14 Разходката до Алеко

[Vania Rangelova]

Разходката до Алеко

 

Една събота Йорданка каза на мен и на Янка от кв. Бъкстон (те бяха приятелки): „Утре ви искам в 8 часа да сте при мене, ще сте на мое разположение!“ Нищо не каза, какво ще правим. Станах сутринта рано, омесих моята традиционна питка с пентаграма, изписана както винаги. Взех едно голямо парче кашкавал, сирене от хладилника, едно бурканче лютеница и конфитюр. Аз имам голямо семейство и с майка ми правехме много зимнина. Янка също имаше двор, засаден с всичко, беше работлива. Пристигнах първа, нали съм по-близо, след мене дойде и Янка. Йорданка ни попита: „Сега, кажете ми, носите ли питки, сиренце, кашкавалче, лютеница и конфитюрче?“. Всичко се повтори и в двете, еднакви работи сме донесли, без да се уговаряме. Йорданка каза: „Като си легнах снощи, поръчах и на двете това да донесете, да станете в 5 часа и да приготвите всичко.“ Ние останахме като смаяни и двете, защото Янка си имаше едни традиционни бухтички, които много често правеше и донасяше, а аз обикновено правех руло или кейк. „Е, и сега, какво? Казала съм, Учителя ще ни води!“ Качихме се на трамвая, слязохме на Семинарията, оттам взехме трамвая за Хладилника. Отидохме на рейсовете за Витоша, в този момент пристигна рейс за Алеко. Качихме се и пристигнахме на Алеко. Тръгнахме през гората по пътя към Морените, там бяха направили много хубав мост с пейки и масички. „Сядайте – каза Йорданка, – отворете чантите и извадете каквото носите.“ Направихме молитва, благослови се това, което носим. „Сядайте сега да хапнем“ – каза Йорданка и отчупи от двете питки по едно парче и ги прибра в една от чантите, там сложи и от бурканчетата със сладкото. Тъкмо си бяхме хапнали и смятахме да приберем трапезата, видяхме, че един поток от хора (откъм пътеката) идва към нас, с деца, без деца, по двойки. Йорданка постави ръка върху това, което беше на масичката: „Нищо няма да прибирате!“ Хората тръгнаха по моста. Йорданка стана и започна да чупи и помазва парчетата и да ги раздава на всички, които минаваха, а те се наредиха като на опашка. Тя чупеше, ние само гледахме какво прави Йорданка. Свършиха се питките, свършиха се и хората. „Сега ще отидем при децата. Това, което оставих в чантата, то е за децата. Отидохме на полянката, децата играеха в средата ѝ, там беше заградено и направено нещо като площадка за по-малките деца. Начупихме питките на по-малки парченца, загънахме ги в малки салфетки и Йорданка ги занесе при децата. Раздаде на всички дечица. Поседяхме на една пейка и наблюдавахме децата. Всички дечица, които бяха при майките си, се събраха в този кръг, който им бяха направили, носеха си играчките и ги подаваха на другите деца. Нито едно дете не остана настрана да гледа. Йорданка даде на всички, не остана нито едно дете непочерпено. По-големичките се включиха в игра на топка. Стояхме близо час и гледахме как играят децата. Йорданка каза: „Хайде да тръгваме!“ Всички ни гледаха, но никой нищо не каза. Минахме покрай две по-възрастни жени, те ни гледат и казват гласно: „А бе, какви бяха тия жени, какво направиха с тези деца!“ Йорданка се обърна към децата и каза: „Хайде, деца, довиждане, играйте си все така задружно!“ Те ни помахаха с ръце. Родителите им ни изпратиха с весел поглед. Като стигнахме до мостчето, аз казах: „Йорданке, днес ти ме изуми!“ – „Не аз, Учителя ме накара да ви покажа как трябва да живеят хората на Земята. Колко хубаво се живее с любовта!“

Качихме се на рейса и се прибрахме в София. Тръгнахме си за домовете, Йорданка каза: „Не, отиваме у дома, аз съм приготвила много вкусен райкин боб.“ Отидохме у тях, прочетохме една малка беседа, хапнахме си и се прибрахме доволни.

С Йорданка имам смайващи неща. Бог благославя, но и жестоко наказва, когато го похулиш. Ето един такъв случай със същата сестра Янка, приятелката на Йорданка.

Обикновено в събота аз ходех при Йорданка и четяхме беседа. Една събота пристигам у нея, за молитва и беседа, чакаме и Янка да дойде. Пристига тя, но много разтревожена, и казва: „Йорданке, сърцето ми плаче от малкия ми син!“ – „Какво е направил?“ – попита Йорданка. „Като грабна вчера портрета на Учителя и иска да го изхвърли от балкона! Почна да се кара с мене: „Стига си ги събирала тия дъновисти тука, че някой ден ще ме изхвърлят от работа! И слез долу в стаята, пък ние ще се качим горе.“ Едва издърпах портрета от ръцете му и му казвам: „Как можеш да говориш така за Учителя, като той те благослови, когато беше малък, и винаги си слагаше ръцете на главата ти, познаваш го. Ето вуйчо ти Славко и Мария, колко много го обичат и почитат. Мария стана певица и сега е в Германия. Ти започна да свириш и после захвърли цигулката. – „Не ме интересуват, забранявам ти да ги събираш вкъщи!“

Йорданка я погледна и каза: „Момчето ти много скоро ще пострада. Скъпо ще плати за тия думи!“ Като чух думите на Йорданка, допълних: „Леле, Йорданке, моля те, не казвай такива думи!“ – „Не аз ги казвам, а ми ги казаха вече.“ Прочетох беседа, но бяхме без настроение и веднага се разделихме.

Мина се само един месец след случилото се. Синът на Янка отива с малкото си момче в село Ягодово – да помогнат на негов колега от същото село, да берат ягоди и да се разходят. Времето било много топло, синът ѝ бил без риза, гол се печел на слънцето. Изведнъж се задава някакъв облак и започва да гърми, но още няма дъжд. Всички отишли под един орех – да не ги намокри. Синът ѝ излиза далеч от ореха, искал да го понавали. Остава сред ягодите, като трясва един силен гръм и го обвива целия. Той пада и мълнията го убива на място.

Като разбрах какво е станало със сина на Янка, втресе ме.

Още един случай има с един човек, който също отричаше Учителя и не говореше хубаво за него – и той пострада, когато беше най-щастлив. Затова казвам винаги: „Когато вярваш, вярвай, когато не вярваш, мълчи, нищо не казвай. Когато прочетеш повече книги и имаш повече знания, тогава можеш да коментираш, иначе си правиш сам беля.

Всяка година нещата се променяха. Замина си брат Симеонов, там вече нямаше събирания, следващата година си замина и брат Иван А. Михайлов – и там спряха събиранията. Сестрите се преместиха в апартамент в Дружба. Аз останах плътно при сестра Йорданка. Всички се събирахме на малки, хармонични групички, това беше нареждането на ръководството. Те изпълняваха това, което е казал Учителя: „Ще се събирате на малки хармонични групи, докато изтече мътилката, след 2000 година сме ние – и тук, и в целия свят. Изпълнявайте това, което съм казал, ако искате да ви се помогне отгоре, защото злото винаги се е мъчило да пречи на Христа и на мене – да изопачава Истината. Когато вече мене няма да ме има, ще се нахвърлят като оси върху вас, ще потърсят печалба от Словото. Аз дойдох да ви обогатя духовно, а не материално. Скъпо ще платят тия, които мислят да се обогатяват от беседите, да коригират това, което не знаят, да пишат съчинения от моите книги. Аз знам, че ще ги има, вие сами ще проверите това, което казвам. Наблюдавайте – и ще се уверите в думите ми. Владиците и поповете ми пречеха всячески, ще видите какво ще стане с тях. Защо бяха против мене? Защото казвам, че на Бога се служи безплатно! Бог никога не оставя добрите си служители, той се грижи за тях!