Jump to content

67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ


Recommended Posts

67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

 

През време на Школата всички бяхме млади и хубави. А младостта си има изисквания и закони, на които се подчинява. Най-важният проблем бе този за брака. Учителят го разреши още на събора през 1922 г. като каза: „На окултния ученик не му е позволено да се жени". Но това се отнася за окултния ученик, а не за онези, които носят табели, че са такива.

 

Един наш брат учител, млад, хубав, от Младежкият Окултен клас харесван от всички ни решил да пътува с влака до провинцията и не щеш ли сяда в купето с една млада госпожица. Започва разговор. Какво са говорили, как е преминал, никой не знае. Но накрая така се обърнал разговора, че станало въпрос за брака. Тя го запитва: „Ти би ли се оженил за мен?" „Оженвам се", отговорил брата. „Обещай ми!" И той обещава. „Закълни се". И то се кълне, че ще изпълни обещанието. Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал. А той имал с нея само един разговор от два часа. Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание. Ами сега? Споделя с приятелите, но го е срам да отиде при Учителя и да Го пита. Срам го е, а срамът не е малко нещо. Голямо нещо е срамът. Но вече на Изгрева се е разчуло и сестрите отиват и разказват всичко на Учителя. Те са обезпокоени много. Как така да изчезне един такъв симпатичен брат и някоя външна госпожица да го награби. Първата привилегия е тяхна, нали са в един Младежки Окултен Клас. Учителят се усмихва и казва: „Човек не бива да изпълнява неразумни обещания." А една сестра негодува: „Учителю, как така го откраднаха!" „Лисицата наг-рабва първо най-тлъстия петел, най-перестия петел и онзи, който най-високо кукурига. Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана. Споделя с мен: „Как не се намери едно куче тук на Изгрева да пази тоя кокошарник, че както е тръгнало, тая лисица ще отмъкне не само най-хубавите петли, но и най-хубавите кокошки." Аз съм свидетел, че думите на сестрата се сбъднаха и много кокошки и петли заминаха за града, само виждахме и чувахме как перушината им станала за хубави и меки възглавници. Тогава възглавниците се пълнеха с перушина от кокошки и петли.

 

Занасят отговора на Учителя на брата. Той вече се измъчва вътрешно, вижда че обещанието е неразумно, но не може да се откаже. Ако се откаже ще му падне достойнството. Ако го изпълни, достойнството му се запазва. А окултния закон е друг. Изпълниш ли такова обещание това показва, че подчертаваш своята личност. А това не е важно в една Окултна Школа. Важното е друго, че с едно неразумно обещание може да се отклониш от пътя. И така става, брата се оженва за еврейката, ражда му се дъщеря и той изчезва от Изгрева цели десет години. Той се върна на Изгрева чак когато Учителят си бе заминал, но беше пак раздвоен, искаше да бъде при нас, а беше при нея. Тя му пречеше да контактува с нас. На големи изпитания бе поставен този брат. А Учителят бе казал: „Най-неблагоприятното съчетание е между еврейка и македонец." Е, това ние го видяхме. А този брат след време беше честен да казва на други: „Ако си дал едно неразумно обещание може да не го изпълниш." А какъв брат беше само? Колко светлина имаше в него! Какъв възторг, каква поетична дарба. Но една връзка с неподходяща жена може да те смъкне или спъне от твоя път. Този брат се казваше Георги Томалевски.

 

Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в близост до Учителя и минавали покрай едно стадо кози. Тогава козите се пасяха на стада свободно по горите. Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него.

 

На Георги Томалевски при бръснене му излезли пъпки на брадата, вероятно са се инфектирали. Отива при Учителя на „Опълченска" 66 и търси съвет. Учителят му казва: „Вземи едно гърне с катран и си намажи лицето". Излиза Георги на двора и се чуди от къде да намери катран. Разгеле по това време пристигнал един приятел с конска каруца и донесъл някакви продукти за кухнята. Тогава всички носеха катран в катраници, които слагаха под каруцата и с тях мажеха осите на колата да не скърбуцат. Селянинът му подава катрани-цата, той бръква с пръст и си намазва пъпките по лицето. Влиза в двора, сяда на пейката и изважда огледалце и се оглежда как се е разкрасил, така че не може да се познае. И точно по това време в двора влиза една много-хубава жена, но извънредно разтревожена. Георги забравя, че е разкрасен с катрана и скача да я посреща. Може ли такава една хубава жена да се оставя да се лута по двора? Но тя го поглежда бегло, после с презрение си отмества главата и показва, че той е един никаквец и една отрепка, вдига глава и отива към стаята на Учителя. Георги сяда на пейката, пак вади огледалцето, разглежда си лицето и оплаква нещастната си съдба. След малко излиза Учителя с красивата и хубава жена. А тя вече не е разтревожена. Тя е усмихната и сияе като слънце. А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае. Това беше жалба за потъмнялото слънце на Георги Томалевски.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...