Jump to content

1944_01_09 Божествениятъ день


Ани

Recommended Posts

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Божествениятъ день

Ще прочета първа глава отъ Евангелието на Иоана. Иоанъ е евангелистъ на мекотата. Безъ мекота никакъвъ градежъ не може да стане. Само мекитѣ нѣща се поддаватъ на възпитание и самовъзпитание.

Изпѣйте пѣсеньта: „Имаше человѣкъ“.

Истинскиятъ животъ зависи отъ възприемането и предаването на онова, което човѣкъ е придобилъ и научилъ. За оня, който разбира, възприемането и предаването сѫ два важни процеса. Нѣкога даваме повече, нѣкога взимаме повече. Ако взимаме повече, забогатяваме ; ако даваме повече, обедняваме. Богатиятъ и бедниятъ се различаватъ въ следното ; богатиятъ има какво да яде, но не знае, какъ да яде; бедниятъ знае, какъ да яде, но нѣма какво да яде. Казватъ за нѣкого, че е беденъ. – Защо е беденъ? Нѣкой е ученъ. — Защо е ученъ? — Училъ се е човѣкътъ. Нѣкой е невежа. – Защо? —Не е училъ. Ще кажете, че на учения е дадено, затова е ученъ. Дадено му е, но даденото трѣбва да се храни. Да запаметявашъ нѣщата, това не показва, че си ученъ. Запаметяването не е наука. Не е важна дрехата, която стои закачена въ гардероба; важна е дрехата, която носишъ на гърба си. Каква полза имате отъ дрехитѣ, които стоятъ закачени? Показвашъ дрехитѣ на приятеля си и казвашъ: Мои сѫ тия дрехи, но нека стоятъ, да не се цапатъ. А вънъ е студено, ти треперишъ отъ студъ. Кое е по-добре: дрехитѣ да бѫдатъ нови, а ти да треперишъ, или да ги обличашъ и да се ползувашъ отъ тѣхната топлина.

Защо на нѣкого се дава повече, а на нѣкого по-малко? Има причини за това. Познава се, кой е приелъ повече, и кой е далъ повече. Оня, който взима повече, надтежава; който дава повече, олеква. Като претеглишъ човѣка, ще знаешъ съ колко е надтежалъ и съ колко е олекналъ. Има чувствителни везни — Божественитѣ, съ които се теглятъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Такива везни на земята не сѫществуватъ. Едни мисли сѫ леки, а други — тежки. Като се събератъ нѣколко тежки мисли въ главата, човѣкъ чувствува тежесть, тежи му нѣщо. Мислишъ, че си сиромахъ — това е тежка мисъль. Тя се трупа въ главата на човѣка, както Плюшкинъ събиралъ различни нѣща, да задоволи чувството на стяженолюбие въ себе си. Нѣкои сиромаси сѫ Плюшкиновци, събиратъ разни вещи, да се осигурятъ. Други нищо не събиратъ и постоянно се оплакватъ, че нѣматъ.

Сегашнитѣ хора носятъ въ ума, въ сърдцето и въ душата си много мисли, чувства и желания, нѣкои отъ тѣхъ съвсемъ ненуждни. Казвашъ; Тоя човѣкъ е здравъ, и азъ искамъ да бѫда като него. — Ти имашъ всички условия да бѫдешъ здравъ. Върви следъ тоя човѣкъ и вижъ, какъ живѣе, какъ се облича, какъ се храни, какво чете, какви мисли го интересуватъ. Ще научишъ нѣщо отъ него, но здравето му не можешъ да вземешъ. За да бѫдешъ здравъ, трѣбва да дойдешъ въ съгласие съ природата. Тя ще ти даде свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Много нѣща сѫ нуждни, за да бѫде човѣкъ здравъ. Какво е придобилъ цигуларьтъ, ако години наредъ свири пѣсеньта „Цвѣте мило, цвѣте красно?“ Цвѣтето е мило и красно, но той не е милъ и красенъ. Има много цигулари въ свѣта, но нѣкои спрѣли на едно мѣсто, като пѫпка, и не мърдатъ — все джуджета ще си останатъ. Гледамъ, на Изгрѣвъ, между високитѣ и дебели дървета, е израстналъ единъ орѣхъ. До едно време расълъ и, додето стигналъ, тамъ спрѣлъ — не може повече да расте. — Защо? — Голѣмитѣ дървета поглъщатъ всичкитѣ хранителни сокове, за него нищо не остава: нѣма достатъчно свѣтлина, въздухъ, вода и храна, нѣма и кой да го обича. Всичкитѣ го гледатъ недоволно, пѫдятъ го, и той нѣма какво да яде. Никой не се сѣща да го пренесе далечъ оттукъ, да не е между голѣмитѣ си братя.

Мнозина искатъ да иматъ голѣми братя. И това може, но джуджета ще останатъ. Ако имашъ голѣмъ братъ, требва да стоишъ най-малко на сто километра разстояние отъ него. Само така ще се ползувашъ отъ благата. Тая идея изглежда странна, но така е въ цѣлата природа. Богъ е предвидилъ всичко, затова е поставилъ слънчевитѣ системи на грамадно разстояние една отъ друга. Разстоянието между земята и слънцето е толкова голѣмо, че свободно могатъ да се поставятъ три хиляди системи, като слънчевата. Разстоянието отъ най-близката слънчева система до нашата е толкова голѣмо, че сѫ нуждни три години, докато дойде свѣтлината ѝ на земята. Знаете, съ каква бързина се движи свѣтлината — съ 300 хиляди километра въ секунда.

Питатъ: Защо слънчевитѣ системи сѫ на грамадно разстояние една отъ друга? Не могатъ ли да бѫдатъ наблизо? – Не може. Наблизо сѫ джуджетата, а надалечъ — слънчевитѣ системи. Ако си надалечъ, човѣкъ ще станешъ, ако си наблизо, нищо нѣма да стане отъ тебе. — Да бѫдемъ близо до Бога! — Близо до Бога е оня, който изпълнява Неговата воля; който ходи по съвета на Божия Духъ; който слави Божието име. Близостьта не е нѣщо материално. На физичния свѣтъ може да сте близо, но близостьта има отношение къмъ съзнанието. Казвашъ: Държа единъ човѣкъ въ ума си. Всѣки държи нѣкого въ ума си. Защо го държи? Има за какво. Четешъ една книга, въ която авторътъ писалъ нѣщо за любовьта. Ти държишъ тоя човѣкъ въ ума си, за да научишъ нѣщо за любовьта. Другъ писалъ за мѫдростьта — и него държишъ въ ума си. Трети писалъ за истината, за живота. Четешъ книгитѣ му и го държишъ въ ума си. Нѣкои писали за знанието, за свободата. Като четешъ книгитѣ имъ, ти ги държишъ въ ума си — ще научишъ нѣщо отъ тѣхъ.

Провидението иска отъ сегашнитѣ хора да се разтоварятъ. Всички сѫ натоварени съ нѣщо и пъшкатъ подъ своя товаръ. Нѣкой е натоваренъ съ голѣма сиромашия, а другъ — съ голѣмо богатство. Какво се иска отъ тебе? Да знаешъ, какъ да разтоваряшъ съзнанието си. — Кога се товари съзнанието? — Когато носишъ едновременно две идеи, две мисли или две желания. Искашъ да следвашъ, но не можешъ да се опредѣлишъ, кѫде да отидешъ — въ Германия, или въ Англия. При сегашнитѣ условия, дето и да отидешъ, нѣма да бѫдешъ спокоенъ. Ще се страхувашъ отъ бомби, щe четешъ въ вестницитѣ, колко хора сѫ убити, колко парахода потънали, кои войски напредватъ, кои оставатъ назадъ.

Като четете Писанието, спирате се върху евангелисть Иоанъ, върху апостолъ Петъръ и ги изучавате. Каква е разликата между двамата? Петъръ е голѣмъ националистъ, а Иоанъ — свободомислещъ — човѣкъ на любовьта. Оня, който обича повече народа си, а по-малко себе си, дава повече, взима по-малко. Оня, който обича повече себе си, а по-малко народа, взима повече, дава по-малко. Много естествено, народътъ е голѣмъ, има какво да се вземе отъ него. Единъ човѣкъ не прилича на единъ народъ; единъ народъ не прилича на единъ човѣкъ. Народътъ е голѣмо дърво, което ражда много плодове. Човѣкъ е малко дърво, едва посадено, което ще израсте въ бѫдеще и ще стане голѣмо.

Коя прежда е за предпочитане: дебелата, иди тънката? — Зависи отъ времето. Тънката прежда е лѣтото, дебелата — за зимата. Ако облѣчешъ зимно време тънка дреха, ще треперишъ. Ако облѣчешъ лѣтно време дебела дреха, ще се изпотишъ. Жена, която преде тънко, има предъ видъ лѣтото; която преде дебело, има предъ видъ зимата. Като знаете това, не критикувайте жената, която преде дебело; не хвалете оная, която преде тънко. И дветѣ сѫ на мѣстото си. Не казвайте за нѣкого, че е грубъ — дебело преде човѣкътъ. Той се готви за зимата. Когато дойде зимата, вие се нуждаете отъ дебела прежда. Не мислете, че дебелата прежда не струва нищо. Лѣтно време не струва, но зимно време нѣма по-добра отъ нея. И тънката прежда не е добра за зимата, но презъ лѣтото нѣма по-добра отъ нея. Който преде тънко, по-малко страда; който преде дебело, повече страда. Дойде нѣкой при мене, оплаква ми се, че животьтъ му е тежъкъ. — Дебело предешъ, за зимата се готвишъ. Лѣто е, никой не търси дебелата прежда, затова ти е тежко. Като дойде зимата, всички ще купуватъ дебела прежда. Тогава ще ти олекне.

Кога олеква на човѣка? Ако си скръбенъ, ти си тежъкъ. Намѣри човѣкъ по-скръбенъ отъ тебе, и ти ще забравишъ своята скръбъ — ще ти олекне. Ако си тѫженъ и намѣришъ веселъ човѣкъ, ще ти стане по-мѫчно. Защо ти е мѫчно? Защото си облѣкълъ тънка дреха презъ зимата. Трѣбва да смѣнишъ тънката дреха съ дебела. Ако си търговецъ и предешъ дебело, причината е външна. Казвашъ, че имашъ нѣкакъвъ идеалъ. Оставете настрана вашия идеалъ. На физичния свѣтъ всички нѣща сѫ материални. И като проповѣдвашъ, пакъ имашъ предъ видъ нѣщо материално: търсишъ клиенти, да продадешъ стоката си. Колкото повече клиенти има бакалинътъ, толкова по-известенъ става. Сѫщото се отнася и до професора. Колкото повече студенти има, толкова по-знаменить става. И цигуларьтъ е толкова по-знаменитъ, колкото повече хора го слушатъ.

Казано е: „Не прави връзка съ грѣшния“. Като изхождатъ отъ тоя стихъ, нѣкои се страхуватъ да се свързватъ съ хората, страхуватъ се отъ всичко, което означава нѣкаква връзка. Въ това отношение, религиознитѣ сѫ много страхливи. Нѣкой иска да носи пръстенъ, но се страхува. Въпрѣки това, никой не може да се ожени безъ пръстенъ. За да се ожени момата, пръстенъ трѣбва. За да се ожени момъкътъ, пакъ трѣбва пръстенъ. Той е емблема, както паспортътъ. Ако тръгнешъ отъ България за Америка, пръстенъ трѣбва. Паспортътъ е пръстенъ. Отъ значение е, колко трѣбва да платишъ за паспорта. Име евтини и скѫпи пръстени. Нѣкоя бедна мома иска да се жени, но нѣма петь пари. Тя търси богатъ момъкъ, да се влюби въ нея, да ѝ направи пръстенъ. Ако царскиятъ синъ се влюби въ тая мома, тя веднага се повдига предъ цѣлия народъ. Преди това никой не ѝ обръщалъ внимание, а сега всички ѝ се кланятъ. И обратното се случва. Нѣкой свѣтски човѣкъ е уважаванъ отъ всички. Щомъ стане набоженъ, близкитѣ му се отдалечаватъ отъ него, не го уважаватъ. — Защо не го уважаватъ? — Защото царскиятъ синъ не се е влюбилъ въ него, не се е сгодилъ още. Царскиятъ синъ минава край дома му, но още не се отпуща, не иска да му даде пръстенъ. Той го изпитва. Хората казватъ, че царскиятъ синъ го залъгва. Не разчитайте на царски синъ, който само ви посещава, безъ да ви даде пръстенъ. — Какво означава пръстенътъ? - Право, да напуснешъ дома си, да отидешъ отъ едно мѣсто на друго.

Мнозина гледатъ на пръстена като символъ на любовьта. Любовьта е първото условие, при което съзнанието може да върви напредъ. За да могатъ умътъ и сърдцето да се движатъ, да вървятъ напредъ, тѣ трѣбва да иматъ подбудителна причина. Тая причина е любовьта. Тя е единствената, която желае доброто на всички хора и ги подтиква напредъ. Види ли, че нѣкой се обезсърдчилъ, тя казва : Вземи цигулката и свири. Ти ще свиришъ, азъ ще те слушамъ. Любовьта говори на човѣка и отвѫтре, и отвънъ, и сѫщевременно го слуша.

Единъ виденъ проповѣдникъ въ Америка — Муди, разправя своята опитность, какъ достигналъ до това положение. Той билъ обущарь, но пожелалъ да стане проповѣдникъ. Посещавалъ различни черкви и събрания, съ желание и той да излѣзе на амвона да говори. Колкото пѫти се опитвалъ да говори, всѣкога го прекѫсвали. Той не се отчайвалъ, продължавалъ да посещава видни протовѣдници, да се поучава отъ тѣхъ. Единъ день отишълъ да слуша единъ знаменитъ проповѣдникъ, но преди това се наялъ добре съ шунка. Когато проповѣдникътъ говорѣлъ, той заспивалъ и нищо не могълъ да чуе. На излизане отъ събранието, той казалъ на единъ отъ приятелитѣ си: Когато отивашъ на проповѣдь, не викай едновременно и другъ да ти проповѣдва. Нищо не чухъ отъ днешната проповѣдь, защото слушахъ два проповѣдника: единъ отвънъ, и другъ — отвѫтре — шунката. Научихъ единъ добъръ урокъ. Вѫтрешниятъ бѣше голѣмъ критикъ; той ме приспа. Въ края на краищата, Муди станалъ виденъ проповѣдникъ, прочулъ се и въ цѣла Англия.

Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, е единъ отъ двамата проповѣдници. Той постоянно говори въ човѣка и всичко критикува: Това не е на мѣсто, онова не е на мѣсто. Всички знаемъ, кое е на мѣсто, и кое не е на мѣсто. Всички знаемъ, кои хора сѫ лоши, и кои сѫ добри. Ако знаемъ, че десеть цигулки сѫ лоши, знаемъ, че поне една отъ тѣхъ е добра. Коя отъ тѣхъ ще ни помогне: десеттѣ лоши, или едната добра? Достатъчно ни е само добрата цигулка, лошитѣ не ни трѣбватъ. Казвамъ: Не се занимавайте съ лошитѣ хора. — Много сѫ лоши! — Колкото и да сѫ лоши, тѣ сѫ на мѣстото си. Тѣ сѫ чукове, които трошатъ камънитѣ. Дето има градежъ, тамъ сѫ нуждни чукове и наковални. Слушайте, какво ви говорятъ лошитѣ хора, но търсете добритѣ, както търсите свѣтлината на звездитѣ. Намѣрете най-близката звезда отъ земята, чиято свѣтлина достига до васъ за три години.

Мислите ли, че е лесно да намѣрите тая звезда? Мислите ли, че е лесно да намѣрите Бога? За да Го намѣрите, първо ушитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, да чувате, какво ви говори. Следователно, за да намѣришъ Бога, трѣбва да имашъ здрави очи, да виждашъ добре; трѣбва да имашъ здрави уши, да чувашъ добре; трѣбва да имашъ здравъ стомахъ, добре да асимилирашъ храната. Като отидешъ при Бога, Той ще те нагости. Какъвъ гостъ ще бѫдешъ, ако стомахътъ ти е разстроенъ? За да намѣришъ Господа, трѣбва да имашъ схватливъ умъ, добре да възприемашъ и предавашъ. Колкото малко да възприемате, бѫдете благодарни. Какво ще правите, ако сте пчела отъ единъ кошеръ и трѣбва да прекарате зимата съ 12 килограма медъ? Каква дажба ще ви се пада дневно? Въ единъ обикновенъ кошеръ има около 30 хиляди пчели. Направете изчисление, да видите, колко медъ ви се пада дневно. Пчелата нѣма чиния, нѣма вилица. Тя туря хобота си въ една малка килийка и, колкото медъ вземе, това е нейната дажба. И тя пакъ е благодарна. Добра и чиста е храната на пчелитѣ. Ако ядешъ медъ умѣрено, здравъ ще бѫдешъ. Ядешъ ли повече, отколкото трѣбва, ще се разболѣешъ.

Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ щастливъ животъ. Опасно нѣщо е щастието. То води къмъ голѣмо състезание. Всички спорове и недоразумения въ свѣта ставатъ все за щастието. Материално нѣщо е щастието. Даже ангелитѣ се съблазняватъ отъ него. Ако река да доказвамъ това, трѣбватъ дни и месеци.

Въ древностьта единъ царь пожелалъ да му разкажатъ една приказка безъ край. Явили се различни учени и философи, да му разкажатъ такава приказка. Разказвали дни и месеци, но все дохождали до нѣкакъвъ край. Най-после се явилъ единь философъ, който обещалъ да разкаже на царя такава приказка.  Той започналъ: Царю честити, въ миналото живѣлъ единъ царь, който направилъ голѣма житница, да събере всичкото жито на царството. Житницата била сто километра дълга и 20 километра широка. Като строили хамбара, по невнимание, майсторитѣ оставили една малка дупчица. Напълнили хамбара съ жито и го заключили. Едно щурче забелязало дупчицата и една вечерь влѣзло въ хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вънъ. Втората вечерь щурчето пакъ влѣзло въ хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вънъ. Царьтъ запиталъ философа: Какъвъ е краятъ не тая приказка? — Почакайте, Царю честити, когато щурчето изнесе навънъ всичкото жито, тогава ще дойдемъ до края на приказката. Колко хиляди години сѫ нуждни, докато щурчето изнесе всичкото жито? Приказката е еднообразна, както и земното щастие. Истинското щастие е разнообразно. Безъ разнообразие нѣма щастие. Въ музиката, щастието се заключава въ разнообразието на тоноветѣ. Пѣсень отъ единъ-два тона е еднообразна. Има такива български пѣсни „ди-ди-ди“. Оня, който не може да пѣе, е отъ тия пѣсни ,ди-ди-ди“.

Нѣма по-хубво нѣщо въ живота на човѣка, когато умътъ му започне да работи, да има свѣтлина. Нѣма по-приятно нѣщо отъ това, да гледашъ красотата въ свѣта. Нѣма по радостно нѣщо отъ това, да бѫдешъ здравъ. Нѣма по-сладко нѣщо отъ първата хапка. Ядешъ ли съзнателно, всѣка следваща хапка става по-сладка. Като дойдешъ до оная, която е най-сладка, трѣбва да спрешъ. Ако не спрешъ тамъ, ще дойде обратниятъ процесъ: всѣка следваща хапка ще започне да губи сладостьта си. Който не разбира Божиитѣ блага, страда. Причина за страданията е човѣшката лакомия.

Соломонъ, най-мѫдриятъ царь на земята, показа голѣмо лакомства. Той не се задоволи съ една - две жени, но взе 300 жени и 900 наложници. Най-после той разбра, че триста жени не могатъ да го обичатъ. Всѣка жена има по единъ мѫжъ въ ума си, когото търси. Тя търси оня, който Богъ е опредѣлилъ за нея. — Обичатъ ли ме хората? — Само единъ може да те обича. Ти трѣбва него да намѣришъ. — Кой е той? — Той е Оня, Който те е създалъ. Погрѣшката на Ева се заключава, именно, въ това, че тя искаше да има двама приятели да я обичатъ. Тя не се задоволи само съ Адама, който ѝ бѣше опредѣленъ отъ Бога. Адептътъ дойде при Ева и каза: Твоятъ другарь не е ученъ, въ него нѣма никаква философия. Той се занимава съ зоология, дава имена на животнитѣ. Каква наука има въ това, да давашъ име на заяка, на коня, на вола? Вижъ твоята наука е друга. Ти се занимавашъ съ растенията и цвѣтята, изучааашъ ботаниката. Приятельтъ ти, вмѣсто да оцени твоята работа, взима отъ твоитѣ плодове и ги дава на животнитѣ. Ти ще разберешъ, каква сила се крие въ растенията.

Питате ме: Ти тамъ ли бѣше тогава? — Предполагамъ, че е било така. Нали и вие предполагате нѣкои нѣща? Виждате младъ човѣкъ се разговаря съ млада мома и предполагате нѣщо. Младиятъ човѣкъ може де е лѣкарь. Той разпитва младата мома за състоянието на болната ѝ майка. Той я пита: Какъ е майка ви? — По-добре е. — Има нѣщо между тия млади. — Нищо особено нѣма между тѣхъ освенъ нѣкаква търговска работа. Младиятъ човѣкъ може да е професоръ, а тя — негова студентка. Той я пита нѣщо върху предмета, който преподава. Той може да е цигуларь, а тя — цигуларка. Говорятъ нѣщо върху музиката. Като не знаете истината, вие предполагате все любовни работи.

Кои работи сѫ любовни? — Които излизатъ отъ Бога. Любовьта е начало на нѣщата, тя ражда живота. Значи, ние излизаме отъ живота и влизаме въ свѣта, създаденъ отъ Бога. Свѣтътъ трѣбва да се изучава. Цѣлъ день нѣма да седишъ вкѫщи. Ще отидешъ въ гората между дърветата; ще отидешъ при изворитѣ; вечерь ще излизашъ на открито да наблюдавашъ звездитѣ и да ги изучавашъ; сутринь ще посрѣщашъ изгрѣването на слънцето. Ще видишъ, какво ще приемешъ отъ дърветата, отъ изворитѣ, отъ звездитѣ и отъ слънцето. Отъ всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, можемъ да възприемаме. Въ това се крие благото на свѣта. Ако не приемемъ по нѣщо отъ това, което Богъ е създалъ, нищо не можемъ да постигнемъ. Колко цвѣтя трѣбва да посетятъ пчелитѣ, за да изкаратъ единъ килограмъ медъ? Споредь изчисленията на нѣкои, 30 хиляди пчели трѣбва да посетятъ 500 хиляди цвѣтове, за да изкаратъ единъ килограмъ медъ.

Сегашнитѣ хора сѫ неблагодарни на малкото. Въ сѫщность, малкото расте и се развива, а голѣмото се намалява. Малката любовь расте и се разширява, а голѣмата — се намалява. Малкото добро расте и се увеличава, а не голѣмото. Следователно, не търсете голѣми нѣща — голѣмо богатство, голѣма любовь, голѣмо добро. Започнете отъ малкото и постепенно вървете къмъ голѣмото. За човѣка, при сегашния порядъкъ на живота, е полезно малкото, което расте. Голѣмото има отношение къмъ другъ порядъкъ на нѣщата. Това не значи, че трѣбва да ограничите своитѣ голѣми желания. Стремете се къмъ голѣмитѣ работи, но прилагайте малкитѣ. Бѫдете свободни въ стремежитѣ си, както и въ прилагането на нѣщата. Добре е да свирите Бетовенъ, Моцартъ, но започнете отъ малкитѣ работи. Много музиканти свирятъ Бетовенъ и Моцартъ, но малцина даватъ вѣренъ преводъ на тѣхната музика. Слушалъ съмъ такива музиканти, и намирамъ, че нѣкои мѣста не сѫ вѣрно преведени. Животътъ, презъ който минаваме сега, е преводъ на Божествения животъ. Колкото по-вѣренъ е преводътъ, толкова по-добъръ е животътъ. И Бетовенъ, и Моцартъ сѫ превеждали отъ Божествената музика. Още много Бетовеновци ще дойдатъ. Новиятъ вѣкъ ше донесе нови музиканти, които ще пишатъ като Бетовена. Той е започналъ отъ малкото и постепенно е вървѣлъ къмъ голѣмото. Затова, именно, неговата симфония расте, а не се смалява. Всички нѣща, които се смаляватъ, вървятъ по пѫтя на инволюцията; тия, които растатъ, вървятъ по пѫтя на еволюцията.

Какъвъ е пѫтьтъ, по който човѣкъ е вървѣлъ? — Човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога и започналъ съ голѣми работи. Съ влизането си въ свѣта, той постепенно е слизалъ надолу и дошълъ до крайния предѣлъ, отдето повече нѣма кѫде да слиза. Тукъ е трѣбвало да направи завой, да започне да възлиза. Въ слизането и възлизането си човѣкъ изучавалъ закона на любовьта.

Какво трѣбва да направи човѣкь, за да го обичатъ? — Той трѣбва да плати, т. е. да даде нѣщо отъ себе си. Никой не може да те обича, ако не си далъ нѣщо. Любовьта даромъ не се дава. Когато хората се обичатъ, между тѣхъ става правилна обмѣна. Хората ще те обичатъ за нѣщо, което си далъ. Всѣки обича честния търговецъ. Всѣки обича честния дрехарь. Никой не обича нечестния човѣкъ. И ние обичаме Бога заради онова, което ни е далъ. Какво ни е далъ той? Далъ ни е богатъ умъ, който хиляди години ще изучаваме; далъ ни е отлично сърдце, което хиляди години ще изучаваме; далъ ни е необятна душа, която съ никакво богатство не може да се сравни; далъ ни е мощенъ духъ, който хиляди години ще ни подържа. Какво още можемъ да очакваме? Има ли за нѣщо да плачемъ и съжаляваме? Плачешь, че нѣкой обичалъ нѣкого, а тебе не обича. Той го обича външно, а ти плачешъ. Hе плачи, и той иска да го обичатъ. Казвашъ, че той не те обича, но и той казва, че ти не го обичашъ. Защо и двамата не се обичате?

Защото и двамата искате едно и сѫщо — да вземете нѣщо. И двамата сте еднородни. Знаемъ, че еднороднитѣ нѣща се отблъскватъ, а разнороднитѣ се привличатъ. Положителнитѣ сили се отблъскватъ, отрицателнитѣ — сѫщо се отблъскватъ. Обаче, положителни и отрицателни сили се привличатъ. Следователно, за да се обичате, единиятъ трѣбва да даде, а другиятъ да вземе.

Ако искате да свържете приятелство съ единъ човѣкъ, намѣрете най-добрата чърта въ характера му и я дръжте винаги въ себе си. При това, ще подхранвашъ тая чърта: всѣки день ще я поливашъ, ще ѝ давашъ храна да расте. Като израсте, ще намѣришъ друга добра чърта въ него, която всѣки день ще подхранвашъ. Това е правило, което трѣбва да спазвате. Държишъ ли нѣкоя лоша чърта на човѣка въ себе си, знай, че никакво приятелство не може де сѫществува между васъ. Започнешъ ли отъ добритѣ чърти на приятеля си и постепенно се спирашъ на лошитѣ, приятелството ви непремѣнно ще се развали. Приятельтъ ти ще изпадне въ положението на бакалинъ, който продалъ всичката си стока, и вече никой не го търси. Захарь нѣма, масло нѣма, сирене нѣма, смокини нѣма. За какво ще го търсятъ хората? За хубавитѣ му дрехи, обувки или шапка? Отъ бакалина искатъ стока — нищо повече. Обичайте приятеля си, подхранвайте доброто въ него, за да става все по-добъръ. Искайте отъ него хлѣбъ, дайте му условия да го омѣси и опече, да го ядете, докато е още топълъ.

Да бѫдемъ носители на топлия хлѣбъ, който Богъ ни изпраща сега. Най-добриятъ хлѣбъ е тукъ. Всѣки има право да спре само за една минута, да вземе топлия хлѣбъ и да го опита. — Хубавъ ли е хлѣбътъ? — Вземи и го опитай. Голѣма философия не е нуждна. Нѣщата трѣбва да се опитватъ. Преди да си опиталъ хората, не говори за тѣхъ, че не сѫ умни, или не сѫ добри. — Еди-кой си не е добъръ. — Опита ли го? — Не съмъ го опиталъ, но така казватъ другитѣ. — За тѣхъ може да е така, но не и за тебе. Какъ живѣятъ хората и въ какво вѣрватъ, това е добре за тѣхъ; за мене е важно, какъ азъ живѣя и въ какво вѣрвамъ. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, това е било за тѣхъ; важно е днесъ, какъ ние живѣемъ.

Съвремеиннтѣ хора приличатъ на воюващитѣ. Всички говорятъ за волята. Всѣки казва : Трѣбва да наложишъ волята си. Така е, но волята ражда бой, борба. Когато дѣлятъ ябълка, хората се каратъ, всѣки иска повече. Дѣлбата ражда споръ. Дето нѣма изобилие, споръ се ражда. Единъ иска повече, другъ е недоволенъ отъ малкото. Единъ взелъ едно кило, другъ — половинъ кило — каратъ се, недоволни сѫ. За да бѫдатъ доволни, всѣки трѣбва да вземе толкова, колкото му е нуждно за единъ день. За другия день Богъ ще се погрижи. Единъ е Божиятъ день. Въ Бога сѫществува само единъ день. Изгрѣвътъ на тоя день е любовьта. Зенитътъ на тоя день е мѫдростьта. Залѣзътъ е истината. Що е залѣзъ? — Отдалечаване. Като се нахранишъ, яденето се отдалечава отъ тебе, отива да се смѣли. Следъ време пакъ ще те посети. Въ изгрѣването и залѣзването на слънцето се изявява Божествениятъ порядъкъ.

Каква е разликата между човѣшкия и Божествения порядъкъ? Въ човѣшкия порядъкъ законътъ управлява. Далъ си на нѣкого пари, ще му кажешъ: Върни паритѣ ! Ако не ги върнешъ, законътъ ще дойде. Въ Божествения порядъкъ любовьта управлява. Щомъ си далъ веднъжъ, нѣма да искашъ да ти върнатъ даденото — пакъ ще дадешъ. Който дава, взима; който никога не е давалъ, никога не може да вземе. Който дава въ името на любовьта, има право изобилно да получава. Тамъ, дето си сѣлъ, имашъ право да получавашъ. Сѣлъ си въ една градина, израствали сѫ дървета, поливалъ си ги — имашъ право да си вземешъ единъ-два плода. Ако не си сѣлъ, нѣмашъ право да взимашъ, ще чакашъ благоволението на хората. Законъ е: Можешъ да взимашъ само отъ онова, което си давалъ. Отъ Бога, Който живѣе въ всички хора, всѣкога можешъ да взимашъ. Пожелаешъ ли да вземешъ нѣщо отъ човѣка, ти взимашъ отъ Божественото въ него. Докато си на земята, ще взимашъ отъ човѣшкия порядъкъ, както и отъ Божествения. Божественото всѣкога дава, а човѣшкото всѣкога взима. На човѣшкото ще гледашъ като на човѣшко, нѣма да търсишъ въ него Божественото. А въ Божественото нѣма да търсишъ човѣшкото. Само така може да става обмѣна между човѣшкото и Божественото. Професорѣтъ предава своята лекция, а студентътъ възприема и учи. После студентътъ разказва наученото, а професорътъ слуша, поправя и допълва. Ако студентътъ нищо не е училъ, професорътъ нѣма да го слуша — между него и студента не може да стане обмѣна.

Какво ще говоримъ, като отидемъ при Господа? Трѣбва ли да Му говоримъ за грѣховетѣ си? Господъ не се нуждае отъ грѣшни хора. Ще Му говоримъ ли за своето невежество, за своята сиромашия и болесть? Богъ не се интересува отъ нашето невежество, отъ нашата сиромашия, нито отъ нашитѣ болести. Той се интересува за онова, което сме научили за любовьта, колкото микроскопично и да е то. Хората на новото учение много говорятъ. Въ това отношение, азъ харесвамъ цигуларитѣ. Цигуларьтъ дойде, вземе цигулката и свири. Колкото по-малко говори, а повече свири, толкова по-добъръ цигуларь е той. Какво ще разправя цигуларьтъ, при кого е училъ. Не е важно при кого е училъ; важно е, какво е научилъ. Важно е онова, което си научилъ отъ Бога, т. е, отъ любовьта, да го предадешъ по всичкитѣ правила на любовьта. Добре е да свиришъ, но по всичкитѣ правила на музиката, Нѣкои свирятъ, но не спазватъ тия правила.

На сѫщото основание, ще любишъ по правилата на любовьта и ще направишъ хората щастливи. Каква любовь е тая, която не може да направи човѣка щастливъ? Тя не е Божествена любовь, не е истинска.

Ако моята любовь не може да направи хората щастливи, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе миръ въ душитѣ на хората, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе свѣтлина въ умоветѣ на хората, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе потикъ въ човѣшкитѣ сърдца, да ги накара да научатъ нѣщо, тя не е истинска. Не е въпросъ, какъ гледатъ хората на моята любовь; важно е, какъ давамъ и какво давамъ. Азъ самъ се радвамъ на онова, което давамъ. Ако расте, то е Божествено. Като расте, то ще даде плодъ, и плодътъ ще узрѣе. Ябълката, която посаждамъ, ще израсте, ще даде плодъ, и плодътъ ѝ ще узрѣе. Ще каже нѣкой, че цѣлувалъ ябълката. Цѣлувай ябълката, когато израсте и даде плодъ. Ако не израсте, какво ще цѣлувашъ? Има смисълъ да цѣлувашъ дървото, което расте, изворътъ, който извира, хлѣбътъ, който се пече. Цѣлувашъ ли дърво, което не расте, изворъ, който не тече и хлѣбъ, който не се пече, ти самъ се петнишъ. Дойде единъ човѣкъ при мене — азъ се отнасямъ добре съ него. — Защо? — За¬щото неговото дърво расте въ моята градина. Дойде другъ човѣкъ — не се отнасямъ добре съ него. — Защо?  Неговото дърво не расте, не мога да очаквамъ никакъвъ плодъ отъ него. Може ли да обичамъ еднакво тия дървета? Ако п вториятъ иска да го обичамъ^нека наглежда дървото си, посадено въ моята градина. Когато дървото започне да расте и да се развива, азъ ще го обикна, както и първото дърво. Щомъ тоя човѣкъ дойде при мене, ще му кажа: Вижъ, твоето дърво е израстнало вече.

И тъй, търсите ли добра, правилна обхода, идете между разумнитѣ хора. Между глупавитѣ обходата не е правилна. — Защо? — Защото нѣматъ нищо; тѣ не носятъ благата. Иоанъ Кръститель казва: „Не нося азъ благата на човѣчеството, но Тоя, Който иде следъ мене. Той е Христосъ, Синъ Божи.“ Христосъ посади сѣмената на любовьта. Да се радваме на Божията Любовь, която Христосъ донесе на човѣчеството. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. И никой не може да отиде при Отца, ако азъ не му покажа пѫтя.“ Христосъ показа пѫтя къмъ Бога — пѫтьтъ къмъ вѣчния животъ. Безъ Христа никой не може да намѣри Бога. — Какъ познавате, кой е влѣзълъ въ тоя пѫть? — Който влѣзе въ пѫтя, той се отрича отъ себе си. Христосъ казва: „Който не се отрече отъ баща си и майка си и отъ своя животъ, не може да бѫде мой ученикъ.“ Това сѫ мистични, вѫтрешни нѣща, които трѣбва да се изучаватъ. Малко отъ съ временнитѣ християни сѫ дошли до вжтрешния, мистиченъ смисълъ на християнството.

Какво означаватъ думитѣ „да се отречешъ отъ своя животъ“? Това значи: да се отречешъ отъ своя животъ на безлюбието; да се отречешъ отъ своя животъ на невежеството; да се отречешъ отъ своя животъ на ограничението. Отъ много човѣшки нѣща може да се отречешъ. Отречи се отъ онова, което нарушава твоята чистота и ухание. Ти обичашъ цвѣтята за уханието имъ; обичашъ хлѣба за съдържанието му; обичашъ водата за живота, който носи въ себе си; обичашъ свѣтлината за простора, който се открива предъ тебе. Радвай се на най-малкото благо въ живота. Радвай се на най-малкия лѫчъ на Божествената свѣтлина. Ако се радвашъ на най-малкото, ти можешъ всичко да постигнешъ. Задоволявай се съ малкото, за да постигнешъ голѣмото. Христосъ казва: „Когато отидешъ нѣкѫде, седни на последното мѣсто. Остави домакинътъ да те покани на първото мѣсто.“ Само домакинътъ може да опредѣли твоето мѣсто. Само добриятъ учитель - музикантъ може да опредѣли твоя гласъ. Само той може да даде истинския тонъ и да опредѣли метода, по който трѣбва да свиришъ. He е лесно да поставишъ пръститѣ си на опредѣленитѣ мѣста на цигулката. Отъ пръститѣ на добрия - музикантъ излизатъ кѫси вълни, които поставятъ пръститѣ точно на мѣстата имъ. Отъ пръститѣ на неопитнитѣ музиканти излизатъ дълги вълни.

Кой е най-добриятъ професоръ въ свѣта? — Богъ. Той учи хората на всичко. Едно младо, 16 годишно момиче, отъ Новопазарско, получило отъ дѣдо си едно малко Евангелие. Като не разбирало смисъла на Евангелието, момичето го турило на дъното въ сандъка, а отгоре наредило чеиза си. Скоро следъ това то се оженило. Родило момче, което порасло, станало 15 —16 годишно. Добро било момчето, радвало майка си. Случило се, че заболѣло отъ тежка болесть, която не могло да издържи. Майката се отчаяла отъ живота, не знаела, какво да прави оть скръбь. Единъ день, като нареждала сандъка си, попаднала на Евангелието, което дѣдо ѝ подарилъ. Отворила го и започнала да чете. Всѣки день чела по малко, докато се увлѣкла въ него, и то ѝ станало необходимость. Cегa разбрала тя смисъла на живота и съжалявала, че не го чела по-рано. Тя си казала: Ако бѣхь чела Евангелието, момчето ми нѣмаше да умре. Започнала да събира съседкитѣ си и да имъ чете Евангелието — професорътъ на живота. Тя казвала: Четете Евангелието, да не изпаднете въ моето положение. Азъ го чета днесъ, но сърдцето ми е скръбно. Гори ме нѣщо вѫтре. Четете го и вие навреме, за да не губите своитѣ възлюбени.

Сегашнитѣ хора губятъ добритѣ условия на живота, понеже не четатъ Евангелието, не прилагатъ малкото добро, не оценяватъ малката любовь. Ако трѣбва да приемешъ малката любовь, приеми я съ благодарность; ако трѣбва да я дадешъ, дай я доброволно. Дай пѫть на любовьта, да се прояви въ най-малъкъ размѣръ, но доброволно, както тя желае. Не туряйте никакъвъ законъ на любовьта. Тя сама е законъ.

Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Азъ казвамъ: Не се самоосѫждайте! Не казвай, че си простъ. Опитвалъ ли си ти обидата на учения? Азъ съмъ опитвалъ обидата и на учения, и на простия. Учениятъ ще ти даде единъ сухаръ, който и съ чукъ не можешъ да разчупишъ. Простиятъ ще ти даде сухъ хлѣбъ, който сѫщо съ чукъ не можешъ да разчупишъ. Разликата е само въ това, че учениятъ ще ти даде сухаръ, а простиятъ — хлѣбъ. Азъ не се нуждая нито отъ сухара, нито отъ сухия хлѣбъ. Азъ се нуждая отъ любовьта и на учения, и на простия, даже и въ микроскопичната ѝ проява. Въ любовьта, всички хора — и учени, и прости сѫ еднакви.

„Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Нѣма по-велико нѣщо отъ любовьта. „Да възлюбишъ Господа“ — това е изгрѣвътъ на Божията Любовь — началото на живота. „Да възлюбишъ ближния си“ —това е зенитътъ на Божията Любовь. „Да възлюбишъ себе си“— това е залѣзътъ на Божията Любовь. Следователно, любовьта къмъ Бога е началото на живота. Любовьта къмъ ближния е зенитътъ на живота. Любовьта къмъ себе си е залѣзътъ на живота. Ако въ любовьта къмъ себе си не разберешъ истината, ти не си позналъ любовьта ; ако въ любовьта къмъ ближния си не придобиешъ знание, ти не си позналъ любовьта; ако въ самата любовь не познаешъ любовьта, ти не си позналъ Бога. Смисълътъ на живота се крие въ любовьта къмъ Бога, къмъ ближния и къмъ себе си. Въ тая любовь се изявява Божествениятъ день.

*

13. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 9 януарий, 5 ч. с. 1944 г. София, — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...