчна семка и очаквате отъ нея плодъ. Кога ще роди тя?—когато е здрава, или когато е болна? — Ябълката ражда, когато е здрава. Кога тече изворътъ? — когато има вода въ него, или когато пресъхне? — Когато има вода. Когато изворътъ пресъхне, никой вече не го посещава. Това значи да констатирате фактитѣ, както сѫ въ действител- ность. Човѣкъ може да констатира фактитѣ, както сѫ, само когато има свободна мисъль. И наистина, мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде свободна, а не наложена отвънъ. Само свободната мисъль може да освободи човѣка отъ всички ограничения и противоречия. За да дойдете до свободната мисъль, вие трѣбва да работите, да изучавате растителното царство, както и цѣлото органическо царство; като дойдете до човѣка, ще видите, колко добре е построено човѣшкото тѣло. Но въпрѣки това, човѣшкото тѣло е неустойчиво. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да пази равновесие. Нѣкой върви по пѫтя, спъва се, пада, става. Защо? — Защото не мисли. Щомъ ви сполети нещастие, това показва, че не мислите. Щомъ кажете, че сѫд- бата ви е лоша, това показва, че не мислите. Като не искатъ да признаятъ вината си, хората казватъ: Сѫдбата ни е тежка, нещастия ни сполетѣха- — Нещастия, сѫдба сѫществува за онзи, който не мисли. Щомъ не мислите, ще дойдатъ редъ противоречия и нещастия въ живота ви. И тогава хората считатъ че нещастията сѫ резултатъ на човѣшката леность, или на човѣшкото богатство. Мнозина мислятъ, че богатитѣ хора сѫ лениви. Не, единствената причина за нещастията въ живота на хората се дължи на това, че тѣ не мислятъ. И противоречията имъ се дължатъ на това, че тѣ не мислятъ. Ще кажете, че това трѣбва да се докаже. — Нѣма какво да се доказва. Какъ ще докажете, защо единъ човѣкъ задлъжнѣлъ? Или, какъ ще докажете, защо единъ човѣкъ заболѣлъ? Когато не мисли, човѣкъ задлъжнява. Когато не мисли, човѣкъ боледува.

На всичко това може да се направи следното възражение: какво сѫ извършили онѣзи, които сѫ мислили? Споредъ мене, Единствениятъ, Който мисли, е Богъ. Понеже мисли, Той е щастливъ. Понеже е мислилъ, Той е създалъ съвършенъ свѣтъ. Следователно, ако вървите по Неговия пѫть, по пѫтя на съвършенството, нѣма отъ какво да се оплаквате. Хората се оплакватъ, защото не мислятъ като Бога. Щомъ не мислятъ като Него, тѣ се натъкватъ на редъ нещастия. Не е въпросътъ да философствуватъ, да разискватъ, защо свѣтътъ е направенъ така, а не иначе.—Тъй както е създаденъ свѣтътъ, това говори за правата мисъль на Великия. Значи, ние не трѣбва да питаме, защо свѣтътъ е създаденъ така, а трѣбва да питаме, защо е създаденъ. Защо е създаденъ свѣтътъ? —Да мислимъ. Какво ще търсите погрѣшкитѣ на свѣта? — Богъ е съвършенъ, Той нѣма погрѣшки. Следователно, и свѣтътъ, създаденъ отъ Него, нѣма погрѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ въ хората. Когато изучавате човѣшкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрѣшки ще направите. Опитайте се да произнесете нѣкои свещени думи, да видите, колко погрѣшки ще направите. Тъй както хората произнасятъ днесъ думитѣ „любовь“, „добро“, тѣ сѫ изгубили своя смисълъ. Като се влюби нѣкой, казвате: Този чо- вѣкъ е замязалъ на оскубана кокошка. — Каква любовь е тази, която прави човѣка подобенъ на оскубана кокошка? Това не е любовь. За да покажешъ, че обичашъ, ти трѣбва да учишъ. Който се учи, той има любовь; който не се учи, той нѣма никаква любовь. Пробниятъ камъкъ на любовьта е учението. Щомъ въ сърцето на човѣка пламне желание да се учи, той нѣма да има никакви страдания. Щомъ нѣма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е въ сила да победи страданията.

Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да приемате нѣщата догматически. Ако на думи само казвате, че трѣбва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисълъ на този процесъ. Процесътъ на мисъльта трѣбва да проникне дълбоко въ битието на човѣка, който всѣка сутринь, при ставане още, трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да мисля като Бога, трѣбва да обичамъ тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? — Защото само съ Любовьта, която е проявявалъ, Богъ е творилъ, работилъ, създалъ цѣлата вселена. Само съ Любовьта, която ималъ, Той могълъ да вземе предъ видъ нуждитѣ и на най-малкитѣ сѫщества и да ги задоволи. Всичко въ свѣта, цѣлата вселена е резултатъ на Божията мисъль. Като мислилъ стотици, хиляди и милиони години, Той създалъ нѣщата така, както ги виждаме днесъ. Въпрѣки това, мнозина се осмѣляватъ да казватъ, че много нѣща Богъ не е промислилъ, както трѣбва, че много нѣща е изпусналъ изъ предъ видъ, и оттамъ вадятъ заключение, че сѫ изпратени на земята само за страдания. Това е вѣрно само за онзи, който не учи. Той е дошълъ на земята да страда. Но за онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. Не мислете, че нещастието се изразява въ нѣкои голѣми нѣща, запримѣръ, че нѣкой счупилъ крака, или рѫката си, или друго подобно нѣщо. И най-малкото недоволство отъ положението, въ което се намирате, може да направи човѣка нещастенъ.

Представете си, че се събирате нѣкѫде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи, обуща или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облѣченъ, по-добре причесанъ и т. н. И туй може да направи човѣка нещастенъ, но това не е мисъль, това сѫ само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външнитѣ нѣща. Щомъ видя единъ човѣкъ, азъ се интересувамъ отъ него, въ смисълъ, дали той обича, дали той мисли. Щомъ обича, щомъ мисли, той ще учи и постоянно ще работи. Който мисли, той дългове не трѣбва да прави; който мисли, той боленъ не трѣбва да бѫде; който мисли, той нещастенъ не може да бѫде. Ако имате дългове, ако сте болни, ако сте нещастни, това показва, че не мислите и не обичате. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ сегашното си положение?—Започнете да мислите добре. Щомъ започнете да мислите добре, правилно, всички тия нѣща ще се стопятъ, както снѣгътъ се топи. — Какво ще стане тогава съ васъ? — Вие ще се намѣрите въ естественото положение на цвѣтята и дърветата, които цъвтятъ, на пло- доветѣ, които зрѣятъ. Всичко около васъ ще се измѣни, и вие ще видите свѣта въ нова свѣтлина. Тогава ще се намѣрите въ истинския човѣшки свѣтъ.

Нѣкои отъ съвременнитѣ хора сѫ облѣчени съ дрехи, които Богъ имъ е опредѣлилъ. Мнозина, обаче, сѫ облѣчени съ дрехи, подобни на меча козина. Защо? — Нито кройката, нито цвѣтътъ имъ е на мѣстото си. Тази е причината, поради която дрехитѣ скоро ви дотягатъ. Като ги поносите една година, казвате: Дотегнаха ми тѣзи дрехи, нови ще си направя, по нова мода, новъ кроежъ. Вие намирате, че старитѣ дрехи ви спъватъ нѣкѫде, че не можете да мислите съ тѣхъ. —Щомъ старата шапка ви спъва, свалете я отъ главата си, ходете гологлавъ. Щомъ старото палто ви прѣчи да мислите, свалете го отъ гърба си, ходете безъ палто. Щомъ можете правилно да мислите безъ шапката и безъ палтото си, вие сте на правъ пѫть. За васъ, като ученици, важно е да мислите право, а не да бѫдете хубаво облѣчени. Ако при мене дойде нѣкой ученикъ, азъ нѣма да обърна внимание на дрехитѣ, на шапката му, но ще се спра върху неговия умъ, ще видя, способенъ ли е той, или не. Външнитѣ нѣща сѫ различни бои, които всѣки день се мѣнятъ. Въ тѣхъ нѣма нѣщо постоянно и устойчиво. Отвънъ всѣки може да се боядиса, както иска. Следъ всичко това хората искатъ да бѫдатъ обичани. — Какъ могатъ да ги обичатъ? Ако учительтъ е грубъ къмъ ученицитѣ си, за какво ще го обичатъ? Ако слугата е грубъ къмъ господаря си, за какво ще го обича господарьтъ му? Ако мѫжътъ и жената сѫ груби помежду си, тѣ не могатъ да се обичатъ. При това положение мѫчно може да се обича човѣкъ.

Питъмъ: въ какво седи мѫчнотията? — Мѫчно се преподава на болни ученици, на болни деца. Гнѣвътъ, грубостьта, докачливостьта сѫ болести, отъ които човѣкъ трѣбва да се лѣкува. Представете си, че вие предавате на човѣкъ, на когото кракътъ е счупенъ. Той ви погледне и казва: Не виждашъ ли, че кракътъ ми е счупенъ? Какво ми разправяшъ за мисъльта? Нищо не разбирамъ, кракътъ ме боли. Отивате при другъ, започвате да му разправяте за мисъльта, но и той казва: Какво ми разправяшъ за мисъльта? Не виждашъ ли, че се превивамъ отъ болки въ стомаха? Вие ходите отъ човѣкъ на човѣкъ, но виждате, че единъ се оплаква отъ сърце, другъ —отъ стомахъ, трети — отъ глава и т. н. Болеститѣ показватъ, че хората не мислятъ. Beликиятъ, Който е създалъ човѣка, казва: Дете мое, научи се да мислишъ! Да мислишъ, това е най-хубавото, най-красивото, което съмъ опредѣлилъ за тебе“. И когато постави първитѣ човѣци въ рая, Богъ имъ каза: „Отъ дървото, което е всрѣдъ рая, нѣма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповѣдь, трѣбва да мислите.“ Безъ да мислятъ много, тѣ ядоха отъ забранения плодъ и сгрѣшиха. Ако бѣха мислили, нѣмаше да сгрѣшатъ. Когато върши работи безъ да мисли, човѣкъ всѣкога грѣши. Запримѣръ, нѣкой се разгнѣви, лицето му се зачерви, пламне отъ огънь и се заканва на този — на онзи, иска нѣкакъ да му олекне. Питамъ: какво ще постигне кравата, която доятъ, ако ритне гърнето съ крака си? — Нищо нѣма да постигне. Тя ще разлѣе млѣкото, господарьтъ и ще я набие, и пакъ ще я издои. Да риташъ гърнето, това не е мисъль.

Когато не мислятъ, хората се натъкватъ на редъ недоразумения. Две сестри, запримѣръ, едната млада, другата възрастна, спорятъ помежду си. Най-после и дветѣ дигнатъ рѫце една отъ друга и се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ по такъвъ начинъ? — За тѣхъ свѣтътъ не е добре създаденъ, защото и дветѣ не мислятъ право. Изобщо, и младата не мисли, и възрастната не мисли. Ако и дветѣ мислѣха, никакви недоразумения между тѣхъ нѣмаше да произлѣзатъ. Правата мисъль изключва всички недоразумения.

Казвамъ: ученикътъ трѣбва да мисли! Ако не мисли, той всѣкога ще схваща нѣщата криво, ще се натъква на противоречия, отъ които самъ ще се спъва. Ученикъ, който не разбира учителя си, ще го обвини въ несправедливость, въ жестокость и т. н. Какво трѣбва да направи този учитель? На такъвъ ученикъ той трѣбва да каже: Мисли добре, за да не грѣшишъ! Азъ съмъ дошълъ да изпълня своята велика мисия и задача, а ти — да служишъ на себе си. — Права ли е тази постѫпка? — Който не мисли, той самъ ще се отдалечи отъ лицето на учителя си. Ако учительтъ е лошъ, несправедливъ, това показва, че и той не мисли. Тогава нека ученикътъ мисли. Ако е правъ, учительтъ нѣма какво да се оправдава. Справедливостьта е вѫтрешно качество, а не външно. Когато дойде нѣкой при мене, азъ ще му отдамъ всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вѫ- трешно, а не външно. Вѫтре въ себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Богъ го е поставилъ. Ако дойде при мене нѣкой цигуларь, какъ трѣбва да го приема? — Ще му дамъ най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лѫка, цигулката, той самъ ще опредѣли цената си. А вие какво искате? — Да опитате Христовата Любовь. — Какъ ще опитате тази Любовь? Като Духъ, Христосъ бѣше силенъ, богатъ, но слѣзе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана безъ пара въ джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъвъ човѣкъ, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошълъ; щомъ ни остави богатството си, ние ще ядемъ и ще пиемъ.

Съвременниятъ човѣкъ се намира въ сѫ- щото положение, въ каквото е билъ Христосъ. И той разполага съ богатство — живота, който е вложенъ въ него. Този животъ пъкъ се опредѣля отъ мисъльта му. Въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да разбира живота, да го цени. Нѣкой казва, че иска да живѣе. — Това подразбира, че той иска да яде и да пие, да се облича добре, и работитѣ му да се нареждатъ по негово желание. Това не е истински животъ. Животътъ, въ пълния смисълъ на думата, изисква права мисъль. Това подразбира вѫтрешенъ животъ. Прогресътъ на човѣка се опредѣля отъ неговата мисъль. Въ това седи философията на живота. Следователно, на всѣки, който не мисли, казвамъ да си върви по пѫтя, да си гледа работата. Този е най-мекиятъ изразъ. Който не мисли, той може да направи много нѣща: и груби думи да каже, и лоши постѫпки да извърши. При това положение той ще изпита последствията на своя животъ, лишенъ отъ мисъль. Ако мисъльта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисъльта ви е крива, ще изпитате нейнитѣ удари на гърба си. Кривата мисъль носи лоши последствия, носи злото въ свѣта. Въ какво седи злото? - Въ непослушанието. — Кой е непослушенъ? — Който не мисли. - Кой е ограниченъ? — Който не мисли. Който мисли, той всѣкога е свободенъ.

Когато нѣкой сгрѣши, всички искатъ да знаятъ, кой е той, какъ се казва и т. н. Споредъ мене, не е важно името на онзи, който е сгрѣшилъ. Дали той е Петко, Драганъ, Стоянъ—това е безразлично. Който и да е сгрѣшилъ, това е все нѣкой мой братъ, или нѣкоя моя сестра. Следователно, все едно, че съмъ азъ. Важното е, че всѣки, който нѣма търпение, той грѣши. Нетърпението пъкъ се дължи на отсѫтствието на мисъль. Азъ не се спирамъ върху погрѣшкитѣ на хората, но казвамъ, че по този пѫть, по който сега вървятъ, свѣтътъ не може да се изправи. — Ама да се обичаме, да правимъ добро. — Това сѫ стари методи, по които свѣтътъ не може да се изправи. Свѣтътъ може да се изправи чрезъ мисъль — нищо повече. Ще мислите така, както Богъ мисли. И при най-голѣмитѣ противоречия ще мислите. Когато учительтъ дава една мѫчна задача на ученика си, това не показва, че той не го обича. Той му дава тази задача, за да го накара да мисли. Следователно, нещастията, страданията и противоречията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ мѫчни задачи, дадени отъ учителя ви, да ви застави да мислите. Чувате нѣкѫде едно агне да блѣе и не се замисляте, защо блѣе. Агнето блѣе, защото го колятъ, но съ това то иска да каже на хората, че преди да турятъ ножъ на врата му, тѣ трѣбва да мислятъ. Но хората не искатъ да знаятъ. Тѣ турятъ ножа на врата на агнето и се радватъ, че ще си хапнатъ отъ неговото месце. По нататъкъ не мислятъ.

Следователно, ще знаете, че който не мисли, той е изложенъ на страдания, на нещастия, на смърть. Това значи адъ, това значи мракъ, тъмнина въ съзнанието. Които мислятъ, тѣхъ очаква животъ, щастие, блаженство, любовь; тѣхъ очакватъ редъ Божии блага. Това значи да се движи човѣкъ съ свободенъ билетъ, да влѣзе въ рая. Ето защо, турете въ ума си мисъльта тази година да мислите като Бога. Като ставате сутринь, кажете си: Искамъ да мисля като Бога, въ всичко да виждамъ доброто и красивото. Не туряйте въ ума си никаква отрицателна мисъль. Какво ще ви допринесатъ отрицателнитѣ мисли? — Нищо. Какво ще ви допринесе мисъльта, че този мѫжъ е лошъ, или че тази жена е лоша? — Нищо. Затова, мислете единствено върху онова, което Великото Начало въ живота е създало; мислете за звездитѣ, за слънцето, за небето, за чистия въздухъ, за чистата вода, за храната, за растенията и животнитѣ, за човѣка. И тогава, считайте за привилегия, че сте срещнали човѣкъ. Считайте за привилегия, че сте срещнали мечка.

Минаватъ двама селяни презъ гората, намиратъ нѣщо въ една торба и започватъ да го дѣлятъ, Единиятъ казва: Азъ ще взема този предметъ, на мене се пада той. Другиятъ казва: Азъ ще го взема; по-старъ съмъ отъ тебе. — Тъй ли? Знаешъ ли, че ей сега ще те претрепя? — Че и азъ ще те претрепя. Свили, намръщили лица и двамата, огънь, искри излизатъ отъ тѣхъ. Въ това време насреща имъ иде голѣма, страшна мечка. И двамата бързо се качватъ на една круша и се спотайватъ. Минава мечката покрай тѣхъ, спира подъ дървото и започва да души торбата- — Хайде, слѣзъ да претрепешъ мечката. Нали казваше, че предметътъ е твой? —казва единиятъ. Другиятъ му възразява: И ти се хвалѣше, че си юнакъ, слѣзъ да вземешъ торбата. И двамата седатъ на крушата, никой не смѣе да слѣзе, докато мечката не си отиде.

Питамъ: ако въ този моментъ тѣ бѣха готови да отстѫпятъ торбата на мечката, защо не бѣха готови да сторятъ това единъ за другъ?

Защо трѣбва да се плашите отъ мечка? Мечката е единъ ангелъ, но преоблѣченъ; той нарочно се е дегизираль, да застави човѣка да мисли. И азъ съмъ срѣщалъ такива ангели на пѫтя си. Преди години пѫтувахъ съ единъ евангелски проповѣдникъ по Рила, връщахме се отъ Мусала. Този проповѣдникъ бѣше виденъ, известенъ на своето паство, проповѣдваше на хората за вѣрата, за любовьта, за надеждата, за създаването на свѣта и т. н. Ние минавахме презъ долината на Марица. Въ това време виждаме, че срещу насъ иде мечка: пристѫпва бавно, тежко, като че мисли нѣщо. Като я видѣхъ, казахъ на мой езикъ: Ето, единъ ангелъ иде срещу насъ. Проповѣдникътъ се уплаши, отвори очитѣ си, не знае, какво да прави. Мечката трѣбваше да мине или предъ насъ, или задъ насъ. Азъ тръгнахъ напредъ, съ намѣрение мечката да мине задъ насъ. Обаче, тя се отби малко, отиде къмъ близката рѣка да пие вода. Въ това време проповѣдникътъ помислилъ, че бѣгамъ отъ мечката. Въ сѫщность, азъ искахъ да отдамъ нужното почитание на този ангелъ, да му сторя пѫть да мине. Въ страха си, проповѣдникътъ се спъна въ едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видѣ проповѣдника въ това положение, мечката хукна да бѣга нагоре, по сѫщия пѫть, по който бѣше слѣзла. Съ това тя искаше да се извини, че е уплашила проповѣдника. Защо се уплашилъ той толкова много? — Помислилъ, че азъ съмъ го оставилъ самъ, и мечката го натиска.

Защо ви разпрявамъ този случай? Азъ нѣмамъ намѣрение да изложа този пропо- вѣдникъ, но казвамъ, че когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята, между хората, по сѫщия начинъ, и тѣ падатъ на земята отъ страхъ и дигатъ краката си срещу него. Това става съ всички хора, когато тѣ не мислятъ. Какво страшно има въ това да срещнете мечка? Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, нѣма по-добро нѣщо отъ това. Тя е много вѣрна. Но и по-страшно нѣщо отъ умраза- та на мечката нѣма. Тя не обича хора, които не мислятъ, и всѣкога е готова да ги нападне, да имъ отмъсти, ако сѫ и направили нѣкакво зло. Тя помни и доброто, и злото, което човѣкъ нѣкога и е направилъ. Преди години, въ карнобатско нѣкѫде, се случило следното нѣщо: една жена намѣрила въ гората малко мече, останало безъ майка, и го прибрала дома си. Докато порасне, тя го кърмила заедно съ своето дете. Като пораснало, пуснала го въ гората на свобода. Единъ день единъ мечкарь го уловилъ, вързалъ го съ верига и започналъ да го разиграва, да печели съ него пари. Десеть години следъ това, тази жена срещнала въ селото си мечкарь, който разигравалъ мечка. Въ този моментъ мечката започнала да се дърпа отъ мечкаря и се приближила до жената, легнала предъ краката и и започнала да се гали, да се умилква около нея, съ което искала да изкаже бла- годарностьта си за времето, презъ което тя я кърмила. Мечкарьтъ се чудилъ, каква е тази работа, а мечката искала да благодари на жената, че я отгледала; иначе, безъ нейнитѣ грижи, тя би умрѣла нѣкѫде въ гората. Днесъ я разиграва мечкаря, печели съ нея пари, но поне е жива.

Питамъ: ако една мечка може да бѫде признателна на жената за доброто, което нѣкога и направила, защо вие да не бѫдете признателни на Бога за всичкитѣ благословения, които ви е далъ? Трѣбва ли да забравите Бога заради Петко, Стояна, Драгана? Трѣбва ли заради тѣхъ да изгубите своя миръ? Какво правятъ тѣ, какъ мислятъ, това е тѣхна работа. На васъ предстои само да мислите. Мислете за вашия умъ, за вашето сърце, за вашата душа и за вашия духъ! Мислете за благата, които ви сѫ дадени! Мислете за великото, за красивото поне 35 г. наредъ, ако искате да станете търпеливи. Търпеливъ е онзи човѣкъ, който мисли; който не мисли, той не е търпеливъ. Безъ мисъль нѣма сполука. Христосъ знаеше това. Като дойде на земята, Той прекара голѣми страдания, чрезъ които показа своето търпение. И затова казваше: „Азъ дойдохъ за този часъ“. Въ страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъль. „За този часъ дойдохъ“ — това значи: дойдохъ въ свѣта да мисля. И наистина, страданията ще продължатъ день, два, три и ще минатъ. Казвате, че Христосъ е страдалъ много. — Христосъ дойде на земята да мисли. Чрезъ голѣмитѣ страдания човѣкъ се учи да мисли.

Простата философия на живота се заключава въ следното: да се научите да мислите. Когато видя, че нѣкой върши една неестествена постѫпка, казвамъ, че той не мисли. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта? — Чиста. Който мисли, той ще се освободи отъ всички ограничения и страдания. Ако е боленъ, ще оздравѣе; ако е сиромахъ, ра- ботитѣ му ще се уредятъ; ако е уволненъ чивовникъ, отново ще го назначатъ на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете. Достатъчно е човѣкъ право да мисли, за да започнатъ работитѣ му постепенно да се уреждатъ. Правата мисъль е магическа тояжка, съ която всички работи се уреждатъ. — Може ли това да стане въ единъ день? — И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъль. Колкото повече закъснѣватъ благата, които искате, толкова повече мисъльта ви не е права. Нѣкой казва, че се молилъ на Господа, но никакъвъ отговоръ не получилъ. — Значи, не се е молилъ право. Колкото мисъльта ви е по-права, толкова по-бързо ще получите отговоръ на нея. Щомъ отговорътъ забавя, това показва, че мисъльта ви е била бавна. Бързината на мисъльта опредѣля разрешаването на задачитѣ. Много отъ вашитѣ работи не се уреждатъ, понеже мисъльта ви не е права.

Какво правятъ нѣкой хора? — Като се натъкнатъ на известно нещастие, страдание, или на нѣкаква болесть, тѣ казватъ, че трѣбва да потърсятъ нѣкакъвъ талисманъ, или да намѣрятъ нѣкакво лѣкарство, часъ по-скоро да се освободятъ отъ това зло. — Споредъ мене, всѣко нещастие, всѣка болесть, всѣко изпитание е добро, или е дадено за добро. Нѣма страдания, нѣма болести въ свѣта. Това сѫ задачи за разрешаване, които ще научатъ хората да мислятъ. Щомъ Богъ живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога, нѣма страдания, нѣма нещастия въ свѣта. Ако нѣкой дойде при васъ и ви обижда, ще знаете, че този човѣкъ не мисли, нито се е научилъ право да говори. За да не чувате обидитѣ на този човѣкъ, вие можете да турите едно парченце отъ специаленъ памукъ въ ушитѣ си, който предпазва човѣка отъ действието на грубитѣ, на обиднитѣ думи. Щомъ обиднитѣ думи престанатъ да се сипятъ върху лицето ви, извадете памука отъ ушитѣ си и слушайте, колко хубаво, колко сладко ще ви говори този човѣкъ. Когато дяволътъ ви говори, туряйте памукъ въ ушитѣ си и мислете. Когато Богъ ви говори, изваждайте памука отъ ушитѣ си и внимателно слушайте. Щомъ дойде до ухото ви нѣкоя добра мисъль, приемете я и я изпитайте. Тя всѣкога носи нѣщо добро. Мома иска да се ожени, да бѫде щастлива. Срѣща я единъ момъкъ и и казва: Опитай ме, да видишъ, че съмъ добъръ. Не, дойдете ли до човѣка, нѣма какво да го опитвате; човѣка трѣбва да помиришете, и отъ миризмата му ще познаете, какво цвѣте е: дали е карамфилъ, роза, теменуга и т. н. За това се изисква добре развито чувство на обоняние. Отъ добрия и правилно мислещъ човѣкъ излиза особено приятенъ ароматъ, особено благоухание. Отъ лошия, отъ неправилно мислещия човѣкъ сѫщо така излиза миризма, но неприятна. Въ това отношение хората се дѣлятъ на правомислещи и на такива, които не мислятъ право. На онѣзи, които не мислятъ, казвамъ да си вървятъ, защото училището не е за тѣхъ. Училището е само за онѣзи, които мислятъ. Докато мислѣше, Адамъ бѣше въ рая. Щомъ престана да мисли, изпѫдиха го вънъ отъ рая, да опита нѣщата; като се научи да мисли, той пакъ ще се върне въ рая.

Казвате: Какъ ще се върнемъ въ рая? — Като се научите да мислите. — Кога може да стане това? —Още днесъ, още въ този моментъ. — Съ какво облѣкло ще отидемъ ? Съ какъвъ костюмъ ще бѫдемъ облѣчени?— Съ официаленъ костюмъ. Дрехитѣ, които днесъ носите, сѫ работни, съ тѣхъ не можете да влѣзете въ рая. Тѣзи дрехи ви сѫ дадени, следъ като сте престанали да мислите. Отново трѣбва да започнете да мислите, за да получите новъ костюмъ—костюмътъ на мисъльта.

На едного дошълъ гостъ, който гладувалъ три деня, та си мислилъ, дано го нахранятъ нѣкакъ. Обаче, домакинътъ започналъ да му разправя една интересна приказка. Гостътъ слушалъ, слушалъ и си рекълъ: Дано по-скоро свърши приказката, че да се сѣти да ме нахрани!—На сѫщото основание и азъ трѣбва да свърша приказката си. Гладниятъ първо трѣбва да се нахрани, а после да му се говори. Съ какво трѣбва да се нахрани? Умниятъ ще разбере, че този човѣкъ не може да яде бобъ; трѣбва да му се свари пиленце, отъ него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато нѣкой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човѣкъ не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бѫде облѣченъ въ нова дреха? Сега и азъ ви забавлявамъ, докато се приготви пиленцето. Казвате: Ние сме слушали тия работи, искаме нѣщо черно на бѣло. — Какъ мислите вие? По кой начинъ съмъ дошълъ до това положение? Пѫтьтъ, по който съмъ миналъ, не е билъ посланъ съ рози, не е билъ равно, гладко шосе. Дълго време е трѣбвало да мисля, докато си пробия пѫть презъ дракитѣ, презъ джунглитѣ. Ако вие трѣбваше да минете по сѫщия пѫть, много пѫти досега щѣхте да се върнете назадъ. Доброто ще дойде, следъ като минете този пѫть. Затова не се връщайте отъ този пѫть. — Правъ ли е пѫтьтъ, по който вървимъ? — Кой отъ васъ е вървѣлъ по правия пѫть? Нито дѣдо ви, нито баба ви, нито вие още — никой отъ васъ не върви по правия пѫть. Който е нещастенъ, който умира, той не върви по правия пѫть.

Азъ желая да бѫдете щастливи. Щастието е законъ на Божествената мисъль, която е вложена въ васъ. Яко тази мисъль не е ценна за васъ, вие ще носите лошитѣ последствия за нейното обезценяване. Истинската, правата мисъль подразбира такова съзнание, което приема сѫществуването на Първичната Причина, Която дълго време е мислила, докато най-после е създала единъ съвършенъ свѣтъ, съ велики блага, които всѣки очаква да получи. Какъ ще намѣрите тѣзи блага? — Като мислите и като учите.

Сега, да прочетемъ „Добрата молитва“ съ мисъль. Въ нея има десеть важни нѣща. Тази молитва представя резюме на това, което човѣкъ трѣбва да върши. Въ нея се крие вашето щастие. Ако я четете съ мисъль, вие ще бѫдете щастливи. Казвате:,, Господи, Боже нашъ.“ —Възможно ли е Богъ да е вашъ Баща, а вие да сте сиромаси? Щомъ сте сиромаси, това показва, че Богъ още не е ста- налъ вашъ Баща.

И тъй, дадохъ ви вече пѫтя къмъ щастието. Който отъ васъ е готовъ, нека влѣзе въ този пѫть. Който не е готовъ, той е свободенъ да прави, каквото иска.

Да мислимъ тогава върху „Добрата молитва“ на живота, която съдържа всички блага въ себе си.

*

Беседа отъ Учителя, държана

22 мартъ 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...