Jump to content

Recommended Posts

От книгата"Заветът на Любовта", Беседи от Учителя

държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98"

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Скрито богатство

24 година

XVI лекция на младежкия клас

3.ХI.1944 г., петък, 5 ч. с., Изгрев – София

Отче наш.

„Красив е животът“.

Кой от вас чете най-добре? Който чете най-ясно, да прочете лекцията „Постижимото и непостижимото“ от „Път в живота“.

(Един брат прочете лекцията.)

Тази задача решили ли сте – постижимото и непостижимото? Да умножите нещо един път, какво ще постигнете. Трябва да разбирате, какво се разбира под думата постижимо и непостижимо. Едната дума е отрицателна не – постижимо, или ограничено и неограничено, гранично и безгранично. Постижимото е гранично, непостижимото е безгранично. Вие ако разбирате под думата „постижимо“, че то е реално, то е гранично, малко. Имаш един граничен хляб, изяде се, свърши се. За един ден се свърши работата с хляба. Имаш хиляда хляба, за колко деня ще ги имаш? Колко години ще ти вземе хиляда лева. Значи постижимите неща като се свършат произвеждат страдание. Парите като се свършат произвеждат страдание. Като имаш пари, не се свършват, ти се радваш. Реката, която изтича, изпарява се, произвежда страдание. Онази, която не се изпарява и не изсъхва, на нея всякога може да разчиташ. Това е вътрешния смисъл. Постижимото, ограничено е то, за даден момент е постижимо. Вие разрешавате само една задача. В света няма само една задача. Безброй задачи има. Смисълът на живота седи във всичките задачи. Да кажем, разглеждаме съвременният човек. Ако съвременният човек на земята го разглеждаме само физически, то е една трета от реалността; ако го разглеждаме от духовно гледище, то е две трети от реалността; ако го разглеждаме от умствено гледище, то е три трети от реалността. Три трети е вече едно цяло. Всяко нещо, което е цяло, има процеси. Целите неща се показват и растат. Едно семе като го разделиш, не расте. Цялото като го посееш, расте. Целите работи растат и се развиват. Туй, което расте, расте всякога. Например една ябълка може да е старо дървото, изсъхне. Понеже като изсъхне има ред други семенца посети. Животът на едно дърво постоянно минава от една форма в друга. Туй не е за обикновения живот. Туй учение за реалността не е за обикновения живот. Ореш на нивата, ще кажеш: То не е учение, не ми трябва да ора. Ти ще ореш, за да влезеш. Къде трябва да влезеш? От реалното в нереалното. Като свършиш нивата казваш: Свърших орането. Но не е посято. Ти на земята този процес си го свършил. Сега ти оставаш в духовния свят да ореш. Като свършиш орането там, ще влезеш в умствения свят и там ще ореш. След орането сеене ще има. Съвременните хора мислят, че реалното е нещо, свършиш го то е реално. То е относително реално. Туй, което се изменя постоянно, то е относително реално. Или да направим един нов превод. Едни заместват цялото число с дробно. Ако искате цялото да се прояви, да се замести едно цяло с една дроб, то е невъзможно. Ако вземеш и отрежеш един крак и го държиш, какво ще те ползува този крак? Държиш този крак като светия. Ако в света имаше само един светия, хиляди светии има. Този светия само един крак ли има? Да кажем, Провидението колко косми е турило на главата на човека. Някои имат 150 хиляди, някои – 200 хиляди, някои – 250 хиляди, някои имат триста хиляди, но рядко са. На физическия свят знаете ли всеки един косъм каква роль играе. Те са антени. Тия коси, които са долу при ушите те са антени за разрушение. Като приемеш ти се настройваш войнствено да се биеш. Тия клетки на въображението дават полет. Казва: Той е умен човек. Върху него се отразяват всичките сили. Или тия коси, които на центъра на любов към Бога, те са антени. Навсякъде има антени, главата е пълна с антени. Като ти окапят антените, какво става? Не може да приемаш впечатленията от външния свят. Казваш: Вече не може да мисля. Не че не може да мислиш, но антени няма, впечатления не може да възприемаш отвън. Най-първо защо окапват космите? От недоволство. Казваш: Господи, защо ги направи, дотегна ми да чеша тази коса. Въшките се крият в косата, не може ли без коса, изпоядоха ме тия въшки. Днес сте недоволен, утре сте недоволен, окапе косата, връзките ги нямаш. Много добър гребен да имате. Що е гребенът? То е наука. Космите успоредно трябва да бъдат, не трябва да са преплетени антените. Като се преплетат косите, не върви работата. Някой път като се чешете, сърдите се, изтеглиш косъм, хванеш, хвърлиш го на земята. Знаете ли колко струва една антена на главата на човека. Десет милиона английски лири стерлинги. 250 хиляди косъма по десет милиона, ти седиш и казваш: Аз съм голям сиромах. Ние сме хора, които ходим по повърхността на земята, всичките богатства имаме складирани и казваме: Големи сиромаси сме, ще умрем гладни.

Ново разбиране трябва. Като се обезсърдчиш, хвани се за косата. Нали някой път се хващат хората за главата. Някой без да знае, тури ръцете на главата си, държи главата си с двете ръце. Казва: Богатството е в главата. Хубаво вземете слънцето, по какъв начин слънцето боядисва. Ако разложите светлината, имате цветовете, махнете призмата, никаква боя няма. Вземете птиците, как се научили да боядисват перата си. Като носят дрехите, постоянно ги боядисват. Ние ги боядисваме, че тогава ги обличаме. Тия животни носят дрехите си и като ги носят ги боядисват много хубаво. Законът е следният: Една мисъл, която присъства в ума ти, остави я тя сама да се обясни, не искай да я обръщаш, да я изучаваш. Мисълта трябва да ти проговори. Докато не я слушаш да ти проговори, остава неразбрана за тебе. Нали вие считате мислите нереални работи, казвате: Фантазия. Най-първо има много светии, които от грешници светии станаха. Как станаха? Бяха грешници, бяха в оня свят на греха. После казаха, че грехът не е реален. Живееш като войник, да се биеш, този биеш, онзи биеш. Един ден ти се убедиш, че с бой работа не става. Започнеш да вярваш. В кое вярваш? Започнеш да отричаш войната. Войната престанала ли е? Ако вземеш една книга, че напишеш няколко стихотворения, ако вземеш, че тия стихотворения ги напечаташ и раздадеш на хората, или по някой път вие като някой бакалин направите една кесийка и турите десет бучки захар и дадете книжката някому. Каква ценност има тази книжка с десет бучки захар. Аз често съм намирал на пътя книжки, захарта изядена, кесийката хвърлена. Много пъти съм намирал една книжка със стихотворения, седи книжката в джоба, с години я носи. Извади я, прочете, пак я тури в джоба. Ни захар има, нищо няма. Онази книжка със захарта, изял захарта, книжката пари не струва, другата книжка ни захар има, нищо няма, но е ценна. Сладчината иде от нереалния свят. Думата нереално в дадения случай разбираме безграничен свят, свят на всичките непроявени възможности. Да кажем, вие мислите, възможно ли е един ден хората да станат съвършени. Възможно ли е хората един ден да не воюват. Възможно е. Войната ще се смени с нещо по-хубаво. Войната е една много проста работа. Аз съм гледал децата, като не могат да отворят един предмет, вземат, че го ударят на земята. Не могат да отворят едно шише, счупят го, излее се на земята. Ние съвременните хора много пъти чупим. Разсърдиш се, счупиш приятелските отношения. Казваш: Той ме обиди. В какво седи обидата? Ако ти вярваш, че езерото, което е 40 километра на ширина и толкоз на дължина, че някой дошъл и взел чашка вода от туй езеро, трябва ли да се гневиш? Съвременният ваш гняв мяза на тия хора с богатите езера. Че пита, как така без мое позволение си е позволил да вземе една чаша от езерото. Трябва да пита. Тази вода като влезе в езерото, пита ли те тебе да влезе ли. Казваш: Той трябваше да ме пита. Ни най-малко водата не те е питала. Тя е влязла без да те пита. Ти казваш, че трябва да те пита, като взема водата. Водата е влязла без да те пита, гребва една чаша от водата, която не те е питала. Ако вземе една чаша от водата, която е турена в шишето, там трябва да питаш. Водата, която не те е питала и е влязла и той като вземе, няма право да пита. Не е твоя работа.

Всички вие страдате от страданията. Ти почерпиш вода от някъде, питат те, кой ти позволи. Защо не ме пита. Ако навсякъде трябваше да питаме, какво щеше да бъде. Някъде не трябва да се пита. Човек като тръгне за другия свят, пита ли своите роднини. Като тръгнат те за другия свят, питат ли ги тях. Не питат никого. Някой ученик е напуснал университета. Щом свършиш училището, напуснеш го. Щом напусне училището преди да е свършил, тогава питането има място. Защо го напусна? Защото не може да учи. Ученикът, който престане да учи, ученик ли е? В момента, в който престанеш да учиш, не си ученик. Като започнеш да учиш, ученик си. Тъй щото не всякога сте ученици.

Ще ви разправя един анекдот. Един 90 годишен старец в Европа следвал 70 години, на 90 години свършва университета и заминава за другия свят. Защо учил 70 години? Показва много голямо постоянство. 70 години показва много голямо постоянство. Този старец са го подигравали младите, казват: Ти кога ще свършиш? Казва: Има време. Сега питам този старец, който учи 70 години в университета, като за свършването на университета взема четири години, колко випуска на студентите ще има? Близо 18 випуска. Този старец съзнал своята погрешка, че като учил на земята, много пъти напускал училището и сега казва: Ще свърша тази работа. Колко години той е учил? 70 години той изпълнил дълга си, казва: Трябва да свърша.Тия седемдесет години са пропуснати. Като свърши, вече приемат го в невидимия свят. Като иде, може да се върне от невидимия свят. Ако не е на 70 години не го приемат. На земята сега трябва да свършим нещо. Придобиването на една добродетел не е лесна работа. Вие говорите за правда. Що е правда? Ти интуитивно схващаш, правдата не трябва да учиш, с нея учен се раждаш, правдата разбираш. Правда е туй, което сам по себе си разбираш. Никой не може да те учи. Туй, което се учи, правда не е. То може да е друго, може да е честност. Но правдата всеки човек сам по себе си разбира. Тя вътрешно се разкрива. Ти я носиш като едно дадено качество в себе си. По същия закон спада и любовта. Тя не е нещо, което може да учиш. Ще учиш проявленията на любовта, но любовта като същина няма да учиш. Тя сама се изявява. Ако искаш научно да я обуславяш, веднага се помрачи ума ти. Нереалните неща като изучаваш, помрачават ума. Питаш какво нещо е любовта. То е помрачение. Никога не може да знаеш, какво нещо е любовта. Като цяло любовта никой не знае. Като проявление да, знаят я. – Туй, което кара птичката да храни своите деца без пари; туй, което кара майката да работи без пари, кара ги всичките работи да вършат и да им е приятно като ги вършат, е любовта. Тогава правилото: Първо възможното, после невъзможното. Първо постижимото, после непостижимото. Първо реалното, после нереалното. Не първо нереалното, после реалното. Първо постижимото, после непостижимото. Така трябва да схващате за разсъждение. Непостижимият свят и нереалният е много широка област, в която човешкият ум работи. Реалното е познатото, познатия свят, който става като мярка за непознатия.

Ще ви прочета 201 страница от „Път към живота“. /прочете я/

Кой свършва повече работа, който излиза или който влиза? Семето, което падне в земята свършва много голяма работа. Семето, като израсне навън, свършва повече работа. Значи не може да излезеш от там, отдето не се влязъл. И следователно другото заключение: Не може да влезеш там, дето не те обичат. Не може да излезеш оттам, дето не те искат. Когато някои хора не ви искат, защо не ви искат? Те ти дават свобода да излезеш из къщи навън. Като не те искат в затвора, ще излезеш. Като те искат, ще бъдеш ограничен. Казва: Да си вървиш. Де е лошото, че трябва да си вървиш? Трябва да си вървиш, да влезеш в къщи. Зимно време, сняг има, може да останеш вън, ще умреш от студ. Значи при лошите условия, влез в къщи, при добрите условия, излез из къщи навън. При лошите условия ще влезеш в затвора, при /добрите/ ще излезеш из затвора. То са преводи.

Казва: Много страдам. На място е страданието. Вземете в съвременния свят най-първо се тревожиш за една хубава книга, нямаш пари да си купиш книгата. След туй трябва да учиш, което книгата съдържа. После трябва да разправяш какво има вътре. Ако не може да запомниш онова, което си чел, ще те смятат, че си невежа, не знаеш как да четеш. Животните някой път минават за глупави. Зимата есенно време се угоява, като влезе през зимата в летаргическия сън да се храни от събраното. Тя си приготвя храна, за да може да прекара няколко месеца в летаргически сън. Някой път изпосталеете като мечката. Прекарали сте в летаргически сън, събраните зимнини сте изяли. Ще излезете в пролетта навън да похапнете, да съберете пак наново мазнини. Летаргическия сън пак ще дойде. Той може много пъти да дойде. Казвам: Страданията ще престанат само така. Кога ще се прекратят страданията на ученика? Един ученик по музика, учителят го хука, гълчи го, като се научи да свири, не го гълчи. Като се научим добре да свирим в живота, мъчнотиите ще престанат. Сега се оплакваме, но не свирим. Що са страданията? Неразбиране хармонията на живота. Ние съвременните хора имаме навик, като турим плочата, навием, свири. Плочата за себе си свири. Ти трябва да свириш като плочата. Иглата на плочата де ще турите на човека. Плочата от човека се е научила. Тази игла е турена перпендикулярно, като удря, говори. На човека неговата игла като говори е турена хоризонтално. Човешкият език е игла. Тази игла като се мърда образува всичките думи. Човек с игла говори. Трябва да знаеш как да навиеш. Човек е плоча да навивате.

Езикът трябва да се възпита. Много пъти онези плочи, които говорят, турят им недобри игли, изтриват си иглите. Езикът и той трябва да се възпита. Възпитанието не е нищо друго, освен облагородяване на езика, за да може да предава много добре, да предава вярно тоновете на природата, музикално. В репертоара на вашата реч, колко мелодии имате, с колко плочи оперирате. Някои от вас по две, три плочи имат, с тях говорят много обикновено. Някой 4–5 хиляди плочи имат. Една плоча като туриш, втори път да не я туряш. Три–четири хиляди да има богатство.

За пример, земята може да направи само една услуга, за една година може да обиколи около слънцето. Ако слънцето не се движеше, ние щяхме да останем недоволни. Слънцето ще направи една разходка, земята ще направи една разходка около слънцето. Слънцето прави една разходка за двеста милиона години. За да направи слънцето една разходка, трябват му двеста милиона години, на земята трябва една година. Ти не може да влезеш в разходката на слънцето, преди да си бил в разходката на земята. Всяка година земята като обикаля около слънцето, вие сте в една област, има разнообразие. Никога не минавате два пъти през едно и също място. През цялото пространство има разнообразие и е пълно с възможности. Богатства има. Земята когато минава, слънцето като минава човек почерпва от богатствата на природата.

Заключението е: В страданието вие придобивате нещо. Във всички противоречия в живота ви, каквито и да са, се съдържа едно богатство. Ако ги разгледате ще се ползувате.

Изпейте една песен. („Мога да постигна“.)

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата ""Заветът на Любовта", т. II , извънредни беседи (последно слово) - 1944г.,

държани от Учителя в София - Изгрев

Издание 1944, София

Книгата за четене на PDF

Съдържание

Скрито богатство

Чете се лекцията „Постижими и непостижими неща” от книгата „Път към живота”.

Решили ли сте въпросът за постижимото и непостижимото? Какво ще постигнете, ако умножите нещо „n” пъти? Какво разбирате под „постижимо и непостижимо”? Първата дума е положителна, а втората – отрицателна. Казваме „постижимо и непостижимо, ограничено и неограничено, или гранично и безгранично”. Постижимото е гранично, а непостижимото – безгранично. Ако под „постижимо” разбирате нещо реално, не сте прави. Реалното не е гранично, не е нещо малко. Имате един хляб – ограничен е. Изядете го и в един ден работата се свършва с него. Имаш хиляда хляба. За колко дни ще ги свършиш? За колко дни ще ти стигнат хиляда лева? Значи, постижимите неща, като се свършат, произвеждат страдание. Парите, като се свършат, произвеждат страдание. Ако парите не се свършват, ти се радваш. Ако реката изтича, изпарява се и пресъхва, произвежда страдание. Можеш да разчиташ само на оная река, която постоянно тече и не пресъхва. В непостижимото е вътрешният смисъл на живота, а не в постижимото, ограниченото, което трае само момент. Ти разрешаваш една задача. В света има безброй задачи, а не само една. Смисълът на живота е в многото задачи, във всички задачи.

Допуснете, че ви е дадена задача да изучавате човека. Ако го изучавате само физически, това е една трета от реалността; ако го изучавате физически и духовно, това са две трети от реалността; ако го изучавате физически, духовно и умствено, това са три трети от реалността, или едно цяло. В цялото се крият всички процеси. Целите неща се проявяват и растат. Ако разделиш семето, то не расте; ако го посееш цяло в земята, то расте и се развива. Цялото расте, а не частите. Ако нещо расте, то е цялото; веднъж има условия да расте, всякога ще расте. Дървото на ябълката може да остарее, да изсъхне, но тя е посяла вече своите семенца. Животът на цялото минава непрекъснато от една форма в друга. С това се отличава реалността. Тя има отношение към великия, към неограничения живот. Реалността не е за обикновения живот. Ореш на нивата и казваш: Това не е никакво учене, не искам да ора. Ще ореш, за да влезеш в нереалното. Ще минеш от реалното към нереалното. Като изореш нивата, казваш: Свърших орането. Свършил си орането, но не си посял. Първо ще изореш нивата на физическия свят; после ще я изореш в духовния свят и най-после ще я изореш в умствения свят. Като изореш нивата и в трите свята, тогава ще дойде сеенето.

Мнозина мислят, че като свършат работата си в един от трите свята, дошли са до нещо реално. То е относително реално. Това, което постоянно се изменя, е относително реално. То е само част от цялото. Някои заместват цялото число с дробно. Да заместиш цялото с дроб и да искаш да се прояви, това е невъзможно. Ако отрежеш единия крак на някой човек и го пазиш като светиня, какво придобиваш? Такива светини има много. Един крак ли има светията? Колко косми е турило Провидението на човешката глава? Някои хора имат по 150 хиляди косми на главата си, други имат по 200 хиляди, трети имат по 250 хиляди. Важно е, каква роля играе косъмът. Космите са антени. Космите, които са зад ушите, са антени, които възприемат и предават разрушителни енергии. Като приемеш тия енергии, ти се настройваш войнствено, готов си да се биеш. Космите, които са близо до центъра на въображението, дават полет на човешката мисъл. Космите на горната част на главата са антени на любовта към Бога. Главата е покрита с антени. Ако окапят антените, какво става с тебе? Не можеш да възприемаш впечатленията от външния свят. Казваш: Не мога вече да мисля. Не че не можеш да мислиш, но антени нямаш, не можеш да възприемаш впечатления от външния свят.

Защо окапват космите на човека? – От недоволство. Чешеш косата си, недоволен си и казваш: Дотегна ми тая коса, всеки ден да я чеша, да я чистя, да не се завъдят паразити. Днес си недоволен, утре си недоволен, докато косата ти окапе и се лишаваш от връзката си с външния свят. Ще се чешеш не само един път на ден, но по няколко пъти, и то с гребен. Космите трябва да бъдат успоредни, да не се преплитат. Ако се преплитат, работите няма да ти вървят добре. Чешеш се, но космите са преплетени. Ти се разгневиш, хванеш ги грубо, издърпаш няколко косъма и ги хвърлиш на земята. Знаеш ли, колко струва една антена от човешката глава? Милиони струва една антена. Ти имаш 250 хиляди косми на главата си. Умножи ги по няколко милиона и виж, с какво богатство разполагаш. Ти казваш : Сиромах съм. Носиш голямо богатство в себе си, без да съзнаваш това, и минаваш за беден. Вие сте от ония, които складирали богатствата си в земята, а ходят по повърхността ѝ и казват: Голяма сиромашия ни е налегнала, гладни ще умрем.

Ново разбиране трябва! Като се обезсърчиш, хвани се за косата. Често хората се хващат. за главата. Някой, без да знае, туря ръцете си на главата и така ги държи известно време. Казвам: Богатството е в главата. Ще кажете, че богатството е и в слънцето. Право е това. Голямо богатство крие слънцето. Ако на пътя на слънчевите лъчи поставите призма, тя разлага слънчевата светлина на седем цвята. Щом махнете призмата, седемте цвята изчезват. И птиците боядисват сами перата си. Как става това? Човек боядисва дрехата си и после я облича. Птицата облича дрехата си и после я боядисва. Значи, животните боядисват дрехите си след като са ги облекли.

Закон е: Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, трябва да бъде свободна. Остави мисълта си сама да се прояви, не я обръщай по една, на друга страна. Мисълта трябва да бъде свободна, сама да проговори. Докато не проговори, тя остава неразбрана. Някои разглеждат мисълта като нещо нереално. Те казват: Фантазия е това. Не е така. Мисълта е мощна сила. Как ще си обясните факта, грешникът да стане светия? Много грешници станаха светии. По-рано бяха в греха, после се отвърнаха от него, съзнаха, че не е реален, и влязоха в реалния свят. Войник си, биеш се с тоя, с оня, но един ден се убедиш, че с бой работата не върви, и се отказваш от войната. Ти започваш да вярваш в друго нещо. С това войната престанала ли е? Ако напишеш няколко стихотворения и ги раздадеш на хората, обърна ли мисълта им? Тия стихотворения са подобни на книжката, в която бакалинът турил няколко бучки захар. Изядеш захарта, хвърлиш книжката на земята. Книжката няма никаква цена – захарта е ценна. Във всяко стихотворение е ценно съдържанието, а не самата книга, на която е напечатано. Извадиш книжката, прочетеш стихотворението и я туряш в джоба си. В ума ти остава някаква мисъл, а не книгата. Сладчината иде от нереалния свят. Под „нереален свят” разбираме безграничен свят – свят на не проявените възможности. Казвате: Възможно ли е един ден хората да станат съвършени? Възможно ли е някога хората да не воюват? – Възможно е. Войната ще се смени с нещо по-хубаво. Войната е проста работа. Наблюдавал съм, какво правят децата, като не могат да отворят някое шише или някаква кутия. Вземат шишето и го удрят в земята; шишето се счупва, а съдържанието се излива. И с временните хора постъпват като децата – чупят и развалят. Разсърдиш се на приятеля си, хвърлиш шишето на земята и развалиш приятелските си отношения. Казваш: Той ме обиди. В какво се заключава обидата? Мислиш ли, че езерото, което е с километри дълго и широко, може да се изчерпи от една чаша вода, която е гребнал някой? Трябва ли да се гневиш за това? Трябва ли езерото да се сърди за водата си? Гневът на сегашните хора е подобен на гнева на това езеро. Ще те пита езерото, как си позволяваш да гребеш вода от него. Колко вода си взел? Една чаша. Водата, като се е втичала в езерото, искала ли е позволение от него? Както водата не е питала езерото, да влезе ли в него, така и ти не трябва да искаш позволение от езерото, за да гребнеш една чаша вода. Ако вземеш една чаша вода от шише, там въпросът е друг.

Съвременните хора страдат от неразбиране на живота. Ти гребнеш вода отнякъде и веднага те питат: Кой ти позволи това? Защо не си питал? Какво ще стане, ако навсякъде и за всичко питаш? Някъде не трябва да се пита. Човек, като тръгва за другия свят, пита ли своите роднини? Някой ученик свършва училището и го напуща. Пита ли някого, да напусне ли училището, или не? Щом го свършил, няма защо да пита. Ако на пуснеш училището преди да си свършил, тогава питането е на място. – Защо напусна училището? – Защото не мога да уча. Ученик, който престава да учи, ученик ли е? В момента, в който престанеш да учиш, не си ученик. Като започнеш да учиш, ученик си. Тъй, щото, не всякога сте ученици.

Един 90 годишен старец следвал цели 70 години университет. Това било някъде из Европа. След това заминал за другия свят. Защо следвал 70 години в университета? От желание да свърши училището. Това показва голямо постоянство в характера. Младите студенти се подигравали с него, питали го, кога ще свърши. Той отговарял спокойно : Има време. През тия 70 години се изредили 18 випуска млади студенти. Той съзнал погрешката на своето минало, когато отлагал, напущал училището, и най-после решил, макар и късно, с мъчнотии, да свърши училището. Цели 70 години учил, но изпълнил задължението си. Като свършил, приели го вече в невидимия свят. Ако не беше свършил, нямаше да го приемат. На земята все трябва да свършиш нещо. Придобиването на една добродетел не е лесна работа.

Говори се за правдата. Що е правда? Интуитивно се разбира, че правдата не трябва да се учи, с нея се раждаш. Правда е това, което вътрешно разбираш, само по себе си. Никой не може да те учи да разбираш правдата. Това, което учиш, не е правда. Може да изучаваш честността, но правдата сама по себе си се разбира. Човек я носи в себе си като дадено качество. Това е закон, към който се отнася и любовта. И тя не се учи. Ще учиш проявите на любовта, но любовта, като същина, няма да изучаваш. Тя сама се изявява. Ако обясняваш любовта научно, съзнанието ти се помрачава. Като изучаваш нереалните неща, умът и съзнанието ти се помрачават. Питаш: Какво нещо е любовта? За любовта не се говори. Никой не знае, какво нещо е любовта като цяло. Като проява на цялото, всички познават любовта, но не като цяло. Това, което кара птичката да храни малките си, без да очаква нещо, е проява на любовта; това, което заставя жената - майка да отглежда децата си и да работи за тях без пари, е проява на любовта. Това, което импулсира всички хора да вършат нещо, без да очакват възнаграждение, е проява на любовта.

Дръжте в ума си правилото: първо възможното, после невъзможното; първо постижимото, после непостижимото; първо реалното, после нереалното. Непостижимият, нереалният свят е широка област, в която човешкият ум работи. Реалният, познатият свят е мярка за нереалния, за непознатия.

Често се употребяват думите „влизане и излизане”. Кой върши повече работа: който влиза или който излиза? Семето, което влиза в земята, върши много работа; но и семето, което излиза от земята, т. е., което израства, също върши много работа. Значи, не можеш да излезеш от там, дето не си влязъл. С други думи казано: Не можеш да влезеш там, дето не те обичат; не можеш да не излезеш оттам, дето не те искат. – Защо някои хора не те искат? – За да излезеш навън. Дават ти свобода, да излезеш. Като не те искат в затвора, ще излезеш вън, на свобода. Ако те искат, ще бъдеш ограничен. Някой ти казва: Да си вървиш! Има ли нещо лошо в това, че трябва да си вървиш? Да си вървиш, значи, да влезеш в къщи. Зима е, навсякъде сняг, може да останеш вън, да умреш от студ. При лошите условия, ще влезеш в затвора; при добрите условия, ще излезеш от затвора. Това е превод на една истина.

Казваш : Много страдам. На място е страданието. Първо се тревожиш, страдаш, че нямаш пари, да си купиш една хубава книга. Купуваш книгата, започваш да я четеш и изучаваш. Сега се тревожиш, да не би да не я запомниш, защото трябва да предадеш прочетеното на други. Ако не я запомниш, ще гледат на тебе като на невежа, който не може да чете и да запомня. Не е важно, какво мислят хората за тебе. И за животните се казва, че са глупави. Вижте, какво прави змията през зимата. През есента тя си събира храна, за да прекара зимата в летаргия – да има какво да изразходва. И мечката прави същото. Ако и ти си изпосталял, това показва, че си прекарал в летаргия и си изразходвал събраните мазнини. Пролет е, ще излезеш вън, да похапнеш, да събереш нови мазнини. После пак ще дойде летаргичният сън. Много пъти ще минаваш през него. Много пъти ще страдащ и ще се радваш, много пъти ще се събуждаш и пак ще заспиваш. Докога ще страдаш? – Докато научиш уроците на живота.

Кога ще се прекратят страданията на ученика? – Когато се научи да свири. Щом се научи да свири, учителят му престава да го наказва и мъмри. Когато хората се научат да свирят, страданията и мъчнотиите ще ги напуснат. Сега всички се оплакват от страдания, но не свирят и не учат. Какво са страданията? Неразбиране хармонията на живота. Мнозина търсят лесния път: турят плочата на грамофона, навият го и свирят. Плочата свири за себе си, но и ти трябва да свириш като нея. Ще турите иглата върху плочата в себе си и ще свириш. Как ще туриш иглата? Иглата на грамофона се поставя перпендикулярно на плочата, а човешката игла – езикът, се поставя хоризонтално. Като се движи в устата, човек говори. И той говори с игла, както грамофонът, но трябва да знае, как да се навива.

Човешкият език трябва да се възпитава. Често плочите на грамофона се изтриват, иглите се претъпяват, и грамофонът не свири добре. Същото става и с човешкия език. Като игла, и той се претъпява и става груб. Възпитанието на езика не е нищо друго, освен облагородяване, за да предава вярно тоновете на природата. С колко плочи ги служите, за да предадете вашата реч? Някои имат по две-три плочи, а някои – по четири - пет хиляди плочи. Колкото повече плочи има човек, толкова по-голямо е богатството му. Като постави една плоча веднъж, втори път не я поставя.

И земята, като плоча, се движи около слънцето; за една година тя прави само една обиколка. За една година земята прави една разходка около слънцето. Слънцето прави една разходка за двеста милиона години. Ако земята и слънцето не се движеха, ние щяхме да бъдем недоволни. Вие не можете да вземете участие в разходката на слънцето, докато не сте взели участие в разходката на земята. Всяка година земята обикаля около слънцето и минава през нови области от космичното пространство. Тя никога не минава два пъти през едно и също място, затова пред нас се разкриват голямо разнообразие и големи възможности. От движението на земята и на слънцето, човек придобива големи богатства. Неизчерпаеми богатства са скрити в пространството.

В заключение, казвам: Чрез страданието човек придобива нещо. Във всички противоречия на живота каквито и да са те, се крие голямо богатство. Като разберете това, вие съзнателно се ползвате от него.

Изпейте песената: „Мога да постигна що желая”.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

16. Беседа, от Учителя, държана на 3 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...