Jump to content

1940_10_09 Една седмица в рая


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Надка Иванова

ЕДНА СЕДМИЦА В РАЯ (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.

Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Една седмица въ рая

Добрата молитва.

Всичко въ живота е постижимо.

Вие всички се считате доста възрастни. Мислите за себе си, че сте доста умни. Право е. Количката за малкото дете е на мѣсто, но не за възрастния. Въ какво седи противоречието? Възрастниятъ има повече материя, като дойде въ тази количка – не може да носи тази материя. Вие живѣете съ вашитѣ стари възгледи, които сѫ количка. Станали сте възрастни. Спорите (в)се тогава – кой е направилъ тази количка така, че не е предвидилъ да я направи малко по-голѣма. Защо вие не си направите по-голѣма количка?

OOK_20_3_1.GIF

Сега всички казвате, че трѣбва да се живѣе. Като пишете буквата Ж – това е желание да се живѣе. Линиитѣ, които образуватъ буквата Ж , сѫ желанията да се живѣе. Малкитѣ линии, които правятъ Ж-то колкото да се движи – това е желанието да се проявишъ. Въ Ж-то имате рѫцетѣ и краката въ движение. Въ пречупения кръстъ човѣкъ иска да живѣе, пречупва краката, рѫцетѣ. Това е единъ знакъ. То не е знакъ, но то е едно движение, което става въ природата. Ако вие сега не знаете да се държите, тогава де ви е самообладанието? Ако не може да държите главата си правилно, перпендикулярно, де е вашата воля? Защото имате една голѣма тежесть на главата, която всѣки моментъ, ако се изгуби равновесието, може да паднете. Човѣкъ е една величина неустойчива. Основата, върху която сте построени, е много неустойчива. Трѣбва да седишъ, да пазишъ равновесие. При навеждането какво искате да кажете? Запримѣръ: ти се навеждашъ напредъ, или коремътъ ти излѣзе напредъ, или навеждашъ главата си напредъ, или назадъ. Кои сѫ причинитѣ, че навежда(те) главата (си) на едната или на другата страна? Отъ мозъка зависи. На нѣкои хора главата е наведена налѣво, понеже дѣсната страна на мозъка е по-тежка (и, за) да пази равновесие, навежда главата на другата страна. На нѣкои мозъкътъ (отъ) лѣвата страна е по-тежъкъ – тогава главата се навежда надѣсно. На нѣкои задната часть на мозъка е по-развита – тогава човѣкъ се навежда напредъ. На нѣкои мозъкътъ е по-тежъкъ отпредъ. На нѣкои главитѣ сѫ изправени нагоре, празни сѫ. Празнитѣ класове на нивата се нагоре стърчатъ. Нѣкой си вдигналъ очитѣ нагоре, къмъ Бога гледа. Той не знае какво е нагоре. Това е нѣкаква човѣшка мисъль, изразена на физическото поле. Тогава ще помислишъ, ще разгледашъ вселената, която Богъ е създалъ. Туй, което гледашъ, не мисли, че е оня свѣтъ. То е само проявление на Бога.

Вие досега мислите, че Господь досега никога не е слизалъ въ нѣкое човѣшко сърдце. Казвате, че духътъ е слизалъ, но то е другъ въпросъ. На кого досега слънцето е идвало на гости? Нито на боговетѣ, нито на светиитѣ е идвало. (В)се нѣкой лѫчъ отгоре, отъ пространството, ще дойде до нѣкой светия, или ще влѣзе въ тебе. Единъ лѫчъ на свѣтлината, той се пречупилъ нѣкѫде, че този лѫчъ, като влѣзе въ тебе – ще върви напредъ. Той не може да влѣзе въ другиго. Вие се спирате върху живота (му). Този лѫчъ, като влѣзе, той ще внесе животъ въ себе си, но той ще бѫде животъ на единъ лѫчъ. А пъкъ животътъ не се проявява само въ единъ лѫчъ. Безбройни лѫчи има, които излизатъ отъ слънцето на живота. И вие ще усѣтите само една малка часть (отъ тѣхъ).

Сега вие искате да ви говоря на единъ езикъ, (и той) да бѫде въ съгласие съ вашитѣ колички, съ вашитѣ разбирания. Казвате: „Да разберемъ“. Хубаво, съгласенъ съм съ васъ, че трѣбва да ви говоря на единъ понятенъ езикъ. Наскоро ми донесоха петь праскови, много едри. Гледамъ – едната много голѣма. Искамъ да зная колко тежи. Пращамъ една сестра да я претегли на бакалницата. Тя се връща и казва, че тежи 260 грама. Повече отъ четвърть кило. Четири праскови тежатъ едно кило и 40 грама. Азъ предполагахъ 100–150 грама (за една). То сѫ предположения, пъкъ искамъ да сравня съ една мѣрка (точно) колко тежи. Ще ме попита нѣкой, защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щомъ) зная каква е формата, колко е тежестьта ѝ, ако се изгуби – ще я намѣря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглѣна“ точно. Плодоветѣ отъ едно дърво никога не тежатъ еднакво. Малко различие има въ всичкитѣ. Ако имате точна мѣрка, теглилка, (ще откриете, че) всичкитѣ плодове се различаватъ по тежесть. (И така) ще намѣрите плода, (който) се е загубилъ. Формата не е една и сѫща, и цвѣтътъ не е единъ и сѫщъ. Има едно широко различие, въ което ние можемъ да разпознаваме нѣщата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъль и другъ може да (я) мисли, но има едно голѣмо различие между вашитѣ мисли и вашитѣ схващания и схващанията на нѣкои други. И старитѣ мислятъ за любовьта, и младитѣ мислятъ за любовьта, и възрастниятъ мисли за любовьта. Но каква грамадна разлика има въ понятията (за) любовьта.

Вие може да живѣете, както искате – това е ваше право. Но никога не налагайте онова ваше право на другитѣ хора като ваше лично право. Когато азъ говоря, правото, което азъ имамъ – никой не може да го има. Щомъ вие ми налагате вашето право и азъ ви налагамъ моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другитѣ може да го представите. Ако харесватъ вашето право – доброволно може да го вземате. Ще имъ представите вашата кѫща. (И) ако видятъ (какъ) е наредена, може да (я) взематъ (за) единъ образецъ. Но вие да идете и да имъ налагате вашитѣ разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слѣзе въ васъ, ни най-малко не измѣня човѣшкото естество. Духътъ, като слѣзе въ нервния човѣкъ, той ще се покаже нервенъ. Въ разположения – ще бѫде разположенъ. Въ онзи, който обича да си похапва, остава пакъ такъвъ. (Въ) който е сприхавъ, сприхавъ си остава. Като дойде духътъ – учи го, внася нѣщо ново, учи го самъ да се справи съ тази сприхавость, казва (му) защо е сприхавъ. (Защото) той много бърза. Нѣма една права преценка (за) времето. Въ малко време иска скоро да свърши работа за цѣлъ день. Той иска за 5–10 минути да я свърши. Духътъ казва: „Не може тази работа да стане за половинъ часъ. Цѣлъ день се изисква“. Като оперешъ една риза, че я туришъ на вѫжето, ще (ти) вземе 4–5 часа, докато се изсуши. Той вдига шумъ, защо да не грѣе слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади съ топло желѣзо отгоре. Виждамъ, като ги гладятъ съ топлото желѣзо – нѣкѫде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казватъ: „Извинете“. Нѣма извинение. Какво ще извинявамъ? Изгорили ризата ми – ще извинявамъ. Казва: „Прости ми“. Какво ще ти простя? Нѣма какво да ти прощавамъ.

Сега вие казвате: „Той е много сприхавъ“. Той е много сприхавъ, пъкъ ти си толкозъ разложенъ, че работата, която се свършва за петь минути, ти трѣбва цѣлъ день да я свършишъ. (И) казва: „Азъ съмъ разложенъ човѣкъ“. Сприхавиятъ иска работата отъ цѣлъ день за петь минути да я свърши, пъкъ разложениятъ – работата, която се свършва за петь минути, иска да я свърши за цѣлъ день. Размѣнили сѫ си ролитѣ. Ти, който си сприхавъ, трѣбва да влѣзешъ за работата, (за) която се изисква цѣлъ день. (А) пъкъ разложениятъ – да иде на неговото мѣсто. Разложениятъ да иде на мѣстото на сприхавия, и сприхавиятъ да иде на мѣстото на разложения. Търпеливитѣ хора знаешъ колко сѫ сприхави. Той не се показва, той търпи, но е сприхавъ. Набрала се много вода. Вие още нѣмате философия. Видишъ една погрѣшка – да се радвашъ на човѣка. Падналъ нѣкой на земята – какво лошо има въ това? Азъ какъ гледамъ на нѣщата? Ние на дребно гледаме сега, не на широко, много на дребно гледаме. Паднала нѣкоя ябълка – детето се радва. Клонищата сѫ високи (и) малкото дете не може да си откѫсне. Ябълката паднала за детето – да я вземе. Услужва му. (А ти) казвашъ: „Да бѣше седѣла“. Но ти ще я вземешъ. Тази ябълка паднала, детето минава, детето я взема. (Ако) ябълката не пада – пакъ е за добре. На туй (дете) стомахътъ е разстроенъ, (а) ябълкитѣ не сѫ узрѣли. Ако падне тази ябълка, то ще я вземе, ще я изяде (и) ще го боли корема. Затуй ябълката останала горе, да не му причини болка. Когато узрѣе, самата ябълка иска да му услужи, (а) въ другия случай – не иска да му причини болка. Вие така не гледате. Казвате: „Защо да нѣмамъ пари, защо да нѣмамъ дрехи, защо да нѣмамъ обуща?“ За да не те боли корема, за да не те боли главата, за да може да спишъ добре, за да може да се учишъ добре. Затова нѣмашъ пари. Защото паритѣ сѫ единъ товаръ – непотрѣбенъ за ума. Ти ще се карашъ съ хората за тѣхъ. Вие ще кажете: „Безъ пари не може“. То е другъ въпросъ. Безъ пари не може – съгласенъ съмъ. Не може, разбира се. Отивамъ на трамвая, безъ пари не ме пущатъ. Пари ми трѣбватъ, за да ме пуснатъ на трамвая. Трѣбватъ ми 5 лева. Защо ще искамъ 5 хиляди лева? Искамъ да си направя една кѫща за 25 хиляди лева, или за 50 хиляди лева, или за 100 хиляди лева. Защо ще искамъ 100 милиона? 25 хиляди ще поискамъ – ни стотинка повече, ни стотинка по-малко. Вие, като искате, винаги туряте единъ левъ повече. То е вашата погрѣшка. Нѣкой пѫть туряте единъ левъ по-малко. Пакъ е вашата погрѣшка. Точно ще туришъ 25 хиляди лева. Една кѫща ми трѣбва – за 25 хиляди лева. За 50 (хиляди) не искамъ, за 100 хиляди не искамъ. За 25 хиляди една кѫща е много по-благословение, отколкото за 50 хиляди, която не обичамъ. Нѣкой момъкъ, високъ два метра, обикне една кѫсичка мома. Не иска да бѫде като него такава мотовила. Гледамъ го – единъ контрастъ. (Тя) като дете върви съ него. Нему му е приятно. Дойде нѣкѫде, вземе я на рѫце, пренесе я презъ реката като негово дете. Ти намирашъ едно несъответствие, че не си приличатъ. Въ механическо отношение – не си приличатъ, но въ органическия свѣтъ – си приличатъ. Тя е по-далечъ отъ него, затова низка се вижда. И тя е като него висока. Дългиятъ момъкъ и кѫсата мома са отдалечени, тѣ не може да живѣятъ добре. И поколѣнието ще бѫде като тѣхъ: които мязатъ на бащата – ще бѫдатъ високи, които мязатъ на майката – ще бѫдатъ низки. Кои сѫ причинитѣ за низкитѣ хора? Тѣзи хора, които сѫ високи, голѣмо притѣснение сѫ имали, затова сѫ станали много високи нагоре. Тѣзи, които сѫ низки, сѫ били нашироко, нѣмало никой. (Тѣ) на високо не растатъ, но на дебело растатъ. Следователно: високитѣ – тънки ставатъ, кѫситѣ – дебели ставатъ. Сега това азъ ви превеждамъ само за изяснение, за да мислите.

Имате единица житено зърно, единица царевица, единица риба, една птица, единъ конь, имате и единъ човѣкъ. Всичко имате шесть единици. Едни и сѫщи ли сѫ качествата на тия единици? Казвате: „Едно, едно“. Или казвате: „Азъ, азъ“. Ако житеното зърно каже „азъ“ – човѣкъ ли е? Ако царевицата каже „азъ“ – човѣкъ ли е? Ако и другитѣ кажатъ „азъ“ – не сѫ „азъ“. Човѣкъ само като каже – разбираме. Всички тия единици се събиратъ въ него. Всичкитѣ единици сѫ 6. На какво е равно? Равно е на 6 единици. Сега, да се направи вѫтрешна връзка. Като събирате нѣщата, какъ може да ги съберете на едно мѣсто? Житенитѣ зърна може ли да ги съберете на едно мѣсто? Въ една торба може ли да ги съберете? Какъ ще ги съберете? Може ли да живѣятъ заедно? Житеното зърно и царевицата не може да живѣятъ въ вашата кѫща. Нѣматъ условия. Освенъ, ако ги посѣете въ една саксия – може да растатъ, (но) трѣбва да вземете грижа. Ако живѣятъ въ вашата кѫща – ще бѫдатъ хилави. Тѣ трѣбва да живѣятъ далечъ от кѫщи, на нивата. Рибата може ли да живѣе у васъ? – Не. Вода трѣбва, за да живѣе. Ами птицата? – Въ въздуха, горе, трѣбва да живѣе. И човѣкъ трѣбва да живѣе при своитѣ си. Сега казвате: „Защо житото да не може да живѣе при мене?“ – Не може да живѣе.

Сега казваме: „Да живѣемъ заедно“. Чрезъ Духа Божи можемъ да живѣемъ. Ние може ли да живѣемъ единъ въ другъ? То е най-мѫчното схващане, да живѣемъ единъ въ другъ. То (се) подразбира – да работимъ за доброто на нѣкого. Ти мислишъ заради него. Ако ти мислишъ, ако ти чувствувашъ нѣщо заради него, той може да живѣе надалече отъ тебе, може да живѣешъ заради него. Вие казвате, че за да обичате нѣкого, той трѣбва да бѫде въ вашата количка. Той, щомъ дойде въ вашата количка, ще се намѣри въ притѣснение. Никога не викайте хората въ вашата малка количка тѣ да се качатъ. Нѣма мѣсто, заради него. Тя е само заради васъ. Той да си дойде съ своята количка. После, между него и васъ, да има разстояние. Казвамъ: Въ какво именно трѣбва да се приложи това? Тогава ние говоримъ за любовьта, или говоримъ за живота, или говоримъ за истината, или говоримъ за знанието. Какво трѣбва ние да разбираме въ сѫщность? Въ сегашния животъ въ какво отношение трѣбва да разбираме живота? Станешъ, искашъ да живѣешъ. Какво разбирате подъ думитѣ „искашъ да живѣешъ“? Ти, на главата си, имашъ седемь отвърстия. Очитѣ ти искатъ свѣтлина. Ушитѣ ти искатъ звукъ, говоръ, да чуятъ нѣщо. Носътъ ти изисква ухание. Устата ти изисква ядене. Вие имате очи, уши, носъ, уста – всичко четири отвърстия. На какво съответствуватъ тия отвърстия? Ако възприемешъ свѣтлината – ще се научишъ хубаво да рисувашъ, да пишешъ. Ако слушашъ хубаво – ще се научишъ хубаво да говоришъ. Ако възприемешъ уханието – ще се научишъ да преценявашъ, преценка да давашъ на нѣщата. Като видишъ уханието на единъ цвѣтъ – ще видишъ и неговото съдържание. Та казвамъ: Когато дойде единъ човѣкъ при васъ, съ очитѣ си трѣбва да го прецените. Да гледашъ единъ човѣкъ съ очитѣ си, мозъкътъ ви трѣбва да образува свѣтлина. Ако вашиятъ мозъкъ не изпраща свѣтлина, васъ хората нѣма да ви виждатъ. Ако вие сте едно тъмно тѣло – не препращате никаква свѣтлина. Васъ хората не може да ви обичатъ, нито вие може да обичате сами себе си. За да обичашъ самия себе си, трѣбва да има кое да обичашъ въ себе си. Вие, въ сегашното състояние, кое обичате въ себе си? – Като се погледнешъ въ огледалото – приятно ти е. Кое обичашъ? Нѣкой пѫть се харесвашъ. Кое харесвашъ въ себе си? Другъ пѫть не харесвашъ. Кое не харесвашъ? Вие се намирате на изпитъ сега. (И) казвате: „Не го знамъ“. Че не го знаете – не го знаете. Колко безбройни нѣща има, които не знаете.

Вие пѣете тукъ. Но отъ пѣене до пѣене има разлика. Може ли, като затворимъ лампитѣ и вие като запѣете, да дойде свѣтлина? – Не можете. И азъ, ако пѣя, пакъ нѣма да дойде свѣтлината. Понеже вече е направена една инсталация, защо ще ходимъ да харчимъ излишни енергии за нова инсталация? Може да направимъ да свѣтне и безъ лампи. Но защо ще харчимъ тази енергия, когато има свѣтлина? Какъвъ ще бѫде поводътъ? Ако азъ направя тия лампи да свѣтятъ, вие ще станете ли по-добри? – Нѣма да станете. Ще се учудвате. Вие ще искате като мене и вие да го направите. И вие може да го направите, пъкъ светътъ нѣма да стане по-добъръ. Мислите ли, че като влѣзе електричеството въ света, хората станаха по-добри? Удобства иматъ повече, но не сѫ станали по-добри. Сега, съ лампичката, лесно може да станешъ добъръ. Много практично е. Като натиснешъ копчето – може да го видишъ.

Въ съвременния животъ (трѣбва) на мѣсто да се приложатъ окултнитѣ науки за възпитанието на хората. Сега съ тѣхъ си служатъ да търсятъ престѫпницитѣ. Съ тия науки представятъ единъ престѫпникъ какъвъ е. Това не е наука. Това е медицина. (За) да се възпита човѣкъ, трѣбва да се търсятъ ония, нормалнитѣ, белези на човѣшкия животъ. Ако вашитѣ очи бѣха голѣми колкото моята лупа, какви щѣхте да бѫдете? Каква трѣбваше да бѫде главата ви? Ако устата бѣше широка половинъ метъръ, или ако ушитѣ ви бѣха дълги 75 сантиметра, какво трѣбваше да бѫде ухото? Хубави сѫ ония уши, които схващатъ най-тънкитѣ приятни гласове. Хубави очи сѫ (онѣзи), които виждатъ най-хубавитѣ цвѣтове. Носъ, който различава най-хубавитѣ ухания на цвѣтята. Уста, която вкусва различнитѣ храни и разпознава хранитѣ – тази уста е добра. Тази уста трѣбва да знае и добре да говори. Ако устата не знае да говори хубаво и не знае да различава хранитѣ, ако носътъ не може да различава уханията, (ако) ухото не може да различава звуковетѣ и, (ако) очитѣ не могатъ да различаватъ свѣтлината, казваме: „Слаби сѫ очитѣ, слаби сѫ ушитѣ, слабъ е носътъ, слаба е устата“.

Азъ имахъ наскоро единъ примѣръ. Единъ день ще ходимъ на екскурзия и (сме) хванали единъ малъкъ автомобилъ за 5 души, а 9 души влѣзохме вѫтре. Казвамъ: „Не става тъй. Други се сърдятъ, че нѣмало мѣсто заради тѣхъ“. Хванахме втория пѫть единъ автомобилъ, който побира 35–37 души. На двама души, които влѣзоха, направихъ имъ услуга, (а тѣ) пощурѣха. Едната бѣше една сестра възрастна, другата – млада сестра. И дветѣ пощурѣха. Едната ми писа такова безобразно писмо – по-безобразно писмо никой не ми е писалъ. Защо? Азъ зная защо. Глупава работа. Тя пише така, но погрѣшката е моя. Тя искаше пешъ да си ходи, (а) азъ искахъ да ѝ услужа. Понеже не я турихме въ автомобила дето искаше тя, на първото мѣсто, (на)прави цѣлъ единъ въпросъ за почетното мѣсто. После – автомобилътъ не е мой, азъ никакво разпореждане не съмъ далъ кого кѫде да турятъ. Турили ги, които не си съответствуватъ. Нѣкой пѫть (така) се събирате вие, че не се разбирате. Когото не обичате – не трѣбва да сѣдате до него. Които се обичатъ – да сѣдатъ единъ до другъ. Които не се обичатъ – между тѣхъ ще турите да седнатъ други, които се обичатъ, за да се поляризиратъ. Въпросътъ не е само за тази сестра. Тази сестра се прояви, другитѣ още не сѫ се проявили.

Тая сутринь изпращамъ си цигулката. Една млада и една стара сестра се спрѣчкаха за цигулката. Споръ е, кой да я носи – младата или старата. Ако младата я носи – ще придаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества. Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи. Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, младъ да я носи. Азъ вземахъ страната на цигулката. Отварямъ прозореца (и) казвамъ: „Оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. Въ реда на нѣщата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остарѣла (е). Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска“.

Азъ не искамъ да правя критика върху нѣщата. Не искамъ да критикувамъ, защото ще критикувамъ себе си. Всичката погрѣшка е, че съмъ ви събралъ толкозъ разнообразни и сега ви занимавамъ (така), че отъ васъ да излѣзе нѣщо. Азъ ви казвамъ: Отъ васъ ще стане това, което е вложено въ васъ. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комаръ – това и ще стане. Учено сѫщество е комарътъ, понеже хоботътъ му показва интелигентность. Неговиятъ носъ е тамъ. Слонътъ и комарътъ си приличатъ. И пеперудитѣ съ дългитѣ си хоботи си приличатъ. Слонътъ, комарътъ и пеперудитѣ си приличатъ. Комарътъ мисли, че е ученъ човѣкъ и, че като него ученъ човѣкъ нѣма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива нѣма. И слонътъ си мисли, че като него нѣма. Паякътъ хване пеперудата – опапа я. Дойде нѣкоя птичка, глътне комара и учениятъ влѣзе вѫтре. Слонътъ и него го впрѣгнатъ да носи трѫби. Питамъ: По какво се отличава този, голѣмиятъ, слонъ, по какво се отличава комарътъ? Много харесвамъ комаритѣ, понеже сѫ много музикални. И доста умни сѫ. Преди години, когато азъ бѣхъ въ Варна, бѣхъ въ единъ хотелъ (и) имахъ въ стаята единъ музикаленъ комаръ. Бѣше се скрилъ нѣкѫде и вечерно време дебне, като река да задрѣмя – дойде и запѣе. Доста музикаленъ тонъ имаше. Нѣкой пѫть вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щомъ се пробудя – никакъвъ го нѣма. Като река да задрѣмя – усѣща кога задрѣмвамъ. Сутринь гледамъ – кацналъ, изтеглилъ малко кръвь. Казва: „Да взема малко отъ кръвьта на този светия, да опитамъ, че и азъ да стана като него. Най-после го намѣрихъ“. Казвамъ му: „Я да си вървишъ при комаритѣ“. Три–четири пѫти му казахъ: „Нѣкоя вечерь ще те ударя, ще те претрепамъ, ще ме накарашъ престѫпление да направя. Досега никакво престѫпление не съмъ правилъ. Ще ме държатъ отговоренъ, ще ме теглятъ подъ сѫдъ за единъ комаръ, че съмъ извършилъ престѫпление“.

Таманъ се освободихъ отъ този комаръ, ето иде една госпожица мишка. Седи тя въ стаята и гледамъ – бута хлѣба. Увия го въ кърпа, вдигна го нависоко, тя пакъ се качи. Намирамъ – яла отъ хлѣба, пъкъ (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излѣзоха. Казахъ ѝ нѣколко пѫти – тя не си отива. Една вечерь азъ се ухитрихъ. Намѣрихъ единъ голѣмъ пликъ, турихъ хлѣба вѫтре. Притаихъ се като светия – чакамъ да влѣзе въ плика. Като влѣзе – натиснахъ я. Седи насреща и си мърда муцуната. Казвамъ ѝ: „Защо ти не ме питашъ, защо ходишъ да ядешъ хлѣба и стаята ми умириса?“ Пуснахъ я сутриньта отгоре, дадохъ ѝ единъ урокъ. Отъ третия етажъ я пуснахъ. Щомъ я пуснахъ, веднага взе къмъ югъ по улицата. Освободихъ се отъ нея. Какво ще каже тази мишка? Че ме обича? Тя обичаше хлѣба. Ако нѣмахъ хлѣбъ, (тя) не щѣше да дойде при мене. Ако кръвьта ми не бѣше добра, комарътъ нѣмаше да дойде при мене. Не се заблуждавайте. Ние се заблуждаваме и казваме, (че) много (ме) обича – колкото комаръ. Мишката и тя толкозъ ме обича. Азъ бихъ я търпѣлъ, но цѣлата стая се вмириса. Мирише. Да я пратя на баня да се окѫпе – не иска да иде. Трѣбваше азъ да я окѫпя, (но) тя не се съгласява. Мишка кѫпе ли се?

Казвамъ сега: Другото е моралъ. (Вие) казвате: „Да бѫдемъ добри“. Вие градите върху единъ животъ, дето и доброто и злото сѫ заедно. Вие искате да бѫдете добри, безъ да бѫдете лоши. Вие живѣете въ единъ животъ, дето и доброто и злото сѫ две сестри. Обичатъ се доброто и злото. Вие сега искате да турите единъ клинъ между доброто и злото – да ги раздѣлите. Казвате: „Ние сме добри“. Ти си въ познание на доброто и злото. Богъ казва: „Да не ядешъ отъ дървото, дето живѣе доброто и злото“. Следователно: вие искате да бѫдете добри, безъ да правите зло. То е невъзможно. Вие искате да бѫдете лоши, безъ да правите добро. Невъзможно е. Ако си лошъ – ще правишъ добро. Ако си добъръ – ще правишъ зло. Ами ти, като изядешъ житото, не правишъ ли зло, кажете ми? Когато изядешъ една кокошка, не правишъ ли зло? Ние сега мислимъ, че сме много добри хора. Нѣкой пѫть гледамъ нѣкоя муха. Като кацне – философствува. Нѣкой пѫть безпокои ме. Ударя я, (тя) падне на земята. Не че искамъ да я убия. Гледамъ – мухата паднала. Казвамъ: „Нека седи, какво има“. Гледамъ я дали ще стане или не. Като стане – стане ми приятно. Отворя вратата, изпѫдя я навънъ. Казвамъ (ѝ): „Навънъ стой, не влизай въ стаята, може да стане инцидентъ, може да се блъснемъ“. Съ моята рѫка може да я ударя (и) повече. Има такива мисли въ живота, подобни на мухитѣ. Тѣ безпокоятъ. Първото нѣщо е вредението (имъ).

(Та) който и да е да носи цигулката ми – има право. Ако искате да носите моята цигулка, въ година(та) има 365 дни (и), ако тукъ сте 700 (души) – въ две години (може) всѣки да дойде по единъ пѫть да носи цигулката ми. Нѣкой пѫть нѣкои искатъ да ме видятъ повече. Отъ тѣхъ зависи. Слънцето изгрѣва (и) слънцето нѣма да дойде при мене, (а) азъ трѣбва да излѣза да го видя. То ще прати на всичкитѣ отъ своята енергия. То ще ми прати единъ малъкъ подаръкъ. Нѣкой день ще ми прати червенитѣ лѫчи, нѣкой день – портокаловитѣ, нѣкой день – жълтитѣ, зеленитѣ, синитѣ, ясносинитѣ, виолетовитѣ. Ако ми прати отъ червенитѣ лѫчи – въ мене животътъ ще се увеличи. Ако ви прати отъ портокаловитѣ лѫчи подаръкъ – ще се индивидуализираме, ще се усѣтя като човѣкъ. Ако ми прати зеленитѣ лѫчи – ще усѣтя, че организмътъ ми се развива правилно: стомахътъ (ми) функционира намѣсто, мозъкътъ функционира, дробоветѣ функциониратъ. Ако прати жълтитѣ лѫчи – започвамъ да се чувствувамъ добре. Ако прати синитѣ лѫчи – имамъ разположение да се моля, хубаво да размишлявамъ. Ако ми прати виолетовитѣ лѫчи – ще стане силна волята ми, ще започна малко да заповѣдвамъ.

Та казвамъ: Желанието ви да ме видите и да ви видя е нормално. Когато азъ видя нѣкого – приятно ми е. Защо? – Понеже за мене всичкитѣ хора сѫ проявление на Бога. Като срещна единъ човѣкъ гледамъ какво да ми даде и какво азъ ще му дамъ. То е първото нѣщо, каквото то може да ви даде. Всѣки, когото обичате, той (ви) дава повече. Който ви дава и комуто вие давате, той ви обича повече. Който ви дава повече на васъ, вие го обичате повече. И комуто вие давате повече, той ви обича повече. Има едно отношение (въ) любовьта: пропорционално (е) на онова, което ти давашъ. Божията Любовь е безгранична, понеже Богъ безгранично дава. Той е създалъ свѣта. Нему Му е приятно да дава отъ Себе си. Ние не можемъ да бѫдемъ като Него, понеже нѣмаме туй, безграничното богатство. Въ Него е всичкото богатство. По нѣкой пѫть и Той ни дава, за да можемъ и ние да даваме. Ние по-малко ще раздаваме сега. На едно цвѣте колко вода трѣбва да му дадешъ? 50–100 грама. Много интересно е да обичашъ единъ човѣкъ и да знаешъ отъ какво той се нуждае, да знаешъ отъ какво той има нужда. Това е обичь.

Бихъ желалъ да направите единъ опитъ за една седмица. Между васъ тукъ, на Изгрѣва, да стане рай. За една седмица го направете, после пакъ ще го туримъ по-обикновено. За една седмица да направимъ единъ рай. Сега вие съгласни ли сте за една седмица да направимъ рай? Ще си вземете една тетрадка, (за) да видите всѣко отклонение. Като се зароди – ще го запишете. Ще си отбележите времето, (напримѣръ) има едно облаче на изтокъ. На изтокъ е справедливостьта. Ако на северъ се зароди – тамъ е истината. Ако на югъ се зароди – тамъ е доброто. Ако на западъ се зароди – тамъ е доволството. Като ти дадатъ правдата – ти си доволенъ. Срещу правдата седи доволството. Срещу истината седи доброто. Защото доброто е нѣщо материално. Една седмица тукъ да живѣете като въ рая. Като излѣзете изъ района на Изгрѣва, може да правите каквото искате. Щомъ като влѣзете тукъ – да се измѣните. Като че сте въ рая. Да забравите свѣта – вземане, даване, обиди. Да мислите, че всичко е наредено. Да мислите, че сте милиардери (и) имате всичко на разположение. Съгласни ли сте за една седмица? Не само единъ, но всички да се съгласите. Ако туримъ това, ще кажете: „Днесъ какво(то) казва Учительтъ, мълкомъ ще го приложимъ“. Като влѣзете (въ) него день – ще размишлявате, цѣла седмица ще размишлявате за невидимия свѣтъ. (Трѣбва) да виждате въ природата навсѣкѫде доброто. (Като) погледнешъ слънцето – да ти е приятно. Като видишъ дима – да видишъ красота въ дима. Като се биятъ въ единъ домъ – да видишъ (сякашъ), че си изтърсватъ праха. Да оставимъ другото.

Трѣбва да си (по)говоримъ малко музикално. Ние сме дошли до едно мѣсто, (кѫдето), като се пѣе една пѣсень, не се пѣе ясно. Всѣкога пѣсеньта трѣбва да се пѣе различно. Вие имате единъ възгледъ: Богъ е вложилъ нѣщо въ вашата душа, което въ този животъ трѣбва да се развива. Доброто, което е въ васъ, да се развива въ съгласие съ злото. И злото, което е въ васъ, да се развива въ съгласие съ доброто. Започва една пѣсень от до. До е освобождение. Искашъ да пѣешъ „освобождение“. Нѣкой пѫть искашъ да се освободишъ, усѣщашъ се ограниченъ – пѣй до. /Учительтъ, съ цигулката въ рѫка, пѣе до, после пѣе „животъ“. Учительтъ изпѣ „животъ“ въ различни вариации/. Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? Ти си неразположенъ, (разположенъ). /Учительтъ пѣе „животъ“ много пѫти (и) „Въ живота азъ обичамъ истината, въ живота азъ обичамъ труда, въ живота азъ обичамъ истината, въ живота азъ обичамъ труда, труда, труда, обичамъ труда“/. Какво означава „трудъ“? Като се трудишъ – да (си) превеждашъ. Вие живѣете въ единъ свѣтъ на препятствие. Какво трѣбва да го правишъ (него – свѣта на препятствието), ако това Ж не се пречупи, ако човѣкъ не превива краката си? (Защото) при свиването на краката, става скѫсяване – то е пречупване на кръста. Знакътъ на Хитлера – то е животътъ въ движение. Я изпѣйте съ мене „животъ“. /Всички пѣятъ. (Учительтъ) пѣе „Колко азъ те обичамъ тебе“/. Какво ви коствува да изпѣете това? /(Учительтъ) пѣе „Обичамъ те, защото ти не ме обичашъ“/. Не че не ме обичашъ. „Не ме обича“ ето за мене какво значи: че „не ме обича“, разбирамъ, че не дава възможность азъ да се проявя, (т.е.) ти въздържашъ своята любовь азъ да се проявя. Ти не може да обичашъ, безъ той да ти дава възможность. Той, като показва, че не те обича, той замълчава. Какъ ти ще се проявишъ (тогава)? Той не те обича, остава ти да го обичашъ, остава ти да се проявишъ (и) ще ти даде всичкитѣ блага – той (ще) ти (даде) хиляди плодове. Азъ те обичамъ, защото ти не ме обичашъ. Азъ те обичамъ, защото ти си ми далъ възможность азъ да се проявя вече. То(ва) е мисъльта. Когато ви кажатъ, че нѣкой не ви обича, и вие по нѣкой пѫть мислите, че Господь не ви обича. Значи той ви дава възможность вие да се проявите. Вие се самозаблуждавате. Проявете се – тогава да видите. Научете се да се проявите, да вѣрвате, че Богъ ви обича.

Сега нѣкои искатъ да предадемъ нѣщо музикално. Въ времето ще се загуби този смисълъ. Животътъ се развива въ съвсемъ друга гама. Вие никога не може да седнете и на вашите заблуждения да имъ пѣете. На живота може да пѣете „колко много те обичамъ“. На заблужденията не може да пѣете „колко много ви обичамъ“. Ако пѣете на живота, нему му е приятно. Ако нѣкой ви каже на ухото „Колко много те обичамъ“ – вие ще се стѣгнете. Казвате: „Има нѣщо“. Когато кажете, че много обичате кокошката, тя казва: „Малко по-надалече отъ вашата обичь“. Като пѣя, кокошката казва: „Какво добро може да ми направишъ? Ти може да ми пѣешъ, че ме обичашъ“. Онѣзи, които не обичате, попѣйте имъ „Колко азъ те обичамъ“. Поне тъй направете. Сега въ вашия умъ седи мисъльта: „Азъ може да взема нѣкоя класическа пѣсень отъ Бетовенъ“. Но то е голѣма работа. Тази музика, отъ Бетовенъ, е за бѫдещия вѣкъ, не е засега. Сега се мѫчатъ, мѫчатъ, какво искалъ да каже Бетовенъ, какво казалъ Бетовенъ. Тази класическа музика е взета отъ свѣтилищата. Нѣкои цигулари, като свирятъ, правятъ движения. Но той, (цигуларятъ), дига си главата. Но, ако не мисли, главата му е празна. Натѣгне, наведе се надолу. Много цигулари свирятъ съ наведена глава повече, отколкото трѣбва. Единъ малъкъ наклонъ на главата напредъ може да има.

Често нѣкой казва: „Моитѣ почитания“, и прави единъ лекъ поклонъ. Другъ прави много голѣмъ поклонъ. Нѣкой леко се прекланя, прави малъкъ реверансъ, другъ прави голѣмъ реверансъ. Като направишъ голѣмъ реверансъ, харчишъ енергия за сто души. Въ (другъ) единъ свѣтъ ще те държатъ отговоренъ, защо ти такъвъ реверансъ му направи. Казвамъ: Учете се. Защото въ оня свѣтъ, като идете, само за единъ реверансъ ще ви върнатъ. Сега азъ тукъ нѣмамъ предвидъ никого. Когато говоря, азъ казвамъ на себе си: Причината си ти, тия хора си бѣха въ свѣта, що ги събра?

Казвамъ на васъ: Развивайте онова, което Богъ е турилъ въ вашия умъ. Развивайте онова, което Богъ е турилъ въ вашето сърдце. Развивайте онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Нѣкои отъ васъ има да развивате (чувството за) времето. Нѣкои има да развивате чувството на красотата. Нѣкои има да развивате чувството на милосърдието, на справедливостьта, на реда, порядъка, на чистотата. Нѣкои отъ васъ има да развивате чувството на достойнство, да имашъ достойнство. Какъ се проявява достойнството? – Ти (да) се изправишъ, (да) вървишъ наперенъ, а не да тръгнешъ като баба. Другъ, като върви, да има осанка, че като го видите да ви е приятно. Гледамъ, нѣкои хора се движатъ много хубаво. Спирамъ се да ги гледамъ – като художникъ, който рисува. Има нѣщо хубаво. Когато умътъ е заетъ съ хубави работи, човѣкъ се движи добре. Щомъ имате разположение на ума, на сърдцето и на волята – винаги ще ходите хубаво. Да мислишъ, да чувствувашъ – то е здравето на човѣка. То е благословение. Виждате, (че) въ всички, въ васъ, има много хубави работи.

Снощи, тукъ, (бѣше) една сестра, въ която влѣзли духоветѣ (и) искатъ да бѫдатъ свободни. Влизамъ въ положението ѝ. Но човѣкъ, което дава на хората, тѣ трѣбва да иматъ нужда отъ него. Ако двама хлѣбари дойдатъ на Изгрѣва да си продаватъ хлѣба, ще има конкуренция. „Отъ мене купете, отъ мене купете“. Вие дойдете до любовьта и всѣки иска повече. Всѣки иска да образува крѫжокъ. То е бакалница, то е хлѣбарница. Оставете свободни другитѣ. Ако сте бакалинъ, оставете свободно който иска да дойде при васъ. Свободна търговия. Ако е по любовь – оставете хората да (ви) обичатъ, както тѣ могатъ да обичатъ, както (тѣ) разбиратъ. И другитѣ да ви оставятъ свободни да ги обичате, както вие разбирате. Азъ не искамъ за любовьта да ви давамъ едно правило. Ако искамъ да ви дамъ правило, ще ви кажа: Елате съ мене да вървите и, каквото азъ правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирамъ да давамъ наставления. Или спра се при нѣкой, на когото кракътъ е изкълченъ. То е анормално състояние, (когато) азъ ще му причиня болка на крака. Трѣбва да му обяснявамъ, защо така постѫпвамъ. (Той) казва: „Не знаешъ ли, че ме боли кракътъ? Защо го мърдашъ?“ – Защото, ако азъ не му мърдамъ крака, нѣма да го намѣстя. (Той) казва: „Човѣщина трѣбва да имашъ“. – Човѣщината е въ това, че като му мърдамъ крака – да го намѣстя, и следъ единъ день да бѫде здравъ. Ако му мърдамъ крака, и следъ десеть деня не е здравъ – нѣмамъ човѣщина. Азъ ще (му) намѣстя крака и следъ единъ день ще оздравѣе. Тогава съмъ постѫпилъ по човѣшки. Ако не оздравѣе следъ единъ день – не съмъ постѫпилъ по човѣшки. Казвамъ: И вие, когато намѣствате крака, и следъ единъ день (той) оздравѣе – на мѣсто е. Но, ако следъ десеть деня не може да оздравѣе – не е на мѣсто.

Вие имате абсолютно право. Всѣки може да постѫпи, както иска. Тогава и хората ще постѫпватъ спрямо васъ, както тѣ искатъ. Ако всинца постѫпваме, както Богъ изисква, Той ни говори. /Учительтъ пѣе „животъ“/. Азъ ето какъ гледамъ на живота. Мѫчно е да имате този възгледъ. Нѣкой се отнася съ васъ малко по-зле, отколкото трѣбва. То е вѣтъръ. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако нѣкой ви е крѣсналъ повече – буря е то. Не че е неразположенъ, но вѣтърътъ духналъ нѣкакъ си, нѣкои наклонилъ по-силно, отколкото трѣбва.

Дръжте онова правило, което отъ памти-вѣка имате въ себе си. Както Господь ви говори на васъ, така и вие говорете. Слушайте Го. Както Той ви говори отвѫтре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нѣщо – приятно ви е. После, като излѣзете отвънъ – мѫчно се прави. При Господа, като говорите – лесно говорите. Но вънъ отъ Него – мѫчно се говори.

Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвамъ си: Погрѣшката е въ тебе. Ти, ако бѣше на нейното мѣсто, щѣше да направишъ сѫщото. Така разбира тя. Права е. Кривъ съмъ азъ, че наехъ автомобилъ. Кривъ е автомобилътъ, че дойде. Криво е времето, че бѣше хубаво. Криво бѣше слънцето, че грѣ много добре. Криви бѣхме ние, че имахме пари да идемъ. Ако нѣмахме пари – пешъ щѣхме да идемъ. Сега даже азъ, както ви говоря, бихъ ви говорилъ по-обективно. Обективно се говори, когато този животъ, който сега носимъ, той е единъ чуждъ товаръ. Това не е лошо. Ние сме като затворници, които носимъ затворнически халати. Турятъ ти халата, препашатъ те, ти не го обичашъ, (но) трѣбва да го носишъ. Хамалинъ си, хамалъкътъ не ти е приятенъ, но трѣбва да носишъ. Учитель си, ти какъ ще постѫпишъ? Деца имашъ, съ всички не постѫпвашъ еднакво. Къмъ нѣкои си разположенъ, къмъ други не си разположенъ. Азъ съмъ гледалъ бащи, (когато) нѣкой пѫть дойде детето, бащата не е разположенъ – блъсне го. Другъ пѫть е разположенъ – гали го. Поправя погрѣшката. Нѣкой пѫть – нежно го гали. Ще донесе ябълка, ще купи нѣщо – по този начинъ ще поправи работата. Заглажда, (но) само отгоре.

Казвате: „Да сме ясновидци, да предвиждаме нѣщата“. Вие искате всички да бѫдете ясновидци. Предвиждашъ нѣщо, не може да го избѣгнешъ. Изкуството е, като ги предвиждашъ, да може да ги избѣгнешъ. Всички вие попадате все въ заблуждения въ живота. Има нѣкои сѫщества извънъ земята, които само скандали правятъ. Запримѣръ: нѣкой отвори шишето съ масло, остави го отворено (и) казва: „После ще туря тапата“. (И) така се заглавика, (че) бутне шишето и разлѣе маслото. Най-първо, като оставишъ шишето, запуши го и го тури надалече. Не слушай тия, които ти говорятъ. Казватъ ти нѣкой пѫть: „Кажи му да не мисли, че си будала“. (Ти) имашъ достойнство. Покажи, че имашъ (и) човѣщина. Не го слушай. Кажи на себе си: „Азъ нѣма да го правя“. На себе си, като дойде – ти не прави това. Погрѣшкитѣ не се повтарятъ. Една погрѣшка ти два пѫти не можешъ да я направишъ. Тази сестра, която ми писа това писмо, тя втори пѫть не може да направи тази погрѣшка. Това ме радва. Азъ държа писмото. Казахъ, че е безобразно. Като махна „безъ“ – става „образно“. Това, което е написала, е много „образно“. Турямъ това, което е направила (и) е много „безобразно“. Като отдѣля „безъ“ – то значи „планъ“. Той не е скроенъ така, както трѣбва. Погрѣшката е, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, ще видите вашата бѣла дреха съ малки точици нашарена. Господь, като не иска да ви гледа съ нацапана дреха, толкозъ мѫдъръ е, че отъ всичкитѣ наши погрѣшки прави хубави цвѣтя. На мѣстото на погрѣшкитѣ, туря цвѣтя. Всичкитѣ цвѣтя, които сѫществуватъ на земята, се дължатъ на нашитѣ погрѣшки, на безобразното говорене. Богъ го е обърналъ и е направилъ цвѣтя, листа. Рѣкитѣ направилъ отъ нашето говорене. Каквото направиме ние, Той го обръща и ние се радваме. Благодарение на нашитѣ погрѣшки, Той е направилъ всичкитѣ тия хубави работи, за да се изправятъ. Като видите хубавитѣ нѣща, ще кажете: „Това сѫ нашитѣ погрѣшки. Благодаримъ на Бога, че отъ нашитѣ погрѣшки е направилъ най-добритѣ нѣща“. Като стане празенъ, Богъ поправя нашитѣ погрѣшки. Като дойдатъ облацитѣ, пакъ е хубаво. Нашитѣ погрѣшки донесоха облацитѣ, дъждътъ ще дойде, вѣтърътъ духа. Всичко въ природата е на свое мѣсто, само ние не го оценяваме. Казвамъ: Да благодаримъ за живота, който ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, за очитѣ, за ушитѣ, за носа, за устата, за рѫцетѣ, за пръститѣ, пъкъ да благодаримъ и за всѣки косъмъ. Колко косми имамъ мои, които сѫ изгубени. Съжалявамъ, (че) нѣкой косъмъ е падналъ нѣкѫде, на нѣкое нечисто мѣсто, страда. Дреха имашъ, тя е пропита съ твоя магнетизъмъ. Не е хубаво да си давате дрехитѣ. Ако давашъ дрехата (си) – трѣбва да я дадешъ на нѣкой добъръ човѣкъ, не на лошъ. На лошъ, ако я дадешъ – ще страдашъ. Давайте на онѣзи, които ви любятъ. Служете на Бога, който ви люби. Законътъ е такъвъ. Служете на онѣзи, които ви обичатъ. Служете на Бога, Който ни обича. Като ни остане време, ще служимъ и на онѣзи, които не ни обичатъ.

Единъ день моята речь, която ви говорихъ днесъ, ще я намѣрите въ природата. Всичкитѣ погрѣшки ще ги намѣрите като хубави цвѣтя. Може би идната година да ги намѣрите.

Отче нашъ.

ХХ година

3. Лекция отъ Общия Окултенъ класъ

9 октомврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.

Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Всеки ден по една добра мисъл". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.

Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ЕДНА СЕДМИЦА В РАЯ

Добрата молитва. Всичко в живота е постижимо.

Вие всички се считате доста възрастни. Мислите за себе си, че сте доста умни. Право е. Количката за малкото дете е на място, но не за възрастния. В какво седи противоречието? Възрастният има повече материя, като дойде в тази количка – не може да носи тази материя. Вие живеете с вашите стари възгледи, които са количка. Станали сте възрастни. Спорите (в)се тогава – кой е направил тази количка така, че не е предвидил да я направи малко по-голяма. Защо вие не си направите по-голяма количка?

OOK_20_3_1.GIF

Сега всички казвате, че трябва да се живее. Като пишете буквата Ж – това е желание да се живее. Линиите, които образуват буквата Ж , са желанията да се живее. Малките линии, които правят Ж -то колкото да се движи – това е желанието да се проявиш. В Ж -то имате ръцете и краката в движение. В пречупения кръст човек иска да живее, пречупва краката, ръцете. Това е един знак. То не е знак, но то е едно движение, което става в природата. Ако вие сега не знаете да се държите, тогава де ви е самообладанието? Ако не може да държите главата си правилно, перпендикулярно, де е вашата воля? Защото имате една голяма тежест на главата, която всеки момент, ако се изгуби равновесието, може да паднете. Човек е една величина неустойчива. Основата, върху която сте построени, е много неустойчива. Трябва да седиш, да пазиш равновесие. При навеждането какво искате да кажете? За пример: ти се навеждаш напред, или коремът ти излезе напред, или навеждаш главата си напред, или назад. Кои са причините, че навежда(те) главата (си) на едната или на другата страна? От мозъка зависи. На някои хора главата е наведена наляво, понеже дясната страна на мозъка е по-тежка (и, за) да пази равновесие, навежда главата на другата страна. На някои мозъкът (от) лявата страна е по-тежък – тогава главата се навежда надясно. На някои задната част на мозъка е по-развита – тогава човек се навежда напред. На някои мозъкът е по-тежък отпред. На някои главите са изправени нагоре, празни са. Празните класове на нивата все нагоре стърчат. Някой си вдигнал очите нагоре, към Бога гледа. Той не знае какво е нагоре. Това е някаква човешка мисъл, изразена на физическото поле. Тогава ще помислиш, ще разгледаш вселената, която Бог е създал. Туй, което гледаш, не мисли, че е оня свят. То е само проявление на Бога.

Вие досега мислите, че Господ досега никога не е слизал в някое човешко сърце. Казвате, че Духът е слизал, но то е друг въпрос. На кого досега слънцето е идвало на гости? Нито на боговете, нито на светиите е идвало. (В)се някой лъч отгоре, от пространството ще дойде до някой светия или ще влезе в тебе. Един лъч на светлината, той се пречупил някъде, че този лъч, като влезе в тебе – ще върви напред. Той не може да влезе в другиго. Вие се спирате върху живота (му). Този лъч като влезе, той ще внесе живот в себе си, но той ще бъде живот на един лъч. А пък животът не се проявява само в един лъч. Безбройни лъчи има, които излизат от слънцето на живота. И вие ще усетите само една малка част (от тях).

Сега вие искате да ви говоря на един език (и той) да бъде в съгласие с вашите колички, с вашите разбирания. Казвате: да разберем. Хубаво, съгласен съм с вас, че трябва да ви говоря на един понятен език. Наскоро ми донесоха пет праскови, много едри. Гледам – едната много голяма. Искам да зная колко тежи. Пращам една сестра да я претегли на бакалницата. Тя се връща и казва, че тежи 260 грама. Повече от четвърт кило. Четири праскови тежат едно кило и 40 грама. Аз предполагах 100-150 грама(за една). То са предположения, пък искам да сравня с една мярка (точно) колко тежи. Ще ме попита някой защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щом) зная каква е формата, колко е тежестта й, ако се изгуби – ще я намеря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглена“ точно. Плодовете от едно дърво никога не тежат еднакво. Малко различие има в всичките. Ако имате точна мярка, теглилка, (ще откриете, че) всичките плодове се различават по тежест. (И така) ще намерите плодът, (който) се е загубил. Формата не е една и съща, и цветът не е един и същ. Има едно широко различие, в което ние можем да разпознаваме нещата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъл и друг може да (я) мисли, но има едно голямо различие между вашите мисли и вашите схващания и схващанията на някои други. И старите мислят за любовта, и младите мислят за любовта, и възрастният мисли за любовта. Но каква грамадна разлика има в понятията (за) любовта.

Вие може да живеете както искате – това е ваше право. Но никога не налагайте онова ваше право на другите хора като ваше лично право. Когато аз говоря правото, което аз имам – никой не може да го има. Щом вие ми налагате вашето право и аз ви налагам моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другите може да го представите. Ако харесват вашето право – доброволно може да го вземате. Ще им представите вашата къща. (И) ако видят (как) е наредена може да (я) вземат (за) един образец. Но вие да идете и да им налагате вашите разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слезе във вас, ни най-малко не изменя човешкото естество. Духът, като слезе в нервния човек, той ще се покаже нервен. В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза. Няма една права преценка (за) времето. В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре. Виждам, като ги гладят с топлото желязо – някъде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казват: „Извинете.“ Няма извинение. Какво ще извинявам? Изгорили ризата ми – ще извинявам. Казва: „Прости ми.“ Какво ще ти простя? Няма какво да ти прощавам.

Сега вие казвате: той е много сприхав. Той е много сприхав, пък ти си толкоз разложен, че работата, която се свършва за пет минути, ти трябва цял ден да я вършиш. (И) казва: аз съм разложен човек. Сприхавият иска работата от цял ден за пет минути да я свърши, пък разложеният – работата, която се свършва за пет минути, иска да я свърши за цял ден. Разменили са си ролите. Ти, който си сприхав, трябва да влезеш за работата, (за) която се изисква цял ден. (А) пък разложеният – да иде на неговото място. Разложеният да иде на мястото на сприхавия, и сприхавият да иде на мястото на разложения. Търпеливите хора знаеш колко са сприхави. Той не се показва, той търпи, но е сприхав. Набрала се много вода. Вие още нямате философия. Видиш една погрешка – да се радваш на човека. Паднал някой на земята – какво лошо има в това? Аз как гледам на нещата? Ние на дребно гледаме сега, не на широко, много на дребно гледаме. Паднала някоя ябълка – детето се радва. Клонищата са високи (и) малкото дете не може да си откъсне. Ябълката паднала за детето – да я вземе. Услужва му. (А ти) казваш: да беше узряла. Но ти ще я вземеш. Тази ябълка паднала, детето минава, детето я взема. (Ако) ябълката не пада – пак е за добре. На туй (дете) стомахът е разстроен, (а) ябълките не са узрели. Ако падне тази ябълка, то ще я вземе, ще я изяде (и) ще го боли корема. Затуй ябълката останала горе, да не му причини болка. Когато узрее, самата ябълка иска да му услужи, (а) в другия случай – не иска да му причини болка. Вие така не гледате. Казвате: защо да нямам пари, защо да нямам дрехи, защо да нямам обуща? За да не те боли коремът, за да не те боли главата, за да може да спиш добре, за да може да се учиш добре. Затова нямаш пари. Защото парите са един товар – непотребен за ума. Ти ще се караш с хората за тях. Вие ще кажете: без пари не може. То е друг въпрос. Без пари не може – съгласен съм. Не може, разбира се. Отивам на трамвая, без пари не ме пущат. Пари ми трябват, за да ме пуснат на трамвая. Трябват ми 5 лева. Защо ще искам 5 хиляди лева? Искам да си направя една къща за 25 хиляди лева, или за 50 хиляди лева, или за 100 хиляди лева. Защо ще искам 100 милиона? 25 хиляди ще поискам – ни стотинка повече, ни стотинка по-малко. Вие като искате, винаги туряте един лев повече. То е вашата погрешка. Някой път туряте един лев по-малко. Пак е вашата погрешка. Точно ще туриш 25 хиляди лева. Една къща ми трябва – за 25 хиляди лева. За 50 (хиляди) не искам, за 100 хиляди не искам. За 25 хиляди една къща е много по благословение, отколкото за 50 хиляди, която не обичам. Някой момък висок два метра обикне една късичка мома. Не иска да бъде като него такава мотовила*. Гледам го – един контраст. (Тя) като дете върви с него. Нему му е приятно. Дойде някъде, вземе я на ръце, пренесе я през реката като негово дете. Ти намираш едно несъответствие, че не си приличат. В механическо отношение – не си приличат, но в органическия свят си приличат. Тя е по-далеч от него, затова ниска се вижда. И тя е като него висока. Дългият момък и късата мома са отдалечени, те не може да живеят добре. И поколението ще бъде като тях: които мязат на бащата – ще бъдат високи, които мязат на майката – ще бъдат ниски. Кои са причините за ниските хора? Тези хора, които са високи, голямо притеснение са имали, затова са станали много високи нагоре. Тези, които са ниски, са били нашироко, нямало никой. (Те) на високо не растат, но на дебело растат. Следователно: високите – тънки стават, късите – дебели стават. Сега това аз ви превеждам само за изяснение, за да мислите.

Имате единица житено зърно, единица царевица, единица риба, една птица, един кон, имате и един човек. Всичко имате шест единици. Едни и същи ли са качествата на тия единици? Казвате: едно, едно. Или казвате: аз, аз. Ако житеното зърно каже „аз“ – човек ли е? Ако царевицата каже „аз“ – човек ли е? Ако и другите кажат „аз“ – не са „аз“. Човек само като каже – разбираме. Всички тия единици се събират в него. Всичките единици са 6. На какво е равно? Равно е на 6 единици. Сега да се направи вътрешна връзка. Като събирате нещата как може да ги съберете на едно място? Житените зърна може ли да ги съберете на едно място? В една торба може ли да ги съберете? Как ще ги съберете? Може ли да живеят заедно? Житеното зърно и царевицата не може да живеят във вашата къща. Нямат условия. Освен ако ги посеете в една саксия – може да растат, (но) трябва да вземете грижа. Ако живеят във вашата къща – ще бъдат хилави. Те трябва да живеят далеч от къщи, на нивата. Рибата може ли да живее у вас? – Не. Вода трябва за да живее. Ами птицата? – Във въздуха, горе трябва да живее. И човек трябва да живее при своите си. Сега казвате: защо житото да не може да живее при мене? – Не може да живее.

Сега казваме: да живеем заедно. Чрез Духа Божи можем да живеем. Ние може ли да живеем един в друг? То е най-мъчното схващане, да живеем един в друг. То (се) подразбира – да работим за доброто на някого. Ти мислиш заради него. Ако ти мислиш, ако ти чувстваш нещо заради него, той може да живее надалече от тебе, може да живееш заради него. Вие казвате, че за да обичате някого, той трябва да бъде във вашата количка. Той, щом дойде във вашата количка, ще се намери в притеснение. Никога не викайте хората във вашата малка количка да се качат. Няма място за него. Тя е само за вас. Той да си дойде със своята количка. После, между него и вас, да има разстояние. Казвам: в какво именно трябва да се приложи това? Тогава ние говорим за любовта, или говорим за живота, или говорим за истината, или говорим за знанието. Какво трябва ние да разбираме всъщност? В сегашния живот в какво отношение трябва да разбираме живота? Станеш, искаш да живееш. Какво разбирате под думите „искаш да живееш“? Ти на главата си имаш седем отвърстия. Очите ти искат светлина. Ушите ти искат звук, говор, да чуят нещо. Носът ти изисква ухание. Устата ти изисква ядене. Вие имате очи, уши, нос, уста – всичко четири отвърстия. На какво съответствуват тия отвърстия? Ако възприемаш светлината – ще се научиш хубаво да рисуваш, да пишеш. Ако слушаш хубаво – ще се научиш хубаво да говориш. Ако възприемеш уханието – ще се научиш да преценяваш, преценка да даваш на нещата. Като видиш уханието на един цвят – ще видиш и неговото съдържание. Та казвам: когато дойде един човек при вас с очите си трябва да го прецените. Да гледаш един човек с очите си мозъкът ви трябва да образува светлина. Ако вашият мозък не изпраща светлина, вас хората няма да ви виждат. Ако вие сте едно тъмно тяло – не препращате никаква светлина. Вас хората не може да ви обичат, нито вие може да обичате сами себе си. За да обичаш самия себе си, трябва да има кое да обичаш в себе си. Вие, в сегашното състояние, кое обичате в себе си? – Като се погледнеш в огледалото – приятно ти е. Кое обичаш? Някой път се харесваш. Кое харесваш в себе си? Друг път не се харесваш. Кое не харесваш? Вие се намирате на изпит сега. (И) казвате: не го знам. Че не го знаете – не го знаете. Колко безбройни неща има, които не знаете.

Вие пеете тук. Но от пеене до пеене има разлика. Може ли като затворим лампите и вие като запеете, да дойде светлина? – Не можете. И аз ако пея, пак няма да дойде светлината. Понеже вече е направена една инсталация, защо ще ходим да харчим излишни енергии за нова инсталация? Може да направим да светне и без лампи. Но защо ще харчим тази енергия, когато има светлина? Какъв ще бъде поводът? Ако аз направя тия лампи да светят вие ще станете ли по-добри? – Няма да станете. Ще се учудвате. Вие ще искате като мене и вие да го направите. И вие може да го направите, пък светът няма да стане по-добър. Мислите ли, че като влезе електричеството в света, хората станаха по-добри? Удобства имат повече, но не са станали по-добри. Сега с лампичката лесно може да станеш добър. Много практично е. Като натиснеш копчето – може да го видиш.

В съвременния живот (трябва) на място да се приложат окултните науки за възпитанието на хората. Сега с тях си служат да търсят престъпниците. С тия науки представят един престъпник какъв е. Това не е наука. Това е медицина. (За) да се възпита човек трябва да се търсят ония, нормалните белези на човешкия живот. Ако вашите очи бяха големи колкото моята лупа, какви щяхте да бъдете? Каква трябваше да бъде главата ви? Ако устата беше широка половин метър, или ако ушите ви бяха дълги 75 сантиметра, какво трябваше да бъде ухото? Хубави са ония уши, които схващат най-тънките приятни гласове. Хубави очи са (онези), които виждат най-хубавите цветове. Нос, който различава най-хубавите ухания на цветята. Уста, която вкусва различните храни и разпознава храните – тази уста е добра. Тази уста трябва да знае и добре да говори. Ако устата не знае да говори хубаво и не знае да различава храните, ако носът не може да различава уханията, (ако) ухото не може да различава звуковете и, (ако) очите не могат да различават светлината, казваме: слаби са очите, слаби са ушите, слаб е носът, слаба е устата.

Аз имах наскоро един пример. Един ден ще ходим на екскурзия и (сме) хванали един малък автомобил за 5 души, а 9 души влязохме вътре. Казвам: „Не става тъй. Други се сърдят, че нямало място за тях.“ Хванахме втория път един автомобил, който побира 35-37 души. На двама души, които влязоха, направих им услуга, (а те) пощуряха. Едната беше една сестра възрастна, другата – млада сестра. И двете пощуряха. Едната ми писа такова безобразно писмо – по-безобразно писмо никой не ми е писал. Защо? Аз зная защо. Глупава работа. Тя пише така, но погрешката е моя. Тя искаше пеш да си ходи, (а) аз исках да й услужа. Понеже не я турихме в автомобила дето искаше тя, на първото място, (на)прави цял един въпрос за почетното място. После – автомобилът не е мой, аз никакво разпореждане не съм дал кого къде да турят. Турили ги, които не си съответствуват. Някой път (така) се събирате вие, че не се разбирате. Когото не обичате – не трябва да сядате до него. Които се обичат – да сядат един до друг. Които не се обичат – между тях ще турите да седнат други, които се обичат, за да се поляризират. Въпросът не е само за тази сестра. Тази сестра се прояви, другите още не са се проявили.

Тая сутрин изпращам си цигулката. Една млада и една стара сестра се спречкаха за цигулката. Спор е кой да я носи – младата или старата. Ако младата я носи – ще предаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества. Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи. Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, млад да я носи. Аз вземах страната на цигулката. Отварям прозореца (и) казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. В реда на нещата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остаряла (е). Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска.

Аз не искам да правя критика върху нещата. Не искам да критикувам, защото ще критикувам себе си. Всичката погрешка е, че съм ви събрал толкоз разнообразни и сега ви занимавам (така), че от вас да излезе нещо. Аз ви казвам: от вас ще стане това, което е вложено във вас. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комар – това и ще стане. Учено същество е комарът, понеже хоботът му показва интелигентност. Неговият нос е там. Слонът и комарът си приличат. И пеперудите с дългите си хоботи си приличат. Слонът, комарът и пеперудите си приличат. Комарът мисли, че е учен човек и че като него учен човек няма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива няма. И слонът си мисли, че като него няма. Паякът хване пеперудата – опапа я. Дойде някоя птичка, глътне комара и ученият влезе вътре. Слонът и него го впрегнат да носи трупи. Питам: по какво се отличава този, големият слон, по какво се отличава комарът? Много харесвам комарите, понеже са много музикални. И доста умни са. Преди години, когато аз бях във Варна, бях в един хотел (и) имах в стаята един музикален комар. Беше се скрил някъде и вечерно време дебне, като река да задремя – дойде и запее. Доста музикален тон имаше. Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв. Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него. Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те ударя, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя. Досега никакво престъпление не съм правил. Ще ме държат отговорен, ще ме теглят под съд за един комар, че съм извършил престъпление.“

Таман се освободих от този комар, ето иде една госпожица мишка. Седи тя в стаята и гледам – бута хляба. Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи. Намирам – яла от хляба, пък (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излязоха. Казах й няколко пъти – тя не си отива. Една вечер аз се ухитрих. Намерих един голям плик, турих хляба вътре. Притаих се като светия – чакам да влезе в плика. Като влезе – натиснах я. Седи насреща и си мърда муцуната. Казвам й: „Защо ти не ме питаш, защо ходиш да ядеш хляба и стаята ми умириса?“ Пуснах я сутринта отгоре, дадох й един урок. От третия етаж я пуснах. Щом я пуснах, веднага взе към юг по улицата. Освободих се от нея. Какво ще каже тази мишка? Че ме обича? Тя обичаше хляба. Ако нямах хляб, (тя) не щеше да дойде при мене. Ако кръвта ми не беше добра, комарът нямаше да дойде при мене. Не се заблуждавайте. Ние се заблуждаваме и казваме, (че) много (ме) обича – колкото комар. Мишката и тя толкоз ме обича. Аз бих я търпял, но цялата стая се вмириса. Мирише. Да я пратя на баня да се окъпе – не иска да иде. Трябваше аз да я окъпя, (но) тя не се съгласява. Мишка къпе ли се?

Казвам сега: другото е морал. (Вие) казвате: да бъдем добри. Вие градите върху един живот, дето и доброто и злото са заедно. Вие искате да бъдете добри, без да бъдете лоши. Вие живеете в един живот дето и доброто и злото са две сестри. Обичат се доброто и злото. Вие сега искате да турите един клин между доброто и злото – да ги разделите. Казвате: ние сме добри. Ти си в познание на доброто и злото. Бог казва да не ядеш от дървото, дето живее доброто и злото. Следователно: вие искате да бъдете добри, без да правите зло. То е невъзможно. Вие искате да бъдете лоши, без да правите добро. Невъзможно е. Ако си лош – ще правиш добро. Ако си добър – ще правиш зло. Ами ти, като изядеш житото, не правиш ли зло, кажете ми? Когато изядеш една кокошка, не правиш ли зло? Ние сега мислим, че сме много добри хора. Някой път гледам някоя муха. Като кацне – философства. Някой път безпокои ме. Ударя я, (тя) падне на земята. Не че искам да я убия. Гледам – мухата паднала. Казвам: нека седи, какво има . Гледам я дали ще стане или не. Като стане – стане ми приятно. Отворя вратата, изпъдя я навън. Казвам (й): „Навън стой, не влизай в стаята, може да стане инцидент, може да се блъснем.“ С моята ръка може да я ударя (и) повече. Има такива мисли в живота подобни на мухите. Те безпокоят. Първото нещо е вредата (им).

(Та) който и да е да носи цигулката ми – има право. Ако искате да носите моята цигулка, в година(та) има 365 дни (и), ако тук сте 700 души – в две години може всеки да дойде по един път да носи цигулката ми. Някой път някои искат да ме видят повече. От тях зависи. Слънцето изгрява (и) слънцето няма да дойде при мене, (а) аз трябва да изляза да го видя. То ще прати на всичките от своята енергия. То ще ми прати един малък подарък. Някой ден ще ми прати червените лъчи, някой ден – портокаловите, някой ден – жълтите, зелените, сините, ясносините, виолетовите. Ако ми прати от червените лъчи – в мене животът ще се увеличи. Ако ви прати от портокаловите лъчи подарък – ще се индивидуализираме, ще се усетя като човек. Ако ми прати зелените лъчи – ще усетя, че организмът ми се развива правилно: стомахът (ми) функционира на място, мозъкът функционира, дробовете функционират. Ако прати жълтите лъчи – започвам да се чувствам добре. Ако прати сините лъчи – имам разположение да се моля, хубаво да размишлявам. Ако ми прати виолетовите лъчи – ще стане силна волята ми, ще започна малко да заповядвам.

Та казвам: желанието ви да ме видите и да ви видя е нормално. Когато аз видя някого – приятно ми е. Защо? – Понеже за мене всички хора са проявление на Бога. Като срещна един човек гледам какво ще ми даде и какво аз ще му дам. То е първото нещо, каквото то може да ви даде. Всеки, когото обичате, той (ви) дава повече. Който ви дава и комуто вие давате, той ви обича повече. Който ви дава повече на вас, вие го обичате повече. И комуто вие давате повече, той ви обича повече. Има едно отношение (в) любовта: пропорционално (е) на онова, което ти даваш. Божията Любов е безгранична, понеже Бог безгранично дава. Той е създал света. Нему Му е приятно да дава от Себе си. Ние не можем да бъдем като Него, понеже нямаме туй, безграничното богатство. В Него е всичкото богатство. По някой път и Той ни дава, за да можем и ние да даваме. Ние по-малко ще раздаваме сега. На едно цвете колко вода трябва да му дадеш? 50-100 грама. Много интересно е да обичаш един човек и да знаеш от какво той се нуждае, да знаеш от какво той има нужда. Това е обич.

Бих желал да направите един опит за една седмица. Между вас тук, на Изгрева, да стане рай. За една седмица го направете, после пак ще го турим по-обикновено. За една седмица да направим един рай. Сега вие съгласни ли сте за една седмица да направим рай? Ще си вземете една тетрадка, (за) да видите всяко отклонение. Като се зароди – ще го запишете. Ще си отбележите времето, (например) има едно облаче на изток. На изток е справедливостта. Ако на север се зароди – там е истината. Ако на юг се зароди – там е доброто. Ако на запад се зароди – там е доволството. Като ти дадат правдата – ти си доволен. Срещу правдата седи доволството. Срещу истината седи доброто. Защото доброто е нещо материално. Една седмица тук да живеете като в рая. Като излезете из района на Изгрева, може да правите каквото искате. Щом като влезете тук – да се измените. Като че сте в рая. Да забравите света – вземане, даване, обиди. Да мислите, че всичко е наредено. Да мислите, че сте милиардери (и) имате всичко на разположение. Съгласни ли сте за една седмица? Не само един, но всички да се съгласите. Ако турим това, ще кажете: днес какво(то) казва Учителя, мълком ще го приложим. Като влезете (в) него ден – ще размишлявате, цяла седмица ще размишлявате за невидимия свят. (Трябва) да виждате в природата навсякъде доброто. (Като) погледнеш слънцето – да ти е приятно. Като видиш дима – да видиш красота в дима. Като се бият в един дом – да видиш, (сякаш) че си изтърсват праха. Да оставим другото.

Трябва да си (по)говорим малко музикално. Ние сме дошли до едно място, (където) като се пее една песен, не се пее ясно. Всякога песента трябва да се пее различно. Вие имате един възглед: Бог е вложил нещо във вашата душа, което в този живот трябва да се развива. Доброто, което е във вас, да се развива в съгласие със злото. И злото, което е във вас, да се развива в съгласие с доброто. Започва една песен от до. До е освобождение. Искаш да пееш „освобождение“. Някой път искаш да се освободиш, усещаш се ограничен – пееш до. (Учителя, с цигулката в ръка, пее до, после пее „живот“. Учителя изпя „живот“ в различни вариации.) Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? Ти си неразположен, (разположен). (Учителя пее „живот“ много пъти (и) „В живота аз обичам истината, в живота аз обичам труда, в живота аз обичам истината, в живота аз обичам труда, труда, труда, обичам труда“.) Какво означава „труд“? Като се трудиш – да (си) превеждаш. Вие живеете в един свят на препятствие. Какво трябва да го правиш (него – света на препятствието), ако това Ж не се пречупи, ако човек не превива краката си? (Защото) при свиването на краката, става скъсяване – то е пречупване на кръста. Знакът на Хитлера – то е животът в движение. Я изпейте с мене „живот“. (Всички пеят. Учителя пее „Колко аз те обичам тебе“.) Какво ви коства да изпеете това? (Учителя пее „Обичам те, защото ти не ме обичаш“.) Не че не ме обичаш. „Не ме обича“ – ето за мене какво значи: че „не ме обича“, разбирам, че не дава възможност аз да се проявя, (т.е.) ти въздържаш своята любов аз да се проявя. Ти не може да обичаш, без той да ти дава възможност. Той като показва, че не те обича, той замълчава. Как ти ще се проявиш (тогава)? Той не те обича, оставя ти да го обичаш, оставя ти да се проявиш (и) ще ти даде всичките блага – той (ще) ти (даде) хиляди плодове. Аз те обичам, защото ти не ме обичаш. Аз те обичам, защото ти си ми дал възможност аз да се проявя вече. То(ва) е мисълта. Когато ви кажат, че някой не ви обича, и вие по някой път мислите, че Господ не ви обича. Значи той ви дава възможност вие да се проявите. Вие се самозаблуждавате. Проявете се – тогава да видите. Научете се да се проявите, да вярвате, че Бог ви обича.

Сега някои искат да предадем нещо музикално. Във времето ще се загуби този смисъл. Животът се развива в съвсем друга гама. Вие никога не може да седнете и на вашите заблуждения да им пеете. На живота може да пеете „колко много те обичам“. На заблужденията не може да пеете „колко много ви обичам“. Ако пеете на живота, нему му е приятно. Ако някой ви каже на ухото „Колко много те обичам“ – вие ще се стегнете. Казвате: има нещо. Когато кажете, че много обичате кокошката, тя казва: „Малко по-надалече от вашата обич.“ Като пея, кокошката казва: какво добро може да ми направиш? Ти може да ми пееш, че ме обичаш. Онези, които не обичате, попейте им „Колко аз те обичам“. Поне тъй направете. Сега във вашия ум седи мисълта: аз може да взема някоя класическа песен от Бетовен. Но то е голяма работа. Тази музика, от Бетовен, е за бъдещия век, не е засега. Сега се мъчат, мъчат, какво искал да каже Бетовен, какво казал Бетовен. Тази класическа музика е взета от светилищата. Някои цигулари като свирят правят движения. Но той (цигуларят), дига си главата. Но, ако не мисли, главата му е празна. Натегне, наведе се надолу. Много цигулари свирят с наведена глава повече, отколкото трябва. Един малък наклон на главата напред може да има.

Често някой казва: „Моите почитания“ и прави един лек поклон. Друг прави много голям поклон. Някой леко се прекланя, прави малък реверанс, друг прави голям реверанс. Като направиш голям реверанс, харчиш енергия за сто души. В (друг) един свят ще те държат отговорен защо ти такъв реверанс му направи. Казвам: учете се. Защото, в оня свят като идете, само за един реверанс ще ви върнат. Сега аз тук нямам предвид никого. Когато говоря, аз казвам на себе си: причината си ти, тия хора си бяха в света, що ги събра?

Казвам на вас: развивайте онова, което Бог е турил във вашия ум. Развивайте онова, което Бог е турил във вашето сърце. Развивайте онова, което Бог е вложил във вас. Някои от вас има да развивате (чувството за) времето. Някои има да развивате чувството на красотата. Някои има да развивате чувството на милосърдието, на справедливостта, на реда, на порядъка, на чистотата. Някои от вас има да развивате чувството на достойнство, да имаш достойнство. Как се проявява достойнството? – Ти (да) се изправиш, (да) вървиш наперен, а не да тръгнеш като баба. Друг като върви, да има осанка, че като го видите да ви е приятно. Гледам, някои хора се движат много хубаво. Спирам се да ги гледам – като художник, който рисува. Има нещо хубаво. Когато умът е зает с хубави работи, човек се движи добре. Щом имате разположение на ума, на сърцето и на волята – винаги ще ходите хубаво. Да мислиш, да чувстваш – то е здравето на човека. То е благословение. Виждате, (че) във всички вас има много хубави работи.

Снощи тук (беше) една сестра, в която влезли духовете (и) искат да бъдат свободни. Влизам в положението й. Но човек което дава на хората, те трябва да имат нужда от него. Ако двама хлебари дойдат на Изгрева да си продават хляба ще има конкуренция. „От мене купете, от мене купете.“ Вие дойдете до любовта и всеки иска повече. Всеки иска да образува кръжок. То е бакалница, то е хлебарница. Оставете свободни другите. Ако сте бакалин, оставете свободно който иска да дойде при вас. Свободна търговия. Ако е по любов – оставете хората да (ви) обичат, както те могат да обичат, както (те) разбират. И другите да ви оставят свободни да ги обичате, както вие разбирате. Аз не искам за любовта да ви давам едно правило. Ако искам да ви дам правило, ще ви кажа: елате с мене да вървите и каквото аз правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирам да давам наставления. Или спра се при някой, на когото кракът е изкълчен. То е анормално състояние, (когато) аз ще му причиня болка на крака. Трябва да му обяснявам защо така постъпвам. (Той) казва: „Не знаеш ли, че ме боли кракът? Защо го мърдаш?“ – Защото, ако аз не му мърдам крака, няма да го наместя. (Той) казва: „Човещина трябва да имаш.“ – Човещината е в това, че като му мърдам крака – да го наместя, и след един ден да бъде здрав. Ако му мърдам крака, и след десет дена не е здрав – нямам човещина. Аз ще (му) наместя крака и след един ден ще оздравее. Тогава съм постъпил по човешки. Ако не оздравее след един ден – не съм постъпил по човешки. Казвам: и вие, когато намествате крака, и след един ден (той) оздравее – на място е. Но, ако след десет деня не може да оздравее – не е на място.

Вие имате абсолютно право. Всеки може да постъпи както иска. Тогава и хората ще постъпват спрямо вас както те искат. Ако всинца постъпваме, както Бог изисква, Той ни говори. (Учителя пее „живот“.) Аз ето как гледам на живота. Мъчно е да имате този възглед. Някой се отнася с вас малко по-зле, отколкото трябва. То е вятър. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако някой ви е креснал повече – буря е то. Не че е неразположен, но вятърът духнал някак си и някой наклонил по-силно, отколкото трябва.

Дръжте онова правило, което от памтивека имате в себе си. Както Господ ви говори на вас, така и вие говорете. Слушайте Го. Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нещо – приятно ви е. После, като излезете отвън – мъчно се прави. При Господа като говорите – лесно говорите. Но вън от Него – мъчно се говори.

Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвам си: погрешката е в тебе. Ти, ако беше на нейното място, щеше да направиш същото. Така разбира тя. Права е. Крив съм аз, че наех автомобил. Крив е автомобилът, че дойде. Криво е времето, че беше хубаво. Криво беше слънцето, че гря много добре. Криви бяхме ние, че имахме пари да идем. Ако нямахме пари – пеш щяхме да идем. Сега даже аз, както ви говоря, бих ви говорил по-обективно. Обективно се говори, когато този живот, който сега носим, той е един чужд товар. Това не е лошо. Ние сме като затворници, които носим затворнически халати. Турят ти халата, препашат те, ти не го обичаш, (но) трябва да го носиш. Хамалин си, хамалъкът не ти е приятен, но трябва да носиш. Учител си, ти как ще постъпиш? Деца имаш – с всички не постъпваш еднакво. Към някои си разположен, към други не си разположен. Аз съм гледал бащи, (когато) някой път дойде детето, бащата не е разположен – блъсне го. Друг път е разположен – гали го. Поправя погрешката. Някой път нежно го гали. Ще донесе ябълка, ще купи нещо – по този начин ще поправи работата. Заглажда, (но) само отгоре.

Казвате: да сме ясновидци, да предвиждаме нещата. Вие искате всички да бъдете ясновидци. Предвиждаш нещо, не може да го избегнеш. Изкуството е като ги предвиждаш, да може да ги избегнеш. Всички вие попадате все в заблуждения в живота. Има някои същества извън земята, които само скандали правят. За пример: някой отвори шишето с масло, остави го отворено (и) казва: после ще туря тапата. (И) така се заглавика, (че) бутне шишето и разлее маслото. Най-първо, като оставиш шишето, запуши го и го тури надалече. Не слушай тия, които ти говорят. Казват ти някой път: кажи му да не мисли, че си будала. (Ти) имаш достойнство. Покажи, че имаш (и) човещина. Не го слушай. Кажи на себе си: аз няма да го правя. На себе си, като дойде – ти не прави това. Погрешките не се повтарят. Една погрешка ти два пъти не можеш да я направиш. Тази сестра, която ми писа това писмо, тя втори път не може да направи тази погрешка. Това ме радва. Аз държа писмото. Казах, че е безобразно. Като махна „без“ – става „образно“. Това, което е написала, е много „образно“. Турям това, което е направила (и) е много „безобразно“. Като отделя „без“ – то значи „план“. Той не е скроен така, както трябва. Погрешката е, като влезете в невидимия свят, ще видите вашата бяла дреха с малки точици нашарена. Господ като не иска да ви гледа с нацапана дреха толкоз мъдър е, че от всичките наши погрешки прави хубави цветя. На мястото на погрешките туря цветя. Всичките цветя, които съществуват на земята, се дължат на нашите погрешки, на безобразното говорене. Бог го е обърнал и е направил цветя, листа. Реките направил от нашето говорене. Каквото направим ние, Той го обръща и ние се радваме. Благодарение на нашите погрешки, Той е направил всичките тия хубави работи, за да се изправят. Като видите хубавите неща, ще кажете: „Това са нашите погрешки. Благодарим на Бога, че от нашите погрешки е направил най-добрите неща.“ Като стане празен Бог поправя нашите погрешки. Като дойдат облаците, пак е хубаво. Нашите погрешки донесоха облаците, дъждът ще дойде, вятърът духа. Всичко в природата е на своето място, само ние не го оценяваме. Казвам: да благодарим за живота, който ни е дал, за тялото, което ни е дал, за очите, за ушите, за носа, за устата, за ръцете, за пръстите, пък да благодарим и за всеки косъм. Колко косми имам мои, които са изгубени. Съжалявам, (че) някой косъм е паднал някъде, на някое нечисто място – страда. Дреха имаш – тя е пропита с твоя магнетизъм. Не е хубаво да си давате дрехите. Ако даваш дрехата (си) – трябва да я дадеш на някой добър човек, не на лош. На лош ако я дадеш – ще страдаш. Давайте на онези, които ви любят. Служете на Бога, който ви люби. Законът е такъв. Служете на онези, които ви обичат. Служете на Бога, Който ни обича. Като ни остане време, ще служим и на онези, които не ни обичат.

Един ден моята реч, която ви говорих днес, ще я намерите в природата. Всичките погрешки ще ги намерите като хубави цветя. Може би идната година да ги намерите.

Отче наш.

 

 

3 лекция от Общия Окултен клас.

 

9 октомври 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.

 

Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...