Jump to content

10. Всеки ангел има съвършен човешки облик


Recommended Posts

10.

Всеки ангел има съвършен човешки облик

 

 

73.

В предните две глави се показа как Небето като цяло и всяко небесно общество отпращат към човека; от горе­изложените причини, следва, че всеки един ангел също на­подобява човека. По същия начин както Небето е Човек в най-голяма форма, небесното общество е Човек в умалена форма, а ангелът е Човек в най-малка форма; понеже в съвършената форма, каквато е формата на Небето, цялото наподобява частта, частта наподобява цялото. Причината е, че Небето съставлява общност, която споделя всичко свое с всеки и всеки получава всичко свое от общението. Ето защо, ангелът е получател и е Небето в пределно малка форма, както е показано по-горе в съответната глава. Също така човекът: колкото повече приема Небето, толкова повече става негов приемник, Небе и ангел (виж по-горе, гл.57). Ето по какъв начин е описано това в Книгата Откровение: „После измери стените му [имайки предвид небесния Йерусалим - Бел. ред.], които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска." (Откровение, 21:17). Йерусалим тук е Църквата Господня, а в по-висш смисъл - Небето; стената е истината, която го предпазва от нашествието на лъжите и злините; сто четиридесет и четири е сборът на всички истини и блага; мярката е тяхното качество; човекът е този, в когото всички истини и блага изобщо и в частност се намират, този, в когото е Небето; а по­неже чрез тях и ангелът е човек, казва се, че мярката човешка е и ангелска. Такъв е духовният смисъл на тези думи; без него някой не би разбрал, че стените на свещения Йерусалим са мярката на човека и ангела.

 

 

74.

Нека сега се обърна към опита. хиляди пъти можах да видя, че ангелите имат човешки облик, т.е. че са хора; го­ворих с тях като човек с човек, понякога само с един, по­някога с мнозина едновременно, и не видях при тях нищо, което да ги различава по форма от човека. Чудил съм се неведнъж, че са такива; за да не се каже, че това е зрителна измама или фантастично видение, беше ми дадено да ги виждам в пълна будност, когато напълно владеех своите телесни сетива и бях в състояние да възприемам ясно. Често им разказвах как хората в християнския свят живеят в такава сляпа заблуда за ангелите и духовете, щото вярват, че те са умове без форма, чисти мисли, за които нямат друга представа, освен като за нещо от етера, на­дарено с живот. Ето защо, понеже не приписват на анге­лите и духовете нищо човешко освен мисълта, хората вярват, че те не виждат, защото нямат очи, не чуват, за­щото нямат уши, не говорят, защото нямат уста и език. На тези неща ангелите отвърнаха, че знаят за това вяр­ване на много хора в света, а също така, че то властва в учените кръгове и, което ги учудва, сред свещениците. Те ми казаха също причината за това: учените, стоящи наче­ло, първи изключили човешката идея за ангелите и духове­те, разсъждавайки за тях според сетивността на външ­ния човек; но който мисли според нея, а не според вът­решната светлина и според обща идея, присъща за всеки­го, той не може да измисли нищо друго, понеже сетивата на външния човек не схващат друго, освен природното, но не и онова, което е над него; съответно, те не приемат нищо, свързано с духовния свят. От тези учени предводи­тели лъжовната представа за ангелите се разпространи­ла и сред другите, които не мислели сами, ами се уповава­ли на чужд разум, а които мислят с чужди умове, първо приемат тяхната вяра и после, когато се замислят със своя разум, трудно биха могли да отстъпят от нея; ето защо мнозина съучастват в потвърждаване на лъжовната представа [за ангелите и духовете]. После ми казаха, че простите по вяра и сърце нямат това разбиране за анге­лите, ами се придържат към идеята за тях като хора на Небето; причината е, че те не са угасили чрез учението вътрешно присъщото им от Небето естествено [разби­ране], нито пък могат да разберат нещо, което няма фор­ма. Затова ангелите в храма, било изваяни, било изрисувани, се изобразяват не иначе, а като човеци. За вътрешно присъщото [разбиране], идващо от Небето, ми казаха, че то е Божественото въздействие върху онези, които са в благото на вярата и живота.

 

 

75.

Като изхождам от целия ми опит, който сега вече брои доста години, мога да кажа и да твърдя: ангелите по своя облик са същи хора, те имат лица, очи, уши, гърди, ръце, китки, крака; виждат се един друг, чуват се и разговарят помежду си; или накратко казано, нищо от присъщото на човека не им липсва, освен че не са обвити в материално тяло. Гледах ги в светлина, която многократно превъз­хожда дневната светлина на света, и в нея различавах техните лица по-отчетливо и по-ясно, отколкото лица­та на хората по земята. Можах да видя ангел от вътреш­ното небе; неговото лице беше по-блестящо и по-светло, отколкото лицата на ангелите от по-нисшите небеса. Като го разгледах добре [съзрях, че] той имаше човешка форма, съвършена във всяко отношение.

 

 

76.

Нека се знае, че ангелите не могат да бъдат видени от хората с телесните им очи, а с очите на духа, които е в човека, защото той идва от духовния свят, а всичко те­лесно идва от природния; подобното вижда подобното, защото двете са от едно и също начало. Освен това те­лесният орган на зрението, тоест окото, е толкова груб, че, както всички знаят, не вижда дори по-малкото в природата иначе, освен с увеличително стъкло, а още по-малко вижда

онова, което е над сферата на природата, тоест всичко от духовния свят. Но все пак човек го вижда, когато се отвръща от телесното зрение и се открива духовното му зрение; това става в онзи миг, когато Гос­поду е угодно да видиш. Тогава човек е убеден, че вижда с очите на тялото; по този начин Авраам, Лот, Маноах и пророците са видели ангелите, така са видели Господ учениците след възкресението; по същия начин аз видях ан­гелите. Тъй като виждат с духовно зрение, пророците са наречени ясновидци, или тези, които имат отворени

очи (Първа книга Царства, 9:9; Числа 23:3); моженето им да виждат така се нарича отваряне на очите, както при слугата на Елисей, за което четем: „Елисей се молеше и ду­маше. Господи! отвори му очите да види. И Господ отво­ри очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея" (Четвърта книга Царства, 6:17).

 

 

77.

Онези честни духове, с които често разговарях за всичко това, сърдечно скърбяха, задето в Църквата има такова невежество за състоянието на Небето, за духовете и ан­гелите. Те обидено казаха да съобщя на всички, че не са умове без форма, нито пък етерни духове, ами имат обли­ка на човеци, че виждат, чуват, усещат така, както и онези, които са в света.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...