Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Архивна единица

От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя

държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98"

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

Неделими неща

ХХIХ лекция на младежкия клас

15.ХII.1944 г., петък, 5 ч. с., Изгрев – София

Отче наш.

„Махар бену аба“.

Кои бяха основните мисли на миналата лекция?

Разликата между човешкия и Божествения порядък, каква е. Великото трябва да седи в малкото. Малкото трябва да го разнесе по целия Божествен свят. Направо Божественото не се приема. Сега вас ви се вижда чудно, защо голямото да не влиза в човека. Допуснете, че вие имате един голям сомун, може ли да го турите веднага в устата си. Ще отчупите едно малко парче, ще го изядете, второ, трето. Малките неща влизат в Божествения свят. Понеже Божественото, голямото не е делимо. Божественото не се дели. Няма деление. Привидно съществува понятие, че се дели, но то е неделимо. Под думата неделимо разбираме да има вътрешна органическа връзка, както е неделим кракът на човека. Щом се отдели, изгубва своята жизненост. Щом е свързан с цялото, може да свърши каквато и да е работа. Щом е свързано с цялото, може да свършва работата си; щом престане да е едно с цялото, престава да служи. Сега тия малките работи трябва да ви станат ясни. Защото човек вижда, когато предметите са на фокус. Ако един предмет не попада на фокуса, не го виждаш ясно. Щом попадне на фокуса, имаш всички постижения. Фокус има в доброто, в разумното, навсякъде фокусът e необходимост. Всички ония, които искат без фокус, лесно, не стават работите. Значи предметът трябва да бъде ясен, сам да се обосновава. Нали сте били ученици. Има учители в училището, като погледне един ученик, замразява го ученикът забравя всичко. Като го погледне на изпита, всичко забравя. Мене ми разправяше един американец, знаменит проповедник. Написах, казва, проповедта си, знаех я наизуст, но забравих я вкъщи. Качих се на амвона и започнах да проповядвам. Влиза една жена с черни очила и веднага беседата ми изчезна из главата, нищо не помня. Тамън се готвех да кажа, че не съм разположен, да отложа проповедта си, влиза един млад човек със светло лице и веднага си припомних беседата. Има хора, които поглъщат. Ученици и учители има, които поглъщат. Някой път ученици има, при които учителят не може да преподава. Сега то са закони. Като погледнете, забравяте всичко. Като излезете навън, пак си припомните всичко.

Казвам: Сега трябва да изучавате закона на малкото. Да не го разправяте, но да сте сведущи. Да кажем някой път ти си недоволен от живота, малък ли си или голям? Малкият никога не може да бъде недоволен, винаги е доволен. Големият е недоволен. Щом си недоволен, ти си голям човек. Имаш понятие за себе си, достойнство имаш, гениалност, какво ли не. Голям човек си. В какво седи големината на един поет. Един поет ако знае няколко хиляди думи, всяка дума си има свое значение. В човешкия език има области. Ти като помислиш за една мисъл, има мисли в даден случай може да произведат явления, има мисли, които може да произведат огън. Даже вие учениците някой път на опит сте, хващат ви студени тръпки, треперите. Някой път мисълта дойде, имате вътрешна топлина. Първата мисъл, студената мисъл, тя е на ума. Топлото чувство е на сърдцето. Те са две различни работи. Сега запример, вземете кашлицата. Какво нещо е кашлицата. Те са дребни същества, микроскопически, които трябва да ги увеличиш хиляди пъти, да ги видиш. Много хитри са. Намират се на гърлото, на най-деликатното място на певците като дойдат, дразнят. Има химически съединения, нито разтварят нещата. Напластяване има, какво ще стане гласът ти? Какво трябва да правиш? Не им давайте храна, оставете ги. Вие ги храните, по три пъти на ден ги храните. Кашлицата я храните, храните я хубаво и разваляте гласа си. Подложете я на ден, два, три, четири дни пост, не ѝ давай да яде. Силен трябва да бъде човек. Сега вие, които кашляте, ако за един ден се справиш, доста силен си, ако за два, три, четири, пет дни, някой път цяла година ти взема да се справиш с кашлицата. Ти не си от силните хора. Във вас трябва да има амбиция да се справите с болестите. Болестите ще дойдат, то е естествено, но да може да се справиш. То е една задача, която трябва да разрешиш. Често се случва, че се присмееш някому, когато кашли, в момента, в който се присмееш, кашлицата те хване. Докато не изправиш кашлицата, не маха погрешката. Не се смейте на онези, които кашлят. Няма по-тщеславно същество от този, който кашля. Дето мине, иска всички да го знаят.

Сега в нереалните неща вие ще намерите някой път, че човек не може да познае себе си. Въпросът е дали е той или някой друг. Представете си един човек, който е бил силен, може да дигне сто килограма. Дойде до едно слабо състояние, едва две кила не може да дигне. Къде му отиде силата? Законът трябва да се изучава. Когато човешкият двойник от духовния свят влиза във физическия свят, може да ни създаде много големи препятствия. Тия ненужни страдания, които сега страдаме, се дължат на нашия двойник. От духовния свят да дойде на физическото поле няма да може да намери почва за себе си. Няма нещо да може да го радва. Той мяза на човек, който дяла камъни с длето или някой художник със своята четка туря бои. Какво има в това. Гениално е, но след като рисува сам вижда, че в тази картина липсват много работи. В една картина на най-великия художник липсва нещо. Не е такава както на природата. Много съществено, най-важното нещо изпъква, много важни работи няма. Сега ученици сте, с някои не сте разположени, не искаш да го гледаш. Разреши тази задача защо. Защо не искаш да го гледаш. Щом като разрешиш този въпрос, той е много важен социален въпрос, ще го срещаш не за пръв път, за хиляди пъти ще го срещаш, се ще се яви някой път. На земята някой път е необходимо да не довидиш нещо. Ще минеш, не искаш да го гледаш. Не може да дадеш никакъв отчет, нещо не те разполага, човека не искаш да го гледаш. Никога не си го срещал. Някого искаш да го гледаш. То си има своите дълбоки причини вътре. Аз съм превеждал този пример за един български адвокат в Горно-Оряховската гара. Ще пътува софийски адвокат. На един селянин не му достигат 30 стотинки за билета. Отива селянинът при него и му казва: Услужете ми с 30 стотинки. Казва: Нямам 30 стотинки. Няма кой да му даде, взема си човекът торбичката и тръгва пеш. Качва се адвокатът на трена, вижда го от влака, че върви пеш. Той след пет–шест години отива в Англия, иска да се качи на гарата на влака, но не му достигат 30 стотинки. Няма англичанин, който да му даде. Взема си торбичката и тръгва. Веднага му иде на ум за онзи селянин, който му искал 30 стотинки. И нему 30 стотинки му трябваха. Той не искаше да услужи и нему няма кой да услужи. Един Божествен закон има в света. Няма по-хубаво нещо да услужиш в даден случай. Някой път не трябва да услужи. Има работи, които не трябва да услужи. Някой иска револвер да му дадеш. Защо ще му дадеш? Някой иска голям нож. То е опасна работа, то не е за него. Има неща, които трябва да задържим, не може да дадеш на хората. Защо? Има нещо невъзможно.

Сега какви са качествата на малкото. Че как са намерили съвременните хора протоните? Един протон ако го увеличиш както земята, пак невидим остава. Милиони пъти да го увеличиш, невидим остава. Как са го открили учените хора? Откровение имат. Представете си, че на един протон разумни същества се пренасят. Един протон е един автомобил, на който се пренасят разумни същества. Какво ще кажеш? Ще кажеш: Друга работа не му остана, автомобил да бъде. Сега разумните същества се различават по това. В какво седи разумното. Най-разумните същества минават през най-малките процепи, дето никой не може да мине. Там, дето разумният минава, друг не може да мине. Затова светът е разтворен. Като мине разумният, отворен е светът. Как ще мине през туй място, не знае. Та сега: Когато ние може да минаваме през място, дето другите не минават, там е разумността. Да кажем, вие спите и вечер ставате. Един сън сънувате. Какво отношение има този сън? Явява се един червен кон, вие се качвате на коня, заминавате. Вие се събуждате. Каква връзка има този кон. Значи в съня сте сънували, че се качвате на коня, влизате в дома, слизате от коня, събуждате се. Къде отиде този кон. Той е човешкият ум. Конкретно човешкият ум е в услуга на човека.

По това се отличават съвършените същества: за тях няма страдание. Никой не може да го лиши от някое благо. Сънаследници са в природата. Каквото искат, имат. Онези хора, които не са сънаследници, природата е затворена.

Сега какво ви интересува вас. Кое е най-важното? Като станете сутрин какво ви интересува? Ако има да избирате, коя буква на българската азбука бихте си избрали. От всички букви коя ви е най-удобна. Вземете в природата се рисуват. Имате едно цвете, една чашка е обърната нагоре. Щом падне първата капка, тази чаша се обръща надолу. Значи цветът е чаша, която е обърната. Движението на цветята е отдолу нагоре. Плодът, който зрее, е движение отгоре надолу. Следователно, имате два резултата. Ако откъснете едно цвете, ще имате един резултат; ако откъснете един плод, ще имате друг резултат. Зависи кога ще откъснете плода. Казвам сега: Да знаеш кога да откъснеш една ваша мисъл или един ваш цвят. Някой път вие късате цветята като хората. Ще го извадиш, с корена ще го посадиш на ново място.

Сега тази песен „Махар бену аба“ може да я изпеете по друг начин. Има един начин, ако я изпеете, съвсем друго ще бъде. Вземете сега музиката. Като започнат да пеят тия оръжия, картечници, какви музикални тонове са? Сега каквото и да ви се каже, то като когато човек е затворен в някой затвор, че мечтае за свободата си. В Англия, в Лондон, един от големите апаши хващат го, двама полицаи го докарват и на третия етаж на зданието го докарват с вързани ръце и крака. Затворят го в стаята, оставят една запалена свещ. Те излизат навън. Но апашът, който бил умен, след като се отдалечават, иде му на ум, че запалената свещ може да го спаси. Туря връвта, с която са свързани краката на свещта и я прогаря. Туря връвта, с която са вързани ръцете и тях освобождава. Има един чаршаф, съдира го на парчета, прави въже от него и с него се спуска от прозореца, избягва. Съобразителност, тактика. Не казва: Кой ще бяга, съдбата е. Веднага решава, че Провидението е турило свещта. Свещта е неговата мисъл. Чаршафът, който става въже, е сърдцето. Идват стражарите, той изчезнал.

Та казвам: И вие по същия начин свещта и чаршафа може да ги използувате.

Ако изпеете една песен по един начин, ще имате придобивка. Много естествено е да имате придобивка. Дойде един обикновен певец, пее една песен, дадат му пет, десет лева, да си върви. Дойде добър певец, остават го на обяд, на угощение. Като пее песента, казват: Ще останеш. Той не може да си замине.

Сега вие на какво разчитате? Съществено е човек да разчита на четири неща: трябва да разчита на своя дух, да разчита на своята душа, на своя ум и на своето сърдце. С душата е свързана човешката воля. Ако ти не може да разчиташ на своя дух, на своята душа, на своя ум и сърдце, на какво може да разчиташ? Ти ако не може да разчиташ на Божествения свят, на духовния и на физическия свят, на какво ще разчиташ. Това са светове, на които може да разчиташ.

Някои от вас сте певци. Пеенето не принадлежи на сърдцето, то принадлежи на ума. Литературно произведение е музиката. Музикалното чувство е граница между творческия ум и Божествения ум на човека. Вие никога не сте дали време да подобрите гласа си. Не знаете как да го подобрите. Аз ако бих преподавал музика, ще преподавам много просто. Ще накарам всичките ученици да обикнат музиката. Като пеят „до“, то е живо, да го обикнат. Живи са „до“, „ре“, „ми“. Хубавото пеене е изкуство. Имате тона „ла“. То е зреещият плод в басовата гама. Гамата е слязла на земята, благата, които има да ги даде на малките, да може да се радват. Как трябва да вземем? Как ще започнете с даването? Как ще се отвориш. Не ти като се отвориш, че да се награкат, но да седят само и да гледат, да се радват, че си се отворил. Другояче те грабят и не може да се пее. Как ще вземете сега? Как ще се отвори вратата. „Ла“ в дадения случай в басовата гама какво е? (Учителят пее „Махар бену аба“). То е басово вече. (Учителят изпя песента). Още по-хубаво може да се вземе. Как ще го вземете колоритно? Хубавото пеене има съдържание. Махар значи първо трябва да подготвиш ума, сърдцето, душата и духа си, че тогава да започнеш работа, която ще те радва. Как ще изпеете „Махар бену“ басово? В дадения случай басът е бащата, който казва: Нека да слезем при тия деца сопрана, тенора и алта да им преподадем първите уроци. Започва с глада. – Драганчо, може ли да ядеш супа? Аз съм намерил досега, че супата не се пее хубаво, следствие на това разваля се стомахът. Хубавите храни добре пеят. Супата гълтат. Единствените незаучени песни са супените песни.

Представете си, че вие сте ученичка, даровита сте, знаете да пеете хубаво, знаете да рисувате хубаво, знаете да шиете хубаво, но липсва ви нещо. Дето и да си, ако ти пееш хубаво, ще бъдеш добре дошъл между хората. Първото нещо: Пей хубаво, за да бъде отворен пътят ти. Като идете да пеете, не мислете, че не сте даровит. Заблуждение е, че не сте даровити. Трябва да се образува една школа певци, които да започват от кокичето, от минзухара, други трябва да започнат от теменужката, трети трябва да започнат от розата, от карамфила.

Да кажем, ако вашата горна джука взема навсякъде повече участие, отколкото долната, какъв ще бъде вашият характер. Някои от вас издигнете горната устна, давате заповеди. Или някои от вас правите маневри с долната устна. При тази маневра съвсем се изменя вашият характер. Или, запример, слушате една лекция на някой професор, вие направите една гримаса. Няма какво да се занимавам с отрицателните неща. Падне някой човек на пътя, окаля се. Казваш: Негова работа, да не е падал. Не го оставяй, понеже и ти ще паднеш. Вземи участие, помогни на този човек, ти помагаш на себе си.

Имаше един учител по математика, Вълев, много хумор имаше. Изкара някой ученик , казва: Ти си много умен, решаваш гениално задачите. Сега ще ти дам една задача, ще я решиш. Като даде задачата, учуди се ученикът, казва: Господин учителю, по никой начин не мога да я реша. – Ще я решиш, гениален човек си, ти се преструваш. Впрегне се ученикът, започне да разправя, той му загатне по един, по втори, трети, четвърти начин, погледнеш ученикът реши задачата. Казва: Виж двамата като се съединихме, изкарахме тази работа. Той ходи между учениците в класа, гледа някой ученик в очите и с очите му, (казва) какво трябва да прави и къде е погрешката. Ученикът го разбира. Като му посочи погрешката, ученикът веднага разбира. Никога не мислете, че не сте способен да решите една задача. Този учител, като не може да реши задачата ученикът, казва: Какво да ти пиша? Една права тояга. Повече от единица не струваш. Вие не разбирате ценността на единиците. Те струват повече. Този учител беше добър математик, иде весел, споделя мнението си с учениците. Всички ученици го обичат, сериозен е, не се смее. Една усмивка има, смях няма. Съзнание има. Някой път ще се извини. Казва: Каквото съм казал, не го вземайте присърдце. Едно време и аз бях като вас невежа, вие мязате на мече на едно време. Един ден и вие ще бъдете учени, както аз съм учен сега.

Природата като дойде, не се представя като „табула раза“. Кое наричате „табула раза“? (Бяла карта). Табула раза е дето се разрешават най-видните задачи. Не пресиляйте нещата. Най-първо желайте най-малкото. Желанието, което имате в себе си, не го увеличавайте. Малкото желание постоянно да расте във вашия ум. То е закон. Не да кажете: Тази мисъл нищо не е станала. Така никога не предрешавайте. Запример, в математиката има едно число 999 да умножите на същата степен. Колко време ще ви вземе да го умножите? Трябва да направите много помножавания и се получава много дълго число. Само в началото са направени помножаванията, другите никой не ги е разрешавал. Ако се умножи на квадрат или ако се умножи на куб, каква е разликата. Квадратът е цвят, кубът е плод. Една мисъл във вас е двете, понеже е едноизмерна. Една мисъл е плод, динамична е, в триизмерен свят.

Аз само един пример имам. Един много даровит студент, от високо произхождение, бил музикант, художник, скулптор, много работи знаел. Представил се в едно семейство за слуга. Всички му заповядвали. Господарят му заповядвал, жената, децата, всички му заповядвали. Изпълнявал всичките им заповеди, но след като седял два, три месеца, видели, че не са те господари, но той. Понеже свири, пее, знае всичко, всички се допитвали до него. Казвам: Онзи, който може да направи нещо, той е господар в даден случай. Онзи, който очаква да му правят, той е слуга.

Някой път мислите, че зрението е прост процес. Много пъти през очите на вашия ум ще минат възвишени същества, ще ви дадат цяла една линия, цяла една категория от картини и мисли. Всичко това е забавление. Ако сте разположени, ще се ползувате, ако не сте, ще си заминат. Когато тия същества от невидимия свят са ангажирани с вас, те ви помагат.

Трима души от вас сега изпейте Махар бену аба, две сестри и един брат. Без да му мислите, изпейте го. (Две сестри и един брат го изпяха). Вие казвате: Елате в нашата градина при узрелите плодове да си хапнете, понеже са сладки и красиви. Как бихте изпели баса. (Учителят изпя песен.) Тенора как ще изпеете? (Учителят изпя два пъти). Изпейте: Всичко в живота е постижимо. Сила жива, сила здраве е богатството.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата ""Заветът на Любовта", т. III , извънредни беседи (последно слово) - 1944г.,

държани от Учителя в София - Изгрев

Издание 1944, София

Книгата за четене на PDF

Съдържание

Неделими неща

Коя беше основната мисъл на миналата лекция? – Разлика между човешкия и Божествения порядък. Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят. Божественото направо не се предава, но чрез малкото. Чудно е, защо голямото не се предава направо и защо не се вижда. Много естествено, как ще туриш в устата си един голям сомун хляб? Ще начупиш хляба на няколко малки парчета и така ще ги приемеш в устата си. Малките неща влизат направо в Божествения свят. Божественото, само по себе си, е неделимо. Привидно и Божественото се дели, но всъщност то е неделимо. Думата „неделимо" подразбира физическа, вътрешна връзка. Кракът е неделим от тялото. Щом се отдели, той изгубва своя живот и престава да работи. Кракът върши някаква работа, докато е свързан с тялото. Окото, докато е свързано с тялото, върши работа; щом престане да е единно с тялото, и то престане да му служи.

Казвам: Малките работи трябва да станат ясни. За да бъдат ясни, трябва да ги поставите на фокус и оттам да ги гледате. Ако предметът не попадне на фокус, не можеш да го виждаш ясно. Щом гледаш нещата на фокус, ще имаш големи постижения. Фокусът е необходим навсякъде. Всички, които искат да постигнат нещата лесно, без фокус, остават разочаровани. Постижението подразбира поставяне на предметите в техния фокус. Само тогава те са ясни. Всички сте били ученици, знаете това. Ако учителят погледне строго, ученикът забравя всичко. Изпитателният поглед на учителя е в състояние да стресне ученика – той замръзва на мястото си.

Един виден американски проповедник разправяше една своя интересна опитност. Той всякога написвал проповедите си и ги научавал наизуст. Един ден, както проповядвал, влязла една жена с черни очила и погледнала към проповедника. В тоя момент проповедта изчезнала от главата му, нищо не могъл да си спомни. Тъкмо мислел да се извини пред слушателите си, че е неразположен и отлага беседата си, когато в стаята влязъл един млад момък, с открито лице, с живи, засмени очи и погледнал към проповедника. Тоя поглед му подействал така, че възстановил цялата си беседа и продължил работата си. Има ученици, в присъствието на които учителят не може да преподава. И учители има такива. Един поглед на учителя е в състояние да смути ученика, да забрави урока си. Един поглед на учителя е в състояние да възстанови мисълта му.

Казвам: Трябва да се изучава закона на малките величини. Не само да се говори за тях, но да бъдете сведущи. Някой път ти си недоволен от живота. Запитай се, малък ли си, или голям. Малкият е всякога доволен, а големият никога не може да бъде доволен. Щом си недоволен, голям си, човек с достойнство си, гениален си, играеш роля на голям човек. В какво се заключава големството на поета? В поезията му. Ако поетът разполага с няколко хиляди думи, и всяка дума има свое значение, поезията му ще бъде богата. Човешкият език обхваща различни области на мисълта. Има мисли, които в даден случай произвеждат само един вид явления. Има мисли, които произвеждат огън, а други – студ. Когато сте били ученици, всички сте изпитвали студенината на някои мисли. Вие сте треперели, като че ви заливат със студен душ. Понякога мислите ви са произвеждали вътрешна топлина. Умът произвежда студени мисли, а сърцето – топли чувства. Студът и топлината произвеждат различни състояния.

Мнозина кашляте и се питате, какво е кашлицата, и на какво се дължи тя. Кашлицата се причинява от дребни, микроскопични същества, които са умни, знаят, где да се загнездят. Те намират най-деликатното място – гърлото, дето правят своите опити. Те отделят различни сокове, във вид на химични съединения, разтварят някои неща и си правят своите опити, да видят, какъв е гласът ти, как трябва да пееш. Какво ще правиш с тия микроби ? – Не им давай храна, остави ги гладни. Ти ги храниш по три- четири пъти на ден, изхраниш ги добре, а после се чудиш, защо се развалил гласът ти. Подложи ги на три-четиридневен пост. Не им давай никакво ядене. Тъй както сега кашляте, ако се справите с кашлицата си за един ден, доста силни хора сте. Ако някой може да се справи за една седмица, пак е силен човек. Някой и за година не може да се справи с кашлицата си. Болестта естествено ще дойде, но вие трябва да имате амбиция, да се справите с нея. Това е задача, която трябва да разрешите. Случва се, че някой се присмее на оня, който кашля. Не се минава много време, и той започва да кашля. Какво трябва да прави сега, за да се освободи от кашлицата? Да изправи погрешката си.

Докато не изправи погрешката си, кашлицата не го напуща. Не се смей на оня, който кашля. Кашлицата е крайно тщеславно същество. Отдето мине, всички я чуват, отдалеч я познават.

Помнете: За да се справите с болестите и мъчнотиите, трябва да бъдете разумни, да разбирате, кои неща са реални и кои нереални. Когато се натъквате на нереални неща, не можете да се познаете и се питате: Аз ли съм, или друг някой? Представете си, че сте били силен човек, носели сте сто килограма на гърба си. Дойде ден, че отслабнете, и два килограма не можете да вдигнете. Питате се: Где отиде силата ми? Аз ли съм тоя човек, или друг някой? Човек трябва да се изучава. Когато двойникът на човека от духовния свят влезе във физическия, без да иска, той му създава големи пакости и страдания. Ненужните страдания, които сега имате, се дължат на вашия двойник. Като влезе във физическия свят, той не може да намери почва под себе си, няма нещо, което може да го радва. Той прилича на човек, който дяла камъни с длето, или на художник, който рисува една картина. Той минава за гениален, но вижда, че нещо съществено липсва на тая картина. Ако на картината на един велик художник липсва нещо важно, художникът не е велик. Някой неща са маловажни, а други са важни. Трябва да се знае, какви неща липсват на човека. Например, срещаш един човек, но не искаш да го видиш. Разреши тая задача, защо не искаш да го видиш. Ще кажеш, че това не е важно. Не, разрешаването на тоя въпрос е много важно. Той е един социален въпрос. Ти не срещаш тоя човек за първи път. И в бъдеще ще го срещащ много пъти. Защо не искаш да го срещаш и виждаш, не можеш да си дадеш отчет. Понякога на земята е необходимо да видиш даден човек, а някога можеш и да не го срещаш. Някой човек не ти е причинил никакво зло, но не искаш да го срещаш, а някога искаш да го срещнеш. Защо е така, не знаеш. Всяко нещо си има своите дълбоки причини.

Един адвокат от Горнооряховско пътувал от София за Горна Оряховица. На гарата го спрял един селянин и му казал: Господине, не ми достигат 30 стотинки за билет. Моля ти се, помогни ми. – Не мога да ти дам – сухо му отговорил адвокатът. Селянинът се примирил, мушнал торбичката си под мишца и поел пътя си пеш. Адвокатът видял от трена, как селянинът вървял пеш за селото си. След пет-шест години адвокатът заминал за Англия. Случило се, че трябвало да отиде от едно село в друго. Брои парите си, не му достигали 30 стотинки за билет. Погледнал натук-натам, дано види някой познат, но не намерил такъв. Принудил се да тръгне пеш. Като взел багажа си в ръка и тръгнал на път, спомнил си случая със селянина, на когото той не пожелал да услужи. Трябвало да му даде само 30 стотинки, но той не бил готов на услуги. Щом не искаш да услужиш на ближния си, и на тебе няма да услужат. Няма по-хубаво нещо от това, да услужваш във всеки даден момент. Има случаи, когато не трябва да услужваш, но разумност се иска, да разбираш, кога да услужваш и кога да не услужваш. Някой иска револвер да убие някого. Ще му услужиш ли? Някой иска да му дадеш един голям нож. Ще му дадеш ли? Ножът е опасно нещо, не е за него. Има неща, от които трябва да се въздържаме. Не можеш да дадеш на човека всичко, каквото иска.

Какви са свойствата на малкото? В химията и физиката се говори за протонитe, като за малки величини. Как са намeрили учените свойствата на протоните? Колкото и да увеличават протоните, все невидими ще останат. Как са ги открили учените? Представете си, че разумните същества се пренасят от едно място на друго с протоните, като с превозни средства – автомобили, аероплани и др. Какво ще кажете за това? Ще кажете, че разумните същества нямат друга работа, ами ще се пренасят с протоните от едно място на друго. Какво представят разумните същества? Те са същества на смирението, могат да се смаляват толкова, че да минават и през най-малките процепи. Там, дето разумните същества минават, никой не може да мине. Като дойдат до затворени места, те веднага се отварят за тях. Как минават през тия места, само те знаят. Ще знаете, че когато и вие минавате през места, през които никой не минава, това се дължи на разумността.

Представете си, че някой сънува червен кон. Качил се на коня, отива донякъде и спира. После слиза от коня, а конят продължава своя път. Събужда се от сън и се пита, каква връзка има между коня и него. Де отиде конят? Защо човекът слезе? Конят представя конкретния човешки ум, който човек язди. Имаш кон и след малко оставаш без него. Това се случва с всеки обикновен човек. Имаш едно благо, но след време го изгубваш. Не е така, обаче, със съвършените същества. Никой не може да лиши едно разумно същество от благата, които му са дадени. Разумният е сънаследник с природата. Каквото пожелае, ще го има. За него природата е всякога отворена.

За неразумните, които не са сънаследници с природата, навсякъде е затворено.

Кой въпрос е най-важен за вас? Като ставате сутрин от сън, какво ви интересува най-много? Коя дума в български език е най-важна за вас? Също и коя буква е най-важна според вас? Всяка дума и всяка буква имат специфично значение, заемат специфично място. И в природата е същото; всяка част от Цялото заема специално място и върши специална работа. Вижте, какво положение заемат отделните части на цвета. Венчето на цвета е обърнато нагоре. Като пада дъжд върху него, то се обръща надолу. Значи, цветът има посока отдолу - нагоре, а плодът – отгоре - надолу. Колкото повече узрява, толкова по-надолу пада. Значи, имате две обратни посоки на движение. Затова, ако откъснете цвят, ще имате един резултат; ако откъснете плод, ще имате друг резултат. При това, резултатът зависи и от времето, през което късате цвета или плода. Мисълта на човека е неговият цвят. Трябва да знаете, кога да откъснете един цвят от вашия живот. Не трябва да късаш цвето-вете на своя живот, но внимателно ще ги извадиш с корен и ще ги посадиш на ново място.

Изпийте песента „Махар - бену - аба." Както я пеете, резултатът е един. Тя може да се изпее по различни начини и да произведе различни резултати. Сегашната музика е останала малко назад, заместила се е с музиката на оръдията. Като затракат ония картечници и дългобойни оръдия, че всякаква музика заглушават. Днес, каквото и да се говори за музиката, хората са в положението на затворници, които почти нищо не знаят за свободата си. В Лондон двама полицаи успяли да хванат един от най-големите апаши и го предали на полицията. Турили го в една стая на третия етаж. Вързали ръцете и краката му с дебели въжета и го оставили в това положение, докато съдът се произнесе за наказанието му. По невнимание, надзирателят забравил свещта в стаята и си излязъл. Апашът бил умен, видял запалената свещ и, след като стъпките на надзирателя се отдалечили, той започнал да съобразява, как да използва свещта, да избяга от затвора. Домъкнал се до свещта, турил ръцете си на пламъка, да прегори въжето; после поставил свещта под въжето, с което били вързани краката му, и то прегоряло. Като освободил ръцете и краката си, той взел чаршафа от леглото, накъсал го на парчета, които завързал здраво едно за друго, и така направил въже, с което се спуснал от прозореца. Съобразителен бил тоя апаш. Ще кажете, че не е право да бяга от съдбата си. Апашът разрешава въпроса за свободата си със своя ум и своето сърце. Запалената свещ е неговият ум, а чаршафът – неговото сърце. Той туря ума и сърцето си на работа. След това надзирателят влиза в стаята и не намира апаша. По същия начин и вие можете да използвате запалената свещ и чаршафа, за да придобиете свободата си.

Певецът разчита на своя глас. Вие на какво разчитате? Човек трябва да разчита на четири съществени неща: на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. С душата е свързана волята. Ако не разчиташ на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, на какво друго ще разчиташ? Ако не разчиташ на Божествения, на духовния и на физическия свят, на кой свят ще разчиташ? Божественият, духовният и физическият свят са единствените светове, на които човек може да разчита.

Към кой свят се отнася пеенето? Ще кажете, че пеенето има отношение към сърцето. Не, пеенето се отнася към ума, т. е. то принадлежи на умствения свят. Музикалните произведения са литературни. Музикалното чувство е на границата между творческия и Божествения ум в човека. Работете съзнателно върху себе си, да подобрите гласа си.

Как ще го подобрите? Ако бих преподавал музика, първата ми работа щеше да бъде, да събудя в учениците си любов към музиката. Това е най-простият метод. Като обикнат всеки тон, те ще оживеят за тях. Всеки тон – до, ре, ми, фа, сол, ла, си – са живи тонове. Изкуство е да пееш с любов. Тонът „ла", например, е зреещ плод в гамата на баса. Гамите слизат на земята като блага, които радват малките същества. Как ще раздава човек благата? Как ще се отвори за хората? Като пееш, ти се отваряш и даваш от благото, което носиш. Така ще раздаваш, че окръжаващите само ще гледат и ще се радват, без да те ограбват. Радвай се, че някой се отворил и пее. Ако го ограбваш, той не може да пее хубаво. Изкуство е, като пееш, да знаеш как да отваряш вратата. (Учителят пее песента „Махар-бену-аба" в бас). Как ще се изпее песента колоратурно? Хубаво пеене е това, в което има съдържание. Думата „махар" означава подготвяне на духа, на душата, на ума и на сърцето за работата, която го радва. Да пееш бас, това значи, да се прояви първо бащата, който слиза при децата си – сопран, тенор и алт, и казва : Ще ви предам първите уроци. Той се обръща към едно от децата и го пита: Гладен ли си, искаш ли да ядеш супа? Супата разваля стомаха – разредява стомашния сок. Също така тя разваля и гласа. Песен, подобна на супа, не може да се научи добре.

Срещате една ученичка, която пее, рисува и шие хубаво – даровита е, но липсва ѝ нещо. Какво ѝ липсва, и тя не знае. Обаче, за хубавото пеене тя е навсякъде добре приета. Достатъчно е да пееш хубаво, за да бъде пътят ти отворен. Пейте и не мислете, дали сте даровити, или не. Заблуждение е да мисли човек, че не е даровит. Трябва да се образува школа за певци, в която един да пее за кокичето, втори – за минзухара, трети – за теменужката, четвърти – за розата, пети – за карамфила. Всеки ще научи първата песен добре и след това ще върви към втората, третата и т. н. От пеенето се познава човешкия характер. Всяко движение, всеки тон, който излиза от човека, говори за самия него.

Какъв е характерът на човека, ако горната му устна е по-развита от долната? Някой работи повече с горната устна, друг работи повече с долната устна. Движението на горната или на долната устна показва, какви сили действат в човека в даден момент. Слушаш лекцията на някой професор и правиш едно отрицателно движение с лицето. – Защо? – Не си доволен от лекцията. Не се занимавай с отрицателните сили, защото първо на себе си пакостиш. Някой човек падне на улицата и се окаля. Ти минаваш край него и казваш: Не искам да се спирам пред тоя човек, да не е паднал. Спри се, приложи доброто в себе си, помогни на тоя човек, да стане и да се очисти. Като помагаш на другите, ти помагаш и на себе си. Като вярваш в себе си, ще вярваш и на другите. И обратно: като вярваш на другите, усилваш и своята вяра.

Преди години имаше един учител по математика – доста духовит, умееше да насърчава учениците. Извади един ученик пред дъската и му казва: Както те виждам, ти си гениален, ще ти дам една задача, веднага да я решиш. Ученикът поглежда задачата и казва: Господин учителю, по никой начин не мога да я реша, мъчна е задачата. – Ще я решиш, ти си гениален. Ученикът погледне задачата оттук - оттам и започне да решава. Учителят стои до него и го подсеща. Ученикът мисли усилено, напряга се и решава задачата. После учителят казва: Видя ли, като се съединихме двамата, решихме задачата. Добър беше тоя учител. Той се движеше между учениците, когато решават. Погледне един ученик в очите, погледне друг – предаваше им нещо от себе си. И ученикът го погледне и разбере, какво трябва да прави. Ако е сгрешил, лесно намира погрешката си и я изправя. Ако ученикът не можеше да реши задачата си, учителят казваше: Какво да правя с тебе? Да ти пиша ли една тояга? Както те гледам, повече от единица не струваш. Ти не разбираш значението на единицата, затова ще ти пиша единица, да я разбереш. Учителят влизаше в клас весел – усмихваше се, но не се смееше. Учениците го обичаха. Често той споделяше възгледите си с учениците. Когато постъпваше строго с тях, на другия ден казваше: Не взимайте присърце това, което ви говоря. Едно време и аз бях като вас невежа. В бъдеще и вие ще бъдете като мене – учени хора.

Природата, като възпитателка, не представя „табула раза" – бяла, ненаписана книга. В нея се разрешават най-трудните задачи. Като знаете това, не пресилвайте нещата. Започнете с най-малкото. Нека то постепенно да расте и се увеличава. Такъв е законът. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Не предрешавайте въпросите. Вземете, например, числото 999. Знаете ли, какво число ще се получи, ако се повдигне в същата степен? Грамадно число ще се получи. Едва ли ще се намери някой, който да умножи това число само на себе си 999 пъти. Ако някой го повдигне в квадрат и в куб, ще се отегчи по-нататък да умножава. Квадратът на едно число представя неговия цвят, а кубът – неговия плод. Една мисъл е цвят, когато е в двуизмерния свят; тя е плод, когато е в триизмерния свят. В тоя свят нещата са динамични.

Един млад момък, студент, постъпил на работа в едно богато семейство, като слуга. Той бил много даровит, отличавал се с музикални способности, разбирал от художество, скулптура – изобщо, много неща знаел. Всички му давали заповеди: и мъжът, и жената, и децата. Каквото му заповядвали, всичко изпълнявал точно и добре. Като прекарал два - три месеца между тях, всички разбрали, че той не е обикновен слуга. Те започнали да се допитват до него, да им дава съвети, какво да правят. В скоро време разменили ролите си: те изпълнявали, той заповядвал. Значи, оня, който знае и разбира нещата, той е господар. Който очаква всичко наготово, той е слуга.

Казвам: Понякога нещата външно изглеждат прости. Всъщност не е така. Мислите ли, че зрението е прост процес? Често през очите на вашия ум минават възвишени същества, които ви оставят цяла галерия картини и образи. Ако сте разположени, ще се забавлявате с тях – все ще научите нещо. Ако не сте разположени, възвишените същества взимат апарата си и заминават. Така те ви помагат да разрешите трудните въпроси в живота си.

Сега, нека трима души – две сестри и един брат, изпеят песента „Махар-бену-аба", без да се готвят специално. (Изпяха песента). Тая песен означава: Елате в нашата градина, да си хапнете от узрелите плодове, да видите, колко са красиви и сладки. (Учителят изпя още един път „Махар-бену-аба").

Изпейте песните: "Всичко в живота е постижимо"; "Сила жива"; "Сила, здраве е богатство."

Светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

29. Беседа от Учителя, държана на 15 декември, петък, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...