Jump to content

1943_10_31 Новото начало


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Кирил Кирилов

Архивна единица

Новото начало  (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата „Новото начало“, Утринни слова, тринадесета година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Новото начало", утринни слова, тринадесета година, (1943-1944).

Второ издание. Издателство „Бяло Братство“, 2000 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Новото начало

[ Псалом23.]

Апостол Павел казва: „Докато бях дете, мислех по детински; щом станах мъж, напуснах детинското". Наистина, човек трябва да напусне детинското. За кое детинско се говори? Има нещо детинско в човека, което той трябва да напусне, но има нещо детинско, което трябва да задържи в себе си за вечни времена. За това детинско Христос казва: „Царството Божие е на децата". Детето носи в себе си възможностите и условията за растене. Каква е разликата между детето и възрастния? Детето е семе, едва посято или още непосято. То не е изникнало, не се е разлистило, не е цъфнало, не е дало плод. Старият е узрял плод, който виси на дървото и чака, или да го вземе някой, или да падне на земята. Ако го вземе някой, ще го опита и познае. Ако никой не го вземе, ще падне на земята, дето го очаква смърт. Семката му ще се посади и след време ще израсте отново. Каквото става на земята, същото става и в невидимия свят. Привидно някои неща се губят, но всъщност, няма загуба в природата. Нещата се само видоизменят, но не се губят, нито създават. Губи се нереалното, а реалното остава за вечни времена.

Какво виждаме в човешкия живот? Детето се ражда здраво, весело: то расте, става юноша, също здрав, весел. Колкото повече години минават, човек постепенно губи силите, здравето си и заболява. Каква е разликата между здравното и болезненото състояние на човека? Здравият е доволен от всичко: от яденето, от съня си, от водата, от въздуха, от хората, които го обикалят. Болният е недоволен – нищо не може да го задоволи. Хапне нещо, неприятно му става ; легне да спи, недоволен е – обръща се на една, на друга страна, не може да заспи. Някой му говори, той не иска да слуша, какво му се говори. Окръжаващите го дразнят, приятелите му са неприятни. Здравият гледа на всичко, като на реалност; болният отрича реалността. Дето и да отиде, той се намира като в небрано лозе. Поговорката „Намирам се като в небрано лозе", в смисъл, че се намираш в трудно положение, трябва да се коригира. Не е лошо да се намериш в небрано лозе – има какво да ядеш. Лошо е, ако се намериш в обрано лозе. И да искаш да си хапнеш нещо, няма какво, всичкото грозде е обрано.

Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.“ Има нещо хубаво в детинството, което трябва да се запази до старини. Детското трябва да ни радва и в детинството, и в напредналата възраст. Приятно е на майката да има здраво, жизнерадостно дете и който го види, да каже: Прилича на майка си. Не е приятно да видиш едно болно, хилаво, плачливо дете и който го види, да каже: Прилича на майка си. Има деца своенравни, разглезени, по цяла нощ не спят – плачат, сърдят се, кряскат. Те са генерали, управляват майка си, баща си – само техните заповеди се чуват. Един наш познат, доктор, ми разправяше опитността, която имал със своето малко дете. Една вечер майката отишла на концерт, а детето оставила на бащата, той да се занимава с него. По едно време детето се събудило и започнало да плаче. Бащата го взел на ръце, разхождал го по цялата стая, но то не преставало да плаче. Сварил му кашичка, дал му да яде, то пак не преставало да плаче. Люлял го, песни му пял, приложил всички методи, които познавал като лекар – детето продължавало да плаче. Обърнал се за помощ към всички светии, които познавал – детето не млъквало. Понеже бащата се занимавал със спиритизъм – викал духовете – и това не помогнало. Най-после му дошло на ума да прочете „Отче наш". Щом прочел молитвата, детето млъкнало и заспало. Докторът казваше: Никога в живота си не бях чел молитва така, както в тоя случай. Силна беше молитвата ми затова даде резултат.

Защо молитвата на хората не дава всякога резултат? – Защото не е силна, не е искрена. Някой се моли, но вътре в него нещо кряска, не му дава покой. Такава молитва не е на място. Докато нещо кряска и вика в тебе, мисълта ти не може да се предаде, Като заспало детето, бащата се успокоил и започнал да мисли, какво му дала тая опитност. Той познал силата на молитвата. От друга страна, разбрал, че не е прав, когато се ядосал на жена си, дето оставила детето на него. Нещо започнало да кряска и негодува в него, както в детето. Докато кресливото дете в него не млъкнало, и детето не млъкнало. С молитвата първо той се успокоил, а после детето.

Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия. – Коя е причината за страданията им? – Еднообразието в живота. Те търсят щастието там, дето го няма. Те търсят щастието в материалния живот: искат да бъдат добре облечени, добре нахранени, добре приети между хората; да имат файтон или автомобил на разположение, да посещават театри и концерти; да бъдат млади, здрави, да не боледуват; да имат хубави къщи, добре мобелирани. Хубаво е всичко това, но на земята такова щастие не може да се постигне. И да имаш всичко това на разположение, пак няма да бъдеш щастлив. Хората ще ти завиждат, ще се питат, как си придобил това богатство. Ще кажат, че с кражби си разбогатял. После, кравите и овцете ще те съдят, че си одрал кожата им, остригал си вълната им, издоил си млякото им. И горите ще те съдят, че си ги изсякъл. При това положение, можеш ли да бъдеш щастлив?

Човек може да бъде щастлив само при три случая: когато знае, как да носи любовта, мъдростта и истината. Другояче казано: Да знае как да постъпва с ума, със сърцето и с душата си. Умът ще му даде светлина, сърцето ще му даде топлина, а душата ще му даде сила. Без светлина, без топлина и без сила, нищо не се постига. Това е все едно, да живеете в красив свят, с хубави плодни градини, без да опитвате плодовете; минавате край чисти, буйни извори, но ви е забранено да пиете вода; влизате в големи, богати магазини, пълни със скъпи дрехи, но нямате право да си купувате дрехи; обикаляте осветени салони, дето пеят и свирят видни певици и музиканти, но нямате право да влезете вътре да ги слушате. Навсякъде има училища, университети, дето се преподават различни науки, но вие нямате право да ги посещавате. Какво щастие е това? Красив е светът, който ви обикаля, но не можете да се ползвате от неговите блага.

Помнете: Щастието е в самия човек – в светлината на неговия ум, в топлината на неговото сърце и в силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човека. За да запази здравето си, а с това и своето щастие, той не трябва да допуща в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъл до ума ви, оставете я вън. Колкото пъти да хлопа, не й отваряйте. Мълчете си вътре и не питайте, кой е там. Така хлопаше на вратата ми един стар човек, който продаваше яйца. Той беше 90 годишен дядо, носеше яйца само на мене, защото му плащах скъпо. Тогава яйцето струваше един-два лева, а аз му давах по десет лева на яйце. Понеже ценя малките неща плащах му скъпо. Някога го оставях да хлопа, без да му отворя. Чета, занимавам се, нямам време да отварям вратата. Той започваше да хлопа все по-силно, докато най-после, или аз отстъпя, като му отворя, или той – отиваше си. Така проверявах, докога ще тропа и какво ще направи, ако не му отворя. Ще питате, защо съм постъпвал с него така. Според мене, той и аз сме едно. Той стои отвън, хлопа и мисли, че е нещо, вън от мене. Аз седя вътре и чета, но зная, че съм едно с него. Това означава, че добрите и лошите страни на хората се включват във всеки човек.

Представете си, че някой пее една песен. Всяка песен има свое ехо. Каквато е била песента, такова е и нейното ехо. Ако не си пял добре, и ехото ще бъде такова. В ехото слушаш себе си, но като не знаеш, отде иде то, възмущаваш се, не си доволен от пеенето. Често ние сме недоволни от отражението на нещата и казваме, че това или онова не е правилно, не е хубаво. Така си пял. Пей хубаво, за да бъде и отражението хубаво. След това слушай, да видиш, какво ще бъде ехото. Изпей песента два - три пъти, докато сам бъдеш доволен от ехото. Не се гневи на това, което сам си създал. Някой се гневи за нищо и никакво. Върви по улицата, удари се в някой камък и се разгневи. – Защо се гневи? – Че камъкът се изпречил на пътя му. Той трябваше да го махне от пътя си, преди да беше се ударил в камъка, още като го види отдалеч.

Много неща има в света, които трябва да се турят на местата им. Да поставиш нещо на своето място, трябва да има подбудителна причина за това. Една от подбудителните причини в живота е парата. Даваш на някого десет лева да свърши една работа – не иска да я свърши; даваш му 50 лв., пак не иска; даваш му сто лева, започва да мисли, да я свърши, или не; като му дадеш 200–300 лв., веднага свършва работата. Колкото повече плащаш, толкова по-добре се върши работата; колкото по-малко плащаш, толкова по-зле се върши работата. В духовния свят нищо не се плаща. Там разменната монета е любовта. Който не разбира тоя закон, счита, че като му направиш няколко добрини, длъжен си всякога да му правиш добро. Ако един път не му услужиш, сърди се. Ако един път не му дадеш пари колкото иска, пак се сърди. Той не се задоволява с десетина лева, най-малко сто лева иска. Ако му дадеш сто лева, следния път иска двеста лева. После иска триста лева и постепенно увеличава. С малко не се задоволява и така те погледне, като че иска да каже: Знаеш ли, кой съм? Казвам: Зная, кой си, но ти не знаеш, кой съм аз. Като постъпвам по един или друг начин с хората, аз имам възможност да ги позная. Ако и те изучават себе си, ще видят, че между всички явления и прояви в живота съществува известна зависимост: едно явление предизвиква друго.

Един виден професор по музика срещнал една бедна, даровита мома, с хубав глас, но със слаба воля; сама тя не могла да прояви своя талант. Професорът решил да й помогне. Той я взел под свое покровителство и със своята силна мисъл и воля успял да събуди в момата желание да пее. Тя започнала да пее и в скоро време се проявила като добра певица. Професорът тръгнал с нея из Европа да дава концерти. В присъствието на професора тя се проявявала отлично. Щом той отсъствал, тя не излизала на сцената. Един момък се влюбил в нея, но като виждал, че професорът я придружавал навсякъде, той започнал да ревнува – гледал на професора като на препятствие в своя живот. Един ден той успял да се качи на сцената и убил професора. От тоя момент момата престанала да пее.

Хората мислят, че певецът е самостоятелен, не зависи от никого. Човек е зависим; неговите прояви зависят от други същества. Щом се прекъсне тая зависимост, престават и проявите. Тая зависимост определяме с думите „идеал, връзка на човешката душа с Бога, или с някое светло същество”. Човек трябва да съзнава присъствието на светлото същество в себе си и да уповава на него. Прекъсне ли се тая връзка, животът се обезсмисля. Тъй щото, когато говорим за любовта, разбираме, именно, връзката на човешката душа с Бога. Любовта на човека към Бога е първото условие за проява. Значи, любовта ми към Бога е условие, в което аз мога да се проявя. Любовта на Бога към мене е условие, при което Бог се проявява в мене. Да се радваме, когато Бог се проявява в нас, защото и Той се радва, когато ние се проявяваме в Него. Да живееш добре, значи, да обичаш Бога. Без любов към Бога, няма съзнателен живот.

Има две положения в живота: да обичаш, или да те обичат. Кое от двете положения е по-добро? Добре е да обичаш, добре е и да те обичат. Първо Бог ни обича; нашата любов е последствие на Неговата. Началото на нещата е Божията Любов, краят е човешката любов. Казано е в Писанието: „Аз съм алфа и омега, т. е. начало и край на нещата". След всеки край иде ново начало. Божията любов подразбира начало на нещата, т. е. условие за проява. Когато ние се проявяваме, в Бога се заражда ново начало. С други думи казано: Нашият край е ново начало на Божиите прояви. Ето защо, когато човек започне да мисли, че няма какво да прави, иде новото начало. Вие сте изпратени на земята, като артисти, да представите Божиите интереси. Като изиграете ролята си, ще слезете от сцената; други ще продължат ролите ви, а вие ще станете публика.

Когато се говори за любовта, някой казва, че хората го обичат. Как познава това? Кое е вещественото доказателство, че някой ви обича? Той е досетлив, има пред вид нуждите ви и всякога ги задоволява. Няма по-хубаво нещо от това, да даваш от любов. Важно е, да даваш на време. Само Бог дава така. Небето, със звездите и слънцата, е създадено за хората, да се учат и ползуват от тях. Всичко, каквото хората са пожелали, Бог им го е дал. Какво се иска от тях? Да принесат от плодовете на благата, които са получили. Една светла мисъл, едно благородно чувство и една възвишена постъпка са плодове, които можем да принесем на Бога. Казано е в Писанието, че Бог е възлюбил истината в човека. Под „истина" разбираме оценяване на всички възможности, вложени първоначално в нас. Който не ги оценява, не може да бъде доволен. Докато е дете, то не се радва на детинството си, но иска да порасне, да стане голям. Като порасне, вижда, че има много работа, която не може да свърши сам и решава да се ожени. Той разчита на жена си и на децата си, очаква на тях, но остава излъган. Най-после казва: Да се оженят децата, да останем с жената сами, тогава ще работим по-добре. И тук остават излъгани. Внучетата трябва да се гледат: ту едното се разболее, ту другото, и те пак нямат време да помислят за себе си. Какво щастие можете да очаквате при такива условия? Дал ти е Бог едно дете - момиченце – не си доволен; даде ти момченце – пак не си доволен Какво повече искаш? Искаш ли да имаш 12 синове, като Яков? Той имаше 12 синове, но работите му пак не вървяха добре. Яков изигра брата си Исава, затова напусна бащиния си дом и отиде при чичо си Лавана. Тук той се влюби в дъщеря му Рахил, за която работи седем години. Но чичо му го излъга; вместо Рахила, даде му по-голямата си дъщеря – Лия, която имаше болни очи. Човек с болни очи не обича истината. Яков трябваше да работи още седем години за Рахила. Еврейският закон не позволява по-младата сестра да прежени по-старата. – Кое е старото в света? – Това, на което очите са развалени. Както Яков излъга брата си и взе първородството му за една чиния леща, така Лаван излъга него, даде му Лия – чиния леща вместо Рахила. Така Лаван продаде и двете си дъщери на Якова, с което му показа, че е търговец. Един ден Яков реши да напусне Лавана и тръгна на път – да се прости с брата си и да заживеят заедно. Той взе двете си жени и двете си робини и тръгна към бащиния си дом.

Човек има един ум и едно сърце – две жени. В мъжа и умът, и сърцето са женски; в жената обратно: и умът, и сърцето са мъжки. Понякога умът и сърцето на мъжа са мъжки. Тогава той е мъж. Човешкият ум се занимава с отражението, със сянката на нещата, а не с тяхната реалност. Умът изучава външните условия на живота, сърцето – вътрешните условия, на душата – тяхната същност. Ако се водите само по ума, ще имате хубави неща – къщи, автомобили, градини, но все ще ви липсва нещо. Мислите ли, че яденето, сготвено от един здрав и от един болен човек ще бъде еднакво вкусно? И двамата знаят да готвят, и двамата ще турят едно и също масло, но яденето, сготвено от здравия, има един вкус, а от болния – друг вкус. Ако прокажен човек ушие една дреха, непременно ще внесе нещо от болестта си в дрехата. Платът на дрехата може да бъде много хубав, но проказата на шивача ще мине и във вас. Ако сте взели пари на заем от човек, който ги е крал и насилвал бедни вдовици, неговата психическа проказа ще влезе във вас.

Казвам: Храната, както и благата, които идат от невидимия свят, трябва да минават през чисти ръце. Хлябът, водата, въздухът трябва да бъдат чисти. Ако всички хлебари и търговци бяха чисти, друг порядък щеше да има в света. Сега навсякъде се натъквате на нечистота. Какво може да излезе от един нечист свят, какъвто е сегашният? Нищо друго, освен противоречия. Какъв е изходният път на всичко това? Представете си, че един виден певец дава концерт. Съберат се няколко деца, влязат в салона и започнат да дрънкат с тенекии. Той пее, а те дрънкат. Какво ще чуете от песента му? Ще ви бъде ли приятно това пеене? Децата ще развалят пеенето. Често човек допуща палави деца в Божествените работи, с което развалят красивото в тях. Божественото не позволява да му се дрънка с тенекии. Който си позволи това, скъпо плаща.

Преди няколко деня дойдоха да ми се оплачат от една болна сестра, доста възрастна, че говорила лоши работи, карала се с всеки, който я посещавал. – Коя е причината за това? – Понеже сестрата се готви да замине за другия свят, около нея се събрали заминалите й роднини и се карат. Те искат да я оберат, да вземат всичкото й богатство. Като видят, че някой иде да я види, те го пъдят, страхуват се да не вземе и той нещо от нея. Като видите, че някой изгуби съзнание и почне да хърка, казвате, че той умира. Всъщност, той не хърка, но роднините му, които искат да го оберат. Някои от вашите роднини са благородни, а някои са груби, карат се, сърдят се помежду си, кой повече да вземе. Те говорят отвътре, а не болният. Те приличат на грамофонни плочи. Една плоча иска да вземе дрехите на болния; друга плоча иска обувките; трета плоча иска парите му. За да не се карат роднините на болния, още преди да се разболее, той трябва да ги извика и да им каже: Докато съм жив, не позволявам да ме безпокоите. Щом замина за другия свят, тогава ще дойдете да вземете, каквото ви трябва.

В една от своите притчи, Христос обръща вниманието на хората, да не се карат за имане. Ако господарят даде част от богатството си на своите слуги, те трябва да работят, да увеличат богатството и да не се карат, кой взел по-голяма част. И вие, преди да заминете за другия свят, извикайте роднините си, дайте, каквото сте имали, и кажете им да не се карат помежду си. Не оставяйте наследници след заминаването си. На всеки човек е дадено преизобилно. Разчитайте на това, което Бог ви е дал, а не на онова, което може да дойде отвън. Гледай вечер звездите и луната, радвай се на светлината им, но не разчитай на тях. Горко на оня, който разчита на светлината и на топлината на звездите. Тяхната светлина не е даже една милиардна част от светлината на слънцето. Единствената светлина, на която можем да разчитаме, е тая, която иде от слънцето. Единствените блага, на които можем да разчитаме, това са ония, които идат от Бога. Някой ти направи една малка услуга – радвай се на тая услуга. Малка е тя, никой не знае за нея, но нещо Божествено е скрито там. Всяка радост, която преживяваш, се дължи на радостта на оня, който е направил една услуга. Той се радва, затова и ти се радваш. Чистата радост подразбира, че услугата е направена по закона на любовта.

И тъй, каквото правиш, прави го в името на Бога. Вън от Бога, всяко добро или всяка услуга е празно шише. Това е човешкият порядък. Шишето може да е красиво отвън, но е празно. В Божествения порядък шишетата са пълни. Там всяка форма отговаря на своето съдържание. В човешкия порядък може да турят съдържание в шишето, но обикновено между външната форма и съдържанието няма съответствие. Ако шишето отвън е красиво, съдържанието му е лошо. Трябва ли след това да се питаш, защо си недоволен? Много естествено, съдържанието на шишето ти е лошо. Следователно, ако си недоволен, ще знаеш, че си в човешкия порядък; ако си доволен, живееш в Божествения порядък. Ако си светски човек и си доволен, живееш в Божествения порядък и си по-близо до Бога, от оня религиозен, който е всякога недоволен. Религиозният иска да стане по-добър отколкото е, да мине за праведен. Това е невъзможно. Никой не може да стане по-добър, отколкото е в действителност. Едно се иска от човека: да проявява доброто, което е вложено в него. Той е толкова добър, колкото проявява доброто. Ако повече проявява доброто, по-добър е; по-малко го проявява, по-малко е добър. Задачата на човека е да прояви любовта, която е вложена в него; да прояви мъдростта, която е вложена в него; и най-после, да прояви истината, която е вложена в него.

Когато хората не знаят, как да постъпват, настройват се помежду си и не могат да се търпят. Чудя се на хората. Котката знае как да постъпва и да разполага господаря си, а те не знаят. Котката се умилква, гали се, мърка, и господарят й дава млекце да си хапне. Някой човек, вместо да предразположи приятеля си, настройва го срещу себе си. Отива при приятеля си, иска сто лева на заем, с обещание след пет дена да ги върне. Не само че не ги връща, но иска още двеста лева и казва, че след десет дена ще му ги върне. След десет дена отива пак при него, иска още триста лева. Приятелят му, недоволен от него, не го приема вече в дома си и постепенно изменя отношенията си. И двамата не постъпват правилно. Първият обещава и не изпълнява. Той не трябва да обещава, щом няма възможност да изпълни обещанието си. Вторият бърза, не дочаква края на нещата. Ако той имаше търпение, първият щеше да плати дълга си. Ще кажете, че не го платил след пет дена, както обещал. В човешкия порядък въпросите се разрешават по буква. Обаче, в Божествения порядък буквата нищо не разрешава. Пет човешки дни не отговарят на пет Божествени. Един Божествен ден отговаря на хиляда човешки години. Следователно, ако Бог ти каже да чакаш един ден, ще чакаш хиляда години. Ако приемате нещата по буква, ще чакате само един ден и, като не стане това, което ви обещават, ще мислите, че са ви излъгали.

Като изучавам сегашните хора, виждам, че те са преждевременно остарели. – Защо? – Защото не говорят истината. Ще кажете че понякога си служите с бяла лъжа. И бялата лъжа не е позволена. Младата мома се кара с майка си, но като види възлюбения си, веднага се усмихва. Началник се кара на своите служители. Щом види по-голям началник от себе си, усмихва се. Това е бяла лъжа; това е неестествен живот. Казваш, че трябва да се проявиш такъв, какъвто си. Какъв трябва да бъдеш? Според мене, ти трябва да се проявиш според законите на любовта, на мъдростта и но истината. Ти трябва да се проявиш съобразно законите на живота, който произлиза от любовта; ти трябва да се проявиш според законите на знанието, което произлиза от мъдростта; ти трябва да се проявиш според свободата, която произлиза от истината. Ако не се проявиш по тия закони, животът ти не е Божествен. Не бързай да се произнасяш за хората и за техните постъпки. Какво лошо има в това, че си дал на някого пет–десет лева, които не могъл да върне на време?

Един мой познат ми разправяше следната опитност. Случило се, че няколко месеца бил без работа. Един ден бръкнал в джоба си и намерил само един лев. Той си казал: Както съм гладен, мога да си купя само едно симидче, да задоволя малко глада си. В това време видял един просяк, който се отправял към него. Нещо отвътре му казало: Дай тия пари на просяка. Дадох последния си лев и останах без пет пари в джоба си и гладен. Вървя и си приказвам: Ако не бях дал лева на просека, щях да си купя един симид да не гладувам. Сега съм и гладен, и без работа. Ходя немил-недраг по улиците. В това време някой ме извика. Обръщам се да видя, кой ме вика. Оказа се, един мой приятел от детинство, с когото не бях се срещал десетина години, ме видял отдалеч и пожелал да ме спре. Заговорихме се, и той ме покани да отидем в дома му, да се нахраним. Отидохме, нахранихме се добре и след това му казах: Приятелю, благодаря, че ме нахрани. Останал съм без пет пари в джоба и без работа. – Не се безпокой, няма да останеш гладен. Ще ти дам някаква служба. И така стана. След два-три дена той ме назначи на служба. Казвам: Давай щедро, с любов, и не се страхувай, няма да останеш гладен.

Друг случай. Един българин свършил по музика във Франция. Върнал се във Варна, родния му град, и започнал да търси работа. Докато намери подходяща служба, той се съгласил да занимава богати варненски деца по музика и танци. Един баща останал недоволен от работата на учителя и настроил другите бащи против него. Така той останал без работа и често гладувал. Един ден го срещнал един негов приятел и го поканил у дома си на обяд. Доволен от обяда, той благодарил на приятеля си и си отишъл. Скоро след това, той се назначил на служба – секретар при тогавашния валия турчин. Случило се, че неговият приятел, който го угостил в един от трудните моменти на живота му, бил обвинен като комита и задържан в полицията. При обиска, в дома му намерили някакви подозрителни писма. Като научил това, секретарят прегледал писмата и унищожил всички ония, които го издавали като комита и опасно лице. Така го освободил от отговорност. След това секретарят срещнал приятеля си и му казал: Обядът, който ми даде, те спаси.

Казвам: Правете добро, и не се страхувайте. Доброто ще ви изведе на добър край. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да се държи за Божествения порядък. Ако се вгледате в живота, ще видите навсякъде във вътрешността прояви на Божествения порядък. Само повърхността му е кална, нечиста. Щом се махне калта, съдържанието – Божественото, остава чисто. Съдържанието на всички хора е Божествено. Няма човек в света, който не иска да живее добре. Обаче, дойде ли до прилагането, там среща мъчнотии. Не е мъчно да пееш, но когато времето се изстуди, гърлото изстива, и гласът излиза дрезгав. Причината е малка, но не си спазил правилата, които гърлото изисква. Човек е добър по естество, но умът и сърцето му трябва да знаят правилата на живота и да ги спазват. Ако те не спазват тия правила, и волята не се проявява правилно. Когато умът и сърцето имат нужната чистота, и волята действува добре. Ако умът и сърцето не са чисти, волята е слаба и неразумна. Когато умът се озарява от Божествената светлина, а сърцето – от Божествената топлина, волята се изявява с всичката си сила и мощ и разумно ги използува. Който живее в Божествената светлина и топлина, пречиства кръвта си и се освобождава от всякакво нервно разстройство. Ако не приемаш правилно светлината и топлината, сам се натъкваш на различни болести.

На какво се дължат болестите? – На противоречия в човешкия ум и в човешкото сърце. Тия противоречия са резултат на старите човешки разбирания. Като знаеш това, не искай от човека невъзможното. Не е лесно да бъдеш певец. Да желаеш да пееш е едно, да бъдеш певец е друго. За това се искат условия, създадени преди няколко поколения. Освен това, майката и бащата трябва да са музикални, да предадат своята музикалност на децата. Окръжаващата среда, публиката, също трябва да бъде музикална. Публиката предразполага певеца, дава му импулс да пее. Ако не го обича, той не може да пее. Следователно, за да бъде някой певец, трябва да се спазват следните условия: майката и бащата да са музикални, да имат разположение към музиката; певецът да има същото разположение и музикалност, и публиката да е музикална и да обича певеца. Значи, предразположение на ума, на сърцето и на душата към музиката създават добри условия за развитието на човека.

И тъй, за постигане на доброто е нужно вътрешно разположение към него. Не е достатъчно да се говори: Да живеем добре, да бъдем щедри. Какво значи, да бъдеш щедър? Ако дадеш последния си лев, щедър ли си? Ако вземеш пари на заем от някого, за да помогнеш на друг, щедрост ли е това? Ти можеш да даваш само от онова, което е в джоба ти. Ако нямаш, ще кажеш истината. Срам ли те е да кажеш, че нямаш? Ако дадеш всичко, каквото имаш, и тръгнеш да търсиш за себе си оттук-оттам, това не влиза в Божествения порядък. Джобът ти е празен, но можеш да дадеш поне едно житно зърно на някого и да кажеш: Посей това житно зърно, и след три-четири години ще станеш богат. Той взима житното зърно, но не е доволен. Казва: Ще ме залъгва с едно житно зърно! Това зърно струва повече от сто лева, които може някой да ти даде.

Помнете: В Божественото се крие тайната на живота. Житното зърно е Божествено семе – в него е животът. Имаш един диамант в джоба си, или на пръстена си. Малък е той, но струва десетки хиляди. Той струва повече от парите, които си вложил в една банка. Парите не носят здраве, а диамантът, като скъпоценен камък, допринася нещо за здравето ти. Богатство, което не допринася нищо към светлината на нашия ум, към топлината на нашето сърце и към силата на нашата душа, не е истинско. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да допринасят нещо към нашия ум, нашето сърце и нашата душа. Ако нищо не до-принасят, те са безполезни.

Мнозина се оплакват, че са остарели вече, не могат да работят. Ако сте остарели и поумнели, благодарете за това. На небето само старите хора и старите неща светят. Те носят опитностите на незапомнени времена. Слънцето и светлите звезди са стари, отдавна проявени. Тъмните звезди, които още не светят, са млади, непроявени деца. Те причиняват големи пакости и неприятности. Това виждаме и в живота. Всички деца са причинили и продължават да причиняват неприятности на родителите си и на окръжаващите. Майката носи девет месеца детето си в утробата и през това време непрекъснато го убеждава, че трябва да излезе вън. Тя го убеждава, то не иска, докато най-после се съгласи да излезе.

Казват: Родило се дете на света. Майката си знае, как го е родила и през какви мъчнотии е минала. Понякога детето излиза преждевременно. Ако излезе на време, то започва да опитва любовта на майка си: плаче, сърди се, цапа се. Майката го мие, чисти, облича, съблича, пее му, храни го, приспива го – велико търпение проявява тя към него. Тя си мисли: Гений ще стане това дете. И вие трябва да имате търпението на майката, да понасяте с любов вашите мисли и чувства. Те са малки деца, причиняват ви неприятности. Един ден, когато съзнаят положението си, ще светнат. – Еди-коя си се червисала и напудрила. – Имайте търпение, ще се измие. Това се дължи на желанието в нея да се представи такава, каквато не е. Това е желанието на дете, което не се е проявило още. Някога, като ми целуват ръката, гледам червена боя. Отде е дошла? Зная, отде е, но никого не съдя.

Бъдете радостни при всички противоречия на живота. Само при големите противоречия се изявява Божията Любов. Само при големите противоречия се изявява Божията Мъдрост. Само при големите противоречия се изявява Божията Истина. Следователно, когато изпаднете в големи противоречия, тогава, именно, действа Божественото. Така Бог създава великото в света. Колкото повече страда човек, толкова по светло бъдеще го очаква. Колкото по-усилено и съзнателно работят умът и сърцето на човека, толкова по-широки хоризонти се отварят пред него. Като знаете това, не бягайте от страданията, които разумният свят ви изпраща. Благодарете на Бога не само за доброто, но и за изпитанията и мъчнотиите, на които се натъквате. Няма зло в света, което Бог да не е превърнал на добро. Един ден и безлюбието, и страданието, и противоречието ще се превърнат на добро. Какво направи Иов при големите противоречия? Какво постигна? – Позна Бога. Следвайте неговия пример. Жена му, приятелите му го изкушаваха, искаха да го спънат, но той издържа.

Казвам: Благодарете на Бога и като здрави, и като болни. Кой се моли по добре: здравият, или болният? Какъв човек си, ако не се молиш като здрав, също и като болен? Какъв човек си, да не се радваш на богатството си и да не скърбиш при скръбта си? Да скърбиш, това значи, да изправяш работата. Какво прави майката, когато детето й се оцапа? Наскърби се, но веднага взима коритото, сипва топла вода и го изчиства. След един-два часа то пак се нацапа. Тя пак го изчисти, преоблече и, като види, че е чистичко, прегърне го и го целуне – радва му се. Като скърби, тя оправя работата. И вие правете така. Измийте вашите изцапани мисли и желания и ги целунете. Нашити мисли и желания са. деца, които ни предават добри уроци. Каквито и да са те, да благодарим на тия деца.

Четете двата псалома, 91 и 23, и не се страхувайте. Ще видите, че каквото и да ви се случи, всичко ще се превърне на добро.

Питате: Какво да се прави с мъчнотиите? – Ще работите, докато ги преодолеете. Видният майстор-цигулар е минал през големи мъчнотии. Ако не е минал през такива мъчнотии, не би станал велик цигулар. Днес, каквато мъчнотия и да срещне в музиката, той лесно се справя с нея. И видният художник, като рисува, не среща мъчнотия, която да не може да преодолее. Добрият говорител знае, де да поставя всяка дума. Тия хора са минали през мъчнотии и страдания, а днес мнозина търсят лек път за придобиване на блага. И, като не успяват, сърдят се, кряскат. – Кога краска човек? – Когато има работа с глухи хора. Всички хора не са глухи, но запушват ушите си, не искат да слушат кряскането на неразумните. Други затварят очите си, минават за слепи, не искат да виждат погрешките на хората. Трета категория хора обичат да свиват веждите си. – Защо правят това? – Мислят, решават важни въпроси. Казват, че лицето на едни хора е гладко, а на други – набръчкано. Питам: Кое от двете лица е по-съдържателно? В гладкото лице капиталът не е вложен в обръщение, не донася никакъв приход. В набръчканото лице капиталът е в обръщение. – Трябва ли да имаме бръчки? – Зависи, какви са бръчките. Има разумни бръчки, които донасят приходи. Има бръчки, образувани от неправилно начупени линии. Те не донасят никакъв приход. Те говорят за вземане-даване, за обръщение на капитал, който има или малък приход, или загуба. Това подразбира голяма фирма с малка печалба.

Казват за някого: Той е отличен философ, или отличен богослов. Всички хора са отлични. И Ева беше отлична жена, но направи една погрешка; същевременно тя направи и едно добро. И Адам неправи една погрешка, но направи и едно добро. Всички говорят за грехопадането, за погрешката на Адам и Ева, но никой не знае доброто, което те направиха. Адам направи едно епохално добро. И Ева направи едно епохално добро. Само небето знае доброто, което те направиха, и то е записано. Не се спирайте само върху погрешките на хората. Намерете доброто, което са направили и правят, и мислете върху него. Не говорете за любовта, която сте изгубили; говорете за любовта, която сте спечелили. Не говорете за мъдростта, която сте изгубили; говорете за мъдростта, която сте спечелили. Не говорете за истината, която сте изгубили; говорете за истината, която сте спечелили. Спечелената любов, спечелената мъдрост, спечелената истина на Адама са по-велики, отколкото изгубените.

Какво трябва да се прави сега? Отговарям: Следвайте пътя на Христа. Христос дойде на земята като Син Божи и живееше скромно, без файтони и автомобили, без къщи. Той ядеше заедно с митарите и грешниците, без да ги осъжда. Само веднъж взе камшик в ръка и изгони търговците от храма. Добре е понякога човек да се разгневи, да събори масите на търговците в храма и да ги изгони вън. Следователно, ако искате да следвате Христа, ще живеете като Него. Не се сърдете на майка си и на баща си. Не се гневете на брата си и на сестра си. Ако искате да се гневите, ще ви кажа, как да изявявате своя гняв. Един българин от Варненско отишъл в града да си купи чехли. Обиколил всички чехлари, но никой не се наемал да му ушие чехли – имал много голям крак. Най-после той отишъл при един турчин - чехлар, дано там му вземат мярка. Турчинът му дал един чифт, втори чифт, но никой не ставал. Ядосан, той му казал: Да се махаш, калъпсъс, няма чехли за тебе! Българинът се ядосал, но премълчал. Излязъл на четири километра вън от града, там се спрял, обърнал се към града и извикал: Сен калъпсъс син! Олекнало му от обидата и се върнал назад. И вие, като се разгневите на някого, излезте четири-пет километра вън от града, спрете се и извикайте: Сен калъпсъс син!

4-то Утринно Слово от Учителя, държано на 31 октомври 1943 г. 5 ч. с., София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Новото начало“, Утринни слова, тринадесетa година, (1943 г. – 1944 г.),
Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2007
Съдържаниена томчето

НОВОТО НАЧАЛО

"Добрата молитва"
91 псалом
"Молитва на Царството"
"Аин фаси"
Ще прочета 91 псалом. Всяка седмица го четете. Четете го общо, не го слушайте. Сега ще Ви го прочета, да го слушате. Като го четете, не може да го слушате.
"Духът Божи"
Ще Ви прочета още един псалом - 23.
"Сила, здраве е богатство"
Апостол Павел казва, че като бил дете, мислел като дете и като станал мъж, напуснал детските мисли. Вярно е. Човек трябва да напусне детинските работи. Кои детински работи? Има детински работи, които трябва да ги напусне, има детински работи, които трябва да запази със себе си. Христос казва: "На децата е Царството Божие." Възможностите за растенето са в децата.
Разликата между едно дете и един стар човек в какво седи? Едно дете е семе непосято, едно семе, което не е започнало да расте, едно семе, което не се е разлистило, не е дало своите листа, своите клончета, не е завързало, не е дало плод. Старият човек е узрял плод. След като узрял старият човек, какво го очаква? Ако неговите плодове не се оберат, няма кой да ги обере, изгниват. На земята, както е в невидимия свят, има неща в нашия живот, които са постоянни. Туй, което се губи, е нереално. Вие сте здрави, един ден чувствате, че не сте здрави. По какво познавате, че не сте здрави или че сте здрави? Има едно състояние. Когато си здрав, всичко ти е приятно, яденето ти е приятно, гледането ти е приятно, когото срещаш, ти е приятно, весел си. Щом дойде болестта, всички тия неща изчезват, станеш недоволен. Хората, които гледаш, другояче ги гледаш. Водата, хляба ядеш, и той ти е неприятен. Въздухът, който дишаш, не ти е приятен. Като се молиш, стане ти противно и спането ти е неприятно, и то ти е неприятно. Легнеш, не може да спиш. Като речеш да станеш, по-напред ти е приятно, сега и то ти е неприятно. Намериш се в небрано лозе. Тази поговорка ще я поправите. Ще кажете: "Ще се намериш в обрано лозе." Като идеш в небрано лозе, ще има какво да ядеш. В едно обрано лозе и да искаш да ядеш, няма какво да ядеш, обрано е лозето. Сега ние мислим, детински работи са.
Трябва да има някои работи, които да ни радват в нашите младини. Че хубави работи са детинският живот. Разбира се, една добра майка, която родила едно дете, което мяза на нея, хубаво е да имаш такова дете, ако имаш едно дете, родено от здрава майка. Болното дете мяза на майка си, постоянно плаче, не иска да яде, не спи вечерно време, десет пъти ще се буди, ще кряска, генерал става туй дете цялата нощ.
Разправяше ми един доктор Дървов. Оставила го една вечер жена му да гледа детето. Тя отишла на забавление. Казва: "За една вечер ме остави, тя отиде да се развлече. Онова дете, като започна да плаче, взех го, носих го на ръце, плаче. Един-два часа плака, употребих всичките методи и правила като доктор, които знаех, не млъква това дете. Виках всичките светии да дойдат на помощ, и то не помага. Виках духовете - понеже се занимавах със спиритизъм. Хеле по едно време ми дойде наум да чета "Отче наш", не бях го чел. Като прочетох "Отче наш", млъкна. Никога не съм чел "Отче наш", както тази вечер го четох. Като го четох, като мехлем падна, детето ме погледна и заспа."
 
Ние се молим, но нещо в нас кряска. Молитвата не е намясто. Мисълта не върви. Като прочетем "Отче наш", както трябва, детето се утешава. Казва ми: "Тая вечер, като ме остави жена ми, кипнах, как да ми остави тази беля на главата, с туй дете да се занимавам. Хората като лекар ще ме викат, с деца ли ще се занимавам. Идеше ми да кряскам, да й казвам да ме не оставя с детето. Като четох "Отче наш", то млъкна и заспа. Дойде ми нещо много приятно. Казвах си: много добре стана, че имах като лекар такава опитност, бил съм суров. Разбрах, че и аз като това дете някои неща не ги виждам."
 
Казвам, всички не разбираме, страдаме от еднообразие. Искаме да бъдем щастливи. Ние търсим щастието. На земята не може да се намери щастието. Щастието е много материално. Щастието седи да ядеш, да пиеш водица сладко, да възприемаш светлината сладко, да слушаш сладко, да спиш сладко - навсякъде това е щастие. Да се обличаш, да имаш хубави обуща, да не ти стискат краката, да имаш хубава шапчица. Като се качиш на автомобил, на файтон, да е мекичък, да не те стръсва. Вкъщи като влезеш, да е почистено, да е чисто, яденето да е хубаво, да имаш слуги. Като те посрещнат, да ти вземат палтото, да го закачат, един да ти даде стол. Щастие е това. Искаш да идеш на забавление, дойде автомобил, качиш се. Идеш на театър, слушаш, идеш на концерт, пак се качиш, слушаш. Купуваш дрехи, посрещат те, върнеш се. Туй е щастие. Какво друго щастие? Като погледнеш, лицето не е набръчкано, хубаво е, светлина има, нямаш никаква болест, то е щастие.
 
Питам, кой от тия хора при сегашните условия може да има. И да го имаш, ще започнат да ти завиждат. Като видят, че къщата е хубаво направена, казват: "Откъде взе тия пари?" Крал ги е. Ако минат някои говеда и овци и те погледнат, и питат откъде. Някоя овца казва: "От одраните наши кожи, от вълната, кожата, вълната, продадоха ги." Дърветата ще кажат, като минат: "Отсякоха ни." Всички ще започнат да ни съдят. Може ли ние при тия условия да бъдем щастливи?
Човек на земята може да бъде щастлив по три начина. Когато е носител на любовта, знае как да носи любовта. Когато знае как да носи мъдростта. Когато знае как да носи истината. Три неща има, ако той знае как да ги носи, ще бъде щастлив. Или казано: да знае как да постъпва с ума си, да знае как да постъпва със сърцето си, да знае как да постъпва с душата си. Да постъпва добре с ума си, значи умът му ще му даде светлина. Да знае добре да постъпва със сърцето си, значи ще му даде топлина. Да знае да постъпва добре с душата си, ще му даде сила. Душата дава сила на човека. Ние употребяваме душа и не знаем какво дава. Важно е това, което ни дава и което опитваме. Какво нещо е душата? Душата е много духовна и много материална. Тя свързва света. Цялата вселена живее в една грамадна душа, всичките наши души и ние живеем в тази голяма душа. Както и да я описваме, остава неразбрана.
Казвам, когато ние сме здрави, ние имаме силата на душата, душата дава сила. Без сила нещата в света не може да се приложат. Допуснете, че живеете в един свят красив, с градини и хубави плодове. Всичко ви е забранено да вкусите. Минавате през извори, които текат, но ви е забранено да пиете вода. Минавате в един свят, дето има хубави дрехи, но ви е забранено да ги облечете. Всичко е красиво. Концерт има, забавление, не ви позволяват да идете, само ви показват мястото. Знание има, но ви е забранено да слушате това знание. Питам, какво ви ползва вас, че всичко туй ви показват. То ще ви бъде цяло нещастие.
В 91 псалом има две положения. Едното - в което се пази здравословното състояние на човека. Човек трябва да пази своето здравословно състояние. Никога не допущайте в ума си една отрицателна мисъл. Отвън тя ще дойде. Една отрицателна мисъл може да хлопа по десет пъти на вратата ти. Мълчи, не питай кой е. Ще похлопа веднъж-дваж. Аз съм превеждал примера, имахме един дядо Георги, наш приятел, мене често ме търсеше. Като дойде, първо мене ще намери. Винаги дядо Георги носеше яйца, пази такива неща за продан. Никому не ги даваше, само на мене. Защо на мене ги продаваше? Защото тогава яйцата струваха по един лев, аз му ги плащах по шест-седем лева и по десет лева. Оценявах малките работи. Дойде, казва: "Не, не, никому не ги давам." Някой път занят съм с работа, той хлопа на вратата. Аз си мълча вътре. Похлопа тихо, аз мълча, слушам, но си гледам работата. Още по-силно тропа, после още по-силно. Вие ще кажете: "Защо го оставят така силно да тропа?" За да има какво да ви разправям. Аз, като седя в стаята, казвам: дядо Георги, който хлопа отвън, това съм аз. Дядо Георги отвън, това съм аз, който чета. Мене ми е приятно да видя себе си какъв съм, когато продавам, приятно ми е да видя себе си, когато чета книга. Така аз гледам, това е, което аз зная. Аз знаех, че дядо Георги отвън, това съм аз и аз съм дядо Георги вътре. Дядо Георги мислеше, че отвън е друг и отвътре аз съм друг. По това се различавахме.
Казвам, добрите и лошите страни на хората, то сме ние в дадения случай. Представете си, че вие запеете една песен, има ехо. След като сте пели песента, след пет минути иде ехото. Каквото сте пели, това ще дoйдe. Ти слушаш себе си, ши си пял невярно и отзвукът на пеенето е неверен. Не се пее, какво е туй. Следователно онова, което се отразява от нас, ние не познаваме. Отражението не е правилно. Изпей по-хубаво. После пак слушай. Още по-хубаво пей, изпей три-четири пъти, дотогава, докато ехото ти е приятно. Сега някой път аз знаех, че дядо Георги силно ще хлопа. Знаех, понеже песента, която съм пял, не беше хубава, проверявам, чакам ехото. Някой път, когато съм пял хубаво, хич не го чаках да хлопа. Като иде, аз отварям вратата, без да хлопа. Някой път го карам да хлопа.
Най-трудното нещо е да се отучим да се гневим на хората. Кипнеш. Гледам, много хора, удари си крака о камък, разсърди се, още веднъж го ритне. Като ритне, оттегли си крака. Камъкът не е виноват. Казва: "Знаеш кой минава?" Трябваше още преди да си удари крака, да вземе този камък да го тури настрана.
Казвам, в света има много неща, които трябва да ги турим намясто. Да ги турим намясто, но трябва да има една побудителна причина. В света хората работят много по-добре. Защо? Побудителната причина е силна. Един човек не иска да работи, даваш му пет лева, казва: "Не искам да работя." Даваш му десет лева, казва: "Не искам да работя." Даваш му петдесет. "Не работя." Дадеш сто, колебае се, но като му дадеш двеста или триста, готов е. Намериш едно правило, че парите са пубудителна причина - колкото по-добре плащаш, толкова по-добре свършва работата. Колкото по-малко плащаш, работата ще се свърши по-зле. В духовния свят нищо не ти плащат. Как? Казва: "Обичай." "Че какво ще ми платиш?" Направиш му едно добро, второ добро, той вече мисли, че ти си всякога длъжен да му помагаш. Той, като че е генерал, няма никакво отношение към тебе. Дадеш му пет лева, той свие вежди, недоволен е. Казва: "Не знаеш ли кой съм?" Който просиш. Пет лева не се дават. Никаква работа не е свършена. Иска сто лева. Утре дойде, хлопа, пак иска пари. Пак му дадеш десет лева, пак свие вежди, недоволен е. Казва: "Не знаеш ли, мене ми трябват двеста лева." Третия ден иска триста лева, казва: "Не знаеш ли кой съм?" Аз вече се научих кой съм, ти не си се научил аз кой съм.
Та казвам, ето от какво зависи. Ние не съзнаваме една зависимост, която е скрита. Една бедна мома, много красива или даровита с много хубав глас, но със слаба воля, запознала се с един професор по музика, един много добър човек. Той има много добро понятие, нито глас има, нито може да пее. Като видял това момиче като даровито, прекарва своята мисъл, своите чувства и своята воля и тя става голяма певица. Тя в присъствието на професора пее много хубаво. Като го няма, не може да пее. Така давали концерти из цяла Америка, Англия, Германия. Един се влюбил в тази мома, считал, че професорът е едно препятствие заради него. Един ден, когато тя пее на сцената, той тегли куршум на професора, да се освободи от него, да я вземе. Като го ранява, пада професорът, но и певицата веднага престава да пее.
Ние, съвременните хора, като пеем, мислим, че това сме ние. Но има други, от които зависи нашето пеене, като престане тази връзка, ти се видиш, че си престанал да пееш, нищо няма. Някой път този го наричам идеал, някой път го наричам някой светъл дух. Ние това го наричаме присъствие на Бога. Когато той присъства, ние трябва да съзнаваме. Той е, който дава това, и ние сме в най-високото положение. Щом изгубим тази връзка с Бога, веднага изгубваме смисъла на живота.
Когато говоря за любовта, имам предвид онова, в което Бог може да се прояви. То е любов заради мен. Любовта е това, в което Бог може да се прояви. Божията любов в мене е в която. Той може да се прояви в мене. Любов към Бога аз разбирам моята любов към Бога, в това, в което аз може да се проявя. Моята любов към Бога е любовта, в която аз може да се проявя. Божията любов в мене е любовта, в която Бог се проявява в мене. Когато Бог се проявява във вас, радвайте се. Бог винаги се радва, когато ние се проявяваме.
Да живееш добре, значи да обичаш Бога. Не може да се проявиш съзнателно, ако не обичаш Бога. Трябва да има някой да те слуша. Добрият живот има някой, който одобрява. Като правим добро, Господ казва: "Много добре." Като престане в нас да казва много добре, няма резонанс. В света всеки не живее за себе си. Всеки търси да обича или да го обичат. Две положения има. Някой казва: "Кое е по-добро: да обичаш или да те обичат?" Да те обичат, е добро и да обичаш, е добро. Разбира се, първият, който ни обича, е Бог. Ние, които обичаме Бога, е едно последствие. Казва: "Аз съм начало." Началото е Божията любов, краят - това сме ние. "Аз съм началото и краят на всички неща. След всеки край иде ново начало. Краят, то сме ние. Какво ние очакваме? Началото. Всякога Божията любов дава началото на нещата, възможностите да се проявим. Когато ние се проявяваме, в Бога се заражда ново начало, следователно всякога нашият край е едно ново начало на Божието проявление.
Казвам, когато някой път вие мислите, че няма какво да правите, иде новото начало. Вие трябва да бъдете умни, докато сте на сцената, пратени сте артисти, представяте Божията страна. Щом ликвидирате ролята, ще слезете от сцената, ще бъдете публика, че други да играят. Ние някой път искаме да видим каква е тяхната любов в света. Аз не зная как познавате, че ви обича някой. Какво веществено доказателство имате, че ви обича?
Има веществено доказателство. Този, когото вие обичате, се досеща за най-малките неща, от които вие имате нужда, и така ги прави, че ти е приятно. Няма нещо по-хубаво да дава някой, който добре обича. Помислиш за някоя хубава книга, прати ти книгата. Помислиш за някое цвете, туй цвете дойде. Помислиш да идеш на разходка, дойде. Помислиш за някой автомобил, ще дойде. Помислиш за някоя къща, ще дойде. Този, който мисли така, то е само Бог. Каквото сме помислили, той ще го направи. Създадено е небето, то са наши желания. Тия звезди са желания на всичките хора. Бог ги е направил. Пожелали сме слънцето, направил го. Пожелали сме луната, направил я. Пожелали сме звездите, направил ги. Пожелали сме растенията, направил ги. Всичко, каквото сме пожелали, го е направил. Сега от наша страна какво се изисква? От плодовете, които дърветата дават, да му принесем. Ние ще откъснем от тия плодове, да занесем, да му покажем, че сме много доволни. Казваме, че сме много давали от плодовете. Че какво ще занесем при Бога? Една хубава наша мисъл, която е насадена, да му кажем, че тази мисъл е много хубава - ето плода.
Бог казва, че се радва на истината, която е в нас. Истина значи всички възможности, които Бог е създал в света, да му покажем, че ние сме доволни от този живот. Сега има много работи. Ние като деца казваме: да възраснем. Най-първо сме недоволни от детинството. Ставаме възрастни, казваме: "Много работа имаме. Да се оженим. Деца имаме. Чакай само децата да станат възрастни, да ги оженим, ще живеем добре." Оженят се, народят деца, викат те туй дете да гледаш, онова дете да гледаш, това дете заболяло, онова дете заболяло, къщата изгоряла, тебе те викат. Не им върви.
Какво щастие може да има при такива едни условия? Даде ти Господ едно дете, не си доволен. Даде ти момиченце, не си доволен. Даде ти второ момче, трето, четвърто, десето, както Яков дванадесетина, да оставим дъщерите. Защо на евреите не им върви? Те имат четири основи, на които почива еврейският живот. Яков отиде при Давана, влюби се в Рахил и заради нея работи на баща й седем години. Дядо му го изигра, не му дaдe Рахил, дaдe му Лия, която не вижда. Човек с развалени очи не обича истината, не е човек, който разбира истината. Трябваше да работи още седем години за Рахил. Казват му: "Всеки лош-добър, у нас така е обичаят, по-напред даваме старата. Младата не може да се даде."
Кое е старото? Което нищо не струва, с развалени очи. После се дава хубавата. Яков трябваше да работи четиринадесет години. Яков излъга брата си, взе благословението за една паница леща. Сега Лаван излъга Якова за седем години. Лия е паницата, казва: "Направи, каквото трябва, после другата." Като се ожени за двете дъщери, работи му четиринадесет години и дядото се показа какъв е търговец, продаде дъщерите си. Дъщерите му взеха боговете, които имаше, златните богове му взеха. Най-после Яков реши да излезе от при дядо си. Но се заражда между двете сестри спор. Едната роди две деца. В началото, като нямаха деца, едната даде слугинята си да роди, да има син. Втората и тя даде слугинята си. Четири жени имаше. И тия дванадесеттях сина, родени от четирите майки от един баща, какъв беше характерът? Както на тази с развалените очи.
Ние сега имаме един ум и едно сърце - човек е женен за две жени. Някой път умът е мъжки, сърцето мъжко. У мъжа сърцето е женско и умът е женски. У всички жени умът е мъжки и сърцето е мъжко. У мъжа, когато сърцето и умът са мъжки, той е мъж. Изменен е порядъкът на нещата. Каква трябва да бъде жената? Светлината каква е? Човешкият ум има тази слабост, че той не се занимава с реалните работи, той изучава само отраженията на нещата. Умът не знае какво е в действителност реалността, а нейната сянка. Ти не познаваш човека вътре. Туй, което изучавам, е човешката душа. Човешкото сърце е, което опитва нещата, то изучава по-съществено. Умът изучава външните условия на живота.
Казвам, ако ние се водим по ума, ще имаме хубави неща, автомобили, всичко ще имаме, но ще ни липсва нещо. Мислите ли, ако един здрав човек ви сготви едно ядене и ако един болен ви сготви, ще бъде едно и също нещо? Може и здравият, и болният да турят същото масло, но яденето, сготвено от здравия, има един вкус, а това от болния - друг вкус. Мислите ли - един дрехар, който има проказа, ви ушие една дреха, че той не е турил проказата в дрехата? Може да е най-хубавият плат, но няма да мине много време, и проказата от дрехата ще мине във вас. Мислите ли, че един човек, който ви дава пари, може да ви даде двадесет-тридесет хиляди лева, но тия пари са крадени, те са с кръвта на убити хора, мислите ли, че то е благо заради вас? Вие се радвате, но проказата е минала.
Храната, която иде от невидимия свят, трябва да мине през чисти ръце. Всичко трябва да бъде чисто. Хлябът, който вземаме, трябва да бъде чист. Ако онези, които правят хляба, бяха чисти, ако ония, които шият дрехите, бяха чисти и всички наоколо ако бяхме чисти, друг порядък щеше да има. Сега навсякъде се забелязва нечистота. Онзи, който продава дрехите, е нечист, онзи, който прави хляба, е нечист и ти не си чист. Какво ще излезе от един нечист свят. Противоречие. Турците казват: "Всичко туй, като е тъй, какъв ще бъде изходният път?" Представете си, че един знаменит певец пее. Дойдат няколко деца със своите тенекии и дрънкат, той пее. Те дрънкат наоколо, какво ще чуете? Питам, може ли да ви бъде приятно пеенето на този певец? Те ще развалят всичко.
Често ние допущаме при най-хубавите Божествени работи тия деца да развалят хубавото, Божественото с дрънкане на тенекии. Дойдоха да ми се оплакват, че една сестра говори много лоши работи. Който иде, този пъди, онзи пъди, позволява си да говори разни неща. Как си го обясняваш това? Много естествено. Понеже тя заминава за оня свят, вече всичките нейни роднини от кол и въже се събрали и се карат. Тези, които злословят, те са нейни роднини, които искат да вземат. Вие като идете, казват да се махате. Само ние, които сме тук, ще вземем, вие нямате нищо. Тогава ще ви псуват. Вземат ли те да псуват, да се карат, казвате, че сестрата псувала. Казвам, един ден като идете за другия свят, ще се съберат вашите роднини, ще се псуват, защото ще искат да вземат нещо. Все ще има някоя дреха, два-три плата, рокли ще има. Често идват други и вие казвате - той хърка. Туй хъркане не е, те влизат през гърлото и спират дишането. Те се карат. Хъркането го образуват роднините. Казвам, когато някой умира, че хърка, то са роднините, няма го него. Когато говори лошо, то са роднините. Някой път някои говорят много хубаво, някои се псуват на общо основание. Казвам, понеже искат да опитат кое е тяхно, турят всичките плочи, каквито има. Цял един калейдоскоп, те къде отишли? Че къде отишла - плоча има. Плоча има за дрехите, десет рокли, плочата пее песента. Снемат тази плоча, турят друга. Дванадесет чифта обуща, плочата пее дванадесет чифта обуща, онези пишат дванадесет чифта обуща. Третата плоча колко пари имала? Сто и двадесет хиляди лева. И онези плащат сто и двадесет хиляди лева. Преди да идете в другия свят, ще ги повикаш, ще им кажеш: "Не искам да се карате, като замина за другия свят."
Христос дава една притча, какво трябва да бъде. Един господар повикал слугите си и на всеки дал от имането си. Той си заминал. След време той решил да дойде, слугите започнали да се смущават. Като дойде господарят, трябва да дават толкоз. Казвам, и вие, преди да заминете, ще видите вашите и ще им кажете: "Не искам да се карате, след като си замина. Като си замина, да няма караница." Не оставяйте дъщерите да бъдат Ваши наследници. Всеки един от нас има преизобилно дадено от Бога. Трябва да разчитаме на онова, което Бог ни е дал. Да не разчитаме на неща, отвън които може да дойдат. Те са второстепенни. Аз считам, че някоя вечер звездите може да правят светлина или месечината да прати светлина, то не може да крепи човека. Ако остане звездите или месечината да ни пращат светлина, не зная какво би станало. Хубаво е да гледаш звездите. Светлината, която дават всичките звезди, не може с милиардна част да се сравни със светлината на слънцето. Слънцето, което за една секунда ни дава, всичките звезди, които има, които ние ги виждаме, една милиардна част не могат да дадат от това, което слънцето дава.
Казвам, единственото нещо, на което може да разчитаме, то са благата, които идат от Бога. Кое е Божественото благо? Когато една част ти направи една услуга, ти се радвай на услугата, тя е от Бога. Вестниците не са писали, ти се радвай, то е Божественото. И ти чувстваш неговата радост. Всякога радостите в нашата душа се дължат на онези, които са ни направили благо. Те се радват, и ти се радваш на онова, което получаваш. Онзи, който го е направил, го е направил по Бога. В света всичките неща, които правим, трябва да ги правим по Бога. Не трябва да направим едно дело без Бога. Сега да бъда по-ясен. Какво значи едно дело? Представете си, по човешки направените дела са празни шишета. То е човешки порядък. Много хубави шишета. Ще идеш по човешкия порядък, ще ти дадат едно шише. В Божествения порядък ще ти дадат едно шише, пълно със съдържание. В Божествения порядък формата винаги съответства на съдържанието. Лошата форма съдържа лошо съдържание. В човешкия порядък не е така.
Казвам сега, щом сте недоволни, вие сте в човешкия порядък. Щом сте доволни, вие сте в Божествения порядък. Един светски човек, който е доволен, е по- близо до Бога, отколкото един религиозен, който постоянно е недоволен. Иска да стане праведен, да стане по-добър. Заблуждение е. Доброто, което Бог е поставил в мене, аз трябва да го проявявам. Дотолкоз, доколкото проявявам в мене, дотолкова аз съм добър. Колкото използват доброто, по-добър съм. Колкото по-малко използват доброто, по-малко добър съм. Искате да говоря истината. Истината, която е в нас, да я проявим. Божията любов, която е в нас, да я проявим. То е една от великите задачи в живота на всеки един човек. Земята може да ти даде един пример.
Често аз гледам котката, която е с козина. Като дойде вкъщи, ще се поглади в краката ми, приятно ми е. Мърка нещо. Има нещо, което мърка. По такъв начин го направи, поглади се, приятно ми е. Дойде някой човек, не ти е приятен. Как тази котка знае как да се погали, човек да не знае. Казва: "Аз не може да го гледам." Хубаво, защо не може да го гледаш? Представете си, че вие сте на един изпит.
Един приятел дошъл веднъж при тебе, който те изпитва. Нека да вземем запример парите. Най-първо поиска сто лева, ти му дадеш. Казал, след пет деня ще ги върне. Не ги връща. Освен че не ги връща, но казва: "Дайте ми двеста лева. Ще ги върна след десет деня." След десет деня пак не ги връща, поиска триста. След петнадесет деня пак не ги връща, насъберат се. Като го гледаш, казваш: "Този пак дошъл." Ти си поставен на изпит, той те изпитва. Най-първо иде приятелят и взема хиляда лева. Внася петстотин лева, ти не знаеш какъв ще бъде краят на нещата. Кой разрешава въпроса. Всякога ние сме много бързи. Искаме буквалното, трябва да спазим. Но в Божествения порядък не върви по нашите часовници. Пет наши часа не съответстват на пет часа в Божествения порядък. Десет деня от нашия свят не съответстват на десет дни от Божествения свят. Един Божествен ден е равен на хиляда години. Когато Господ каже един ден, хиляда години трябва да чакаш. За един Божи ден, което Бог обещава, ще стане. Като го направиш по човешки, искаш 6 този ден да стане, то не става. Казваш: "Излъгаха ме."
Сега всички сте остарели, не сте така красиви както едно време. Защо? Вие, когато бяхте млади, обичахте да послъгвате хората. Има една бяла лъжа. Младата мома се карала с майка си, но щом види своя възлюблен, засмива се, любезна е. Таман господарят или някой началник хукал някой по-малък или своя служащ, иде по-големият началник и онзи, като че нищо няма, изведнъж се измени.
То е един неестествен живот. Казва: "Аз трябва да се проявя, както съм." Как трябва да се проявиш? Според мене естествено е да се проявиш според законите на любовта, естествено е да се проявиш според законите на Божията мъдрост и естествено е да се проявиш според законите на Божията истина. Според мене естествено е да се прояви според законите на Божествения живот, живота, който излиза от любовта. Според мене естествено е да се прояви според законите на Божественото знание, после според законите на Божествената свобода, която има. Ако се проявиш тъй, както не е, то не е Божественият порядък на нещата.
Сега иде другото възражение - лесно се говори. Прави сте. Лесно се говори. Казва какво било, че дал пет лева. Разправяше ми един мой познат. "Един ден - казва - бях закъсал, останал ми е само един лев в джоба, мислех да взема неща да ям. Три деня не бях ял, намислил бях да си купя едно симидче. Какво ще се прави, като изям и този лев, какво ще стане? Таман мислех, седях, гледам, към мене иде един просяк. Около мене богати хора, но той иде право към мене и нещо ми казва: "Дай лева." Изваждам и давам лева. Едно време имах един лев, симидче мислех да си купя. Започнах да мисля за лева и тръгнах. Вървя по пътя и си казвам: "Хак ти на тебе. Твоята глава е дебела. Ти за себе си имаш големи работи. Малко си мързелив, не работиш, чакаш оттук-оттам да ти дойде, искаш да се покажеш пред хората." Мърморя. Казвам, дадох лева, що бях толкова глупав, да му дам лева. Казвам на себе си: "Мълчи сега. Хак ти е сега." По едно време гледам един мой приятел, от десет години не бях го виждал. Той се засмял, казва: "Иванчо, ела ми на гости днес." Иванчо е гладен, ще дойде. "Готов ли си?" "Готов съм." Той не знае, трябваше да му разправям. След като ме прие, след като се нахраних, хубаво ме угости, баница ме нагости, казвам му: "Много ти благодаря, че ме срещна. Не знаех какво щеше да стане с мене." Този приятел казва: "Не бой се, ще се намери работа."
Това е един пример. Аз го давам един от действителните примери. Станало в България. Някой българин свършил във Франция, с висше образование, иде във Варна. Варненските богаташи го хващат да учи децата им да свирят на цигулка, на танци. Скарал се с един, уволняват го. Среща го един негов приятел и го нагостява. Този Иванчо след време станал секретар на тогавашния валия турчин. Неговия приятел набедяват, че е бил комита, имал писма. Събират всичките негови книги и писма. Този Иванчо го спасява от въжето. Като среща приятеля си, казва: "Ако не беше ме нахранил тогава, сега щеше да пострадаш." Всичките писма, които били подозрителни, взел ги и ги унищожил. Казва му: "Този обяд те спаси."
Правете добро и никога няма да направите погрешка в живота си. Няма по-хубаво нещо - да спазвате Божествения порядък. Тъй както днес живеят, всичките хора живеят в Божествения порядък, животът, днес както се изявява, навсякъде, където и да погледнете, има Божествено, само на повърхността има кал. Щом се измие тази кал, съдържанието остава Божествено. Всички имаме Божествено съдържание. Няма някой, който да не иска да живее добре. Като дойдем до самия живот, е мъчно. Да пееш, не е мъчно. Когато времето е студено, пил си студена вода, пил си коняк, това- онова, гърлото ти е простудено, не може да пееш. Зависи от много малка причина. Не си спазил правилата, които ципицата иска. Искаш ти, тя не се подчинява, не иска да пее.
 
Казвам, човек е добър, когато неговият ум знае как да се проявява. Човек може да живее добре, когато сърцето му е добро. Щом сърцето е неразположено, и умът е неразположен, и волята не може да се прояви. С волята всичко може да направим, когато умът е в своята чистота. С волята всичко може да направим, когато сърцето е чисто. Без чист ум и без чисто сърце волята е слаба. Та първо умът трябва да приеме Божествената светлина и сърцето трябва да приеме Божествената топлина. Тогава иде човешката воля, тогава иде душата, която проявява своята сила, използва Божествената светлина и Божествената топлина. В Божествения пламък човек добива най-хубавото, пречиства се неговата кръв. Когато възприема светлината, тъй както трябва, той ще се освободи от съвременната нервност. Светлината, която не се приема добре в мозъка, тъй както трябва, човек става нервен.
 
Та казвам, ние ходим по старите разбирания. Ние искаме от хората туй, което те никога не може да направят. Един човек, да бъде певец, той трябва да е създаден. Може би хиляди поколения са работили. Една много даровита майка и един много даровит баща, те са предали тия дарби на сина или на дъщерята. Ако не беше майката или дъщерята, никога нямаше да бъде. Трябва най-първо да благодарим на баща си, трябва да благодарим на майка си, трябва да благодарим на окръжаващата среда, на ония, които имат разположение да го слушат. И те придават. Публиката предразполага човека да пее. Ако публиката не го обича, какъв певец ще стане? Но ако и певецът няма разположение, пак не може да пее.
 
Казвам, три неща трябват. Бащата и майката трябва да имат предразположение, певецът трябва да има предразположение и публиката да има разположение, тогава нещата стават. Това значи предразположение на ума, предразположение на сърцето и предразположение на човешката душа създават всичките добри условия за развитие.
 
Тук сега трябва да се прилага. Трябва някой път да се съберем. Ние се събираме и даваме наставления: трябва да се живее добре. Казват, как да се живее добре? Как трябва щедро да даваш? Казвам, кое е щедростта? Имам един лев в джоба, давам го. Да намериш някой да даде, то не е щедро даване. Да ходя да вземам пари назаем да правя добро, то е престъпление. Човек трябва да дава туй, което има в джоба си. Нямаш в джоба си, кажи: "Нямам." Срам те е да кажеш "нямам". Каквото имам, давам, и на мене отнякъде да дадат - това не е Божествен порядък. Аз нямам нито стотинка, има едно житено зърно, давам му го, казвам: "Вземи туй житено зърно, след три-четири години ще бъдеш богат. Първата година посей туй житено зърно, ще имаш четиридесет стръка, четиридесет класа, всеки клас ще ти даде по шестдесет зърна. Втората година ще ги посееш, по четиридесет стръка, и така три- четири години. Ще имаш достатъчно. Казваш: "С едно зърно ще ме залъгва." Не, туй зърно струва повече от десет, от сто лева, които може да ти дам.
Сега ние сме, които не обръщаме внимание на Божествените неща, които съдържат тайната на живота. Имаш едно житено зърно, то може да ти бъде по- полезно. Ти носиш един диамант на пръста. Той е повече, отколкото десет хиляди лева, които имаш в банката. Този диамант на пръста ти донася нещо, онези пари в банката нищо не донасят на здравето ти. Богатството, което има отношение към нас, богатство, което не приляга на силата ни, не е богатство. Богатство, което не приляга на ума ни, не е богатство. Богатство, което не приляга на сърцето ни, не е богатство. Всички неща трябва да имат отношение към нашия ум, трябва да имат отношение към нашето сърце, трябва да имат отношение към нашата душа. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, която не допринася нещо на човешката душа, на човешкия ум и на човешкото сърце, те са безполезни.
Казвам, ние сега трябва да бъдем благодарни на Бога. Да благодарите, че сте остарели, не такива стари. Само старите хора в небето светят. Всичките хора в небето, които светят, са стари, отпреди милиони години са. Слънцето, което е светило, е старо. Слънцата са проявени деца. Има други тъмни слънца, те са деца, които са непроявени. Тия тъмните деца произвеждат много неприятности. Този закон не е ли верен? Я ми кажете в първите години какво са ви допринесли вашите деца. Една майка носи девет месеца в утробата си едно дете. След туй с колко мъчнотии излиза навън, докато излезе, докато го убеди, че трябва да излезе навън. То иска да седи, тя го убеждава, че трябва да излезе навън. Не, казва, искам в тебе да седя. Тогава не иска да излезе онова дете, казва: "Тук ще седя." Какво става? Тогава детето може да умре. Някой път детето се разгневи, че иска да излезе по-рано. Тя ще го убеждава, но то излезе на четири месеца и тя го пометне. След туй, като излезе навън, какво прави? То ще опитва любовта на майка си. Ще се намаца с парфюм. Тя с вода ще го мие неведнъж. Тя ще го мие по четири пъти от тия парфюми, ще го чисти една-две години, тя го увива, развива - гений ще стане. Похвално е поведението на майката.
И ние трябва да имаме туй търпение с нашите мисли и желания. По някой път те се парфюмират, деца са. Като станат възрастни деца, престават да се парфюмират. Когато децата се обидят, често се парфюмират. Често идват да ми казват: "Тази сестра се парфюмирала. Кажете й." Няма защо, нека се намаже. "Кажете й." Не може да й кажа. Тъй се вчесала, накъдрила си косата. Оставете я. Ама ноктите си боядисала. Някой път гледам, като ми целунат ръката, червено. Ако някой път не погледна, като ме целуне, напарфюмиран съм, начервен съм.
Бъдете весели във всички противоречия на живота. В големите противоречия на живота, тогава се проявява Божията любов, тогава се проявява Божията мъдрост и Божията истина. Който вижда тия противоречия, той е далече. Този обикновеният живот не е Божествен, той е Божествен порядък на нещата. Когато сте при големите противоречия, тогава Божественото действа. Господ иска да създаде нещо велико. Колкото повече страдате, толкова по-голямо бъдеще имате. Колкото по-усилено работи умът ви, толкова по- голямо бъдеще имате. Колкото по-малко работи, и бъдещето ви е такова. Не се отказвайте от онова, което иде. Благодарете на Бога не само за доброто, но за всичко онова, което ви изпраща, благодарете. Няма нещо, което Бог да не превърне в добро. То е само привидно. И безлюбие, и страдания, и противоречия в ума и сърцето, всичко това Бог един ден ще го превърне, ще го измени. Не се сърдете. Знаете, като дойдат изпитанията, благодарете. Добър пример имате в живота на Йова. Жена му казва: "Кажи една дума." Той казва: "Само за добрите ли неща трябва да благодарим на Бога?"
Когато дойдат изпитанията, когато дойдат болестите, благодарете и на туй. Когато си болен, ако не може да се молиш, здрав как ще се молиш? Здрав не се молиш, болен не се молиш, тогава какъв човек си? При богатството не си радостен и при скръбта не си скръбен, какъв си? Да скърбиш, какво значи? Да скърбиш, значи да поправяш работата. Какво прави майката, като се парфюмира детето? Вземе вода, измие го, преоблече го. След няколко часа пак се напарфюмирало, тя пак го измие, пак чиста дреха тури. След като го измие, вземе че го целуне. Казва: "Колко си хубаво."
И ви казвам, след като измиете вашите мисли и желания, целунете ги. Всичките желания и мисли, коитo имаме, отлични деца са. Трябва да благодарим, те ни учат на най-хубавите уроци.
Това значат тия двата псалма - да живеем. Тогава злото в нас няма да дойде. В каквото положение да се намерим, всичко туй ще се превърне на добро.
"Мога да кажа"
Има неща определени, които трябва да имате предвид. Цигулар, който има мъчнотии, не е знаел да свири. В най-мъчните работи да бъде майстор. Да няма мъчно, което да не може да изсвири. Всичко, каквото е писано, да може да го свири. Един художник, като рисува, да няма мъчна работа за него. Не че да няма мъчна работа, но да знае как да ги направи. Онези, които говорят, трябва да бъдат богати в речта, да знаят всяка дума къде да я турят.
Всички търсим лесния път. Дойде някой, развълнуван е. Нека е развълнуван, нека кряска. Що е сръднята? Ако вие бяхте глух, щяхте ли да чуете. Някой си свил веждите. Ако си сляп, щеше ли да видиш, понеже си видял. Когато човек няма мъчнотии, няма свити вежди. Представете си, срещате един човек с гладко лице и друг с набръчкано лице. Кое лице има по-голямо съдържание - гладкото или набръчканото? В гладкото лице капиталът не е турен в обращение, няма приход. В туй набръчканото лице има вече един капитал, който е в обращение. Не трябва да имаме много бръчки. Да имаме бръчки, но разумни бръчки. Ако са начупени, няма капитал, има вземане-даване. Голям търговец, тридесет-четиридесет милиона обращения, но като направят преглед в края на годината, няма приход. Каква полза, като има тридесет-четиридесет милиона обращение, а хиляда лева не е спечелил? Един човек има двадесет хиляди лева операции, пък има две хиляди лева печалба. Ние сме големи фирми. Казва: "Той е отличен богослов или отличен философ." Всинца сме отлични хора. Няма някой, който да не е отличен. Ева беше отлична, направи голяма погрешка. Ева направи погрешка, но направи и едно голямо добро. Адам послуша жена си, но Адам го виждам, направи една от епохалните добрини, които вие не знаете. Вие говорите за едно първо прегрешение, но за доброто, което Ева направи, нищо не знаете. За Адама първата погрешка, която направи, знаете, за доброто не знаете. Адам направи едно добро, което е похвално. Цялото небе знае - Ева направи една погрешка, но направи и едно добро, сега цялото небе похвалва Ева за доброто, което направи. Не трябва да се спираме само върху погрешките. Само една погрешка има, която направихме.
Да се спрем върху едното добро, което направихме. Не за онази любов, която сме изгубили, но за онази любов, която сме спечелили. Не за онази мъдрост, която сме изгуби, но да се спрем за мъдростта, която сме спечелили. Не за истината, която сме загубили, но за истината, която сме спечелили. Казвам, спечелената любов на Адама, спечелената мъдрост на Адама, спечелената истина на Адама са много по-велики, отколкото изгубените.
Сега ще попитате какво трябва да правите с тях. Ще ви кажа ясно какво трябва да правите. Христос, който беше Син Божи, като дойде на земята, имаше ли автомобили, файтони, модни обуща носеше ли? Какво трябва да правим? Тъй както трябва да живеете, живейте сега. Ако като Син Божи трябва да живеете скромно, защо вие да не живеете. Вие искате този, който нищо нямаше, да вървите по неговия път. Ядеше и пиеше с митарите и грешниците. Никого не осъждаше. Само веднъж се разгневи, взе камшик и изпъди търговците от храма. Хубаво е по някой път, като се разгневи, да превърне масите. Казва, всички тия не в храма, навън.
Не се карайте на баща си и майка си, не се дразнете с вашите братя и сестри. Когато искате да се караше, ще ви дам един пример. Във Варна един българин имал голям крак, отишъл да си купува чехли. Обиколил всичките чехлари, да си купи, но никъде не можал да си намери. Отива при един турчин чехлар. Като мерил-мерил, турчинът му казва: "Калапсъз, да се махаш. Никакви чехли не ти стават." Българинът излязъл из града по една местност, близо четири километра от града, обръща се и казва: "Сен калапсъз."
 
Та и вие, като идете четири-пет километра, кажете: "Сен калапсъз."
 
"Отче наш"

Утринно слово

31 октомври 1943 г., неделя, 5 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...