Jump to content

2_50 Учителят


Recommended Posts

"Учителят"

...Понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..."

Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание."

 

Учителят обичаше Слънцето. "Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов."

Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше, обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата Му. Той няма дом отвън."

Учителят беше точен. Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай!" Той не обичаше да отлага нещата. Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. "Каквото работите, работете го за Господа!" "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало!"

 

Той използуваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове. Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден."

 

"Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ."

 

Небесни пратеници посещаваха Учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях. Учителят казва: "Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта! Вън от Бога се създава грехът.

 

Аз всякога се моля. Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа! Всеки ден! Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние. Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия."

 

Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот."

"Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ."

 

"Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора. То е Божественото. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква."

 

В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички!

Учителят служеше на Любовта, Служеше на Бога! "Смирението е израз на Любовта към Великия."

Учителят беше търпелив. Знаеше, че за всяко нещо има време. Умееше да изчаква това време.

Много хули изсипа светът към Него и много клевети. Той обаче остана тих и спокоен и никога не излезе да се защити, нито да спори. "Като те бият за Истината, ще мълчиш. Остави Истината да те защитава. Търпението е велика наука. Само любещият е търпелив. Само разумният е търпелив". "Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш!" Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима.

 

"Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае защо те грешат и страдат. Не се спирайте на погрешките им. Същината на човека е доброто. Човек трябва да разработва доброто в себе си. Затова е пратен на земята.

Като дойде страданието, приеми го тихо и спокойно. Същевременно ще работиш, за да се справиш с него. Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си!"

 

"Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва!"

 

"Човек трябва да се издигне до Истината. Това е пътят на съвършенството!"

 

"Сила и живот" - нарече Той Словото Си!

 

Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре. Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи.

 

...Учителят беше самотен. Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце.

На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "Песента на странника". Това беше молитва. Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това.

 

"Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене.

Аз възнасям своята благодарност към Тебе! На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе!"

 

"Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина! Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта!"...

 

Опитностите на Галилей Величков са записани през 1970-1983 год. от д-р Вергилий Кръстев с право на печат.

Първите четири опитности и последният текст са взети от собственоръчно написани спомени.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...