Jump to content

1943_12_19 Блажени нищитѣ


Ани

Recommended Posts

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Блажени нищитѣ

Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Повтарянето е работа. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да яде. Значи, едно и сѫщо нѣщо се повтаря много пѫти. Привидно процесътъ на храненето е еднообразенъ, но въ самата храна има голѣмо разнообразие.

Ще прочета пета глава отъ Евангелието на Матея. Често съмъ ви давалъ закуска отъ тая глава.

„И като видѣ многото народъ, възлѣзе на гората; и щомъ седна, пристѫпиха при Него ученицитѣ Му.“ (— 1 ст.).

„И отвори устата си, та ги поучаваше, и говорѣше“. (— 2 ст.). Тия хора сѫ само слушали, нищо не сѫ разбирали.

„Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно.“ (— 3 ст.). Кои сѫ нищи духомъ? Може ли да яде човѣкъ, на когото зѫбитѣ сѫ развалени и стомахътъ разстроенъ? Блаженъ е оня, на когото стомахътъ е здравъ. За него е яденето. Той сѣда и започва сладко да яде. Подъ „нищи духомъ,, нѣкой разбира слабъ, боленъ, беденъ човѣкъ. Не е така. Небето не се нуждае отъ болни, слаби и бедни хора. Ще кажете, че нищи духомъ е кроткиятъ и смирениятъ, но силенъ човѣкъ. Какво представя силата, малцина знаятъ. Едно време старитѣ турци отивали на ловъ съ своитѣ хрътки, особена порода кучета, Когато хрътката успѣвала да догони заека, ловецътъ ѝ казвалъ: Хайде, чоджумъ, ха напредъ ! — давалъ ѝ различни гальовни имена. Щомъ заекътъ поемалъ върха, а хрътката оставала назадъ, той ѝ казвалъ: „Ха домусъ, ха гяуръ!“ — наричалъ я съ лоши имена. Заекътъ и хрътката се напредварватъ, но и ловецътъ взима участие въ това надпрепускане. Ако загуби премията, господарьтъ ѝ ще я кръсти съ най-лоши имена. И вие, като дойде хрътката ви при неблагоприятни условия, кръщавате я съ най-лоши имена. Нѣма човѣкъ, който да не е казалъ нѣщо лошо на хрътката. „Блажени нищитѣ духомъ“, т. е. блажени ония, които сѫ работили дълго време и сѫ огладнѣли. Като се върнатъ вкѫщи, сѣдатъ предъ хубавото ядене. Блажени сѫ, защото за тѣхъ е яденето. Щомъ има хубаво ядене, Царството Божие е дошло за тѣхъ. Понеже сѫ работили, даватъ имъ се добри условия.

Четете често петата глава отъ Матея, докато я разберете. Тогава ще бѫдете щастливи. Нещастието на хората се дължи на това, че не сѫ разбрали тая глава. Нѣкой казва: Като отида на оня свѣтъ, тамъ ще се уча. Нѣма защо да чакашъ това време, да умрешъ, че тогава да учишъ. Това е заблуждение. — Азъ умирамъ за тебе. — Нѣма защо да умирашъ, да плачешъ за мене, да ме погребвашъ — ще живѣешъ за мене. Знаешъ ли, колко струва едно умиране и едно погребване? Нѣкога хиляди, а нѣкога милиони лева. Всички искатъ най-лесното — да умратъ. После оттукъ ще имъ правятъ поменъ. Тежко ти, да чакашъ оттукъ да ти изпратятъ четири—петь пѫти презъ годината по единъ колетъ. Ще чакашъ да дойде задушница, да се събератъ душитѣ на едно мѣсто и да раздаватъ за тѣхъ. За просвѣтения човѣкъ идеята за раздаване за душитѣ е заблуда. Когато нѣкой замине за другия свѣтъ, първо го турятъ на работа, а после му даватъ да яде. Ако нѣкой ялъ и пилъ на земята, безъ да е работилъ, въ другия свѣтъ го турятъ на работа. Пращатъ го да сади плодни дръвчета. Ако каже, че му е дотегнала тази работа, питагь го: Какъ не ти дотегна на земята да ядешъ и да пиешъ? Тамъ пи винце, ракия, но тукъ нѣма такива нѣща. Тукъ има грозде, което никога не ферментира. Тукъ има и вино, но сладко — никога не опива. Тукъ всички живѣятъ по закона на любовьта, но такава любовь, отъ която никой не плаче.

Често се говори, че нѣкой умрѣлъ отъ любовь. Какъ е възможно да умрешъ отъ любовь? Мома обича момъкъ и плаче, че той не я обича. Какъ е възможно да обичашъ и да не те обичатъ? Ако обичашъ и не те обичатъ, има причини за това. — Коя е причината? Сѣдът, въ който сипватъ маслото, е пробитъ. Ти носишъ празенъ сѫдъ. Хората те обичатъ. Който те срещне, сипва масло въ сѫда ти. Радвашъ се на маслото, но следъ известновреме то изтича, и сѫдътъ ти пакъ остава празенъ. — Защо? — Пробитъ е нѣкѫде, дупка има. Маслото е любовьта, която хората влагатъ въ тебе. Преди нѣколко деня отидохме на екскурзия. Носѣхме чайникъ да сваримъ вода. Напълнихме чайника, турихме го на огъня, но виждаме, че водата взе да изтича. Чучурката на чайника се разлепила, и водата изтичаше. Не можахме да сваримъ вода. Чучурката може да се залепи, но ще минатъ нѣколко деня. Какво да се прави сега? Една сестра взе малко хлѣбъ, запуши дупката на чайника, и водата заврѣ.

Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Нѣкой ти се усмихва, не си доволенъ. Иска да ти каже нѣколко думи, пакъ не си доволенъ. Казвашъ, че не знае, какъ да ги каже. Така може, така казва. Недоволството показва, че хората сѫ болни. Това е болезнено състояние. Университети си свършилъ, пакъ си недоволенъ. Искашъ да ездишъ, купувашъ си конь, пакъ си недоволенъ. Казвашъ: Моятъ конь не е хубавъ. Преди всичко, коньтъ не е твой. Богъ създаде коня. Ти само го ездишъ, но той не е твой. Коньтъ е на кобилата. Точни трѣбва да бѫдемъ въ думитѣ си.

„Блажени нищитѣ духомъ“. Снаха пере дрехитѣ на свекърва си и, понеже не я обича, изкарва яда си на тѣхъ. Пере ризата й, мачка я и казва: Изедница ! Свекървата облича ризата и възприема лошитѣ чувства, които сна¬гата е внесла въ нея. Така отношенията не се подобряватъ. Единъ день иде при мене тая млада жена и се оплаква отъ свекърва си. Казахъ ѝ: Ще ти дамъ единъ съветъ. Ако го приложишъ, ще имашъ резултатъ. Тя пожела да чуе съвета ми. Казахъ ѝ, когато пере дрехитѣ на свекърва си, да мисли добре за нея, да отправя къмъ нея хубави чувства и разположение. Тя се усмихна и реши да направи опитъ. Следъ нѣколко месеца тя дойде пакъ при мене, доволна, че съветътъ далъ добъръ резултатъ — отношенията съ свекървата се подобрили. Лесно се развалятъ отношенията между хората, но и лесно се подобряватъ.

Иде приятельтъ ти при тебе, и ти му давашъ единъ плодъ. Рѫцетѣ ти сѫ нечисти, оцапани отъ нѣщо. Приятельтъ ти взима плода, помирисва го и остава недоволенъ. Казвашъ: Колко е неблагодаренъ! Вината не е въ приятеля ти, но въ твоята неразумность. Защо не изми рѫцетѣ си, и тогава да подадешъ плода? Лошото е вънъ отъ тебе, но ти трѣбваше да бѫдешъ внимателенъ, да измиешъ рѫцетѣ си. Когато давашъ плодъ на нѣкого, измий рѫцетѣ си добре, съ топла вода и сапунъ, и тогава го подай. Ако пишешъ писмо на нѣкого, напиши нѣщо хубаво. Отъ какво страдатъ сегашнитѣ хора? Отъ недобре написани любовни писма. Нѣкой вземе писмовника, препише едно любовно писмо и самъ се възхищава отъ него. Оженишь се за една млада мома, която нищо не знае. Ти трѣбва да я учишъ, да ѝ предадешъ първия урокъ, да се научи да яде правилно. Азъ съмъ учитель. Първо, ще наблюдавамъ ученицитѣ си, какъ се хранятъ, какъ отварятъ и затварятъ устата си, какъ дъвчатъ, какъ държатъ главата си. Това е важно. Човѣкъ не е пратенъ на земята да се жени, да става господарь, да управлява свѣта. Човѣкъ не е пратенъ на земята да го товарятъ като конь, да го дѣлатъ като дърво, да го чукатъ като камъкъ. Нѣкой извърши поестѫпление, а другъ обвиняватъ и го турятъ въ затворъ, дето го биятъ по нѣколко пѫти на день. После се извиняватъ, че направили погрѣшка.

Едно се иска отъ човѣка: да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Нѣкой очаква да отиде при Господа и да опредѣли отношенията си къмъ Него. Той ще отиде при Господа, но важно е, какъ ще го посрещнатъ. Ако Богъ се яви при него като мирови сѫдия, лесно ще мине. Ако го посрещне като сѫдия отъ окрѫжния сѫдъ, отъ апелативния или отъ касационния сѫдъ, може да заведе противъ него углавно дѣло. Какво ще прави, ако веднага го осѫдятъ? Ще каже: Сѫдба е това ! Какво означава думата „сѫдба“? — Да се даде на всѣкиго това, което му трѣбва. Който нѣма цигулка, цигулка му се дава; който си нѣма жена, жена му даватъ; който нѣма дечица, дечица му даватъ; който нѣма обувки и шапка, това му се дава; който нѣма дрехи, дрехи му даватъ; който не е ездилъ на конь, конь му се дава; който не се е возилъ на файтонъ, на файтонъ се качва; който не е билъ министъръ, министъръ ще стане. Кой каквото пожелае, ще му дадатъ, да бѫде доволенъ. Това е сѫдба, а не да затворишъ човѣка, да го осѫдишъ на доживотенъ затворъ или на смърть. Това не е разрешаване на въпроситѣ. Понеже хората не сѫдятъ правилно, Богъ ще ги сѫди и ще разреши всички въпроси. Хората ще бѫдатъ доволни отъ Неговата сѫдба.

Казвате: Да се оправятъ работитѣ ни! Вашитѣ работи нѣма да се оправятъ, докато цѣлиятъ свѣтъ не се оправи. Кажи: „Да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята. Да се прослави името Ти, както на небето, така и на земята. Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята“. Подъ „небето“ разбирамъ вашия умъ. Всѣки човѣкъ, който мисли, е горе на небето. Всѣки човѣкъ, който не мисли, е долу на земята. Ти мислишъ, че ако отидешъ горе, ще умрешъ. — Какво означава умирането? — Събличане на старата дреха. Следователно, не можешъ да мислишъ, т. е. да влѣзешъ въ умствения свѣтъ, ако не съблѣчешъ дрехата си, направена отъ гѫста материя. Въ умствения свѣтъ се криятъ възвишенитѣ и свѣтли мисли, които можешъ да възприемешъ чрезъ ума си.

На физичния свѣтъ, дето се хранятъ много хора, не може да има хармония. Готвишъ за 15—20 души въ една тенджера. На първитѣ сипвашъ отгоре, съ повече масло, а на последнитѣ — отъ дъното - постно. Постното ядене не е много вкусно. Въ Божествения свѣтъ за всѣки човѣкь се готви въ специална тенджерка. Всѣки плодъ е отдѣлна тенджерка. Дадешъ на нѣкого една ябълка, или круша, давашъ му я заедно съ тенджерата, дето се е готвила. Хората се чудятъ, добре готвятъ, а въпрѣки това, страдатъ. Погрѣшката е въ това, че готвятъ за много души. Ще готвишъ само за едного и въ отдѣлна тенджерка. Ако съмъ на ваше мѣсто и отида на гости при една мома, която не е опредѣлила тенджерка за мене, втори пѫть не стѫпвамъ въ дома ѝ. Видя ли, че е приготвила тенджера специално за мене, казвамъ: Добъръ гостилничарь е тая мома. Това изисква реалниятъ животъ.

И тъй, за моитѣ очи е нуждна специална свѣтлина. Не мога да се ползувамъ отъ свѣтлина, която е минавала отъ едни очи въ други. Азъ ще възприема оная свѣтлина, която иде направо отъ слънцето. Хубаво е това, което излиза направо отъ Бога и влиза въ нашето сърдце, въ нашата душа и въ нашия духъ. Да говоришъ за нещо, което не си опиталъ, значи, да говоришъ за музиката, безъ да я познавашъ и разбирашъ. Не е само да говоришъ за яденето, но да знаешъ да готвишъ — ще готвишъ само за единъ човѣкъ. Не е достатъчно да отидешъ при крушата, но да знаешъ, какъ да си направишъ изборъ. Не е само да имашъ високо мнение за себе си, но да отговаряшъ на това мнение. Когато си горе, имашъ високо мнение за себе си, но какво ще правишъ, като слѣзешъ долу? Какво направи Христосъ, като се видѣ въ рабски образъ? — Смири се. Като Синъ Божи, трѣбваше да Го посрещнатъ навсѣкѫде като царь, но условията на земята изискваха смирение. Като слѣзе на земята, Той получи най-голѣми укори. Казвате: Да бѫдемъ като Христа. Това е неразбиране на въпроса. Въ едно отношение, азъ не искамъ да бѫда като Христа, да страдамъ на кръста като Него. — Защо?—Единъ пострада за всички, нѣма защо хиляди хора да страдатъ като Христа. Когато богатиятъ даде достатъчно храна и срѣдства за всички, нѣма защо ти, бедниятъ, да искашъ да раздавашъ като него. Не разваляй неговата работа. Той е далъ най-хубавия хлѣбъ. Ще дойде нѣкой да раздава като Христа. Не разваляй работата на Христа. По-добре научи хората да ядатъ хлѣба, който Христосъ е далъ, а не да раздавашъ като Него. Яжъ живия хлѣбъ, даденъ отъ Христа. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ човѣшкия хлѣбъ.

Преди години дойде при мене една мома да се оплаква, че не ѝ върви въ живота. Искала да стане учителка, не могла; искала да вземе друга служба, пакъ не могла. Пита ме, не може ли да намѣри нѣкой, да се ожени. Казвамъ ѝ: Ти си родена за пѣвица. Не ти върви въ живота, защото взимашъ чужда длъжность, а не твоята, за която си опредѣлена. Ти не можешъ да готвишъ, значи, не си годна за женене. Ще станешъ пѣвица и, като свършишъ тая работа, тогава ще замислишъ друга. Първо ще пѣешъ предъ малко хора, нѣма да излизашъ на голѣма сцена. — Истина ли е това, което ми говоришъ? — Истината говоря. Чудни сѫ хората. Като не имъ върви въ живота, мислятъ, че окрѫжаващитѣ сѫ лоши. Казватъ за нѣкого, че е лошъ човѣкъ. Ако си на негово мѣсто, и ти ще бѫдешъ лошъ.

Въ едно земедѣлско училище имало единъ бикъ, който билъ кротъкъ по характеръ. Единъ день бикътъ се разлудѣлъ, започналъ да прави пакости. Като не могли да се справятъ съ него, решили да го убиятъ. Единъ отъ слугитѣ могълъ да се разговаря съ животнитѣ, разбиралъ езика имъ. Той казалъ: Не бързайте, не убивайте бика. Приближилъ се до него и започнали да се разговарятъ. Бикътъ му казалъ: Моля ти се, помогни ми! Въ задния ми кракъ е влѣзълъ голѣмъ трънъ, който ме прави да лудѣя. Извади тръна и азъ ще се успокоя. Слугата се навелъ, извадилъ тръна отъ крака на бика, намазалъ болното мѣсто съ дървено масло и го превързалъ. Следъ единъ часъ бикътъ билъ съвършено тихъ и спокоенъ.

Нѣкога ще ви говоря за любовьта, която се присажда. Не е лошо да присаждашъ любовьта, но майсторъ трѣбва да бѫдешъ. Срѣщамъ една мома дивачка, виждамъ, че трѣбва да се присади съ калема на любовьта, да се облагороди. Единъ туря присадката — не се хваща; втори туря присадката — не се хваща; трети туря присадката, пакъ не се хваща. Най- после цѣлото дърво изсъхва. Когато присаждашъ човѣка, трѣбва да си майсторъ. На сто присаждания едно да не се хване, а 99 да се хванатъ, разбирамъ; обаче, 99 да не се хванатъ, а едно да се хване, това не разбирамъ.

Съ каква мѣрка трѣбва да ви мѣри Господъ сега? Съ каква мѣрка мѣрятъ добритѣ хора? Съ каква мѣрка мѣрятъ лошитѣ хора? Мѣрката за добритѣ хора се различава отъ тая за лошитѣ. Съ каква мѣрка мѣрятъ ония, които иматъ добъръ езикъ? Учитель и ученикъ се разговарятъ. Учптельтъ е благороденъ, разуменъ човѣкъ. Изведнъжъ той удря една плесница на ученика. — Защо? — Защото ученикътъ казва на учителя си: Ти си простакъ, не знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Така не се говори. И вие получавате такива удари; неочаквано нѣкой ви удари една плесница. — Защо? — Цѣлъ день мърморишъ въ себе си, недоволенъ си. Така ти смущавашъ невидимия свѣтъ. Никакво мърморене! Ако сте въ гората, имате право да мърморите. Изваждате ножа отъ джоба си, рѣжете бъзъ; тукъ клъцнете, тамъ клъцнете, свободни сте — никой не ви сѫди. Влѣзете ли съ ножа вкѫщи и започнете да мушкате тоя - оня, веднага ще ви накажатъ. Че си сѣкълъ бъзъ, никой не те държи отговоренъ, но позволишъ ли си да мушкашъ хората съ ножъ, веднага ще те сѫдятъ. Започнешъ ли да критикувашъ тоя - оня, ти мушкашъ съ ножа си. Като говоришъ лошо за другитѣ, все едно, че за себе си говоришъ; като говоришъ добро за дру-гитѣ, все едно, че за себе си говоришъ. Хората се плашатъ едни други, казватъ: Ако говоришъ лошо за мене, ще те накажатъ; ако говоришъ добре, ще те възнаградятъ. Правете всичко не по законъ, отъ страхъ, но по свобода. Прави добро за самото добро. Понякога и злото е на мѣсто. На десеть добрини едно зло е на мѣсто, и на десеть злини едно добро е на мѣсто.

Сега, да дойдемъ до положителната страна на живота. Всички искате да живѣете добре, да имате Божието благословение. И това е възможно. — Кога? — Когато изпълните своето предназначение. Ти си създаденъ за пѣвецъ, а не искашъ да пѣешъ. Какъ ще угодишъ на Бога? Ти си създаденъ да свиришъ, да шиешъ дрехи или обувки, но не искашъ да изпълнишъ тая работа. Наистина, не е лесно да правишъ обувки, но ако работишъ съ любовь, като ушиешъ обувки на нѣкой човѣкъ, ще го улеснишъ, работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Ако не работишъ съ любовь и ушиешъ обувки на нѣкого, ще му причинишъ страдания. Ти не си добъръ майсторъ, не си истински обущарь.

Казвашъ: Не ме приематъ хората. — Защо не те приематъ? — Защото не знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Ако знаешъ, какъ да се отнасяшъ съ хората, навсѣкѫде ще те приематъ. Срѣщашъ единъ човѣкъ, иска вода, гърлото му е засъхнало отъ жажда. Бѫди уменъ, веднага вземи една чаша чиста, прѣсна вода и му дай, да утоли жаждата си. Дай на жадния отъ най-чистата вода. Кажи на скръбния най- ободрителната дума. Тоза значи, да носишъ Божието благословение. Така постѫпва Богъ. Той дава на всѣка душа отъ най-хубавото, което носи въ себе си. Ако искашъ да бѫдешъ подобенъ на Бога, давай на близкитѣ си отъ най-хубавото, което носишъ въ себе си. — Не мога да давамъ отъ най-хубавото. — Щомъ не можешъ, ти не вървишъ по Божия пѫть. Турете настрана глагола „не мога“.

Единъ день отивахме на Витоша. Едва тръгнахме, започна да роси, капнаха нѣколко капки. Като изгрѣ слънцето, яви се хубава, голѣма дѫга. Какво показва дѫгата? Тя опредѣля отношението на човѣка като личность къмъ другитѣ хора. Тя опредѣля, колко богатъ, уменъ и духовенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Когато човѣкъ е вѫтрешно богатъ, уменъ и духовенъ, явява се дѫгата, като доказателство на това, че нѣма да стане потопъ. Потопътъ стана, когато хората се отклониха отъ правия пѫть. Той тури край на старата култура. Тя мина презъ вода, а сегашната култура минава презъ огънь. И това не е идеалното. Най-после ще дойде културата на изгрѣващето слънце, което ще дава на хората най-красивото, най-хубавото, отъ което тѣ иматъ нужда. Свѣтъть не трѣбва да се потопи, но да мине презъ огънь и да се пречисти. Има нѣща, които трѣбва да се изгорятъ; има нѣща, които не трѣбва да минатъ нито презъ вода, нито презъ огънь. Когато плодътъ зрѣе, нито презъ вода се прекарва, нито презъ огънь.

Какъ постѫпватъ сегашнитѣ хора? Нѣкой те обиди. Ти искашъ да се махне — това е пѫтьтъ на потопа. — Да се накаже, да изчезне — това е пѫтьтъ на огъня. Не трѣбва да искашъ нито потопъ, нито огънь. Навсѣкѫде имаме огънь — сегашната война постоянно създава огънь. Вземешъ пушката въ рѫка, жегнешъ нѣкого — ето огънь. Достатъчно картечници има човѣкъ въ себе си — въ своя умъ, въ своето сърдце и въ своята воля. Сега воюватъ съ модерна артилерия, съ модерни самолети, отъ които пущатъ тежки бомби. Страшни сѫ бомбитѣ, които излизатъ отъ човѣшката уста. Единъ благороденъ господинъ ми се оплака, чс се пропилъ. — Защо се пропилъ? — Отъ една тежка дума, която жена му казала. Той искаше да ми каже думата, но азъ го спрѣхъ. Каже ли ми тая дума, ще се оцапамъ, не искамъ да се калямъ и после да се чистя. Ако самъ попадна на тая дума, по-малко ще се окалямъ. Казвамъ му: Ще ти дамъ единъ съветъ, да се справишъ съ тежката дума. Ще напишешъ на жена си едно любовно писмо, съ което ще ѝ благодаришъ за думата, която ти причинила най-голѣмата скръбь, но и най-голѣмата радость. Считай, че тая дума ти е казана отъ Господа. Той ти казва, че си даровитъ човѣкъ, но трѣбва да работишъ, да се усъвършенствувашъ. Ти си изпратенъ при своята жена, като при професоръ, да те учи Богъ те пита: Харесвашъ ли тоя професоръ? Ако го харесвашъ, постѫпвай като него. Човѣкъ е неблагодаренъ. Той е получилъ толкова благословения отъ Господа и пакъ е недоволенъ. Цѣлъ день роптае, че умътъ му не е такъвъ, какъвто трѣбва; сърдцето му не е такова, каквото трѣбва; волята му не е такава, каквато трѣбва; кѫща нѣмалъ, пари нѣмалъ — отъ всичко е недоволенъ.

Настигамъ единъ день трима млади, една мома и два момъка — и двамата я обичатъ. Единиятъ кара велосипедъ, бавно върви — разговарятъ се тримата. По едно време момата взе да се оплаква, че се уморила, краката я заболѣли. Момъкътъ, който караше велосипеда, предложи на момата да седне предъ седалището; следъ това и той се качи и тръгнаха. И двамата бѣха на опасно мѣсто, можаха главитѣ си да счупятъ, но тѣ не мислѣха за опасностьта. Другиятъ момъкъ съжаляваше, че нѣма велосипедъ, и той да повози момата. Така се стекли обстоятелствата. Ходили на екскурзия и се уморили. И двамата момци сѫ внимателни единъ къмъ другъ. Важно е въ всичко да виждате доброто. Всѣко добро, което иде чрезъ хората, е изразъ на Божието благословение. Като не виждате това, тълкувате нѣщата криво и сами си създавате страдания. Христосъ казва: „Ако обичате ония, които ви обичатъ, какво повече правите отъ фарисеитѣ?“ Коя крава не обича теленцето си? Ние трѣбва да се отличаваме съ своята любовь.

Какво правимъ, като отиваме на планината? Първата ни работа е да се преоблѣчемъ, понеже сме изпотени. Като хвърлямъ потната риза, тя веднага замръзва. Слънцето грѣе, но е студено. Питатъ ме, защо ходя често на Витоша. Ходя да се изпотявамъ, да изхвърлямъ нечистата поть, за да държа отворени седемтѣ милиона пори въ организъма си. Чрезъ тѣхъ приемаме Божието благословение. Затворятъ ли се тия седемь милиона прозорци, нищо не може да приемемъ. Нѣкои казватъ, да вземемъ автомобилъ, но азъ разчитамъ само на моя мотоциклетъ, съ две колела. Той ми е даденъ отъ Бога и съ него си служа. Ако има автомобилъ, това е случайно нѣщо. Всѣки си има по единъ мотоциклетъ само за себе си. Никаква мома не може да качи на него. Да разчиташъ на случайни нѣща, това е човѣшка работа. Ще разчиташъ на Божественото. Да давашъ отъ благата си само на едного, това е човѣшка работа. Въ свѣта има два милиарда хора. Къмъ всички трѣбва да бѫда еднакъвъ. Каквото отношение имамъ къмъ себе си, такова отношение трѣбва да имамъ къмъ всички. Подъ „себе си“ разбирамъ Бога, Който живѣе въ мене. Най-голѣмото благо, което имамъ, се дължи на Него. Съ всички искамъ да постѫпвамъ така, както Богъ постѫпва. Какъвто е Богъ въ мене, такъвъ е и въ другитѣ хора. Той е навсѣкѫде единъ и сѫщъ. Навсѣкѫде виждамъ Божието съвършенство. Отношението на човѣшката душа къмъ Бога се опредѣля по вѫтрешенъ пѫть. Никой не може да научи това отвънъ. Ако рече нѣкой да те учи, какъ да любишъ, нищо нѣма да научишъ. Любовьта сама учи хората. Казано е въ Писанието: „Духътъ ще ни научи на всичко“. Това, което научишъ отъ Бога, е най-великата наука, най-великото знание. Това, което научишъ отъ любовьта, то остава за цѣлата вѣчность. То никога не се разваля, не се губи. Единственото нѣщо, което не се разваля, е това, което излиза отъ Бога. Той е изворъ, Който никога не се размѫтва. По брѣговетѣ на тоя изворъ нѣма никаква каль, никакви утайки, никакви нечистотии. Дъното на тоя изворъ не се вижда. То е дълбоко и покрито съ чистъ, кристаленъ пѣсъкъ. Водата му е чиста и освежителна. Който пие отъ тая вода, той придобива животъ въ себе си.

Изправяйте отношенията си къмъ Бога, безъ да се самоосѫждате. Радвайте се на оная благость и доброто, които Богъ проявява чрезъ хората. Радвайте се на всѣки човѣкъ, като на запалена свѣщь — проява па слънцето. Колкото по-силенъ е токътъ на инсталацията, толкова по-силно свѣти свѣщьта. Пазете инсалацията си, никой да не се докосне до нея. Никой нѣма право да бута Божествената инсталация. Опасно е, ако се развали тая инсталация. Дойдемъ ли до човѣшкото сърдце, само Богъ може да го поправя. Вложѝ сърдцето си въ рѫцетѣ на Бога и не се страхувай. Оставишъ ли сърдцето си въ рѫцетѣ на човѣка, знай, че той не може да го поправи. Сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ прерогативи на Бога. Само Той има право да се докосва до тѣхъ. Всѣко живо сѫщество се нуждае отъ Бога. Отдалечишъ ли се отъ Бога, ще замръзнешъ; приближишъ ли се при Него, ще се стоплишъ. Докато обичашъ Бога, ще живѣешъ въ изобилие; щомъ престанешъ да Го обичашъ, изобилието се прекратява.

Въ една мѣстность имало двама градинари. Плодоветѣ на единия градинарь били доброкачествени, а на другия — лоши. Единъ човѣкъ се разсърдилъ на добрия градинарь и казалъ: Не искамъ да ямъ отъ твоитѣ плодове. — Щомъ не искашъ отъ добритѣ плодове, ще ядешъ отъ лошитѣ. Никой не може да се сравни съ добрия градинарь. Никой не може да даде това, което Богъ дава. Никой не може да направи това, което Богъ прави. Павелъ казва: „Нито на ума, нито на сърдцето на човѣка е дохождало това, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ.“

Да дойдемъ до положителното учение. Да изучаваме свѣтлината въ нашия умъ, топлината въ нашето сърдце, силата въ нашата душа и добродетелитѣ, скрити въ нашия духъ. Да изучаваме и методитѣ за прилагане на свѣтлината, топлината, силата и добродетелитѣ. Прилагайте добродетелитѣ въ живота си. Ценете малкитѣ нѣща и радвайте се на тѣхъ. Видишъ една малка пеперуда, обърни се къмъ Господа съ думитѣ: Господи, благослови я! Видишъ едно дърво, помоли се и за него, Богъ да го благослови. Видишъ единъ изворъ, пожелай и той да се благослови. Срещнешъ едно малко дете, пожелай и то да се благослови. Най-после, помоли се, Богъ да благослови и тебе. Бѫди доволенъ и благодаренъ за всичко, както пеперудката е доволна.

„Блажени нищитѣ духом“ . Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ пеперудитѣ. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ изворитѣ. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ плоднитѣ дървета. Блажени нищитѣ духомъ, които се учать отъ скѫпоценнитѣ камъни. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ златото. — Кое е главното свойство на златото? - Не се окислява. То е устойчиво. При това, за него е безразлично, въ кой джобъ ще влѣзе: въ джоба на бедния, или въ джоба на богатия; въ кесията на простия, или на учения. Златото се радва на онова, което съдържа въ себе си. И ние трѣбва да се радваме на благата, които сѫ вложени въ насъ, както и на благата, вложени въ нашитѣ ближни. Вие още не сте съзнали, колко много блага ви е далъ Богь. Затова, именно, хората лесно се заблуждаватъ.

Често ме питатъ, какъ трѣбва да се говори на хората. Ще говоришъ естествено. Ще имъ говоришъ, както свѣтлината имъ говори, както въздухътъ имъ говори, както водата имъ говори и както хлѣбътъ имъ говори. Нѣкога, като не си доволенъ отъ обувкитѣ си, събувашъ ги и оставашъ по чорапи. Ако те питатъ, защо ходишъ по чорапи, не казвай, че обувкитѣ ти сѫ лоши, но кажи, че краката ти сѫ уморени, искашъ да си починатъ. Казвашъ, че не можешъ да ходишъ босъ. Не можешъ, защото имашъ обувки. Какво ще правишъ, ако нѣмашъ обувки? Ще ходишъ босъ. Единственитѣ добри обувки сѫ човѣшкитѣ крака — добродетелитѣ на човѣка; единственитѣ добри рѫкавици сѫ човѣшкитѣ рѫце — справедливостта на човѣка; единствениятъ хубавъ погледъ е погледътъ на свѣтлината, която излиза отъ човѣшкитѣ очи; единствената хубава речь е топлината, която излиза отъ човѣшката уста; единствениятъ хармониченъ тонъ е тоя, който се възприема отъ човѣшкото ухо.

Като правѣхъ своитѣ научни изследвания изъ България, срещнахъ една стара, 85 годишна жена, която ми каза: Синко, моята работа е свършена вече. Едно време, като млада, друго бѣше. Рече тия думи и се усмихна. — Азъ зная изкуството да подмладявамъ. Мога да те подмладя, да станешъ 19 годишна мома. Какъ би постѫпвала съ момцитѣ? Тя изведнъжъ се изправи, погледна ме и каза: Може ли да бѫде това? — Може. Казвамъ: Отсега нататъкъ вие трѣбва да изправяте погрѣшкитѣ на своитѣ младини. Нито бабата се отнасяла добре съ младитѣ момци, нито тѣ се отнасяли добре съ нея. Какво представя любовьта на младитѣ? Тѣхната любовь е мѫчение, не е истинска любовь. Сега иде новиятъ животъ. Сега иде оная любовь, споредъ която е приятно да срещнешъ човѣка. — Защо? — Знаешъ, какъ да ностѫпвашъ. Каквото правишъ, става съ разположение и любовь, а не съ насилие.

 Едно правило: Никога не стой задъ коня. Той нѣма довѣрие въ никого. Усѣти ли, че нѣкой стои задъ него, веднага започва да рита, Ако трѣбва да застанешъ задъ коня, запази известно разстояние, да не те докосне. Коньтъ е щедъръ, но въ ритането. Не всѣки оценява тая щедрость. Въ едно богато семейство, което имало четири дъщери, дохождалъ единъ младъ офицеръ. Тѣ го посрѣщаля внимателно, гощавали го добре. При всѣко посещение, тѣ правѣли баници, да го задоволять. Той произхождалъ отъ добро, но крайно пестеливо семейство. Младиятъ момъкъ се оженилъ за една отъ дъщеритѣ. Единъ день я срещнахъ и я попитахъ, доволна ли е отъ живота си. Тя веднага се оплака, че мѫжътъ ѝ билъ много стиснатъ. Единъ подаръкъ, едно внимание не е показалъ къмъ нея досега. Каквото поискамъ, все отлага. Значи, не прилича на оня момъкъ, когото гощавахте щедро съ баници. Ти трѣбваше да знаешъ това още отначало. Той идѣше въ вашия домъ като на гостилница. Ако имаше приятелско отношение къмъ васъ, трѣбваше да донесе нѣщо отъ себе си. Брашното, маслото, сиренето трѣбваше да бѫдатъ отъ него, а трудъть оть васъ. Ще кажете, че новото учение изисква отъ човѣка щедрость. И дветѣ страни трѣбва да бѫдатъ щедри, а не само едната.

Живота, който сме развалили, сами трѣбва да го изправимъ. Всичко трѣбва да се изпере и очисти. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ни трѣбва да се изчистятъ, да заживѣемъ, както Богъ изисква. Богъ казва едно, вие правите друго. Какъ ще се оправи свѣтътъ? Може ли обществената безопасность да оправи нѣщата? Тамъ могатъ да те простратъ на земята, да ти ударять 25 тояги, но пакъ нѣма да те оправятъ. Само любовьта може да оправи човѣка. Тя внася свѣтлина въ него; той вижда погрѣшкитѣ си и се изправя, Не е достатъчно само да бѫдешъ любезенъ и внимателенъ къмъ едного. Да бѫдешъ майка, това не значи, да бѫдешъ добра само къмъ своитѣ деца, но и къмъ другитѣ. Здравето на нейнитѣ деца е въ зависимость отъ разположението ѝ къмъ чуждитѣ деца.

 Здравето на единъ домъ зависи отъ достѫпа на чистия въздухъ въ него. Колкото по-голѣми сѫ прозорцитѣ и по-често се отварятъ, толкова по-здрави сѫ хората въ тоя домъ. Ако прозорцитѣ сѫ малки и не се отварятъ често, въздухътъ въ кѫщата е разваленъ, нечистъ, и хората боледуватъ. Всички искатъ да бѫдатъ здрави, да живѣятъ добре, но не могатъ да изпълнятъ желанието си. Нѣкога човѣкъ прави погрѣшки несъзнателно. Вижда, че нѣкой грѣши, и той му прави строга бележка. После съжалява, че е постѫпилъ строго. Строгостьта е методъ, но ако се употрѣби на мѣсто. Не се ли употрѣби на мѣсто, енергията се е изразходвала напраздно. Методитѣ на природата сѫ крайно економични. Природата е щедра, тя дава изобилно, но не разточително. Срѣщашъ единъ човѣкъ, спирашъ го на пѫтя и му казвашъ грубо: Мини оттукъ, пѫтьтъ е каленъ, ще се окаляшъ. Понеже му казвашъ грубо, той не те слуша, върви въ пѫтя си. Защо не кажешъ на човѣка меко, внимателно? Грубиятъ тонъ изразходва повече енергия. Кажи меко, спокойно на човѣка: Мини отдѣсно; пѫтьтъ, по който вървишъ, е каленъ. Всѣки човѣкъ има желание да помогне на ближния си, но не знае, какъ да направи това.

 Когато слънцето грѣе, не стойте вкѫщи на затворено. Изложете гърба си на слънце, да използувате слънчевитѣ лѫчи. Когато плодоветѣ узрѣятъ, не чакайте да ви донесатъ наготово; идете при дърветата, тамъ да ги видите, и сами да си откѫснете. Не очаквайте други да ви готвятъ. Ако нѣма кой да ви наготви, гответе си сами. Кой е по-добъръ готвачъ: жената, или мѫжътъ? Днесъ жената готви, но е недоволна, дотегнало ѝ. Тя готви при трудни условия: масло нѣма, олио нѣма. Ако се намѣри отнѣкѫде, трѣбва да се плати скѫпо, по 300—350 лв. килограма. Хубавитѣ работи струватъ скѫпо.

Професоръ по музика предалъ единъ урокъ на единъ американецъ, за което взелъ голѣмо възнаграждение. Следъ това той запиталъ ученика: Искашъ ли да взимашъ още уроци? — Достатъчно ми е единъ. Уроцитѣ на виднитѣ професори сѫ скѫпи. И уроцитѣ на доброто сѫ скѫпи. Ако си способенъ, ще вземешъ само единъ урокъ и ще платишъ, колкото ти искатъ. Ако платишъ за два урока, това показва, че не си способенъ.

 Питате: Какво е нуждно на човѣка? – Само единъ урокъ отъ любовьта. Вземе ли два урока, той ще фалира. Кой може да плаща на урокъ по десеть хиляди долара? Скѫпи сѫ уроцитѣ на любовьта ! Тя внася свѣтлина въ човешкия умъ. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ тъмнина. Тѣ трѣбва да отворятъ прозорцитѣ си и да се научатъ да гледатъ, да познаватъ пѫтя, по който вървятъ.

Когато дойдохъ за пръвъ пѫть въ София, единъ приятель обеща да ме заведе на Черния връхъ. — Знаешъ ли пѫтя за тамъ? — Зная го добре, ходилъ съмъ четири-петь пѫти. Единъ день тръгнахме за Черния връхъ. Той върви напредъ, азъ следъ него. Вървѣхме три-четири часа изъ планината, но никакъвъ връхъ не се виждаше. Питамъ приятеля си: Защо не се вижда още върхътъ? — Ще се види скоро. Вървѣхме още малко, и той започна да се оглежда. После каза: Объркалъ съмъ пѫтя. Казвамъ му: Виждашъ ли тоя знакъ на небето? Той е надъ Черния връхъ, сочи къмъ северо-западъ. Приятельтъ ми видѣ знака, но не повѣрва, че по него можемъ да се ориентираме.

Казахъ му да следваме тоя знакъ, и той се съгласи. Тръгнахме по тая посока и скоро видѣхме върха. Тогава той казва: Чудно, какъ се заблудихъ! Той се заблудилъ, но отгоре не се заблуждаватъ. И човѣкъ, когато тръгва въ правия пѫть, къмъ Бога, може да обърка пѫтя и да се заблуди. — Какво трѣбва да прави? — Да погледне нагоре, да види знака на небето, който що го ориентира. Погледни нагоре, ще видишъ знака, който сочи правия пѫть.

Единъ вашъ братъ тръгва въ града да свърши нѣкаква работа. Поглеждамъ къмъ небето, виждамъ две успоредни линии, а между тѣхъ едно малко облаче. Казвамъ му: Ще имашъ едно малко препятствие въ работата си. — Не ми се вѣрва. Какво отношение има облачето къмъ моята работа?  – Ще видишъ, самъ ще се убедишъ. Той отиде въ града и вечерьта се върна. Казва: Работата се свърши, но съ едно препятствие. Както каза, така стана. Разумниятъ свѣтъ показва на човѣка, какво ще му се случи. Ако е уменъ, ще се ползува отъ това, което му се дава.

Единъ день пѫтувахъ отъ Казанлъкъ за Карлово, дето искахъ да спра за нѣколко часа, да държа една сказка. Времето бѣше хубаво, небето ясно, нито едно облаче по него. По едно време на небето се яви единъ тъменъ черенъ облакъ. Въ сѫщото време видѣхъ на небето две успоредни линии. Разбрахъ, че трѣбва да замина направо за София, да не се отбивамъ въ Карлово. Защо не трѣбваше да се отбивамъ въ Карлово? Оказа се, сѫщата вечерь салонътъ въ Карлово билъ заетъ отъ военнитѣ, които презъ деня го поправяли. По невнимание на слугитѣ, както горѣла печката въ салона, паднали кюнцитѣ, и часть отъ дюшемето изгорѣло. Понеже не разполагахъ съ другъ день за сказката, вьрнахъ се направо въ София. Ще кажете, че не можахъ да държа сказката си. Какво отъ това? На много мѣста съмъ държалъ сказки, а въ Карлово не можахъ — нищо не загубихъ. Мислите ли, че ако държите една сказка, ще оправите обърканитѣ работи на хората?

Радвайте се на това, което Богъ ви дава. Радвайте се на доброто въ себе си. Служете на доброто, и не се смущавайте отъ нищо. Все ще се случи поне единъ пѫть въ живота ви, военнитѣ да наематъ салона, въ който се държатъ сказки. Добре, че тѣ сѫ го наели, защото иматъ възможность да го поправятъ. Ако днесъ не можете да свършите една работа, ще я свършите на другия день. Радвайте се, че имате възможность да я свършите. Ако тоя животъ не можете да свършите работата си, другия животъ ще я свършите. Вториятъ день е по кѫсъ отъ първия — отъ човѣка зависи, какъ ще го използува.

Често хората се дѣлятъ на стари и млади. Това е все едно, да отдѣлятъ дѣсната рѫка отъ лѣвата и дѣсния кракъ отъ лѣвия. Дѣсниятъ кракъ и дѣсната рѫка иматъ отношение къмъ ума, а лѣвиятъ кракъ и лѣвата рѫка — къмъ сърдцето. Какъ ще отдѣлишъ ума отъ сърдцето? Значи, дѣсниятъ и лѣвиятъ кракъ, както дѣсната и лѣвата рѫка, ще застанатъ успоредно и ще започнатъ заедно да работятъ. Дѣсното око има отношение къмъ ума, а лѣвото — къмъ сърдцето, но дветѣ заедно изразяватъ душата и духа на човѣка. Дѣсната рѫка дава свѣтлина, а лѣвата — топлина. Лѣвиятъ кракъ създава плодоветѣ, а дѣсниятъ ги раздава.

Както двата крака, дветѣ очи, дветѣ рѫце вършатъ заедно една работа, така млади и стари трѣбва да работятъ заедно, да вървятъ напредъ. Ако срещнете единъ старъ цигуларь, не го критикувайте, но дайте му импулсъ да свири. Доведете една млада мома предъ него, да го вдъхновява. Той ще поглежда къмъ нея и ще свири. Младиятъ дава импулсъ, а стариятъ използува живота. Стариятъ никога не може да даде импулсъ, а младиятъ никога не може да използува живота. Ето защо, стари и млади трѣбва да се събератъ заедно; младитѣ да даватъ импулсъ, старитѣ да използуватъ живота. Ако нѣмашъ потикъ, извикай единъ младъ човѣкъ да те импулсира. Ако имашъ импулсъ и не знаешъ, какъ да го използувашъ, извикай единъ старъ човѣкъ да го импулсирашъ. Младата мома, пълна съ импулсъ, е недоволна, че не дойде нѣкой младъ човѣкъ да ѝ свири. Тя нѣма ухо, не може той да ѝ свири. Музикантътъ свири само на оня, който има ухо и може да слуша и да възприема.

Такъвъ е законътъ. Ако си добъръ, доброто е за тебе; ако си уменъ, разумностьта е за тебе; ако си истинолюбивъ, истината е за тебе; ако си любещъ, животътъ е за тебе; ако обичашъ мѫдростьта, знанието е за тебе.

„Блажени нищитѣ духомъ.“ — Защо сѫ блажени? — Защото е тѣхно Царството небесно. Сега и на васъ казвамъ: Всички сте добри, но не сте проявили доброто. Вие държите доброто въ хамбара си, чакате благоприятни времена да го проявите. И това не е лошо, но по-добре е да извадите и най-малкитѣ сѣменца отъ хамбара си и да ги посѣете на нивата. Може да ги посадите на видно мѣсто, а може и на нѣкое незабелязано мѣсто — важно е да ги посадите, да имъ дадете животъ. Ако сега не проявите вашето добро, кога ще го проявите? Ако сега не помогнешъ на ранения на бойното поле, кога ще му помогнешъ? Трѣбва ли да чака той съ часове и дни, за да му се помогне? Всѣки има нужда отъ нѣщо въ дадения моментъ. Дайте ходъ на Божественото въ себе си, то да се прояви. То е девата въ човѣка, а външниятъ човѣкъ е слугата или слугинята ѝ. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ, кажи му: Твоятъ господарь е много добъръ, поздрави го. Ако срещнешъ жена, кажи ѝ: Твоята господарка е много добра, поздрави я. Вие сте обезценили Божественото въ себе си, поради което обезсмисляте живота си и преждевременно остарявате. Човѣшкото остарява, а Божественото — никога. И въ младия, и въ стария, Божественото е всѣкога младо. Човѣшкиятъ свѣтъ започва съ младостьта, а свършва съ старостьта. Божествениятъ свѣтъ започва съ младостьта и върви къмъ вѣчно подмладяване. Подмладяването е Божественъ импулсъ, който води къмъ усъвършенствуване. Казано е: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Бѫдете добри, както е добъръ Отецъ вашъ небесни. Бѫдете любещи, както е любещъ Отецъ вашъ небесни. Услужвайте на хората, както Богъ услужва. Това е най-хубавото, което човѣкъ може да направи. Турете надписъ на своята градина: Тукъ има хубави плодове. Който мине, може да спре, да си почине и да си откѫсне единъ плодъ.

Защо Богъ ни даде очитѣ? — Да виждаме добре. — Защо ни даде ушитѣ? — Да слушаме добре. — Защо ни даде устата? — Да говоримъ добре. — Защо ни даде носа? — Да възприемаме уханието на цвѣтята. — Защо ни даде рѫцетѣ? — Да вършимъ хубави работи. — Защо ни даде краката? — Да ходимъ въ пѫтя на доброто. Хиляди блага ви е далъ Богъ, а вие седите на едно мѣсто като инвалиди и очаквате да дойдатъ съ носилки да ви мѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Желая да  ви видя въ хубави градини, при благата, които Богъ е далъ: при чиститѣ извори и полянки, при високитѣ върхове. Да ви видя сами да се качвате по плннинитѣ, не съ носилки и автомобили. При това, всѣки самъ да си услужва. Това, което хората правятъ, и ти можешъ да го направишъ. Всѣки да си опита силитѣ, какво може да направи. Малко работи, но каквото направишъ, да бѫде хубаво. Цигуларьтъ да свири хубаво. Шивачътъ да шие добре; обущарьтъ да прави хубави обувки; бакалинътъ да продава добра стока. Всѣки въ занаята си да бѫде добъръ майсторъ. Затова Богъ ни далъ умъ и сърдце, да изразяваме чрезъ тѣхъ най-хубави нѣща. Умътъ и сърдцето представятъ голѣмо богатство, съ което Богъ е надарилъ човѣка. Голѣмо съкровище се крие въ тѣхъ.

Сега всички хора се молятъ за миръ на земята. Ние не сме за този миръ. Той не е действителенъ. Сънувате вечерь, че ви гонятъ мечки, вълци. Като се събудите сутриньта, успокоявате се, нищо нѣма. Това, което ви е плашело на сънь, е заблуждение — не е реално. Хората страдатъ отъ нереални нѣща.

Единъ царь миналъ покрай единъ беденъ човѣкъ, който седѣлъ на улицата и свирѣлъ на цигулка. Като разбралъ, какво е положението му, царьтъ го съжалилъ и казалъ на единъ отъ министритѣ си да се погрижи за него, да му дадатъ нѣкаква сума, да се помогне на дечицата му. Бедниятъ човѣкъ взелъ паритѣ и започналъ нѣкаква търговия. Въ скоро време той забогатѣлъ. Царьтъ се заинтересувалъ отъ положението на тоя човѣкъ и пожелалъ да го види. Отишълъ въ дома му и го намѣрилъ на легло. Запиталъ го отъ какво е боленъ и колко време лежи. — Три месеца вече, откакъ съмъ на легло. Като вдигахъ топоветѣ въ магазина, единъ топъ памукъ падна върху рамото ми и заболѣхъ. Царьтъ се замислилъ за положението на търговеца, който добавилъ: И азъ се чудя, какво ми стана. Едно време и камъкъ да паднѣше върху гърба ми, нищо не ми ставаше, а сега единъ топъ памукъ ме тури на легло.

Казано е въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ и нѣма вече да ги помена“. Направете и вие сѫщото. Вземете оня тевтеръ, въ който сте писали, какво има да взимате, и заличете всичко. Турете кръстъ на стария животъ и го изгорете. Следъ това вземете новъ тевтеръ и пишете всѣки день: Днесъ слънцето изгрѣ много хубаво. Днесъ азъ, жена ми и децата ми се нахранихме отлично — весели и разположени сме. Слава Богу, днесъ ни дойде най-голѣмото благословение. Досега Богъ ни е благославялъ, отсега нататъкъ ние ще Го благославяме. Ще служимъ на Господа съ нашия умъ, съ нашето сърдце, съ нашата душа и съ нашия духъ, както Той иска. Ще служимъ на Господа съ всичко, което Той ни е далъ. Казано е: „Когато ме потърсите съ любовь, съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичкия си духъ, ще ме намѣрите.“ Когато ме търсите съ знанието на ума, на сърдцето, на душата и на духа, ще ме намѣрите. Когато ме потърсите съ свободата на ума, на сърдцето, на душата и на духа, ще ме намѣрите.“

Да потърсимъ Господа съ любовьта, съ мѫдростьта, съ истината, и да бѫдемъ всички свободни.

*

10. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 19 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.—Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...