Jump to content

20. За представяното и явяваното на Небето


Recommended Posts

20.

За представяното и явяваното на Небето

 

 

170.

Човек, който мисли само според природната светлина, не ще разбере, че всичко на Небето е досущ като всич­ко на света, понеже, мислейки според природната светлина, той утвърждава в себе си убеждението, че ангели­те са един вид умове, а умовете наподобяват етерни дихания. Следователно, те нямат сетива, както хора­та, значи нямат и очи, а нямайки очи, предметите за тях не съществуват. Обаче ангелите имат всички сети­ва, каквито имат хората, дори много по-развити, а свет­лината, в която те виждат, е много по-ярка от тази, в която вижда човекът. Че ангелите са хора в съвършена форма и имат всички сетива, виж по-горе, гл.73 - 77, а че светлината на Небето е много по-ярка от земната, виж гл.126-132.

 

171.

Не може да се опише с няколко думи какво се явява пред ан­гелите на Небето, освен че повечето е подобно на онова в света, но по форма е по-съвършено, а по количество по-изобилно. Че на Небето има такива неща, може да се уста­нови от онова, което са видели пророците: Иезекиил, който описва новия храм и новата земя (гл. 40-48), също Даниил (гл. 7-12), Йоан от първата до последната глава на Апокалипсиса, както и други видения в историческите и пророческите книги на Словото. Те са ги видели, когато им се отворило Небето, а казват, че Небето се отваря, когато се отваря вътрешното, тоест духовното зрение на човека; това, което е на Небето, не може да се види от телесните очи на човека, а само от очите на неговия дух. Те се отварят по благоволението на Господа - кога­то човекът бива отведен от природната светлина, в която е поради телесните сетива, и е възнесен в духовната светлина, където се намира със своя дух. Именно в тази светлина аз видях всичко, което е на Небето.

 

 

172.

Макар и твърде често онова, което се явява на Небето, да наподобява онова, което е на земята, то не му е подоб­но по същност; защото онова, което е на Небето, съществува чрез Слънцето в Небето, докато онова, което е на земята, съществува чрез Слънцето в света; онова, което съществува чрез Слънцето в Небето, се нарича духовно, докато онова, което съществува чрез Слънцето в света, се нарича природно.

 

 

173.

Онова, което съществува на Небето, не съществува по същия начин като онова, Което е на земята; на Небето всичко съществува от Господ съобразно [своите] съот­ветствия с вътрешното начало на ангелите. Ангелите имат свое вътрешно и външно начало: което е от вът­решното, се отнася към любовта и вярата, а значи, към волята и разума, тъй като те приемат любовта и вяра­та. Външното обаче съответства на вътрешното; по-горе може да се види (гл.87-115), че външното съот­ветства на вътрешното. Това би могло да се онагледи чрез казаното по-горе за светлината и топлината, а именно, че ангелите усещат светлината според вида на своята любов, а топлината според вида на своята мъд­рост (виж гл. 128 - 134). Същото важи и за останалото, ко­ето се явява пред сетивата на ангелите.

 

 

174.

Когато ми бе дадено да общувам с ангелите, виждах всич­ко, което беше при тях по същия начин, както на земята, и толкова осезателно, щото бях убеден, че се намирам не другаде, ами на земята, в някой царски дворец. При това разговарях с ангелите като човек с човек.

 

 

175.

Всичко, което съответства на вътрешните начала на ангелите, ги представя, затова то се нарича представящо; а понеже се променя според състоянието на вътрешното при тях, нарича се явявания, независимо че онова, което се явява пред очите на ангелите, както и онова, което те усещат, им се явява и го усещат така живо и осезаемо, както хората [възприемат] нещата на земята, даже много по-ясно, по-отчетливо, по-осезае­мо. Такъв род видения на Небето се наричат реални ви­дения, понеже действително съществуват; има обаче и нереални видения - които се явяват, но не съответстват на вътрешното. Но за тях впрочем ще се говори по-нататък.

 

 

176.

За да стане по-ясно какво се явява на ангелите според съ­ответствията, ще дам само един пример: пред ангелите.. обикващи в Разумността, се явяват градини и райски кътчета, пълни с всякакъв вид дървета и цветя. Там дър­ветата са разположени в прекрасен порядък, короните им образуват покрити беседки с украсени входове, огра­дени от алеи за разходки; всичко е толкова красиво, че не може да се опише. Там онези, които обитават в разум­ността, се разхождат, събират цветя и плетат венци, с които украсяват децата; там има също така видове дър­вета и цветя, които никога не са виждани, нито някога ще се видят на земята. Дърветата раждат плодове спо­ред благото на любовта, в която пребивават разумните; те виждат всичко това, понеже градините и райските кътчета, плодните дръвчета и цветята съответстват на разумността и мъдростта. Че на Небето съществуват тези неща, знаят дори на земята, но само онези, кои­то живеят в благото и не угасяват небесната светлина в себе си чрез природната светлина и нейните заблужде­ния; когато мислят за Небето, казват, че там има таки­ва чудеса, каквито нито око някога е виждало, нито ухо някога е чувало.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...