Jump to content

Recommended Posts

СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ

 

През пролетта на 1922г., като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара. За целта наех една нива от три декара, в съседство с нашето Дойново лозе. Наех орач да я изоре дълбоко, а по-нататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество прегорял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините. В резултат, те буйно поникнаха и докато съседните бостани бяха едва кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасли. Общо казано, можеше да се очаква богата реколта. И тъй като работата стана много, наемах работнички от село Беляковец за прекопаване на лозята, бостана, също така и за посяване на един декар царевица.

 

Но един горещ юнски ден, към 20 юни, един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смачкани леторасли на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак, отново ще изкарат и ще се подновят. И наистина покараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това, сравнително дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обръщам с бел* за посаждане на нови лози, се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини.

 

В началото на август, както всяка година, пристигна Учителя с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор. Още с пристигането на колибата, Учителя се обърна към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините?" Учителя знаеше за дините по вътрешен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора. Отговорих му, че всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи бостана и лозята. Учителя си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителя най-внимателно разгледа всичко, после се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха запазили 15-20 броя по-едри дини. Учителя опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета. Той взе две, аз взех две и тръгнахме към колибата. Вървим и мълчим. По едно време Учителя рече: „Петре, Петре, измамили са те духовете!" Тези думи ми подействаха като врял душ и реших в себе си, в бъдеще да не допусна повече духовете да ме мамят.

 

И тази година, както и миналата, се извършиха всички подготвителни работи навреме. Пристигнаха братята и сестрите съборяни и на 19 август 1922 г. стана официално откриване на събора в читалище „Надежда", дето Учителя изнесе пред търновското гражданство и Братството беседата „Новият живот”.

 

АРБАНАШКАТА КОМУНА

 

През зимата на 1922 г. падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си сам в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братска комуна през есента на 1923 г. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това – повече пари. Откъде можехме да вземем тия пари? На първо време можехме да закупим ниви, коне и инвентар (плугове, семена, храна), после ще трябва да обзаведем жилище – братска къща от две стаи и кухня. А приятелите, които щяха да участват в комуната, бяха без един лев. Всички щяха да участват само с двете си ръце – да работят. Но докато се дойде до работата, трябваха много други подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? Моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който можехме да се снабдим с пари, беше да продадем имота в Стара Загора – къща с лозе от два декара и една нива с черешови дървета. Учителя обаче казал на баща ми и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако излезе сполучлив, пари ще се намерят." Но въпреки това, аз реших да пиша на тате да продаде всичко и с получените пари да пристигне цялото ни семейство (тате, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня) в Арбанаси, за да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, където ще може да се приложи учението на Учителя на дело.

 

Седнах да пиша на тате. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата. Аз взех перото и посегнах повторно да пиша. Повтори се отново същото: перото като живо се изплъзна от пръстите ми и се търкули на масата. И трети път се случи същото. На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз, „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото, Небето иска да ми напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава!" Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше впила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните, пълната хармония... Но не излезе така, както си представях...

 

Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца, и когато получил писмото, решил да осъществи моето предложение. Обявил имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 г. и получих парите – 114 000 лева. След това цялото ни семейство напусна Стара Загора и се засели в Арбанаси, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна. Имахме си собствен кон и каруца, но откупихме и катъра на брат Димитър Марков и като приспособихме каруцата за чифт, брат ми Марин потегли от Габрово през Балкана и за два дни пристигна в Търново.

 

* бел (диал.) - права лопата, лизгар (бел,ред.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...