1921_16 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 1

[Theodora]

СЪБОРНО СЛОВО 1921 ГОДИНА

 

Актуални проблеми и задачи за работа през годината от: „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Братство при срещата им в гр. Търново през 1921 г."

 

За учението и Учителя

 

Аз искам да се заемете да изучите Учението на Бялото Братство. Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството, навсякъде ще го намерите. В туй учение навсякъде има единство, в него няма разногласие. (214-215 стр.)

 

Ще се научите да предавате учението на Бялото Братство. Да не казвате, че това е учението на някой си Дънов, че той го е измислил. Ако аз съм го измислил сега, утре ще дойде някой Иван, някой Петко, някой Стоян. Е, какво ще стане, ако ние измисляме нещата? Какво ще стане с тези картини? Другояче стои въпросът. Всички онези велики хора, които са дохождали, са предали тази Божествена Истина тъй, както им е дадена. В това се състои тяхното величие, тяхната слава, че са предали тази Истина тъй, както Бог им я е дал, а всеки, който не е предал тази Истина, както му е дадена, е от черните братя.( 227-228 стр.)

 

(Още на събора 1912 г. Учителя казва: „Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защо аз имам и вземам участие във всичките му работи.")

 

Интересен е 16-ия стих от 7-ма глава от Евангелието на Йоана: „Отговаря ми Исус и рече: „Моето учение не е мое, но на Оногози, Който ме е проводил". Значи, Онзи, Който го е проводил. Следователно всеки, който е проводен и носи туй учение, той и учението имат един и същи източник. А когато дойде някой и каже: „аз тъй казвам", друг дойде и каже: „аз пък тъй казвам" – това са учения, които раждат спорове. А всяко учение на онзи, който говори, и Онзи, Който го е пратил, е едно и също. Това е Учението на Бялото Братство. Когато едни кажат: „ние тъй мислим", друга: „ние пък тъй мислим", това е учението на света.

 

Христос ясно казва, че туй учение не е негово, а на Оногова, Който го е проводил. Сега, когато у вас се зароди едно учение, вие ще се запитате: това учение ваше ли е, или на Оногова, Който ви е проводил? Ако е на Оногова, Който ви е проводил, то е право, а ако е ваше, то е учение на света.

 

Желанието ни е вашето Учение да е на Оногова, Който ви е пратил. Не само аз каквото ви говоря, но и вие каквото говорите, да е едно и също с думите на Оногова, Който ви е проводил. Аз вярвам в Неговото учение, то е всякога право. То е принципално. Туй трябва да бъде Учението на душата ви. И тъй, Учението на Оногова, Който ви е проводил, е право учение. А ще го познаете по това, че щом е Негово учение, в душата си ще чувствате една радост, в нея ще блика вътрешна любов към всички хора, в дълбочината на душата ви ще се зароди едно вътрешно съзнание, дано всички да се обърнат, да познаят Истината тъй, у вас се е зародила. (244-245 стр.)

 

И после, ние се самозаблуждаваме. В света има само един Учител, той е Учителя на Любовта. Един е Той, не мислете, че има много, един е Великият Учител на Любовта, а всички други Учители са проявления на Любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата Безпределна Любов, която се изразява в даване знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на земята. Туй Същество, всеки ден мисли за другите същества, каква форма да им даде и всеки ден чува въздишките им, цял ден мисли, как да подобри тяхното съществувание. Това е Великият Учител и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. Аз бих желал така да бъде за всички. И тогава всички ще бъдем ученици, всички ще бъдем учители. Кога? Когато е Той в нас. Ученици сме, когато възприемаме, а учители – когато предаваме някоя Божествена мисъл, когато Той я предал. Когато я предадеш, ти си пак ученик, пак отиваш да възприемаш. Да бъдеш Учител значи да изкажеш Божествените мисли, Божествената Истина и Божествената Любов на света. Така мислете, за да не се зароди у вас мисълта по отношение на някого: „Че той ли е Учител?" Щом говори у него Любовта, всички ще го слушаме. (272-273 стр.)

 

Обаче, когато дойде този жив Господ, който е между нас, с Него всичко ще свършим, казва Писанието, и ще започне онова вътрешно растене, и всички неща ще стават без принуждение. Сега вие срещате някого и казвате: „Той е учител, по закон ще го назначават, трябва да има ценз, да е свършил университет. Имате право. Обаче, когато дойде Господ да живее между нас, ще има само един Учител, и този Учител ще живее във всинца ни. И когато говори Той в когото и да е, ние ще го слушаме, ще познаем Неговия глас. Когато говори този Учител, Неговите думи са определени, Неговите думи са особени, Неговият глас е особен. Този Учител говори със Словото на Любовта. (117-118 стр.)

 

В ума си ще имаш винаги само един Учител. Този Учител аз ще го кръстя с името: Учител на Любовта. Някой пита: „Вярваш ли в Христа?" Казвам: „Не вярвам в Христа." – Ами какво е Христос? Христос, това е външна страна, той е Учителя на Любовта. Ако познаеш Любовта, ще познаеш и Христа. Сам Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го призове, не го привлече". С какво ще го привлече? – С Любовта. Следователно, когато нас Любовта ни привлече, ще познаем и Христа. (175-176 стр.)

 

Ние всички в бъдеще трябва да мислим тъй, както е мислил Христос, не историческият Христос, а Христос на Любовта – този Великият Божи Дух, Който създава всички блага на света. Когато видите лицето на този, живия Христос, вие ще бъдете радостни. (294 стр.)

 

 

Ръководителите и организацията

 

Сега да се повърна към практическата страна, т.е. към реалната страна, която е съществена за нас. Ние искаме да се организираме, за да работим. Организациите могат да бъдат механически, когато няма тясна, вътрешна връзка у частите. Връзката може да бъде органическа, т.е. вътрешна, но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, не се постига целта.

 

Какъв е великият закон вътре в Природата? Всички ония, които започват с механически начин на организиране, се увеличават отвънка, а всички ония, които започват с органическия, се увеличават отвътре. (134-135 стр.)

 

Да оставим всички Божествени връзки сами да действат по един път и Господ да образува Божествена организация, която да почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира. Щом се организираме, ние ще бъдем на мястото си и ще почнем да действаме, да функционираме като един нормален, Божествен организъм. Тогава волята, сърцата, умовете ви ще действат правилно, всичко ще бъде правилно, няма да усещате никакво стеснение, връзките помежду ви ще станат нормални и приятни. (201 стр.)

 

Туй, което ни свързва, то е Божественият принцип, който действа в нас, и ние искаме този принцип да действа и във всички хора. Той е, който ни свързва. Щом го има между нас, ние сме братя, ако го няма – не сме братя. (108 стр.)

 

Изобщо, във всички градове сега има една малка вълна на разединение. Тя започна като краста от София, мина в Стара Загора, сега е в Сливен, отива към Бургас, приближава се към Айтос, в Шумен се е развила в големи размери, диария има там. Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби. (182 стр.)

 

Някои от вас запитват, например, защо трябва да имаме ръководители? То е все едно да запитвате – защо трябва да имаме глава? Като дойде някой чувал, здравият е, който трябва да вдигне чувала. Ако този ръководител е само капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители, като капелмайсторите, само вдигат пръчицата, не ги признавам за такива, били те мъже или жени, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, ако е от дявола, той ще маха само пръчицата. (183 стр.)

 

Сега някой бил ръководител в някой град. „Защо да бъде той?" Ами че, ако Любовта го е поставила тук да се жертва – добре дошъл, но ако сам се натрапва, ще му кажем: „Братко, задръж си всичко за себе си." Аз искам всички ръководители по градовете да бъдат поставени по любов. Нали сме едно Братство, основано по Любов? (271 стр.)

 

Сега аз ще моля ръководителите в градовете, те да започнат със закона на Любовта, те да заемат последните места. Нали Христос казва: „Който иска пръв да бъде, последен трябва да стане". Силните в Любовта да започнат да служат на всички. (274 стр.)