Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Архивна единица

От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя

държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание Кърджали 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Издателска къща „Жануа-98“

Най-малкото приложение

ХХII лекция на младежкия клас

17.ХI.1944 г., петък, 5 ч. с., Изгрев – София

Божията Любов носи изобилния пълен живот.

„Духът Божи“.

„Аз ще се подмладя“.

В какво седи силата на тази песен, казвате: Да се подмлади човек. Ами как ще се подмлади? Значи не може да се подмладиш по много пътища. Само един път има за подмладяване, който влиза в пътя на доброто, той ще се подмлади. Без доброто подмладяване няма. Злото състарява човека! Доброто го подмладява. Всичките хора сега остаряват, понеже служат на злото. Затуй остарява човек, става по-умен.

а.n= Значи може да е един извор, който непрестанно извира. Ако е в.n= какво значи? Ако е а.n – значи безброй пъти натоварен, а в.п значи хиляди пъти го посяват. Казвам: С доброто да се подмладиш ен пъти. Знанието е товар. Да придобиеш знание, значи да се натовариш. Да подобриш човек, значи да се посади. Чувството е посаждане, знанието е товар. Ен пъти в математиката е неопределено, Силата не е да обясниш. Ти може да обясниш работата, но не е истина. Истина е туй, което може да направиш. Което може да обясниш, то е още малко. Погрешката е там, казва: Аз може да обясня. Ти може да обясниш, ти даже може да свириш, но силата не е в свиренето. В свиренето има начин как да свириш. Някой цигулар като вземе лъка, не знае как да го държи. Като свири, маха лъка, казва: Широк замах, силен замах. Какво ще изкараш със силния замах. Цигуларят ако не може да прекара своята мисъл на космите, той трябва да прекара мисълта си на космите, да изкара нещо от цигулката. Запример добрите хора не може да изкарат нещо. Защо? Казват: Добър човек е той, но няма енергия. Какво значи добър човек. Добрият човек, като хване камъка, огън да излезе отгоре и вода да потече отдолу. Туй наричам добър човек. Той ще вземе камъка, ще го пренесе от едно място на друго. Казва: Много добър човек. Той ако хвърли камъка, не ли е добър? Онзи с житото не постъпва ли така. Вземе от крината жито, хвърли го. Защо го хвърля? Като го хвърли, ще го завлачи. Има идея. Ти може да хванеш житото, ще му дадеш тласък от себе си. Казва: Сега не трябва да бъдем добри. Ще го хвърлим, но не из нивата навън, в нивата. Няма да сееш два пъти на едно и също място, се нови места ще сееш.

Сега вие правите погрешка, ето къде. Някой път се карате на някого. Погрешка не е че първи път си се карал. Карал си се втори път, там е погрешката. Карал си се трети път, не е на място. След като се караш, кажи: Аз посях мястото. Идущата година ще дойдем двама да го пожънем. Думата карам се, кара на турски значи черно. Кара и карам. Карма каришик. Да се кара, значи вечерно време може да се кара. Когато е тъмно, може да се карат хората, като е светло не му допада карането, не му ляга. Сега трябва да обусловите карането. Запример в какво вие се карате най-вече? Кои са най-хубавите караници? Я ми кажете една хубава караница. Карат се двама студенти по музика: Ти си невежа, ти нищо не разбираш. Вярно е, че едно време нищо не разбирах, сега започнах да поразбирам. За бъдеще ще започна още повече да разбирам. Че бях невежа, прав си. Но благодарение, като се кара с мене, научих нещо от музиката. Ако не беше се карал с мене, ти щеше да останеш един простак. Всякога, когато двама приятели се карат, те по-учени стават. Знаете какво значи простак. Да ви приведа елементите на простак. Простак значи, завързал плода, има всичките условия да зрее. Има търговец отвън, който да купи тия плодове. Има кон, който да ги пренесе. Простак, значи има всичките условия да узреят плодовете. Простак е лош, когато няма условия да узреят плодовете, няма кой да го пренесе, няма кой да го купи, няма кой да го яде. Простотията като се яде е отлична, много сладка е. Когато не се яде простакът, тогава е много лошо. Простите плодове много скоро гният, горчиви стават. Като го откъснеш, ще го ядеш, много сладки са. Някой път искате да се карате, мислите за една година. Не го отлагай за една година, още на момента. Вие цяла година развивате темата, какво ще кажете. Седиш и си мислиш; Тъй ще кажа. После пак се коригираш: Тъй и тъй ще му кажа. Цяла година коригираш. То е изгубена работа.

Всичко в света, каквото става, е хубаво, ако не беше хубаво, природата нямаше да го допусне. Природа(та) всичко, което е допуснала, е все хубаво. Лошо е за нас, ние го не разбираме. Щом го разбираме, е хубаво. Ако не беше добро, тя не би го допуснала. Запример става топло лятно време 40–50–60 градуса, но тогава зреят плодовете. Ако няма тази топлина, плодовете не може да зреят. Пък става много студено. Студът ограничава онези дребните микроби, свира ги, ограничава ги да се размножават. Вие по някой (път) казвате, че ви е изстинало сърдцето. Радвайте се, че микроби няма. Ако е много топло, тогава микробите ще дойдат, може да се развият разни болести. В голямата любов много болести се развиват, болезнени чувства се развиват. Това са сега твърдения. Лош е светът. Това е твърдение. Добър е светът. Това е твърдение. Имате а.n. – ен пъти дал, в.n. – ен пъти взел. Като давате, трябва да знаете как да вземете.

В Провадийско, една математическа задача, имало двама селяни: единият съсед турчин, другият българин. Българинът дал осем крини жито на турчина в заем. Турчинът след като плащал десет години, турчинът имал да плаща още 80 крини. Този човек е много глупав.

Винаги дръжте на природата. В дадения случай вземете най-малкото, което е възможно. В знанието е същият закон: не добивайте голямото знание, добивайте малкото. Туй, което добивате, да е малко, но сигурно. Сега във вас се заражда едно желание. Кое е най-малкото. Малко е туй, което като го носиш, ти е приятно. Кое е голямо? Туй, като го носиш, ти е неприятно. Цялата вселена ен пъти може да се повтори? Не може. Един атом ен пъти може и да се повтори, една малка частица може ен пъти да се повтори. Тогава имате а.п., дългът трябва да се плаща в.п. – това е скрито в земята, задачата е нерешена. Дотогава, докато човек дава, той разрешава правилно. Като започне да взема, то е една погрешка. Защото във вземането трябва голямо изкуство, голямо знание трябва.

Запример, след като ви говоря, какво ще остане у вас? След като сте ми говорили, какво остава? Ето аз как обяснявам. Тази лекция аз уподобявам: нося една чаша вода да ида да я влея в едно езеро. Туй езеро и без тази чаша може. Като излея чашата в езерото, кой знае, че съм излял чашата? Кой ще намери, че станало промяна? Станало промяна, но потънкости са. С колко се е увеличило – у езерото. На нас когато се говори една лекция, аз наблюдавам, вие не си правите труд най-малко да направите един микроскопически опит. Ако ти искаш да поумнееш, каквото правиш, то се отразява върху тебе. Искаш да рисуваш.

Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-11.jpg

Ако нарисуваш такъв образ, ти създаваш нещастие на себе си. Не рисувай такъв къс нос. Искаш дълъг нос. Направи го дълъг. Природата щом види, че имаш желание, тя ще ти даде дълъг нос. Не какъвто искаш, но тя ще ти даде какъвто ще ти допадне на сърдцето. Щом искаш къс нос, тя ще ти го даде. На кого трябва да се дават къси носове? На децата. На онзи щъркел защо природата му е дала такъв дълъг клюн, такъв дълъг нос? Защо на щъркела е дала такъв дълъг клюн, а на птичките дала къс, малък. Кои са причините? Навярно в далечното минало този клюн го направил такъв да не бъде чувствителен, понеже влечуги, змии отровни като хване, а да не може да го ухапят. Дълго време мислил за дълъг нос змиите да хваща. Природата му дала такъв нос, той се възползувал.

Сега ако се направи една критика по какво се отличават гениалните поети? Гениалните поети разбират много по-добре законите, по които речта дошла, знаят много добре да съчетават думите, коя дума с коя се съчетава добре. По някой път може да се спрете: „Планини високи, долини дълбоки“. Но доста логично е. Само при високите планини има дълбоки долини и при дълбоките долини има високи планини. Голям човек с къси крака срещали ли сте или пък малък човек с дълги крака. По някой път аз ви навеждам примери. Вие се възмущавате, като сте искали, че не ви го е дала природата. Смешни ставате. Вие искате нещо неразумно. Вие искате малко тяло с дълги крака. Защо ви са дългите крака. Допуснете, че наближава зима, вие искате книжни леки обуща. Времето е сухо, пък иде зима. Природата няма да ви даде тия обуща. Казвате: Да ми даде тия леките обуща. Ако ви ги даде за зимата, те за един ден ще се размекнат.

Първото нещо искайте, имайте желания, които да са реални, да имат приложение. Има неща, които нямат приложение.

Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-12.jpg

Коя е най-изразителната част на тази фигура? Туй положение не е естествено. Къде е дефектът на втората фигура в устата? В третата фигура устата е отворена, какво показва? Той казва: Има ли нещо за хапване, гладен е. Тази брада казва: Хем като даваш много да не искаш, нямам толкоз пари. Като поправим линията на брадата, вече се изменя характерът. Вие може да сте много трезвен човек. Този човек може да ви срещне и най-после и той ще укаже най-силното впечатление. Като идете в гостилницата, ще изпълните, както той иска. Чудите се откъде диша тази идея. Последния човек, когото си срещнал, той е указал най-силно влияние. Последната идея указва най-силно влияние. Последната ви идея трябва да носи нещо зряло. Вие оглеждате се и казвате, че не сте красив. Ти не си красив, понеже когато се раждаше, майка ти срещна някой грозен човек. Защо си грозен? Майка ти, когато те е раждала, мислила за грозен човек. Ти носиш образа на този човек. Майка ти срещнала красив човек, ти носиш красотата. Майката трябва да дава красота. Онзи, когото майка ти срещнала, от него ти предала външната красота. Ако майка ти последен срещнала учен човек, детето ще бъде учено. Какъвто човек среща, той упражнява голямо влияние върху нея. Ако вие срещнете доброто, то ще упражни влияние. Ако срещнете милосърдието, то ще упражни влияние. Ако майка ви срещне една добродетел, веднага тази добродетел ще отрази влияние върху вашето тяло. Сега вие срещате един човек, вие казвате: Той е лош. Вие с вашата критика създавате вашето нещастие. Ти като срещнеш един човек, не търси недъзите му. Недъзите търси най-после. Като станеш учен човек, силен човек, като станеш цар, съдия, тогава ще търсиш погрешките. Докато не си съдия, не търси никакви погрешки. Тогава разрешавай всичките дела добре. Щом си съдия, не може да ги разрешиш. Сега дойде някой, кой е прав, кой е крив. Единият ходи на гости, набрал грозде. Остава кошницата. Онзи дошъл, изял гроздето от кошницата. В какво седи престъплението? Този, комуто изяли гроздето, те го освободили, че кошницата станала лека. Дава му условие втори път да иде на лозето. Ако е пълна кошницата: няма да иде. Като е празна, ще иде втори път. Онзи, който изял гроздето, се задължава в природата. В природата има неизменност. Самата природа те задължава. Нищо не може да те извини от нейните задължения. Никой не знае, но тя те е хванала. Тя гледа какво си направил. Ти си длъжен вече пред нея. Непременно трябва да хармонираш своята постъпка. Тя ще те постави на изпит. Казва: Ти си изял гроздето, каква песен направи? Тя прочела колко зърна си изял. Всяко зърно е нота, хиляди ноти. Каква беше песента, която съчетаваше в кошницата. Та сега вие имате много кошници с неразрешени задачи. Лозето е лозе, семката е семка, която като порасте, даде плод. Всяка мисъл като даде плод се определя от плода, каква е. Непосятата семка не се определя. Какъв е плодът, от него ще познаете семката. Казва: „от плода ще ги познаете“. Всяка една мисъл трябва да се посее. Всяко едно чувство трябва да се посее. Всяка една постъпка трябва да се посее, да се опита. Ние всички страдаме от неопитани работи.

Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-13.jpg

Това е карикатура. То е за учените хора. Такова изкуство не ни преподават. Каква е разликата между този образ и последния от горните. Всичките ъгли, които излизат, имат степени на разбиране. Тук /1/ имате трезва мисъл. /2/ тук имате много материален свят. Тази черта не е развита.

Казвам: Ние с нашите мисли, с нашите чувства, често обременяваме тялото си. Аз за да видя дали един човек е добър, трябва да видя пръстите на краката му. Дали е добър, дали е умен, ще гледаш отношението на пръстите на краката, пропорцията каква е. Съвременните физиономисти вземат изобщо краката, не отношението пръстите на краката. Пръстите на краката другояче са построени. Палецът на краката е дълъг, първият пръст и вторият се намаляват. Пръстите нямат същия строеж както на ръцете. Друга е гамата, с която е построен човек в краката. Ако имате някой приятел, който е сприхав, причината е в краката. Като искаш да завържеш приятелство с един човек, трябва да идеш с него на баня, да му видиш краката, пръстите на краката и тогава да правиш приятелство. Сега правиш приятелство, но без да видиш пръстите. Пръстите се проявяват. Имате един палец, ако палецът е хубаво построен, може да разчиташ. За да видиш дали е свадлив човек, дали е щедър ще видиш малкия пръст на краката. В оня свят като идете често един ангел ще носи отпечатък на краката ви. Пръстите показват дали е щедър човек или не. Малкото пръстче показва дали е щедър човек или не. Безименният пръст показва дали обича красотата. Средният пръст показва дали е съвестен във вземането и даването. Показалецът показва дали се обхожда добре. И най-после палецът показва дали във всичките работи си имал идеята за Бога, на някакъв закон разчитал ли си или не. Затуй на един съдия ще му занесат краката на обвиняемия, ще реши, ще тегли резолюцията. Няма нужда от свидетели. Пет души свидетели, които ще покажат пръстите. И тогава културните народи ще решават по пръстите, некултурните по сегашния начин. Културните ще решават по пръстите. Ще си дадеш пръстите и ще тегли резолюция.

В турско време дойде мировият съдия и казва: Иване, имаш ли да даваш. Имам. Колко? – Сто лева. – Плати му. Веднага плащай, нищо повече. Иван извади, плати, свърши се. Сега съдопроизводството ще констатира, че има да дава, че ще отлага. Ще мине една, две години, докато плати. Турският съдия ще каже: Имаш ли да плащаш? Имам. Плати. Сега в себе си имате старото съдопроизводство. Искаш да направиш нещо, ще констатираш, мине месец, мине два. Имаш да даваш, дай парите, да се свърши работата. Какво ви коства вас да минете покрай една сестра и да кажете: Досега съм имала една обхода много неестествена, всякога съм мислила лошо, днес видях, много добра си била. Срещнеш друга сестра: Сестра, мислех, че си много лоша, днес разбрах, че си много добра. Дали е вярно. Туй, което не казваш, нали е вярно. Кое е по-хубаво. Кажи: Днес разбрах, че си много добра. Ти с брата си живееш, роден от баща ти и майка ти, ти мислиш, че не е добър. Щом брат ти не е добър, и баща ти и майка ти не са добри. Кажи: Много добър си. Сега да обясня моята идея. Представи си, че минаваш през песъчливо място. Аз изваждам три семки, посявам ги, турям торчица. След една година са израснали. Вземам, че ги обрязвам, посаждам още три семенца. Онзи разсъждава и казва: Защо на това пусто място ги садиш тия три лози да ги тъпчат говедата. Има ред разсъждения, които нямат никаква философия. Всички ония места, в които хората са искали да садят, нещо трябва (да) изниква. Всички ония места, дето хората не искат нищо да садят, пустини стават. Ти мислиш да направиш едно добро в ума си, не го правиш. Ти образуваш пустиня в себе си. Ония хора, в които се зараждат хубавите мисли и се отказват, правят най-голямата пакост в света. Най-малкото приложи го, понеже ще образуваш една пустиня. Малкото приложете го като едно пясъчно зрънце, тури го в действие в себе си. Каквото намислите, правете го, не отлагайте, като отлагате създавате най-голямо нещастие в себе си. Разговарят се двама християни. Единият християнин пита другия: Я ми кажи защо дяволът е богат? Аз да ти кажа. Всеки християнин, който намисли да даде милостиня и отложи да даде, дяволът го взема. Туй, което хората не правят, се е негов капитал. Кой каквото не прави, се отива в банката на дявола. Затуй той е богат. Ако хората започнат да живеят добре, ако прилагат, той ще си осиромашее. Вие постоянно внисате в неговата банка и той е забогатял. Той вас се ви залъгва, ще даде и се дава. Погледнеш един ден банката фалирала. Сега аз съм гледал мнозина, отчупи едно парче хляб, вижда, че е малко, отчупи по-голямо парче. Някой отчупи голямо парче, вижда, че е голямо, половината дава. Единият човек създава своето щастие, другият – своето нещастие. Който отчупва голямо и после дава малко, той създава своето нещастие. Който отчупва малко и после отчупва голямо, той създава своето щастие. Този коригира погрешката си. Онзи коригира в обратен смисъл.

Сега допуснете, че някой в класа е раздавач на писма. След като е слушал лекцията, какво трябва да прави. Писмата от пощата трябва да ги раздаде. Той ще каже: Имате едно писмо, ще ви го дам. Той да иде след лекцията да раздаде писмата на приятелите си. Представете си, че някой има писмо, в което го карат да вземе първия трен. Вие не го давате на време. Онези, които го чакат, няма да стигне на време. Когато разправяте някой път ще ви дам един съвет: Когато имате някакви проекти, никога не ги съобщавайте някому. Щом кажеш голям проект, казва: Тази работа тъй няма да стане. Кажи му един малък проект. Сега, запример, вие имате проекти. Работите защо не стават. Че как ще станат. Искаш да бъдеш кротък човек. Знаеш какво е кротост. Или искаш да бъдеш мек. Знаеш какво е мекота. Искаш да говориш разумно. Знаеш какво е разумно говорене. Не е лесна работа да говориш разумно. Туй, в което ти не вярваш, никога не може да убедиш хората, те да ти повярват в него. В природата нещата стават, понеже каквото тя е направила, вярва, че светът може да се обърне с главата надолу, но туй, което тя е направила, ще стане. В нея няма отрицателни мисли, че туй няма да стане. Всяко нещо, което тя е направила, ще стане. Там е силата. Че закъсняло нещо, не се изпълнило, нищо не значи. Да допуснем, че фантазирате неща, които не може да бъдат. Представете си, че вие за един час може да пренесете Витоша от едно място на друго. Представете си, че вие я пренесете от едно място на друго. Ще бъдат ли хората доволни, че сте преместили Витоша? Дойде ви на ум да я пренесете. Де ще я турите? Имате един скъпоценен камък, къде ще трябва да го турите? Представете си, че е една мома на 15 години. Представете си, че друг има същата идея е на 25 години. Представете си друг на 60 години, представете си последния на 120 години. Какво трябва да направите, къде трябва да турите този камък. Къде трябва младата мома да тури пръстена. На кой пръст трябва да го тури? Вие туряте на третия пръст пръстена. Искате да станете красиви. На средния пръст не турят почти пръстена. Трябва да бъде справедлив, въздържан. На първия пръст туряте, достойнство да има, голям човек да бъде. На малкия пръст като си турите какво е? Мене ми разправяше един, че видял едного с пръстени и на двете ръце, на всичките пръсти, на лявата ръка от малкия до големия и на дясната ръка пръстени на всичките пръсти. Щом имаш на първия пръст, трябва да бъдеш благороден. Щом е на средния пръст, трябва да бъдеш справедлив. Щом е на третия пръст, на безименния трябва да бъдеш красив. Щом е на малкия, трябва да имаш отношение, вземане, даване.

Веднъж ме пита едно дете: Ти вода пиеш ли. Рекох: Пия. Ако аз ти донеса вода, ще пиеш ли. Ще пия. – Много вода пиеш. Детето беше на 4–5 години. Детето има известни идеи. В неговия ум седи идеята, че аз трябва да пия с една чаша, както то мисли, не както аз разбирам. Когато искаш да познаеш един характер, трябва да видиш какви са нормите, с които този човек се открива. Тогава ще го разбереш. Ако ти не разбираш неговите норми и той не разбира, вие не може да се разберете.

Не пренасяйте Витоша от едно място на друго. Да допуснем сега, че една въшка я пренасяте. Къде ще иде? Допуснете, че сте ходили на гости някъде и като пипате на врата, хващате една въшка. Какво трябва да направите? Турците като хванат въшка, казват: Бумбара и я пуснат на земята. Този пусне, онзи пусне и започнат да те лазят. Щом хванеш въшката, кажи: Имам много важна работа. Излез, изнеси я на полето, тури я на полето да пасе трева. Хванете вашето желание и го турете на работа отвън да пасе. Казвате: Въшка. Тази въшка е непотребна мисъл у тебе, тури я на полето да пасе, да се научи. Ти ще се освободиш от нея. Ти си я хванал, попаднала между два пръста – показалеца и палеца, между Божественото и човешкото, ще ѝ дадеш добър урок. Като хванете вашата погрешка на врата или на главата, занесете я на някоя поляна, турете я, всичко ще тръгне наред. Гледайте да се освободите от вашите неестествени мисли.

Прочетете лекцията „Език на природата“ от тома „Път в живота“. Ще направим един разбор идния път. Изпейте една песен. („Благост“.) Колко образа има в тази песен? Благост, която носи светлина и радост. Стари вдига, млади дига.. Младите и старите като вдига еднакво ли стават? Третият образ болни милва, здрави радва. Като пеете трябва да дадете съответна динамика на образите.

Казвате: Справедливост. Справедливостта има друг ритъм. Милосърдието има друг ритъм. Справедлив е един човек. Справедливият човек без милосърдие е сух, костелив, прибрани са устните му, стиснати, стегнат навсякъде, няма никаква мазнина. Милостивият и справедливият като се съберат дават една хубава форма. Милосърдието дава органически линии на костеливия човек, става красив. По някой път някой иска да затлъстее. Трябва милосърдие. Щом сте справедлив, изсъхвате, справедливостта е суша. Неразбраната справедливост е суша.Ти си взискателен да бъдеш справедлив, неразбрано е. Справедливостта, когато някой пее една песен като дете, както изисква пеенето, то е справедливо.

Когато детето пее като възрастен, не е справедлив. То е идея натоварена. Ако един възрастен пее като дете, пак е натоварена идея. Вие пишете с трите пръста: всяка мисъл трябва да има Божествен елемент, на големия палец, благородството на първия и справедливост. След като пишеш едно писмо, с какво трябва да завършиш. Няма да се извиняваш, че си зацапал писмото, че си нямал време, че си бързал. Такова извинение да няма. Ако искаш да се извиниш, ще кажеш: Станал съм малко немарлив, писмото ми е нацапано. И аз не се харесвам. Я ми кажи твоето мнение за моето писмо.

Сега как трябва да започне „Благост“. Благостта много тихо се пее (пее Благост тихо). Като дойде радост носи, радостта изменя тялото. Човек трябва да бъде весел. Светлина има радостта. В песента не е болен, но недоволен. Недоволен е, в живота не му върви, трябва да внесеш нови идеи и трябва вече да оживее. Казва: Доста съм лежал на туй легло, бил съм здрав, нямаше какво да правя. Сам става. Не показва органическа болест. Хубави идеи внеси в ума. Някой път по нов начин трябва да се изпее, образно.

Има един ритъм, който на мене ми действува много отрицателно. Свирили са турски или български мотиви, много зле се отразяват върху психологията. Като ми изпеят една българска песен, цяла седмица трябва да се оправям, има нещо изкелифещено изкривено в музиката. Една песен много гладко трябва да върви. Българските песни живи са, много активни. Той веднага спре. Дойде класическата, удължаване има. И то е хубаво, но време трябва. Няма време сега. Той има да плаща полица, как ще пее? Алегро. Няма време за анданте. В музикално отношение много мъчно се поправя. (Учителят свири на цигулката си.) Иска някой, аз съм млад (свири весело). Пари имам да плащам, не зная, как да ги платя. Гости имам, не зная, как да ги изпратя. На българите харесвам тихото свирене (Свири.) Това е едно от най-мелодичните. Който го е създал е бил музикант.

Божията Любов носи изобилния пълен живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата ""Заветът на Любовта", т. II , извънредни беседи (последно слово) - 1944г.,

държани от Учителя в София - Изгрев

Издание 1944, София

Книгата за четене на PDF

Съдържание

Най-малкото приложение

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

Изпейте песента „Аз ще се подмладя“. Де се крие силата на тая песен? Ще кажете, че силата ѝ се крие в подмладяването. Как се подмладява човек, т. е. по колко начина? За подмладяването има само един начин – пътят на доброто. Който влезе в пътя на доброто, само той ще се подмлади. Без доброто подмладяване не става. Злото състарява човека, а доброто го подмладява. Който служи на злото, преждевременно остарява.

Имате буквите „а, n” и „b, n”. Буквата „а” означава извор, който извира непрестанно – n пъти; или, човек, натоварен безброй пъти. Буквите „b, n” означават посяване на нещо хиляди пъти. Като влезеш в пътя на доброто, да се подмладиш n пъти. Доброто подмладява, знанието товари. Да придобиваш знание, това значи, да се товариш. Да се подобряваш, това значи, да се посаждаш. В тоя смисъл, чувството е посаждане, знанието е товарене. Ще кажете, че това се нуждае от обяснение. Обаче, силата не е в обясняването на нещата. Ти може да обясниш една работа, но това още не е истината. Под „истина” разбираме това, което можеш да направиш. Ти можеш да обясниш нещо, можещ да свириш, но силата още не е в свиренето. Силата е в начина, по който свириш. Някой взима лъка, започва да свири, маха лъка на една и друга страна. Казват за него, че има широк замах. Широко замахва с лъка, но не знае да свири. От неговия широк замах нищо не излиза. Ако цигуларят не вложи мисълта си в цигулката и в струните, никакъв тон не може да изкара.

Казват за някого, че е добър човек. Добър е той, но няма енергия, нищо не може да изкара. Кой човек е добър? – Който има енергия. Като стисне един камък, отгоре огън излиза, отдолу вода потича. А тъй, само да пренесе камъка от едно място на друго, това още не е доброта. Добър човек е, казват, хвърля камъкът надалеч. Сеячът не прави ли същото? И той взима житото от крината и го хвърля на нивата. – Защо го хвърля? – Идея има. Всеки може да хвърля житото, но трябва да вложи поне малък подтик в него. Ще хвърлиш житото на нивата, а не извън нея. При това, няма да сееш два пъти на едно и също място, все на нови места ще сееш. Ще сееш, И- доброто ще проявяваш.

Къде грешат хората? – В повтарянето на нещата. Караш се на някого, това не е погрешка. Караш му се втори, трети път – там е погрешката. Това каране вече не е на място. Карай се един път и кажи: Аз посях вече мястото. През лятото ще отидем двамата заедно да ожънем нивата. Думата,карам има нищо общо с турската дума „кара” – черно. Кара и карам това е объркана работа. Кара, черно – значи, човек може да се кара само вечер, когато е тъмно вън. Но, да се караш през деня, на светло, не върви тая работа. Вие трябва да се обосновете, да знаете, защо се карате. Защо се кара човек най-много? Кое е най-хубавото каране? Кажете ми една хубава караница.

Двама студенти по музика се карат. Единият казва на другия: Ти си невежа, нищо не разбираш. Той отговаря: Вярно е, едно време нищо не разбирах; сега започнах малко да разбирам, а в бъдеще ще разбирам още повече. Благодаря, че се скара с мене. От тоя момент започнах повече да разбирам. Ако не беше се скарал с мене, щях да си остана простак. Когато двама приятели се карат, по-учени стават. Какво означава думата „простак”? Тя съдържа няколко елемента в себе си: завързване на плода, узряване на плода и пласирането му. Простакът има условия да завърже, да узрее плода му, да намери търговец, който да купи плодът и да го натовари на кон, да го занесе някъде да се продава. Лошо е, когато простакът няма условия да върже и узрее, или не може да използва условията. Простотията дава сладки плодове, но те скоро загниват и стават горчиви. Ще ядеш тия плодове, докато са пресни, току що откъснати. Някой път искате да се карате с някого, по цели дни и месеци мислите, какво да му кажете. Това ще кажете, онова ще кажете, и времето минава напразно. Изгубено е това време. Като си намисли л да се караш, скарай се един път и свърши по тоя въпрос.

Всичко, което става в света, е добро и на място. Ако не беше така, природата нямаше да го допусне. Щом го е допуснала, на място е. Лошо е за ония, които не го разбират. За ония, които разбират, всичко е добро. Например, през лятото стават големи, непоносими горещини. Лошо ли е това? Ако няма такава топлина, плодовете не можеха да зреят. През зимата има големи студове. Лошо ли е това? Ако нямаше големи студове, микробите щяха да се развиват. А така, студът ограничава развиването на микробите. Някой казва, че сърцето му е изстинало. Радвай се, че е изстинало сърцето ти – микроби нямаш. Ако е много горещо, ще има микроби и ще се явят различни болести. При голямата любов се развиват различни болезнени състояния. Следователно, като се казва, че сърцето на човека е много горещо, или много студено, това са само твърдения. Лош е светът – това е твърдение; добър е светът – и това е твърдение. Значи „n” пъти давате и „n” пъти взимате. Като давате, трябва да знаете, как да взимате.

В Провадийско имало двама съседи – българин и турчин. Българинът дал на турчина осем крини жито на заем. След като плащал турчинът десет години житото, останал да дължи на българина още 80 крини. Работата излязла много сложна. Турчинът плащал дълга си със сложна лихва. За да не попадате в затруднения, следвайте пътя на природата: Взимайте по възможност най-малкото. Само малките величини не се подават на закона на сложните лихви. И в придобиване на знанието, следвайте природата. Не се стремете към придобиване на много знания. Малко знание, но сигурно. Кое е малкото? – Това, което носиш с приятност. – Кое е голямото? – Което носиш с неприятности. Може ли вселената да се повтори „n” пъти? – Не може. Обаче, атомът и молекулата могат да се повторят „n” пъти. Значи, дългът трябва да се плаща на време, за да не се олихвява. Иначе, задачата остава неразрешена. – Докога една задача остава неразрешена? – Докато човек се научи да дава. Щом се научи да дава, той решава задачата си правилно. Ако само взима, без да дава, той прави погрешки. Във взимането се иска голямо знание. Изкуство е да знаеш, как да взимаш.

Сега, какво остана във вас след тия обяснения? Какво разбрахте от лекцията досега? На какво прилича тая лекция? На чаша вода, която изливам в езеро. Ще забележите ли, че водата от чашата е излята в езерото? Станала ли е някаква промяна с езерото? С колко се е увеличила водата му? Станало е някакво увеличение, но почти незабелязано, микроскопическо. Малцина обръщат внимание на такива числа. И вие, като слушате една лекция, не се интересувате, да направите поне един микроскопичен опит. Обръщайте внимание на най-малкото, което се влива във вас. То ще ви ползува. Каквото правите, всичко се отразява върху вас. То се отпечатва върху лицето ви, както рисунката върху листа, на който художникът работи.

Мнозина се занимават, с рисуване, но малцина са истински художници. Някой рисува човешкото лице с къс нос. Без да подозира, той си създава нещастие. Рисувай лице с дълъг нос. И за себе си пожелай дълъг нос. Природата, като види твоето желание, ще ти даде дълъг нос. На кого дава природата къс нос? – На децата. Какъв е клюнът на щъркела? – Дълъг. – Коя е причината, че птичката има къс клюн, а щъркелът – дълъг? Дълго време е мислил щъркелът, какъв клюн да си създаде, за да може свободно да хваща змии, влечуги, жаби. Най после природата му помогнала да си направи дълъг клюн. В това отношение, природата е крайно изобретателна. Тя нагажда всяка форма според условията.

Често разисквате върху проявите на обикновения и на гениалния поет. Коя е отличителната черта на гениалния поет? Той познава добре законите на речта и ги прилага. Той съчетава думите правилно, затова и мисълта му е лека и логична. Някой обича да поетизира и казва: „Планини високи, долини дълбоки”. Това е логично съчетание на думите, защото само при високите планини има дълбоки долини, и при дълбоките долини има високи планини. Срещали ли сте голям човек с къси крака, или малък човек с дълги крака? Това са неестествени съчетания, които рядко се срещат в природата. Искате ли да имате малко тяло с дълги крака? Защо ви са дългите крака? Това е все едно, да искате книжни обувки през зимата. Земята може да е суха, но вън е студено – зима е вече. Искайте неща реални, които могат да се приложат. При това, знайте, че последното впечатление, последната идея, последната мисъл оказват силно влияние върху човека.

Някой е недоволен от себе си, намира, че е грозен. – Защо е грозен? – Когато майка му го раждала, последният човек, когото видяла, бил грозен. Ако последният човек, когото е видяла при раждането на детето си, бил красив, и то ще бъде красиво. Ако някой е учен, причината е същата: като го раждала майка му, последният човек, когото видяла, бил учен. Всяко нещо, което човек среща или вижда в последния час или последната минута на деня, оказва силно влияние върху него. Доброто оказва добро влияние върху човека, злото – лошо влияние. Ако срещнеш милосърден човек, милосърдието се отпечатва в съзнанието ти. Всяка добродетел оказва съответно влияние върху човешкото тяло. Казваш за някого, че е лош човек. Не говори така, защото сам си причиняваш нещастие. Не търси недъзите на човека. Това е последна работа. Само ученият, само силният човек има право да се занимава с погрешките на хората. Като станеш съдия, тогава разглеждай погрешките. Докато не си съдия, нямаш право.

Често разглеждате въпроса, кой е прав и кой – крив. Някой отишъл на лозе, набрал грозде и оставил кошницата си настрана. Минал друг, видял кошницата, седнал спокойно и се наял с грозде. Ще кажете, че той направил престъпление. В какво се заключава престъплението му? Той облекчил товара на другия, кошницата му олекнала. От друга страна, дава му възможност още един път да отиде на лозето, да си набере, колкото иска. Оня, който ял от гроздето в кошницата, се задължава към природата. Никой не може да го освободи от задължението. Външно никой не знае, че си сгрешил, но природата те е хванала вече. Тя гледа, какво правиш, и те държи отговорен. Ти трябва да изправиш погрешката си и да се хармонизираш с нея. Природата е прочела, колко зърна си изял, и очаква да съчиниш от тях една песен. Всяко зърно е нота. Природата те пита: Каква песен съчини? Всеки носи кошница с неразрешени задачи, Всяка семка е една задача. Тя трябва да се посади, да израсте и да даде плод. От плода се познава семката. Също така и мисълта е семка. Като се посади, дава плод. От плода определяме, каква е мисълта. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете”. Искате ли да познаете, каква е дадена мисъл, посейте я. Хората страдат все от неизпитани работи, от неразрешени задачи.

Често хората, с своите мисли и чувства, обременяват тялото си. Въпреки това, казват за някого, Че е добър човек. За да познаете, кой човек е добър, вижте пръстите на краката му. От отношението между пръстите на краката се познава добротата и разумността на човека. Съвременните физиономисти разглеждат краката, изобщо, а не отношението между пръстите. Вижте, как са устроени пръстите на краката. Те не са устроени, както пръстите на ръцете – отличават се. Човешките крака са построени на друга гама, различна от тая, по която са построени ръцете. Ако приятелят ви е сприхав, причината за това се крие в пръстите на краката. Искаш ли да се сприятелиш с някой човек, иди на баня заедно с него, да видиш устройството на пръстите на краката му. Вие дружите с някого, без да знаете, какви са пръстите му. Ако палецът му е добре устроен, можеш да разчиташ на него. Ако е скъперник или щедър, ще го познаеш по малкия пръст. Безименният пръст показва отношението на човека към красотата. Средният пръст показва, какъв е човек във взимането и даването, т. е. неговата съвест. Показалецът определя обходата на човека. Палецът показва възгледа на човека, дали във всичките си работи се ръководи от идеята за Бога, т. е. има ли някакъв висш закон, който го ръководи, или живее по свои закони. В бъдеще съдията, преди да издаде присъда за обвиняемия, ще прегледа пръстите на краката му. Той няма да търси свидетели, както сега. Пет пръста, пет души свидетели. Те ще определят съдбата на човека. Некултурните народи ще решават делата си по сегашния начин, а културните – по новия начин, по пръстите.

В турско време делата се решавали бързо, по прост начин. Съдията питал обвиняемия : Иване, имаш ли да дължиш? – Имам. – Колко? – Сто лева. – Плати ги! Иван вади парите от кесията си и плаща. Така се свършва делото. Днес делата се протакат с месеци и години. Сегашният човек разглежда своите вътрешни дела по сегашното съдопроизводство: първо ще види, в какво се заключава работата; после ще разисква върху нея, ще отлага месеци и години, докато най после издаде едно решение. Работата е проста. Имаш да даваш пари. Дай ги и свърши. Какво ти струва, като минаваш край сестрата, с която имаш нещо неправилно в отношенията си, да спреш за момент пред нея и да кажеш: Имах към тебе лоша обхода, мислех лошо за тебе, но измених мнението си вече, искам да се подобрим. Кажи така, подай ръката си и отмини напред. Срещнеш друга сестра, към която имаш лоши отношения, спри и нея, кажи ѝ няколко добри думи и забрави лошото. Кажи ѝ, че в лицето ѝ виждаш една добра сестра. – вярно ли е това? – Вярно е. Досега ти си виж-дал лошото в човека. Започни да виждаш доброто. Живееш десетки години с брата си, роден от същите майка и баща, както и ти, и казваш, че е лош човек. Ако брат ти е лош, тогава и майка ти и баща ти са като него. Те са го родили, но и тебе са родили. Кажи за брата си и за сестра си, че са добри. Кажи, и не се съмнявай в думите си. Ще обясня идеята си. Минавам през едно песъчливо място. Изваждам от джоба си три семки от плодни дръвчета и ги посаждам. Турям им малко тор и си заминавам . След една година те са израснали вече. Поливам ги, наглеждам ги – те се развиват добре. Който мине край мене, казва : Защо насади тия дръвчета тук, да ги тъпчат говедата? Те имат основание да говорят така. Мястото, дето съм посадил семената, не е пустиня. Изобщо, там, дето човек посажда семена, рай става. Място, което не се обработва, пустиня става. Мислиш да направиш едно добро, но отлагаш и се отказваш най-после от него. Ти сам си причиняваш нещастие – доброто място превръщаш в пустиня. Всички хора, които не реализират своите мисли и чувства, причиняват големи пакости на човечеството. Приложи най-малкото! Иначе, ще направиш пустиня в себе си. Посей най-малкото семенце, тури го в действие в себе си. Каквото добро намислиш, приложи го без отлагане. Отлагаш ли, ти сам си създаваш нещастие.

Разговарят се двама християни. Единият пита другия: Кажи ми, защо дяволът е богат? Ще ти кажа. Всеки християнин, който намисли да даде милостиня и отложи, дяволът я взима за себе си. Това, което хората обещават и не изпълняват, става капитал на дявола. Кой каквото не изпълни, отива в банката на дявола. Затова той е богат. Ако хората започнат да живеят добре, ако прилагат доброто, дяволът ще осиромашее. А вие какво правите? Постоянно внасяте в неговата банка, и той забогатява. Той ви залъгва, че ще ви даде, и все нищо не дава. Погледнеш един ден, банката ти фалирала. Аз съм виждал, някой отчупи парче хляб да даде на някого, но му се вижда малко, отчупи по-голямо парче. Друг някой отчупи голямо парче, вижда му се голямо, отчупва от него половината, и тогава го дава. Първият създава своето щастие, вторият – своето нещастие. Който отчупва голямо парче, а дава малко, той създава своето нещастие; който отчупва малко парче, а дава голямо, той създава своето щастие. И първият коригира погрешката си, и вторият я коригира, но в обратна посока.

Допуснете, че някой от вас е раздавач на писма. След като е слушал лекцията, какво трябва да прави. Трябва да раздаде писмата. Ще занесе писмото на човека и ще каже: Имате едно писмо, заповядайте. Значи, след лекцията, ще раздаде писмата на приятелите. Представете си, че някой е получил писмо, в което му казват да вземе първия трен и да тръгне. Раздавачът не дава на време писмото. Близките му го чакат, виждат, че той не пристига още. Какво трябва да направиш? Да изпълниш задачата си без отлагане.

Сега ще ви дам един съвет: Когато имате някакви проекти, не ги съобщавайте на никого. Кажеш ли проекта си на някого, веднага ще ти отговорят: Тая работа няма да стане. Защо не стават някои работи? Как ще станат? Казваш, че искаш да бъдеш кротък човек. Знаеш ли, какво е кротост? Искаш да бъдеш мек човек. Знаеш ли, какво е мекота? Искаш да говориш разумно. Знаеш ли, какво е разумно говорене? Не е лесна работа да говориш разумно. Това, в което ти не вярваш, не можеш да убедиш и другите да ти повярват. В природата нещата винаги стават, защото, каквото замисли тя, вярва в него и го прилага. Светът може да се обърне с главата надолу, но това, което тя е решила да направи, ще стане. В нея няма отрицателни мисли, че това няма да стане, или онова няма да стане. Там е нейната сила. Че нещо е закъсняло, че не се изпълнило на време, нищо не значи. Тя не се отказва от решенията си.

Мнозина обичат да фантазират, стремят се към неща, които не могат да реализират. Например, някой си въобразява, че може да премести Витоша. Преди всичко. това е невъзможно. При това, хората няма да бъдат доволни от преместването на Витоша. Де ще я преместите? Правилно е човек да се стреми към неща, които могат да се реализират, ако не на физическия свят, поне в духовния. Имате един скъпоценен камък, трябва да знаете, де ще го турите. На кой пръст ще турите камъка? Ако скъпоценният камък е на пръстен, лесно ще му намерите мястото. Някой туря пръстена си на показалеца. Това показва, че трябва да бъде благороден, да има благородство. Ако туриш пръстена на средния си пръст, трябва да бъдеш справедлив. Ако го туриш на безименния си пръст, трябва да се стремиш към красотата. Ако туряш пръстена на малкия си пръст, трябва да имаш правилни отношения към взимането и към даването. Някой човек туря пръстени и на двете си ръце – на всичките си пръсти.

И тъй, не пренасяйте Витоша. Ако направите това мислено, все ще научите нещо, Ще се научите да пренасяте желанията си. Отивате нейде на гости и ви полазва една въшка. Какво ще направите с нея? Турците имат обичай, като хванат въшка, хвърлят я на пода в стаята, или на земята. Но така въшките започват да лазят по човека. Хванеш ли една въшка, занеси я на полето, да пасе трева. Кажи ѝ, че си много зает, нямаш време да се занимаваш с нея. Въшката, като паразит, представя непотребната човешка мисъл, или непотребното човешко желание, които трябва да изнесеш на полето да пасат трева. Само така ще се освободиш от непотребното в себе си. Иначе, трябва да го хванеш с двата си пръста – палецът и показалецът, т. е. между Божественото и човешкото, да го чукнеш и да му дадеш един добър урок. И на вас казвам: Хванете ли една ваша погрешка на врата или на главата си, занесете я на някое поле, да се научи да пасе трева. Като постъпите така, работата ви ще се нареди добре.

Прочетете лекцията „Езикът на природата” от книгата „Път към живота”. Следният път ще направим разбор върху нея.

Изпейте „Благост”. Колко образа има в тая песен? Говори се за благостта, която носи светлина и радост. Какво прави тя? – Стари и млади вдига. – Старите и младите еднакво ли стават? Още какво прави благостта? – Болни милва, здрави радва. Като пеете, трябва да предавате известна динамика, да изпъкнат образите.

Често се говори за справедливост, за милосърдие. Справедливостта има един ритъм, а милосърдието – друг ритъм. Справедливият човек без милосърдие е сух, костелив, без мазнина, устните му са прибирани, опнати. Ако справедливостта и милосърдието се съберат заедно, образуват красиви форми. Някой иска да напълнее малко. За да постигне това, трябва му милосърдие. Ако си само справедлив, ти си сух, костелив. Сухотата е неразбрана справедливост. Тя прави човека строг, взискателен. Да бъдеш само справедлив, това значи, да пееш една песен, като дете, без изпълнение, без чувство, по буква. Ако детето пее като възрастен, това е неестествено; и ако възрастният пее като дете, пак е неестествено. Ще пееш и като млад, и като възрастен, и като стар. Пишеш с три пръста. Следователно, ще вложиш три елемента в пеенето.

Как започвате песента „Благост”? – Тихо, много тихо. Като пеете „радост носи за душата”, ще измените тона, ще станете весели. В радостта има светлина. „Болни вдига” – под „болен” разбираме още и недоволен . Недоволен е, защото работите му не вървят добре. Човек трябва да внесе една нова идея в себе си, да стане и да оживее. Болният трябва да си каже: Достатъчно съм лежал на това легло. Бях здрав, нямаше какво да правя, станах болен. Сега пак мога да бъда здрав. Внасяйте нови идеи в умовете си. Пейте песента по нов начин, с нови образи.

Има един ритъм в природата, който действува отрицателно върху човека. Тоя ритъм се среща и в турски, и в български песни. Като чуя такава песен, трябва да мине доста време, докато се освободя от нея. Има нещо изопачено, криво в музиката, от което тя трябва да се очисти. Някои български песни са живи, активни, бързи. В класическата музика има едно продължаване, забавяне. И това е хубаво, но време е нужно, а сега няма време. Някой има да плаща, полицата не чака. Как ще пее: алегро, или анданте?

(Учителят свири на цигулка весел, красив мотив. Съдържанието на мотива: „Млад съм; имам да давам, не зная, как да платя; гости имам, не зная, как да ги посрещна”.)

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

22. Беседа от Учителя, държана на 17 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...