32. За състоянието на невинност на ангелите на Небето

[Hristo Vatev]

32.

За състоянието на невинност

на ангелите на Небето

 

 

276.

Малцина по света знаят какво е невинност и каква е ней­ната същност, а онези, които живеят в злото, съвсем не са сред тях; вярно, тя е видима за очите - например в ли­цата, думите и жестовете, предимно на децата - но хо­рата все пак не я познават, още по-малко [разбират], че тя е човешкото начало, в което се крие Небето. За да стане разбираемо, бих искал да вървя подред, като разка­жа най — първо за невинността на детството, след това за невинността на мъдростта и накрая за състоянието на Небето относно невинността.

 

 

277.

Невинността на детството или на децата не е истинс­ка невинност, тъй като се проявява само във външната форма, но не и във вътрешната. При все това даже от нея можем да разберем какво представлява невинността, понеже тя струи от лицата на децата, от техните жес­тове, от техните първи думи въздейства [върху всич­ки околни; обаче, детската невинност не е истинска не­винност, защото] децата още нямат вътрешна мисъл, дори не знаят що е добро и зло, или що е истинно и лъ­жовно, от които се ражда мисълта. Ето защо те нямат собствена разсъдливост, нямат предварителни замисли или решения, следователно, не крият и злостни намере­ния. При тях няма нищо, присъщо на любовта към себе си и към света, понеже те не приписват нищо на себе си са­мите, а всичко, което им е дадено, отнасят към своите родители. Те са доволни от онова малко и дребно, което им се подарява, и искрено му се радват. Не се безпокоят за храна и дрехи, нито пък се тревожат за бъдещето. Не се заглеждат много в света и значи не осъзнават много неща. Обичат своите родители, дойките си и своите връстници, с които невинно играят. Те искат да бъдат водени, слушат и се подчиняват; и понеже са в това със­тояние, приемат всичко като част от живота. Ето как, без те сами да знаят откъде, в тях започват да се изграж­дат маниери на прилично държане, реч, начала на памет и мисъл, като средство за чието получаване и закрепване служи състоянието на невинност. Но тази невинност, както казах по-горе, е външна, защото се проявява само в тялото, но не и в ума. Умът на детето още не се е обра­зувал, тъй като умът съдържа разума и волята, а също ид­ващите от тях мисъл и чувство. От Небето ми се каза, че децата са под особеното благоволение на Господ и вър­ху тях въздейства вътрешното небе, където власт­ва състоянието на невинност; това въздействие проник­ва във вътрешните начала на децата само чрез тяхната невинност. От тук идва невинността, проявя вана в лица­та и жестовете на децата; именно тя въздейства дъл­боко върху родителите и поражда любовта, която се на­рича родителска любов.

 

 

278.

Невинността на мъдростта е истинска невинност, по­неже е вътрешна, присъща на самия ум, следователно на волята и разума; щом като във волята и разума има невин­ност, там има мъдрост, понеже тя е в разума и волята; затова на Небето казват, че невинността обитава в мъдростта, че колкото мъдрост има ангелът, толкова е и неговата невинност. Ангелите го потвърждават с това, че онези, които са в състояние на невинност, не смятат никое благо за свое, а всичко получено приписват на Господ; че искат да бъдат водени от Него, а не от себе си; че обичат всяко благо, радват се на всяка исти­на, понеже съзнават и разбират, че да обичаш благото, тоест, да го желаещ и да го вършиш, значи да обичаш Господ, а да обичаш истината значи да обичаш ближния; че живеят доволни от онова, което имат, малко или много, защото знаят, че получават толкова, колкото им трябва: малко, комуто малко е потребно, и много, кому­то е потребно много; че сами те не знаят какво им е по­лезно - знае го само Господ, за когото всичко, което Той провижда, е вечно. Именно поради това ангелите не се тревожат за бъдното, наричайки тревога за бъдното грижата за утре, която била, казват те, мъка по загуба­та или неполучаването на неща, които не са необходими за живота. Никога не действат с приятели, водени от лоши цели, а [водени] от благото, справедливото и иск­реното. Наричат действието със зъл умисъл коварство, от което бягат сякаш от змийска отрова, понеже то е напълно противоположно на невинността. Тъй като не обичат нищо повече от това, да ги ръководи Господ, и понеже приписват Нему всичко, което получават, те са отдалечени от собственото си „Аз", а колкото по-отда­лечени са от собственото си „Аз", толкова повече Гос­под се влива в тях. Ето защо онова, което чуват от Него - било от Словото, било от проповед - те не зат­варят в паметта, а веднага му се подчиняват, което зна­чи, че го възжелават и го изпълняват; самата им воля е тяхната памет. повечето такива ангели изглеждат прости на външен вид, обаче във вътрешните си начала са мъдри и благоразумни. Тях разбира Господ, казвайки: „Бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби“ (Ма­тей, 10:16); такава е невинността, която наричат невинност на мъдростта. Понеже невинността не си при­писва никое благо, а отнася всяко благо към Господ и по­неже обича да бъде ръководена от Него, приемайки всяко добро и всяка истина, от които идва мъдростта, чове­кът е сътворен така, щото като дете да бъде във вън­шната невинност, а като старец да бъде във вътрешна невинност, та да може чрез първата да преминава във

втората и чрез втората да се връща в първата. Дори с възрастта тялото се смалява и старецът става сякаш дете, но мъдро дете, т.е. ангел, понеже ангелът наисти­на е мъдро дете във висшия смисъл. Ето защо, в Словото детето обозначава невинния, а старецът обозначава мъдреца, в когото се намира невинността.

 

 

279.

Същото става с всеки, който се възражда; възраждането е повторното раждане като духовен човек; първо чове­кът се въвежда в детската невинност, която е в това, че той нито може да знае някоя истина, нито може да вър­ши някое благо от себе си, а единствено из Господ и в това, че желае и се стреми към благото и истината само защото те са благо и истина. Господ му ги дава с години­те. Първо го довежда до знание за тях, след това от зна­нието го отвежда към разумността, а накрая от разум­ността до мъдростта, винаги съпътстван от невин­ността, която, както беше казано, е в признанието, че човекът нито може да познава нещо истинно, нито може да направи нещо благо от себе си самия, ами само из Господ. Без тази вяра и без нейното разбиране никой не може да приеме каквото и да е от Небето; тъкмо в това се състои невинността на мъдростта.

 

 

280.

Понеже невинността е в това, да бъдеш воден от Господ, а не от себе си самия, то всички, които са на Небето, пребивават в невинност, защото всички там обичат да бъдат водени от Господ. Знаят, че да се водиш от самия себе си значи да се водиш от себичност, тоест от себе­любие, а онзи, който обича себе си, не допуска чуждо вода­чество. Ето защо, колкото повече ангелът е в невин­ността, толкова повече е на Небето, тоест, толкова повече пребивава в Божието благо и Божията истина, защо­то да живееш в тях означава да бъдеш на Небето. Пора­ди тази причина небесата се различават също и според невинността: онези, които обитават в последното или първото небе, са в първата или последната степен на не­винност; които са в средното или второто небе, са във втората или средната степен; които пък са в третото или вътрешно небе, са в невинност от трета или вът­решна степен; последните са самата небесна невинност, защото повече от всички обичат да бъдат водени от Господ като деца от своя баща. Щом като чуят Божията истина - било пряко от Господ, било чрез Словото или чрез проповедите, те веднага я приемат във волята си, правят я част от себе си и я прилагат в живота. Ето защо, те имат и много повече мъдрост, в сравнение с ан­гелите от по-висши небеса (виж гл.270-271). Тъй като са такива, тези ангели стоят най-близко до Господ, от ко­гото произтича тяхната невинност, и са толкова разде­лени от своето „Аз“ щото може да се каже, че живеят в Самия Господ. Имат прост външен вид и изглеждат в очите на ангелите от по-нисшите небеса като деца или мъничета; изглеждат такива, които не знаят много, въп­реки че всъщност са най-мъдрите от небесните ангели. Знаят, че нямат мъдрост от себе си самите, че в знание­то за това е истинската разумност, както и че онова, което знаят, е нищо спрямо онова, което не знаят. Те казват, че да знаеш, да признаваш и да разбираш това е пър­вата крачка към мъдростта. Тези ангели са голи, защото голотата съответства на невинността.

 

 

281.

Говорих надълго с ангелите за невинността и научих, че невинността е същина на всяко благо, а от тук, че благо­то дотолкова е благо, доколкото в него има невинност, следователно, мъдростта дотолкова е мъдрост, докол­кото се ръководи от невинността. Същото важи за лю­бовта, обичта [Към ближния], вярата. Научих също, че никой не може да проникне на Небето, ако в него няма не­винност, както се разбира от думите на Господ: „Оста­вете децата да дохождат при Мене и не им пречете, за­щото на такива е царството Божие. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него“ (Марк, 10:14-15, Лука, 18:16-17). Под „деца” тук, но също и на други места из Словото, се разбират невинните. Състоянието на невинност е описано от Господ също и при Матей (6:24-28), но само чрез съот­ветствия: благото е благо, доколкото съдържа невин­ност, защото всяко благо идва от Господ, а невинност е желание да бъдеш ръководен от Господ. Ангелите ме ос­ведомиха също така, че нито истината може да се съе­дини с благото, нито пък благото може да се свърже с ис­тината другояче, освен чрез невинността. Ето защо ан­гелът не е ангел на Небето, ако в него няма невинност, защото Небето не може да бъде в никого, преди истина­та да се е свързала с благото в него. Затова единението на истина и благо се нарича небесен брак, а небесният брак е Небето. Бях осведомен също така, че истинната съпружеска любов извежда своето съществуване от не­винността, тоест от единението на благо и истина, в което има две души - на съпруга и на съпругата. Когато това единение слезе [descendit] в нисшата сфера, то до­бива облика на съпружеска любов, понеже съпрузите, като техните души, се обичат взаимно. Ето защо при съпружеската любов има игра, сходна с детската или тази на невинността.

 

 

282.

Тъй като при ангелите на Небето невинността е самата същина на благото, то е очевидно, че Божието благо, про­изтичащо от Господ, е самата невинност, понеже тъкмо това благо се влива в ангелите и въздейства на вътреш­ните им начала, като ги предразполага и приспособява да възприемат всяко благо от Небето. Същото става при децата, чиито вътрешни начала не само се образуват чрез проникване на невинността, идваща от Господ, но и постоянно се приспособяват и предразполагат, за да при­емат благото на небесната любов, понеже благото на не­винността, бидейки, така да се каже, самата същина на всяко благо, действа чрез вътрешните начала [на чове­ка]. От това може да се установи, че всяка невинност идва от Господ: затова Господ в Словото се нарича агнец, а агнецът обозначава невинността. Тъй като невинност­та е сърцевината на цялото небесно благо, тя толкова въздейства върху душите, че на онези, които я усещат (това става, когато наблизо е ангел от вътрешното небе), им се струва, че са изгубили власт над себе си и ги понася такова щастие, такова чувство на възнасяне, че всяка земна радост им изглежда нищо, сравнена с това. Го­воря така, защото и аз съм го изпитал.

 

 

283.

Всички, които живеят в благото на невинността, са тол­кова повече повлияни от нея, колкото повече са в благо­то на невинността. Ала онези, които не живеят в благо­то на невинността, не са повлияни от нея. Ето защо обитаващите Ада са напълно враждебни към невинността. Те дори не знаят, що е невинност. Онези от Ада са такива, че колкото по-невинен е някой, толкова повече те се разпалват от желание да му навредят. Тъкмо затова те не могат да понасят малки деца; щом като ги видят, в тях се събужда жестокият стремеж да им сторят нещо лошо. От тук става ясно, че собственото „Аз“ на човека, а също и себелюбието, са противни на невинността, за­щото всички, които населяват Ада, пребивават в себич­ност, както и в себелюбие.