Jump to content

1932_03_22 Единниятъ животъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Майката на времето",
две извънредни беседи, 1932 г.,
Първо издание, София - 1932 г.

Съдържание
Книгата за теглене

ЕДИННИЯТЪ ЖИВОТЪ.

Сега ще говоря върху абсолютното или положителното въ живота.

Когато човѣкъ тръгва на пѫть, за него не е необходимо да вижда края на пѫтя. Той трѣбва да познава началото на своя пѫть, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае само началото на посокитѣ, въ които се движи, но не и тѣхния край. Който се интересува само отъ резултатитѣ на нѣщата, той изпада въ заблуждение. Тъй щото, иска ли човѣкъ да схване нѣщата изцѣло, той ще се намѣри въ механическитѣ процеси на живота. Ако нѣкой човѣкъ иска да разбере напълно устройството на една кола само отъ нейния външенъ видъ, той нищо нѣма да разбере. За тази цѣль, той трѣбва да разглоби колата, да разгледа отдѣлнитѣ й части, и отъ тѣхната направа да сѫди за цѣлата кола. Щомъ има прѣдстава за направата на отдѣлнитѣ части, той ще може вече самъ да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Сѫщото може да се направи и съ нѣкоя дреха, кѫща или съ нѣкой часовникъ. Разглобяванията и сглобяванията на прѣдметитѣ прѣдставятъ забавления за човѣка, съ които той неизбѣжно трѣбва да се занимава. Тѣзи забавления сѫ относителното въ живота, което отвлича човѣшкия умъ отъ сѫщественото. Само сѫщественото носи радоститѣ въ живота. Въпрѣки всичко, както човѣкъ работи съ врѣменнитѣ, прѣходни или относителни величини, така трѣбва да работи и съ абсолютното, съ Божественото.

Казвамъ: тази мисъль трѣбва да бѫде ясна въ умоветѣ на хората, за да не се спъватъ въ пѫтя си. Запримѣръ, срѣщате нѣкой човѣкъ радостенъ, веселъ; не се минава много врѣме, състоянието му се измѣня. Защо? Той прѣдчувствува, че ще му дойдатъ нѣкакви страдания: условията на живота му ще се измѣнятъ, ще станатъ по-лоши отъ тѣзи, въ които сега се намира. Младъ е този човѣкъ, но дойде му мисъльта, че ще остарѣе и нѣма кой да го гледа; здравъ е, но се безпокои, че ще се разболѣе и ще умре; послѣ започва да мисли, какъ ще замине за онзи свѣтъ, кой ще го приеме тамъ, какви ще бѫдатъ отношенията на тамошнитѣ същества къмъ него и т. н. Ако е жененъ, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновникъ нѣкѫдѣ, ще работи, ще гледа да не го уволнятъ, да не останатъ жената и дѣцата му на пѫтя. Такива и редъ подобни мисли могатъ да минатъ прѣзъ ума на човѣка, обаче, тѣ не сѫ абсолютни, не сѫ положителни. Тия положения прѣдставятъ врѣменна обстановка на нѣщата.

Мнозина питатъ: кои сѫ врѣменни и кои абсолютни нѣща и какъ се различаватъ? Запримѣръ, да вземемъ слѣдното положение, което хората считатъ за положително: всѣки човѣкъ има майка и баща. До кога човѣкъ има майка и баща? До извѣстно врѣме само. Щомъ майката и бащата умрать, човѣкъ казва, че е сираче, т.е. безъ майка и безъ баща. Значи, и това положение е врѣменно. Слѣдователно, докато майката и бащата сѫ отвънъ човѣка, той още не е разбралъ, какво нѣщо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, сѫ проекции на реалностьта, които се изразяватъ отвѫтрѣ навънъ. Външно погледнато, майката и бащата сѫ отражение на реалностьта. Че дѣйствително сѫ отражение, това се вижда отъ обстоятелството, че майката и бащата не мислятъ постоянно за своитѣ дѣца. Майката заспи и не мисли вече за дѣцата си. Бащата заспи и не мисли за дѣцата си. Питамъ: дѣ отиватъ бащата и майката, като заспятъ? Слѣдователно, всѣки човѣкъ, самъ за себе си, е отражение на нѣщо. И всичко, което човѣкъ има вънъ отъ себе си, е сѣнка, нѣщо нереално. Защо? — Защото тия нѣща изчезватъ. Всѣко нѣщо, което изчезва, не е реално; всѣко нѣщо, което не изчезва, е реално.

И тъй, относителнитѣ нѣща изчезватъ, а положителнитѣ, абсолютнитѣ — никога не изчезватъ. Съ други думи казано: относителнитѣ нѣща не сѫ реални, а положителнитѣ, абсолютнитѣ — сѫ реални. Запримѣръ, човѣкъ живѣе извѣстно врѣме на земята, но единъ день му казватъ, че трѣбва да напусне тѣлото си и да замине за другия свѣтъ. Той се намира въ противорѣчие, чуди се, дѣ ще отиде. Ученитѣ, философитѣ наричатъ живота на земята врѣмененъ, или животъ на относителната реалность. Азъ наричамъ този животъ сѣнка на живота, или най-малката проекция на цѣлокупния животъ; той е вода, която изтича отъ нѣкоя чешма. Наистина, този животъ е врѣмененъ, но той е свързанъ съ непрѣривното, което постоянно изтича. Слѣдователно, ако мислимъ, че въ изтеклата вода е всичко, ние не познаваме цѣлокупния животъ, който всѣки моментъ носи нѣщо ново. Нѣкой погледне къмъ водата на една чешма, отъ която нѣкога е пилъ, и казва: азъ познавамъ тази вода. Не, ти не познавашъ водата, която въ дадения моментъ изтича, защото всѣки моментъ тя се различава по качество и по количество. Напрѣжението, налѣгането на тази вода днесъ не е такова, каквото е било нѣкога. То всѣки моментъ е различно. Този законъ е вѣренъ и по отношение на нашитѣ мисли и чувства. Всѣки моментъ тѣ иматъ различно напрѣжение, различна сила. Понѣкога мислитѣ и чувствата на човѣка едва текатъ, а понѣкога тѣ прѣдставятъ велика, мощна сила. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ мощни, велики, той си прѣдставя, че е по-великъ, отколкото въ друго врѣме, но това сѫ външни положения. Когато човѣкъ има свѣтлина, той добрѣ разбира нѣщата; когато нѣма свѣтлина, той слабо разбира нѣщата. Всичко зависи отъ свѣтлината на съзнанието. Когато човѣкъ грѣши, или върши нѣкакво прѣстѫпление и му кажатъ, че не трѣбва много да мисли, съ това искатъ да му обърнатъ внимание, че въ случая трѣбва да мислионзи, който го е накаралъ да направи прѣстѫплението. Кой е той? — Лукавиятъ. Слѣдователно, лукавиятъ мисли прѣди да е направилъ прѣстѫплението, а човѣкъ мисли, когато извърши прѣстѫплението.

Питамъ: кое наричаме права мисъль? Права, истинска мисъль е тази, която е свободна отъ тревоги, смущения, съмнѣния и т.н. Не може да се нарече права мисъль онази, която е пълна съ тревоги, безпокойства и съмнѣния. Мисли само онзи, който може да даде ходъ на красивото, на възви­шеното въ себе си да изтече навънъ. То е Божественото въ човѣка, то е животътъ, който непрѣменно трѣбва да мине прѣзъ него и да изтече навънъ. Животътъ трѣбва непрѣривно да влиза навѫтрѣ и да изтича навънъ, той не може да спре. Това е Божественото, което азъ наричамъ абсолютното множество. То трѣбва да мине прѣзъ всѣки човѣкъ, за да го свърже съ окрѫжаващитѣ. Ако животътъ не изтича вънъ отъ човѣка, той не може да се свърже съ окрѫжаващитѣ.

Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Ако отъ Бога не изтича нѣщо, което да се влѣе въ насъ, ние не бихме имали отношения къмъ Него. Ако Богъ се уедини и живѣе само за себе си, ние не бихме имали връзка съ Него. Обаче, свържемъ ли се съ Бога, ние ще мислимъ, ще чувствуваме и ще дѣйствуваме като Него. Ако животътъ, който изтича отъ Бога, не се влива въ насъ, ние ще живѣемъ въ относителната реалность, въ която мнозина отъ съврѣменнитѣ хора живѣятъ. Всѣки човѣкъ има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза отъ Бога, понѣкога той се заблуждава и мисли, че е едно съ Него. За подкрѣпа на това свое заблуждение, човѣкъ казва, че както малкиятъ портретъ прилича на голѣмия човѣкъ, така и човѣкъ е подобенъ на Бога. Вѣрно е, че на физическия свѣтъ човѣкъ може да се фотографира по-малъкъ и по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность, но самиятъ човѣкъ не е фотография на Бога. Въ Божествения свѣтъ, обаче, човѣкъ не може да се прѣдстави по-голѣмъ, отколкото е въ дѣйствителность. Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нарисувате нито по-голѣмъ, нито такъвъ, какъвто е въ сѫщность. Вие всѣкога ще Го нарисувате по-малъкъ, отколкото е въ дѣйствителность.

Казвате: какво нѣщо е абсолютното и какво — относителното въ живота? — Всѣко нѣщо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е въ дѣйствителность, наричамъ абсолютно. Всѣко нѣщо, което може да се нарисува по-голѣмо, отколкото е въ дѣйствителность, наричамъ относително. Тъй щото, когато човѣкъ се мисли по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность, той се намира въ относителната реалность на живота. Понѣкога човѣкъ се мисли по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность. И едното, и другото положение сѫ вѫтрѣшни състояния у човѣка, т.е. два полюса на врѣменния животъ.

Днесъ мнозина се смущаватъ отъ мисъльта за своето бѫдеще. Обаче, само онзи човѣкъ се безпокои за своето бѫдеще, който не разбира правилно живота. Лесно може да се прѣдскаже бѫдещето на човѣка. Ето, какъ бихъ прѣдсказалъ бѫдещето на човѣка: човѣкъ младъ ще бѫде и ще остарѣе; богатъ ще бѫде и ще осиромашее; ученъ ще бѫде и ще оглупѣе; силенъ ще бѫде и ще се обезсили; здравъ ще бѫде и ще изгуби здравето си; послѣ, ще обича, ще мрази, ще се бие съ хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще прави кѫщи, ще ги продава и т. н. Най-послѣ ще се разкае, ще започне да прави добро, да се изправя. Слѣдъ всичко това ще умре, ще го заровятъ въ земята, или ще изгорятъ тѣлото му, а прахътъ ще поставятъ въ нѣкое гърне, което ще се пази за дълги врѣмена. Надъ гроба му ще пишатъ: тукъ почива единъ необикновенъ, гениаленъ човѣкъ. Такова е бѫдещето на всѣки човѣкъ при сегашния животъ. Който иска да оправи свѣта, въ края на краищата, той ще влѣзе като прахъ въ едно отъ тия свещени гърнета. Който иска да си поживѣе, и той ще влѣзе като прахъ въ едно отъ тия свещени гърнета.

Съврѣменнитѣ хора турятъ коститѣ на майка си и на баща си въ една торба и казватъ: тукъ почиватъ коститѣ на нашитѣ майки и бащи. Вѣрую е това! Има нѣщо скрито въ коститѣ на вашитѣ майки и бащи, но изкуството седи въ това, човѣкъ да извади своята майка и своя баща отъ тѣхнитѣ кости. Реалностьта на живота не се крие въ коститѣ. Да мисли човѣкъ, че въ коститѣ има нѣкаква реалность, това е заблуждение, това е мая. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ това заблуждение. Ако мисли по този начинъ, животътъ му всѣкога ще бѫде празенъ. Това показва, че съврѣменнитѣ хора нѣматъ ясна прѣдстава нито за живота, нито за Бога. Който разбира реалностьта на живота, той ще може да възкреси човѣка, който се е прѣвърналъ на прахъ. Какъ ще го възкреси? Той ще извади отъ джоба си едно шишенце, пълно съ елексира на живота, и ще капне нѣколко капчици върху свещения прахъ на майката или на бащата. Слѣдъ това ще разбърка този прахъ и отъ него ще образува една кашица. Той ще започне да мѣси тази кашица, да я прави на тѣсто и ще я остави да седи нѣколко часа на спокойствие. Тѣстото постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и слѣдъ 24 часа отъ него ще излѣзе цѣлъ човѣкъ, живъ, подвиженъ, готовъ за работа. Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съмъ спалъ! Дѣ съмъ билъ досега, не зная. Този човѣкъ е бащата, който прѣди нѣколко години бѣше заминалъ за онзи свѣтъ. Всички въ кѫщи се радватъ, че бащата се върналъ. Обаче, само магътъ може да възкресява мъртвитѣ. Само магътъ може да оживява праха на мъртвитѣ. Той има знания, съ които може да прави чудеса. Това знание се крие въ Словото, за което Христосъ е казалъ: „Които чуятъ гласа Му, тѣ ще оживѣятъ“. Може ли мъртвиятъ да оживѣе, ако не познава Словото Божие? То трѣбва да стане плъть и кръвь за него, за да бѫде въ сила да го възкреси. Слѣдователно, ако реалностьта дойде въ съприкосновение съ най-малката частица на човѣшкия животъ, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе човѣка до безсмъртие. Това значи възкресение, връщане отъ смърть къмъ животъ.

Казвате: какво нѣщо е смъртьта? Смъртьта е процесъ на връщане. Казано е въ Писанието, че човѣкъ ще живѣе и пакъ ще се прѣвърне въ първоначалната пръсть, отъ която нѣкога е билъ направенъ. Съ други думи казано: човѣкъ е съгрѣшилъ, понеже не е разбралъ реалностьта на живота. И сега, за да разбере тази реалность, той трѣбва отново да се върне въ нея. Това връщане въ реалностьта подразбира повторение на класа. Ако единъ ученикъ не разбере материала отъ даденъ класъ, той ще остане да повтаря класа, не може да мине въ по-горенъ. Въ този смисълъ, смъртьта подразбира връщане въ реалностьта, отъ която човѣкъ е излѣзълъ, за да научи началото на Битието, началото на тази реалность. Нѣкой казва: защо трѣбва да повтарямъ класа? — Защото не сте изучили, не сте усвоили материята, която се прѣподава въ този класъ. Ако ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, безъ да е усвоилъ материала на по-долния класъ, той не може да постигне нищо въ живота си. Той ще остане първокласенъ невѣжа.

Както въ съврѣменнитѣ училища, така и въ живота на хората, сѫществува строго опрѣдѣлена програма, споредъ която никой човѣкъ не може да мине въ по-горенъ класъ, или на по-горно стѫпало, ако не е разбралъ, изучилъ и приложилъ материята на по-долнитѣ класове. Материята въ горнитѣ класове е тѣсно свързана съ тази отъ долнитѣ. Ако сѫществува такава връзка въ материала, който се изучава въ училищата, толкова повече тя сѫществува въ живота.

Този законъ има приложение и въ любовьта. Не е любовь това, да се свързватъ отношения само. Любовьта е велика наука, която трѣбва да се изучава. Казвате: да се обичаме! Какво разбирате отъ тѣзи думи? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влѣзете въ положението на човѣка, ако не можете да изучите и разберете живота му, вие не разбирате любовьта и не можете да се обичате. Да обичашъ, да любишъ човѣка, значи да четешъ отъ книгата на неговия животъ, всѣки день да я прѣлиствашъ. Не можешъ ли да четешъ отъ книгата на неговия животъ, ти не разбирашъ езика на любовьта. Тъй щото, не може ли нѣкой човѣкъ да прѣлиства книгата на вашия животъ и да я изучава, между васъ не могатъ да сѫществуватъ никакви отношения. Дѣто нѣма любовь, животътъ е неразбранъ. И ако човѣкъ самъ може да чете отъ книгата на своя животъ, той ще има правилни отношения къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Ще отворите тази книга, ще четете отъ нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга. Колкото повече четете тази книга, толкова повече ще я разбирате. Всѣки день ще намирате въ нея нѣщо ново, нѣщо свещено. Ако не можете да четете тази книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. Всички хора сѫ книги, написани на различни езици, които трѣбва да се изучаватъ. Това не трѣбва да ви смущава, но да се заемете за работа, да учите.

И тъй, искате ли да обичате единъ човѣкъ, вие трѣбва да разбирате езика, на който е написана книгата на неговия животъ. Разбирате ли този езикъ, сърцето ви ще се запали и ще гори. Този е свещениятъ огънь, за който се говори въ Писанието. Благословение е за човѣка, сърцето му да се запали. Всѣко сърце не може да гори. Щомъ не може да гори, то само дими, отдѣля димъ, сажди. Това горение наричамъ любовенъ кадежъ. Дѣто има такъвъ кадежъ, тамъ вече не може да се седи, непрѣменно трѣбва да се излѣзе вънъ отъ кѫщата. Тогава хората започватъ да казватъ, че въ този домъ е станало нѣщо особено. Любовниятъ кадежъ се обяснява научно съ това, че хората въ този домъ не могатъ да четатъ книгата на живота на своя ближенъ. Изобщо, дѣто има любовенъ кадежъ, това показва, че тия хора не разбиратъ нито своята книга, нито тази на своитѣ ближни. Щомъ се натъкнатъ на такъвъ кадежъ, хората казватъ: ние не се разбираме, защото възгледитѣ на живота ни сѫ различни. И слѣдъ всичко това тия хора очакватъ да отидатъ на небето, между ангелитѣ. Казвамъ: отидете ли между ангелитѣ, вие трѣбва да знаете тѣхния езикъ. Въ онзи свѣтъ има деветь ангелски йерархии, които си служатъ съ деветь различни езика. Вие знаете ли тѣзи езици? При това, тѣзи езици сѫ извънредно богати; тѣ разполагатъ съ грамаденъ рѣчникъ отъ думи, а не съ нѣколко хиляди само, каквито сѫ езицитѣ, съ които хората си служатъ. Научите ли тѣзи езици, ще дойдете и до Божествения езикъ.

Мнозина искатъ да знаятъ нѣщо за Господа, да Го познаватъ. Човѣкъ може да познава Бога, само ако знае Неговия езикъ. Когато нѣкой твърди сѫществуването на Бога, това показва, че този човѣкъ разбира езика Му. Когато нѣкой отрича сѫществуването на Бога, това показва, че той не знае и не разбира Божествения езикъ. Въ този смисълъ, единствената причина за безвѣрието на хората се дължи на неразбирането на Божествения езикъ. Напримѣръ, въ духането на вѣтъра, въ течението на водитѣ се крие езика на Бога. Въ вѣтъра, въ течението на рѣкитѣ, въ движението на свѣтлината, въ проявитѣ на живота азъ слушамъ такава отлична рѣчь, каквато не съмъ слушалъ и отъ най-краснорѣчивия ораторъ въ свѣта. Въ най-голѣмитѣ бури азъ слушамъ рѣчитѣ на видни оратори. Понѣкога тѣхнитѣ рѣчи сѫ така силни, съдържателни и краснорѣчиви, че сѫ въ състояние да задигнатъ и дрехитѣ, и шапкитѣ, и керемидитѣ отъ кѫщитѣ на хората. Вие казвате: вѣтъръ, буря има вънъ, страшно е врѣмето! — и гледате часъ по-скоро да се скриете вѫтрѣ. Обаче, азъ съ удоволствие настройвамъ ухото си, да чуя говора на този вѣтъръ, или на тази буря. Като види нѣкой, че се излагамъ на бурята, казва: защо си изложилъ ушитѣ си на тази буря? Не знаешъ ли, че ще се простудишъ? Казвамъ: който не разбира Божествения езикъ, той се простудява; който разбира Божествения езикъ, той никога не се простудява. Реалностьта на живота е скрита въ буритѣ, въ вѣтроветѣ, въ моретата, въ слънцето, въ луната, въ всички планети, които изразяватъ великата Истина на живота.

Казвате: какво нѣщо е ралностьта? Всичко, въ което човѣкъ вѣрва, е реалность. Това, въ което човѣкъ не вѣрва и постоянно се съмнява, то не може да бѫде реалность. Реалностьта произтича отъ любовьта въ човѣка. Дѣто има любовь, има и реалность; дѣто нѣма любовь, никаква реалность не сѫществува. Дѣто има любовь, реалностьта се разкрива въ всичката си свѣтлина; дѣто нѣма любовь, реалностьта не се проявява въ своята свѣтлина. Дѣто има свобода, тамъ и реалностьта се проявява; нѣма ли свобода, никаква реалность не сѫществува. Слѣдователно, дѣто има любовь, тамъ ще намѣрите свобода, свѣтлина и истина; дѣто нѣма любовь, тамъ нѣма никаква свобода, свѣтлина и истина. Свѣтлина, свобода и истина сѫ тритѣ най-важни нѣща, съ които трѣбва да започнете своя животъ. Тѣ произтичать отъ любовьта. Затова, започнете първо съ любовьта, научете нейния езикъ, защото отъ нея излиза живота; започнете съ мѫдростьта, научете нейния езикъ, защото отъ нея излиза свѣтлината; започнете съ истината, научете езика й, защото отъ нея излиза свободата. Казвате: какъ да разберемъ тѣзи нѣща — буквално или прѣносно? Разберете ги и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Вие трѣбва да изучите езика на любовьта, на мѫдростьта и на истината и да ги различавате. Езикътъ на любовьта не е такъвъ, какъвто е езикътъ на мѫдростьта; езикътъ на мѫдростьта не е такъвъ, какъвто е езикътъ на истината. Сѫщо така се различаватъ езика на живота, на свѣтлината и на свободата.

И тъй, най-първо човѣкъ трѣбва да изучава езика на живота. Животътъ е изразенъ въ множеството хора, животни, растения и минерали. Всички тѣ прѣдставятъ форми на живота. Изучавате ли този езикъ, вие ще видите, какъвъ просторъ, каква велика область седи прѣдъ васъ, която трѣбва да изслѣдвате. Само по този начинъ ще разберете смисъла на живота. И тогава, въ духането на вѣтроветѣ, въ течението на рѣкитѣ, въ бликането на изворитѣ ще чувате гласа, говора на сѫщества, които ви обичатъ. Това е реалность, която азъ абсолютно познавамъ, но вие сами трѣбва да я разберете. Азъ не искамъ да вѣрвате въ моето вѣрую, защото по този начинъ сами ще изпаднете въ противорѣчие. За да вѣрвате въ това, въ което и азъ вѣрвамъ, вие трѣбва да имате моитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако дойдете до положението, въ което азъ се намирамъ, тогава, дѣто и да турите окото си, ще виждате като мене; дѣто и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нѣмате моята вѣра, и да чувате това, което азъ чувамъ, нищо нѣма да разберете; и ако виждате това, което азъ виждамъ, пакъ нищо нѣма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голѣма разлика. Така и много поети пишатъ, но съчиненията на едни отъ тѣхъ се четатъ и разбиратъ отъ всички хора, а съчиненията на други не се четатъ и не се разбиратъ. Защо е така? Защото едни поети сѫ вложили едно нѣщо въ своитѣ съчинения, а други сѫ вложили друго нѣщо. Забѣлѣжете, Библията, напримѣръ, и досега не е изгубила силата си. Въ какво седи нейната сила? Въ съдържанието й, въ това, което е написано. Въ нея е вложено нѣщо особено, което и досега още не е изчерпано. Въ думитѣ на Библията се крие реалностьта на нѣщата.

Казвате: ние сме чели по нѣколко пѫти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи отъ начина, по който четете. Правилно четене е, когато човѣкъ може да се свърже съ съзнанието на този, който е писалъ книгата. Можете ли да се свържете съ съзнанието на даденъ поетъ или писатель, вие сте вече въ реалностьта на написаното. Въ туй отношение, езикътъ на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете тѣзи книги съ разбиране, вие ще се свържете съ съзнанието на пророцитѣ и на Христа, които веднага ще се явятъ прѣдъ васъ и ще кажатъ: какво обичате? Съ какво можемъ да ви бѫдемъ полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отдѣ да започнете и какъ да четете Словото на Христа, Той непрѣменно ще се яви прѣдъ васъ, ще свърже съзнанието си съ вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.

Обаче, за това се изисква ключъ на разбиране. Този ключъ седи въ слѣдното : да започнете оттамъ, отдѣто Христосъ е започналъ. Започнете ли оттамъ, дѣто Христосъ е свършилъ, Той нѣма да ви се яви. Нѣкой проповѣдникъ казва: ние трѣбва да започнемъ оттамъ, дѣто Христосъ е свършилъ. Не, това не е правилно. Ние трѣбва да започнемъ оттамъ, отдѣто и Христосъ е започналъ. Въ това седи реалностьта на нѣщата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вѫтрѣшно просвѣтление и правилно разбиране, вие трѣбва да започнете оттамъ, отдѣто Христосъ е започналъ и да свършите тамъ, дѣто Христосъ е свършилъ. По този начинъ ще се прѣмахне онова дразнене, онова безпокойство, отъ което страдатъ всички съврѣменни хора. Всички хора сѫ послѣдователи на Христа, изповѣдватъ Неговото учение, но пакъ се дразнятъ. Защо? Има причини за това. Ако Христосъ дойде днесъ между хората, въ единъ моментъ Той може да прѣмахне причинитѣ за дразненето и да ги направи ангели, съ крила и съ корони на главитѣ. Тѣ ще бѫдатъ ангели, докато Христосъ е между тѣхъ. Отдѣли ли се за минута само, тѣ пакъ ще бѫдатъ такива, каквито и по-рано сѫ били. Това показва, че има нѣща въ човѣка, които той самъ трѣбва да направи.

Съврѣменнитѣ хора иматъ криви разбирания за проявитѣ на живота, както и за самия животъ. Запримѣръ, докато майката е между дѣцата си, тѣ сѫ чисто облѣчени, съ здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне кѫщата, дѣцата веднага се разпиляватъ и тръгватъ по улицитѣ окѫсани, необлѣчени, рошави. За такива дѣца хората казватъ: горкитѣ дѣца, нѣматъ майка, нѣма кой да ги облѣче, нѣма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съврѣменнитѣ християни. Христосъ е заминалъ нѣкѫдѣ, оставилъ ги е сами. И тѣ, горкитѣ, и досега ходятъ окѫсани, обѣднѣли, нѣма кой да ги нагледа, очисти и облѣче. Тѣ казватъ: едно врѣме, когато майка ни бѣше между насъ, ние бѣхме облѣчени и чисти, но сега на какво мязаме? Врѣме е вече съврѣменнитѣ християни да се научатъ сами да се чистятъ. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттамъ, отдѣто и Христосъ е започналъ. Когато Христосъ дойде между хората, въ единъ неразбранъ свѣтъ Той работѣше непрѣкѫснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсрѣдоточаваше ума си къмъ по-високъ свѣтъ, дѣто прѣкарваше дълго врѣме въ молитва и размишление. Щомъ дойде въ плъть облѣченъ, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше отъ невидимия свѣтъ. Голѣма разлика има между човѣка въ плъть и човѣка като духъ.

Нѣкои казватъ: не знаемъ, какво става съ насъ. Едно врѣме бѣхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нѣмате въ джоба си. Какво трѣбва да направите? Да отидете въ нѣкоя банка и оттамъ да извадите извѣстна сума. Ако нѣмате право да вземете пари отъ банката, ще отидете на нѣкое лозе да копаете. Казвате: малко плащатъ хората. Вие трѣбва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се опрѣдѣля отъ любовьта. Ако работите на лозето, или на нивата на нѣкой богатъ земледѣлецъ съ любовь, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на единъ чифликчия. Прѣзъ цѣлия день тя повече се разтакавала, отколкото работѣла. Като я гледалъ, чифликчията си казвалъ: горката мома, освѣнъ че е грозна, но и не работи добрѣ! Вечерьта той й заплатилъ сумата, за която била пазарена, но повече не я повикалъ на работа. На другия день пазарилъ една красива мома да работи на лозето му. Отъ врѣме на врѣме той поглеждалъ къмъ нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трѣбва. Доволенъ отъ работата й, този чифликчия още първия часъ повишилъ условената цѣна съ единъ левъ. Вториятъ часъ й прибавилъ още единъ левъ; третиятъ — още единъ левъ и т.н. Вечерьта, когато трѣбвало да й плати, той прибавилъ къмъ паритѣ, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придалъ на красивата мома 20 лева? — Защото тя работила съ любовЬ, поглеждала го красиво, мило и на всѣки нейнъ погледъ сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той билъ готовъ да даде повече, отколкото трѣбва. Слѣдъ това той казалъ на красивата мома: утрѣ пакъ елате на работа при менъ; азъ съмъ доволенъ отъ васъ.

Питамъ: по какъвъ начинъ трѣбва да се отворятъ сърцата на хората? Мнозина мислятъ, че като имъ се говори за Господа, за светиитѣ, за доброто въ свѣта, сърцата имъ ще се отворятъ. Не, това сѫ човѣшки работи. Реалностьта на живота не се изразява съ думи, съ говорене. Тя не е нѣкакво външно вѣрую Да се говори на човѣка, безъ да има той примѣри, образци, това е външно забавление. При това положение, животътъ на хората ще бѫде такъвъ, какъвто е днесъ. Нѣкой ще каже, че свѣтскитѣ хора живѣятъ по-добрѣ отъ религиознитѣ. Дали хората сѫ свѣтски, или религиозни, ако нѣматъ въ себе си абсолютна вѣра, тѣ ще живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ.

Сега, като говоря за красивата и за грозната мома, азъ взимамъ красивата като образецъ на правиленъ животъ. Достатътьчно е само красивата мома да погледне къмъ богатия чифликчия, за да е доволенъ той отъ нея и да е готовъ да й придаде повече, отколкото трѣбва. Сърцето на този човѣкъ се отваря не само за нея, но за всички хора. Въ този смисълъ, любовьта къмъ едното е любовь къмъ всички. Който обича едното, сърцето му се отваря за всички. Който не обича нито единъ, сърцето му не може да се отвори и за другитѣ. И слѣдъ това този човѣкъ ще каже: изядоха ме, злоупотрѣбиха съ мене! Дѣто има любовь къмъ едного, тамъ никакво злоупотрѣбление не може да стане; дѣто нѣма любовь къмъ едното, тамъ редъ злоупотрѣбления могатъ да се извършатъ. Чифликчията далъ на красивата мома 20 лева повече, отколкото се е пазарилъ съ нея, защото съ любовьта, която има въ себе си, красивата мома му е дала хиляди левове. Тя внесла нѣщо ново въ ума и въ сърцето му. Отъ момента, когато чифликчията видѣлъ красивата мома, съ него станалъ голѣмъ, вѫтрѣшенъ прѣвратъ, и той казалъ въ себе си: човѣкъ трѣбва да дава! Споредъ морала на съврѣменнитѣ хора нѣкои ще кажатъ: този чифликчия е готовъ да даде повече на красивата мома заради красотата й. Не е така. Той дава повече заради любовьта. На любоьта всѣки дава.

Сега, ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение на тази идея. Прѣдставете си, че една дружина отъ 20 жътварки, отъ различни възрасти, 30—35—40—50—60 годишни, се условятъ да работятъ при единъ богатъ земледѣлецъ. Само една отъ тѣхъ е 21-годишна; при това, тя е красива, стройна мома.

Като го погледне тя, сърцето му трепва и си казва: красива е тази мома! Богъ да я благослови! Коя ли майка я раждала? Щомъ погледне къмъ нея, той поглежда мило и къмъ другитѣ свои работнички. Обаче, като не разбиратъ закона, тѣ казватъ: отдѣ се взе тази мома? Тя завъртѣ ума на господаря, и споредъ нея, той ще изпѫди насъ. Между тѣхъ се поражда зависть, която създава редъ интриги. Всички сѫ неразположени къмъ нея, искатъ да я изпѫдятъ. Обаче, единъ день тя сама взима сърпа си и заминава, напуща този земледѣлецъ. Като види, че красивата мома напуща работата, земледѣлецътъ казва: хайде сега и вие да си вървите! Никой не ми трѣбва вече!

Казвамъ: Богъ постѫпва съ хората по сѫщия начинъ, когато иска да ги извади отъ по-низко положение и да ги постави въ по-високо. Само по този начинъ може да се разбере смисъла на живота. Смисълътъ на живота не седи въ неговата външна страна. Ако е въпроси за външна красота, човѣкъ лесно може да стане красивъ. Майката и бащата могатъ да родятъ какъвто синъ, или каквато дъщеря искатъ. Въ това нѣма никаква мѫчнотия. Мѫчно е, когато ние изискваме отъ хората да направятъ това, което тѣ не могатъ. Запримѣръ, часовникътъ може само да показва врѣмето, но не и да говори. Човѣкъ не може да се разговаря съ часовника. Иска ли човѣкъ да направи нѣщо повече отъ това, което се крие въ неговитѣ възможности, той трѣбва да бѫде едно съ Бога и да вѣрва въ Него. Да бѫдете едно съ Бога и да вѣрвате въ Него, това подразбира да се запишете за ученикъ въ Неговото училище и свещено да държите Неговитѣ закони. За да дойдете до това положение, Богъ ще ви прѣкара прѣзъ хиляди изпитания, и ако можете да издържите, само тогава Той ще ви повѣри едно малко знание. Който достигне това знание, той ще може да възкресява мъртвитѣ. Достатъчно е само да дигне реката си прѣдъ тѣхъ, да имъ каже три свещени думи, за да оживѣятъ. Щомъ оживѣятъ, тѣ ще го запитатъ: какво заповѣдвате?

Днесъ всички искатъ да знаятъ, какво ги очаква. Казвамъ: ако не любите Бога, гърне ви очаква — нищо повече. Ако любите Бога, ще станете ангели, съ крила и съ корони на главитѣ. Въ това положение ще видите Божиитѣ чудеса и ще изучавате закона на единството. И тогава, отъ любовьта къмъ Бога ще дойдете до любовьта къмъ хората и всички същества подъ тѣхъ. Тъй щото, красивата мома прѣдставя доброто между хората, което постоянно работи. Грозната мома прѣдставя злото. Чифликчията прѣдставя самия човѣкъ, а жътваркитѣ на разнитѣ възрасти прѣдставятъ хората, които човѣкъ трѣбва да обича. Когато човѣкъ обича Бога, той ще се научи да обича и вѣчното множество въ свѣта. Който обича Бога, невъзможно е да не обича хората. Въ любовьта си къмъ Единния, той ще обича всички. Въ тази любовь не трѣбва да влиза никаква ревность, никакво подозрѣние, никакво маловѣрие. Онзи, когото обичате, той всѣкога седи по-високо отъ васъ. Не можете да обичате нѣкой човѣкъ, ако той не седи по-високо отъ васъ. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо отъ васъ. Понеже Богъ е надъ всички сѫщества, затова и Той обича тия малкитѣ подъ Него. Въ това седи идейната любовь: всѣки човѣкъ може да обича сѫщество, което седи по-високо отъ него. Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи по-високо отъ васъ, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има въ това същество, или въ този човѣкъ, за което заслужава да се обича? Питамъ: какво познахте въ този човѣкъ?

Казвамъ: никой не може да разбере човѣка. Човѣкъ се намира задъ очитѣ, задъ ума, задъ сърцето и т.н. Всички тия нѣща прѣдставятъ обвивки на човѣка, но не и самия човѣкъ. Умътъ, сърцето на човѣка сѫ сили, които дѣйствуватъ въ него. Ако въ сърцето, въ ума, въ душата и въ духа на човѣка, както и въ тѣхнитѣ проявления, не виждате Бога, вие не познавате реалностьта, отъ която произлизатъ всички нѣща. Умътъ, сърцето, духътъ и душата на човѣка се включватъ въ великото, въ Божественото. Схващате ли нѣщата по този начинъ, вие ще имате великъ импулсъ въ себе си. Имате ли този импулсъ, ако сте богатъ човѣкъ и ви откраднатъ една сума отъ 100,000 лева, или единъ милионъ, вие нѣма да се смутите. Обаче, ако нѣмате този импулсъ въ себе си, и сте бѣденъ човѣкъ, който завързва паритѣ си въ деветь вѫзела, единъ левъ да ви взематъ, вие ще окрѣкате свѣта.

Азъ взимамъ думата „крѣкане“ въ добъръ смисълъ. Когато кокошката снесе яйце, тя започва да крѣка, съ което иска да каже на господаря си: много се измѫчихъ, докато снеса това яйце. Гледай, поне ти да го , вземешъ, а не нѣкоя сврака! Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на крѣкането, както и смисъла на излюпването на яйцата. Вие казвате: тѣзи яйца трѣбва да се излюпатъ. Не е достатъчно човѣкъ да казва само това, но той трѣбва да разбира, какъ става излюпването на яйцата. Човѣкъ е още въ яйцето си, затова нека се скрие подъ крилата на нѣкоя квачка и да Седи тамъ, докато се излюпи. Когато казвамъ, че човѣкъ е още яйце, което се търкаля, това подразбира, че трѣбва да се постави при добри условия, да се излюпи. Докато човѣкъ е въ яйцето, той е изложенъ на по-голѣма опасность, отколкото вънъ отъ яйцето. Когато нѣкой се оплаква, че сърцето му е счупено, това показва, че той е слабъ, като яйце, черупката му лесно се чупи. Кой е изходниятъ пѫть отъ това положение? Това яйце трѣбва да се постави подъ крилата на нѣкоя квачка, да се прѣвърне на пиле. Затова, именно, е казано въ 91 Псаломъ: „Който живѣе подъ покрива, т.е. подъ крилата на Всевишния, ще прѣбивае подъ сѣнката на Всемогѫщия“. Ето защо, човѣкъ всѣки день трѣбва да влиза подъ крилата на тази квачка. Който седи подъ крилата на тази квачка, въ края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като мислещо сѫщество. Язъ взимамъ думата „квачка“ въ нейния широкъ смисълъ.

Сега, азъ говоря върху този прѣдметъ, защото подслѣдната цифра отъ 1932 година е двойка. Числото двѣ прѣдставя свѣта на майката, свѣта на любовьта. Ако не разберете любовьта, нѣма да разберете и майката. Любовьта е майката въ свѣта. Слѣдователно, безъ майка нищо не може да стане. Всѣки трѣбва да има майка! Нѣкой казва: защо трѣбва да любя? Ти трѣбва да любишъ, за да дойде майката, да те роди. Ако нѣмашъ майка, нѣма кой да те роди. Ето защо, съзнанието на хората трѣбва да се пробуди, да схващатъ тѣзи нѣща правилно. За да се пробуди съзнанието, съ което да разбиратъ любовьта, тѣ трѣбва да иматъ майката въ себе си, а сѫщеврѣменно и тѣ да живѣятъ въ майката. Любовьта е великъ законъ. Безъ любовь нищо не се постига. Безъ любовь човѣкъ постоянно губи, докато най-послѣ се прѣвърне на прахъ и влѣзе въ гърнето. Той ще живѣе съ недоволство въ живота, докато единъ день каже: празенъ е животътъ! Нищо не разбрахъ отъ него. Този човѣкъ ще влѣзе въ гърнето, дѣто ще прѣкара дълъгъ сънъ. Тукъ майката ще го люлѣе, като въ люлка, ще мисли, какво да направи съ това неразбрано дѣте. Слѣдъ това ще дойде бащата, и върху този прахъ ще капне нѣколко капчици отъ елексира на живота, докато съживи дѣтето. Щомъ го съживи, отново ще го изпрати въ живота. Това е законъ на прѣраждане. По този начинъ човѣкъ ще се прѣражда, докато разбере, че цѣльта на Бога е да го научи, че безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Съ други думи казано: безъ любовь, т.е. безъ реалностьта на живота, всичко е страдание и нещастие.

Питамъ: какво струва на човѣка да люби? Едно липсва на съврѣменнитѣ хора: любовь. Когато младиятъ човѣкъ дойде при Христа и Го запита, какво да направи, за да наслѣди вѣченъ животъ, Христосъ му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на сиромаситѣ!“ Азъ пъкъ казвамъ: едно ви недостига — любовь! Всички сте богати, но любовь нѣмате. Казвате: защо трѣбва да продадемъ богатството си? Продажбата е първото условие, да турите любовьта си въ ходъ. Щомъ раздадете богатството си и останете послѣденъ бѣднякъ, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже: вие сте голъ и босъ. Елате при мене, азъ имамъ хубави обуща и дрехи, ще ви ги продамъ евтино. Послѣ, пакъ погледне и казва: азъ мога да ви дамъ и на кредитъ, съ условие, че ще ми платите. Казвамъ: сега и азъ съмъ готовъ да давамъ на кредитъ, но не безъ пари. Когато се казва, че любовьта дава даромъ, безъ пари, това е символъ. Наистина, паритѣ тичатъ, търкалятъ се подиръ любовьта, т.е. подиръ онзи, който има любовь въ себе си.

И тъй, който погледне красивата мома, той тича подиръ нея, прѣдлага й услугитѣ си и я пита: моля, какво обичате? Ако нѣкой банкеръ я срещне, и той й прѣдлага касата си. Банкеритѣ седятъ съ отворени каси прѣдъ нея и я питатъ: какво обичате? Тѣ се чудятъ на силата, която се крие въ тази мома. Да, магическа сила е любовьта. Казвате: ами ние какво трѣбва да правимъ? Търсете любовьта, а не паритѣ. Ако вие търсите паритѣ, работата ви е свършена. Паритѣ трѣбва да ви търсятъ! Ако търсите знанието, работата ви е свършена. Знанието трѣбва да ви търси! Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трѣбва да ви търси! Който има любовь, и паритѣ го търсятъ, и знанието го търси, и силата го търси; и свѣтлината, и въздухътъ, и водата го търсятъ — всичко го търси. Достатъчно е да отвори очитѣ си, и свѣтлината влиза прѣзъ тѣхъ. Достатъчно е да настрои ушитѣ си, и звукътъ влиза прѣзъ тѣхъ. Всичко става доброволно, непринудено, безъ той да очаква нѣщо. Защо? — Защото въ него живѣе любовьта — магическата прѫчица на живота. На любовьта всички услужватъ: и свѣтлината, и въздухътъ, и водата, и растенията, и животнитѣ, и хората. Вѣрни сѫ думитѣ на Бога: „Дѣто е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ е свѣтлината, тамъ е радостьта, тамъ е мирътъ — въ любовьта е всичко.“

Сега, и на васъ казвамъ: понеже имате любовь, излѣзте вънъ отъ гърнето! Какъ? Бащата ще дойде при васъ, ще капне нѣколко капчици отъ елексира на живота, ще замѣси този прахъ и слѣдъ 24 часа ще оживѣете. Който знае това изкуство, лесно може да възкресява. Това подразбира стиха: „Които чуятъ гласа Му, ще оживѣятъ“. Всички хора трѣбва да оживѣятъ ! Мнозина очакватъ идването на Христа, за да оживѣятъ. Отдѣ очакватъ Христа? Отъ небето ли? Отъ това небе, което виждате вие? Небето, което виждате, е отражение на друго небе. Казвате: може ли всѣки да оживи праха въ гърнето? Който знае, какъ да отвори гърнето, да замѣси праха и да духне върху него, той ще може да го оживи. Знание се изисква! Запримѣръ, имате торба съ злато. Кой може да извади златото отъ нея ? Онзи, който знае, какъ да отвори торбата, той ще може да извади златото отъ нея. Не знае ли да отваря торбата, и златото ще остане неизползувано. Тази торба не се пробива, тя е херметически затворена; вие трѣбва да знаете, отдѣ да я бутнете, за да се отвори.

Съврѣменнитѣ хора се интересуватъ отъ небето и затова го изучаватъ. Споредъ менъ, небето е съкровище, голѣмо богатство, до което се домогватъ само ония, които иматъ ключа за отварянето му. Ключътъ за небето е любовьта. Иматъ ли този ключъ, ще се ползуватъ отъ Божието благословение. Това значи да имате любовь къмъ Бога. Нѣкой казва: какво нѣщо е любовьта? Азъ познавамъ любовьта, но какво нѣщо е тя, не опрѣдѣлямъ, не смѣя да я бутамъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Слѣдователно, животъ вѣченъ е да познавате любовьта. Ако нѣкой ви пита, какво нѣщо е любовьта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човѣкъ трѣбва да познава любовьта, да познава благото, което тя носи за всички сѫщества. Достатъчно е човѣкъ да знае, че любовьта носи благо за всички сѫщества, а какво е тя, не трѣбва да опрѣдѣля. Любовьта е свещено мѣсто, на което ничий кракъ досега не е стѫпвалъ.

Нѣкой казва: какво нѣщо е Господъ? Какво нѣщо е Господъ, сѫщо не може да се опрѣдѣли. Който иска да познае Бога, ще му кажа, какъ може да Го познае, но по въпроса, какво нѣщо е Богъ, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасямъ, нито мога да Го опрѣдѣлямъ. Мойсей, който е разбиралъ това нѣщо, казалъ на евреитѣ: „Не произнасяйте името Божие напразно!“ Всички страдания и нещастия въ свѣта произтичатъ отъ факта, че хората искатъ да знаятъ, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е любовьта. Нѣкой казва: защо Богъ ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания сѫ за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и отъ благата, които Той му дава, ще си създаде адъ. Който обича и познава Бога, и отъ благата и отъ страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина въ живота. Ако обичате и познавате Бога, въ рая ще бѫдете; ако не обичате и не познавате Бога, въ ада ще бѫдете. Тѣзи двѣ нѣща трѣбва добрѣ да се помнятъ. Защо е така, не питайте. Този въпросъ не трѣбва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. Въ забраненото дърво се криятъ двѣ нѣща, които човѣкъ никога не може да разбере. Това сѫ злото и доброто. Въ тѣхъ сѫ скрити тайнитѣ на живота. Едно само човѣкъ може да знае, а именно: въ доброто той ще разбере небето, рая, а въ злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме цѣлокупния животъ, който произтича отъ любовьта, носителка на всички блага въ свѣта. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното въ себе си, т.е. любовьта, която всѣки день трѣбва да се разширява. За тази цѣль всѣки трѣбва да обича едного, който да седи по-високо отъ него. Мнозина се колебаятъ,. Бога ли да обичатъ, или другъ нѣкой. При това, тѣ се запитватъ: ние ли трѣбва да обичаме Бога, или Той трѣбва да ни обича?

Казвамъ: дали Богъ ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трѣбва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Богъ ме обича, това е Негова работа. Той трѣбва да знае това. Дали азъ обичамъ Бога, това вече е моя работа; това азъ трѣбва да зная. Ако азъ не обичамъ Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовьта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако нѣкой ме обича, той ще познае, обичамъ ли го азъ, или не. И ако азъ обичамъ нѣкого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовьта познава себе си въ всички прояви. Това сѫ схващания за живота и за отношения, свободни отъ всѣкакъвъ егоизъмъ. Ако човѣкъ прѣкара цѣли 20 години въ пустинята, за да разбере, дали Богъ го обича, и дали той обича Бога, това е единъ въпросъ. Обаче, ако той прѣкара тия 20 години въ пустинята, съ цѣль да придобие светость и чистота, това е другъ въпросъ. Ако пъкъ нѣкой прѣкара 20 години въ пустинята, за да привлѣче вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му животъ. Изобщо, човѣкъ може да познае Бога въ любовьта, въ свещения трепетъ на своята душа къмъ Него. Ако човѣкъ обича Бога, едноврѣменно съ това ще обича всичко, което Той е създалъ. Който не обича Бога, той ще се движи като слѣпецъ въ свѣта, безъ направление и смисълъ. И тогава, свѣтътъ, който е красивъ, приятенъ за хората, за слѣпия ще бѫде тормозъ, мѫчение. Каква полза, ако въ този свѣтъ има топлина, и свѣтлина, а той нѣма никакво отношение къмъ тази свѣтлина и топлина? Каква полза отъ благата, ако той нѣма отношения къмъ живота? Той ще има само едно голо съзнание, че сѫществува — нищо повече. Животътъ е непрѣривенъ. Така трѣбва да го разбиратъ хората.

Обаче, нѣкои философи казватъ, че животътъ се явявалъ и изчезвалъ. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всѣки зѫбецъ отъ едно назѫбено колело изчезва, щомъ свърши работата си. Не, зѫбецътъ, който е свършилъ работата си, не изчезва; нѣма да мине много врѣме, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, безъ да се е изгубилъ. Това сѫ врѣменни състояния. И когато се казва, че нѣкой човѣкъ е умрѣлъ, това не значи, че той е изчезналъ нѣкѫдѣ безвъзвратно. Той е зѫбецъ на едно назѫбено колело, врѣменно е отишълъ нѣкѫдѣ, но пакъ ще дойде. Това е законъ на прѣраждане. Споредъ този законъ, човѣкъ не може да изчезне. Той е поставенъ въ система, която не може да изчезне. Човѣкъ не изчезва, както и слънцето не залѣзва. Човѣкъ си въобразява само, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Привидно слънцето изгрѣва и залѣзва, но въ тия смѣни то изминава свой опрѣдѣленъ пѫть. И звѣздитѣ, като слънцето, привидно изгрѣватъ, но въ сѫщность тѣ непрѣкѫснато вървятъ по своя нъчъртанъ пѫть и вършатъ извѣстна работа.

И тъй, вие сте поставени на едно реално мѣсто въ дадена система. Който ви е поставилъ на това мѣсто, той изисква отъ васъ само едно нѣщо: да познаете любовьта. Познаете ли любовьта, тогава и животътъ ще стане за васъ реаленъ. Ако не бѣше така, вие бихте се обезсърдчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щомъ разбирате правилно живота, и да ви гонятъ и хулятъ хората, това нѣма да ви смущава. Мнозина ще кажатъ, че сте заблудени, защото не мислите като тѣхъ. Казвамъ: права ли е жабата, ако каже на човѣка, че за да я разбере, той трѣбва да стане като нея? Не, отъ своето положение човѣкъ може да разбере жабата по-добрѣ, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човѣкъ може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човѣка. И човѣкъ не може да разбере себе си, докато не мине въ по-високо положение, въ по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна прѣдстава за себе си. Иска ли човѣкъ да се разбере, той трѣбва да заеме положението на ангелъ, или на нѣкое сѫщество съ по-свѣтълъ умъ и съ по-възвишено сърце отъ неговото. Само по този начинъ той ще си състави ясна прѣдстава за човѣка и за това, което той самъ е въ сѫщность.

Мисъльта, която сега ви казвамъ, е отвлѣчена, но азъ се радвамъ, че е отвлѣчена. За едни тази мисъль може да е неразбрана; азъ се радвамъ, че е неразбрана. За други тя може да е неопрѣдѣлена.; азъ се радвамъ, че е неопрѣдѣлена. Ако разполагахъ съ повече врѣме, щѣхъ да ви поговоря, да направя неопрѣдѣленитѣ нѣща опрѣдѣлени, а яснитѣ да затворя херметически, да не изгубятъ своето значение. Искате ли нѣщата да запазятъ своя смисълъ, тѣ трѣбва да се прѣдаватъ на свещенъ езикъ. Този езикъ има свое особено произношение и смисълъ. Той не е като български езикъ, или като европейскитѣ езици, на които едно се говори, друго се разбира. Като се говори истината на съврѣменнитѣ хора, тѣ не се вслушватъ въ смисъла на думитѣ, но гледатъ, дали запетаята и другитѣ прѣпинателни знаци сѫ употрѣбени на мѣсто. Какво показва запетаята? Запетаята показва, че когато човѣкъ дойде до извѣстенъ пунктъ, той трѣбва да спре малко и да помисли. Какво показва точката и запетаята? Този знакъ показва, че на извѣстни мѣста човѣкъ трѣбва да спре повече, отколкото при запетаята. Дѣто има запетая, човѣкъ ще спре движението си за малко врѣме и ще се огъне налѣво. Запетаята е животъ на съображения. При точката и запетаята човѣкъ се натъква на единъ центъръ, отъ който трѣбва да излѣзе по пѫтя на радиуса. Двоеточието пъкъ показва, че слѣдъ него се цитиратъ чужди думи, които често се затварятъ въ кавички. Значи, минавате ли отъ човѣшкия къмъ Божествения животъ, вие ще турите двоеточие и ще кажете: тъй рече Богъ! Слѣдъ кавичкитѣ можете да продължите рѣчьта си, да я завършите по човѣшки. Слѣдъ всѣка отдѣлна мисъль поставяте точка. Това е значението на знацитѣ въ земнитѣ езици.

Създаването на земнитѣ езици е костувало голѣми усилия на възвишени, на разумни сѫщества. Тѣ сѫ работили много, докато създадатъ всички форми и правила въ съврѣменнитѣ езици. Граматиката на земнитѣ езици е прѣнесена на земята отъ невидимия свѣтъ. Тя е изработена по правилата на Божествения езикъ. Върху български езикъ отсега нататъкъ трѣбва да се работи, докато стане свещенъ езикъ. Когато единъ езикъ стане свещенъ, любовьта въ него се усилва, и хората започватъ да се разбиратъ. Днесъ, обаче, срещнатъ ли се двама души, тѣ непрѣменно ще се скаратъ. Когато хората се разговарятъ на свещения езикъ, тѣ никога не се каратъ. Когато момата обича нѣкой момъкъ, тя казва: колко милъ, смисленъ по- гледъ има този момъкъ! Когато не го обича, тя казва - лошъ погледъ има този момъкъ! Защо не харесва погледа му? — Защото езикътъ, на който се разговарятъ, не е свещенъ. Езикътъ, на който се разговарятъ, не съдържа нужния пламъкъ, вслѣдствие на което и любовьта между тѣхъ не може да се прояви.

И тъй, тази година за пръвъ пѫть искамъ отъ васъ, да се запознаете съ езика на любовьта. Най-първо започнете съ съюзитѣ и мислете върху тѣхъ. Срѣщалъ съмъ млади хора, които говорятъ за любовьта и се оплакватъ, че сърцата имъ изгорѣли отъ любовь. Това, което изгаря сърцата на хората, не е любовь. То сѫ пушила на човѣшкитѣ сърца. Минете ли покрай тия пушила, навсѣкѫдѣ ще видите димъ, сажди. Дѣто огъньть на любовьта е запаленъ, тамъ всѣки обича да се топли, защото изпитва приятно чувство. Не е въпросътъ огъньтъ да бѫде голѣмъ, но да гори хубаво, горението да е пълно, безъ димъ, съ силна свѣтлина. Вие трѣбва да разбирате любовьта правилно, да не я изопачавате. Сърцето на човѣка трѣбва да бѫде огнище, на което постоянно да гори огънь. Човѣкъ не трѣбва да се плаши отъ любовьта, но да изпитва свещенъ трепетъ къмъ нея. Любовьта на съврѣменнитѣ хора е толкова малка, че едва мухитѣ могатъ да се топлятъ на нея.

Изобщо, мухитѣ обичатъ да кацатъ на човѣшкитѣ глави. Подъ думата „муха“ разбирамъ малки, дребни мисли и чувства, съ които хората често се задоволяватъ. Като направятъ нѣщо малко, тѣ мислятъ, че много нѣщо сѫ свършили. И малкитѣ нѣща се цѣнятъ, но законътъ на любовьта изисква голѣми работи. Малко хора има днесъ, които могатъ да вършатъ голѣми работи. Ако единъ съврѣмененъ човѣкъ влѣзе въ нѣкоя богата кѫща, паритѣ се скриватъ отъ него. Отиде при нѣкой банкеръ, касата на банкера веднага се затваря. Защо? — Любовь нѣма този човѣкъ. Отиде ли красивата мома въ кантората на банкера, той отваря касата си за нея. Защо? — Любовь има тази мома. Тя внася нѣщо отъ себе си въ душата на банкера, за което и той е готовъ да дава. Вие мислите, че той се е влюбилъ въ тази мома. Не, банкерътъ не се е влюбилъ въ момата, но той е позналъ любовьта, и затова е готовъ да разтвори сърцето си и за нея, и за другитѣ хора.

Сега, съ единъ образъ ще ви прѣдставя, какво нѣщо е любовьта. Влиза единъ човѣкъ въ кѫщата на едного и казва: тази кѫща е моя, не мърдамъ оттукъ. Никой не може да ме застави да излѣза вънъ отъ тази кѫща! — Не, има нѣщо, което може да те застави да излѣзешъ вънъ. — Съ камъни да ме биятъ, нѣма да се мръдна отъ мѣстото си. — Тъй ли, ще видимъ. Човѣкътъ, чиято е кѫщата, подпалва я и наблюдава, какво ще върши другиятъ. Той веднага хуква да бѣга. — Защо бѣгашъ? Нали каза, че нищо не е въ състояние да те накара да бѣгашъ? — Какъ да не бѣгамъ? Кѫщата гори! Ако остана вѫтрѣ, и азъ ще изгоря. — Лъжешъ се, нѣма да изгоришъ. — Какъ да не изгоря? — Сега ще видишъ. Той маха съ прѫчицата си изъ въздуха, и огъньтъ прѣстава. — Какъ направи това нѣщо? Защо ме заблуди? Казвамъ: сѫщото нѣщо става, когато любовьта дойде въ човѣка. Той се запалва, гори и непрѣменно трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си. Не излѣзе ли, това показва, че е инвалидъ. Когато любовьта дойде, всѣко нѣщо трѣбва да падне отъ рѫката на човѣка. Богатство, слава, величие, всичко това трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата на човѣка, да се раздаде на сиромаситѣ. Това подразбира „даромъ си взелъ, даромъ ще давашъ.“ Материалното трѣбва да се раздаде на сиромаситѣ. Когато любовьта дойде, ние ще бѫдемъ носители на Божиитѣ блага, на новото. Щомъ човѣкъ стане носитель на новото, той става изворъ, който постоянно блика, тече, безъ да прѣсъхва.

Врѣме е вече да се простите съ старото! Обаче, докато новото не дойде, старото не пущайте. И мухлясалъ хлѣбъ да имате, не го хвърляйте, докато не пристигне новиятъ, направенъ отъ прѣсно, хубаво брашно. Казвате : какво да правимъ съ стария хлѣбъ? За него вече не мислете. Турете прѣсния хлѣбъ въ торбата! Метнете торбата на гърба си и тръгнете напрѣдъ!

Сега, отъ всички искамъ да имате абсолютна вѣра въ Божественото. То носи животи, мисъль, сила, щастие, радость и т.н. Придобиете ли тази вера, вие ще разберете великата Истина, която разкрива смисъла на живота. Който ви говори отъ гледището на великата Истина, дръжте се за него. Тѣ могатъ да бѫдатъ единъ, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще се обединятъ въ името на тази Истина. Когато Божественото заговори въ сърцата на хората, всички ще се обичатъ и разбиратъ. Дѣто е Божественото, тамъ е Любовьта, тамъ е Мѫдростьта, тамъ е Истината.

*

Бесѣда отъ Учителя, държана на

22 мартъ, 1932 г., 5 ч. с., Изгрѣвъ.

 
   
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...