Jump to content

41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА


Recommended Posts

41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА– разказва Борис Николов

За чешмата в Тополица само аз мога да ви разкажа, защото аз бях този, който я построи. Мога да ви покажа хубави снимки от тази чешма. Те ме връщат десетки години назад и възвръщат спомените ми. Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище. В село Тополица тогава нямаха вода. Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през лятото. Тогава приятелите от селото, които бяха от Бялото Братство, а те бяха около 90-100 човека, решиха да направят чешма за селото, за да има чиста вода. В селото имаше Братство благодарение на Георги Куртев от Айтос. Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел. Кръчмарят също му пригласяше. А селото е разделено на две. Половината са с Братството, а другата половина с попа, който воюва срещу нашите приятели. Тогава нашите братя решиха да направят чешма на селото и се обръщат към нас с Бертоли да дадем проект за чешмата и да изпратим човек, който да ръководи работата. А там си имат работници, имат строители. И Бертоли кого да изпрати? Изпрати мен да ръководя работата.

Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището. Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има два наклона. Единият от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия дъб. А той е един висок вековен дъб, а пред него е тресавището. Тук не можеше да се влезе. Влезеш ли, ще затънеш в тиня и едва ще се измъкнеш. Тогава ние започнахме от тук. Най-напред направихме един изкоп, за да се изкара водата, която изтича. А от блатото водата се отича надолу и с нея се кара и върви една воденичка долу при линията. Ние направихме път на тази вода, да се изтича. Беше трудно. Все пак тук е тресавище. Започнахме под самия дъб да копаем, да изхвърляме пръста на страна и търсим главата на извора, от където извира водата. Копаем, слизаме надолу, но наоколо зидаме с тежки камъни, за да не се свлича пръста. Наоколо намерихме кариери, от които братята караха камъните с волски коли, колкото искаш. Копаем и едновременно зидаме с големи камъни, та тинята да не се връща назад. Колкото изкопаем зазидваме с камъни хубаво. Отзад подпрем с глина и с хума. А брат Георги Куртев организираше работната ръка, изпращаше хора на строежа. Аз ръководех тука. Като му кажа: „Брат Георги, днес ще ми трябват 20-25 коли за камъни. Идват 50 коли със селяни. Такава готовност от приятелите не съм виждал. Мъкнат тежки камъни и ни ги подават, други ги очукват като ги подготвят за зидария. Ние каптираме, ограждаме с камъни там, откъдето извира водата с тежки камъни. И зад камъните набиваме с глина, да не може външна влага и вода да влиза вътре в извора. Като слизахме надолу с копането, стигнахме до римски каптаж. В римско време е правен каптаж. Той бе правен от тухли, пясък и вар, в който имаше тухли. Значи римски строеж е имало. Значи тук е имало селище. И действително тук на един хълм имаше остатък от римско селище. Така с копане слизахме надолу повече от два метра, дори стигнахме до три метра дълбочина и все подпираме с як зид от камъни, да не може тинята да проникне. И намерихме най-сетне самия здрав камък, от където извираше водата. Значи стигнахме до двата здрави пласта камъни наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата. Имаше една глава от здрав камък. Тук нямаше тиня, нямаше нищо. А наоколо пък пясък останал от римските строежи. Каптирането беше най-тежката работа на чешмата. Работници имаше винаги - здрави, силни селяни, яки, които работеха с голяма готовност и ентусиазъм. А цялото село гледа сеир отстрани. Гледа и чака. Ще има ли вода или няма да има. След като слезнахме долу и открихме главата на извора, всички се зарадвахме. Но селото чака да види дали ще има вода, за да излезе нагоре от този трап три метра дълбок, защото първо трябва трапа да се напълни с вода и след това водата да потече навън от трапа и тогава може да се прави чешма. И сега селото чака да види ще има ли чешма или от всичко това ще остане само едно блато.

Кръчмарят разбира се е против нас. Воденичарят отдолу с воденичката е против нас. Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно. Аз го успокоявам, че водата не може да се загуби. Но той не вярва и ми казва, че съм затрил воденицата, а цялото село си мели брашното на тази воденица. Излиза, че освен воденичаря и селото е засегнато. Попът също воюва срещу нас, защото не му се пълни църквата, защото към 100 души от селото пълнят братския салон и не стъпват в църква.

Тогава аз взех грижата, главата на извора да бъде съвършено изолирана от разни външни води, за да не може нито от дъжд, нито от порой да се смесва с тази вода от извора. Това го постигнахме с големи усилия, воля и с много сръчност. И така каптирахме водата. Издигнахме на два метра зид от тежки камъни. Получи се един голям трап, дълъг 6 метра, широк 4 метра и висок към 3 метра. От главата на самия извор изтичаше вода, която напълни този трап и се получи басейн. Зарадвахме се, че се напълни, значи имаше достатъчно вода. Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма. За да проверим това, ние иззидахме зида на височина, която ни трябва. И от там турихме един пробен чучур, за да видим ще се издигне ли водата до нивото, което ни трябва. Ще има ли налягане? Водата беше почти напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур? Това беше най-драматичния момент от работата ми. Цялото село е разделено на две. Едни са за, други са против. А цялото село имаше нужда от вода. Но тук бяха си дали сражение две сили. Аз знаех това. Трябваше да приемем борбата.

Попът всяка седмица в църквата ни анатемосва и проклина и говори срещу нас. А на него и на онези, които го слушат също им трябва вода.

Кръчмарят е също срещу нас. Черпи понякога безплатно в кръчмата, за да докаже, че вода няма да има. И че истината е във виното и ракията, която разлива. Но срещу неговата кръчма нашите приятели бяха направили кафе-ненце. В туй кафененце можеш да пиеш кафе, да пиеш чай от липа или чиста гореща вода. Поднасяха локум с клечка в чинийка. Голямо удоволствие е да ядеш локум на клечка, но тогавашния, а не днешния, който се прави. Ние като работим през деня, вечерта се съберем в кафененцето. Другите селяни, противници на чешмата се събират начело с кръчмаря и попа в кръчмата. Те не смеят да ни пречат наяве, защото ние сме 90 човека, яки селяни и можем да бием цялото село ако искаме. Във всеки случай беше много драматична тази нощ, когато очаквахме да видим ще излезе ли водата на височината на чучура, за да стане на чешма. Ще може ли да стане чешма или няма да може. Сутринта рано, рано, съмва се и цялото село отива да види какво е станало. Ние работната група също сме там. А през нощта бяхме оставили двама братя да пазят при запален огън, да не дойде някой и да направи поразия и да развали това, което сме направили. Какво виждаме. Първо, водата е напълнила целия басейн и второ от чучура излиза вода и то изобилно, и то толкова много, колкото две шепи на ръцете ни. Ако погледнете на снимката ще видите от чучура каква голяма вода излиза. Но аз предварително знаех, че ще излезе на височина, защото гледам по пластовете, от които иде водата. А те идват от високо и ще има достатъчно налягане, хидростатично налягане, за да излезе на по-голяма височина. Това нещо се учи по физика в училищата. Затова аз бях спокоен, но селяните не вярваха. И ето сега водата бе излязла. Цялото село седи, радват се, кръстят се, плачат, целуват се, голяма радост. Отидоха и разказаха на онези, които не вярваха. Противниците на чешмата дойдоха и видяха с очите си. Някои се зарадваха, а други стоят и мълчат.

Тогава ние каптирахме хубаво водата. Стана въпрос как да се запълни каптажа, как да се закрие, защото водата отгоре е открита. Тогава аз предложих следната идея. Самият басейн, т. е. каптажа да се напълни с чисти камъни от кариерата. Наредихме 50 коли да карат камъни от кариерата. Пристигат и изтърсват камъните до изкопа. С тях напълнихме басейна с едри камъни. Над едрите камъни сложихме по-дребни камъни. Запълни се и излязохме над водата. Над тези по-дребни камъни сложихме речен чакъл. Над този речен чакъл турихме хума с каквото бяхме изолирали наоколо басейна. Тази хума свързахме с околната хума. Тъй че каптажа остана с обгърната от непроникваем пласт хума. Тя не пуща никаква вода. Така получихме един здрав и хубав каптаж. Над него насипахме пръст и подравнихме така че не се знаеше и вече не се виждаше къде е каптажа.

Ама цялото село се възрадва когато видя, че водата излиза през чучура и може да стане чешма. Тогава дойдоха и от другият лагер на противниците ни и поискаха да ни помагат. Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под дъба от ранна сутрин до късна вечер. Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма. Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба. А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото. А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото. Дойде при мен единият от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам!" „Ела, ние за работа приемаме всички!" И другият старец дойде и се помоли. „Елате при нас, работа имаме за всички." Дойдоха и станаха най-добрите ни помощници. Освен че помагат, но те са и най-богатите хора на селото. Като започнаха да носят снахите им сутрин кобилици с торби пълни с хляб. Изпекли цяла фурна с хляб и го носят. Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме. Защото зад нас стояха 90 души братя и сестри, които ни носеха за ядене. Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си. И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък. Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1, 2, 3, 4, 5, 6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни. Тези камъни се държат здраво. Вече не могат да потъват. Върху тези камъни наредихме плочи, тежки плочи, които носехме от кариерите. Тук, където беше тресавище, кал и се затъваше до шия, стана един грамаден плочник, на който жените можеха да си белят платната. Тогава жените тъчеха и платната трябваше да се белят по особен начин и то само ако има вода и място за простира-не. Затова жените ни бяха много благодарни.

Отстрани за животните направихме шест корита от едната страна и шест корита от другата страна. Всичко 12 корита за водопой на добитъка. Водата, която извира от извора излиза от големия чучур, пада върху кръглото корито и от там се разпределя в ляво и в дясно като преминава през трите корита в ляво и дясно, които се използваха за пране. От тук водата продължава в следващите шест корита в ляво и в дясно за животните където се пояха.

Беше есен, идваха селяните с колите от гроздобер, пълнят коритата с грозде, напоят си добитъка и продължават. Идват жените със стомни, с кобилици и си носят вода. А водата от хубава, по-хубава и в изобилие. Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус.

Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие. А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа. А самото село си построи чешмата със собствените си ръце. Тя изигра голяма роля в онези години. Тя бе построена през 1928 г. Освен чешмата за пиене на вода, тя бе пример за братска работа и пример, какво значи вяра и как се реализира тя. Тя бе урок и за противниците на Братството.

С брат Георги Куртев се познавах още от самото начало, когато дойдох в Братството. Той беше ръководител на Айтоското Братство. Още от първите събори ние се виждахме всяка година. Станахме приятели. Аз у тях бях като у дома си. Без негова помощ тази чешма нямаше да се построи. А тя служи на селото от 1928 г. близо 50 години. След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчмаря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме. Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години.

В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото.

А как се набавиха средства за покупката на нашите материали? Един наш брат от селото имаше 60 декара нива. Каза: „Тази нива я давам тази година за чешмата." Дойдоха братята - десет души с воловете и с ралата я изорават и посяват с овес. Нея година овеса стана висок и напълни голям клас. Пожънват овеса, продават го и от него получават 60,000 лв. Тогава овеса се търсеше много, защото конете се хранеха само с него. Конете представляваха главната сила, с която се ореше, вършееше, возеше се, с тях се караха колите, с тях се ходеше на война. Имаш ли кон, ти си нещо. Имаш ли коне, ти си истински селянин. Нямаш ли коне, ти си вързан селянин. Получените пари от овеса, послужиха за закупуване на материали: било цимент, било желязо, дървен материал във връзка с построяването на чешмата. А това не беше чешмичка, не беше само чешма, а беше нещо повече. Беше голям извор с изтичаща вода, пригоден за наливане на вода за хората, с корита за пране за жените и с корита за водопой на добитъка. Едва ли в България има построена такава чешма. А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос.

Ето сега към 1980 г. се намери един наш калпазанин, дори бих казал враг на Братството, който уж заради Братството реши да поправя чешмата. Искаше да я ремонтира. Свалиха знаците на зодиака, правиха-струваха и развалиха чешмата. Няма да казвам името му. Уж щеше да я поправя, уж друг вид да й даде и накрая развалиха това, което ние бяхме направили и което 50 години бе останало неразрушено. Е, питам сега, кой ще оправи тази работа? Намерете си хора, вземете снимките, че си ги увеличете и по тях възстановете оригинала на чешмата, която ние направихме през 1928 г. Тя не е само чешма, но тя е и братски паметник от онова време. А каква вяра имаше в тези хора, че тук ще има вода, че ще стане чешма и ще бъде едно добро за цялото село. И това добро бе осъществено от мишците и ръцете на братята от село Тополица.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...