Jump to content

1943_12_26 Божията воля


Ани

Recommended Posts

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Божията воля

Ще прочета 1. Псаломъ.

Малко хора търсятъ причината на неразположението си. Нѣкой мисли, че е неразположенъ, защото нѣма пари. Другъ мисли, че е неразположенъ, защото нѣма кѫща. Въ сѫщность, това не сѫ сѫществени причини за неразположението. Една отъ причинитѣ, която спъва хората, произтича отъ факта, че тѣ не приематъ достатъчно свѣтлина; не приематъ достатъчно въздухъ — дихание Божие; не знаятъ, какъ да пиятъ вода и какъ да ядатъ хлѣбъ. Свѣтлина, въздухъ, вода и хлѣбъ — ето сѫщественото, отъ което хората се нуждаятъ. Искашъ да се облѣчешъ хубаво, да имашъ нови обувки и шапки — това е мода, не е необходимость. Какво сѫ допринесли на човѣка обувкитѣ и дрехитѣ? Птицитѣ носятъ ли обувки? Млѣкопитаещитѣ обличатъ ли дрехи? Съ каквито обувки и дрехи дохождатъ, съ такива си отиватъ. Ще започнете да философствувате върху живота на птицитѣ и млѣкопитаещитѣ, но философията още не подразбира абсолютната истина.

Казвамъ: Който говори много, показва своитѣ слабости; който мълчи много, показва своето невежество или темерутство. Правило е: Не говори за нѣща, които не сѫ станали. Говори за онова, което е предсказано да стане. И, като стане, всички ще го видятъ. Вие не знаете, какво ще стане; не знаете, коя часть отъ София ще нападнатъ самолетитѣ. Нѣкой иска да знае, коя часть на града ще нападнатъ. Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировкитѣ, виждате, колко слабо сѫщество е човѣкътъ. Въ известни случаи той е послабъ отъ комара. Комарътъ е доста издръжливъ. Сѫщевременно, човѣкъ е страхливъ и неустойчивъ. Той е неустойчивъ и въ мислитѣ, и въ чувствата – въ любовьта си, въ взимането и даването. Затова е казано въ Писанието: „И разкая се Богъ, че направи човѣка.“

Често хората уповаватъ единъ на другъ, а после се разочароватъ. На четири нѣща може да уповава човѣкъ: на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Подъ „вода“ разбирамъ живота; подъ „хлѣбъ“ разбирамъ Духа Божи, за който е казано: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който слиза отъ небето.“ Мѫчно ще разберете, какво нѣщо е хлѣбътъ, както младата мома мѫчно разбира живота. Щомъ се яви въ нея желание да се жени, тя не иска вече да живѣе въ бащиния си домъ: майка ѝ, баща ѝ, братята и сестритѣ ѝ вече не сѫ ѝ мили, и тя ги напуща. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ женитбата. Оженишъ се, родишъ деца, които едно следъ друго умиратъ. И кокошката измѫти пиленца, на които отрѣзватъ главичкитѣ и ги изяждатъ. И тебе, човѣка, следъ 120 години най-много, ще те хванатъ, ще ти оголятъ коститѣ, ще ти взематъ, каквото си спечелилъ, и ще кажатъ: Хайде, иди сега да работишъ ! Ще дойдешъ отново на земята, но следъ време пакъ ще те обератъ, ще оставятъ само коститѣ ти и ще ти кажатъ пакъ да дойдешъ да работишъ. Ще печелишъ, ще те обиратъ — край нѣма тая история. Казвате : Да си наредимъ живота.Какъ ще го наредите? Момичето, като стане па 19 години, а момчето на 21, започватъ да мислятъ да се оженятъ, да си родятъ едно момченце или момиченце, и напущатъ родителитѣ си. Кѫде остава любовьта имъ къмъ тѣхъ? Въ първо време тѣ се обичатъ, не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ; ако родителитѣ имъ не позволяватъ да се оженятъ, животътъ имъ потъмнява. Като се оженятъ, животътъ имъ пакъ потъмнява и се питатъ, какво да правятъ сега. Ще ви кажа една истина: човѣкъ може да се ожени или за дявола, или за Бога. Засега повечето хора се женятъ за дявола. — Какъ го познаватъ? — Лесно се познава дяволътъ.

 Въ Ню-Йоркъ, единъ американецъ, милиардеръ, далъ обявление въ вестницитѣ, че търси касиеръ. Явили се около 20 младежи съ голѣми препорѫки. Той хвърлилъ погледъ къмъ тѣхъ и казалъ: Ще ви имамъ предъ видъ. Единъ день влѣзълъ въ кантората единъ младъ момъкъ, безъ никаква препорѫка, и, още при влизането си, видѣлъ на земята една книжка; навелъ се, вдигналъ я и внимателно я турилъ на масата. Следъ това се обърналъ почтително къмъ банкера и казалъ: Четохъ въ вестницитѣ, че търсите касиеръ за кантората си. Азъ съмъ готовъ да върша всѣкаква работа, но нѣмамъ препорѫка. Можете да опитате, дали ще ви задоволя. Банкерътъ отговорилъ: Ти носишъ най-добрата препорѫка въ себе си.

 Нѣкой религиозенъ казва: Азъ се моля по три пѫти на день. И ученикътъ казва: Азъ уча по три пѫти на день: сутринъ, на обѣдъ и вечерь. По три пѫти чета урока си. — Важно е, какво запомни. Нѣкой чете урока си по 20 пѫти, за да го запомни. Учене трѣбва! Ще четешъ урока си, докато го разберешъ и запомнишъ. Като го запомнишъ, да не го забравяшъ.

Много пророци и пророчици съмъ срѣщалъ въ България, все имъ казва по нѣщо Духътъ, но забравили, какво имъ е казано. Питамъ: какъвъ пророкъ, или какъвъ човѣкъ си, ако забравяшъ това, което Господъ ти казва? Ще кажешъ, че Богъ ти открилъ нѣщо, но си го забравилъ. Щомъ забравяшъ, твоята кесия е скѫсана. Лошо е, когато забравяшъ. Мома, която има двама кандидати, непремѣнно ще забрави единия. На два коня едновременно не можешъ да ездишъ. Кой човѣкъ може да си тури краката на два коня? Азъ имамъ две идеи въ ума си. — Това е невъзможно. Една идея трѣбва да има човѣкъ. Дветѣ идеи раждатъ злото.

Какво нѣщо е злото? Азъ не искамъ да опредѣлямъ злото. Само казвамъ, че методитѣ на доброто и на злото коренно се различаватъ. Дето и да те срещне злото, ще одере кожата ти, месото ти ще направи на пастърма, а най-после и коститѣ ти ще използува. То използува всичко до конецъ. Ако си овца, ще остриже вълната ти, ще я опреде и изтъче, ще изкара хубавъ платъ, който ще продаде скѫпо. Ако следъ това те срещне доброто и види одраната ти кожа, то знае вече, какъ да постѫпи. Каквото ти е взело злото, доброто ще ти го даде. Това, което връща взетитѣ блага на човѣка, е добро. Това, което взима всичкитѣ блага на човѣка, е зло. Доброто дава Божиитѣ блага, а злото ги отнема. Щомъ злото и доброто нѣматъ еднакви отношения къмъ Божиитѣ блага, тѣ представятъ сили отъ различенъ характеръ. Вземете една цигулка и наблюдавайте, какъ е направена. Обърнете особено внимание на метематичната линия въ срѣдата на цигулката. Ако всичкитѣ части на цигулката иматъ еднакво отношение къмъ тая линия, тя звучи хармонично. Звуковетѣ, тоноветѣ се събиратъ отъ дветѣ страни на цигулката. Ако това не става едновременно, въ тона на цигулката има нѣщо дисхармонично. Това зависи отъ майстора, който правилъ цигулката, а не отъ цигуларя. Тонътъ на цигулката зависи и отъ струнитѣ, отъ тѣхното качество и дебелина. Отъ значение за това е и нагласяването на струнитѣ.

Като говоря за тоноветѣ, правя аналогия: тонътъ „солъ“ представя човѣшкия духъ, „ре“ е човѣшката душа, „ла“ е човѣшкиятъ умъ, „ми“ — човѣшкото сърдце. Споредъ сегашния строежъ на човѣка, „солъ“ е основниятъ тонъ на живота. Тонътъ „солъ“ дава условия за разцъвтяване на нѣщата. Безъ тоя тонъ човѣкъ не може да цъвне. Безъ тоя тонъ човѣкъ не може и да напѫпи. Безъ тоя тонъ нищо не може да се посѣе. Безъ тоя тонъ нищо не може да израсте. Следователно, щомъ дойдете до духа, ще знаете, че безъ него нищо не може да цъвти. Следъ цъвтенето иде другиятъ процесъ — разнасянето на уханието изъ пространството. Насѣкомитѣ усѣщатъ това ухание и влизатъ въ цвѣта. Това прави душата. Тя възприема уханието, което иде отъ цвѣта на духа. Тя отправя насѣкомитѣ, малкитѣ сѫщества, къмъ уханието на красивитѣ подбуди и желания, като естествени цвѣтя. Тя имъ казва: Търсете уханието и нектара на естественитѣ цвѣтя, а не на нзкуственитѣ.

Свѣтътъ е пъленъ съ изкуствени цвѣтя. Нѣкой туря една Божествена мисъль въ заповедна форма и казва: Да се обичаме! Божествена е тази мисъль, но не е турена на мѣсто. Съ заповѣдь хората не могатъ да се обичатъ. Да се обичаме! — това е заповѣдь, законъ. Единственото нѣщо, което не се подчинява на закона, е любовьта. — Защо?— Защото тя сама е законъ. Ако любовьта би повѣрвала въ закона, тя щѣше да направи престѫ пление. Законътъ е подчиненъ на любовьта. Тя сама е законъ на себе си, нѣма нужда отъ други закони. Това, което тя прави, е законъ. Казвате: Да се обичаме! Помислете, каква форма трѣбва да дадете на тая мисъль „Да се“, ако буквата „с“ присъединимъ къмъ частицата „да“, получаваме нѣмската дума „das“ — това. Предметъ ли е любовьта? Като говоря зa любовьта, азъ не искамъ да произведа противоречие въ умоветѣ ви. И безъ това, вие сте пълни съ противоречия. Ако река да разбъркамъ вашитѣ противоречия, само каль ще направя. Ако искамъ да открия доброто въ васъ, първо ще се оцапамъ съ кальта ви. Вашето добро е покрито отгоре съ каль. Много трѣбва да се ровя въ кальта, докато дойда до доброто. Казвате: Трѣбва да дойдешъ до дъното. Азъ не се интересувамъ отъ дъното на кръчмарскитѣ бъчви.

Мнозина ме питатъ, ще се познаваме ли въ оня свѣтъ. Тия хора приличатъ на оня турчинъ, който ходилъ въ Багдатъ и, като се върналъ въ Дели Орманъ, разказвалъ на близкитѣ си, че въ Багдатъ прескачалъ трапове 20 м. широки. Единъ ходжа му казалъ: Ефенди, прескочи и тукъ такъвъ трапъ. — Не може, тукъ хавата не позволява. Невъзможно е да прескачашъ 20 м. широкъ трапъ. Можешъ да прескочишъ трапъ, но не 20 м. широкъ. Това е преувеличено. Източнитѣ народи обичатъ да преувеличаватъ нѣщата. Единъ турчинъ казалъ: Имаше около сто милиона посто милиона войници, събрани на едно мѣсто. Единъ българинъ му възразилъ: Това е невъзможно ! И орѣхи да сѫ, пакъ не могатъ да се събератъ толкова на едно мѣсто. Така не се говори. Добре е това, но често хората страдатъ отъ крайното преувеличаване на нѣщата.

Въ Варненско, единъ младъ момъкъ дошълъ да иска дъщерята на единъ богатъ чифликчия. Той казалъ на момата: Ако се оженишъ за мене, ще ти взема две слугини, ще ти купя хубаво кожухче съ лисича кожа — ще бѫдешъ като царица при мене. Тя повѣрвала на думитѣ му и се оженила за него. Мислите ли, че той изпълнилъ обещанието си? — Нито слугини ѝ взелъ, нито кожухче ѝ купилъ. Презъ цѣлия си животъ тя работила сама, никаква слугиня не ѝ помагала. Дветѣ слугини представятъ дветѣ рѫце. Тя работила съ рѫцетѣ си и на тѣхъ разчитала.

Следователно дойде ли нѣкой да ви обещава нѣщо, за да се ожени за васъ, отхвърлете тая женитба. Да се оженишъ, това значи, да дадешъ условия на една душа да се развива. Тя слиза отъ Бога, иде на земята, и ти трѣбва да я упѫтишъ. Ще ѝ кажешъ: Ела при мене. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. Обещаватъ ли ѝ много, ще я излъжатъ: ще вземать всичкитѣ ѝ пари, да ѝ направятъ кѫща, но ще ги изядатъ и изпиятъ. Въ края на краищата, тя ще остане и безъ пари, и безъ кѫща. И тукъ, единъ братъ излъга другъ. Купи му кѫщата и обеща да му направи хубавъ апартаментъ. Пари не му даде, апартаментъ и доднесъ не му направи и го остави на пѫтя, безъ пари и безъ кѫща. Азъ не вѣрвамъ въ човѣшки обещания. Вѣрвамъ само въ онова, което Богъ е написалъ. Какъ ще вѣрвашъ въ човѣшкитѣ заблуждения? Дошълъ нѣкой реформаторъ да оправя свѣта. Ще описватъ неговата външность. Това не ме интересува — самиятъ реформаторъ ме интересува. Той написалъ нѣкаква книга. Не ме интересува книгата му; животътъ му, неговата мисъль ме интересува. Не ме интересува неговото вино, налѣто въ бъчви; интересува ме неговото грозде.

Казва се: Да вѣрваме въ Бога! Какво представя вѣрата? Тя е пѫть, който води къмъ Божествената Любовь. Питате: ще се познаваме ли въ оня свѣтъ? Ще постигнемъ ли своитѣ желания? Ако не зачиташъ своя духъ, ако не зачиташъ своята душа, ако не зачиташъ своя умъ и ако не зачиташъ своето сърдце, нищо не можешъ да постигнешъ. Кое ще ви препорѫча въ невидимия свѣтъ? Само духътъ, душата, умътъ и сърдцето препорѫчватъ човѣка. Човѣкъ се препорѫчва чрезъ духа, душата, ума и сърдцето си. Като отидете въ другия свѣтъ, никой нѣма да ви сѫди за погрѣшкитѣ. Ако сте прилагали закона на насилието, следъ васъ ще тръгнатъ десетки кокошки, агнета и прасета, съ отрѣзани глави. Какъвто животъ сте минали на земята, това ще се представи въ картини. Давали сте обещания, които не сте изпълнили — и това ще бѫде написано. Какво ще правите предъ тая peалность? Какъ ще се оправдавате? Никой няма да ви сѫди, но делата ви ще вървятъ следъ васъ — тѣ ще ви сѫдятъ. Отъ всички се иска чистъ животъ. Освободете се отъ нечиститѣ нѣща въ живота си, както чистите лещата. Като заливате лещата съ вода и хвърляте водата, тя се освобождава отъ много примѣси и нечистотии. Оризътъ, обаче се чисти зрънце по зрънце. Не допущайте нито една фалшива мисъль въ ума си, нито едно фалшиво чувство въ сърдцето си, нито една неблагородна постѫпка въ душата си. Нищо нечисто не допущайте въ себе си.

Често цитиратъ стиха отъ Писанието: „Вълкътъ и агнето ще живѣятъ заедно.“ Може ли сега човѣкъ да живѣе заедно съ вълка? Ако е вълкъ, може, но ако е агне, по никой начинъ не може. Вълкъ, който не яде агне, не е вълкъ. Той се е преобразилъ и започналъ да пасе трева, както агнето. Тогава вълкътъ и агнето могатъ да живѣятъ заедно. Преди години, въ Варненско се яви една голѣма пророчица гадателка, която предсказваше на хората много нѣща. При нея идѣха и вълци, и агнета — отъ дветѣ категории хора. На всички предсказваше, на себе си не можа да предскаже. Една вечерь влѣзоха въ кѫщата ѝ крадци и я обраха. Тя бѣше събрала много пари; крадцитѣ задигнаха всичкитѣ ѝ пари.

Питамъ: Какъвъ гадатель е оня, който не може да оправи своя животъ? Азъ не вѣрвамъ въ пророци, които не могатъ да оправятъ своя животъ. Азъ не обичамъ ония пророци, които говорятъ лъжи. Всички сте пророци, но не знаете, кога ще бомбардиратъ София. — Ще бомбардиратъ ли София? — Може да я бомбардиратъ, може и да не я бомбардиратъ. Питатъ ме, защо ходя на планината. — Отивамъ при Господа. Той е на планината. Ако софиянци сѫ безъ Господа, зная, какво ще стане съ София. Каквото стана съ Содомъ и Гоморъ, това ще стане съ София. Господъ не е между грѣшнитѣ хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намѣрите на Витоша, на планината. Нѣкои не обичатъ да се качватъ по планинитѣ, мързи ги, не имъ се ходи. Други минаватъ за герои, затова ходятъ. Трети ходятъ отъ страхъ. Не е лесно всѣки день да извървявашъ по 18—20 клм. пѫть нагоре и надолу, да се качвашъ и слизашъ отъ планината. Оставаше ли Христосъ вечерь въ Ерусалимъ? Той отиваше на планината. Всѣка сутринь, като отивамъ на планината, срѣщамъ единъ младъ свещеникъ, който ме поздравлява любезно. Той слиза въ София и се чуди, какво правя на планината. Споредъ мене, София е праздна кесия. Тя ме интересува дотолкова, доколкото мога да туря нѣщо въ нея. — Трѣбва да почиваме. — Докато си въ почивка, ще седишъ вкѫщи. Щомъ се свърши почивката, ще излеѣзешъ, ще отидешъ въ духовния свѣтъ. — Какво ще стане съ София? — Да не изкушаваме Господа. Когато Господъ реши да погуби Coдомъ и Гоморъ, прати ангели при Аврама да му съобщатъ тая весть. Тогава Аврамъ запита : Господи, ако има сто души праведни, ще погубишъ ли тия градове? — Нѣма да ги погубя. — Ако има 80? — Нѣма да ги погубя. — Ако има 50? — Нѣма да ги погубя. — Ако има десеть души праведни? — Нѣма да ги погубя. Понеже нѣмаше десеть души праведни, Coдомъ и Гоморъ изгорѣха. Сега нѣкои питатъ, какво ще стане съ София. — Ако въ София има десеть души праведни, кожата ѝ ще остане здрава. Ако нѣма десеть души праведни, ще ѝ одератъ кожата. Лошото, което става въ България, е за непослушанието на българитѣ. Отъ 30 — 40 години говоря на българитѣ, но тѣ не сѫ готови да изпълнятъ Божията воля. Азъ имъ говоря, а тѣ хвърлятъ каль върху мене. Заблуждавалъ съмъ хората. Азъ не създадохъ свѣта. Следователно, всички трѣбва да се подчинявате на онова, което Богъ е вложилъ въ васъ — на Божественото. Вие се занимавате съ чуждитѣ работи, а своитѣ оставяте настрана. Значи, занимавате се съ мѫчнитѣ работи, а леснитѣ оставяте настрана. Питате се, кого обичамъ повече. Ако дойде нѣкой боленъ при мене, азъ го претеглямъ и намирамъ, че е доста тежъкъ. Ако олекне, обичамъ го; ако не олекне, не го обичамъ. Ти си богать, пакъ си тежъкъ. Ако олекнешъ, обичамъ те; ако не олекнешъ, не те обичамъ. Който иде при мене, трѣбва да е доста олекналъ. Азъ обичамъ тежкитѣ хора, когато започнатъ да олекватъ. Обичамъ и лекитѣ хора, когато започнатъ да натежаватъ. Кое дете носи майката на рѫцетѣ си? — Слабото, малкото дете. Коя майка носи на рѫцетѣ си 21 годишния си синъ или дъщеря?

Срѣщамъ единъ човѣкъ, който се нуждае отъ помощь. Мисля си, какъ да му помогна. Съ мене върви другъ и ми казва: Тоя човѣкъ не заслужава никаква помощь. — Защо не заслужава? — Защото той има предъ видъ другъ, на когото иска да помогне. Така не се говори. А той си мисли: Ако дамъ на единия, нѣма да остане за другия, или по-малко ще остане. Казвамъ му: Знай, че колкото дамъ на единия, толкова ще дамъ и на другия.

Помнете: Малкитѣ нѣща въ природата растатъ и ставатъ голѣми. Малкото зрънце става голѣмо. Отъ малката сѣмка става голѣма диня. Разчитай само на онова, което расте. Всѣка Божествена мисъль има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъль е въ духа, въ душата, въ ума, или въ сърдцето на човѣка, не е важно — тя всѣкога и навсѣкѫде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става голѣмо. Който не разбира Божественото, несъзнателно грѣши. Той взима човѣшкото вмѣсто Божественото както неопитниятъ взима фалшивата монета за чиста. Нѣкой забелязва, че сѫ му дали фалшива монета, но гледа да я прокара нѣкакъ. Погрѣшката му е съзнателна. — Какво трѣбва да направи? — Да отдѣли монетата настрана. Така ще изправите погрѣшката на другитѣ. Попаднете ли на фалшива монета, изгорете я, или я заровете въ земята, но не правете опитъ да я прокарате.

 Сега ви казахъ нѣщо отъ моя животъ, което не обичамъ. Не е въпросъ да кажа, че обичамъ човѣка. Важно е, да видя, какво мога да направя за него, да му помогна въ това, въ което той самъ не може да си помогне. Важно е да помогна на човѣка така, че да се прояви Божественото въ него. Азъ не мога да свърша всичкитѣ му работи, но мога да съдействувамъ, да се проявятъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ въ него. Всички трѣбва да си съдействуваме за проява на онова, което Богъ е вложилъ въ насъ. Всѣки трѣбва да помага на ближния си да се прояви Божественото въ него. Ще дойде день, когато благото на едного ще бѫде благо за всички. Всички нѣща ще станатъ общи, а сега сѫ частни. Докато сѫ на нивата, житнитѣ класове сѫ поотдѣлно. Когато земедѣлецътъ овършее нивата, всичкитѣ класове отиватъ на едно мѣсто. Нѣкога всичкитѣ блага ще бѫдатъ събрани въ общи, голѣми хамбари. Тогава Божиитѣ блага ще бѫдатъ общо достояние на всички хора. Докато е на нивата, всѣки стръкъ трѣбва да расте, да завърже и да даде добъръ плодъ. Ще страдашъ, че вѣтъръ те духалъ, че дъждъ или снѣгъ те валѣлъ. Това не трѣбва да те смущава. Отъ тебе се иска да си създадешъ хубаво зърно. Представи си, че се намирашъ предъ единъ чистъ, планински изворъ. Трѣбва ли да напѫтвашъ хората, какъ да пиятъ отъ неговата вода? Когато човѣкъ се намира предъ чистия изворъ, не му давай никакви съвети. Добриятъ и чистъ изворъ не причинява никакви пакости. При чистия изворъ ще пиешъ толкова вода, колкото трѣбва. Човѣкъ грѣши, само когато се намира при лошъ и нечистъ изворъ.

Какво трѣбва да правишъ, когато отивашъ при Бога, като при чистъ планински изворъ? Три нѣща може да направишъ: Да прославишъ името Божие. Да прославишъ Царството Божие и Неговата Правда. Да вършишъ съ любовь Божията воля.

Преди години ме срещна единъ свещеникъ отъ Варненско, уменъ, но доста сприхавъ човѣкъ. Той ме спрѣ и нервно запита: Защо разваляшъ тоя народъ? Азъ го оставихъ да се изкаже и спокойно го изслушахъ. Следъ това му отговорихъ: Ти мислишъ, че азъ пакостя на хората. Правъ си, ако не съмъ предалъ Божията Любовь на тоя народъ, ако не съмъ предалъ Божията Правда, ако не съмъ му посочилъ начинъ за изпълнението на Божията воля. Ако всичко това съмъ сторилъ, не си правъ. Като се срещнемъ втори пѫть, ще се разберемъ по-добре. Следъ петь-шесть месеца той иде при мене, навелъ си малко главата и ми говори по-мекичко. По-рано говорѣше строго, заповеднически, а сега омекналъ. Какво ли е станало съ него? Оказва се, че единъ день пѫтувалъ за Варна. Той носѣлъ нѣколко голѣми куфари. По пѫтя станало сблъскване на два влака. Сътресението било доста голѣмо. Куфаритѣ паднали върху главата му и го контузили силно.

Като ученици, вие трѣбва да се отличавате съ чистотата си, да бѫдете чисто злато. Отвънъ и да имате каль, това да не ви смущава. Съдържанието на вашия животъ по духъ, по душа, по умъ и по сърдце да бѫде чисто злато. Давайте отъ онова, което Богъ ви е далъ. Някой пѫть се сърдите единъ на другъ, не можете да се търпите. — Защо не се търпите? — Краката ви сѫ нечисти, трѣбва да се измиятъ. Ако измиешъ краката си и пакъ не те търпятъ, погрѣшката не е твоя. Ако измиешъ краката си, и нѣкой не може да те търпи, погрѣшката е въ него. Ако не измиешъ краката си, и той не може да те търпи, погрѣшката е въ тебе. Когато отивате въ нѣкой магазинъ да си купите нѣщо, не се пазарувайте. Колкото ви искатъ, толкова дайте. Ако ви искатъ дессть лева за едно яйце, дайте и благодарете, че сте го намѣрили. И 20 или 30 лева да ви искатъ, дайте и благодарете. Въ миналата война, когато германската марка падна много, германцитѣ плащаха за единъ обѣдъ милиони марки, даже единъ милиардъ. Толкова скѫпъ бѣше животътъ тотава, че германцитѣ не можеха да се справятъ, не можеха да оправятъ смѣткитѣ си. Какво представя днесъ десеть лева за едно яйце? Тогава едно яйце струваше милиони. Ще възразите, че стойностьта на лева или на марката е била различна отъ сегашната.

Казвамъ: Всички хора се различаватъ по нѣщо. Право е, и музикантитѣ, и пѣвцитѣ се различаватъ. Нѣкой казва, че може да свири и да пѣе. Може, но има разлика между него и опитнитѣ музиканти. Слушашъ нѣкой музикантъ да свири и на душата ти става тѫжно; продължавашъ да го слушашъ, тѫгата ти изчезва. Слушашъ другъ музикантъ, мисъльта ти се прояснява, свѣтло ти става въ съзнанието; слушашъ го още, тъмнина се явява въ съзнанието ти. Добъръ музикантъ е оня, който вдига болнитѣ отъ леглото. Тѣ оздравяватъ и започватъ да работятъ. Добриятъ музикантъ отваря сърдцата на скѫперниците. Тѣ отварятъ кесиитѣ си и започватъ да даватъ. Оня музикантъ, отъ свиренето на когото болнитѣ не ставатъ отъ леглата си и не оздравяватъ, богатитѣ не отварятъ кесиитѣ си и не даватъ, той не е добъръ, не свири хубаво. Питамъ: Колко души отъ вашето свирене станаха отъ леглата си, и колко богати развързаха кесиитѣ си?

Сегашнитѣ хора сами създаватъ нещастието си. Господъ те е пратилъ на земята да посадишъ една добра мисъль, но ти не я посаждашъ – мѫчишъ се. Трѣбва да прило жишъ едно желание, да се повдигнешъ, но не го прилагашъ — мѫчишъ се. Вложено е нѣщо въ душата ти, което трѣбва да реализирашъ, но го отлагашъ — пакъ се мѫчишъ. И следъ това се оплаквашъ, че работитѣ ти не вървятъ. Много естествено, не изпълнявашъ това, което трѣбва.

Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность: Случи се въ живота ми нѣщо, което ме доведе до голѣма нѣмотия — останахъ само съ единъ левъ въ джоба си. Вървя и пипамъ лева, на него разчитамъ. Мисля, си, какво да правя. Какъ да излѣза отъ това трудно положение? Пакъ пипна джоба си, да видя, стои ли левътъ. Седнахъ въ градината на една скамейка и обмислямъ положението си. Ето, задава се единъ просякъ, иде точно срещу мене. Много богаташи отмина той и право къмъ мене иде. Спрѣ се, погледна ме, иска помощь. Нѣщо отвѫтре ми казва: Дай лева на тоя просякъ. Не мислихъ много, бръкнахъ въ джоба, извадихъ лева и го дадохъ на просяка. Последниятъ ми левъ отиде! Нищо не ми остана. Започнахъ да мисля и си казвамъ: Голѣмъ нехранимайко съмъ. Има нѣщо лошо въ мене. Въ това време виждамъ единъ мой приятель, съ когото не бѣхме се срѣщали десеть години. Той дойде при мене, зарадва се и ми каза: Кѫде се губишъ? Откога те търся? Върви съ мене! Заведе ме у дома си, нагости ме добре и каза: Ако имашъ нужда отъ мене, азъ съмъ на твое разположение. Приятно ми е, че те видѣхъ следъ толкова дълга раздѣла.

Казвамъ: Когато извадите последния левъ отъ джоба си и нѣма на какво да уповавате, Господъ ще ви се изяви. Докато уповавате на последния левъ, вие спъвате Бога, и Той не може да дойде при васъ. Освободете се отъ всичко човѣшко, на което уповавате. Когато Богъ ти каже да дадешъ нѣщо отъ себе си, дай и не съжалявай. Нѣкой казва : Ще раздамъ всичко, което имамъ да спечеля доброто мнение на Господа. Това е изкушение. Не трѣбва да изкушаваме Господа. Ако нѣмамъ пари, а съмъ здравъ, ще отида да копая. Нѣма да се моля на Господа да ми прати пари, но ще отида да работя и ще си изкарамъ хлѣба. Младиятъ момъкъ казва: Отиде и последното, на което разчитахъ! Какво ще прави? — Ще работишъ!

Като четете Стария Заветъ, натъквате се на стиха: „Да се не кланяшъ на слънцето.“ Ако се кланяшъ на слънцето и не работишъ, грѣшишъ. Казано е още да не уповавашъ на хората. Това значи: не прави хората божества, за да не изпадашъ въ изкушение. Обаче, Богъ може да ти помогне чрезъ хората. Не мислете, че човѣшката любовь е като Божията. Споредъ мене, само една любовь сѫществува, но въ обикновения човѣкъ тя се проявява по единъ начинъ, а въ добрия и праведния — по другъ начинъ. Въ цѣлото Битие сѫществува една любовь. Дето влѣзе, любовьта смекчава и облагородява. Ако те обикне едно животно, то е готово на жертва и на услуга за тебе; ако те обикне една птичка, и тя е готова на услуги. Когато пророкъ Илия остана самъ въ пустинята, гарванъ му носѣше хлѣбъ. Обичаше го тоя гарванъ.

Единъ българинъ, въ миналата война, останалъ далечъ отъ своята часть, подъ неприятелскитѣ куршуми. Едва успѣлъ се скрие въ една пещера, дето прекаралъ три деня, лишенъ отъ парче хлѣбъ. Дошло му на ума да се обърне къмъ Бога, макаръ, че не вѣрвалъ въ Него. Той казалъ: Господи, покажи ми по нѣкакъвъ начинъ, че сѫществувашъ. Не се минало много време, една костена жаба се приближила до пещерата, оставила хлѣба, който носѣла въ устата си, и продължила своя пѫть. Една костена жаба го накарала да повѣрва въ Бога. Ако тя върши Божията воля, защо човѣкъ да не я върши?

Сега всички се страхуватъ да не падне отнѣкѫде нѣкоя бомба, да не ви бомбардиратъ. Когато изхвърляте бомби отъ устата си, не се страхувате. Една такава бомба може да скара 10—20 души. Да скарашъ нѣколко души само съ една дума, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Казвашъ за пѣкого: Не вѣрвай на тоя човѣкъ, той е голѣмъ лъжецъ. Това не е ли бомба? Не говори задъ гърба на човѣка. Ако искашъ да му кажешъ нѣщо, бѫди смѣлъ, кажи му го въ очитѣ. Първо се помоли на Господа да го просвѣти; после му кажи, каквото си намислилъ. Кажи му: Не искамъ да говоря лошо за тебе предъ другитѣ. Казвамъ ти направо, че това, което вършишъ, не е добро.

Казвамъ на всички: Блажени сте, ако познавате пѫтищата Господни. Днесъ всички хора сѫ поставени на изпитъ, сами да разбератъ, доколко познаватъ Господнитѣ пѫтища. Досега бомбардираха София нѣколко пѫти. Три пѫти бѣхъ въ града, единъ пѫть на Витоша и единъ пѫть вънъ отъ града. Ако българитѣ бѣха ме послушали, София нѣмаше да пострада. Не казвамъ, че мене трѣбва да слушатъ — Господа трѣбва да слушатъ, да приложатъ учението на Христа. Да оставимъ настрана това, което азъ говоря. Приложете това, което Христосъ е говорилъ. Ако българитѣ, англичанитѣ, руситѣ, германцитѣ, италианцитѣ бѣха приложили Христовото учение, нищо лошо нѣмаше да имъ се случи. Божието Слово, преди две хиляди години и сега, е едно и сѫщо. Въ всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно. Божественитѣ нѣща никога не губятъ цената си. Колкото ценни сѫ били едно време, толкова ценни сѫ и сега. Едно време Божественото е било пѫпка, сега е цвѣтъ, следъ време ще бѫде зрѣлъ плодъ. Не е въпросъ за грѣховетѣ на хората. Азъ говоря за живия Богъ — Богъ на любовьта. Зная, че Той е единствениятъ, Който обича грѣшницитѣ. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника“.

Сега, предь ужаса на бомбитѣ, всички хора сѫ готови да жертвуватъ. Страхътъ ги прави щедри. Човѣкъ трѣбва да бѫде еднакъвъ и въ лошитѣ, и въ добритѣ времена. Обещае ли нѣщо, трѣбва да го изпълни. Трѣбва ли да приличате на оня циганинъ, който извадилъ нѣколко косерчета отъ едно гнѣздо и, като се явила буря, уплашилъ се и обещалъ да си раздѣли косерчетата съ Бога. Съ това той искалъ да омилостиви Бога, да не го накаже. Като престанала бурята, той слѣзълъ отъ дървото и казалъ: Господи, защо ти сѫ косерчета? Жена нѣмашъ, циганчета нѣмашъ, нека всички косерчета останатъ за мене.

 Доброто, което сте обещали да направите, изпълнете го безъ отлагане. Всѣка добра мисъль и всѣко добро чувство, колкото и да сѫ малки, приложете ги. Така ще имате една опитность, която никой не може да ви даде. Пророцитѣ, като помагаха на хората, минаха презъ голѣми изпитания, но придобиха голѣми опитности. Никой не може да мине по пѫтя, презъ който пророцитѣ сѫ минали. Обикновениятъ човѣкъ грѣши и не забелязва, че е направилъ погрѣшки. Когато пророкътъ сгрѣши, той изпитва голѣмо страдание. Христосъ казва – „Ако кажа, че не познавамъ Господа, ще бѫда подобенъ на васъ. Азъ Го познавамъ и волята Му изпълнявамъ.“

Първата задача на човѣка е да изпълни Божията воля по любовь, а не по законъ. Много нѣща изпълняватъ хората, но по законъ. Кой човѣкъ не е правилъ милостиня? Кой не се е женилъ? Това не е Божествено. Младиятъ момъкъ се жени, защото намѣрилъ красива, богата и здрава мома, която ще му роди нѣколко здрави и красиви деца. Това е користолюбиe. Ако мѫжътъ не носи нищо вкѫщи, жената започва да се сърди, недоволна е. Изкуство е, при това положение, тя да не каже нито дума, да счита, че това е въ реда на нѣщата и да го приема като гостъ, да го изпраща като гостъ. Коя жена постѫпва така? Тя се чуди, какво да мисли за него и казва: Азъ съмъ разочарована отъ мѫжа си, повече нѣщо очаквахъ отъ него. Не очаквайте хората да правятъ по-гоѣмо добро отъ васъ. Бѫдете въ доброто първи, а въ злото — последни. Това е правило, което трѣбва да спазвате. Не обичайте вашитѣ идоли, вашитѣ фалшиви мисли и чувства. Откажете се отъ тѣхъ, както се отказвате отъ фалшивитѣ монети. Възлюбете духа си, душата си, ума си и сърдцето си. Любете Бога, Който се проявява въ вашия духъ, въ вашата душа, въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Изпълнявайте волята Му безъ никакво раздвояване въ себе си.

Бѫдете внимателни едни къмъ други, безъ да се стремите да угаждате на човѣшкото. Мнозина угаждатъ на хората и така изоставятъ работата си. Дойде нѣкой при тебе, нека да си поговорите, но ти трѣбва да отидешъ на нивата. Кажи на госта си: Хайде да отидемъ на нивата. Ще вървимъ и ще говоримъ. — Не може така, остани да си поприказваме. — Работата не чака. Другъ отива на Витоша; нѣкой го спира, иска да го върне назадъ, да му каже нѣщо. Кажи: Тръгналъ съмъ за Витоша и не мога да се върна. — Страхъ ли те е да се върнешъ? — Не ме е страхъ, но днесъ Господъ минава презъ Витоша, искамъ да Го види. Богъ минава само за моментъ, не се спира. Достатъчно е да Го зърна, да почувствувамъ Неговата благость и любовь — повече не ми трѣбва. Казватъ нѣкои, че Богъ праща бомбитѣ да възпитаватъ хората. Това е заблуждение. Оня, който убива и разрушава, не е Богъ. Оня, Който лѣкува, помага и повдига, е Богъ. Оня, който лъже и заблуждава, е единъ. Оня, Който всѣкога говори истината, е другъ. Единствеаиятъ, Който обича, е Богъ. Единствениять. Който дава животъ, знание и свобода, е Богъ. Дето минава Той, душата усѣща наслада и готовность за всѣкакви жертви. Следователно, угаждайте и на хората, но не се отказвайте отъ Божественото.

Единъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене. Взелъ го съ клюна си, качилъ се на едно дърво и, въ момента, когато се готвѣлъ да го изяде, подъ дървото минала една лисица. Тя погледнала къмъ пѣтела и казала: Пѣтльо, много си красивъ! Райска птица си. Какъвъ ли е гласътъ ти? Попѣй малко, да те чуя. Поласканъ отъ думитѣ ѝ, пѣтелътъ отворилъ устата си и изкукуригалъ. Сиренето паднало на земята. Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на пѣтела: Много хубаво пѣешъ. — Хубаво пѣя, но сиренето отиде въ твоята уста. Пѣтелътъ научилъ единъ урокъ. На другата година той пакъ намѣрилъ парче сирене. Качилъ се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видѣла, похвалила го за хубавия му гласъ, но той първо изялъ сиренето и после изкукуригалъ. Лисицата казала : Тая година не пѣешъ толкова хубаво, както миналата.

 Казвамъ: Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършимъ работата за Господа, тогава можемъ да седимъ, да пѣемъ и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля. Първо изпратете Божествената мисъль въ свѣта, между хората, а после кажете: Сега съмъ на ваше разположение. Каквото искате, ще направя.

Да изпълнимъ първо Божията воля, а после волята на хората.

*

11. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 26 декемврий, 5. ч. с. 1945 г. София.—-Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...