Jump to content

1925_12 Статия от в-к .Борба" — „Новите богомили", 12.09.1925 г


Recommended Posts

НОВИТЕ БОГОМИЛИ - СТАТИЯ ОТ ВЕСТНИК „БОРБА", 12.09.1925 г.

 

От няколко дни булевард „Мария Луиза" в Търново е в оживления. Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете – с напудрени перуки, а жените – с рязани коси. Преобладават все млади момчета и момичета. Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти? Те са се установили в собственото си имение, във вилата на адвоката Атанас Бойнов, която вила, както казват, те купили от последния. Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници – момчета и момичета – и малко го интересува външния свят.

 

Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха! Тази година те употребиха една малка хитрост и се промъкнаха в града контрабанда, без да искат разрешение. Не знаем само дали са представили в комендантското управление легитимациите, защото, струва ни се, военното положение не е още вдигнато.

 

Появата на Дънов и дъновизма е симптоматично за времената, които преживяваме. Характерно в българската история е вътрешните ни неуредици, които настъпват след всяка продължителна война. Това, което не е можело да свърши или довърши неприятелят на бойното поле, довършвали са го самите българи в собственото си отечество. Сегашното ни вътрешно положение прилича във всяко отношение на положението, създадено след продължителните войни на цар Симеон. Един поп Богомил, със своето учение и проповеди, намери добри условия всред народните маси и можа да разтърси от основите силната дотогава българска държава до такава степен, че да й подготви гръцкото робство. Държавата тогава не е съглеждала опасността от Богомилите и тем подобни секти като Исихастите и Адамитите, защото никой не е съзнавал, че Богомилството е не само една религиозна секта, но и едно разрушително обществено движение – едно зло. Дъновизмът има същото обществено значение и то не може и не трябва да се оставя да крепне и да се развива, ако желаем спокойствието на България. Наистина, Дънов няма нито това влияние, нито тия морални качества, каквито е имал навремето си поп Богомил, но не трябва да се изпуща из предвид, че и България е слаба и не може да се сравни с икономично и финансово силната България на старите български царе.

 

За днешна България Дънов и неговите последователи, на брой около 30000, са една съществена опасност за спокойствието на страната ни и не трябва да се остава слабата Православна църква сама да се бори с Дъновизма на религиозна почва, а трябва да се намеси и държавната власт в случая.

 

Нямаме намерение да се занимаваме с етиката на Дъновизма или по-право с идеите на самия Дънов, защото той всякога ги е покривал с едно непроницаемо було и даже в своите публични агитационни сказки е оставял слушателите си по много въпроси сами да се догаждат, както им е най-удобно.

 

Като хора на политиката и обществения ред, ние сравнихме Дънова и дъновизма със старите Богомили, защото нас ни интересува тяхното обществено значение, но по-скоро би трябвало да ги сравним с Адамитите, чиито свърталище в старо време е било пак Търново.

 

Старите Адамити са обитавали в Светата гора, новите Адамити - дъновистите се изтягат двама по двама под сенките на Бойновата вила, също в околността на старата българска столица. Старите Адамити, по примера на Адама, са ходили съвършено голи и са носели само по една кратуна, вързана отпред, да закриват половите си органи. Но те поне никога не са напущали обиталището си - Светата гора. Техните събратя от ново време ходят свободно из улиците на града и разголването им не е забранено - то даже се поощрява от техния учител. Няма нужда да посочваме имената на пострадавшите - това направи навремето си ежедневната преса.

 

Моралът у нас е още запазен, но присъствието на това, своего рода общество в града ни е бацил на разложението на семейната ни чест. Вслушайте се само какво се говори между гражданите за тях, между тия граждани, които се водят от максимата, че крушката си има опашка, и ще се уверите, че самото присъствие на Дънова и приятелите му е опасно за морала и спокойствието на населението. Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си. Що се отнася до Търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим.

 

(бел. състав. На Света гора не е имало адамити през Второто българско царство, защото тя е малка по площ, а при това е била православно средище и имало е манастири. Тук можем да отбележим, обаче, че Павлина Даскалова е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите. По повод на „разголването" можем да обясним, че през тази година във вестника се обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се откриват краката малко над глезените. Вероятно, обаче, сестрите, учили в странство, и тези, от по-големите градове, да са се носили съобразно последните повеи на европейската мода. А въобще, на работещите жени не се е гледало с добро око: в статия срещу жените - чиновнички се казва: „Вън жените от държавната трапеза!")

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...