Jump to content

1944_12_13 Най-голямото благо / Голямото благо


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Архивна единица

От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя

държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98"

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Най-голямото благо

ХХVIII лекция на общия клас, 13.ХII.1944 г., сряда, 5 ч. с.

Изгрев – София

Добрата молитва.

„Сила здраве е богатство“.

„Мога да постигна, що желая“.

Всички живеете в свят и мислите, че го разбирате. Всички сте уверени сто на сто; че разбирате света, физическия живот. То е едно голямо заблуждение. Запример, при всяко едно излизане от вашето тяло, като ви лъхне студът на света, веднага се изменя вашето настроение. Може би сто пъти на ден се изменя вашето настроение. Не знаете защо. Някой студ ви лъхне, веднага сте в неразположение. Щом ви лъхне топлината, друго настроение имате. Сега вие имате вдъхновение, но това не е нещо постоянно. Изучавате някоя песен, някой ви пее, не разбирате нотите. Както той я пее и вие я пеете по същия начин. Сега трябва да знаете кога да излизате от тялото и кога да се връщате. Запример вие от памти века се бутате по главата. Всяко бутане по главата произвежда във вас особено състояние. Почешеш се по главата отзад, нищо не излиза. Щом се почешеш отзад в тила, не върви работата. Не позволяват тези, които те издържат да те чешат отзад по главата. Самообладание трябва. Много малко самообладание имат хората. Всички вие сте болни от бомбите. Тия аероплани, които идеха над София, мязаха на орли, на соколи, ястреби, днес една бомба, утре друга бомба, разстройва се човек. Започнаха хората да бягат, да се крият. Казват, че се усилила вярата им. От страх не зная как може да се усили вярата им. Страхът може да се усили, но вярата не се усилва. Вярата се усилва когато част от енергията на страха се превръща в полза на вяра. Когато част от енергията на вярата се превръща на страх, увеличава се бягането. Онези, които вярват, казват: Господ ще пази човека. През миналата година колцина опитаха да излязат отвън и да не им мръдне окото. Като погледнеш аеропланите, веднага вярата ти започне да се колебае. Стихиите на природата трябва да ги превъзмогнем. Ние сме на дъното на океана, трябва да излезем от този океан, да излезем отгоре, да се освободим от голямото налягане в света. Казваме, налягане. Какво налягане има? Ако тази песен може да я пееш, може да ти послужи, да ти помогне да си усилиш вярата. „Мога да постигна“. Вярата може да се постигне. Хиляди работи може да се постигнат. Някои от вас искате да станете набожни. Най-опасната работа е това. Няма по-опасна работа от (това) да бъдеш набожен. Значи да идеш на слънцето, да опиташ температурата му и да се върнеш на земята с нови придобивки. Земята е така поставена към слънцето, че щом слезеш от слънцето на земята, земята е по-користолюбива, ще започнеш другояче да мислиш. Като идеш на Венера, другояче ще мислиш, веднага идат благородните чувства. На земята като започнеш да мислиш за Венера, изменя ти се състоянието. Срещнеш една млада мома, тя е Венера. Изменя състоянието ти. Младият момък е Венера и той изменя състоянието. Като те срещне, който живее на Марс, се изменя състоянието. Един марсианец не може да мисли и да бъде снизходителен и милостив. Сега ако не може да свиря на една хубава цигулка, как ще свиря на обикновена. Ние започваме с най-хубавата цигулка, дохождаме до обикновените цигулки. Ти се въодушевяваш в младини с големи идеи, после на старини обикновени работи.

Сега за обяснение. Представете си, че вие имате най-хубавото чувство. Тук имаме една ябълка (на масата имаше една хубава ябълка) предметно учение е. Много красива мома е, крила се. Избягала от родителите си, иска да дойде на събранието. Турите една ябълка, приятно ви е, турите две, три, четири, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 20, 30, 50, 60 ябълки, ще се измени състоянието. Ако те окичат по ръцете, по лактите навсякъде с ябълки, като ти турят стотина ябълки, ще се измени всичкото настроение. Казвам, в дадения случай нас не ни трябват две идеи едновременно, един идеал. Защото единият идеал съдържа всичките идеали в себе си. Единият идеал съдържа всичките идеали.

Запример в изгрева на слънцето имаме едно нормално движение. Аз не съм намерил по-естествено движение от изгрева на слънцето. Много красива форма. Някой път съм наблюдавал слънцето като изгрява от морето. Най-първо се покаже като човек, главата му излиза нагоре много равномерно и хармонично. Казвам: В движението трябва да наподобяваме слънцето при изгрев. На обяд не трябва да го подражаваме. При най-доброто желание, което слънцето има, ще слънчасаш, удар може да имаш.

Да ви кажа, че вие от осем хиляди години вие от наставления само остарявате. Да бъдеш млад. Такъв да бъдеш, ама ти трябва да постъпваш добре. Какво ще постъпваш добре. Аз съм добър. Като не ми говориш, по-добре ще постъпвам. Вземете един виртуоз. Кажете му: Добре да свириш. Ще го изпъдиш. Някои хора като кажат нещо, като клин се забива. Казваш: Хубаво да свириш. Не му говори, имай доверие в човека. Как ще свири той хубаво? Ако ти го разбираш, ще свири; ако не го разбираш, няма да свири той хубаво. На най-големия виртуоз ако забиете една игла в ръката някъде, веднага ще се измени неговото състояние. В пространството, когато свирим, когато говорим, колко такива игли се забиват. Такива мисли има като игли се забиват. Вие тук като идвате трябва да взимате предпазителни мерки. С броня трябва да се обличате вие. Казвам: Да се обличате в броня. Едно наставление. Добре облечен като влезеш в една неотоплена стая, не събличаш дрехата си. Отиваш някъде, добре си облечен, стаята не е добре отоплена, не събличай дрехата си. Като се стопли стаята, тогава горната дреха може да я съблечеш. Не е ли отоплена стаята, да седи горната ти дреха.

Сега кое е вашето любимо число. Мислите ли, че един милион е голямо число. Мислите ли, че два милиона е голямо число. Животът седи в най-дребните числа. Те извършват най-мощните сили в света. Всичките велики хора и светиите, които са постигнали нещо, са го постигнали благодарение на малките усилия, не на големите усилия. Вземете сегашните народи. Туй усилие, в което са впрегнати във войната, каква грамадна сила употребяват да победят. Вече пет години се борят за победа. Вие заедно с тях – вземате участие, поддържате. Кой е на правата страна? Разбирам от невидимия свят за великите същества нашата война е едно благо за тях. Понеже те имат толкоз знания. Претрепят някого тук на земята, счупят му ръцете, краката, главата, занесат го при тях, той стане два пъти по-здрав, отколкото е бил. Връща се пак на земята. Ако идеш при онези, които не знаят какво правят, нищо не може да ти дадат. Има един Божествен свят, дето се допуска войната. Може да ти извадят окото, да ти отрежат ръката, да ти отрежат крака – допуснато е – но ще ти дадат по-голямо благо. Никой не може да ти направи пакост в Божествения свят. Невъзможно е в Божествения свят едно същество да ти направи пакост. Сега като ви говоря, казвате: Разсъждения. Къде е този свят? Ще ви приведа един пример, къде е този свят. Представете си, че имате едно празно тенеке, пълно с едри старомодни куршуми по един сантиметър дебели. Напълните го и нито един не може да събере повече. Но има едно празно пространство помежду. Вземете по-дребни съчми и те се наместят вътре и за то(ва) има място. После в празнините турите още по-дребни парчета и те се съберат. След като ги турите има още място за малко вода и тя ще влезе, ще си намери място. След туй ако турите от най-хубавия спирт и от него ще се събере още. Тогава вече цялото тенеке е пълно, пространството е запълнено с материя. Ние мислим, че светът е пълен. Празен е светът. Трябва да благодарим на Бога, че е празен. Ако беше пълен, никъде не можехме да идем. Казвате: Как.

Ако имам време и вие ако имате време да търпите и слушате, може да ви освободя от всичките мисли, веднага ще се подмладите. Най-първо да ви освободя от страха, че от глад ще умрете. Да ви освободя от страха, че жадни ще умрете, че болни може да бъдете. От всичките безброй страхове да ви освободя, да вложите не тази материална идея, но туй мощното, което подкрепя човека. По някой път като говоря, мязаме на онзи евангелски проповедник, и вие мязате с мене заедно, който всякога проповядвал, че като умре някой роднина, да не плачем. Един ден бил на амвона, проповядвал беседа, че не трябва да плачем. Пристига една телеграма, че умряла сестрата на жена му. Още като бил на амвона започнал да плаче. Забравил, че е проповядвал, че не трябва да се плаче за умрелите, като чете телеграмата и заплакал. Погрешката е, че пощаджията му дал телеграмата, когато бил на амвона. Не позволявайте една телеграма да дойде на амвона, да ти съобщят, че умрял еди-кой си. Често аз констатирам смъртта. Някой път не зная, че някой умрял. Седя в едно пространство, има малко вода. Погледнеш, тази вода се е увеличила. Туй увеличение на водата показва, че са влезли живи същества от земята, увеличила се водата. Щом се намалява водата на туй водното пространство, хората се раждат на земята. Щом се увеличава водата, отиват в оня свят. Виждам ги като малки снежни топки, които се стопяват. Виждам някой път падне топката, стопи се. То е някой човек, който е заминал. Не представя един човек топка. Забавление е. Тази топка представя един човек, започва да ме безпокои. Кое е по-хубаво да се увеличава ли водата или да се намалява. Ако искаш работите ти да вървят за идната година, ти трябва да се намалиш. Пък ако искаш работите ти да не вървят, трябва да се увеличиш. Щом се увеличиш повече тази година до година няма да ти вървят работите. То е закон, на който сме подложени. С външните изпитания не може да примириш този закон. Постоянно се безпокоим. Имаш едно приятно чувство. Туй са го констатирали всички проповедници. Проповядвал Муди една отлична беседа. Среща го един приятел и му казва: Много хубаво проповядваш. Още на амвона като бях, дяволът ми каза, че хубаво проповядвам. Аз вземам майсторски работата. Какво се ползуват хората , ако словото, което им дам, не може да го ядат. Като ядат словото, да се намести, да виждаш, че е станало промяна в лицето, в мислите. Някой път след като срещна някои след беседата, ни най-малко не е станало промяна. Той само се е смутил, че станали някои работи.

Аз съм решил от миналата година бомбите да ги изпъдя. Те създават цяла една каша. Аз наричам едно бомбено учение. Един брат ми казва: Аз имах една много хубава опитност от бомбите. Ето каква е неговата опитност от бомбите: един бивол заклан, на пастърма направен, опекли ти голямо парче от тази пастърма и ти трябва да го ядеш. Това е опитността от бомбите. Видял аероплана да пада. Какво се добива? Един звук зловещ. Тия звукове от дъното на ада са излезли. Тия сирени като засвирят, то е от ада. Казвате: Какъв е гласът на ада? Закон има, който като представяте, трябва да знаете. Когато дойдат нечестивите духове на земята, забранено им да се ползуват от Божественото Слово. Хората ги поканват и стават отворени врати за тях. Казвате: Услужи си. Те си услужват. Няма какво да карате един лош човек да участвува в Любовта. Любовта не е за лошите хора. Мъдростта не е за лошите хора. Истината не е за лошите хора. Животът не е за лошите хора. Знанието не е за лошите хора. Свободата не е за лошите хора. Движението не е за лошите хора. Учението не е за лошите хора. Работата не е за лошите хора. Вие разсъждавате: Нека се ползува той. Не може да се ползува. Какво ще се ползува, слепият ще се ползува ли от светлината. Глухият ще се ползува ли от знанието? Ще оценявате благата. Няма по-голямо благо от Любовта. Аз говоря за Любовта. За мене най-голямото благо е, че имам достъп до Любовта. Не иска никаква философия. Любовта опитваме както този плод. Зная каква е Любовта. Благото седи, че имам възможност всякога да опитам Любовта. То е най-голямото благо. За Любовта имайте един образ. Единственото нещо, което никога не се цапа, единственото нещо, на което не може да подбиеш цената. Единственото нещо, от което не може да отцепиш нещо. Единственото нещо, което остава самостоятелно. Щом се допре до Любовта, той оживява, по-умен става, всичко става. Като не се докоснеш, всичко се губи. То е образ, умерен образ. Защото туй, което виждате, то е външната страна, не е реалността на живота. Вие по някой път говорите за Любовта, но по нейния говор. Тя ви предшествува. Вашият свят е напълнен с нещо, което не сте опитали. Любовта във вас дошла преждевременно. Понеже се движи по-бързо, нейната мисъл и желание са дошли по-рано, отколкото вие чакате. Там е всичкото заблуждение на хората, когато дойде не на време. Не се движи със скоростта, която подхожда. Щом Любовта не се движи със скоростта, която подхожда, нищо не разбираме. Любовта трябва да се движи с една скорост, подходяща на нашето съзнание. Най-красивият човек ако мине много бързо, не може да видите неговата красота. Ако мине бавно, веднага ще наблюдавате. При сегашните условия лошите условия са дадени, за да имаме по-ясна представа за Божествения свят. Дава се време да изучаваме нещата. Туй, което вие наричате страдание, то е проучване (на) един предмет. Има някой, като ти даде един плод, той се радва. Има някой дадеш му, пак не си доволен. Той съжалява, че ти дал. Има някой се радва, че ти му благодариш. Не може да направим такъв плод (показва ябълката). Тази ябълка е поизмръзнала, сърдцето ѝ поизмръзнало. Тя ме пита коя сестра да ѝ препоръчам да иде в стаята ѝ да се постопли. Най-първо щом я пратя, веднага кожата ѝ ще обелят, ще хвръкне, ще изчезне. И няма да мога да ѝ помогна. Ще те турят в един затвор, че и аз не може да те пусна. Когато една ябълка влезе в затвора, в твоя затвор, показва Любовта си, че те обича. Една ябълка не може да държиш в стомаха си повече от 2, 3, 4 часа, максимум четири часа. Божественият свят така е наредил четири часа затвор ще излежи и излиза. Втори път да я поканиш, не влиза. Веднъж като влезе в този затвор, втори път не влиза.

Сега мнозина от вас се готвят за другия свят. Де ще идете в другия свят. Къде ще идете на оня свят. На кое място ще идете. Да дойдем до реалното в живота. Допуснете в живота, очите ли имат преимущество или ушите? По-важни сетива има. Важни са устата, важни са ушите, важни са очите. Носът вече е едно украшение. То е като на кино развлечение. Ръцете ви и краката ви са прислужници, които трябва да ви забавляват. Някой път имате желание да ви помилват, пък никой не ви милва. Ръцете хванат, помилват ви. Те считат, че са длъжни. Сами се милваме. Казвате: Няма кой да ме помилва. Двете ръце са, които постоянно ви милват. Щом кажеш, че няма кой да ви милва, има кой да те милва.

Имате ли по една песен избрана, да пеете хубаво. Толкоз години се занимавате. Аз наричам хубавото пение, като е облачно небето; като запееш да се изясни. В света дългия и късия път кой ги прави? Тръгнеш, ходиш дълго време, дълъг път си ходил. Не си ходил дълго време, от какво зависи? Сега онзи, който извървял дълъг път, какво е придобил? На дългия път има два извора, в началото има и в края друг извор. Ти трябва да съединиш двата извора в едно. После по дългия път доста плодни дървета има, на които вие не обръщате внимание. Та казвам: В сегашната епоха трябва да дойдат разумните същества, които да поправят света. Нашият свят е покварен с ония лошите мисли, желания. Направено всяко оръжие за смърт да убива. Нарушение на Божия закон. Онези, които създадоха войната, тя е неизбежна. Тази война е неизбежна. Онези, които създадоха войната, ние сме зрители на войната. Този плод не мяза на едно парче от бомба. Сега има модерни бомби от 12 тона. Знаете ли какво нещо е 12 тона бомба. Ако нашата земя би се спряла както върви с 29 хиляди километра в секунда, на колко километра ние ще бъдем изхвърлени от земята навън? Нито един няма да се намери на повърхността на земята. Всички ще хвръкнем някъде. Може би на 50, 60–сто километра.

Та казвам: Каква голяма предвидливост, разумност, какво внимание има земята. Земята мяза на един голям параход, който има свой капитан, матроси, гориво има. Толкоз хора са турени. Като умират, раждат се други. Земята се ги носи. Разрешават един въпрос, който никога не е разрешен. Делят земята, спорове има. Този параход се си върви. Сега ще се радваме на земята, която делим и не може да разделим. Мъчим се да я спрем, не може да я спрем. Понеже хората имат желание да я спрат, за да я оберат, тя усилва движението. По-рано се е движила по-полека, сега се движи по-бързо с 29 хиляди километра в секунда. Големи богатства има. Как ще ги откраднеш? Кра-ди. Кражбата не е нещо физическо, но е астрално. Образи се образуват. Като дойде идеята за кражбата, ще се явят такива хубави образи. Най-първо ще се яви една хубава мома. Ти си момъкът, който искаш да се жениш. Ти си княз, управляваш света, ще имаш нужда от царица. После ще дойде кражбата. Това са принудителни причини. Често слушам верни и неверни работи. Действително в едно отношение войната е неверен факт в света. Тя никога не може да донесе тия блага, които хората очакват от тях. Войната не може да бъде щедра. Тя е винаги скържава. Тя винаги взема и нищо не дава. Може да ти даде тук там някои подаръци. Следователно, всичко туй, на което човек се радва, тя го взема. Войната е едно училище, което ни учи. Добрата страна на войната виждам: ние жертвуваме всичко. Туй, което е невъзможно в мирно време да го направиш, във война ще идеш ще се пожертвуваш, инвалид може да станеш, слуга може да станеш. Какво ли няма да станеш. При това носиш с радост. Да воюваш в Божествения свят е привилегия. Да воюваш по Божественому е придобивка. Да воюваш по човешки то е загуба. Онази буба, която разваля своя пашкул, тя има право да го развали. Мислите ли, че онези, които отглеждат бубите и после не ги остават свободни да си отворят врата, мислите ли, че са от добрите хора. Дето видите пашкулите, излезли бубите из тях, са добри хора. Щом като един пашкул не е оставен да излезе бубата, всички са сварени, тия хора са използували бубите. Божественият свят е свят, в който ние сме свободни да се проявим, както искаме. Както и да се проявяваш, в Божествения свят не може да се проявиш зле. В човешкия свят може, в Божествения свят няма възможности. Тези духове, ангелите като дойдат при хората, тогава може да направят зло. Горе в невидимия свят не може да правят зло, нямат стимул. Като дойдат при хората тогава се заражда желание, искат да впрегнат този човек на работа, да му създадат едно зло. Злото вън от Бога съществува, в Бога не съществува. Когато страдате, страданието е извън вас. Що е страданието? Бог да те остави няколко години, то е страдание. Щом дойде при тебе, то е радост. Когато Бог иде, то е радост. Когато Той си заминава, то е страдание. Христос опита, казва: Защо си ме оставил? Дойде един момент, дето хората бяха толкоз лоши. Да се поправи светът, трябваше Христос да бъде изоставен. Каквото имаше да му вземат, взеха.

Сега дръжте мисълта: Божественият свят е реален. Радостта, веселието – всички тия неща са в този свят.

Изпейте Изгрява слънцето. (Изпяхме я.) Сега изпейте я бас, да се радвате на слънцето. Басът само може да се радва. Да пееш на бас една песен, значи да я реализираш, да я приложиш, топлина да има. Басът седи в топлината. (Пее: „Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота“.) Сега как ще я изпее тенорът? Младият момък се радва на слънцето, то стопля света, излиза да постигне своята цел. Как ще пее тенорът да се радва на слънцето? Тенорът ще благодари за цветята, които са цъфнали. Понеже неговата възлюблена като дойде и ги види, ще се зарадва. Пее: „Изгрява слънцето, без да го чакам ази. Колко ме изненада със своята премяна“. Някой път слънцето изгрява без да го чакаме. Някой път официално отиваме да го посрещнем. То е друг въпрос. Те са гении на музиката, които пеят. Вас трябва да ви заинтересува някой славей, някое канарче. Те са ангели, пратени тук на земята да пеят. Славеите са ангели, пратени за малки погрешки да пеят през вековете. Майсторлък имат. Вие не пеете много. (Пее: „Дотегна ми да живея, пък още съм жив. Говоря за това, което не зная, ей“.) Дотегна ми да чакам да си простра ръката да взема един плод. Когато изгрее слънцето вече в уредения свят може да протегна. Туй, за което не може да си простирам ръката, забранено е. Когато в своите мисли, чувства и постъпки, дето минеш, опитваш природата и вземаш, то е хубавото.

Казвам: Как се молехте тук, когато имаше бомби, тихо ли? Казват: Не, викахме, много кряскахме. Колкото бомбите се пукат по-силно, толкоз и ние викаме. Ние с викане заглушавахме бомбите. Като кряскахме, не можехме да чуваме бомбите. То е един концерт. Имахме един концерт на астралния свят, на онези, които ни обичат. Във време на бомбите, клатеше ли се салонът? (В малкия салон се събирахме.) Много сте умни. Ако се събори, няма голяма тежест. Тук е опасна работа. Да благодарим за концерта. Пейте. Старите сестри как пеете мислено? Сутрин като станете кой от вас пее? Някои сестри съм слушал. Аз съм слушал една сестра на френски, освен че на български, на френски пее. Слушал съм сестри драматично, оперно да пеят толкоз прочувствено, че сълзи текат от очите, като пее. Една сестра ми казва, тамън пея и ми казват, че съм крякала като жаба. Жабите са артисти, много добри артисти. В тях има оперно пеене, тенори има, алтисти има, бас има, сопран има. Като ходят, движат се музикално. Много хубаво има в гласа на жабите. Като кресне жабата, пее, като се (запали) сърдцето ѝ, пее. Ние трябва да благодарим на жабите, на щурците. Да благодарим на славеите, на канарчетата, на чучулигата. Други има, които представят оперното пеене. Гаргите не са така музикални.

Който има ревматизъм, да пее. Който има главоболие, да пее. Който има коремоболие, да пее. Като не ти достига хляба, пей. Да не те знаят. Запример, втори път като дойдете на земята, какво си избрахте, каква професия си избрахте. Втория път да вземате най-малко четири–пет октави и гласът да се чува на два километра. Нашият век е най-музикален. Най-много инструменти има в нашия век. В света не е имало толкоз инструменти, колкото сега. Толкоз много певци има. По радиото се надпреварват да пеят. Доста хубави песни.

Изберете едно число, най-красивото число? Ха, Симеоне, прочети 23-та страница от Царския път на душата. (Братът прочете страницата.) Скандално число и колко умно.

Отче наш.

Може ли да я разделите на всички? (Показа ябълката.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата ""Заветът на Любовта", т. III , извънредни беседи (последно слово) - 1944г.,

държани от Учителя в София - Изгрев

Издание 1944, София

Книгата за четене на PDF

Съдържание

Голямото благо

Хората живеят в света и мислят, че го разбират. И вие живеете в света и мислите, че го разбирате напълно. Това е заблуждение. Познавате света, но всички сте опитали неговата студенина. Ако при добро разположение на духа влизате в света, веднага ще ви лъхне неговия студ, и разположението ви ще изчезне. Колко пъти на ден губите разположението си! Защо става това? Студът на света ви е лъхнал. Ако топлината ви лъхне, вие имате друго разположение – вдъхновявате се. Но и това не е нещо постоянно. Трябва да знаете, кога да влизате в света и кога да се връщате. Трябва да знаете, кога да излизате от тялото си и кога да се връщате.

Като наблюдавам движенията ви, виждам, че по стар навик вие пипате главата си на едно или на друго място и сами си причинявате пакости. Всяко пипане по главата не на място произвежда във вас особено състояние. Ако се почешеш по тила, работата ти не върви добре. Ония, които работят върху тебе, не позволяват да се почесваш отзад по главата. Самообладание е нуждно. Повечето хора нямат самообладание. Това се провери през време на нападенията над София. Самолетите, които идеха над София, приличаха на грабливи, хищни птици. Днес бомби, утре бомби, хората се разстроиха и разболяха. Те бягаха, криеха се, кой дето попадне.

Ще кажете, че вярата им се усили. Не зная, как може страхът да усили вярата. От бомбите страхът може да се усили, но вярата не се усилва. Вярата се усилва, когато част от енергията на страха се отправя да храни нейния център. Стане ли обратното – част от енергията на вярата да се отправя към страха, краката стават по-дълги, и човек бяга. Вярващите казват: Бог ще ни пази! Колко души излизаха вън, на открито, през време на бомбардировките, без да им трепне окото? Като погледнеш към самолетите, веднага вярата ги започва да се колебае. Стихиите на природата трябва да се превъзмогнат. Ние сме на дъното на океана, трябва да излезем оттам, да се освободим от голямото налягане – от налагането на света. Вярата трябва да се усили. – Как? – Ще пееш песента: „Мога да постигна, що желая." Да придобиеш вяра, това е постижимо; да усилиш вярата си, и това е постижимо. Искате да станете набожни. Това е най-опасната работа. Няма по-опасно желание за човека от това, да стане набожен – все едно е да отидеш на слънцето, да опиташ температурата му и да се върнеш на земята с нови придобивки. В сравнение с слънцето, земята е много користолюбива. Върнеш ли се отново на земята, ще започнеш другояче да мислиш, преврат ще стане в тебе. Ако отидеш на Венера, ще придобиеш нещо благородно в чувствата си. Ако си на земята и мислиш за Венера, ще се промени твоето състояние – свързваш се с нея. С когото се свържеш, все ще придобиеш нещо от него. Ако срещнеш млада мома, състоянието ти ще се измени. – Защо? – Венера е тя. Ако срещнеш млад момък, състоянието ти пак ще се измени – и той е Венера. Ако срещнеш един марсианец и мислиш за него, ти се свързваш вече, и чувствата ти се изменят. Марсианецът не може да бъде снизходителен и милостив. Много естествено, така е създаден той, такава е неговата цигулка. Каквато е цигулката ти, така ще свириш. Ако не можеш да свириш на хубава цигулка, как ще свириш на обикновена? Вие започвате с най-хубавите цигулки и постепенно дохождате до обикновените цигулки. На младини се въодушевявате от велики идеи, а на старини свършвате с обикновени идеи.

Тук имате една хубава ябълка. Тя ще ни послужи като предметно учение. Тя е красива мома, която избягала от родителите си и дошла на събранието да слуша лекция. Ако числото на ябълките постепенно се увеличава от една до сто, и състоянието ви се изменя. Ако цял ви окичат с ябълки – по ръцете, по краката, по цялото тяло, настроението ви съвсем ще се измени – няма да ви бъде приятно. Приятността беше от едната ябълка. Казвам: За всеки даден момент един идеал трябва да ви вдъхновява. За всеки даден момент една идея в ума, едно чувство в сърцето. Смисълът е в едното, в единицата. Като имаме един идеал, той съдържа всички идеали в себе си. Единият идеал съдържа всички идеали. Наблюдавайте изгряването на слънцето, да видите, какво естествено движение има в него. По-естествено движение от това не съм виждал. Наблюдавал съм, как слънцето изгрява от морето. Първо се показва главата му, като на човек, който се изкачва нагоре равномерно и хармонично. Движенията ни трябва да наподобяват изгряването на слънцето, а не движенията на обедното слънце. Ако се излагаш на обедното слънце, може да слънчасаш.

От осем хиляди години хората живеят само с съвети и наставления, от които остаряват. Да бъдеш добър! Така да постъпваш, иначе да не постъпваш! Да живееш добре! Да бъдеш млад! Как ще постъпвам добре? Как ще бъда добър? И без да ми казваш да постъпвам добре, така ще постъпвам. Кажете на един виртуоз да свири добре, ако искате да го изпъдите от сцената. Някои хора, като кажат нищо, думите им се забиват като клин. Имай доверие в цигуларя, не му казвай, как да свири. Ако го разбираш, той ще свири хубаво; ако не го разбираш, няма да свири хубаво. И на най-големия виртуоз, ако забиеш игла в ръката, състоянието му веднага ще се измени. Колко игли се забиват в нас, когато говорим, или когато свирим! Има мисли, които се забиват като игли. Те идат някъде от пространството. Като се движите между хората, трябва да взимате предпазителни мерки, с броня да се обличате. Ако си добре облечен и влезеш в неотоплена стая, не сваляй дрехата си. Щом стаята се стопли, свали горната си дреха.

Кое е вашето любимо число? Големи числа ли са един милион, два милиона? Животът се изявява в малките числа. Всяко малко число е мощна сила. Малките числа вършат велики работи. Великите хора – гении, светии, са постигнали своя идеал, своите желания, благодарение на малките усилия. Вижте, какво става в сегашната война. Всички народи употребяват грамадна сила, дано победят. Пет години вече се борят за победа! Заедно с тях и вие взимате участие. Кой е на правата страна? От гледището на разумния свят, на великите същества, войната е благо. Те имат много знания, могат да помагат. На едного счупили крака, на друг – ръката, на трети – главата. Като отидат пострадалите при разумните същества, те възстановяват счупените крак, ръка, глава и ги връщат отново на земята, по-здрави, отколкото са били. Отидат ли при невежите за помощ, нищо не получават; те не знаят, как да им помогнат.

Има един Божествен свят, дето се допуща войната. Могат да извадят окото ти, да отрежат крака или ръката ти – допуснато е, но срещу това ще ти дадат по-голямо благо. В Божествения свят никой не може да ти направи пакост. Питате: Де е тоя свят? Взимате едно праздна тенекия и я напълвате догоре с доста големи куршуми. Казвате, че тенекията е пълна; в същност, между едрите куршуми има пространство, което изпълвате с дребни съчми. В тенекията може да налеете вода, и за нея има место между съчмите. Най-после може да налеете и малко спирт – и той ще влезе в тенекията. Значи, цялото пространство в тенекията е изпълнено. Когато питате, де е оня свят, ще знаете, че той е на земята, в пространството на видимия свят. Вие мислите, че пространството е запълнено, няма място за нищо. Не, пространството е праздно, много светове могат да се съберат в него. Да благодарим на Бога, че е така. Ако светът беше пълен, и ако пространството беше запълнено, нямаше де да отидем.

Сега, ако имам време, ако и вие имате време и търпение да слушате, мога да ви освободя от всички мисли, които причиняват преждевременна старост. Щом се освободите, веднага ще се подмладите. Първо трябва да ви освободя от страха, че от глад ще умрете; да ви освободя от страха, че жадни ще умрете, че болни може да бъдете. Да се освободите от всичките форми на страха, значи, да се освободите от материалните идеи и да приемете ония мощни, велики идеи, които крепят човешкия дух. Като говоря така, не искам да изпадате в положението на оня мисионер, който проповядвал, че не трябва да се плаче, когато умре някой роднина или приятел. Един ден, като проповядвал, пристигнала телеграма, че умряла сестрата на жена му. Още като бил на амвона, заплакал. Забравил, че проповядвал да не се плаче за умрелите.

Къде е погрешката? – В оня, който предал телеграмата. Когато сте на амвона, не позволявайте да ви носят телеграма, с която съобщават за смъртта на някой ваш близък.

Има начин, по който се познава, кога се ражда, или умира човек. Това познавам по количеството на водата в едно от езерата на друг един свят, вън от физичния. Някога водата на езерото се увеличава, а някога – намалява. Увеличаването на водата показва, че същества от земята са дошли в тоя свят, дето е езерото. За тия същества казваме, че са умрели. Когато водата на езерото се намалява, същества от другия свят слизат на земята – родили са се. Аз виждам умрелите като малки снежни топки, които се топят и увеличават водата. Кое е по-добре: да се увеличава водата, или да се намалява? Ако работите ти вървят добре, смаляваш се; ако работите ти не вървят добре, увеличаваш се. От теб зависи, да вървят работите ти добре, или да не вървят. Тоя закон не се влияе от външните условия. Каквото и да ти говорят отвън – хвалят ли те, или корят, работите ти не се уреждат, ако ти не се смаляваш.

Един ден Муди, знаменит проповедник, държал отлична проповед. На излизане от събранието, един негов приятел му казал: Много хубаво проповядваш. – Още като бях на амвона, дяволът ми каза същото.

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си." Живият хляб е Словото. Питам: Какво допринася моето Слово на хората, ако не могат да го ядат? Ако ядат Словото, лицето им трябва да се измени, да стане по-красиво; мисълта им трябва да се повдигне. Някои слушат Словото, но не става никаква промяна в тях. – Защо? – Не Го възприемат, не им е дадено. Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. Въпреки това, хората ги канят, стават врати за тях.

Днес всички хора имат опитността на тия духове, на техния зловещ глас. Всички чувахте сирените, както и свистенето на бомбите. Те са подобни на звуците, които излизат от ада. Всички знаете тия звуци, но нищо не придобивате от тях. Ето защо, не карайте лошия човек да участвува в любовта.

Любовта не е за лошите хора; мъдростта не е за лошите хора. Животът не е за лошите хора; знанието не е за лошите хора; свободата не е за лошите хора. Движението не е за лошите хора; учението не е за лошите хора; работата не е за лошите хора.

Защо лошите хора не трябва да се ползуват от тия блага? Слепият ползува ли се от светлината? Глухият ползува ли се от знанието? Ще оценявате благата! Няма по-голямо благо в света от любовта. Няма по-голямо благо за човека от това, да има достъп до любовта. Тя не иска никаква философия. Любовта се опитва, както плода. Благо е, ако имаш възможност всякога да опитваш любовта.

Единственото нещо, което никога не се цапа. е любовта.

Единственото нещо, което не можеш да подцениш, е любовта.

Единственото нещо, от което не можеш нищо да отнемеш, е любовта.

Единствената сила, която от никого не се влияе, е любовта.

Казвам: Ако мъртвият се докосне до любовта, оживява; ако глупавият се докосне до любовта, умен става. Вън от любовта нещата са нереални. В любовта всичко е реално. Говорите за любовта, без да знаете нейния език. Вие не познавате още любовта, не сте я опитали. Понеже любовта се движи с голяма бързина, до вас са стигнали само нейните мисли и желания, но не и самата любов. Затова казваме, че любовта е влязла във вас преждевременно. Там е всичкото заблуждение на хората. Човек, за да приеме и оцени правилно любовта, трябва да се движи с нейната скорост. И най-красивият човек, ако мине край вас много бързо, няма да видите неговата красота. Ако се движи бавно, ще видите красотата му.

Защо идат лошите условия в живота? Понеже лошото се движи бавно, дават ви се условия да си съставите ясна представа за Божествения свят. Дава ви се време да изучавате нещата. Страданието не е нищо друго, освен условие за изучаване на известен предмет.

Сега някои от вас се готвят за другия свят. Де ще отидат в другия свят? Кой свят считате реален: тоя или другия?

Да дойдем до реалните неща във вашия живот. Очите са нещо реално; ушите, носът, устата, ръцете и краката също са реални неща. Очите ли, или ушите имат предимство във вашия живот? Като сетива, и очите, и ушите, и носът са важни. Ръцете и краката са ваши прислужници. Искаш да те погали някой, а няма кой. Веднага ръцете изпълняват тая служба – помилват те. Това е тяхна длъжност.

Коя песен сте избрали да изпеете хубаво? Под „хубаво" пеене разбирам, като запееш, да премахнеш облаците, и небето да стане ясно. Дълго време трябва да учиш, за да можеш хубаво да пееш. Казваме: Дълго време; дълъг и къс път. Кое прави пътя дълъг, и кое – къс? Много време ходиш – дълъг път ще извървиш; малко време ходиш, къс път ще извървиш. Какво придобиваш, ако извървиш дълъг път? На дългия път има два извора: един в началото и друг – на края. Трябва да съединиш двата извора в един. На дългия път има много плодни дървета – ще спреш и ще им обърнеш внимание.

Нова епоха иде сега. Разумни същества слизат на земята да оправят света. Нашият свят е покварен от лошите мисли и желания. Нарушен е Божият закон. Много оръжия има днес, създадени за смърт и убийства. Ние сме зрители на сегашната война; страшна е тя, но неизбежна. Днес има модерни бомби – от 12 тона. Знаете ли, какво е 12 тона? Ако нашата земя, която се движи с бързина 29 километра в секунда, спре движението си, на колко километра ще бъдем изхвърлени в пространството? Нито един няма да остане на повърхността на земята. Всички ще хвръкнем някъде, може би на 50-60 километра.

Каква голяма предвидливост и разумност, какво голямо внимание има от страна на земята! Тя е голям параход, който има капитан, матроси и гориво. Колко хора пътуват с тоя параход! Едни се качват – раждат се, други слизат – умират. Земята носи своите пътници, които разрешават един неразрешим въпрос. Всички спорят, делят земята, но параходът си върви – продължава своя път. Да се радваме на земята, която делим и не можем да разделим! Мъчим се да я спрем – не можем. Хората имат желание да я спрат, за да я оберат, но тя усилва движението си. По-рано се е движила по-бавно, а сега – по-бързо, с 29 километра в секунда. Големи богатства има земята. Как ще се откраднат?

Думата „кражба" е образувана от сричките „кра-ди." Тя не е нещо физично, но астрално. Когато идеята за кражбата влиза в човешкия ум, първо се явяват красиви образи: една хубава мома или момък, които искат да се оженят. Момъкът е цар, управлява свята – има нужда от царица. Това са образи, които подбуждат човека към кражба.

Често слушам да се говорят верни и неверни работи. В едно отношение, войната е неверен факт. Тя никога не може да донесе онова, което хората очакват. Войната не може да бъде щедра, тя винаги е скържава. Тя много взима, малко дава. Тук-там може да даде някакъв подарък. Всичко онова, на което човек се радва, тя го взима. Войната е училище, в което се учим. Аз виждам добрата страна на войната: тя учи хората да жертвуват всичко. Това, което не можеш да направиш в мирно време, във войната ще го направиш: ще се пожертвуваш – инвалид може да станеш, слуга може да станеш – какво ли няма да станеш. И всичко това носиш с радост. Да воюваш в Божествения свят е привилегия. Да воюваш по Божественому е придобивка. Да воюваш по човешки, това е загуба. Бубата има право да разваля своя пашкул. Но имат ли право хората да развалят пашкула на бубата? Добри хора ли са ония, които не оставят бубата свободна, сама да си отвори врата на пашкула? Ония, които варят пашкулите, имат желание да ги използуват.

Божественият свят е проява на свобода. Там ние сме свободни да се проявим, както искаме. Каквото и да правиш, в Божествения свят не можеш да се проявиш зле. В човешкия свят можеш да се проявиш зле, но в Божествения – никога. Падналите ангели, докато са в невидимия свят, не могат да правят зло – стимул нямат. Щом слязат между хората, в тях се явява желание да ги впрегнат на работа и им причиняват пакости. Злото съществува вън от Бога, но в Бога няма зло. Причината за страданието е вън от човека. Кога иде страданието? – Когато Бог се оттегля от човека за известно време. Когато Бог иде при нас, това е радост. Когато се отдалечава от нас, когато ни изоставя, това е страдание. Христос опита това страдание. Той се обърна към Господа с думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Това е моментът, когато хората бяха крайно жестоки. И, за да се оправи светът, трябваше Христос да бъде изоставен. Каквото можеха да Му вземат, взеха го.

Дръжте в ума си мисълта: Божественият свят е реален. Радостта, веселието, свободата – всичко е в Божествения свят.

Изпейте песента „Изгрява слънцето." Нека някой бас я изпее. Басът реализира, прилага нещата, топлина има в него. Сега да я изпее тенор. Как ще я извие тенорът? И той влага топлина, както младият момък, който се радва на изгряващото слънце. Като пее, той благодари на цветята, които са цъфнали, защото неговата възлюбена ще ги види и ще се радва. Ние пеем „Изгрява слънцето", без да го очакваме да изгрее. Някога отиваме да го посрещнем.

Много хора пеят, но само ако никой ги подтиква. Като чуват славеите да пеят, и те започват да пеят. Обаче, истинските певци – гениите на музиката сами се вдъхновяват. Славеите са ангели, изпратени на земята да пеят на хората. За някакви малки погрешки, те пеят, и през вековете ще пеят. Когато слънцето изгрява, цялата природа пее: и славеят, и чучулигата, и канарчето, и щурчето, и жабата. Всички пеят и те славят Бога. И човек трябва да пее. Който страда от ревматизъм, да пее; който страда от главоболие, да пее; който страда от коремоболие, да пее. На когото хлябът не достига, да пее– никой да не познае, че е гладен.

Често говорите за прераждането. Каква професия си избрахте за следния живот? Желателно е да дойдете като певци, да имате висок и силен глас, да се чува надалеч, Съвременният век е много музикален. Никога в света не е имало толкова инструменти, колкото сега. Никога в света не е имало толкова певци и музиканти, колкото сега.

Кажете едно число, да прочетем една страница. Да прочетем 23 страница от книгата „Царският път на душата".

Вземете тая ябълка. Може ли да я разделите между всички?

28. Беседа от Учителя, държана на 13 декември, сряда, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...