058 СМИРЕНИЕТО

[GDD]

[[Книги със спомени за Учителя]]

 

[[Изворът на доброто]]

 

 

СМИРЕНИЕТО

 

– Когато човек слиза, т.е. когато е в своята инволюция, е горделив, понеже живее със спомена за високото си минало. А когато се качва в своята еволюция, той е смирен, понеже вижда над себе си височини, към които се стреми и които трябва да достигне. Горделивият слиза, а смиреният се качва. Горделивият слиза, за да измери дълбочината, а смиреният се качва, за да измери височината. Горделивият, като слезе долу, казва: "Колко дълбок кладенец!" А пък смиреният, като се качи горе на върха, казва: "Колко е висок планинския връх!"

 

Смирението е първото условие за създаване на връзка с Бога. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен.

 

Когато чувстваш, че имаш Сила, то е, защото много Същества се обединяват с тебе вътрешно. Но ако мислиш, че Силата е твоя, че ти сам правиш това, тогава тези Същества не ти възразяват, но се отдалечават, ти оставаш сам и виждаш, че сам си слаб.

 

Мнозина учат, подвизават се, но не успяват, понеже имат големи желания, искат да станат видни хора.

 

Трябва да знаете, че смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия, смиреният извършва добра работа.

 

Смирението е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имате много знание, но ако сте горделиви, ще бъдете в положението на един от заблудените от тъмните сили.

 

Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, ще се повдигнете. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, трябва да бъдете смирени.

 

Във високия и в обикновения смисъл на думата, в смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Само смиреният може да бъде духовен.

 

Само чрез Любовта ще разберете смирението.

 

При смирението човек съзнава, че има множество високи върхове.

 

Само геният, светията и Учителят могат да бъдат смирени. Те съзнават, че колкото и да са повдигнати, без силата на Възвишения Свят, не могат да направят нищо.

 

Смиреният казва: "Господи, не моята воля да стане, а Твоята."

 

Висшият израз на смирението е желанието на човека да изпълни Божията Воля.