Jump to content

2_07 Опит за отвличане от Школата


Recommended Posts

"Опит за отвличане от Школата"

В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант. В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка. Тримата изкарвахме с една скромна заплата. Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията.

 

Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея. Ето дойде и това време. Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как? Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски. Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото. Такива бяха моите разсъждения тогава. А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас. От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града. Първият случай изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение. Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар.

 

Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен. Учителят ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече. Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда. Това ще те задоволи като музикант. И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България. И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога. Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба. Затова - избирай сам!"

"Избирам, Учителю. Оставам тук в Школата!" "Хубаво" - бе Неговият отговор. Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор. Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя.

 

Минаха още няколко месеца. Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски. Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите. Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо. Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми. Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс. Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му? Разбираш ли това, което ти говоря?" - "Разбирам, Учителю!"

"Тогава отивай и действувай! И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш. Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина? Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия. Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена. Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта. Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб. А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши!"

"Отказвам се, Учителю и оставам в Школата!"

"Хубаво" - беше отговорът Му.

И аз останах в Школата. От живота си направих съдба за Школата! И Школата я направих съдба за себе си.

А дали съм успял и дали съм издържал, това може да прецени само

Великият Учител.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...